„Надявам се“, „Бих желал“, „Може би“

Три невротични фрази изграждат механизмите, на които се опира поведението на склонния към протакане индивид:

„Надявам се  нещата да се   оправят.“ „Бих желал   всичко да  беше  по-различно.“ „Може  би всичко ще се  оправи.“

Ето я насладата на отлагащия човек. Дотогава, до­като казвате „може би“, „надявам се“ или „бих желал“, вие имате основание да не предприемате нищо в момен­та. Всички пожелания и надежди от този род са губене на време — безумие на обитатели на приказна страна. Никога нищо не е било постигано само с пожелания или с надежди. Те са само удобни врати за бягство от необ­ходимостта да запретнете ръкави и да се заемете със задачите, които сте решили, че са достатъчно значими, за да бъдат включени в списъка на жизнените ви дейнос­ти.

Вие можете да извършите всичко, което си поставите за цел. Вие сте силен, способен и съвсем не крехък. Но като отлагате нещата за някой бъдещ момент, вие бяга­те от действителността, поддавате се на съмнение в собствените си способности и най-вече на самоизмама. Слабото ви място „отлагане“ ви пречи да бъдете силен в своето „сега“ и ви кара да се надявате, че в бъдеще нещата ще  се   оправят.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *