Преди няколко месеца случайно срещнах своя приятелка, която бе излязла на разходка с някакъв мъж. Първото, което забелязах в партньора ѝ, бе, че не е особено красив, нито добре облечен. Но после видях хубавите му интелигентни очи и смешните бръчки около тях. За краткия разговор между трима ни на ъгъла на улицата той ме впечатли с чара и загрижеността към приятелката ми. Тръгнах си много доволна, че е намерила толкова подходящ за нея човек.
Приятелката ми не е повърхностна, но явно се чувстваше неловко от това, какво ще си помислят хората, щом излиза с мъж, който не изглежда особено впечатляващ за околните. Дори без да казвам и дума, тя несъмнено разбра какво беше първото ми впечатление от него и ми се ще да бяхме достатъчно близки, за да ѝ кажа какво си помислих след като си поговорихме. Много мъчно ми стана, когато по-късно научих, че са скъсали. Но още повече се натъжих, когато на една вечеря се появи с убийствено красив мъж, който се отнасяше с нея като с не особено интелигентно дете на пет години.
Не съм пророк, но смятам, че щеше да е по-щастлива с мъжа, с когото беше, когато случайно я срещнах на улицата, макар да се налагаше да се понавежда, за да го целуне. Но непрекъснато се случва жени като нея да прекратяват страхотни връзки (или да ги убиват в зародиш), защото по някакви причини мъжът е „неподходящ“ — прекалено е нисък, не е достатъчно красив, не е добре облечен, умен или богат, расата или религията му не са “правилни“, прекалено е млад или стар.
Тези предразсъдъци не засягат само жените. Всъщност май за мъжете е още по-лошо. Когато пишех книгата, на „Бродуей“ даваха пиеса от Нийл ла Бют, болезнено озаглавена ,Дебелото прасе“. Разказваше се за мъж, който от страх какво ще си помислят хората, не може да излиза с жена с наднормено тегло, с която има страхотна връзка. Няма нужда да споменавам, че завършва лошо като всички класически трагедии.
Като лекар със сигурност мога да кажа следното: не можем да контролираме поведението на другите. Но ако приемете един съвет от тази книга, надявам се да е, че трябва да забравите всичките си предварително съставени представи за това, как трябва да изглежда вашият “принц“, на колко години да е, с какво да е облечен или за какво ще говори на вечеря; така вероятността да го намерите е много по-голяма.
Д-р Мариан Дж. Легато и Лаура Тъкър