С други думи, ако вярвате, ще виждате по-далеч и отвъд ограниченията на най-острия поглед, ще съзрете светлината на „сегашния момент“ там, където другите виждат мрака на „онова там“.
***
…няма толкова черна тъмнина, която не може да бъде разпръсната дори и от една само свещ.
***
…че у всекиго има едно място, където никой не може да проникне, никакви пазачи и надзиратели не са в състояние да го отключат.
***
В живота си постоянно се натъкваме на възможността да избираме : да се заемем с живеенето или да се заемем с умирането. Коя от двете ще изберем? и колко често избираме правилното? В каква част от днешния ден, или който и да е друг ден, се чувстваме просто свободни?
Веднъж някой ми обърна внимание върху разликата между коловоза и гроба : коловозът предоставя съвсем малко пространство, за да се измъкнеш от него. Окажа ли се в коловоз, зная, че е в мой интерес бързо да изляза, преди да се е превърнал в гроб.
***
Не е нужно кой зная каква психология, за да им се помогне. Най-важното в да им вдъхнеш надежда.
От инвалидната си количка той им помага да преодолеят страховете си. Страх от падане, страх от провал, страх да не изпаднат в отчаяние. Поглеждат към свободния човек в инвалидната количка и разбират : време е да се захванат здраво с живота си.
***
Години на терапия и помощни сбирки ме излекуваха, години на духовно уединение ме промениха, затвориха дупката в мен, така че струящата от семейството ми и приятелите любов вече не се изпаряваше. И мъжът на мечтите ми дойде сам при мен. Сърцето ми не смогваше да побере цялата тази любов и тя потече и се изля към другите.
Озари ме почти постоянното усещане, че животът е хубав. Необходими ми бяха десетки години на усилна работа, но успях да си извоювам ново място. Заобичах живота и животът ме заобича. Създадох си виждане за бъдещето развитие на мечтите си. Учене. Уединение. Книги. Вестникарска колонка. Споделях с другите всички подаръци, които животът ми правеше.