Човек се придържа към нещастието, най-малко защото то е нещо познато.

При нещастието светът е като ад и няма надежда: всичко е абсолютно безнадеждно. При нещастието човек се превръща в страхливец и човек се придържа към нещастието, най-малко защото то е нещо познато.
 
Не можеш да бъдеш смел, когато си нещастен. Смелото и рисковано действие изисква поне малко щастие в тебе. Тогава можеш да оставиш познатото: ти си толкова щастлив, че не се страхуваш от непознатото. И щастието се е превърнало в толкова дълбока твоя черта, че знаеш, че където и да бъдеш, ще бъдеш щастлив. При позитивния ум знаеш, че не съществува ад и където и да бъдеш, раят ще е с тебе. Можеш да се отправиш към неизвестното, защото сега знаеш, че раят идва с тебе.
 
Чувал си, че отиваш в рая или в ада. Това са глупости. Никой не отива в рая, никой не отива в ада. Носиш своя ад и своя рай със себе си и където и да отидеш, отиваш със своя ад или със своя рай. Адът и раят не са врати. Те са товар; ти ги носиш със себе си.
Само с едно танцуващо сърце – щастливо, блажено, позитивно – можеш да направиш скок в неизследваното. Затова твърдя, че от негативното не можеш да бъдеш без избор. Привързваш се към своето нещастие. То е познато. Свикнал си с него, свързан си с него и е по-добре да останеш при познатото нещастие, отколкото да отидеш при непознатото. Най-малкото си свикнал с него и познаваш неговите пътища. Създал си известни защитни механизми, една броня около себе си, за да бъдеш защитен от него. Непознатото щастие ще предизвика създаването на нови защитни механизми. Винаги е по-добре да си в познато, отколкото в непознато нещастие.
 
При щастието работата стои точно обратното. При щастието човек се стреми да се насочи към непознатото щастие, защото познатото е омръзнало. Никога не се отегчаваш с познатото нещастие: ти му се наслаждаваш. Погледни хората, които говорят за своето нещастие: те му се наслаждават. Те го преувеличават; изпитват леко щастие.
 
Щастието те отегчава. Можеш да отидеш в неизвестното. Неизвестното те мами, а отсъствието на избор е вратата към неизвестното. Това е начинът, по който човек трябва да се придвижва: от негативното към позитивното и от позитивното към отсъствието на избор. Най-напред направи своя ум позитивен. От ада иди в рая, а от рая можеш да отидеш в Мокша – във Върховното, което е никъде. От нещастието отиди в блаженството и само оттам можеш да се насочиш отвъд, което е отвъд двете. Затова в сутрата се казва най-напред да трансформираш ума си от негативното към позитивното и тази промяна е промяна на твоето фокусиране.
 
Животът е и двете или нито едното. Той е и двете или нито едното! Това зависи от тебе от това, как гледаш на него. Можеш да гледаш на него с негативен ум и тогава той прилича на ад. Той не е ад! Това е само твоя интерпретация.
 
Ако негативният ум застане пред някоя роза, отиде в градината, там може да има много рози, но той ще види само бодлите. Най-важното нещо за негативния ум са бодлите: това е от значение. Цветята са илюзорни; единствено бодлите са действителни. Той ще брои и, разбира се, на всяко цвете се падат хиляди бодли. И след като е преброил хиляди бодли, не може да вярва в едно цвете. Ще каже, че това цвете е илюзорно. Как може такова красиво цвете да съществува с толкова грозни бодли, страшни бодли? Невъзможно е; невероятно е. И дори,да съществува, в такъв случай не струва нищо. Преброени са хиляди бодли и цветето се изпарява.
 
Позитивният ум ще започне с розата, с цветето. И след като си в единство с розата, след като познаваш красотата, живота, неземния цъфтеж, бодлите изчезват. И човек, който е познал розата и нейната красота, нейната висша възможност, човек, който се е вгледал дълбоко в нея, за него тогава дори бодлите няма да изглеждат като бодли. Очите, изпълнени с розата, сега са други. Сега бодлите ще изглеждат просто като една защита за това цвете. Те не са враг: ще изглеждат като част от битието на цветята.
 
Сега този ум ще знае, че цветето съществува и бодлите са необходими: те го защитават. Благодарение на бодлите цветето може да съществува. Такъв позитивен ум ще бъде благодарен дори на бодлите. И ако този подход се задълбочи, ще настъпи момент, когато дори бодлите ще се превърнат в цветя. При първия подход цветето изчезва, или дори цветето се превръща в бодил. Единствено при позитивен ум можеш да постигнеш състояние на ненапрегнат ум. С негативен ум оставаш напрегнат, с толкова много нещастие около теб. Такъв негативен, изобретателен ум продължава да вижда около себе си само нещастие и ад.
 
По времето на Буда имало един наистина забележителен Учител. Неговото име било Санджая Вилетхипутта. Той бил един абсолютен мислител на отрицателното. Буда учел за седемте ада и някакъв човек отишъл при Санджая Вилетхипутта и му казал, че Буда твърди, че има седем ада. Санджая Вилетхипутта казал: „Иди и кажи на твоя Буда, че не знае нищо: има седемстотин ада. Той нищо не разбира! Само седем? Има седемстотин ада и аз съм ги преброил всичките.“
 
Ако притежаваш негативен ум дори и седемстотин не са много. Ще откриеш повече; те нямат край. Позитивният ум може да е ненапрегнат. Всъщност, ако си позитивен, как можеш да си напрегнат, ,а ако си негативен, как можеш да не бъдеш напрегнат? С един негативен ум не може да се прави никаква медитация. С негативния ум вратата за спокойствието, за покоя, за тишината е затворена. Негативният ум увековечава себе си за нещастието. Как може да направи скок към отсъствието на избор?
 
Да говориш на негативния ум за отсъствието на избор, за отиване отвъд двойствеността, за изживяване и на двете, негативното и позитивното, е безсмислено. Не че то не е истина: истина е, но е безсмислено. Трябва да се обърне внимание на този, който слуша. Той е по-важен от този, който говори. Най-напред ви е необходима трансформация по отношение на позитивното. От отричането трябва да преминеш към утвърждаването. Трябва да гледаш на живота с едно „да“ отношение и с „да“ отношението самата тази земя се променя тотално.
 
Нещастието не може да се отхвърли. Трудно е; ти си се привързал към него. Само щастието може да се отхвърли, защото тогава знаеш, че когато отхвърлиш отрицателното, постигаш положителното и положителното е щастие. Отричаш отрицателното и постигаш щастие: чрез отхвърляне просто на отрицателното достигаш до щастието.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *