Днес ви приканвам да споделите, коя е книгата, която четете в момента? Защо точно нея? Опитвате ли се да намерите нещо ново за себе си или пък да подобрите? Търсите ли спасение, убежите или пък дори срещи с героите й? Четете ли понякога книги за самоусъвършенстване, с които да работите, за да се разделите с вредни навици, да се помирите със спомен от миналото или да вървите по-смело през период на раздяла? Очаквам коментарите ви, а ето и малко за моята страст към книгите.
За всички мои последователи в групата ми във вайбър (линк) и изобщо последователи във всички социални медии, не е тайна, че едно от последните заглавия до леглото ми е „Митът за нормалното“ на Д-р Габор Мате , но и „Когато тялото казва не“ отново написана от него.
Тъй като от години се занимавам с психолохия и психотерапия, още от научните трудове на Фройд прозира връзката, която той прави с емоционалните преживявания в първите години на детството, и за мен всички заглавия на Д-р Мате са ми помогнали не само да развия своята професия, но и да разбера по-добре себе си, защо съм попадала в едни и същи ситуации, какво ме води до определени решения или пък ограничения. Вярвам също като него, че за емоционалните и физически травми, тези в мислите и спомените ни, следва да се говори открито, за да можем да се справим заедно и като общество, и като връзка и процес Психолог – клиент. Вярвам, че откровеното показване на слабите ни места, преминаването през някои стари случки, които все още са хванали прах, но седят на рафта с мислите ни, заслужават да бъдат разрешение, разбрани и простени, за да се освободи място за новото и святото,
Вярвам, че травмите са част от живота на всеки един от нас и че родителите ни не правят нищо умишлено в тази посока, а споделят и действат спрямо техния опит и разбиране.
Вярвам, че бъдещето ни е в ръцете ни, всичко зависи от нас и Заедно можем повече ЗаЕдно по-добро бъдеще.
Е, коя книга четеш ти сега?