Мисля, че нуждата от развитие е вписана в гените на всяко човешко същество и че всеки се стреми да се прояви, стига усилията му да не са възпирани от мениджърски изисквания, които ни карат да се съпротивляваме, за да се чувстваме свободни. Искам да изградя общество, в което резултатите са плод от усърдието в труда, а не следствие на натиск, рушащ удоволствието и равновесието на всеки човек.
Искам също нашите доставчици, нашите клиенти, нашите кандидати да се радват на същото уважение като самите нас. Не виждам защо това би било несъвместимо с развитието на предприятието. Напротив ! Когато дърпаш чергата към себе си и водиш преговори с цел да поставиш другия на колене, ти го подтикваш да прави същото при пръв удобен случай. В крайна сметка се оказваме се оказваме въвлечени в състезание, където всеки иска другите да губят. При това положение губещи са всички, естествено. Нищо не може да се гради в конфликт или в силово противопоставяне. Доверието тласка този, който го получава да се докаже достоен.
***
Думите на Игор изплуваха в съзнанието ми.
„Знай, че не можеш да промениш хората. Можеш само да им покажеш пътя и да им вдъхнеш желание да тръгнат по него.“