Развитието на рекламната индустрия между 1930 и края на 50-те години на 20 век в западния свят довело до бурното развитие на комерсиалното изкуство. То довело до появата на графичните дизайнери, а благодарение на създадените радио, телевизия, преса и филми – и до формирането на масовата медийна култура. Художествени творби, създадени с определени културни и религиозни послания, достигнали до широката публика и били разгледани по нов начин. Графичните дизайнери осъзнали възможността да се докоснат до повече хора чрез своите произведения вместо да разчитат само на отбран елит.
В периода 1960-1970 група френски и италиански интелектуалци дали началото на авангардното движение Situationist International, което критикувало зависимостта на корпорациите от масовото изкуство. Един от основателите, френският философ Ги Дебор, заявил, че корпоративният капитализъм е превърнал човешките отношения в отношения с физически обекти и предмети. Членовете на движението организирали студентските протести в Париж през май 1968 и покрили стените на града с провокативни слогани, защитаващи свободната воля, страстта и мечтите. Ситуационалистите се борили срещу капитализма, материализма и бюрокрацията и вярвали, че модерното общество се е превърнало в безкраен спектакъл.
След втората световна война графичните дизайнери се фокусирали върху промотирането на корпоративни идентичности и послания. Създаването на лога и други отличителни знаци имало за цел да изгради траен корпоративен имидж пред публиката, който да спомогне продажбите и да увеличи печалбите. В САЩ се утвърдил стремежът към комерсиални успехи и мултинационални компании започнали да показват силна визуална идентичност и да се разширяват извън наложените политически и културни граници.
В края на осемдесетте и началото на деветдесетте дизайнерите напреднали в опита си да създадат многослойна комуникация, която да представя сложността и неяснотата на преживяванията през тези години. Пънк рок и ню уейв революциите вдъхновили британските и американски дизайнери по време на постмодернизма. Те решили да деконструират визуалната комуникация, за да достигнат до ядрото ѝ. Този подход позволил на дизайнерите по-добре да изучат връзките между писмения и визуалния език.
Дизайнерът Едуард де Боно създал латералното мислене като метод за решаване на дизайнерски въпроси чрез индиректен подход. За да го обясни по-добре, разработил „Шестте мислещи шапки“ – концепция, при която всяка от шест различно оцветени шапки илюстрира определено качество или умение, необходимо за разрешаването на казуси в тази сфера. Шапките нямали определена последователност и с този метод Боно помогнал на корпорациите да подобрят маркетинговите си стратегии. Днес идеята му се използва в различни креативни сфери на графичния дизайн.
Дигиталната революция, започнала през деветдесетте и продължаваща до днес, значително променила графичния дизайн. Технологиите осигурили достъп до нови инструменти и софтуерни програми и дали възможност на професионалните дизайнери да изпълняват каквито роли пожелаят в процеса на работа. Компютрите и интернет предоставят неограничени възможности за създаване на проекти, печатни и онлайн продукти. Компютърният графичен дизайн включва работа със снимки, видео, илюстрации, анимация и аудио-визуални презентации, а способността на компютъра да комбинира всички видове медийно съдържание създала хипермедийните продукти. Те съчетават различните съдържания, така че да постигнат оптимално ниво на комуникация и да следват точно определен визуален стил и контрол, за да позволят на потребителите лесно да се ориентират и да откриват желаната информация. Комбинирането на изкуство и технология предизвиква търсене на образователни програми в мултимедийния и хипермедийния дизайн. Това налага графичните дизайнери да са запознати с компютърните науки и с когнитивните процеси, за да могат да представят електронния продукт по достъпен и разбираем начин.
Ива Иванова
Американски университет в България