Това е може би най-трудно разбираемата концепция e страданието, че е необходима част от живота. В човешкото ни израстване и развитие всеки нов етап, до който стигнем, изисква да се откажем от нещо от предишния, да преживеем някаква загуба в усилието си да продължим напред и да овладеем нови умения. Малкото дете се отказва от пълзенето и приема болката и неизбежните падания, за да се научи да ходи, а тийнейджърът се отказва от сигурността на дома и приема риска от отхвърляне, за да намери собственото си място в света. Всяко ново постижение налага да се простим с нещо, което ни е било скъпо. Нещо повече – без тази загуба и страданието, което ни носи тя, не би имало растеж, не бихме отбелязали напредък в живота си. Както вече знаем, в природата и в човешкото съществуване страданието и смъртта имат съществено значение, тъй като чрез тях старото отстъпва и дава път на новото. Естественият свят предлага много прекрасни илюстрации на необходимостта от страданието, които могат да ни помогнат да проумеем тази сложна идея.
……
Друг пример за това е шишарката на вид северноамерикански бор. Семената са скрити под плътно подредените една до друга люспи. Единственото, което може да накара люспите да се отворят и да изпуснат семената, е горещина, като тази, която причинява горският пожар. Така че от тези семена може да израсте ново дърво само като последица от пожар. Очевидно е, че в този случай унищожението, страданието, е необходимо, за да настъпи новият растеж. Освен това самото разрушение винаги носи със себе си семената на надеждата, на новия живот. Погледнато по този начин, болката съдържа потенциала за трансформация, въпреки че в момента може да не го осъзнаваме. С други думи, самото страдание „отключва“ този трансформативен процес и в много случаи той не може да се осъществи без да се изстрада.
Една от причините, поради които страданието е нужно на хората, е, че ние сме склонни до голяма степен да се отъждествяваме с физическите и умствените аспекти на съществуването си и духовната ни природа остава здраво затворена в нас като семената на бора. Егото ни намира за възхитителни способностите на нашето тяло и вярва, че само то има значение. Много от нас ще трябва постепенно да изоставят тази вяра във физическото, като изживеят процеса на стареене или болест, за да насочат вниманието си към духовния аспект. Всъщност физическото страдание може да бъде начало, врата към по-голяма осъзнатост и духовно израстване.
„Най-важните неща“ – Карън Уайът