Осма Глава – Любовен език №5 : Физическо докосване

Отдавна знаем, че физическото докосване е начин да покажем емоционална любов. Многобройни изследователски проекти в областта на детското развитие посочват следното заключение: бебета, които са държани в ръце, които са прегръщани и целувани, развиват много по-здравословен емоционален език от онези, които са оставяни дълго време без физически контакт. Значението на докосването на децата не е съвременна идея. През първи век юдеите, живеещи в Палестина, признавали Исус като голям учител и водели децата си при Него, „за да се докосне до тях“. Може би си спомняте, че учениците на Исус смъмриха онези родители, които мислеха, че Исус е прекалено зает за такива несериозни дейности.  Но  Писанието  казва,  че  Исус  се  възмути  от  учениците  и   каза:

„Оставете дечицата да дойдат при Мен и не ги спирайте; защото на такива е Божието царство. Истина ви казвам: който не приеме Божието царство като дете, той никак няма да влезе в него. И Той ги прегърна и ги благослови, като положи ръцете Си на тях.“ Мъдрите родители във всяка култура са докосващи родители.

Физическото докосване е също мощно средство за показване на брачна любов. Държането на ръката, целуването, прегръщането и сексуалната близост са все начини за изразяване на емоционална любов към партньора. За някои хора физическото докосване е техният първичен любовен език. Без него те не се чувстват обичани. С него емоционалният им резервоар е пълен и те се чувстват сигурни в любовта на своя партньор.

Древните са казали: „Любовта на мъжа минава през стомаха“. Много мъже са били „угоени до смърт“ от жени, повярвали на тази философия. Древните, разбира се, са имали предвид центъра на романтиката у един мъж. Би било по- точно да кажем: „Любовта на някои мъже минава през стомаха“. Спомням си съпруг, който казваше: „Д-р Чапмън, жена ми обича изисканата кухня. Прекарва часове в готвене. Прави едни такива изтънчени ястия. Аз ли? На мен ми стигат порция месо с картофи. Казвам ѝ да не си губи времето.

Аз обичам простата храна. Тя се обижда и казва, че не я ценя. Напротив, ценя я. Просто искам да направя живота ѝ по-лесен, за да не прекарва толкова време в кухнята за разни изтънчени неща. Тогава ще можем да прекарваме повече време заедно и тя ще има сили за някои други работи.“ Явно тези „други работи“ се били по-близо до сърцето на този мъж, отколкото изисканата кухня.

Съпругът на тази жена бе разочарован любовник. В семейството, където тя израснала, майка ѝ била чудесен готвач, а баща ѝ ценял усилията на майка й. Тя си спомняше как баща ѝ казвал на майка й: „Когато седна на такава маса, ми е толкова лесно да ти кажа колко те обичам“. Баща ѝ бил извор на положителни коментари към гозбите на майка й. Сами или пред други, той хвалел кулинарните ѝ умения. Тази дъщеря се учела от модела на майка си. Проблемът бил, че не се оженила за баща си. Съпругът ѝ имал различен любовен език.

В разговора си с този съпруг съвсем бързо открих, че тези „други работи“ означаваха секса. Когато жена му показвала желание за секс, той се чувствал сигурен в любовта й. Когато обаче, по Каквато и да е причина тя се дърпала от секса, всичките ѝ кулинарни умения не можели да го убедят, че тя наистина го обича. Той нямал нищо против изисканата храна, но в сърцето му тя не можела да замести онова, което той считал за „любов“.

Сексуалната близост обаче е само един от диалектите в любовния език на физическото докосване. От петте усещания докосването, за разлика от другите четири, не е ограничено в една зона на тялото. Миниатюрни чувствителни рецептори се намират навсякъде по тялото. Когато тези рецептори бъдат докоснати или натиснати, нервите носят импулси към мозъка. Мозъкът тълкува тези импулси и ние разбираме, че това, което сме докоснали, е топло или студено, твърдо или меко. То причинява болка или удоволствие. Можем също да го изтълкуваме като любящо или враждебно.

Физическото докосване може да изгради или да унищожи една връзка.

Може да изразява омраза или любов.

Някои части на тялото са по-чувствителни от други. Разликата се дължи на факта, че миниатюрните чувствителни рецептори не са разпределени равномерно по тялото, а са разположени на групички. Така например върхът на езика е много чувствителен на докосване, докато раменете отзад са най-малко чувствителни. Върховете на пръстите и върхът на носа са други много чувствителни области. Целта ни обаче не е да разберем неврологичната основа на чувството за докосване, а по-скоро психологическото му значение.

Физическото докосване може да изгради или да разруши една връзка. То може да изразява омраза или любов. За човека, чийто първичен любовен език е физическото  докосване,  посланието  ще  говори  много  по-силно  от  думите

„Мразя те“ или „Обичам те“. Шамар в лицето е много вреден за всяко дете, но може да се окаже унищожителен за дете, чийто първичен любовен език е докосването. Една нежна прегръдка говори за любов на всяко дете, но крещи за любов на детето, чийто първичен любовен език е физическото докосване. Същото се отнася и за възрастните.

В брака любовното докосване може да възприеме много форми. Тъй като рецепторите за докосване са разположени навсякъде по тялото, да докосваш любовно своя партньор където и да е може да е израз на любов. Това не означава, че всички докосвания се възприемат еднакво. Някои ще доставят повече удоволствие на твоя партньор от други. Най-добрият инструктор е собственият ти съпруг или съпруга, разбира се. В крайна сметка тя е тази, на която искаш да покажеш любов. Не настоявай да я докосваш по своя начин или когато на теб ти се иска. Научи се да говориш на нейния любовен диалект. Твоята любима може да намира едно докосване за неудобно или дразнещо. Да настояваш с тези докосвания означава да изразяваш обратното на любов. Това говори, че не си чувствителен към нейните нужди или че малко те интересува какво е приятно за нея. Не прави грешката да мислиш, че това, което носи удоволствие на теб, ще бъде приятно и за нея.

Любовните докосвания могат да бъдат много определени и да изискват пълното ти внимание – като разтриване по гърба или сексуална игра, която достига кулминацията си в сексуалния акт. От друга страна, любовните докосвания могат да бъдат подразбиращи се и да изискват само момент, като поставянето на ръка на раменете, докато наливаш чашата с кафе, или потъркване на тялото ти в неговото, докато се разминавате в кухнята. Ясните любовни докосвания явно изискват повече време, не само за самото докосване, но също за изграждането на разбиране как да изразяваш по този начин любовта си към своя партньор. Ако масажирането на гърба говори най-силно на твоя съпруг, тогава си струва да вложиш време, пари и енергия, за да се научиш да бъдеш добър масажист или масажистка. Ако сексуалният акт е първичният диалект на твоя партньор, струва си да четеш и обсъждаш изкуството на сексуалната любов. Това ще подобри твоето изразяване на любов.

Подразбиращите се любовни докосвания изискват малко време, но много мисъл, особено ако физическото докосване не е твоят първичен любовен език и ако не си израснал в „докосващо семейството“.

Да седите един до друг на един диван, докато гледате любимото си телевизионно предаване, не изисква допълнително време, но може да изразява на висок глас твоята любов. Докосването на партньора, докато минаваш през стаята, където той седи, отнема само секунда. Докосването един с друг, когато излизате от къщи или отново се връщате, може да включва само кратка целувка или прегръдка, но би говорило много на твоя партньор.

След като веднъж откриеш, че физическото докосване е първичният любовен език на твоя партньор, само въображението ти може да бъде ограничение за начините, по които изразяваш любовта си. Измислянето на нови начини и места за докосване може да бъде вълнуващо предизвикателство. Ако не ти е идвало на ум да „докосваш под масата“, може да откриеш, че това внася искра на вечерите навън. Ако не си свикнал да държиш ръцете на някого пред хора, може да откриеш, че това изпълва резервоара с емоционална любов на твоя партньор, когато пресичате паркинга. Ако обикновено не се целувате, когато влизате в колата, може да откриеш, че това дава допълнителна романтика на вашите пътешествия. Да прегърнеш съпругата си, преди тя да излезе да пазарува, може не само да даде израз на любовта ти, но и да я накара да се прибере по-рано. Опитай с нови докосвания на нови места и позволи на партньора си да сподели кое намира за приятно и кое не. Помни, той има крайната дума. Ти се учиш да говориш на неговия език.

Тялото е за докосване

Всичко от мен се намира в тялото ми. Да докосваш тялото ми означава да докосваш мен. Да се отдръпнеш от тялото ми означава да се отдалечиш от мен емоционално. В нашето общество здрависването изразява откритост и социална близост с другия човек. Когато, в редки случаи, някой откаже да подаде ръка, това изпраща послание, че нещата между двамата не са наред. Всички общества имат някаква форма на физическо докосване като средство за поздрав. Обикновеният мъж американец може да не се чувства удобно с европейската мечешка прегръдка и целувка, но в Европа това изпълнява същата функция като ръкостискането.

Има подходящи и неподходящи начини да докосваш членове на противоположния пол във всяко общество. Вниманието, което се обръща напоследък на сексуалното насилие, освети неподходящите начини. В брака обаче кое е подходящо и кое неподходящо докосване се определя от самата двойка в определени широки граници. Физическото насилие, разбира се, се смята недопустимо във всяко общество и се образуват социални организации в помощ на „битата съпруга и бития съпруг“. Явно телата ни са за докосване, не малтретиране.

Ако първичният език на твоята съпруга е физическото докосване, нищо не е по-важно от това да я държиш в ръцете си, когато тя плаче.

Тази епоха се определя като епохата на сексуалното отваряне и освобождение. С тази свобода демонстрирахме, че отвореният брак, където и двамата съпрузи са свободни да имат сексуална близост с други хора, е нещо интересно. Тези, които не се противопоставят на тази идея заради нравствени причини обаче, в крайна сметка се противопоставят заради емоционални причини. Нещо в нашата нужда за близост и любов не ни позволява да дадем на партньора си такава свобода. Емоционалната болка е дълбока и близостта се изпарява, когато осъзнаем, че партньорът ни има сексуална връзка с някого. Папките на брачните съветници са пълни със случаи на съпрузи и съпруги, които се опитват да преживеят емоционалната травма от изневерил партньор. Тази травма обаче е още по-сложна за онзи, чийто първичен любовен език е физическото докосване. Това, за което той копнее толкова дълбоко – любов, изразена чрез физическо докосване — сега е дадено на друг. Неговият емоционален резервоар от любов е не само празен, той е пръснат на парчета от експлозията. Нужни са сериозни поправки, за да бъдат посрещнати тези емоционални нужди.

Кризата и физическото докосване

Почти инстинктивно във време на криза се прегръщаме един друг. Защо? Защото физическото докосване е мощно средство за изразяване на любов. Във време на криза повече от всичко имаме нужда да се почувстваме обичани. Не само можем да променим събитията, но можем да оцелеем, ако се чувстваме обичани.

Всички бракове преминават през кризи. Смъртта на родители е неизбежна. Автомобилни  произшествия  осакатяват  и  убиват  хиляди  всяка   година.

Болестите не гледат кой какъв е. Разочарованието е част от живота. Найважното нещо, което можеш да направиш за своя партньор във време на криза, е да му покажеш любов. Ако първичният език на твоята съпруга е физическото докосване, нищо не е по-важно от това да я държиш в ръцете си, докато плаче. Думите ти могат да означават малко, но физическото ти докосване ще изрази твоята грижа. Нежните докосвания ще се помнят дълго след като кризата отмине. Неуспехът ти да докосваш може никога да не бъде забравен.

След първото си посещение в Уест Палм Бийч, Флорида, преди много години винаги с удоволствие приемам покани да водя брачни семинари в тази област. При един такъв случай срещнах Пит и Патси. Те не бяха родени във Флорида (като повечето хора), но бяха живели там двадесет години и наричаха Уест Палм свой дом. Семинарът ми бе спонсориран от една местна църква и докато пътувах от летището, пасторът ме информира, че Пит и Патси са помолили да отседна в техния дом. Опитах се да покажа интерес, но знаех, че такава молба обикновено означава съветване до късно през нощта. Предстоеше ми да преживея много изненади същата вечер.

Когато пасторът и аз влязохме в просторната, добре обзаведена къща в испански стил, ме запознаха с Патси и Марли, семейната котка. Докато оглеждах къщата, се досетих, че или бизнесът на Пит върви много добре, или неговият баща му е оставил огромно наследство, или пък безнадеждно е задлъжнял. По-късно разбрах, че първото ми предположение е вярното. Когато ми показаха стаята за гости, забелязах, че Марли, котката, се разполагаше като у дома си, изтегнала се на леглото, където щях да спя. Помислих си: Тази котка си е намерила стопаните.

Пит си дойде скоро след това, хапнахме чудесно и се съгласихме, че ще вечеряме след семинара. Няколко часа по-късно, докато вечеряхме заедно, все очаквах да започне съветническата сесия. Така и не започна. Открих, че Пит и Патси са чудесна щастлива брачна двойка. За един съветник това е необичайна гледка. Бях любопитен да узная тяхната тайна, но бях толкова уморен, пък и знаех, че Пит и Патси ще ме закарат до летището на следващия ден, затова реших да задам въпросите си, когато се чувствам по-бодър. Отведоха ме в стаята ми.

Марли, котката, беше достатъчно любезна да напусне, когато се настаних там. Като скочи от леглото, се отправи към друга спалня и след няколко минути вече бях под завивките. След кратък размисъл за събитията от деня вече навлизах в зоната на здрача. Точно преди да изгубя усещане за реалността, вратата на спалнята ми се отвори и едно чудовище скочи върху мен! Мувал бях за скорпионите на Флорида, но това беше доста голям скорпион. Без да имам време да мисля, сграбчих чаршафа, увит около тялото ми, и със смразяващ кръвта крясък запокитих чудовището към стената. Чух как тялото му удари стената и след това последва мълчание. Пит и Патси дотичаха по коридора, светнаха и всички погледнахме към… Марли, който стоеше безжизнен.

Пит и Патси не са ме забравили, а и аз не съм ги забравил. Чарли се съвзе след няколко минути, но повече не влезе в стаята ми. Всъщност Пит и Патси ми казаха по-късно, че Чарли никога повече не влизал в тази спалня.

След начина, по който бях малтретирал Чарли, не бях сигурен дали Пит и Патси ще искат да ме закарат до летището на следващия ден или дали ще проявят отново интерес към мен. Но страховете ми изчезнаха, когато след семинара Пит каза:

– Д-р Чапмън, бил съм на много семинари, но никога не съм чувал някой да обрисува Патси и мен толкова ясно като вас. Тази идея за любовните езици е вярна. Нетърпелив съм да ви разкажа нашата история!

Няколко минути след като казах довиждане на присъстващите на семинара, се оказахме в колата и се отправихме на четиридесет и пет минутното пътуване до летището. Пит и Патси започнаха да ми разказват историята си. В ранните години на своя брак те имали огромни трудности. А двадесет и две години преди това всичките им приятели казвали, че те са „съвършената двойка“. Пит и Патси със сигурност вярвали, че бракът им е „отреден от небето“.

Били израснали в една и съща общност, ходели в една и съща църква и завършили едно и също училище. Техните родители имали подобен начин на живот и ценности. Пит и Патси имали много общо. И двамата обичали да играят тенис и да пътуват с яхта, често разговаряли колко много са общите им интереси. Сякаш притежавали всички обичайни изисквания, които би трябвало да осигурят възможно най-малко конфликти в брака.

Започнали да излизат заедно през последната година на гимназията. Отишли в различни колежи, но успявали да се виждат поне един път месечно, а понякога и по-често. Към края на първата година били убедени, че са „един за друг“. И двамата се съгласили обаче първо да завършат колежа преди да се оженят. През следващите три години се радвали на идилични взаимоотношения. Единия уикенд той ходел в нейния град, на следващия уикенд тя посещавала неговия университет, третия уикенд двамата отивали при родителите си, но отново прекарвали повечето време заедно. Четвъртия уикенд на всеки месец се били съгласили да не бъдат заедно, за да имат свободата да развиват индивидуалните си интереси. Освен при особени събития като рождени дни например, следвали последователно тази схема. Три седмици след като той получил своята бизнес диплома, а тя диплома по социология, се оженили. Два месеца по-късно се преместили във Флорида, където на Пит предложили добра работа. Били на две хиляди мили от найблизките си роднини. Можели цял живот да се радват на

„меден месец“.

Първите три месеца били вълнуващи – пренасяне, търсене на нов апартамент, наслаждаване на живота заедно. Единственият конфликт, за който си спомняха, се отнасял за миенето на чиниите. Пит смятал, че неговият начин за извършване на това задължение е по-ефективен. Патси обаче не харесвала идеята. Накрая се съгласили, че този, който мие чиниите, ще го прави така, както му харесва, и конфликтът бил разрешен. Изминали около шест месеца от брака, когато Патси започнала да чувства, че Пит се отдръпва от нея. Работел все по-дълго, а когато се прибирал у дома, прекарвал значителна част пред компютъра. Когато накрая изразила на глас чувството си, че я избягва, Пит ѝ казал, че не я избягва, а просто се опитва да поддържа високо ниво в работата си. Казал й, че не разбира под какво напрежение се намира и колко важно е да се справиш добре в първата година от работата си. Патси не била доволна, но решила да му даде време. В края на първата година Патси била отчаяна.

Патси започнала да се запознава с жените, които живеели в съседство. Често, когато знаела, че Пит ще работи до късно, отивала да пазарува с някоя от приятелките си, вместо да се прибира веднага у дома след работа. Понякога не била у дома, когато Пит се прибирал. Това явно го дразнело и той я обвинявал, че е небрежна и безотговорна. Патси отвръщала: „Каквото повикало, такова се обадило. Кой е безотговорен? Та ти дори не ми се обаждаш и не ми казваш кога ще се прибереш. Как да съм тук да те чакам, когато дори не знам кога ще се прибереш? А и когато си тук, прекарваш всичкото време пред този глупав компютър. Ти нямаш нужда от жена, имаш нужда само от компютър!“

На което Пит отговарял на висок глас:

„Имам нужда от жена. Не разбираш ли? Точно там е проблемът. Наистина имам нужда от жена.“

Но Патси не разбирала. Тя била напълно объркана. В своето търсене на отговори отишла в градската библиотека и взела всички книги за брака, които намерила. „Бракът не е това“, мислела тя. „Трябва да намеря отговор за нашата ситуация.“ Когато Пит отивал в стаята с компютъра, Патси вземала книгата си.

Всъщност много вечери четяла до полунощ. На път към леглото Пит я забелязвал и правел саркастични коментари като: „Ако беше чела толкова в колежа, щеше да имаш само шестици“. Патси отвръщала: „Не съм в колежа. Сега съм в брака и ще се задоволя и с четворка.“ Пит си лягал, без да я погледне повече.

В края на първата година Патси била отчаяна. Вече му го била споменала, но този път спокойно казала на Пит:

  • Смятам да отида при брачен консултант. Ще дойдеш ли с мен? Но Пит отговорил:
  • Нямам нужда от брачен консултант. Нямам време да ходя на брачни консултанти. Не мога да си позволя брачен консултант.
  • Тогава ще отида сама – казала Патси.
  • Чудесно, и без това ти се нуждаеш от брачен консултант.

Разговорът приключил. Патси се чувствала съвсем самотна, но през следващата седмица си уговорила среща с брачен консултант. След три срещи консултантът се обадил на Пит и го попитал дали би дошъл да поговори с него за перспективите на своя брак. Пит се съгласил и изцелителният процес започнал. Шест месеца по-късно те напуснали офиса на съветника с нов брак.

Обърнах се към Пит и Патси:

  • Какво научихте от своите консултации, което преобърна брака ви?
  • В същността си, д-р Чапмън – каза Пит, — се научихме да говорим всеки езика на другия. Съветникът не използва този термин, но когато изнасяхте лекцията си днес, ми просветна. Умът ми се върна към онова време в брачната консултация и разбрах точно какво бе станало с нас. Накрая се научихме да говорим всеки любовния език на другия.
  • И какъв е твоят любовен език, Пит – попитах аз.
  • Физическото докосване — каза той без колебание.
  • Със сигурност физическото докосване – каза Патси.
  • А твоят, Патси?
  • Пълноценно време, д-р Чапмън. Точно за това копнеех в онези дни, когато той прекарваше всичкото време на работа или пред компютъра си.
  • Как научи, че физическото докосване е любовният език на Пит?
  • Беше нужно време – каза Патси. – Малко по малко това започна да излиза наяве по време на съветването. Отначало не мисля, че дори и Пит го осъзнаваше.
  • Права е – рече Пит. – Бях толкова несигурен в собственото си чувство за лична стойност, че ми бе нужна вечност да осъзная и призная, че нейната липса на докосване ме бе накарала да се отдръпна. Никога не ѝ бях казвал, че искам да бъда докосван, макар вътрешно да копнеех тя да се протегне и да ме докосне. Когато ходехме заедно преди брака винаги аз поемах инициативата за прегръдките, целувките, държането за ръце и т. н., но тя винаги откликваше с готовност. Чувствах, че ме обича. Но след като се оженихме, имаше моменти, когато търсех физическата ѝ близост, а тя не откликваше. Може би отговорностите на новата ѝ работа я уморяваха. Не знам, но го приемах лично. Чувствах, че не ме намира привлекателен. После реших, че няма да поемам инициативата, защото не исках да се чувствам отхвърлен. Затова изчаквах да видя колко време ще мине, преди тя да поеме инициативата за целувка, докосване или сексуална близост. Веднъж чаках шест седмици, преди тя изобщо да ме докосне. Струваше ми се непоносимо. Целта на моето отдалечаване бе да стоя настрани от болката, която изпитвах, когато бях с нея. Чувствах се отхвърлен, нежелан и необичан. Тогава Патси каза:
  • Нямах представа, че той се е чувствал така. Знаех, че не търси близостта ми. Не се целувахме и не се прегръщахме както преди, но смятах, че това е просто защото сме женени и това не е толкова важно за него вече. Знаех, че новата му работа му създава напрежение. Нямах представа, че иска да поема инициативата. Прав е. Минаваха седмици без да го докосна. Никога не ми беше идвало на ум. Приготвях храната, поддържах къщата чиста, грижех се за прането и се опитвах да не му се пречкам. Честна дума, не знаех какво друго може да се очаква от мен. Не разбирах неговото отдръпване или липсата му на внимание към мен. Не че не ми харесва докосването, просто то никога не е било толкова важно за мен. Прекарването на време с мен бе това, което можеше да ме накара да се чувствам обичана и ценена, неговото внимание. Наистина нямаше значение дали се прегръщаме или целуваме. Стига да ми отделяше от вниманието си, се чувствах обичана. Нужно ни бе доста време, за да открием корена на проблема, но след като открихме, че не посрещаме емоционалните си нужди от любов един на друг, започнахме да преобръщаме нещата. След като започнах да поемам инициативата да го докосвам физически, стана нещо невероятно. Неговата личност, духът му започна да се променя драстично. Имах сякаш нов съпруг. След като се убеди, че наистина го обичам, той започна да откликва все повече на моите нужди.
  • Държи ли все още компютър у дома? – попитах аз.
  • Да – отговори тя, – но рядко го използва и когато го прави, нямам нищо против, защото знам, че не е „женен“ за компютъра. Правим толкова неща заедно, че е лесно за мен да му дам свободата да използва компютъра, когато иска.
  • Това, което ме удиви на семинара днес – сподели Пит, – бе как лекцията ви за любовните езици ме върна към всички тези години. За двадесет минути казахте това, което ни отне шест месеца, да го научим.
  • Е – казах аз, — не е важно колко бързо учиш, а колко добре научаваш. А явно вие сте се справили добре.

Пит е един от многото хора, за които физическото докосване е първичният любовен език. Емоционално те копнеят техният партньор да се протегне и да ги докосне физически. Да прокара ръка в косата, да разтрие гърба, да ги хване за ръка, да ги прегърне, да правят секс – всички тези и други „любовни докосвания“ са емоционалната опора за този, чийто първичен любовен език е физическото докосване.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *