Втора глава : Резервоарът с любов да е винаги пълен

Любов е най-важната дума в нашия език, а и най-объркващата. И светските, и религиозните мислители са съгласни, че любовта играе централна роля в живота. Казва ни се, че „всичко, от което се нуждаеш, е любов“ и че „любовта движи света“. Хиляди книги, песни, списания и филми са изпъстрени с тази думичка. Безброй философски и богословски системи ѝ отдават предно място. А основателят на християнската вяра искаше любовта да бъде отличителната черта на Неговите последователи.

Психолозите са стигнали до заключението, че нуждата да се чувстваш обичан е първична човешка емоционална нужда. За любовта бихме изкачили планини, преплували морета, преминали пустини и издържали невероятни трудности. Без любов планините стават недостижими, моретата необятни, пустините непоносими, а трудностите – зла съдба. Християнският апостол на езичниците, Павел, превъзнася любовта, когато посочва, че всички човешки достижения, които не са мотивирани от любов, в крайна сметка са празни. Той стига до извода, че в последната сцена на човешката драма ще останат само три героя:

„вяра, надежда и любов; но най- голяма от тях е любовта“.

Ако сме съгласни, че думата любов е втъкана в човешкото общество, както исторически, така и в настоящето, трябва да се съгласим също, че това е доста объркваща дума. Използваме я по хиляди начини. Казваме „Обичам сандвичи“ и със следващото изречение казваме „Мамо, обичам те“. Говорим колко обичаме някои дейности: плуване, ски, лов. Обичаме предмети: храна, коли, къщи. Обичаме животни: кучета, котки, дори охлювчета. Обичаме природата: дърветата, тревата, цветята и времето. Обичаме хора: мама, татко, сина, дъщерята, родителите, съпругите, съпрузите, приятелите. Дори често се влюбваме в любовта.

Ако всичко това не е достатъчно объркващо, използваме думата любов даже, за да обясним действия. „Направих го, защото я обичам.“ Това обяснение се дава за всякакъв вид действия. Мъж допуска изневяра и го нарича любов, Проповедникът – от друга страна – го нарича грях. Жената на алкохолик се съвзема след настъпления на съпруга си. Тя го нарича любов, но психологът го нарича нездравословна зависимост. Родител угажда на капризите на детето си, като го нарича любов. Семейният терапевт би го нарекъл безотговорно родителско поведение. Кое е поведението на любов?

Целта на тази книга не е да елиминираме цялото объркване, което заобикаля думата любов, а да се насочим към онзи вид любов, който е основен за емоционалното ни здраве. Детските психолози потвърждават» че всяко дете има определени основни емоционални нужди, които трябва да бъдат посрещнати, за да бъде емоционално стабилно. Сред тези емоционални нужди, никоя не е така основна, както нуждата от любов и привързаност, нуждата да чувства, чето е част от семейството и е желано. С подходяща порция любов всяко дете би се изградило в отговорен възрастен човек. Без тази любов то ще бъде емоционално и социално недоразвито.   Харесах метафората, още когато я чух за първи   път:

„Във всяко дете има „емоционален резервоар“, който чака да бъде напълнен с любов. Когато детето наистина се чувства обичано, то ще се развива нормално, но когато резервоарът за любов е празен, детето ще се държи зле. Голяма част от непослушанието на децата е предизвикано от копнежа на един празен „резервоар за любов“. Слушах Рос Кембъл, психиатър, специалист в работата с деца и подрастващи.

Докато слушах, си мислех за стотиците родители, които са говорили за непослушанието на децата си в моя офис. Никога не съм си представял един празен резервоар за любов вътре в тези деца, но със сигурност съм виждал резултатите от него. Тяхното лошо поведение бе неправилно насочено в търсене на любовта, която не чувстваха. Те търсеха любов на какви ли не неправилни места и по какви ли не неправилни начини.

Помня Ашли, която на тринадесетгодишна възраст се лекуваше от болест, предавана по сексуален път. Родителите ѝ бяха смазани. Бяха ядосани на Ашли. Бяха сърдити на училището, което обвиняваха, че я е научило за секса. „Защо го е направила?“ – питаха те.

В сърцевината на човешкото съществуване е желанието за близост и да бъдеш обичан от друг. Целта на брака е да бъде посрещната тази нужда от близост и любов. – да

 В разговора ми с Ашли тя ми каза за развода на родителите си, когато била на шест години.

– Мислех, че баща ми ни напуска, защото не ме обича – каза тя. – Когато майка ми се ожени повторно, бях на десет години и чувствах, че сега има кой да я обича, но мен все още няма кой да ме обича. Толкова исках да бъда обичана. Срещнах това момче в училище. Беше по-голям от мен, но ме харесваше. Не можех да повярвам. Беше мил с мен и за известно време наистина чувствах, че ме обича. Не исках да правим секс, просто исках да бъда обичана.

„Резервоарът за любов“ на Ашли бе останал празен в продължение на много години. Майка ѝ и вторият ѝ баща снабдявали физическите ѝ нужди, но не осъзнавали дълбоката емоционална борба вътре в нея. Наистина обичали Ашли и мислели, че тя чувства любовта им. Но едва когато било твърде късно, открили, че не говорят на първичния любовен език на Ашли.

Емоционалната нужда от любов обаче не е само феномен на детството. Тази нужда ни следва като големи и в брака. Периодът на влюбването временно задоволява тази нужда, но неизбежно е онова „бързо разрешение“, което, както ще научим по-късно, има ограничен и предсказуем живот. След като слезем от въодушевлението, предизвикано от увлечението на влюбването, емоционалната нужда от любов отново изплува, защото е фундаментална за нашата природа. Тя е в центъра на емоционалните ни желания. Нуждаели сме се от любов преди да се влюбим и ще се нуждаем от любов, докато сме живи.

Нуждата да се чувстваш обичан от партньора си е в сърцето на брачните желания. Един мъж ми каза наскоро: „Каква полза от къщата, колите, вилата на брега или всичко останало, ако жена ти не те обича?“ Разбирате ли какво казваше той всъщност? „Повече от всичко аз искам да бъда обичан от жена си.“ Материалните неща не са заместител за човешката емоционална любов. Една съпруга казваше: „Той ме пренебрегва цял ден, а след това иска да скочи с мен в леглото – ненавиждам това“. Тя не бе съпруга, която ненавиждаше секса; тя бе съпруга, която отчаяно молеше за емоционална любов.

Нещо в нашата природа зове да бъде обичано от някой друг. Изолацията е унищожителна за човешката психика. Ето защо единичните килии в затворите се смятат за най-жестокото наказание. В сърцето на човешкото съществуване е желанието да бъдеш близък и обичан от някой друг. Целта на брака е да задоволи нуждата от близост и любов. Ето защо древните библейски писания говорят, че съпругът и съпругата стават „една плът“. Това не означава, че отделните личности изгубват своята самоличност; означава, че те влизат в живота на другия по един дълбок и интимен начин. Ново- заветните писатели призовават и съпруга, и съпругата да се обичат един друг. От Платон до Пек писателите наблягат на значението на любовта в брака. – да

Но макар любовта да е важна, в същото време тя често ни се изплъзва. Слушал съм много брачни двойки да споделят своята тайна мъка. Някои от тях са идвали при мен заради вътрешна болка, която е станала непоносима. Други идват, защото осъзнават, че моделът им на поведение или лошо отношение към техните партньори разрушава брака им. Някои идват, просто за да ме информират, че не искат повече да бъдат женени. Мечтите им „живели щастливо до края на дните си“ са се сблъскали с твърдите стени на реалността. Отново и отново чувам думите: „Любовта ни я няма, връзката ни е мъртва. Някога бяхме близки, но сега не сме. Вече не се радваме на присъствието си един на друг. Не посрещаме нуждите един на друг.“ Техните истории са свидетелство, че и възрастните, както и децата, имат „резервоари за любов“.

Възможно ли е дълбоко в наранените семейни двойки да съществуват невидими „емоционални резервоари за любов“, в които свети лампичката за празно? Възможно ли е лошото поведение, отчуждението, грубите думи или критичният дух да се появяват заради този празен резервоар? Ако можем да намерим начин да го напълним, може би бракът ни ще се възроди? С пълен резервоар двойките биха могли да създадат емоционален климат, където е възможно да се дискутират различията и да се разрешават конфликтите? Може би този резервоар е ключът, който ще върне бракът ви към живот?

Тези въпроси ме изпратиха на дълго пътуване. По пътя открих простите и все пак мощни прозрения, които се съдържат в тази книга. Пътуването ми ме преведе не само през двадесет години брачно съветване, но и към сърцата и умовете на стотици семейства в цяла Америка. От Сиатъл до Маями семейни двойки са ме водили във вътрешните стаи на своя брак и са разговаряли с мен открито. Илюстрациите, включени в тази книга, са откъси от книгата на истинския живот. Само имената и местата са променени, за да бъде запазен личният живот на хората, разговаряли открито с мен.

Убеден съм, че да поддържаме резервоара за любов пълен е толкова важно в един брак, колкото поддържането нивото на маслото в автомобила. Ако карате колата на своя брак с празен „резервоар за любов“, това може да ви струва по- скъпо, отколкото ако карате колата си без масло. Това, което ще прочетете, е спасило хиляди бракове и може дори да подобри емоционалния климат на един добър брак. Каквото и да е качеството на брака ви сега, то винаги може да се подобри.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Ако разберете петте езика на любовта и се научите да говорите първичния любовен език на своя партньор, това може радикално да промени неговото или нейното поведение. Хората се държат различно, когато емоционалните им резервоари за любов за пълни.

Преди да разгледаме петте езика на любовта обаче, трябва да се обърнем към един друг важен, но объркващ феномен: еуфоричното състояние на влюбването.

Гари Чапмън

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *