- „Дори най-дългият път започва с една-единствена крачка.“ Нали така бе казал старият Лао Дзъ преди повече от две хиляди години. Ах, колко е хитър любимият ми китайски библиотекар! Една малка крачка, но ако не я направиш, как ще я последват останалите няколко милиона? Всички искат да постигнат успеха си изведнъж, но лотарийният манталитет е грешка. Ако надценим скока и подценим стъпката, никога няма да стигнем доникъде. Уважението към взаимодействието между всички наши малки крачки е настилката на всеки дълъг път.
„Отвъд играта“
„Момент на мълчание“
2. „Да даваш най-доброто от себе си тогава, когато ситуацията го изисква. Ситуацията го изисква винаги!“. В основата на пирамидата са претенции към характера, които все по-често биват забравяни от днешните звезди: неща като целенасоченост, трудолюбие, лоялност и самоконтрол. Човек не може да се изкачи до върха, ако първо не е стъпил върху основата. С други думи, пирамидата не може да бъде обърната наопаки, както се опита да направи треньорът на тексаския „Ковенант“.
Стените на пирамидата се крепят и върху принципите на Уудън. Един от тях гласи: „Стреми се да превърнеш всеки следващ ден в своя най-голям шедьовър“. Това малко изречение съдържа в себе си толкова много от тайните на Магьосника и обяснява почти всеки един от смятаните за необясними негови успехи.
Според мен е важно да разберем, че „Пирамидата на успеха“ е не само педагогическа, но и екзистенциална структура. Това е така, защото, ако изключим религията, тя ни дава това, което най-много ни липсва – траен смисъл. Често идва момент в живота, в който човек си задава вледеняващия въпрос: „Защо въобще съм тук?“. Погледнете в огледалото: знаете ли, че точно в този момент, в който гледате лицето си, клетките в тъканите му умират завинаги. Да, ние всички сме в състояние на влудяващо бързо разлагане. Всички се движим по едно и също еднопосочно платно. Ако действително сме тук само колкото да разрошим тревата… една недоловима въздишка във вятъра, то какъв е смисълът?
„Кривата на щастието“
„Магьосника и неговата пирамида“
3. Идва момент в живота, в който човек влиза в цикъл „дом – работа – дом – работа“. Това е опасен затворен кръг. Той започва постепенно да се пълни с отговорности, работни проекти, плащане на сметки, мастика преди лягане, телевизионни сериали, монотонна повторяемост, дивана в хола, клишетата в компютъра и т.н. Постепенно не остава място за теб самия. Не е ли странно и тъжно, когато кръгът е пълен, а в него няма нищо? Хубаво е да знаеш как да разчупиш кръга, да нарушиш цикъла, да пуснеш на улицата невидимия просяк. Но ако не си правел безобидни пакости в детството си, няма да знаеш как да ги правиш, когато пораснеш. На този свят не му трябват деца със сърца на възрастни – трябват му повече възрастни с детски сърца.
„Кривата на щастието“
„Невидимият просяк“
4. Звездите са ни нужни, сине. Без тях остава само мракът. Те са светлина, живот и топлина. Звездите са възможни. И за да ги има, е нужно едно-единствено нещо – да искат да сънуват.
„Отвъд играта“
„Защото искам да сънувам“
5. Интересното в случая е, че и на него самия му е много трудно да отговори на този въпрос: „Ами предполагам, че единственият начин, по който мога да отговоря на този въпрос, е с друг въпрос – казва Кен. – Случвало ли ти се е да имаш усещането, че си оставил нещо много важно незавършено?“.
„Кривата на щастието“
„Интересното в случая…“