Беше красива септемврийска събота. Жена ми и аз се разхождахме в градините Рейнолда, като се наслаждавахме на цветята, някои от които бяха донесени от различни места по света. Градините първоначално били изградени от Р. Дж. Рейнолдс, тютюневия магнат, като част от неговия имот. Те били част от Уейк Форест Юнивърсити. Тъкмо бяхме преминали покрай градината с розите, когато забелязах Ан, една жена, която бях започнал да съветвам преди две седмици, да се приближава към нас. Тя гледаше надолу към покритата с павета алея и сякаш беше дълбоко умислена. Когато я поздравих, се стресна, но погледна нагоре и се усмихна. Запознах я с Каролин и си разменихме някои обичайни вежливости. След това, без каквото и да е въведение, ми зададе един от найдълбоките въпроси, които някога съм чувал:
– Д-р Чапмън, възможно ли е да обичаш някого, когото мразиш?
Знаех, че въпросът е роден от дълбока болка и заслужава внимателен отговор. Знаех още, че ще се срещна с нея следващата седмица при следващата ѝ съветническа сесия при мен, затова казах:
Ан, това е един от въпросите, които предизвикват най-сериозен размисъл. Защо не поговорим за това следващата седмица?
Тя се съгласи и Каролин и аз продължихме разходката си. Но въпросът на Ан не ни напусна. По-късно, докато карахме към дома, Каролин и аз го обсъдихме. Размишлявахме над ранните дни от брака си и си спомнихме, че често сме изпитвали чувства на омраза. Осъдителните ни думи един към друг стимулираха болка, а по петите ѝ следваше гневът. Гневът, който задържаш в себе си, става омраза. Какво промени нещата за нас? И двамата знаехме, че можем да изберем да обичаме. Бяхме осъзнали, че ако продължава нашият модел да изискваме и да осъждаме, това ще разруши брака ни. За щастие ие след период от около година се научихме как да обсъждаме различията си, без да се осъждаме един друг, как да вземаме решения, без да разрушаваме единството си, как да даваме конструкции предложения, без да изискваме, и накрая как да говорим на първичния любовен език на другия. (Много от тези прозрения са записани в една по-ранна книга Toward a Growing Marriage, Moody Press),
Изборът ни да обичаме бе взет сред негативни чувства, които изпитвахме един към друг. Когато започнахме да говорим на първичния любовен език на другия, отрицателните чувства на гняв и омраза утихнаха.
Ситуацията ни обаче бе по-различна от тази на Ан. Каролин и аз бяхме готови да се учим и да растем. Знаех, че съпругът на Ан не беше готов за такова нещо. Тя ми бе казала предната седмица, че го е молила да се срещне с брачен съветник. Беше го умолявала да прочете някоя книга или да изслуша касета върху брака. Но той бе отхвърлил всичките ѝ усилия за израстване. Според нея отношението му бе: „Аз нямам проблеми. Ти имаш проблеми.“ Според него той бе правият, тя грешеше – толкова прости бяха нещата. Чувствата ѝ на любов към него бяха убити през годините от неговата непрестанна критика и осъдителност. След десет години брак емоционалната ѝ енергия се бе изчерпала и самочувствието ѝ бе почти разрушено. Имаше ли надежда за брака на Ан? Можеше ли тя да обича един съпруг, който не пораждаше любов? Щеше ли той някога да ѝ отвърне с любов.
Знаех, че Ан е дълбоко религиозна и че посвещава редовно църква. Предположих, че може би единствената надежда за оцеляването на брака им бе нейната вяра. На следващия ден, като в ума ми беше Ан, започнах да чета разказа на Лука за живота на Христос. Винаги съм харесвал написаното от Лука, защото той е бил лекар и е обръщал внимание на подробностите, така че в своя първи век е написал един подреден разказ за ученията и живота на Исус от Назарет. В това, което мнозина наричат най-великата проповед на Исус, прочетох следните думи, които наричам най-голямото предизвикателство за любовта.
На вас, които слушате, казвам: Любете неприятелите си; правете добро на тия, които ви мразят; благославяйте тия, които ви кълнат; молете се за тия, които ви нанасят вреда… И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях. Понеже, ако любите само ония, които любят вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците любят ония, които тях любят.
Стори ми се, че това сериозно предизвикателство, написано преди две хиляди години, можеше да бъде насоката, която търсеше Ан. Но можеше ли да тя да я изпълни? Може ли изобщо някой да я изпълни? Възможно ли е да обичаш съпруга си, който е станал твой неприятел? Възможно ли е да обичаш някой, който те проклина, който се държи зле с теб и изразява чувства на презрение и омраза към теб? И ако тя можеше, щеше ли да има промяна от другата страна? Можеше ли нейният съпруг някога да се промени и да започне да изразява любов и грижа към нея? Бях удивен от следващите думи в Исусовата древна проповед: „Давайте и ще ви се дава: добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в скута; защото с Каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва“.
Възможно ли бе този древен принцип да обичаш незаслужаващия обич да даде резултат в един толкова безнадежден брак като този на Ан? Реших да опитам. Щях да приема като хипотеза, че ако Ан научи първичния любовен език на съпруга си и му говори достатъчно дълго, за да може неговата емоционална нужда от любов да бъде задоволена, в крайна сметка той ще ѝ отвърне със същото и ще започне да изразява любов към нея. Чудех се: Ще има ли резултат?
Срещнах се с Ан следващата седмица и отново я изслушах, докато тя съживяваше ужасите на своя брак. В края на своя синопсис тя повтори въпроса, който бе задала в градините Рейнолда. Този път го представи като твърдение:
- Д-р Чапмън, просто не знам дали мога да го обичам отново след всичко, което е направил?
- Говорила ли си с някоя от приятелките си за своята ситуация? – попитах аз.
- С две от най-близките си приятелки – каза тя – и съвсем малко с някои други хора.
- И каква беше тяхната реакция?
- Да се махам – каза тя. – Всички ми казват да се махам, че той никога няма да се промени и че само продължавам агонията. Но, д-р Чапмън, просто не мога да го направя. Може би трябва, но някак си не мога да повярвам, че това е правилната стъпка.
- Струва ми се, че си разкъсвана между религиозните си и нравствени възгледи, които ти казват, че е неправилно да прекратиш един брак, и емоционалната болка, която ти казва, че да се махнеш е единственият начин да оцелееш – казах аз.
- Точно така, д-р Чапмън. Точно така се чувствам. Не знам какво да правя.
Когато (емоционалният) резервоар е почти празен… не изпитваме чувства на любов към своя партньор, а само празнота и болка.
“ Дълбоко ти съчувствам за тази борба – продължих аз. – Наистина се намираш в много трудна ситуация. Иска ми се да мога да ти предложа лесен отговор. За нещастие не мога. И двете алтернативи, които сподели, да напуснеш и да останеш, вероятно ще ти причинят много болка. Преди да вземеш това решение обаче, имам една идея. Не съм сигурен, че ще даде резултат, но ми се иска да опиташ. Знам от това, което си ми казвала, че религиозната ти вяра е важна за теб и че уважаваш много учението на Исус.
Тя кимна утвърдително. Продължих:
- Искам да прочетеш нещо, което Исус някога е казал, и мисля, че има приложение към твоя брак.
Прочетох бавно и натъртено.
- „На вас, които слушате, казвам: Любете неприятелите си; правете добро на тия, които ви мразят; благославяйте тия, които ви кълнат; молете се за тия, които ви нанасят вреда… И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях. Понеже, ако любите само ония, които любят вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците любят ония, които тях любят.“ Това звучи ли като описание на твоя съпруг?
Отнасял ли се е той с теб като враг, вместо като приятел? – попитах аз. Тя кимна утвърдително.
- Проклинал ли те е? – попитах аз.
- Много пъти.
- Нанасял ли ти е вреда?
- Често.
- И казвал ли ти е, че те мрази?
- Да.
- Ан, ако си готова, бих искал да опитаме. Бих искал да видя какво ще стане, ако приложим този принцип в твоя брак. Нека обясня какво имам предвид.
Обясних на Ан концепцията за емоционалния резервоар и факта, че когато резервоарът е празен, както нейния, не ни остават чувства на любов към нашия партньор, а само празнота и болка. Тъй като любовта е такава дълбока емоционална нужда, липсата ѝ е вероятно нашата найдълбока емоционална болка. Казах й, че ако можем да се научим да говорим на първичния любовен език на другия, тази емоционална нужда може да бъде задоволена и отново да се зародят положителни чувства.
- Разбираш ли? – попитах аз.
- Д-р Чапмън, току-що описахте моя живот. Никога не съм го виждала толкова ясно преди. Някога бяхме влюбени, преди да се оженим, но скоро след брака слязохме от върха и така и не се научихме да говорим на любовния език на другия. Моят резервоар е празен от години, а сигурна съм и неговият. Д-р Чапмън, ако бяхме осъзнавали тази идея по-рано, може би всичко това нямаше да се случи.
- Не можем да се върнем назад, Ан – казах аз. – Можем само да се опитаме да променим бъдещето. Вих ти предложил един шестмесечен експеримент.
- Бих опитала всичко ~ съгласи се Ан.
Харесваше ми положителното ѝ отношение, но не бях сигурен дали разбира колко труден щеше да бъде експериментът.
- Нека започнем, като определим целта – казах аз. – Ако след шест месеца се изпълни най-съкровеното ти желание, какво би било то?
Ан постоя, без да каже нищо известно време. После замислено промълви:
- Бих искала Глен да ме обича отново и да го изразява, като прекарва време с мен. Бих искала да вършим нещата заедно, да ходим заедно на различни места. Бих искала да чувствам, че той се интересува от моя свят. Бих искала да си говорим, когато отиваме на ресторант. Бих искала той да ме изслушва. Бих искала да чувствам, че той цени идеите ми. Бих искала да ходим заедно на пътешествие и отново да се забавляваме. Бих искала да зная, че той цени брака ни повече от всичко. Ан се спря и после продължи:
- От моя страна бих искала да имам топли, положителни чувства към него отново. Бих искала отново да се върне уважението ми към него. Бих искала да се гордея с него. В този момент не изпитвам тези чувства.
Аз си записвах, докато Ан говореше. Когато тя свърши, прочетох на глас какво бе казала.
- Това звучи като доста висока цел – определих аз, – но наистина ли това искаш, Ан?
- В момента това звучи повече като невъзможна цел, д-р Чапмън – отвърна Ан, – но точно това бих искала да видя, повече от всичко.
- Тогава нека се уточним – казах аз, – че това ще бъде целта ни. След шест месеца искаме да видим как ти и Глен имате точно такива взаимоотношения на любов.
Сега ще ти предложа една хипотеза. Целта на нашия експеримент е да докажем дали хипотезата е вярна. Нека предположим, че ако ти говориш първичния любовен език на Глен последователно в продължение на шест месеца, някъде в този период неговата емоционална нужда от любов ще започне да бъде посрещана и той ще започне да отвръща с любов. Тази хипотеза се гради на идеята, че емоционалната нужда от любов е нашата най-дълбока емоционална нужда и когато тази нужда е задоволена, сме склонни да отвръщаме положително на човека, който я задоволява.
Продължих.
- Разбираш, че тази хипотеза поставя цялата инициатива в твоите ръце. Глен не се опитва да работи за този брак. Ти го правиш. Тази хипотеза казва, че ако ти можеш да насочиш енергията си в правилната посока, има голяма вероятност Глен в крайна сметка да започне да отвръща със същото.
Прочетох третата част от проповедта на Исус, записана от лекаря Лука.
- „Давайте и ще ви се дава: добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в скута; защото с Каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.“ Както аз разбирам това, Исус представя един принцип, не начин за манипулиране на хората. Казано най-общо, ако сме мили и любезни с хората, те са склонни да бъдат мили и любезни с нас. Това не означава, че можем да накараме някой да бъде любезен към нас. Ние сме независими. Така че можем да презрем любовта, да избягаме от любовта или дори да плюем в лицето на любовта. Няма гаранция, че Глен ще отговори с дела на любов. Можем само да кажем, че има голяма вероятност да го направи.
(Един съветник не може никога да предскаже с абсолютна сигурност отделното човешко поведение. Въз основа на изследванията и изучаването на личността съветникът може само да предскаже как най-вероятно би реагирал някой в дадена ситуация.)
След като се съгласихме за хипотезата, казах на Ан:
- Сега нека обсъдим твоя първичен любовен език и този на Глен. Смятам от това, което ми каза, че твоят първичен любовен език е пълноценното време. Ти как мислиш?
- Така мисля, д-р Чапмън. В ранните дни, когато бяхме много време заедно и Глен ме изслушваше, прекарвахме много часове заедно, като вършехме заедно различни неща. Наистина се чувствах обичана. Повече от всичко ми се иска тази част от нашия брак да се върне. Когато прекарваме време заедно, чувствам, че той наистина ме обича, но когато винаги прави нещо друго, изобщо няма време да говорим, няма време да прави каквото и да е с мен, се чувствам така, сякаш бизнесът и другите цели са по-важни отколкото нашата връзка.
- А какъв според теб е първичният любовен език на Глен? – попитах аз.
- Мисля, че е физическото докосване и особено сексуалната част в брака. Знам, че когато се чувствах по-обичана от него и бяхме сексуално активни, той имаше различно отношение. Мисля, че това е неговият първичен любовен език, д-р Чапмън.
- Оплаква ли се някога от това как му говориш?
- Ами, казва, че не непрекъснато му натяквам. Казва също, че ме не го подкрепям, че винаги се противопоставям на идеите му.
- Тогава нека приемем, че „физическо докосване“ е първичният му любовен език, а „утвърждаващи думи“ са вторичният му любовен език. Причината да предложа втория е факта, че ако се оплаква or отрицателни забележки, явно положителните думи имат значение за него.
Сега нека приемем план, за да изпитаме своята хипотеза. Да речем, че си отидеш у дома и кажеш на Глен: „Мислих много за нас и решнх да бъда подобра съпруга към теб. Така че, ако имаш предложения как бих могла да бъда по- добра съпруга, искам да знаеш, че съм отворена за това. Можеш да ми кажеш сега или да си помислиш за това и да ми кажеш какво мислиш, но наистина бих искала да се опитам да бъда по-добра съпруга.“ Какъвто и да е отговорът му, отрицателен или положителен, приеми го просто като информация. Това първоначално твърдение ще му покаже, че предстои да се случи нещо различно във вашите взаимоотношения.
После въз основа на твоите предположения, че първичният му любовен език е физическото докосване, и моето предложение, че вторичният му любовен език е може би утвърждаващите думи, насочи вниманието си към тези две области в продължение на един месец.
Ако Глен отвърне с предложение как можеш да бъдеш по-добра съпруга, приеми информацията и я внедри в своя план. Търси положителни неща в живота на Глен и му давай устно потвърждение за тези неща. Междувременно, спри всякакви устни оплаквания. Ако искаш да се оплачеш за нещо, запиши го в личния си бележник, вместо да го казваш този месец на Глен.
Започни да поемаш по-често инициативата за физическо докосване и сексуална близост. Изненадай го с агресивно поведение, а не като просто откликваш на неговите инициативи. Постави си за цел да имате сексуален контакт поне веднъж седмично първите две седмици и два пъти седмично следващите две седмици.
Ан ми беше казала, че тя и Глен правили секс само веднъж или два пъти през последните шест месеца. Предположих, че този план ще оттласне нещата от мъртвото дъно доста бързо.
Ако твърдиш, не имаш чувства, каквито всъщност нямаш, това е лицемерно… Но ако изразяваш жест на любов, който е насочен към доброто или удоволствието на другия, това е просто избор.
- О, д-р Чапмън, това ще бъде трудно – каза Ан. – Толкова ми е трудно да откликвам сексуално на него, след като той ме пренебрегва непрекъснато. Чувствала съм се използвана, вместо обичана в секса. Той действа така, сякаш изобщо нямам значение за него през всичкото друго време, а след това иска да скоча в леглото и да използвам тялото си. Ненавиждам това и предполагам именно за това не правим секс често през последните няколко години.
- Твоята реакция е била естествена и нормална – уверих аз Ан. – За повечето жени желанието за сексуална интимност с техните съпрузи произтича от чувството, че са обичани от тях. Ако се чувстват обичани, те желаят сексуална близост. Ако не се чувстват обичани, се чувстват използвани в сексуалния контекст. Ето защо да обичаш някой, който не показва обич към теб, е изключително трудно. То върви срещу естествените ни наклонности. Вероятно ще трябва да разчиташ много на Бога, за да направиш това. Може би ще ти е от помощ, ако отново прочетеш проповедта на Исус да обичаме своите неприятели, да обичаме тези, които ни мразят, да обичаме тези, които ни използват. И след това да помолиш Бога да ти помогне да приложиш на практика учението на Исус.
Виждах, че Ан следи думите ми. Главата ѝ леко кимаше. Очите ѝ ми казваха, че има много въпроси.
- Но, д-р Чапмън, не е ли лицемерно да изразяваш любов сексуално, когато изпитваш отрицателни чувства към другия човек?
- Може би ще е добре да правиш разлика между любовта като чувство и любовта като действие – казах аз. — Ако твърдиш, че имаш чувства, каквито всъщност нямаш, това е лицемерно и такова лъжливо послание не е добър начин да се изградят близки взаимоотношения. Но ако изразяваш жест на любов, който цели доброто или удоволствие на другия, това е просто избор. Ти не претендираш, че действието произтича от дълбока емоционална връзка. Просто избираш да направиш нещо за негово добро. Мисля, че това е имал предвид Исус.
Със сигурност не изпитваме топли чувства към хората, които ни мразят. Това би било ненормално, но можем да вършим дела на любов към тях. Това е просто избор. Надяваме се, че такива любящи дела ще имат положителен ефект върху тяхното отношение, поведение и начина, по който се отнасят. Но поне сме избрали да направим нещо положително за тях.
Отговорът ми сякаш задоволи Ан, поне за момента. Имах чувството, че отново ще дискутираме това. Имах чувството също, че ако експериментът изобщо стартира, то ще бъде заради дълбоката вяра на Ан в Бога.
- След първия месец — казах аз — искам да попиташ Глен как се справяш. Като използваш свои думи, попитай го: „Глен, помниш ли, преди няколко седмици ти казах, че ще се опитам да бъда по-добра съпруга? Искам да те попитам как според теб се справям.“
- Каквито и да каже Глен, приеми го като информация. Може да отвърне саркастично, подигравателно или враждебно или може да реагира положително. Какъвто и да е отговорът му, не спори с него, а го приеми и го увери, че гледаш сериозно на това и действително искаш да бъдеш по-добра съпруга, така че ако той има допълнителни забележки, си готова да ги чуеш.
Следвай този модел на търсене на обратна връзка веднъж месечно в продължение на всичките шест месеца. Когато Глен ти отговори за първи път положително и каже: „Знаеш ли, трябва да призная, че когато за първи път ми каза как искаш да се промениш, се изсмях на идеята, но трябва да кажа, че сега нещата са много различни“, ще знаеш, че усилията ти достигат емоционално до него. Той може да отговори положително след първия месец или може би след втория или третия. Седмица след като получиш този положителен отговор, искам да отправиш молба към Глен – нещо, което би искала да направите заедно, свързано с твоя първичен любовен език. Например може да му кажеш някоя вечер: „Глен, помниш как играехме заедно скрабъл? Искаш ли да поиграем скрабъл четвъртък вечер. Децата ще спят при Мери. Мислиш ли, че това е възможно?“
Нека молбата бъде нещо конкретно, не общо. Не казвай: „Знаеш ли, искам да прекарваме повече време заедно“. Това е твърде общо. Как ще знаеш кога го е направил? Но ако изразиш молбата си конкретно, той ще знае точно какво искаш и когато го изпълни, ти ще знаеш, че е пожелал да направи нещо за теб.
Отправяй конкретна молба към него всеки месец. Ако я изпълни, добре, ако не я изпълни, пак добре. Но когато я изпълни, ще знаеш, че отговаря на твоите нужди. В този процес ти го учиш на своя първичен любовен език, защото желанията, които ще отправяш, ще бъдат в съзвучие с твоя любовен език. Ако той избере да показва любов на твоя първичен език, положителните ти емоции към него ще започнат отново да се възраждат. Емоционалният ти резервоар ще започне да се пълни и след време бракът ви всъщност ще се възроди.
- Д-р Чапмън, бих направила всичко, ако това може да стане – каза Ан.
Може би е нужно чудо за твоя собствен брак. Защо не опиташ експеримента на Ан?
- Не забравяй – отговорих аз, – че ще е нужна много тежка работа, но вярвам, че си струва да опиташ. Лично аз се интересувам да видя дали този опит дава резултати и дали хипотезата ни е вярна. Бих желал да се срещам редовно с теб по време на процеса – може би на всеки две седмици – и бих искал да записваш положителните утвърждаващи думи, които отправяш към Глен всяка седмица. Също така, бих искал да ми носиш списъка си с оплаквания, които записваш в своя бележник, но без да ги съобщаваш на Глен. Може би чрез оплакванията, които чувстваш, ще мога да ти помогна да се научиш да изразяваш своите разочарования и нещата, които те дразнят конструктивно, и искам ти и Глен да се научите да се справяте с тези дразнещи неща и конфликти. Но по време на този шестмесечен експеримент искам да си ги записваш, без да ги споделяш с Глен.
Ан си тръгна и аз вярвах, че тя е получила отговор на въпроса си: „Можеш ли да обичаш някого, когото мразиш?“
През следващите шест месеца Ан видя огромна промяна в отношението и поведението на Глен към нея. Първия месец той се държеше подигравателно и се отнасяше към всичко това несериозно. Но след втория месец даде положителна оценка на усилията й. През четвъртия месец отговаряше положително на всички нейни молби и чувствата ѝ към него започнаха да се променят драстично. Глен така и не дойде на консултация, но той изслуша някои от касетите ми и ги обсъди с Ан. Насърчих Ан да продължи да идва при мен, което правеше още три месеца след експеримента ни. И до днес Глен се кълне пред приятелите си, че върша чудеса. Аз знам всъщност, че любовта е тази, която върши чудеса.
Може би се нуждаете от чудо в своя брак. Защо не опитате с експеримента на Ан? Кажи на своя партньор, че си мислил за брака си и си решил да се справиш по-добре с посрещането на неговите/ нейните нужди. Попитай за предложения как можеш да се справяш по-добре. Неговите предложения ще бъдат насока за първичния му любовен език. Ако не отправи предложения, опитай се да разпознаеш любовния му език въз основа на нещата, за които се е оплаквал през годините. След това, в продължение на шест месеца, насочи вниманието си към този любовен език. В края на всеки месец искай обратна връзка как се справяш и за още предложения.
Когато твоят партньор ти посочи, че вижда подобрение, почакай една седмица и тогава отправи конкретна молба. Молбата трябва да е нещо, което наистина искаш той да направи за теб. Ако избере да го направи, ще знаеш, че отговаря на твоите нужди. Ако не уважи молбата ти, продължи да показваш любов. Може би следващия месец ще отговори положително. Ако твоят партньор започне да говори на твоя любовен език, като отговаря на твоите молби, положителните ти емоции към него ще се върнат и след време бракът ви ще се възроди. Не мога да гарантирам резултатите. Но десетки хора, които съм съветвал, са преживявали чудото на любовта.