Днес отблизо ще разгледаме част три от книгата Параноя на страстта на Робин Норууд.
10. В една връзка живеете много повече с представата как би могла да се развие тя, отколкото с реалното ви място в нея.
Когато обичаме прекалено силно, живеем в измислен свят, в който мъжът, с когото сме много нещастни или много неудовлетворени, се е преобразил в мъжа, който без съмнение сме очаквали да стане или по-точно ще стане с наша помощ. Тъй като много малко знаем какво значи да сме щастливи в една връзка и какво означава някой да удовлетвори емоционалните ни нужди, този измислен свят е светът, до който се осмеляваме да се доближим най-близко, за да получим онова, което искаме. Ако до себе си имаме мъж, който въплъщава всичко, от което се нуждаем, за какво ни е тогава? Нали целият ни талант (и непреодолим импулс) да се притичваме на помощ няма къде да се прояви. Една голяма част от нашата самоличност ще престане да действа. Затова си избираме партньор, който не е това, което искаме да бъде, за да продължим да мечтаем.
11. Пристрастена сте към мъже и към емоционално страдание.
Както пише Стантън Пийл, авторът на „Любов и пристрастие“, „Пристрастието е нещо, което поглъща съзнанието на човека и подобно на аналгетичните средства облекчава чувството ни на тревога и болка. Може би нищо не поглъща съзнанието ни така напълно, както определен вид любовни взаимоотношения. Пристрастието към дадена връзка се характеризира с копнеж по успокояващото присъствие на другия… Вторият критерий е, че пристрастието намалява способността на човек да отделя внимание и да разрешава други проблеми в живота си.“
Като позволяваме на любимия мъж да ни обсеби, ние бягаме от болката, празнотата, страха и гнева си. Използваме взаимоотношенията ни като опиати, за да избегнем преживяванията си, когато останем сами. Колкото по-болезнени са взаимоотношенията с партньора ни, толкова по-голям смут внася той в нас. Една истинска тягостна връзка ни действа точно като опиат.
Без мъж, върху когото да се съсредоточим, ние се затваряме в себе си и често проявяваме много от физическите и емоционалните симптоми на състоянието, което съпътства отказа от опиати – повръщане, потене, треска, треперене, натрапчиви мисли, депресия, безсъние, страх и пристъпи на тревога. В стремежа си да облекчим тези симптоми ние се връщаме към последния си партньор или отчаяно търсим нов.
12. Има вероятност да сте предразположена емоционално, а нерядко и биохимически, към пристрастяване към опиати, алкохол и/или определени храни, особено сладките.
Рафинираната захар не е храна, а опиат. Тя няма хранителна стойност, а само празни калории. Прекомерната ѝ употреба може да внесе пагубна промяна в химията на мозъка – тя се превръща в субстанция, към която хората се пристрастяват.