fbpx

Щастието не зависи от външни условия, само от вътрешни.

f141d-children-1807511_1920

Бракът, който някога е бил основа на обществото, е опорочен от стремежа да се подчини партньора. Този стремеж трябва да се замени с взаимното уважение.

***

В ада управляват двама господари — Съдията и Жертвата. Съдията, обитаващ в нашия разум, ни обвинява. Жертвата покорно приема обвиненията и изпитва чувство на вина. Тези два аспекта на нашата същност се ненавиждат един друг. Връзката между тях у всеки от нас е прекъсната в процеса на опитомяване, независимо към какви убеждения са се придържали възрастните, които са ни възпитавали.

***

И малкото човече, както му е наложено от природата играе, изучава света, смее се и се радва на живота. Почти всички детски емоции са основани на любовта, ако самото дете не се сърди и не изпитва болка. Малкото дете е свободно да живее както му хрумне, затова живее истински. Не го тревожи миналото. Не го тревожи бъдещето. А възрастните постоянно живеят в миналото, загрижени за бъдещето и всякак бягат от настоящето. За възрастните всички житейски драми се разиграват на сериозно, а детето не придава на нищо такова значение.

***

Обикновено, подложени на наказание, ние изпитваме остро чувство за несправедливост и бунт. От всичко това в ума се появява болезнена рана, която ражда емоционална отрова. Всяка сърдечна болка усещаме емоционално, а не физически. От нанесената сърдечна рана емоционалната отрова прониква в нашия ум. И тогава се поражда страх, който напълно управлява нашето поведение и начин на мислене.

***

Жертвата търпи осъждането на Съдията, който винаги я признава за виновна. Жертвата просто изпитва потребност от наказание. Жертвената част на нашия ум постоянно се чувства недостойна и неизменно повтаря: „Аз съм недостатъчно добър, умен, силен и красив. Аз съм неудачник. Така че, няма защо да се опитвам да правя нещо“.

***

Ние се подлагаме на наказание и в момента на извършване на грешки, и всеки път, когато си спомняме за нея. И всеки път Съдията признава Жертвата за виновна и произнася своята сурова присъда.

Автор : Дон Мигел Руис, „Отвъд страха“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *