Трябваше да се сетя за първичния език на Бети Джоу от самото начало. Какво казваше тя в онази пролетна вечер, когато ги посетих с Бил в Литъл Рок?
– Бил чудесно снабдява нуждите ни, но не прекарва време с мен. Каква полза от дома и караваната, и всички други неща, ако не им се радваме заедно?
Какво бе желанието й? Пълноценно прекарано време с Бил. Тя искаше вниманието му. Искаше да бъде в центъра на живота му, той да ѝ отдава времето си, да прави нещо лично за нея.
Под израза „пълноценно време“ имам предвид неразделеното ти внимание. Нямам предвид да седите на дивана и да гледате заедно телевизия. Когато прекарвате време по този начин, вниманието ти е съсредоточено върху новините или филма – не върху твоя съпруг или съпруга. Имам предвид да седите на дивана с изключен телевизор, да се гледате един друг и да си говорите, като отдавате напълно вниманието си един на друг. Означава да излезете на разходка, само двамата, или да отидете да хапнете някъде навън, като се гледате един друг и разговаряте. Забелязали ли сте, че в ресторанта винаги можете да направите разлика между двама души, които са излезли на среща, и двама души, които са женени. Тези, които са си уговорили среща, се гледат в очите и разговарят. Женените седят и оглеждат ресторанта. Сякаш са отишли там само заради яденето!
Когато седя на дивана с жена си и ѝ отделям двадесет минути от неразделеното си внимание и тя прави същото за мен, действително отделяме за другия двадесет минути от живота си. Никога няма да имаме повече тези двадесет минути, които даваме от живота си един на друг. Това е мощен емоционален израз на любов.
Едно лекарство не може да лекува всички болести. В своя съвет към Бил и Бети Джоу аз бях направил сериозна грешка. Бях приел, че утвърждаващите думи означават за Бети Джоу толкова, колкото и за Бил. Надявах се, че ако всеки от тях показва достатъчно с думите си колко цени другия, емоционалният климат ще се подобри и двамата ще започнат да се чувстват обичани. За Бил това помогна.
Той започна да изпитва много по-положителни чувства към Бети Започна да чувства истински, че тя цени работата му. Но за Бети Джоу това нямаше същия ефект, защото утвърждаващите думи не бяха първичният ѝ любовен език. Нейният език бе пълноценното време.
Върнах се на телефона и благодарих на Бил за усилията му през последните два месеца. Казах му, че се е справил чудесно, като е правил устно комплименти на Бети Джоу.
- Но, д-р Чапмън — рече той, – тя все още не е много доволна, Смятам, че за нея нещата не са се подобрили много.
- Прав си — казах аз — и мисля, че знам защо. Проблемът е, че аз ти препоръчах неправилния любовен език.
Бил нямаше никаква представа за какво говоря. Обясних му, че това, което кара един човек да се чувства емоционално обичан, не винаги кара и другия да се чувства обичан.
Той се съгласи, че неговият език бяха утвърждаващите думи. Каза ми колко много е означавало това за него като момче и колко добре се е почувствал, когато Бети започнала да изразява одобрението си за нещата, които прави. Обясних му, че езикът на Бети Джоу не бяха утвърждаващите думи, а пълноценното време. Разясних му какво означава да показваш неразделено внимание към някого – не да ѝ говори, докато чете вестника или докато гледа телевизия, а да я гледа в очите, като ѝ отделя изцяло вниманието си, като прави с нея нещо, което ѝ харесва да прави, и го прави от цяло сърце.
- Например да отидем на концерт заедно – каза той. Бях сигурен, че в Литъл Рок изгрява ново слънце.
- Д-р Чапмън, затова тя винаги се е оплаквала. Не правех с нея разни неща, не отделях време за нея. „Ходехме на разни места и правехме различни неща, преди да се оженим, казваше тя, а сега ти си твърде зает.“ Ясно, това е нейният любовен език, няма съмнение. Но, д-р Чапмън, какво да правя?
Работата ми е толкова изискваща.
- Разкажи ми за нея – казах аз.
Следващите десет минути той ми разказа историята на своето изкачване по организационната стълбица и колко сериозно е работил, колко горд е с постиженията си. Разказа ми за своите мечти за бъдещето и увереността си, че през следващите пет години ще бъде точно там, където желае.
- Искаш ли да бъдеш там самичък или искаш да бъдеш там с Бети Джоу и децата? – попитах аз.
- Искам тя да бъде с мен, д-р Чапмън. Искам да се радва заедно с мен.
Ето защо винаги ме боли, когато ме критикува, че отделям време за работата. Правя го за нас. Искам тя да бъде част от това, но тя е винаги толкова отрицателно настроена.
- Започваш ли да разбираш защо е толкова отрицателно настроена, Бил?
- попитах аз. — Нейният любовен език е пълноценно време. Ти си ѝ отделял толкова малко време, че резервоарът ѝ за любов е празен. Тя не се чувства сигурна в твоята любов. Затова си го изкарва на онова, което според нея отнема времето ти – твоята работа. Всъщност тя не мрази работата ти. Мрази факта, че чувства толкова малко любовта ти, Има само един отговор, Бил, и той ще ти струва много. Трябва да намериш време за Бети Джоу, Трябва да я обичаш на нейния език.
- Знам, че сте прав, д-р Чапмън. Откъде да започна
- Под ръка ли ти е бележникът? Този, в който си записваш положителните неща за Бети Джоу?
- Тук до мен е.
- Добре. Сега ще направим нов списък. Кои са нещата, които знаеш, че Бети Джоу би искала да правите заедно? Нещата, които е споменавала през годините.
Ето как изглеждаше списъкът на Бил:
- Да вземаме караваната и да прекарваме уикенда в планината (понякога с децата, а понякога само двамата).
- Да я посрещам за обяд (да отидем в някой хубав ресторант, а понякога някъде, където е по-евтино).
- Да осигурявам жена да гледа децата и да я извеждам на ресторант, само двамата.
- Когато се прибирам вечер у дома, да сядам и да разговарям с нея как е минал деня ми, както и да слушам какво ми казва за нейния ден. (Тя не обича да гледам телевизия, докато се опитваме да говорим).
- Да прекарваме време да разговаряме с децата за преживяванията в училище.
- Да отделяме време да играем на различни игри с децата.
- Да ходя на пикник с нея и децата в събота и да не се оплаквам от мравките и мухите.
- Да водя семейството на ваканция веднъж годишно.
- Да излизам с нея и да разговаряме, докато се разхождаме. (Не да вървя пред нея.)
- Това са нещата, за които ми е говорила през годините – каза той.
- Знаеш какво ще ти препоръчам, нали, Бил?
- Да ги върша – заключи той.
- Точно така, по едно всяка седмица през следващите два месеца. Откъде ще намериш време? Ще отделиш време. Ти си разумен човек – продължих аз. –
Нямаше да постигнеш толкова много, ако не умееше да вземаш решения. Имаш способността да планираш живота си и можеш да включиш Бети Джоу в плановете си.
- Знам – рече той, – мога.
- И, Бил, това не означава да се откажеш от целите си в професията.
Означава само, че когато стигнеш върха, Бети Джоу и децата ще бъдат с теб.
Един централен аспект на пълноценното време е времето заедно. Нямам предвид съседство… Заедно е свързано с насоченото внимание.
- Точно това искам повече от всичко. Няма значение дали съм на върха или не, искам тя да е щастлива и искам да се радвам на живота с нея и децата.
Годините дойдоха и си отидоха. Бил и Бети Джоу стигнаха върха и слязоха от него, но важното е, че го направиха заедно. Децата напуснаха семейното гнездо, но Бил и Бети Джоу са съгласни, че това са били най- хубавите им години. Бил стана истински почитател на класическата музика, а списъкът на Бети Джоу с неговите положителни качества е вече безкраен. Работата му вече не е заплаха за Бети Джоу. Тя се вълнува за нея и го насърчава. Знае, че самата тя е номер едно в живота му. Резервоарът ѝ с любов е пълен и ако започне да се изпразва, знае, че една проста молба от нейна страна ще накара Бил да ѝ отдели изцяло своето внимание.
Заедно
Един централен аспект на пълноценното време е времето заедно. Нямам предвид съседство. Двама души, които седят в една и съща стая, са в близко съседство, но не са непременно заедно. Заедно е свързано с насоченото внимание. Когато един баща седи на пода и търкаля топката с двегодишното си дете, вниманието му не е насочено към топката, а към детето му. За един кратък момент, колкото време трае играта, те са заедно. Ако обаче бащата говори по телефона, докато търкаля топката, вниманието му е раздвоено. Някои съпрузи и съпруги мислят, че прекарват време заедно, когато всъщност те само живеят в близко съседство. Те са в една и съща къща едновременно, но не са заедно. Един съпруг, който наблюдава спорта по телевизията и в същото време разговаря с жена си, не ѝ отделя пълноценно време, защото тя не получава пълното му внимание.
Пълноценното време не означава, че трябва да прекарвате всяко време заедно, като се гледате в очите. Това означава да правите нещо заедно и да отдаваш изцяло вниманието си на другия човек. Дейността, в която участвате заедно, не е толкова важна. Важно емоционално е да прекарвате времето си, насочени един към друг. Дейността е средството, което създава чувството за „заедно“ Важното за бащата, който търкаля топка с двегодишното си дете, не е самата дейност, а емоциите, които се създават между бащата и детето.
По същия начин съпруг и съпруга, които играят тенис заедно, ако е истинско пълноценно време, ще насочат вниманието си не към играта, а към факта, че прекарват време заедно. Какво става на емоционално ниво е онова, което има значение. Нашето време, прекарано заедно в преследването на обща цел, говори на другия, че той ни интересува, че ни е приятно да бъдем заедно, че ни харесва да правим нещата заедно.
Пълноценен разговор
Също както утвърждаващите думи, езикът на пълноценното време има много диалекти. Един от най-разпространените диалекти е пълноценният разговор. Под пълноценен разговор имам предвид диалога, в който двама души споделят своите преживявания, мисли и желания в приятелска спокойна атмосфера. Повечето личности, които се оплакват, че партньорът им не говори, нямат предвид, че той никога не казва думичка. Те искат да кажат, че той рядко участва в истински диалог, като показва разбиране. Ако първичният език на твоя съпруг или съпруга е пълноценното време, този диалог е изключително важен за неговото емоционално чувство, че е обичан.
Пълноценният разговор е съвсем различен от първия любовен език. Утвърждаващите думи са насочени към това, което казваме, докато пълноценният разговор е съсредоточен към това, което чуваме. Ако споделям любовта си към теб чрез пълноценното време, ще насоча вниманието си да те накарам да излезеш от черупката си, като слушам съпричастно това, което казваш. Ще ти задавам въпроси, не като ти досаждам, а като показвам истинско желание да разбера твоите мисли, чувства и желания.
Срещнах Патрик, когато той бе на четиридесет години и бе женен от седемнадесет години. Спомням си го, защото първите му думи бяха толкова драматични. Седна на кожения стол в офиса ми и след кратко представяне се наведе напред и каза много развълнувано:
- Д-р Чапмън, бях глупак, истински глупак.
- Какво те доведе до такъв извод? — попитах аз.
- Бяхме женени седемнадесет години – каза той – и жена ми ме напусна. Сега разбирам какъв глупак съм бил.
Повторих първоначалния си въпрос:
- В какъв смисъл си глупак?
- Жена ми си идваше у дома след работа и ми разказваше проблемите си в офиса. Аз я изслушваш и след това ѝ казвах какво според мен трябва да направи. Винаги ѝ давах съвет. Казвах ѝ как да се справи с проблема.
„Проблемите не си отиват просто така. Трябва да разговаряш с хората, свързани с тях, или с шефа си. Трябва да се справиш с проблемите.“ На следващия ден тя се връщаше от работа и споделяше същите проблеми. Винаги я питах изпълнила ли е съветите ми от предния ден. Тя поклащаше глава и казваше не. Затова повтарях съвета си. Казвах ѝ какъв е начинът да се справи със ситуацията. На другия ден тя се прибираше у дома със същите проблеми. Отново я питах последвала ли е съвета ми. Тя поклащаше глава и казваше не. След три или четири такива вечери, аз се ядосвах. Казвах ѝ да не очаква съчувствие от мен, щом не желае да следва съветите ми. Не бе необходимо да живее под такъв стрес и напрежение. Можеше съвсем лесно да разреши проблема, ако просто направеше каквото я съветвах. Следващия път, когато споделяше с мен проблема, аз казвах: „Не искам да слушам. Казах ти какво да направиш. Ако не желаеш да слушаш съвета ми, и аз не желая да те слушам.“
Много от нас… са обучени да анализират проблемите и да дават разрешения. Забравяме, че бракът е взаимоотношения, не проект, който трябва да бъде изпълнен, или проблем, който трябва да бъде разрешен.
– Просто се оттеглях и се връщах към работата си. Какъв глупак съм бил – каза той – какъв глупак! Сега разбирам, че тя не е искала съвета ми, когато ми е говорила за своите борби в службата. Искала е съчувствие. Искала е да я изслушвам, да ѝ отделям внимание, да ѝ показвам, че разбирам болката, стреса, напрежението. Искала е да знае, че я обичам и че съм с нея. Тя не е искала съвет, искала е да знае, че я разбирам. Никога не съм се опитвал да я разбера. Твърде зает бях да давам съвети. Какъв глупак. Сега я няма. Защо не разбираме тези неща, когато преминаваме през тях? -попита той. – Бях прекалено сляп за това, което ставаше. Едва сега разбирам как съм я предал.
Жената на Патрик бе молила за пълноценен разговор. Емоционално тя е копнеела той да ѝ отдели внимание, като изслушва болката и разочарованието й. Патрик насочваше усилията си не в слушане, а в говорене. Той я слушаше само толкова, колкото да чуе проблема и да формулира разрешение. Не я слушаше достатъчно дълго или достатъчно добре, за да чуе нейния вик за подкрепа и разбиране.
Мнозина от нас са като Патрик. Обучени сме да анализираме проблемите и да представяме разрешения. Забравяме, че бракът е взаимоотношения, не проект, който трябва да се изпълни, или проблем, който трябва да се разреши. Едни взаимоотношения изискват съчувствено изслушване с цел разбиране мислите, чувствата и желанията на другия. Трябва да сме готови да дадем съвет, само ако ни искат съвет, и никога със снизхождение. Много от нас не са научени да слушат. Много по-добре се справяме с мисленето и говоренето. Да се научим да слушаме може да се окаже толкова трудно, колкото научаването на чужд език, но трябва да се научим, ако искаме да показваме любов. Това е особено важно, ако първичният език на твоя съпруг или съпруга е пълноценното време и ако диалектът му е пълноценният разговор. За щастие много книги и статии са написани за изучаването на изкуството да изслушваш. Няма да се опитвам да повтарям написаното другаде, но ви предлагам следното обобщение на практическите съвети.
- Поддържане на зрителен контакт, докато говорите. Това ти пречи да се разсейваш и показва на другия, че му отделяш изцяло вниманието си.
- Не прави нещо друго, докато слушаш партньора си. Помни, че пълноценното време означава да отдадеш неразделеното си внимание. Ако гледаш, четеш или правиш нещо друго, което много те интересува, и не можеш веднага да обърнеш внимание на партньора си, кажи му истината. Ето един положителен подход: „Знам, че искаш да поговорим и съм готов, но искам да ти отделя изцяло вниманието си за това. Не мога да го направя веднага, но ако ме изчакаш десетина минути, ще свърша, ще седна и ще те изслушам.“ Повечето съпрузи биха уважили такава молба.
- Вслушвай се в чувствата. Запитай се: „Какво изпитва моят партньор?“ Когато мислиш, че си намерил отговор, провери го. Например: „Струва ми се, че се чувстваш разочарован, защото забравих…“ Това му дава възможност да изясни чувствата си. Също показва, че слушаш внимателно какво ти говори.
- Наблюдавай езика на тялото. Свити юмруци, треперещи ръце, сълзи, събрани вежди и движението на очите могат да ти подскажат какво чувства другият. Понякога езикът на тялото говори едно, ДОКАТО думите казват друго.’ Поискай изясняване, за ДА разбереш КАКВО ВСЪЩНОСТ мисли и чувства другият.
- Реши да не прекъсваш. Последните изследвания показват, че повечето хора слушат само седемнадесет секунди преди да прекъснат или да вметнат собствените си идеи. Ако ти отдавам неразделеното си внимание докато говориш, ще се въздържам от това да се защитавам или да отправим обвинения към теб, както и догматично да поддържам позицията си. Целта ми е да открия твоите мисли и чувства, Намерението ми не е да се защитавам или да те насоча към верния път, а само да те разбера.
Да се научим да говорим
Пълноценният разговор изисква не само съпричастно слушане, но също себеразкриване. Когато една жена казва: „Искам съпругът ми да говори, никога не знам какво мисли или чувства“, тя моли за близост. Тя иска да се чувства достатъчно близо до съпруга си, но как може да бъде близо до някого, когото не познава? За да се почувства обичана, той трябва да се научи да се разкрива. Ако първичният ѝ любовен език е пълноценното време и диалектът ѝ е пълноценният разговор, резервоарът ѝ за емоционална любов ще се напълни, когато той споделя с нея своите мисли и чувства.
Ако искате да научите езика на пълноценния разговор, започнете, като отбелязвате емоциите, които чувствате, когато сте далеч от дома.
Себеразкриването не се отдава много лесно на някои от нас Много възрастни хора са израснали в домове, където изразяването на мисли и чувства не се е насърчавало, а се е осъждало. Да помолиш за играчка е означавало да получиш лекция за семейните финанси. Детето си е тръгвало виновно, че е изказало желание, и бързо се е научило да не изразява желанията си. Когато е изразявало гняв, родителите са отвръщали със сурови и осъдителни думи. Така детето е научило, че да изразяваш гневни чувства не е правилно. Ако са карали детето да се чувство виновно, защото е изразявало разочарованието си, когато не е можело да отиде до магазина с баща си, то се е научило да задържа разочарованието в себе си. Докато достигнем зряла възраст, мнозина от нас вече сме се научили да отричаме чувствата си. Вече не сме наясно с емоционалната си същност.
Една жена казва на съпруга си:
- Как се почувства, когато Дон постъпи така? А съпругът отговаря:
- Мисля, че постъпи неправилно. Трябваше да…
Но той всъщност не споделя чувствата си. Изразява на глас мислите си. Може би е имал причини да се почувства ядосан, наранен или разочарован, но не дава израз на чувствата си. Когато реши да научи езика на пълноценния разговор, за него това ще бъде като да научи чужд език. И ще трябва да започне с осъзнаване на собствените си чувства, разбирането, че е и емоционално създание, въпреки факта, че е отричал тази част от живота си.
Ако трябва да научиш езика на пълноценния разговор, започни, като отбелязваш чувствата, които изпитваш, когато си далеч от дома. Носи си малко бележниче и нека то да е до теб всекидневно. Три пъти дневно се питай: „Какви емоции изпитах през последните три часа? Какво почувствах по пътя за работа, когато колата зад мен ме притискаше? Какво почувствах, когато спрях на бензиностанцията и автоматичната помпа не изключи и залях с бензин колата? Какво почувствах, когато стигнах в офиса и открих, че секретарката ми ще отсъства при обсъждането на важен проект същата сутрин? Какво почувствах, когато началникът ми каза, че проектът, над който работя, трябва да бъде готов след три дни, докато аз си мислех, че имам още две седмици?“
Записвай чувствата си в бележника с една-две думи, които да ти помагат да си спомняш събитието към съответното чувство. Списъкът ти може да изглежда така:
Събитие Чувство
преследвачът ядосан бензиностанцията много раздразнен разочарован без секретарка разстроен и разтревожен проект след 3 дни
Прави това упражнение три пъти дневно и ще развиеш съзнание за емоционалната си природа. Като използваш бележника, съобщавай емоциите си и събитията накратко на своя съпруг или съпруга, колкото се може поразширено. Накрая ще се чувстваш съвсем удобно да дискутираш емоциите си спрямо своя партньор, децата и събитията извън дома. Помни, самите емоциите не са нито добри, нито лоши. Те са само психологически реакции на събитията от живота.
Въз основа на своите мисли и емоции в крайна сметка вземаме решения. Когато другата кола се е залепила зад теб по магистралата и си се почувствал ядосан, може би си мислел: Иска ми се да изостане; по-добре да ме задмине; ако знам, че няма полиции, ще натисна газта и ще го оставя отзад; ще ударя спирачки, пък нека застрахователната му компания ми купи нова кола; дали да не спра край пътя и да го оставя да подмине.
Най-накрая си взел някое решение или другият шофьор е изостанал, завил, задминал те е и си пристигнал спокойно на работа. Във всички житейски събития изпитваме емоции, мисля, желания и накрая действаме. Това е израз на онези процеси, който наричаме себеразкриване. Ако избереш да научиш любовния диалект на пълноценния разговор, това е пътят, който трябва да следваш.
Личностни типове
Не всички сме наясно с емоциите си, но когато става въпрос за разговаряне, всеки се влияе от темперамента си. Наблюдавал съм основно два типа личности. Първият тип наричам личността „Мъртво море“. В малката страна Израел Галилейското море изтича на юг по река Йордан, чийто води се вливат
в Мъртво море. Мъртво море не отива никъде. То получава, но не отдава. Този тип личности получават много преживявания, емоции и мисли през деня. Тео имат голям резервоар, където запасяват тази информация и не чувстват необходимост да разговарят. Ако кажеш на личност от типа „Мъртво море“:
„Какво не е наред? Защо не говориш тази вечер?“, гой вероятно ще отвърне:
„Всичко е наред. Защо мислиш, че нещо не е наред?“ И този отговор е напълно честен. Съвсем му е добре, без да говори. Би могъл да кара от Чикаго до Детройт, без да каже дума и ще се чувства съвсем добре.
В другата крайност е „Ромолящият поток“ За такава личност всичко, което влезе през входа на окото или ухото трябва да излез през портата на устата и между двете събития рядко минават повече от шестдесет секунди. Каквото видят, какаото чуят, го казват Всъщност, ако няма с кого да си говорят у дома, те се обаждат на някого. „Знаеш ли какво видях? Знаеш ли какво чух?“ Ако не успеят да се свържат с никого по телефона, може да разговарят със самите себе си, защото нямат резервоар. Много пъти „.Мъртво море“ се жени за „Ромолящ поток“ Става така, защото когато се срещат преди брака, са много привлекателна двойка.
Един от начините да научите новите модели е установите всекидневно време за споделяне, в което всеки ще говори за около три неща, които са му се случили през деня и как са го накарали да се чувства.
Ако си „Мъртво море“ и се запознаеш с „Ромолящ поток“, ще прекарате чудесно вечерта. Не е нужно да мислиш: „Как ще подхвана разговора тази вечер? Как ще поддържам разговора?“ Всъщност не е нужно изобщо да мислиш. Достатъчно е само да кимаш с глава и да казваш: „Аха“, а тя ще запълва цялата вечер; и когато се прибереш у дома, си мислиш: „Каква чудесна личност“. От друга страна, ако си „Ромолящ поток“ и се запознаеш с „Мъртво море“, ще прекараш чудесно вечерта, защото личностите „Мъртво море“ са най- добрите слушатели. Ти ще ромолиш в продължение на три часа. Той ще те слуша внимателно и когато се прибереш у дома, ще си кажеш: „Какъв чудесен човек“. Ще се привличате един друг. Но пет години след сватбата „Ромолящият поток“ се събужда една сутрин и казва: „Женена съм от пет години за него, а не го познавам“. „Мъртво море“ казва: „Познавам я прекалено добре. Ще ми се това ромолене да спре, за да си почина малко.“ Добрата новина е, че „Мъртво море“ може да се научи да говори, а „Ромолящ поток“ да се научи да слуша. Темпераментът ни влияе, но не е нужно да ни управлява.
Един от начините да научите новия модел е като си изградите всекидневно време, когато да разговаряте за три неща, които са се случили през този ден и как са ви накарали да се чувствате. Наричам го „Минималната дневна доза за един здрав брак“. Ако искате да започнете с дневния минимум, след няколко седмици или месеца ще откриете, че разговорът между двама ви тече по- свободно.
Пълноценни дейности
В добавка на основния любовен език за пълноценното време или отдаването на неразделено внимание на вашия партньор, има един друг диалект, наречен пълноценни дейности. В един семинар за семейни двойки помолих съпрузите да завършат следното изречение. „Чувствам се най-обичан от своя съпруг/съпруга, когато …“. Ето отговорът на един двадесет и девет годишен съпруг, женен от осем години. „Чувствам се обичан от съпругата си, когато вършим нещата заедно, неща, които аз обичам да правя, и неща, които тя обича да прави. Повече говорим. Имам чувството, че отново сме страстно влюбени.“ Това е типичен отговор на хората, чийто първичен любовен език е пълноценното време. Ударението е върху времето, прекарано заедно, вършенето на нещо заедно, отдаването на неразделено внимание към другия.
Пълноценните дейности могат да включат всичко, в което единият или другият проявява интерес. Ударението не е върху това, което правиш, а защо го правиш. Целта е да преживеят нещо заедно и когато престанат, да чувстват:
„Той се интересува от мен. Готов е да направи нещо с мен, което ми харесва, и го прави с положително отношение.“ Това е любов и за някои хора това е най- силният глас на любовта.
Трейси израснала със симфоничната музика. През цялото ѝ детство, в къщата им звучала класическа музика. Най-малко веднъж годишно отивала с родителите си на симфоничен концерт. Дари, от друга страна, израснал с кънтри музиката. Изобщо не бил ходил на концерт, но радиото било включено непрекъснато, настроено на кънтри станцията. Симфоничната музика наричал „облачна“ музика. Ако не се бил оженил за Трейси, така щял да си изкара живота, без да посети и един симфоничен концерт. Преди да се оженят, били толкова обхванати от чувството на влюбеност, че ходел на симфонични концерти. Но дори в това еуфорично състояние, отношението му било: „Това музика ли го наричаш?“ Надявал се, че след сключването на брак няма да се налага да ходят на концерти. Когато обаче открил няколко години по-късно, че пълноценното време е първичният любовен език за Трейси и че тя харесва диалекта на пълноценните дейности, а посещението на симфонични концерти е една от тези дейности, той решил да ходи с нея на концерти с ентусиазиран дух. Целта му била ясна. Не да посещава симфонични концерти, а да обича Трейси и да говори високо на нейния език. След време започнал да цени симфоничната музика и дори да му харесва някое и друго произведение. Може и да не е станал почитател на симфониите, но стана специалист в показване на любов към Трейси.
Едно от следствията на пълноценните дейности е, че осигуряват банка със спомени, от които да черпим през следващите години.
Пълноценните дейности могат да включват дейности като обработване на градината, посещение на битпазари, пазаруване на антики, слушане на музика, излизане на пикник, дълги разходки или миене заедно на колата в горещи летни дни. Дейностите се ограничават само от твоите интереси и желанието да опитваш нови неща. Основните елементи в пълноценната дейност са:
- поне единият да харесва тази дейност,
- другият да е готов да я върши,
- и двамата да знаете защо го правите – за да изразите любовта си, като сте заедно.
Едно от следствията на пълноценните дейности е, че осигуряват банка със спомени, от които да черпим през следващите години. Щастлива е двойката, която помни ранните сутрешни разходки по брега, пролетта, когато са засадили своите цветя в градината, времето, когато са получили алергичен обрив, докато са гонили заек в градината, вечерта, когато за първи път са отишли заедно на баскетболен мач, единствения път, когато са ходили заедно на ски и той си е счупил крака, увеселителните паркове, концертите, катедралите и о, да, страхопочитанието, докато са стояли под огромния водопад, след като са се изкачвали два километра. Почти чувстват мъглата от водни капчици, докато си припомнят. Това са спомени на любов, особено за този, чийто първи любовен език е пълноценното време.
И къде намираме време за такива дейности, особено ако и двамата работим извън дома? Отделяме време, също както отделяме време за обяд или вечеря. Защо? Защото това е жизнено важно за нашия брак, така както храната е важна за здравето ни. Трудно ли е? Има нужда от внимателно планиране? Да. Това означава ли, че трябва да се откажем от някои дейности, които вършим поотделно. Вероятно. Означава ли, че трябва да правим неща, които не ни харесват чак толкова? Със сигурност. Струва ли си? Без съмнение. Какво ще получа? Удоволствието да живееш с партньор, който се чувства обичан, и знанието, че си се научил да говориш свободно на неговия или нейния език. Благодаря на Бил и Бети Джоу от Литъл Рок, които ме научиха на любовен език номер едно, утвърждаващите думи, и любовен език номер две, пълноценно време. Сега към Чикаго и любовен език номер три.
Гари Чапмън
Как можете да бъдете сигурни?
Медитация за помиряване с родителите
Хората са склонни да асоциират визуални изображения с различни идеи от реалния живот. Освен това визуализираме връзката си със света като създаваме символи още от началото на човешката цивилизация. Например, психиката ни най-вероятно ще асоциира фон с черна дъска с училище или ще свърже скалите на снимка на Големия каньон с идеята за колониализма.
Василена
