Шеста глава – Любовен език №3: Получаване на подаръци

 Бях в Чикаго, когато учех антропология. Чрез подробните етнографски изследвания посещавах удивителни народи от целия свят. Ходех в Централна Америка и изучавах напредналите култури на майте и ацтеките. Пресичах Тихия океан и изследвах племенните народи на Малайзия и Полинезия. Изучавах ескимосите в северната тундра и аборигените айни от Япония. Разглеждах културните модели, свързани с любовта и брака, и открих, че всяка култура, която изучавам, приема даването на подаръци като част от процеса любов-брак.

Антрополозите са влюбени в културните модели, които сякаш се повтарят във всяка култура – така беше и с мен. Питах се възможно ли е даването на подаръци да е фундаментален израз на любов, който пресича културните бариери? Дали отношението на любов винаги е придружено от концепцията за даване? Това са академични и малко философски въпроси, но ако отговорът е да, те имат дълбоки практически последствия за нашите бракове.

Предприех антропологическо пътуване до Доминиканската република. Целта ни бе да изучаваме културата на карибските индианци и на това пътуване срещнах Фрад. Фрад не бе от Карибите, но бе млад чернокож мъж на двадесет и осем години. Фрад бе изгубил ръката си по време на риболов с динамит. От този момент нататък не можел да продължава с риболовната си кариера. Имаше предостатъчно време и аз приех компанията му. Прекарвахме заедно часове, като разговаряхме за неговата култура.

При първото ми посещение в дома на Фрад той ми каза:

  • Мистър Гари, ще пийнете ли малко сок? – на което отговорих с ентусиазъм.

Той се обърна към по-малкия си брат и каза:

  • Направи сок на мистър Гари.

Брат му се обърна, тръгна по черната пътечка, изкачи се на една кокосова палма и се върна със зелен кокосов орех.

  • Разсечи го – нареди Фрад.
    С три бързи движения на своето мачете брат му разсече кокосовия орех, като направи триъгълна дупка в горния му край. Фрад ми подаде кокосовия орех и каза:
  • Сок за теб.

Беше зелен, но аз го изпих – целия — защото знаех, че това е дар на  любов.

Аз бях негов приятел, а на приятелите се даваше сок.

В края на седмицата, когато вече се приготвях да напусна малкия остров, Фрад ми даде последен знак за своята любов. Това бе една крива пръчка, дълга тридесет сантиметра, която бе намерил в океана. Беше станала копринено нежна от ударите по скалите. Фрад каза, че тази пръчка е живяла на доминиканските брегове дълго време и иска тя да ми напомня за красивия остров. Дори и днес, когато поглеждам към тази пръчка, ми се струва, че дочувам карибските вълни. Но за мен тя не е толкова спомен за доминиканските острови, колкото спомен за любов.

Подаръкът е нещо, което можеш да хванеш в ръка и да кажеш: „Погледни, той си е мислел за мен“ или „Тя се е сетила за мен“. Трябва да мислиш за някого, за да му дадеш подарък. Самият подарък е символ на това мислене. Няма значение дали е струвал пари. Има значение фактът, че си мислил за него. И не единствено самата мисъл в твоя ум има значение, но мисълта, изразена в осигуряването на подаръка и неговото даване като израз на любов.

Майките си спомнят дните, когато техните деца са им носели цвете от двора като подарък. Те се чувстват обичани, дори ако това е цвете, което те не биха откъснали. От най-ранни години децата са склонни да дават подаръци на своите родители, което може да е друг белег, че даването на подаръци е фундаментално за любовта.

Подаръците са визуален символ на любов. Повечето брачни церемонии включват даването и получаването на пръстени. Този, който води церемонията, казва: „Тези пръстени са външен и видим белег на вътрешната и духовна връзка, която съединява две сърца в любов без край“. Това не е безсмислена риторика. Това е изразяване с думи на една важна истина – символите имат емоционална стойност. Може би това се изобразява още по-графично към края на една разпадаща се връзка, когато съпругът или съпругата престане да носи брачната халка. Един съпруг каза: „Когато тя хвърли в лицето ми брачната халка и гневно напусна къщата, като затръшна вратата след себе си, разбрах, че бракът ни е в сериозен проблем. Два дена не вдигнах пръстена ѝ от земята. Когато го направих все пак, плаках неудържимо.“ Пръстенът е бил символ на нещо, което е трябвало да съществува, но когато е стоял в неговата ръка вместо на нейния пръст, това е било видим белег, че бракът се разпада. Самотната халка надигнала дълбоки емоции в съпруга.

Визуалните символи на любовта са по-важни за едни хора, от- отколкото за други, Ето защо отделните личности имат различно отношение към  брачните

халки. Някои изобщо не свалят пръстена си след сватбата, Други не носят дори и брачна халка. Това е друг белег, че хората имат различни първични любовни езици. Ако получаването на подаръци е моят първичен любовен език, аз ще ценя високо пръстена, който ти си ми дал и ще го нося с голяма гордост. Също емоционално ще се трогвам от други подаръци, които мм даваш през годините. Ще гледам на тях като израз на любов. Без подаръци като визуални символи, може да започна да се съмнявам в твоята любов.

Подаръците се явяват във всякакви размери, цветове и форми. Някои са скъпи, други са безплатни. За личността, чийто първичен любовен език е получаването на подаръци, цената на подаръка има малко значение, освен ако е в голямо противоречие с това, което можеш да си позволиш. Ако един милионер дава винаги подаръци, конто струват само един долар, съпругата му може да започне да се пита дали това е израз на любов. Но когато семейните финанси са ограничени, подарък от един долар може да говори за любов, която струва милион долара.

Ако първичният език на твоя партньор е получаването на подаръци, може да станеш специалист в изкуството да подаряваш подаръци. Всъщност това е един от най-лесните любовни езици за научаване.

Подаръците могат да се купят, намерят или направят. Съпругът, който спира по пътя и набира диви цветя, е намерил израз на своята любов, освен ако жена му не е алергична към полски цветя, разбира се. Ако можеш да си го позволиш, купи красива картичка, без да харчиш състояние. Този, който не може да си го позволи, може да изработи картичка безплатно. Вземи лист хартия от бюрото си, сгъни я по средата, вземи ножици и изрежи сърце, после напиши •Обичам те“ и подпиши името си. Не е нужно подаръците да бъдат скъпи.

Но някой може да каже: „Не съм от хората, които подаряват подаръци. Не съм получавал подаръци като малък. Изобщо не съм научен да избирам подаръци. Не е естествено за мен.“ Поздравления, току-що сте направили откритие за своя любим. Вие и вашата съпруга или съпруг говорите на различни любовни езици. След като сте направили това откритие, захващайте се с изучаването на своя втори език. Ако първичният любовен език на вашия партньор е получаването на подаръци, можете да станете специалист в изкуството да подарявате подаръци. Всъщност това е един от най-лесните езици за научаване.

Откъде да започнем? Направи списък с всички подаръци, при които твоят партньор е изразил вълнение, когато ги е получил през годините. Може да са били подаръци, които ти си подарил, или дарове, направени от други членове на семейството и приятели. Списъкът ще ти даде представа какви подаръци

харесва съпругът или съпругата ти. Ако имаш малко или никакво познание за избирането на този вид подаръци, които са в списъка ти, призови на помощ членове на семейството, които познават твоя партньор. Междувременно избирай подаръци, при чийто избор не се притесняваш, като ги купуваш, изработваш или намираш и след това подаряваш на своя партньор. Не чакай специален повод. Ако получаването на подаръци е неговият/нейният първичен любовен език, почти всичко, което даваш, ще бъде прието като израз на любов. (Ако тя е критикувала подаръците ти в миналото и почти нищо, което си ѝ подарил, не е било прието, тогава получаването на подаръци със сигурност не е нейният първичен любовен език.)

Подаръци и пари

Ако искаш да станеш специалист в подаряването на подаръци, може би ще промениш отношението си към парите. Всеки от нас има индивидуална представа за целта на парите и различните емоции, свързани с тяхното харчене. Някои от нас са ориентирани към харчене. Чувстваме се добре, когато харчим пари. Други са с нагласа за спестяване и инвестиране. Чувстваме се добре, когато сме спестили пари или сме ги инвестирали мъдро.

Ако си от харчещия тип, няма да ти е трудно да купуваш подаръци за своя партньор. Но ако си от спестяващия тип, ще изпитваш емоционално противопоставяне на идеята да похарчиш пари като израз на любов. Ти не купуваш разни неща за себе си. Защо да купуваш за партньора си? Но това отношение не признава факта, че всъщност купуваш неща за себе си. Като спестяваш и инвестираш пари, ти си купуваш самочувствие и емоционална сигурност. Грижиш се за собствените си емоционални нужди според отношението си към парите. В същото време не посрещаш емоционалните нужди на своя партньор. Ако откриеш, че първичният любовен език на твоя партньор е получаването на подаръци, тогава може би ще разбереш, че купуването на подаръци за него или нея е най-добрата инвестиция, която можеш да направиш. Ти инвестираш във взаимоотношенията ви и пълниш резервоара с емоционална любов на своя любим или любима, който найвероятно ще отвърне с емоционална любов към теб на езика, който разбираш. Когато емоционалните нужди и на двамата са посрещнати, вашият брак ще придобие съвсем нови измерения. Не се притеснявай за спестяванията си. Винаги ще си бъдеш спестяващ човек, но да инвестираш в любов към своята съпруга означава да инвестираш в акции със сигурна възвръщаемост.

Да подариш себе си

Има един подарък, който понякога говори по-силно от подаръка, който можеш да държиш в ръката си. Наричам го да подариш себе си или подаръка на присъствието. Да си там, когато партньорът ти се нуждае от теб говори силно на този, чийто първичен любовен език е получаването на подаръци.

Джанет ми каза веднъж:

  • Съпругът ми Дон обича футбола повече отколкото обича мен.
  • Защо мислиш така? – попитах аз.
  • В деня, когато се роди детето, той отиде да играе футбол. Аз лежах цял следобед в болницата, докато той играеше футбол – каза тя.
  • Не беше ли там, когато се роди детето?
  • Там беше. Остана, докато се роди бебето, но десет минути след това тръгна, за да играе футбол. Бях смазана. Беше толкова важен момент в живота ни. Исках да го споделим заедно. Исках да бъде там до мен. Дон ме изостави, за да си играе.

Този съпруг може да е изпратил една дузина рози, но те не могат да говорят толкова силно, както присъствието му в болничната стая до нея. „Бебето“ сега бе на петнадесет години, но тя говореше за събитието с всички емоции, сякаш се бе случило вчера. Продължих да питам:

  • Само на този случай ли основаваш мнението си, че Дон обича футбола повече от теб?
  • О, не – каза тя. – В деня на погребението на майка ми той пак игра футбол.
  • Отиде ли на погребението?
  • О, да. Отиде на погребението, но щом свърши, отиде да играе футбол. Не ми се вярваше. Моите братя и сестри бяха у дома при мен, а съпругът ми играеше футбол.

По-късно попитах Дон за тези две събития. Той знаеше много добре за какво говоря.

  • Знаех си, че ще заговори за това – каза той. – Аз бях там по време на родилните мъки и когато се роди бебето. Направих снимки, бях толкова щастлив. Нямах търпение да кажа на момчетата в отбора. Но илюзията ми се пукна като мехур, когато се върнах същата вечер в болницата. Тя бе бясна. Не можех да повярвам какво ми казва. Мислех, че ще се гордее, че съм казал на отбора.

Физическото присъствие по време на криза е най-големият подарък, който можеш да дадеш на своя партньор, чийто първичен любовен език е получаването на подаръци.

— А когато почина майка й? Тя вероятно не ти е казала, че си бях взел една седмица отпуска преди тя да умре и прекарах цялата седмица в болницата и дома на майка й, като поправях дребни неща и помагах. След като почина и погребението свърши, чувствах, че няма какво повече да направя. Имах нужда от глътка въздух. Обичам да играя футбол и знаех, че това ще ми помогне и ще ме освободи от напрежението, което бях преживял. Мислех, че тя самата би желала да почина малко. Направих всичко, което според мен бе важно за нея, но не бе достатъчно. Тя не ми позволи да забравя тези два дена. Казва, че обичам футбола повече отколкото обичам нея. Това е абсурдно.

Той бе искрен съпруг, който не бе осъзнал огромната сила на I личното присъствие. Неговото присъствие там за съпругата му бе по-важно от всичко друго в ума й. Физическото присъствие по време на криза е най-големият подарък, който можеш да дадеш на своя партньор, чийто първичен любовен език е получаването на подаръци. Твоето тяло става символ на любовта ти. Премахни символа и чувството за любов се изпарява. При съветването Дон и Джанет преодоляха болките и неразбирателството от миналото. В крайна сметка Джанет успя да му прости, а Дон започна да разбира защо присъствието му е било толкова важно за нея.

Ако физическото присъствие на твоя партньор е важно за теб, насърчавам те да го изразиш пред него гласно. Не очаквай той да отгатне мислите ти. Ако, от друга страна, партньорът ти каже: „Наистина искам да бъдеш с мен тази вечер, утре, този следобед“, погледни сериозно на тази молба. От твоя гледна точка може да не е важно. Но ако не отговориш положително на тази молба, може би съобщаваш нещо, което всъщност нямаш предвид. Един съпруг каза веднъж:

  • Когато майка ми почина, началникът на жена ми ѝ разреши да отсъства два часа от работа, но трябваше да бъде в офиса отново следобеда. Жена ми му казала, че според нея съпругът ѝ се нуждае от нейната подкрепа този ден, затова ще трябва да отсъства целия ден. Началникът отвърнал: „Ако отсъстваш цял ден, може да си загубиш работата си“. Жена ми отговорила: „Моят съпруг е но важен от работата ми“. Така тя прекара целия ден с мен. Някак си н голи ден почувствах любовта ѝ по- силно от когато и да било. Никога не забравих какво направи. Между  другото, каза той – тя не изгуби работата си. Началникът ѝ скоро напусна и я помолиха да заеме неговото място.

Тази жена бе говорила на любовния език на своя съпруг и той никога не би го забравил.

Почти всичко, което е писано някога по въпроса за любовта, сочи, че в сърцето на любовта е духът на даването. Всичките пет любовни езика ни предизвикват да даваме на своя партньор, но за някои получаването на подаръци,    видимите    символи    на    любовта,    говорят    най-силно. Чух най-графичната илюстрация на тази истина в Чикаго, когато срещнах Джим и Джанис.

Те посетиха моя брачен семинар и се съгласиха да ме откарат до летището след семинара в събота следобед. Имаше два или три часа преди полета и те ми предложиха да спрем в ресторанта. Бях прегладнял, затова с готовност се съгласих. Този следобед обаче получих нещо повече от безплатен обяд.

Джим и Джанис бяха израснали във ферми в централната част на Илинойс на не повече от сто мили един от друг. Бяха се преместили в Чикаго скоро след сватбата си. Чувах тази история петнадесет години по-късно, след като вече имаха три деца. Джанис започна почти веднага, след като бяхме седнали. Тя каза:

– Д-р Чапмън, причината да дойдем с вас до летището е да ви разкажем за нашето чудо.

Нещо в думата чудо винаги ме кара да се стягам, особено когато не познавам човека, който я използва. Кой знае каква смахната история ще чуя, помислих си аз. Но запазих мислите за себе си и насочих изцяло вниманието си към Джанис. Предстоеше ми да бъда шокиран.

Тя рече: – Д-р Чапмън, Бог ви използва, за да извършите чудо с нашия брак.

Вече се чувствах виновен. Само секунда по-рано се питах в какъв смисъл използва думата чудо, а сега се оказваше, че според нея аз съм извършителят на това чудо. Вече слушах дори още по-внимателно. Джанис продължи:

  • Преди три години ние посетихме ваш семинар тук, в Чикаго, за първи път. Аз бях отчаяна – сподели тя. – Мислех сериозно да напусна Джим и му го бях казала. Бракът ни бе празен от много време. Бях се предала. В продължение на години се бях оплаквала на Джим, че ми е нужна неговата любов, но той така и не правеше нищо. Аз обичах децата и знаех, че те ме обичат, но не чувствах нищо да идва от Джим. Всъщност по това време вече го мразех. Той беше методичен човек. Правеше всичко по навик. Беше предсказуем като часовник и никой не можеше да се намеси в неговия график.
  • В продължение на години – продължи тя – се опитвах да бъда добра съпруга. Готвех, миех, гладех, готвех, миех, гладех. Правех всичко, което според мен трябваше да прави добрата съпруга. Правехме секс, защото знаех, че това е нещо важно за него. Но не чувствах някаква любов от него. Чувствах се така, сякаш е престанал да ме ухажва след брака и гледа на мен като на нещо дадено. Чувствах се използвана и неоценена. Когато разговарях с Джим за чувствата си, той ми се смееше и казваше, че имаме толкова добър брак, колкото всеки друг в града. Не разбираше защо не съм щастлива. Напомняше ми, че плаща всички сметки, че имаме хубава къща и нова кола, че съм свободна да избера дали да работя или да не работя, че трябва да бъда щастлива, вместо да се оплаквам непрекъснато. Той дори не се опитваше да разбере чувствата ми. Имах усещането, че съм напълно отхвърлена.
  • Така или иначе – каза тя, като отмести чашката с чай и се наведе напред – дойдохме на вашия семинар преди три години. До този момент не бяхме ходили на семинар за семейни двойки. Не знаех какво да очаквам и честно казано, не очаквах много. Не смятах, че някой би могъл да промени Джим. По време и след семинара Джим не говореше много. Сякаш му хареса. Каза ми, че сте му се сторили много смешен. Но не ми говори за нищо от идеите в семинара. А и аз не го очаквах от него, така че не го питах. Както казах, вече се бях предала.
  • Както знаете – рече тя – семинарът свърши в събота следобед. Събота вечер и неделята бяха както обикновено, но в понеделник на обяд, той си дойде от работа и ми подаде роза. „Откъде я намери?“, попитах аз. „Купих я от един уличен продавач“, отвърна той. „Помислих си, че заслужаваш една роза.“ Заплаках. „О, Джим, толкова е мило.“
  • Според мен – продължи тя, – беше купил розата от един мунист. Бях видяла младия човек да продава рози онзи следобед, но нямаше значение. Факт е, че ми бе купил роза. Вторник ми се обади от офиса към един и половина и ме попита какво бих казала, ако купи една пица и я донесе у дома да вечеряме. Каза, че може би ще ми хареса да си дам почивка от готвенето една вечер. Отговорих му му, че според мен идеята е великолепна, така че той донесе у дома една пица и прекарахме чудесно. Децата харесаха пицата много и благодариха на баща си, че я е донесъл Аз дори го прегърнах и му казах колко ми е харесало. Когато си дойде в сряда, донесе на всяко от децата кутия бисквити, а на мен малка саксия с цветя. Каза, че тъй като розата ще увехне, решил че може би ще ми хареса нещо по-трайно. Започвах да си мисля, че халюцинирам! Не можех да повярвам, че Джим прави всичко това, нито разбирах защо го прави. Четвъртък вечерта след вечеря ми подаде картичка с послание как не винаги умее да изразява любовта си към мен. но се надява с тази картичка да ми покаже какво значение имам за него. Отново се разплаках, погледнах го и не можех да не го прегърна и да не го разцелувам. „Защо не вземем някой да гледа децата в събота вечер и да отидем някъде на вечеря само двамата?“, предложи той. „Би било чудесно“, казах аз. Петък вечер той спря в сладкарницата и купи на всеки от нас любимата паста. Отново го беше пазил в тайна, като само ни бе казал, че има изненада за десерт.
  • В събота вечер – каза тя – бях в еуфория. Нямах представа какво е станало с Джим, нито дали щеше да трае, но се наслаждавах на всяка минутка. След вечерята в ресторанта му казах: „Трябва да ми кажеш какво става. Не разбирам.“ Тя ме погледна внимателно и рече:
  • Д-р Чапмън, трябва да разберете. Този човек никога не ми бе подарявал цвете от деня на сватбата. Никога не ми бе подарявал картичка по никакъв повод. Винаги казваше: „Само похарчени пари, ще погледнеш картичката и ще я изхвърлиш“. Излизахме да вечеряме навън един път на пет години. Никога не бе купувал нищо на децата, като очакваше от мен да купувам само най-важните хранителни продукти. Никога не бе носил пица у дома за вечеря. Очакваше от мен вечерята да е готова всяка вечер. Искам да кажа – това бе радикална промяна в поведението му.

Обърнах се към Джим:

  • Какво ѝ каза в ресторанта, когато те попита какво е станало?
  • Казах й, че съм слушал вашата лекция за любовните езици на семинара и съм разбрал, че нейният любовен език са подаръците. Бях осъзнал също, че не съм ѝ подарявал нищо с години, може би от както се бяхме оженили. Спомних си, че когато ходехме заедно преди сватбата, често ѝ носех цветя и малки подаръци, но след сватбата си мислех, че не мога да си го позволя повече. Казах ѝ за решението си да ѝ подарявам подарък всеки ден в продължение на една седмица и да видя дали това ще промени нещо. Трябваше да призная, че виждах огромна разлика в поведението ѝ през седмицата.

Казах й, че съм осъзнал колко вярно е това, което споделихте на семинара, и как научаването на правилния любовен език е ключът да покажеш на другия, че го обичаш. Казах й, че съжалявам за всички онези години, когато съм бил толкова глупав, че да не посрещна нейната нужда от любов. Казах й, че наистина я обичам и че ценя всичко, което тя прави за мен и децата. Казах й, че с Божия помощ ще бъда човек на подаръците до края на живота си. Тя отвърна:

„Но Джим, не можеш да продължаваш да ми купуваш подаръци всеки ден до края на живота ми. Не можеш да си го позволиш.“ „Е, може би не всеки ден“, отговорих аз, но поне веднъж седмично. Това прави петдесет и два подаръка повече годишно от това, което си получила през последните пет години“, казах аз. „Пък и кой е рекъл, че трябва да купувам всичко? Може сам да направя някои от тях или ще се възползвам от идеята на д-р Чапмън и ще набера безплатно цветя от двора през пролетта.“ Джанис се намеси:

  • Д-р Чапмън, не мисля, че е пропуснал и една седмица през тези три години. Той е като нов човек. Няма да повярвате колко сме щастливи. Децата сега ни наричат влюбени птички. Резервоарът ми с любов е пълен и прелива.

Обърнах се към Джим и попитах:

  • Ами ти, Джим? Чувстваш ли се обичан от Джанис?
  • О, винаги съм се чувствал обичан от нея, д-р Чапмън. Тя е най- добрата домакиня в света. Прекрасна готвачка е. Дрехите ми са винаги изпрани и изгладени. Чудесно се справя с децата. Знам, че ме обича.

Усмихна се и каза:

  • Сигурно вече се сещате какъв е моят любовен език, нали? Сещах се и знаех също защо Джанис бе използвала думата чудо.

Не е нужно подаръците да бъдат скъпи, нито е задължително да| подаряваме нещо всяка седмица. Но за някои хора тяхната стойност няма нищо общо с причинната стойност, а е изцяло свързана с любовта. В глава 7 ще изясним любовния език на Джим.

Гари Чапмън

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *