Гатанки от небето

„…Когато съдим, неизменно попадаме в един капан: да изказваме мнение за другите, гледайки света от собствената си камбанария. Странно, но тя винаги се оказва твърде ниска, независимо колко високо е самочувствието ни на експерти по чуждия живот. Гледката от нея е винаги частична, непълна и замъглена от личните ни интерпретации на живота. И както казва един свещеник – да съдим другите не определя кои са те, а кои сме ние.
Подобно отношение е като отрова, която циркулира в кръвта ни и бавно убива нашата човечност. Отровата на гордостта – тя ни заслепява, изкривява перспективата и ни заблуждава, че можем да разпознаваме доброто и злото и да раздаваме присъди за останалите. Апропо – почти винаги несправедливи, защото замъгленият от арогантно самомнение поглед трудно може да надникне в дълбините на чуждото сърце и да съзре тайните му…“

Из „Гатанки от небето“ от Ивинела Самуилова

Ивинела е любим мой автор, а нейните книги са задължително четиво в моята работа.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *