На около десет хиляди метра височина, някъде между Бафъло и Далас, той остави списанието в джоба на предната седалка, обърна се към мен и попита: – Какво работите?
Брачен съветник съм и водя семинари за обогатяване на брачните взаимоотношения – отвърнах направо.
Отдавна исках да поговоря с някого за това – каза той. – Какво става е любовта, след като се ожениш?
Изоставих надеждите си да подремна и попитах: Какво имате предвид?
- Ами – започна той, – женил съм се три пъти и всеки път преди да се оженим беше чудесно, но някак си след сватбата всичко се объркваше, Цялата любов, която аз бях изпитвал към нея и любовта, която тя сякаш изпитваше към мен, се изпаряваше. Аз съм доста интелигентен човек. Управлявам успешен бизнес, но това не го разбирам.
- Откога сте женен? – попитах.
- Първия път трая около десет години. Втория път бяхме женени три години, а последния – почти шест години.
- Веднага ли се изпаряваше любовта след сватбата или изчезваше постепенно? – попитах аз.
- Ами, втория път нещата тръгнаха зле от самото начало. Не знам какво стана. Наистина мислех, че се обичаме, но меденият месец бе пълен провал и така и не се оправихме след това. Бяхме ходили заедно преди това шест месеца. Беше шеметен романс. Наистина беше вълнуващо! Но след брака се превърна в борба от самото начало. В първия ми брак изкарахме три или четири хубави години преди да се роди бебето. След като се роди, имах чувството, че цялото ѝ внимание е в бебето и нямах повече значение за нея. Сякаш единствената ѝ цел в живота бе да си има бебе и след като то се появи, нямаше повече нужда от мен.
- Казахте ли ѝ това? — попитах аз.
- О, да, казах ѝ. Тя ми отвърна, че не съм наред. Каза, че не разбирам какво напрежение е да бъдеш бавачка по двадесет и четири часа на ден. Каза, че
трябвало да я разбирам повече и да ѝ помагам повече. Наистина се опитвах, но май нямаше никаква промяна. След това просто все повече започнахме да се отчуждаваме. След известно време изобщо не остана любов, само мъртвило. И двамата бяхме съгласни, че с брака ни е приключено. Последният ми брак? Наистина мислех, че ще бъде различно. Бях разведен от три години. Ходихме заедно две години. Мислех, че наистина знам какво правя, и смятах, че може би за първи път разбирам какво означава да обичаш някого. Наистина чувствах, че тя ме обича.
След сватбата мисля, че се промених. Продължих да ѝ показвам любов, както преди брака. Казвах ѝ колко е красива. Казвах ѝ колко я обичам. Казвах ѝ колко съм горд, че съм ѝ съпруг. Но няколко месеца след брака тя започна да се оплаква: отначало за дребни неща – например, че не изхвърлям боклука или че не си прибирам дрехите. После започна да се нахвърля върху характера ми, да ми казва, че не можела да ми има доверие, да ме обвинява, че не съм ѝ верен. Виждаше само лошото. Преди брака никога не бе гледала лошото. Беше изключително утвърждаваща личност. Това беше едно от нещата, които ме привлякоха у нея. Никога не се оплакваше от нищо. Всичко, което правех, бе чудесно, но щом се оженихме, сякаш нищо не вършех както трябва. Честно, не знам какво стана. Накрая любовта ми към нея охладня и започнах да я ненавиждам. Тя явно не ме обичаше повече. Съгласихме се, че няма полза да продължаваме да живеем заедно, така че се разделихме.
Това бе преди година. Затова въпросът ми е: какво става с любовта след брака? Обичаен ли е моят случай? Затова ли има толкова разводи в страната ни? Не мога да повярвам, че три пъти ми се случи. А тези, които не се развеждат, дали се научават да живеят с празнотата или любовта наистина остава жива в някои бракове? Ако е така, как?
Въпросите на приятеля ми в самолета са въпроси, които задават хиляди женени и разведени хора днес. Някои питат приятелите си, други питат психотерапевтите и духовниците, а някои питат себе си. Понякога отговорите са поднесени на жаргон на психологическите изследвания и са почти неразбираеми. Понякога са свързани с хумор и фолклор. Повечето от вицовете и поговорките съдържат някаква истина, но са като аспирин за болен от рак човек. Желанието за романтична любов в брака е дълбоко вкоренено в психологическата ни нагласа. Почти всяко популярно списание съдържа поне една статия във всеки брой със съвети как да запазим жива любовта в брака. Изобилстват книги на тази тема. Телевизията и радиото говорят много за това.
Да запазим любовта жива в брака си е сериозна работа.
С всички книги, списания и практическа помощ, която съществува, защо толкова малко семейства са открили тайната как да запазят любовта жива след сватбата? Защо става така, че едно семейство може да посещава курсове за добро общуване, да слуша чудесни идеи как да подобри общуването и след това да се върне у дома и да открие, че изобщо не може да приложи моделите на общуване, които са били демонстрирани? Как става така, че четем статия в списание със заглавие „101 начина да изразите любовта към партньора си”, избираме два или три, които ни се струват особено подходящи, опитваме ги, а партньорът дори не забелязва усилията ни? Отказваме се от останалите 98 начина и се връщаме към обичайния си живот.
Трябва да сме готови да научим първичния любовен език на партньора си, ако искаме успешно да показваме любовта си.
Отговорът на тези въпроси е целта на тази книга. Не че публикуваните вече книги и статии не са от помощ. Проблемът е в това, че се пренебрегва една фундаментална истина: хората говорят на различни любовни езици.
Лингвистиката различава няколко основни езикови групи, които включват японски, китайски, романски, англо-саксонски, гръцки, славянски, тюркски и т.н. Повечето от нас израстваме, като научаваме езика на своите родители и братя и сестри, което става нашия първичен или матерен език. По-късно научаваме и някои допълнителни езици, но обикновено това изисква много повече усилие. Те стават вторични езици. Говорим и разбираме най-добре матерния си език. Чувстваме се най-удобно, когато говорим на този език. Колкото повече използваме вторичния език, толкова по- удобно се чувстваме, когато разговаряме на него. Ако говорим само първичния си език и срещнем някой друг, който също говори само първичния си език, но той е различен от нашия, общуването ни ще бъде ограничено. Трябва да разчитаме на жестове, нечленоразделни звуци, рисунки и мимики. Може да успеем да предадем нещо, но е неловко. Езиковите различия са неотменна част от човешката култура. Ако искаме да общуваме успешно на междукултурно ниво, трябва да научим езика на онези, с които искаме да общуваме.
В областта на любовта е нещо подобно. Емоционалният ти език и езика на твоя партньор може да са толкова различни, колкото китайски и английски. Колкото и да се опитваш да изразиш любовта си на английски, ако твоят партньор разбира само китайски, никога няма да разберете колко се обичате. Приятелят ми в самолета е говорил езика на „утвърждаващите думи“, когато е говорил на третата си жена, както споделяше: „Казвах ѝ колко е хубава. Казвах ѝ, че я обичам. Казвах ѝ колко съм горд, че съм неин съпруг.“ Той е изразявал любов с думите си и е бил искрен, но тя не е разбирала езика му. Може би е търсила любов в поведението му и не я е виждала. Да си искрен не е достатъчно. Трябва да си готов да научиш първичния любовен език на партньора си, ако искаш успешно да изразяваш любовта си – не е.
Заключението ми след двадесет години брачно съветване е, че има най-общо пет емоционални любовни езика — пет начина хората да изразяват и разбират емоционалната любов. В областта на лингвистиката един език може да има безброй диалекти или варианти. По същия начин е и с петте основни любовни езика – те имат много диалекти. Това обяснява множеството статии, озаглавени
„10 начина партньора ти да разбере, че го обичаш“, „20 начина да задържиш съпруга си“ или „365 жеста на брачна любов“. Няма 10, 20 или 365 основни любовни езика. Според мен те са само пет. Но има безброй диалекти. Начините да изразим любовта си в рамките на един любовен език са ограничени само от въображението ни. Важното е да говориш любовния език на съпруга си.
Отдавна сме разбрали, че в ранното детство всяко дете изгражда уникални емоционални модели. Някои деца например си изграждат модел на ниско самочувствие, докато други имат положително самочувствие. Някои изграждат модели на несигурност, докато други израстват с чувство на сигурност. Някои деца израстват с чувството, че са обичани, желани и ценени, докато други израстват с чувството на необичани, нежелани и неоценени.
Децата, които се чувстват обичани от своите родители и приятели, изграждат първичен емоционален любовен език въз основа на своята уникална психологическа нагласа и начина, по който родителите им и други значими личности са изразявали любовта си към тях. Те ще говорят и разбират един първичен любовен език. По-късно може да научат някой вторичен любовен език, но винаги ще се чувстват най-удобно с първичния си език. Деца, които не са се чувствали обичани от своите родители и приятели, също ще си изградят първичен любовен език. Но той ще бъде малко изкривен – по същия начин, както някои деца говорят с неправилна граматика или ограничен речник. Лошото програмиране не означава, че не можем да се научим да общуваме добре. Но означава, че ще трябва да работим по-усърдно от другите, които имат положителен модел. По същия начин децата, които израстват с недоразвито чувство за емоционална любов, също могат да започнат да се чувстват обичани и да изразяват любов, но ще трябва да работят по-усърдно от другите, които са израснали в здравословна, любяща атмосфера – да.
Рядко някой съпруг или съпруга имат един и същ първичен емоционален любовен език. Склонни сме да говорим първичния си любовен език и да се объркваме, когато съпрузите ни не разбират какво им казваме. Ние изразяваме любовта си, но посланието ни не достига, защото говорим на чужд за тях език. Там лежи фундаменталният проблем и целта на тази книга е да предложи разрешение. Ето защо си позволявам да напиша още една книга за любовта. След като открием петте основни езика на любовта и разберем първичния си любовен език, както и първичния любовен език на партньора си, ще имаме достатъчно информация да приложим идеите от книгите и списанията.
След като определите и се научите да говорите на първичния любовен език на партньора си, вярвам, ще откриете ключа към един траен и изпълнен с любов брак. Не е нужно любовта да се изпарява след сватбата, но за да я поддържаме жива, повечето от нас ще трябва да вложат усилие да научат един вторичен любовен език. Не можем да разчитаме на родния си език, ако партньорът ни не го разбира. Ако искаме той или тя да почувстват любовта, която искаме да им покажем, трябва да я изразим на неговия или нейния първичен любовен език.
Гари Чапмън