Днес, в сутришен слънчев разговор, с горещо черно кафе, подправено с малко мляко, говорехме с моя приятелка за търсенето на истинското Аз. И как намирането му ти дава отговор на толкова много други въпроси, че изпадаш в паника „Какво се случва ?“, „Къде беше досега цялата тази информация ?“, „Истина ли е?“.
Откриването на самата теб често започва със събитие, което никога не си искала да преживееш. Обикновено е загубата на някоя голяма любов…Загуба, която те раздира, чупи те на парчета, пука балона на илюзията, кара те да отвориш широко очи…
След няколко годишна връзка и клетва, че това е „моят човек“, го изгубих със същата лекота, с която го бях и спечелила. Една малка шега доведе до истинска раздяла, а раздялата доведе до най-голямата истина в живота ми. Трудно е да си признаеш, че си способен да издигнеш някого толкова високо на пиедестал, че да свалиш себе си в негова чест.
Започваш обаче да се пробуждаш. Чувстваш се преродена. Изглеждаш толкова по-добре от преди…красива си, изтънчена, секси, забавна, енергията ти е като за няколко слънца. Отваря се новия ти стар свят. Този, за който беше забравила. Искаш да се усъвършенстваш, да учиш, да бъдеш по-добра, да се извисиш духовно, емоционално, физически да се преобразиш…Защото след няколко месеца в лутане и болка по спомените, мълчание, в моментите когато ти се крещи, усмивки, когато отвътре плачеш с цялата си душа, загубата….вече заспиваш сама, а колко е страшно това…един ден като поразена от торнадо спираш и поемаш дълбоко въздух…и на мига се чувстваш чиста, цяла, събрана, намерена, изпълнена с живот и любов.
Да загубиш „голямата си любов“ е като да пуснеш старото Аз да си отиде…и да отвориш вратите, за да влезе уверената Ти. Какво искам? Вече знам. Искам да съм свободна. Свободна да бъде себе си, да се смея, да анализирам, да задълбочавам, да се губя и намирам. Разбира се, имам още да се уча. А как ще се науча ? Като ми покажат. Като покажат и на вас. Критиката никога никого не е променила, не е довела до израстване. Искате промяна? Стимулирайте. Водете. Привличайте, не притискайте.
Е, искам да бъда водена…за ръката, за сърцето, за душата, да бъда водена, за да открия всички тези нови места. И искам да бъда водена от правилния. Искам да бъда свободна. А кой е правилния ? Сами ще го усетите 🙂