fbpx

Визуален символизъм – универсален човешки опит

Хората са склонни да асоциират визуални изображения с различни идеи от реалния живот. Освен това визуализираме връзката си със света като създаваме символи още от началото на човешката цивилизация. Например, психиката ни най-вероятно ще асоциира фон с черна дъска с училище или ще свърже скалите на снимка на Големия каньон с идеята за колониализма.

Имаме две форми на комуникация – дискурсивна и презентационна. И двете представляват определени видове човешко разбиране и многообразие. Дискурсивната форма използва писмени символи, за да предостави безкрайна пъстрота и предизвикателство. Може да бъде под формата на език (human; човек), научни формули (E = mc2), или партитури. Презентационната форма, от друга страна, разчита силно на изображение (рисунки, картини, снимки, танци, филми и т.н.), за да предаде определени внушения.

Тези разделения ни позволяват да анализираме всяка култура от собствената ѝ перспектива и да използваме това знание, за да преценяваме действията, вярванията и ценностите на една личност въз основа на нейните културни особености. Логично следва, че разполагаме с две перспективи, с чиято помощ да преценим как виждаме хората – емична и етична. Емичната перспектива решава през перспективата на субекта и неговата социална група, докато етичната разчита на гледната точка на страничен наблюдател, осигурявайки по-богата и безпристрастна обща представа.

Човешката мисъл е със сигурност най-сложният предмет за изследване, което е причина за появата на много теории. Най-известната от тях е Теорията за Множествената интелигентност, разработена от Хауърд Гарднър през 1983. Според него мисълта е съставена от различни органи или устройства за обработка на информация и има седем различни типа интелигентности (Лингвистична, Логико-математическа, Музикална, Визуално пространствена, Телесно-кинестетична, Междуличностна и Вътреличностна), всяка от които спомага за развитието на ключови социални и интелектуални способности. Друга теория е Теорията за Емоционалната интелигентност, създадена от Даниъл Голман през 1995. Голман твърди, че мислещият мозък се е отделил от емоционалния, защото емоционалният е съществувал много преди рационалния. В допълнение, много процеси в мозъка могат да настъпят автоматично без никаква съзнателна представа и следователно, визуалните изображения могат да бъдат разбрани без да ги филтрираме през съзнателната ни мисъл. Тази теория дала началото на Емоционалния Дизайн, според който емоциите се борят с когнитивните процеси, променяйки тяхното действие. Това обяснява произхода на несъзнателните емоционални метафори, основополагащи за съвременния маркетинг.

Днес, когнитивната наука е допирна точка между проучванията на изкуствен интелект и човешката психология. Визуалната когниция се използва, когато хората създават научни и литературни трудове или произведения на изкуството. В днешния компютъризиран свят е добра идея да се постигне баланс между двата типа човешка психика – иконична (хора, които имат склонността да са креативни, но се разсейват лесно) и символична (среща се при тези, при които липсва креативност, но могат да се фокусират върху едно единствено нещо). По тази причина при нас често се наблюдава мултимодално мислене (използваме разнообразни символни системи, за да разберем света и да комуникираме един с друг). Визуалните медии съчетават символни поведенчески системи (като лингвистична, социално-жестова (език на тялото), иконична, логическа, математическа и музикална), за да предават съобщения. В момента компютрите работят по този начин, като трансформират всички традиционни медии в една среда от „бинарен код“, наречена моносреда. Интернет мрежата и мултимедията също комбинират различни елементи, подчертавайки връзката между човешкия свят и света на технологиите.

Автор: Ива Иванова

Американски университет в България

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *