„Такъв е животът; рядко на мига си даваме сметка, че трудните моменти имат скрито въздействие и скрит смисъл – да ни помогнат да израснем. Ангелите се преобличат като вещици и ни правят великолепни подаръци, старателно обвити в грозни опаковки.
Независимо дали става въпрос за провал, болест или обикновена беда, невинаги горим от желание да приемем „подаръка“, нито се сещаме да го разопаковаме, за да открием скритото му послание – трябва ли да се учим на воля, смелост? Или, напротив, на небрежно отношение към онова, което в крайна сметка не е от особено значение? Изисква ли от мен животът да се вслушам малко повече в дълбоките си желания и стремежи, да се реша да изразя способностите, с които ме е дарил, да престана да приемам онова, което противоречи на моите ценности? Какво трябва да науча в положението, в които съм изпаднал?
Когато изпитанието ни връхлети, често реагираме с гняв или отчаяние, с пълно право отхвърляйки онова, което ни се струва несправедливо. Но гневът ни прави глухи, а отчаянието – слепи. И ние пропускаме предложената ни възможност да израснем. Тогава тежките удари и провали се умножават. И не съдбата се ожесточава срещу нас, а животът се опитва отново да ни предаде съобщението.“