„Да притискаме“ означава да тръгнем по нашата позиция и да искаме да я наложим на другия. „Да притегляме“ означава да тръгнем от позицията на другия и малко по малко да го доведем до себе си. Нали схващаш, оставаме във философията на синхронизацията. Тук също навлизаме в света на другия, но този път, за да му позволим да се промени. Изходната точка винаги е една и съща : намери другия там, където е.
***
– Всички се раждаме с еднаква увереност в себе си – каза той. – После чуваме коментарите на родители, бавачки, учители…
***
– Ако за нещастие – продължи той – всички те са по-скоро отрицателни, ако близките ни критикуват, упрекват, привличат вниманието ни върху нашите пропуски, грешки и провали, то тогава в мисловните ни навици се загнездва чувството на пълноценност и самокритичност.
***
– С течение на времето и най-малката непохватност започва да ни притеснява, и най-незначителният провал ни кара да се съмняваме в себе си, и най-нищожната критика ни изкарва от равновесие и ни обърква. Мозъкът ни свиква да действа отрицателно, невронните връзки укрепват при всеки следващ опит.
***
Защото съзнанието ни е силно привързано към мисловните навици дори когато ни карат да страдаме.
***
– Вместо да се оправдаваш, задай му въпроси, за да го принудиш той да се оправдава! И бъди настоятелен.
***
Бързащите хора са мъртви хора.
***
Смелчакът умира веднъж, казва поговорката, а страхливецът – хиляди пъти.
Автор : Лоран Гунел, „Бог пътува винаги инкогнито“