5. Почти нищо не е много неприятно, не отнема много време или не струва много скъпо за вас, стига да „помогне“ на мъжа, с когото сте обвързана.
Идеята, залегнала в подобно подпомагане, е, че мъжът ще се промени в желаната от нас насока – ще стане такъв, какъвто искаме и имаме нужда да бъде, а за вас това ще бъде знак, че битката най-после е спечелена и сте получили онова, за което толкова дълго сте копнели.
6. Свикнала да не получавате любов в личните взаимоотношения, решена да чакате, надявате се и се опитвате още повече да се харесате.
Ако някоя друга жена с различни от нашите преживявания се окаже в подобно положение, тя би възкликнала: „Това е ужасно! Не мога повече да продължавам така!“ Нашата логика обаче е друга – щом все още не се чувстваме достатъчно щастливи, значи не сме направили достатъчно. Дебнем нюансите в поведението на партньора и търсим сигурния знак, че той най-накрая започва да се променя. Непрекъснато живеем с надеждата, че утре ще бъде по-различно. Всъщност да го чакаме да се промени е по-удобно, отколкото да променим себе си и живота си.
7. Готови сте да приемете основната отговорност, вината и обвиненията във всяка една връзка, много повече от 50%.
Порасли сме бързо и сме станали псевдовъзрастни много преди да сме били готови да поемем тежестите на тази роля. В същото време сме били доволни от властта, която семейството ни и другите са упражнявали над нас. Сега, вече възрастни, вярваме, че от нас зависи да върви добре една връзка и често се събираме с безотговорни, критикуващи партньори, които засилват това чувство. Станали сме специалисти по носенето на бреме.
8. Оценявате се пагубно ниско и дълбоко в себе си не вярвате, че заслужавате да сте щастлива. Напротив, смятате, че трябва да си спечелите правото да се радвате на живота.
Ако самите ни родители не са ни смятали достойни за любовта и вниманието им, как да вярваме, че наистина сме добри, почтени хора? Малцина от жените, които обичат прекалено силно, дълбоко в себе си са убедени, че заслужават да обичат и да бъдат обичани просто защото съществуват. Останалите сме сигурни, че сме обременени с грешки и недостатъци, които непременно трябва да изкореним. Живеем с чувство на вина, че имаме слабости, и с чувство на страх – да не излязат наяве. Затова усърдно се стараем да се покажем добри, защото не вярваме истински, че сме такива.
9. Отсъствието на необходимата сигурност в детството ви сега се проявява като отчаяна нужда да контролирате хората и ситуациите с оправданието да „бъдете полезна“.
Като се стараем да бъдем силни и в помощ на другите, ние се предпазваме от страха да не изпаднем под властта на някой друг. Затова и изпитваме потребност да се събираме с хора, на които можем да помогнем, за да чувстваме сигурност и надмощие.
Автор : Робин Норууд, „Параноя на страстта“
При въпроси, моля, свържете се с мен.