Емоциите – крайният продукт на преживяванията

Ако емоциите са крайният продукт на преживяванията ни в околната среда, тогава средата, в която живеем, постоянно изпраща сигнали към гените ни.

Когато продължаваме да изпитваме едни и същи емоции (страх, гняв, тревожност, вина, безпомощност), ние продължаваме да избираме и активираме едни и същи гени. С други думи – изпращаме на тялото си едни и същи биохимични инструкции ден след ден.

Какво се случва, когато променим емоциите си?

Щом спрем да чувстваме старите познати емоции, ние преставаме да активираме старите генетични програми. Това не влияе само на емоционалното ни състояние – то се отразява директно на физическото здраве.

Като спираме да живеем в копие на миналото, ние спираме да подготвяме тялото си за едно и също бъдеще. Така променяме генетичната си съдба.

Хормоните на стреса и генната експресия

Дългосрочният стрес и неговите хормони (кортизол, адреналин) отслабват здравословната експресия на гените и са причина за много заболявания.

Всеки път, когато успеем да се спрем в момента, в който усетим емоция на стрес, ние:

• Прекъсваме пристрастяването на тялото към негативните емоции
• Намаляваме възпалителните процеси
• Отваряме пространство за нови, по-здравословни генни инструкции

„Щом престана да чувствам същите емоции, преставам да избирам същите гени и да им изпращам същите инструкции.“
– Джо Диспенза

Как да приложим това на практика (Психобиология в действие)

1. Осъзнайте емоцията в момента, в който се появи.
2. Направете пауза и дишайте дълбоко 10–20 секунди.
3. Задайте си въпроса: „Тази емоция от миналото ли е или от настоящето?“
4. Съзнателно изберете нова емоция (благодарност, любопитство, спокойствие).
5. Повтаряйте ежедневно – това буквално променя невронните мрежи и генната експресия.

Психобиологията показва, че ние не сме жертви на гените си. Ние можем да бъдем техен създател.

Искате да научите как на практика да промените емоционалните си модели и здравето си? Запишете се за индивидуална консултация.