Единствените граници са тези, които сами си поставяме.
***
– Този, който иска да покори планината, не трябва да се впечатлява от височината й.
***
– Този, който винаги се съобразява с правилата, избягва да мисли. Ако разсъждаваш, без да излизаш от установените рамки, никога няма да откриеш решение, различно от вече откритото от другите… Нужно е да се прекрачат рамките…
***
Не го обичах и той, естествено го чувстваше…Всичките ми усилия отиваха на вятъра, обезсмисляха се. Налагаше се да намеря начин да му простя лошото държание, за да стане така, че да го заобичам, съвсем мъничко…Едва тогава той би могъл да се отвори към мен, към идеите и предложенията ми…
***
Ами ако не им харесва, толкоз по-зле за тях! Трябва да казваш к`вото мислиш. Да слушаш сърцето, не страха. И тогава няма за какво да се притесняваш.
***
Може ли възхищението на другите да компенсира собственото чувство за малоценност? Отношението им не може да излекува травмите, съществуващи у нас самите.
***
Не е ли истинското развитие по-скоро вътрешно? Нали щастието се постига, като променяме себе си, а не това, което ни заобикаля?
Автор : Лоран Гунел, „Бог пътува винаги инкогнито“
Снимка : www.pixabay.com