Четвърта Глава – Любовен език №1 : Утвърждаващи думи

Марк Твен е казал веднъж: „Бих преживял два месеца с един добър комплимент“. Ако приемем думите на Марк Твен буквално, шест комплимента годишно биха поддържали неговия емоционален резервоар с любов на нужното ниво. Твоят партньор вероятно ще се нуждае от повечко.

Един от начините да изразяваме любов емоционално е като използваме думи, които изграждат. Соломон, един от авторите на древната поучителна еврейска литература, пише: „Смърт и живот има в силата на езика“. Много брачни двойки така и не са научили силата на вербалното утвърждаване. Соломон отбелязва по-нататък: „Теготата смирява човешкото сърце, а благата дума го развеселява“

Устните комплименти или думите на похвала са мощен израз на любовта. Те се изразяват най-добре чрез прости, директни утвърждаващи изречения като:

„Изглеждаш великолепно в този костюм.“

„Как изглеждаш само с тази рокля! Страхотно!“

„Никой не приготвя картофи по-добре от теб. Тези картофи са чудесни.“

„Наистина съм ти благодарна, че изми чиниите тази вечер.“ „Благодаря, че се погрижи някой да гледа детето тази вечер. Искам да знаеш, че забелязвам тези неща.“

Какво би станало с емоционалния климат в брака, ако съпругът и съпругата чуват често такива утвърждаващи думи?

Преди няколко години седях в офиса си, а вратата бе отворена. Една жена мина по коридора и попита:

  • Ще ми отделите ли минутка?
  • Разбира се, влезте. Тя седна и каза:
  • Д-р Чапмън, имам проблем. Не мога да накарам мъжа си да пребоядисаме спалнята. Убеждавам го вече девет месеца. Опитах всичко, което ми е известно, но не мога да го накарам да я пребоядиса.

Първата ми мисъл бе: Госпожо, имате грешка. Аз не сключвам договори с бояджии. Но казах:

  • Разкажете ми. Тя каза:
  • Ами миналата събота бе пресен пример. Помните ли колко хубав ден беше? Знаете ли какво прави мъжа ми цял ден? Ми и лъска колата.
  • И какво направихте вие?
  • Излязох и казах: „Боб, не те разбирам. Днес е прекрасен ден, в който можехме да пребоядисаме спалнята, а ти миеш и лъскаш колата.“ – И той боядиса ли спалнята? – попитах аз.
  • Не, все още не е боядисана. Не знам какво да направя.
  • Нека ви задам един въпрос – казах аз. – Имате ли нещо против измити, лъснати коли?
  • Не, но искам да боядисаме спалнята.
  • Сигурна ли сте дали съпругът ви знае, че искате да се боядиса спалнята?
  • Разбира се, че знае – отвърна тя. – Преследвам го с това вече I девет месеца.
  • Нека ви задам още един въпрос. Върши ли някога съпругът ви нещо добро?
  • Например?
  • Например да хвърля боклука, да почиства мухите от стъклото на колата, която карате вие, да налива бензин в колата, да плаща сметките за тока или да си закача палтото, когато се прибере?
  • Да – каза тя – прави някои от тези неща.
  • Тогава имам две предложения. Първо, не му споменавайте повече отново за боядисване на спалнята.

Повторих:

  • Никога повече не го споменавайте.
  • Не виждам как ще помогне това – учуди се тя.

Целта на любовта не е да постигнете това, което искате, а да направите нещо за доброто на този, когото обичате. Факт е обаче, че когато получаваме утвърждаващи думи, сме по-мотивирани да отговорим с взаимност.

  • Вижте, току-що ми казахте, че той знае желанието ви да боядисате спалнята. Не е нужно да му го повтаряте повече. Той вече знае.

Второто предложение, което имам, е следващия път, когато съпругът ви направи нещо  добро, да го  похвалите устно. Ако  изхвърли боклука,  кажете:

„Боб, много съм ти благодарна, че изхвърли боклука“. Не казвайте: „Крайно време беше да хвърлиш боклука. Иначе мухите щяха да го изнесат вместо теб“. Ако видите, че е платил сметката за тока, сложете ръка на рамото му и кажете:

„Боб, много се радвам, че си платил сметката за тока. Доколкото знам не всички съпрузи го правят. Искам да ти кажа, че ценя грижите ти.“ Всеки път, когато направи нещо добро, му правете комплимент устно.

  • Не виждам как това ще ми помогне за боядисването на спалнята. Казах:
  • Вие ми поискахте съвет. Аз го дадох. Безплатен е.

Не беше много доволна от мен, когато си тръгваше. Три седмици по-късно обаче дойде в офиса ми и каза:

  • Сработи!

Беше разбрала, че вербалните комплименти са далеч по-добри мотиватори от натякващите думи.

Не ви предлагам да използвате вербалното ласкателство, за да накарате партньора си да направи това, което искате. Целта на любовта не е да постигнете това, което искате, а да направите нещо за доброто на този, когото обичате. Факт е обаче, че когато получаваме утвърждаващи думи, много по- вероятно е те да ни мотивират да отвърнем и да направим това, което партньорът ни желае.

Насърчителни думи

Правенето на вербални комплименти е само един от начините да изразим утвърждаващи думи към партньора си. Друг „диалект” са насърчителните думи. Думата насърчавам означава „вдъхвам кураж“. Всички имаме области, в които се чувстваме несигурни. Липсва ни кураж и тази липса на кураж често ни пречи да изпълним добрите неща, които искаме да направим. Латентният потенциал в твоя партньор в тези области на несигурност може би чака твоите насърчителни думи.

Алисън винаги обичала да пише. Към края на обучението си в колежа преминала през няколко курса по журналистика. Бързо разбрала, че вълнението, което изпитва от писането, надвишава интереса ѝ към историята, първата ѝ специалност.

Било твърде късно да сменя специалността си, но след колежа и особено след раждането на първото бебе, написала няколко статии. Изпратила една от статиите в списание, но когато получила отказ, повече не се осмелила да изпрати друга. Сега, след като децата станали ноголеми и имала време да помисли за себе си, Алисън отново се захванала с писане.

Кийт, съпругът на Алисън, почти не обръщал внимание на писането на Алисън в първите дни на техния брак. Бил зает със собствената си кариера и с изкачването по служебната стълбица. След време обаче Кийт разбрал, че дълбокият смисъл на живота не е в кариерата, а във взаимоотношенията. Научил се да отделя повече внимание на Алисън и интересите ѝ. Затова съвсем естествено било за него една вечер да вземе една от статиите на Алисън и да я прочете. Когато завършил, отишъл в кабинета, където Алисън четяла книга. С голям ентусиазъм казал:

  • Не исках да те прекъсвам, но трябва да ти кажа нещо. Току-що прочетох статията ти „Как да използваме най-добре празничните дни“.

Алисън, ти пишеш чудесно. Това трябва да се публикува! Пишеш ясно. Думите ти рисуват картини, които си представям в ума. Имаш завладяващ стил. Трябва да изпратиш това на няколко списания.

  • Наистина ли мислиш така? – попитала колебливо Алисън.
  • Сигурен съм – казал Кийт. – Казвам ти, това е добро.

Когато Кийт си тръгнал, Алисън не продължила с книгата. Тя я затворила на скута си, помечтала около тридесет минути за това, което казал Кийт. Зачудила се дали и други биха възприели писането ѝ по същия начин. Спомнила си отказа, който получила преди години, но размислила, че сега е все пак различен човек. Статиите ѝ били по-добри. Вече имала повече опит. Преди да стане от стола да си налее вода, Алисън вече била взела решение. Ще изпрати статиите си на няколко списания. Ще види дали може да ги публикува.

Насърчителните думи на Кийт били изречени преди четиринадесет години. Алисън публикувала множество статии оттогава насам и вече има сключен договор за книга. Тя е великолепен автор, но били нужни насърчителните думи на нейния съпруг, за да я вдъхновят да направи първата стъпка в този смел риск да публикува статия.

Може би твоят партньор има скрит потенциал в една или повече области от живота. Този потенциал може би чака твоите насърчителни думи. Може би тя трябва да се запише в някакъв курс, за да развие този потенциал. Може би той трябва да се срещне с някои хора, за да успее в тази област, за да му дадат насока за следващата стъпка, която да предприеме. Твоите думи могат да дадат на партньора ти необходимия кураж, за да направи тази първа стъпка.

Моля ви отбележете, че не говоря да насилвате партньора си да направи нещо, което вие искате. Говоря за насърчаването, развиващо интереси, които вече има. Например някои съпрузи насилват жените си да отслабват. Съпругът казва: „Насърчавам я“, но за жената това е като осъждение. Само когато човек иска да отслабне, можете да го насърчавате в това. Ако тя не го желае, думите ви спадат към категорията на проповядването. Такива думи рядко насърчават. Те винаги звучат като думи на съд, целящи да предизвикат вина. Те не изразяват любов, а отхвърляне.

Насърчаването изисква да се поставиш на мястото на другия и да погледнеш на света през неговите очи. Трябва най-напред да разберем какво е важно за партньора ни.

Ако обаче твоят партньор каже: „Мисля, че трябва да започна някаква програма за отслабване тази есен“, тогава имаш възможност да отправиш насърчителни думи. Насърчителните думи биха прозвучали може би така: „Ако решиш да го направиш, ще ти кажа, че ще успееш. Едно нещо харесвам в теб. Когато решиш нещо, го правиш. Ако искаш това, ще направя всичко възможно да ти помогна.

И не се притеснявай какво ще струва участието ти в програмата. Ако го искаш, ще намерим пари.“ Такива думи ще дадат на партньора ти куража да се обади по телефона на центъра за отслабване.

Насърчаването изисква да се поставиш на мястото на другия и да погледнеш на света през неговите очи. Трябва най-напред да разберем какво е важно за партньора ни. Само тогава ще можем да го насърчим. При устното насърчение се опитваме да кажем: „Знам. Интересува ме. С теб съм. Как мога да ти помогна?“ Опитваме се да покажем, че вярваме в него и в способностите му. Доверяваме му се и го хвалим.

Повечето от нас имат по-голям потенциал, но не го развиваме. Това, което ни спира обикновено, е липсата на кураж. Един любящ партньор може да се окаже този толкова важен катализатор. Разбира се, може да ти е трудно да изговориш насърчителни думи. Може те да не са първичният ти любовен език. Може да са нужни големи усилия, за да научиш този втори език, особено ако си навикнал да използваш критични или осъдителни думи. Но мога да те уверя, че си струва усилието.

Нежни думи

Любовта е нежна. В такъв случай, когато показваме с думите си любов, трябва да използваме нежни думи. Това е свързано с начина, по който говорим. Едно и също изречение може да има две различни значения, в зависимост как го изричаме. Изречението „Обичам те“ , когато е изречено любезно и нежно, може да бъде истински израз на любов. Но какво да кажем за изречението

„Обичам те?“ Въпросителната променя цялото значение на тези две думи. Понякога думите ни казват едно, а тонът на гласа ни казва съвсем друго. Изпращаме двузначни послания. Съпругът ни обикновено ще изтълкува посланието въз основа на тона на гласа, а не въз основа на думите.

„С удоволствие ще измия чиниите тази вечер“, казано с ядосан тон няма да бъде прието като израз на любов. От друга страна, можем да дадем израз на огорчение,  болка  или  дори  гняв  любезно  и  това  да  бъде  израз  на любов.

„Останах разочарована, че не ми предложи помощта си тази вечер“, казано честно и мило, може да бъде израз на любов. Този, който говори, иска да се разкрие пред своя партньор. Тя прави крачка към изграждане на близост, като споделя чувствата си. Търси възможност да обсъди болката си, за да намери изцеление. Същите думи, изразени с висок груб глас, няма да бъдат израз на любов, а израз на осъждане и съд.

Начинът, по който говорим, е изключително важен. Един древен мъдрец е казал: „Блага дума отвръща гнева“. Когато партньорът ти е гневен или раздразнен и сипе нагорещени думи, ако избереш да покажеш любов, трябва да отвръщаш не с допълнителен огън, а с нежен глас. Ще приемеш това, което казва, като информация за неговите емоции. Ще му позволиш да ти каже за своята болка, гняв и начина, по който възприема събитията. Ще се опиташ да се поставиш на негово място и да погледнеш на нещата през неговите очи и след това нежно и мило ще му кажеш, че разбираш защо се чувства така. Ако ти си го наранил, бъди готов да изповядаш грешката си и да помолиш за прошка. Ако мотивът ти е бил различен, а не това, което той е разбрал, ще можеш да обясниш любезно своя мотив. Ще потърсиш разбиране и помирение и няма да доказваш собственото си схващане като единствения логичен начин да се изтълкува станалото. Това е зрялата любов – любов, към която се стремим, ако искаме бракът ни да се развива.

Любовта не държи сметка за зло. Любовта не напомня минали неуспехи. Никой от нас не е съвършен. В брака не винаги правим найдоброто или най- правилното. Понякога сме сторили или казали нещо, което е наранило нашия партньор. Не можем да изтрием миналото. Можем само да го изповядаме и да признаем, че е било нещо лошо. Можем да помолим за прошка и да се опитаме да действаме другояче. След като съм изповядал грешката си и съм помолил за прошка, не мога да направя нищо повече, за да намаля болката, която може би съм причинил на съпругата си. Когато съм бил наранен от съпругата си и тя  с болка изповядва вината си и моли за прошка, съм изправен пред избора между справедливостта и прошката. Ако избера справедливостта и реша да ѝ го върна или да я накарам да си плати, правя себе си съдията, а нея престъпника. Близостта става невъзможна. Ако обаче избера да простя, близостта може да бъде възстановена. Прошката е пътят на любовта.

Удивен съм колко много хора объркват всеки нов ден, като намесват вчерашния. Те настояват неуспехите от вчера да се свържат с днес и така омърсяват потенциално чудесния ден. „Не мога да повярвам, че го направи. Мисля, че никога няма да го забравя. Не можеш да си представиш колко ме заболя. Не знам как можеш да си седиш така удобно, след като вчера се отнесе към мен по този начин. Би трябвало да пълзиш на колене пред мен и да ме молиш за прошка. Не знам дали изобщо някога ще мога да ти простя? Това не са думите на любовта, а на огорчението, на ненавистта и отмъщението.

Ако искаме да изградим взаимоотношения на близост, трябва да познаваме желанията един на друг. Ако искаме да се обичаме един друг, трябва да знаем какво иска другият.

Най-доброто, което можем да направим с неуспехите от миналото, е да им позволим да бъдат история. Да, това стана. Наистина заболя. Може дори още да боли, но той си призна грешката и помоли за прошка. Не можем да изтрием миналото, но можем да го приемем като история. Можем да изберем да живеем днес свободни от грешките на вчерашния ден. Прошката не е чувство, тя е решение. Тя е избор да покажеш милост, да не държиш повече вината срещу виновния. Прошката е израз на любов. „Обичам те. Грижа ме е за теб и избирам да ти простя. Макар че все още чувствам болка, няма да позволя това, което стана, да застава между нас. Надявам се, че има какво да научим от това преживяване. Ти не си неудачник само защото си се провалил. Ти си моят съпруг и заедно ще продължим оттук нататък? Това са думите на утвърждаването, изразени чрез диалекта на нежните думи.

Смирени думи

Любовта моли, не изисква. Когато изисквам нещо от съпругата си, аз ставам родител, а тя — детето. Родителят е този, който казва на тригодишното дете какво да направи и всъщност какво трябва да направи. Това е необходимо, защото тригодишното дете все още не знае как да плува през опасните води на живота. В брака обаче сме равни, възрастни партньори. Не сме съвършени, разбира се, но сме възрастни и сме партньори. Ако искаме да изградим близки взаимоотношения, трябва да познаваме желанията един на друг. Ако искаме да се обичаме, трябва да знаем какво иска другият.

Начинът, по който изразяваме тези желания обаче, е много важен. Ако те излизат като изисквания, изтриваме възможността за близост и отблъскваме своя партньор. Но ако изразяваме своите нужди и желания като молба, даваме насоки, а не ултиматуми. Съпругът, който споделя: „Какво ще кажеш за онзи ябълков сладкиш, който правиш? Дали не би направила един тази седмица? Страшно го обичам“ – дава насока на жената как може да покаже любовта си и така да изгради близост. От друга страна, съпругът, който казва: „Не съм ял от онези ябълкови сладкиши, откакто се е родило бебето. Предполагам, че няма да ям ябълкови сладкиши през следващите осемнадесет години“ — е престанал да бъде възрастен и се е върнал към поведението на подрастващ. Такива изисквания не изграждат близост. Съпругата, която казва: „Мислиш ли, че ще е възможно да почистиш улуците тази седмица?“ — изразява любовта си, като отправя молба. Но жената, която казва: „Ако не почистиш в най-скоро време улуците, ще паднат от къщата. Вече дървета растат по тях!“ – е престанала да показва любов и се е превърнала в доминираща майка.

Когато отправяш молба към съпругата си, ти утвърждаваш нейната стойност и способности. В същността си показваш, че тя има нещо или може да направи нещо хубаво и ценно за теб. Когато обаче отправяш изисквания, вече не си любим, а тиранин. Твоята жена няма да се чувства оценена, а подценена. Молбата въвежда елемента на избор. Партньорът ти може да избере дали да отговори на молбата ти или да я отхвърли, защото любовта винаги е избор. Точно това ѝ придава смисъл. Да зная, че съпругата ми ме обича достатъчно, че да отговори на молбата ми, показва емоционално, че тя се интересува от мен, уважава ме, възхищава се от мен и иска да направи нещо, за да ме зарадва. Не можеш да получиш емоционална любов чрез изисквания. Съпругата ми може всъщност да се подчини на изискванията ми, но това не е израз на любов. Това е акт на страх или вина, или някаква друга емоция, но не любов. Така че молбата създава възможност да се изрази любов, докато изискването задушава тази възможност.

Различни диалекти

Утвърждаващите думи са един от петте основни езика на любовта. В този език обаче има много диалекти. Вече обсъдихме няколко, но има много повече. Цели томове и безброй статии са написани за тези диалекти. Всички диалекти имат нещо общо – използването на думи, за да бъде утвърден партньорът. Психологът Уилям Джеймс казва, че може би най-дълбоката човешка нужда е нуждата да бъдеш оценен. Утвърждаващите думи биха посрещнали тази нужда у много хора. Ако не си човек на думите, ако това не е твоят първичен език, но си мислиш, че може би е езикът на твоя партньор, ще ти предложа да си направиш бележник, наречен „Утвърждаващи думи“. Когато прочетеш статия или книга за любовта, записвай си утвърждаващите думи, които откриваш. Когато чуеш статия за любовта или дочуеш как твой приятел казва нещо утвърждаващо на някого, записвай си го. След време ще събереш доста голям списък от думи, с които да изразяваш любовта си към своя партньор.

Може също да се опиташ да даваш непряко утвърждаващи думи, т.е. като казваш положителни неща за своя съпруг или съпруга, когато отсъстват. В крайна сметка някой ще им каже и ти ще получиш награда за любовта си. Когато нейната майка ѝ каже какво си казал, то ще бъде разкрасено и ще бъдеш възнаграден още повече. Също утвърждавай партньора си пред други, когато присъства. Когато ти оказват публично чест за някакво постижение, непременно отдавай заслужената благодарност на своя партньор. Може също да се опиташ да напишеш утвърждаващи думи. Написаното има това преимущество, че може да се чете отново и отново.

Научих един важен урок относно утвърждаващите думи и любовните езици в Литъл Рок, Арканзас. Срещата ми с Бил и Бети Джоу бе в един прекрасен пролетен ден. Те живееха в малък уютен дом с бяла дървена ограда, зелена трева и разцъфнали пролетни цветя. Истинска идилия. Но щом влязох вътре, разбрах, че идилията свършва дотук. Бракът им бе в развалини. Дванадесет години и две деца след сватбата, те се чудеха защо изобщо са се оженили. Сякаш в нищо не бяха съгласни.

Единственото, за което и двамата се съгласяваха, бе, че и двамата обичат децата. Докато ми разкриваха историята си, наблюденията ми показаха, че Бил е работохолик, комуто остава малко време за Бети Джоу. Бети работеше на непълен работен ден, колкото да се измъкне от къщата. Методът им да се справят с проблемите бе бягството. Опитваха се да сложат дистанция помежду си, за да не изглеждат толкова сериозни конфликтите им. Но показателят на резервоара за любов и у двамата показваше „празно“.

Казаха ми, че са се съветвали с брачен консултант, но изглежда нямаше напредък. Бяха посетили семинара ми за брачни взаимоотношения и на следващия ден щяха да напуснат града. Това вероятно щеше да бъде единствената ми среща с Бил и Бети Джоу. Реших да хвърля всичките си козове наведнъж.

Прекарах един час с всеки от тях поотделно. Изслушах историята и на двамата. Открих, че въпреки празнотата в техните взаимоотношения и многото несъгласия, те харесваха определени неща един у друг. Боб призна:

  • Тя е добра майка. Също и добра домакиня и прекрасна готвачка, когато реши да готви. Но – продължи той – просто в нея не виждам никаква привързаност. Влагам всичко от себе си в работата, а от нея няма никакво признание.

В разговора ми с Бети Джоу тя се съгласи, че Бил чудесно се грижи за нуждите им.

  • Но – оплака се тя – той не прави нищо у дома да ми помогне и никога не отделя време за мен. Какъв е смисълът да имаш дом, каравана и всички други неща, ако изобщо нямаш време да им се насладиш?

След като получих тази информация, реших да насоча съвета си, като направя само едно предложение на всеки от тях. Казах на Боб и Бети Джоу поотделно, че всеки от тях държи ключа към промяна в емоционалния климат на брака им.

  • Този ключ – казах аз – е да изразявате устно високата оценка за нещата, които харесвате у другия, и за момента да престанете да се оплаквате за нещата, които не харесвате.

Направихме преглед на положителните оценки, които всеки от тях вече бе направил, и им помогнах да направят списък с положителните черти на другия. Списъкът на Бил се съсредоточаваше около дейностите на Бети Джоу като майка, домакиня и готвачка. Списъкът на Бети бе насочен към сериозната работа на Бил и финансовата му грижа за семейството. Бяхме направили списъците възможно най-конкретни. Списъкът на Бети изглеждаше така:

  • Не е отсъствал един ден от работа в продължение на дванадесет години. Напорист е в работата си.
  • Получил е много повишения през годините. Винаги търси начини да подобри продуктивността си.
  • Плаща вноските за къщата редовно всеки месец.
  • Плаща сметките за ток, газ, вода.
  • Купи караваната преди три години.
  • Коси тревата или наема някой да го прави всяка седмица през пролетта и лятото.
  • Почиства сухите листа или наема някой да го прави есента. Осигурена достатъчно пари за храна и облекло на семейството.
  • Хвърля боклука приблизително веднъж месечно.

Осигурява пари за закупуване на коледни подаръци за семейството.

  • Съгласен е да използвам парите, които изкарвам от работата си на половин ден, както желая.

Списъкът на Бил изглеждаше така:

  • Оправя леглата всеки ден.
  • Почиства с прахосмукачката всяка седмица.
  • Изпраща децата на училище всяка сутрин с хубава закуска.
  • Приготвя вечеря приблизително три пъти в седмицата.
  • Купува хранителните продукти. Помага на децата да се справят с домашните.
  • Закарва децата на училище и на различните дейности в църквата.
  • Преподава на първи клас в училище.
  • Носи дрехите ми за почистване.
  • Грижи се за прането и глади.

Предложих им да прибавят в списъците си неща, които забелязват през идните седмици. Предложих им също да показват одобрението си устно към своя партньор. Дадох им още една насока. Казах на Бети Джоу, че ако Бил ѝ направи комплимент, не е нужно тя също да му прави комплимент веднага, а по-скоро да го приема и да казва: „Благодаря ти, че го казваш“. Казах на Бил същото. Насърчих ги да правят това всяка седмица в продължение на два месеца и ако им се стори полезно, да продължат. Ако експериментът не подобри емоционалния климат в брака, могат да го отпишат като още един пропаднал опит.

На следващия ден се качих на самолета и се върнах у дома. Отбелязах си да се обадя на Бил и Бети Джоу два месеца по-късно, за да видя какво е станало. Когато им се обадих по средата на лятото, помолих да разговарям с всеки от тях поотделно. Бях удивен като разбрах, че отношението на Бил бе направило огромна крачка напред. Той бе познал, че съм дал на Бети Джоу същия съвет, както и на него, но в това нямаше нищо лошо. Харесваше му. Тя показваше одобрение за сериозната му работа и снабдяването на семейните нужди.

Всъщност тя ми помогна да се почувствам отново като мъж. Има много да вървим още, д-р Чапмън, но наистина вярвам, че сме на правия път.

Когато разговарях с Бети Джоу обаче, открих, че тя е направила само една миниатюрна крачка напред. Тя каза:

— Има малък напредък, д-р Чапмън. Бил ми прави устни комплименти, както споменахте, и вярвам, че е искрен. Но, д-р Чапмън, той все още не прекарва време с мен. Толкова е зает с работата си, че изобщо не ни остава време да сме заедно.

Докато слушах Бети Джоу, ми просветна. Знаех, че съм направил огромно откритие. Любовният език на един човек не е непременно любовният език на друг човек. Явно бе, че първичният любовен език на Бил бяха утвърждаващите думи. Той работеше здраво, обичаше работата си и това, което най-много искаше от жена си, бе да изразява одобрение от работата му. Този модел явно бе заложен още в детството му и нуждата му от устно утвърждаване не бе изгубила значението си в живота му като възрастен. Бети Джоу, от друга страна, емоционално молеше за нещо друго. Положителните думи бяха нещо хубаво, но дълбокият ѝ емоционален копнеж бе за нещо друго. Това ни отвежда към втория език на любовта.

Гари Чапмън

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *