Единственият начин да успееш е да се срещнеш лице в лице с действителността, да се изправиш срещу обекта на своите страхове, докато страхът изчезне, а не да се свиваш в някакво убежище, което може единствено да усили страха ти пред неизвестното.
***
Знаеш ли, можеш да възприемеш живота като осеян с опасности, които трябва да се избягват, или като обширно игрище, предлагащо на всеки ъгъл обогатяващ опит, който трябва да се изживее.
***
….отношението на другите към мен се обуславяше от моето собствено поведение. Аз предизвиквах техните реакции.
***
Когато той твърди, че притежава определено качество, трябва да е в състояние да даде примери, да опише обстоятелствата, при които го е проявявал, възприетото поведение и получения резултат.
***
– Да, но в твоя случай това не е въпрос на избор. Не си казваш съзнателно: „Днес ще правя това, което очакват от мен“. Не, съзнателно се принуждаваш да го правиш. Мислиш, че иначе няма да те харесат, няма да искат да са с теб. Така, без дори да си даваш сметка, ти сам си налагаш множество задръжки. Животът ти става изпълнен с принуди и изведнъж не се чувстваш свободен. И… обвиняваш за това другите.
***
– Алън – продължи той, – ще бъдеш свободен в деня, когато повече няма да се интересуваш какво могат да си помислят хората, които ще те видят с „Клоузър“ в ръка.
***
– Знаеш ли, дори и да ни олеква, като си споделяме всичко така, все пак е потискащо. Аз имам нужда да вярвам в това, което върша. За да стана сутрин, трябва да изпитвам чувството, че работата ми е необходима, макар и да не е пряко свързана с някоя благородна кауза. Най-малкото нужно ми е да изпитвам удовлетворение от добре свършената работа. Но сме принудени да вършим какво ли не с пълна скорост, с единствената цел да обогатяваме акционери, които дори не се интересуват от предприятието, а това вече губи всякакъв смисъл. Необходимо ми е моята работа да има някакъв смисъл.