Гатанки от небето

„…Когато съдим, неизменно попадаме в един капан: да изказваме мнение за другите, гледайки света от собствената си камбанария. Странно, но тя винаги се оказва твърде ниска, независимо колко високо е самочувствието ни на експерти по чуждия живот. Гледката от нея е винаги частична, непълна и замъглена от личните ни интерпретации на живота. И както казва един свещеник – да съдим другите не определя кои са те, а кои сме ние.
Подобно отношение е като отрова, която циркулира в кръвта ни и бавно убива нашата човечност. Отровата на гордостта – тя ни заслепява, изкривява перспективата и ни заблуждава, че можем да разпознаваме доброто и злото и да раздаваме присъди за останалите. Апропо – почти винаги несправедливи, защото замъгленият от арогантно самомнение поглед трудно може да надникне в дълбините на чуждото сърце и да съзре тайните му…“

Из „Гатанки от небето“ от Ивинела Самуилова

Ивинела е любим мой автор, а нейните книги са задължително четиво в моята работа.

Терапевтична задача към клиент чрез рисуване

Клиентът ми имаше за задача да изобрази чувствата си, в ситуация, в която е заобиколен от хора и той следва да представи себе си, вкусовете си, изборите си.

 

Изображението му показа следното:

“Аз знам, кой съм и какво харесвам, знам, че дори в някои отношения съм по-добър от тях, имам развити определени страни по-добре като всеки човек, но мисълта (костенурката с балон и охлюв – охлювът изразява обърканите му мисли) че не харесваме едно и също, ме кара да се чувствам не на място и да мисля, че биха ме отхвърлили ако покажа себе си изцяло.” – клиент

Най-важно обаче все още остава, не как другите ви виждат, а как вие виждате себе си, харесвате ли се, обичате ли се.

Групи месец Май 2021 г.

happy women

Здравейте, момичета !

Въпреки, че месец Март, е официалният женски месец всяка година, тази година реших и Май месец да е такъв.

На 15.05.2021 и 16.05.2021 ще се проведат две женски групи със следните теми :

15.05.2021

Мъжът и загадка ли е той ?

  • Защо мъжете отбягват сериозното обвързване ?
  • Защо е добре да са сериозно обвързани/семейни – 7 факта ? Как да им ги представяте ?
  • Какво отблъсква/дистанцира мъжете ?
  • Как да различите нарцисиста и психопата ?
  • Кое отличава сериозната връзка от флирта ?
  • Мъжът в криза и ролята на жената
  • Страховете и мъжете
  • Защо мъжете не искат да се развеждат/прекратяват сериозни връзки ?
  • Шест начина мъжът да ви забележи… и не само

Времетраене : 5-6 астрономически часа
Места : 4
Цена : 80,00 лв.
Адрес :  град София, ул. Димитър Яблански 20

 

16.05.2021

Женски Архитипи

  • Всичко започва от Русия
  • Какво представляват женските архитипи ?
  • Момиче, Кралица, Любовница, Майка – Коя си ти ?
  • Баланс между архетипи
  • Как да развием другите архетипи в нас и защо това е толкова важно ?

Видеа, Дискусии, Упраженения
Бъди най-добрата версия на себе си – заслужаваш го !

Времетраене : 4-5 астрономически часа
Места : 4
Цена : 80,00 лв.
Адрес :  град София, ул. Димитър Яблански 20

При записване и на двете групи, получавате 15% отстъпка от общата сума.

Краен срок за записване : 10.05.2021 г.

Човек се придържа към нещастието, най-малко защото то е нещо познато.

При нещастието светът е като ад и няма надежда: всичко е абсолютно безнадеждно. При нещастието човек се превръща в страхливец и човек се придържа към нещастието, най-малко защото то е нещо познато.
 
Не можеш да бъдеш смел, когато си нещастен. Смелото и рисковано действие изисква поне малко щастие в тебе. Тогава можеш да оставиш познатото: ти си толкова щастлив, че не се страхуваш от непознатото. И щастието се е превърнало в толкова дълбока твоя черта, че знаеш, че където и да бъдеш, ще бъдеш щастлив. При позитивния ум знаеш, че не съществува ад и където и да бъдеш, раят ще е с тебе. Можеш да се отправиш към неизвестното, защото сега знаеш, че раят идва с тебе.
 
Чувал си, че отиваш в рая или в ада. Това са глупости. Никой не отива в рая, никой не отива в ада. Носиш своя ад и своя рай със себе си и където и да отидеш, отиваш със своя ад или със своя рай. Адът и раят не са врати. Те са товар; ти ги носиш със себе си.
Само с едно танцуващо сърце – щастливо, блажено, позитивно – можеш да направиш скок в неизследваното. Затова твърдя, че от негативното не можеш да бъдеш без избор. Привързваш се към своето нещастие. То е познато. Свикнал си с него, свързан си с него и е по-добре да останеш при познатото нещастие, отколкото да отидеш при непознатото. Най-малкото си свикнал с него и познаваш неговите пътища. Създал си известни защитни механизми, една броня около себе си, за да бъдеш защитен от него. Непознатото щастие ще предизвика създаването на нови защитни механизми. Винаги е по-добре да си в познато, отколкото в непознато нещастие.
 
При щастието работата стои точно обратното. При щастието човек се стреми да се насочи към непознатото щастие, защото познатото е омръзнало. Никога не се отегчаваш с познатото нещастие: ти му се наслаждаваш. Погледни хората, които говорят за своето нещастие: те му се наслаждават. Те го преувеличават; изпитват леко щастие.
 
Щастието те отегчава. Можеш да отидеш в неизвестното. Неизвестното те мами, а отсъствието на избор е вратата към неизвестното. Това е начинът, по който човек трябва да се придвижва: от негативното към позитивното и от позитивното към отсъствието на избор. Най-напред направи своя ум позитивен. От ада иди в рая, а от рая можеш да отидеш в Мокша – във Върховното, което е никъде. От нещастието отиди в блаженството и само оттам можеш да се насочиш отвъд, което е отвъд двете. Затова в сутрата се казва най-напред да трансформираш ума си от негативното към позитивното и тази промяна е промяна на твоето фокусиране.
 
Животът е и двете или нито едното. Той е и двете или нито едното! Това зависи от тебе от това, как гледаш на него. Можеш да гледаш на него с негативен ум и тогава той прилича на ад. Той не е ад! Това е само твоя интерпретация.
 
Ако негативният ум застане пред някоя роза, отиде в градината, там може да има много рози, но той ще види само бодлите. Най-важното нещо за негативния ум са бодлите: това е от значение. Цветята са илюзорни; единствено бодлите са действителни. Той ще брои и, разбира се, на всяко цвете се падат хиляди бодли. И след като е преброил хиляди бодли, не може да вярва в едно цвете. Ще каже, че това цвете е илюзорно. Как може такова красиво цвете да съществува с толкова грозни бодли, страшни бодли? Невъзможно е; невероятно е. И дори,да съществува, в такъв случай не струва нищо. Преброени са хиляди бодли и цветето се изпарява.
 
Позитивният ум ще започне с розата, с цветето. И след като си в единство с розата, след като познаваш красотата, живота, неземния цъфтеж, бодлите изчезват. И човек, който е познал розата и нейната красота, нейната висша възможност, човек, който се е вгледал дълбоко в нея, за него тогава дори бодлите няма да изглеждат като бодли. Очите, изпълнени с розата, сега са други. Сега бодлите ще изглеждат просто като една защита за това цвете. Те не са враг: ще изглеждат като част от битието на цветята.
 
Сега този ум ще знае, че цветето съществува и бодлите са необходими: те го защитават. Благодарение на бодлите цветето може да съществува. Такъв позитивен ум ще бъде благодарен дори на бодлите. И ако този подход се задълбочи, ще настъпи момент, когато дори бодлите ще се превърнат в цветя. При първия подход цветето изчезва, или дори цветето се превръща в бодил. Единствено при позитивен ум можеш да постигнеш състояние на ненапрегнат ум. С негативен ум оставаш напрегнат, с толкова много нещастие около теб. Такъв негативен, изобретателен ум продължава да вижда около себе си само нещастие и ад.
 
По времето на Буда имало един наистина забележителен Учител. Неговото име било Санджая Вилетхипутта. Той бил един абсолютен мислител на отрицателното. Буда учел за седемте ада и някакъв човек отишъл при Санджая Вилетхипутта и му казал, че Буда твърди, че има седем ада. Санджая Вилетхипутта казал: „Иди и кажи на твоя Буда, че не знае нищо: има седемстотин ада. Той нищо не разбира! Само седем? Има седемстотин ада и аз съм ги преброил всичките.“
 
Ако притежаваш негативен ум дори и седемстотин не са много. Ще откриеш повече; те нямат край. Позитивният ум може да е ненапрегнат. Всъщност, ако си позитивен, как можеш да си напрегнат, ,а ако си негативен, как можеш да не бъдеш напрегнат? С един негативен ум не може да се прави никаква медитация. С негативния ум вратата за спокойствието, за покоя, за тишината е затворена. Негативният ум увековечава себе си за нещастието. Как може да направи скок към отсъствието на избор?
 
Да говориш на негативния ум за отсъствието на избор, за отиване отвъд двойствеността, за изживяване и на двете, негативното и позитивното, е безсмислено. Не че то не е истина: истина е, но е безсмислено. Трябва да се обърне внимание на този, който слуша. Той е по-важен от този, който говори. Най-напред ви е необходима трансформация по отношение на позитивното. От отричането трябва да преминеш към утвърждаването. Трябва да гледаш на живота с едно „да“ отношение и с „да“ отношението самата тази земя се променя тотално.
 
Нещастието не може да се отхвърли. Трудно е; ти си се привързал към него. Само щастието може да се отхвърли, защото тогава знаеш, че когато отхвърлиш отрицателното, постигаш положителното и положителното е щастие. Отричаш отрицателното и постигаш щастие: чрез отхвърляне просто на отрицателното достигаш до щастието.

Тринадесета глава – Децата и езиците на любовта

Приложима ли е концепцията за езиците на любовта при децата?

Често задават този въпрос тези, които посещават семинарите ми за брака. Категоричният ми отговор е да. Когато децата са малки, не можете да разберете първичния им език на любовта, затова заливайте ги и с петте и със сигурност ще го налучкате. Но ако наблюдавате поведението им, ще научите първичния им език на любовта достатъчно рано.

Боби е на шест години. Когато баща му се връща от работа, Боби скача в скута му, протяга ръце и започва да си играе с косата на татко. Какво казва Боби на своя баща? „Искам да бъда докосван“ Той докосва баща си, защото самият той иска да бъде докосван. Първичният език на любовта на Боби най-вероятно е физическото докосване.

Патрик живее в съседство с Боби. Той е на пет години и половина и той и Боби често си играят заедно. Бащата на Патрик обаче среща друг сценарий, когато се връща от работа. Патрик казва развълнувано:

  • Татко, ела тук. Искам да ти покажа нещо. Ела тук. Баща му казва:
  • Почакай минутка, Патрик, искам да погледна вестника.

Патрик излиза за момент, но се връща след петнадесет секунди с думите:

  • Татко, ела в стаята ми. Искам да ти покажа сега, татко. Искам да ти покажа сега.

Баща му отвръща:

  • Само минутка, сине. Нека си довърша вестника.

Майката на Патрик го повиква и той хуква. Майка му казва, че баща му е уморен, затова нека го остави да почете вестника си няколко минутки. Патрик казва:

  • Но, мамо, аз искам да му покажа какво съм направил.

 Знам – казва майка му, – но нека татко почете няколко минутки.

Шестдесет секунди по-късно Патрик се връща при баща си и вместо да казва каквото и да е, скача върху вестника на баща си със смях. Баща му казва:

  • Какво правиш, Патрик? Патрик отговаря:
  • Искам да дойдеш в стаята ми, татко. Искам да ти покажа какво съм направил.

Какво иска Патрик? Пълноценно време. Той иска неразделеното внимание на баща си и няма да спре, докато не го получи, дори ако трябва да направи сцена.

Ако детето често ти прави подаръци, като ги увива в хартия и ти ги подарява с особен блясък в очите, първичният любовен език на детето ти вероятно е получаването на подаръци. То ти ги дава, защото желае да получава. Ако наблюдаваш как твоя син или дъщеря винаги се опитват да помагат на малкия си брат или сестра, това вероятно означава, че първичният му език на любовта е помагането. Ако той или тя често ти казват колко добре изглеждаш или каква добра майка или какъв добър баща си и колко добре си се справил, това е белег, че първичният му език на любовта са утвърждаващите думи.

Всичко това е на несъзнателно ниво за детето. Тоест детето не мисли непрестанно: „Ако аз дам подарък, родителите ми ще ми дадат подарък, ако за докосвам, ще бъда докосван“, но неговото поведение се мотивира от собствените му емоционални желания. Може би дъщеря ти е разбрала от опит, че когато прави или казва определени неща, обикновено получава определен отговор от родителите си. Така тя прави или казва това, което води до посрещане на собствената ѝ емоционална нужда. Ако всичко върви добре и емоционалните нужди на детето се посрещат, децата стават отговорни личности като възрастни. Но ако емоционалните нужди не се посрещат, те може да нарушат приетите стандарти като израз на гнева си към своите родители, които не са посрещнали техните нужди, и да потърсят любов на неподходящи места.

Д-р Рос Кембъл, психиатър, който най-напред ми заговори за резервоара с емоционална любов, казва, че през многото си години работа с подрастващи, които са допускали сексуално неправилно поведение, никога не е лекувал подрастващ, чийто емоционални нужди от любов са били задоволявани от неговите родители. Неговото мнение е, че почти всяко сексуално  неправилно поведение у подрастващите се корени в празния резервоар за емоционална любов.

Защо става така, че когато детето порасне, нашите утвърждаващи думи се превръщат в осъдителни думи?

Виждали ли сте това в своето общество? Тийнейджър бяга от дома. Родителите кършат ръце, като капват: „Как можа да постъпи така с нас след всичко, което сме направили за него?“ Но момчето е на шестдесет мили понадолу по пътя в офиса на някой психолог и казва: „Родителите ми не ме обичат. Никога не са ме обичали. Обичат по-големия ми брат, но мен не ме обичат.“ Обичат ли всъщност родителите този тийнейджър? В повечето случаи да. Тогава какъв е проблемът? Най-вероятно родителите изобщо не са се научили да изразяват любовта си на езика, който детето би разбрало.

Може би са купували ръкавици за ръгби и велосипеди, за да му покажат колко го обичат, но детето е викало: „Някой ще играе ли ръгби с мен? Някой ще кара ли колело с мен?“ Разликата между купуването на ръкавици за ръгби и да играеш ръгби с детето може да се окаже разликата между празен и пълен резервоар за любов. Родителите могат искрено да обичат децата си (повечето тях ги обичат), но искреността не е всичко. Трябва да се научим да говорим на първичния език на любовта на своите деца, ако искаме да посрещнем техните емоционални нужди от любов.

Нека разгледаме петте езика на любовта в контекста на любовта към децата.

Утвърждаващите думи

Родителите обикновено отправят утвърждаващи думи, когато детето е малко. Дори  преди  детето  да  започне  да  разбира  устната  реч,  родителите казват:

„Какво хубаво малко носленце, какви красиви очи, каква къдрава коса“ и т. н. Когато детето започне да пълзи, те аплодират всяко движение и отправят утвърждаващи думи. Когато започне да прохожда, като се държи за дивана, ние заставаме на един метър разстояние и казваме: „Хайде, хайде, хайде. Точно така! Върви. Точно така, върви .“ Детето прави половин стъпка и пада, а какво казваме ние? Не казваме: „Загубено дете, не можеш ли да вървиш?“ По-скоро казваме: „Браво, много добре!“ Така че то се изправя и опитва отново.

Защо става така, че когато детето порасне, нашите утвърждаващи думи се превръщат осъдителни думи? Когато детето е на седем, ние влизаме в стаята и му казваме да си прибере играчките в кутията за играчки. Дванадесет играчки лежат на пода. Връщаме се след пет минути и седем играчки са в кутията, а какво казваме ние? „Казах ти да прибереш тези играчки. Ако не прибереш тези играчки, Ще те…“ Ами онези седем играчки в кутията? Защо не кажем: „Да, Джони, сложил си седем играчки в кутията. Чудесно.“ Другите пет вероятно ще скочат в кутията! Когато детето порасне, сме склонни да го осъждаме за неуспехите му, вместо да го хвалим за успехите му.

За едно дете, чийто първичен език на любовта са утвърждаващите думи, нашите отрицателни, критични, изискващи думи всяват ужас в неговата психика. Стотици тридесет и пет годишни възрастни хора все още чуват осъдителните думи, изговорени преди двадесет години: „Дебела си, никое момче няма да иска да излиза с теб“, „Никакъв ученик не си. Все едно е дали ходиш на училище“, „Не мога да повярвам, че си такъв тъпак“, „Безотговорен си и нищо никога няма да постигнеш“. Възрастните се борят със самочувствието си и се чувстват необичани през целия си живот, когато първичният им език на любовта е атакуван по такъв вреден начин.

Пълноценно време

Пълноценното време означава да покажете внимание към детето си. За малкото дете това означава да седнете на пода и да търкаляте топката насам- натам с него. Говорим за игра с колички или кукли. Говорим за игра в пясъка и правене на пясъчни кули, да влезем в неговия свят, да вършим нещо с него. Може да се занимавате с компютри като голям човек, но вашето дете живее в детски свят. Трябва да слезете на нивото на своето дете, ако искате в крайна сметка да го отведете в света на възрастните.

Когато детето порасне и изгради нови интереси, трябва да влезете в тези интереси, ако искате да посрещнете нуждите му. Ако се занимава с баскетбол, поинтересувайте се от баскетбола, прекарвайте време да играете баскетбол с него, водете го на баскетболни мачове. Ако се занимава с пиано, може да ходите на уроци по пиано или да слушате с неразделено внимание понякога, докато се упражнява. Да отделяте на своето дете неразделеното си внимание, означава да казвате, че то ви интересува, че то е важно за вас, че ви харесва да бъдете с него. Доста възрастни хора, когато поглеждат назад към детството си, не си спомнят много от това, което са им казвали родителите, но си спомнят какво са правили родителите. Един голям човек каза: „Помня, че баща ми не пропусна нито един от мачовете ми в гимназията. Знаех, че се интересува от това, което правя.“ За този възрастен пълноценното време бе важен израз на любов. Ако пълноценното време е първичният език на любовта на вашето дете и вие говорите този език, големи са шансовете то да ви позволи да прекарвате пълноценно време с него, дори в тийнейджърските години. Ако не му отделяте пълноценно време в ранните години, то вероятно ще потърси вниманието  на своите приятели в подрастващите.

Години и ще се отвърне от родителите си, които по това време отчаяно ще желаят да бъдат повече време с децата си.

Получаване на подаръци 

Mнoгo родители и баби и дядовци говорят извънредно много езика на подаръците. Всъщност, когато човек посети магазините с играчки, се чуди дали родителите не вярват, че единственият език на любовта е този. Ако родителите имат пари, те са склонни да купуват много подаръци на своите деца. Някои родители вярват, че това е най-добрият начин да покажеш любов. Някои родители се опитват да наваксат при децата си това, което техните родители не могли да им осигурят. Но ако това не е първичният език на любовта на детето, подаръците ще бъдат с малък емоционален заряд м него. Родителят има добри намерения, но не посреща емоционалните нужди на детето чрез даването на подаръци.

Ако подаръците, които давате, се оставят настрани, ако детето рядко казва „благодаря“, ако детето не се грижи за подаръците, конто сте му дали, ако не цени тези подаръци, голяма е вероятността получаването на подаръци да не е неговият първичен език на любовта. Ако, от друга страна, вашето дете отговаря с много благодарности, ако то показва на другите подаръците си и разказва колко чудесен подарък сте му купили, ако се грижи за подаръка си, ако го поставя на видно място в стаята си и го лъска редовно, ако си играе с него често продължително време, тогава може би получаването на подаръци е неговият първичен език на любовта.

Ами ако имате дете, чийто първичен език на любовта е получаването на подаръци, но вие не можете да си позволите много подаръци? Спомнете си, не качеството или цената на подаръка имат значение, а «жестът има значение“. Много подаръци могат да бъдат направени ръчно и понякога детето цени този подарък много повече от скъпия фабричен подарък. Всъщност по-малките деца често биха си играли повече с кутията, отколкото с играчката, която е била в нея. Можете да намерите също изхвърлени играчки и да ги поправите. Процесът на поправяне може да стане проект едновременно и за родителите, и за детето. Не е нужно да имате много пари, за да осигурите подаръци на своето дете.

Дела на служение

Когато децата са малки, родителите непрестанно вършат дела на служение за тях. Ако не го правеха, детето би умряло. Къпане, хранене и обличане изискват все много работа през първите години от живота на детето. После идва готвенето, прането и гладенето. След това опаковането на обяда, воденето на училище и помощта за домашните. Такива неща се приемат за даденост от много деца, но за други деца това е израз на любов.

Наблюдавайте своите деца. Следете как изразяват любовта си към други. Това е насока за техния любовен език.

Ако детето ви често цени обичайните грижи, това е насока, че те са емоционално важни за него. Вашата помощ изразява за него любов по разбираем начин. Когато му помагате с някое училищно задание, това за него означава повече от добра оценка. Означава „Моят родител ме обича“. Когато поправяте колелото, правите нещо повече от това да го качите отново на седалката. Вие го изпращате с пълен резервоар. Ако вашето дете непрекъснато ви предлага да ви помага в работата, това вероятно означава, че в неговото съзнание това е начин да изразиш любов и „делата на служение“ най-вероятно са неговият първичен език на любовта.

Физическо докосване

Отдавна знаем, че физическото докосване говори емоционално на децата. Изследванията показват, че бебетата, които са държани в ръце, се развиват подобре емоционално от бебетата, които не са държани. Естествено много родители и други възрастни хора вземат малкото дете на ръце, прегръщат го, люлеят го, целуват го, притискат го и му говорят бебешки глупости. Много преди детето да разбере значението на думата любов, то се чувства обичано. Прегръдките, целувките, галенето, държането на ръката са все начини да се изрази любов към едно дете. Прегръдките и целувките за един юноша ще бъдат различни от прегръдките и целувките към едно малко дете. Вашият юноша може да не харесва такова поведение в присъствието на връстниците си, но това не означава, че не иска да бъде докосван, особено ако първичният му език на любовта е този.

Ако вашият тийнейджър редовно се появява зад вас и ви сграбчва в ръце, бута ви леко, хваща ви за глезена, когато вървите из стаята, това са все белези, че физическото докосване е важно за него.

Наблюдавайте децата си. Гледайте ги как изразяват любовта си към други. Това е насока за техния любовен език. Отбелязвайте нещата, които искат от вас. Много пъти техните желания ще бъдат в съответствие с любовния им език. Забелязвайте нещата, които най-много оценяват. Това са най-вероятно индикатори за техния първичен език на любовта.

Езикът на любовта на нашата дъщеря е пълноценно време, така че, докато растеше, тя и аз често се разхождахме заедно. По време ма гимназията, докато ходеше в Салемската академия, една от най-старите академии за момичета в страната, се разхождахме сред странните улички на стария Салем. Моравците възстановили селото, което е на повече от двеста години. Докато вървиш по калдъръмените улици, се връщаш към едно попросто време. Когато обикаляш древното  гробище, получаваш  чувство  за  реалност на  живота  и  смъртта. В онези години се разхождахме три следобеда седмично и дискутирахме надълго сред тази сурова обстановка.

Тя е лекар сега, но когато се прибира у дома, почти винаги казва:

  • Искаш ли да се разходим, татко? Никога не съм отказал на поканата й.

Синът ми никога не се разхожда с мен. Той казваше:

  • Да се разхождаш е глупаво! Не отиваме никъде. Ако ще ходим някъде, по-добре да отидем с колата.

Пълноценното време не е неговият първичен език на любовта. Като родители често се опитваме да поставяме всичките си деца в един и същи калъп. Ходим на конференции за родители или четем книги за родители, получаваме някои чудесни идеи и искаме да се приберем у дома и да ги приложим към всяко дете. Проблемът е, че всяко дете е различно и това, което говори за любов на едно дете, не говори за любов и на другото. Да принудиш едно дете да се разхожда с теб, за да прекарате пълноценно време заедно, не е израз на любов. Трябва да се научим да говорим на езика на своите деца, ако искаме да им покажем, че ги обичаме.

Вярвам, че повечето родители искрено обичат своите деца. Вярвам също, че хиляди родители не успяват да покажат любовта си по най-подходящия начин и хиляди деца в тази страна живеят с празен емоционален резервоар. Сигурен съм, че до голяма степен лошото поведение при децата и юношите се дължи на празен резервоар за любов.

Никога не е късно да започнеш да изразяваш любов. Ако имаш по-големи деца и осъзнаеш, че си им говорил на погрешния любовен език, защо не им го кажеш? „Знаеш ли, наскоро четох една книга как да изразяваме любовта си и осъзнах, че не съм изразявал любовта си към теб по най-добрия начин през годините. Опитвал съм се да показвам любовта си, като …, но сега разбирам, че това вероятно не е говорило за любов на теб, докато твоят любовен език вероятно е нещо различно. Мисля си, че твоят любовен език вероятно е … Знаеш ли, наистина те обичам и се надявам в бъдеще да мога да го изразявам по-добре.“ Може дори да им обясните петте езика на любовта и да обсъдите своя език на любовта, както и техния.

Може би не се чувствате обичани от по-големите си деца. Ако са достатъчно големи да разберат идеята за езиците на любовта, вашият разговор може да им отвори очите. Може да се изненадате от готовността им да започнат да говорят на вашия език на любовта и ако го направят, да се изненадате от това как вашите чувства и поведение към тях започват да се променят. Когато членовете на семейството започнат да говорят на своя език на любовта един на друг, емоционалният климат в семейството се влияе много силно.

Дванадесета глава – Да обичаш недостойния

Беше красива септемврийска събота. Жена ми и аз се разхождахме в градините Рейнолда, като се наслаждавахме на цветята, някои от които бяха донесени от различни места по света. Градините първоначално били изградени от Р. Дж. Рейнолдс, тютюневия магнат, като част от неговия имот. Те били част от Уейк Форест Юнивърсити. Тъкмо бяхме преминали покрай градината с розите, когато забелязах Ан, една жена, която бях започнал да съветвам преди две седмици, да се приближава към нас. Тя гледаше надолу към покритата с павета алея и сякаш беше дълбоко умислена. Когато я поздравих, се стресна, но погледна нагоре и се усмихна. Запознах я с Каролин и си разменихме някои обичайни вежливости. След това, без каквото и да е въведение, ми зададе един от найдълбоките въпроси, които някога съм чувал:

– Д-р Чапмън, възможно ли е да обичаш някого, когото мразиш?

Знаех, че въпросът е роден от дълбока болка и заслужава внимателен отговор. Знаех още, че ще се срещна с нея следващата седмица при следващата ѝ съветническа сесия при мен, затова казах:

Ан, това е един от въпросите, които предизвикват най-сериозен размисъл. Защо не поговорим за това следващата седмица?

Тя се съгласи и Каролин и аз продължихме разходката си. Но въпросът на Ан не ни напусна. По-късно, докато карахме към дома, Каролин и аз го обсъдихме. Размишлявахме над ранните дни от брака си и си спомнихме, че често сме изпитвали чувства на омраза. Осъдителните ни думи един към друг стимулираха болка, а по петите ѝ следваше гневът. Гневът, който задържаш в себе си, става омраза. Какво промени нещата за нас? И двамата знаехме, че можем да изберем да обичаме. Бяхме осъзнали, че ако продължава нашият модел да изискваме и да осъждаме, това ще разруши брака ни. За щастие ие след период от около година се научихме как да обсъждаме различията си, без да се осъждаме един друг, как да вземаме решения, без да разрушаваме единството си, как да даваме конструкции предложения, без да изискваме, и накрая как да говорим на първичния любовен език на другия. (Много от тези прозрения са записани в една по-ранна книга Toward a Growing Marriage, Moody Press),

Изборът ни да обичаме бе взет сред негативни чувства, които изпитвахме един към друг. Когато започнахме да говорим на първичния любовен език на другия, отрицателните чувства на гняв и омраза утихнаха.

Ситуацията ни обаче бе по-различна от тази на Ан. Каролин и аз бяхме готови да се учим и да растем. Знаех, че съпругът на Ан не беше готов за такова нещо. Тя  ми  бе  казала  предната  седмица, че  го  е  молила  да  се  срещне с брачен съветник. Беше го умолявала да прочете някоя книга или да изслуша касета върху брака. Но той бе отхвърлил всичките ѝ усилия за израстване. Според нея отношението му бе: „Аз нямам проблеми. Ти имаш проблеми.“ Според него той бе правият, тя грешеше – толкова прости бяха нещата. Чувствата ѝ на любов към него бяха убити през годините от неговата непрестанна критика и осъдителност. След десет години брак емоционалната ѝ енергия се бе изчерпала и самочувствието ѝ бе почти разрушено. Имаше ли надежда за брака на Ан? Можеше ли тя да обича един съпруг, който не пораждаше любов? Щеше ли той някога да ѝ отвърне с любов.

Знаех, че Ан е дълбоко религиозна и че посвещава редовно църква. Предположих, че може би единствената надежда за оцеляването на брака им бе нейната вяра. На следващия ден, като в ума ми беше Ан, започнах да чета разказа на Лука за живота на Христос. Винаги съм харесвал написаното от Лука, защото той е бил лекар и е обръщал внимание на подробностите, така че в своя първи век е написал един подреден разказ за ученията и живота на Исус от Назарет. В това, което мнозина наричат най-великата проповед на Исус, прочетох следните думи, които наричам най-голямото предизвикателство за любовта.

На вас, които слушате, казвам: Любете неприятелите си; правете добро на тия, които ви мразят; благославяйте тия, които ви кълнат; молете се за тия, които ви нанасят вреда… И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях. Понеже, ако любите само ония, които любят вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците любят ония, които тях любят.

Стори ми се, че това сериозно предизвикателство, написано преди две хиляди години, можеше да бъде насоката, която търсеше Ан. Но можеше ли да тя да я изпълни? Може ли изобщо някой да я изпълни? Възможно ли е да обичаш съпруга си, който е станал твой неприятел? Възможно ли е да обичаш някой, който те проклина, който се държи зле с теб и изразява чувства на презрение и омраза към теб? И ако тя можеше, щеше ли да има промяна от другата страна? Можеше ли нейният съпруг някога да се промени и да започне да изразява любов и грижа към нея? Бях удивен от следващите думи в Исусовата древна проповед: „Давайте и ще ви се дава: добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в скута; защото с Каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва“.

Възможно ли бе този древен принцип да обичаш незаслужаващия обич да даде резултат в един толкова безнадежден брак като този на Ан? Реших да опитам. Щях да приема като хипотеза, че ако Ан научи първичния любовен език на съпруга си и му говори достатъчно дълго, за да може неговата емоционална нужда от любов да бъде задоволена, в крайна сметка той ще ѝ отвърне със същото и ще започне да изразява любов към нея. Чудех се: Ще има ли резултат?

Срещнах се с Ан следващата седмица и отново я изслушах, докато тя съживяваше ужасите на своя брак. В края на своя синопсис тя повтори въпроса, който бе задала в градините Рейнолда. Този път го представи като твърдение:

  • Д-р Чапмън, просто не знам дали мога да го обичам отново след всичко, което е направил?
  • Говорила ли си с някоя от приятелките си за своята ситуация? – попитах аз.
  • С две от най-близките си приятелки – каза тя – и съвсем малко с някои други хора.
  • И каква беше тяхната реакция?
  • Да се махам – каза тя. – Всички ми казват да се махам, че той никога няма да се промени и че само продължавам агонията. Но, д-р Чапмън, просто не мога да го направя. Може би трябва, но някак си не мога да повярвам, че това е правилната стъпка.
  • Струва ми се, че си разкъсвана между религиозните си и нравствени възгледи, които ти казват, че е неправилно да прекратиш един брак, и емоционалната болка, която ти казва, че да се махнеш е единственият начин да оцелееш – казах аз.
  • Точно така, д-р Чапмън. Точно така се чувствам. Не знам какво да правя.

Когато (емоционалният) резервоар е почти празен… не изпитваме чувства на любов към своя партньор, а само празнота и болка.

“ Дълбоко ти съчувствам за тази борба – продължих аз. – Наистина се намираш в много трудна ситуация. Иска ми се да мога да ти предложа лесен отговор. За нещастие не мога. И двете алтернативи, които сподели, да напуснеш и да останеш, вероятно ще ти причинят много болка. Преди да вземеш това решение обаче, имам една идея. Не съм сигурен, че ще даде резултат, но ми се иска да опиташ. Знам от това, което си ми казвала, че религиозната ти вяра е важна за теб и че уважаваш много учението на Исус.

Тя кимна утвърдително. Продължих:

  • Искам да прочетеш нещо, което Исус някога е казал, и мисля, че има приложение към твоя брак.

Прочетох бавно и натъртено.

  • „На вас, които слушате, казвам: Любете неприятелите си; правете добро на тия, които ви мразят; благославяйте тия, които ви кълнат; молете се за тия, които ви нанасят вреда… И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях. Понеже, ако любите само ония, които любят вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците любят ония, които тях любят.“ Това звучи ли като описание на твоя съпруг?

Отнасял ли се е той с теб като враг, вместо като приятел? – попитах аз. Тя кимна утвърдително.

  • Проклинал ли те е? – попитах аз.
  • Много пъти.
  • Нанасял ли ти е вреда?
  • Често.
  • И казвал ли ти е, че те мрази?
  • Да.
  • Ан, ако си готова, бих искал да опитаме. Бих искал да видя какво ще стане, ако приложим този принцип в твоя брак. Нека обясня какво имам предвид.

Обясних на Ан концепцията за емоционалния резервоар и факта, че когато резервоарът е празен, както нейния, не ни остават чувства на любов към нашия партньор, а само празнота и болка. Тъй като любовта е такава дълбока емоционална нужда, липсата ѝ е вероятно нашата найдълбока емоционална болка. Казах й, че ако можем да се научим да говорим на първичния любовен език на другия, тази емоционална нужда може да бъде задоволена и отново да се зародят положителни чувства.

  • Разбираш ли? – попитах аз.
  • Д-р Чапмън, току-що описахте моя живот. Никога не съм го виждала толкова ясно преди. Някога бяхме влюбени, преди да се оженим, но скоро след брака слязохме от върха и така и не се научихме да говорим на любовния език на другия. Моят резервоар е празен от години, а сигурна съм и неговият. Д-р Чапмън, ако бяхме осъзнавали тази идея по-рано, може би всичко това нямаше да се случи.
  • Не можем да се върнем назад, Ан – казах аз. – Можем само да се опитаме да променим бъдещето. Вих ти предложил един шестмесечен експеримент.
  • Бих опитала всичко ~ съгласи се Ан.

Харесваше ми положителното ѝ отношение, но не бях сигурен дали разбира колко труден щеше да бъде експериментът.

  • Нека започнем, като определим целта – казах аз. – Ако след шест месеца се изпълни най-съкровеното ти желание, какво би било то?

Ан постоя, без да каже нищо известно време. После замислено промълви:

  • Бих искала Глен да ме обича отново и да го изразява, като прекарва време с мен. Бих искала да вършим нещата заедно, да ходим заедно на различни места. Бих искала да чувствам, че той се интересува от моя свят. Бих искала да си говорим, когато отиваме на ресторант. Бих искала той да ме изслушва. Бих искала да чувствам, че той цени идеите ми. Бих искала да ходим заедно на пътешествие и отново да се забавляваме. Бих искала да зная, че той цени брака ни повече от всичко. Ан се спря и после продължи:
  • От моя страна бих искала да имам топли, положителни чувства към него отново. Бих искала отново да се върне уважението ми към него. Бих искала да се гордея с него. В този момент не изпитвам тези чувства.

Аз си записвах, докато Ан говореше. Когато тя свърши, прочетох на глас какво бе казала.

  • Това звучи като доста висока цел – определих аз, – но наистина ли това искаш, Ан?
  • В момента това звучи повече като невъзможна цел, д-р Чапмън – отвърна Ан, – но точно това бих искала да видя, повече от всичко.
  • Тогава нека се уточним – казах аз, – че това ще бъде целта ни. След шест месеца искаме да видим как ти и Глен имате точно такива взаимоотношения на любов.

Сега ще ти предложа една хипотеза. Целта на нашия експеримент е да докажем дали хипотезата е вярна. Нека предположим, че ако ти говориш първичния любовен език на Глен последователно в продължение на шест месеца, някъде в този период неговата емоционална нужда от любов ще започне да бъде посрещана и той ще започне да отвръща с любов. Тази хипотеза се гради на идеята, че емоционалната нужда от любов е нашата най-дълбока емоционална нужда и когато тази нужда е задоволена, сме склонни да отвръщаме положително на човека, който я задоволява.

Продължих.

  • Разбираш, че тази хипотеза поставя цялата инициатива в твоите ръце. Глен не се опитва да работи за този брак. Ти го правиш. Тази хипотеза казва, че ако ти можеш да насочиш енергията си в правилната посока, има голяма вероятност Глен в крайна сметка да започне да отвръща със същото.

Прочетох третата част от проповедта на Исус, записана от лекаря Лука.

  • „Давайте и ще ви се дава: добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в скута; защото с Каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.“ Както аз разбирам това, Исус представя един принцип, не начин за манипулиране на хората. Казано най-общо, ако сме мили и любезни с хората, те са склонни да бъдат мили и любезни с нас. Това не означава, че можем да накараме някой да бъде любезен към нас. Ние сме независими. Така че можем да презрем любовта, да избягаме от любовта или дори да плюем в лицето на любовта. Няма гаранция, че Глен ще отговори с дела на любов. Можем само да кажем, че има голяма вероятност да го направи.

(Един съветник не може никога да предскаже с абсолютна сигурност отделното човешко поведение. Въз основа на изследванията и изучаването  на личността съветникът може само да предскаже как най-вероятно би реагирал някой в дадена ситуация.)

След като се съгласихме за хипотезата, казах на Ан:

  • Сега нека обсъдим твоя първичен любовен език и този на Глен. Смятам от това, което ми каза, че твоят първичен любовен език е пълноценното време. Ти как мислиш?
  • Така мисля, д-р Чапмън. В ранните дни, когато бяхме много време заедно и Глен ме изслушваше, прекарвахме много часове заедно, като вършехме заедно различни неща. Наистина се чувствах обичана. Повече от всичко ми се иска тази част от нашия брак да се върне. Когато прекарваме време заедно, чувствам, че той наистина ме обича, но когато винаги прави нещо друго, изобщо няма време да говорим, няма време да прави каквото и да е с мен, се чувствам така, сякаш бизнесът и другите цели са по-важни отколкото нашата връзка.
  • А какъв според теб е първичният любовен език на Глен? – попитах аз.
  • Мисля, че е физическото докосване и особено сексуалната част в брака. Знам, че когато се чувствах по-обичана от него и бяхме сексуално активни, той имаше различно отношение. Мисля, че това е неговият първичен любовен език, д-р Чапмън.
  • Оплаква ли се някога от това как му говориш?
  • Ами, казва, че не непрекъснато му натяквам. Казва също, че ме не го подкрепям, че винаги се противопоставям на идеите му.
  • Тогава нека приемем, че „физическо докосване“ е първичният му любовен език, а „утвърждаващи думи“ са вторичният му любовен език. Причината да предложа втория е факта, че ако се оплаква or отрицателни забележки, явно положителните думи имат значение за него.

Сега нека приемем план, за да изпитаме своята хипотеза. Да речем, че си отидеш у дома и кажеш на Глен: „Мислих много за нас и решнх да бъда подобра съпруга към теб. Така че, ако имаш предложения как бих могла да бъда по- добра съпруга, искам да знаеш, че съм отворена за това. Можеш да ми кажеш сега или да си помислиш за това и да ми кажеш какво мислиш, но наистина бих искала да се опитам да бъда по-добра съпруга.“ Какъвто и да е отговорът му, отрицателен или положителен, приеми го просто като информация. Това първоначално твърдение ще му покаже, че предстои да се случи нещо различно във вашите взаимоотношения.

После въз основа на твоите предположения, че първичният му любовен език е физическото докосване, и моето предложение, че вторичният му любовен език е може би утвърждаващите думи, насочи вниманието си към тези две области в продължение на един месец.

Ако Глен отвърне с предложение как можеш да бъдеш по-добра съпруга, приеми информацията  и я  внедри  в своя план.  Търси положителни  неща   в живота на Глен и му давай устно потвърждение за тези неща. Междувременно, спри всякакви устни оплаквания. Ако искаш да се оплачеш за нещо, запиши го в личния си бележник, вместо да го казваш този месец на Глен.

Започни да поемаш по-често инициативата за физическо докосване и сексуална близост. Изненадай го с агресивно поведение, а не като просто откликваш на неговите инициативи. Постави си за цел да имате сексуален контакт поне веднъж седмично първите две седмици и два пъти седмично следващите две седмици.

Ан ми беше казала, че тя и Глен правили секс само веднъж или два пъти през последните шест месеца. Предположих, че този план ще оттласне нещата от мъртвото дъно доста бързо.

Ако твърдиш, не имаш чувства, каквито всъщност нямаш, това е лицемерно… Но ако изразяваш жест на любов, който е насочен към доброто или удоволствието на другия, това е просто избор.

  • О, д-р Чапмън, това ще бъде трудно – каза Ан. – Толкова ми е трудно да откликвам сексуално на него, след като той ме пренебрегва непрекъснато. Чувствала съм се използвана, вместо обичана в секса. Той действа така, сякаш изобщо нямам значение за него през всичкото друго време, а след това иска да скоча в леглото и да използвам тялото си. Ненавиждам това и предполагам именно за това не правим секс често през последните няколко години.
  • Твоята реакция е била естествена и нормална – уверих аз Ан. – За повечето жени желанието за сексуална интимност с техните съпрузи произтича от чувството, че са обичани от тях. Ако се чувстват обичани, те желаят сексуална близост. Ако не се чувстват обичани, се чувстват използвани в сексуалния контекст. Ето защо да обичаш някой, който не показва обич към теб, е изключително трудно. То върви срещу естествените ни наклонности. Вероятно ще трябва да разчиташ много на Бога, за да направиш това. Може би ще ти е от помощ, ако отново прочетеш проповедта на Исус да обичаме своите неприятели, да обичаме тези, които ни мразят, да обичаме тези, които ни използват. И след това да помолиш Бога да ти помогне да приложиш на практика учението на Исус.

Виждах, че Ан следи думите ми. Главата ѝ леко кимаше. Очите ѝ ми казваха, че има много въпроси.

  • Но, д-р Чапмън, не е ли лицемерно да изразяваш любов сексуално, когато изпитваш отрицателни чувства към другия човек?
  • Може би ще е добре да правиш разлика между любовта като чувство и любовта като действие – казах аз. — Ако твърдиш, че имаш чувства,  каквито всъщност нямаш, това е лицемерно и такова лъжливо послание не е добър начин да се изградят близки взаимоотношения. Но ако изразяваш жест на любов, който цели доброто или удоволствие на другия, това е просто избор. Ти не претендираш, че действието произтича от дълбока емоционална връзка. Просто избираш да направиш нещо за негово добро. Мисля, че това е имал предвид Исус.

Със сигурност не изпитваме топли чувства към хората, които ни мразят. Това би било ненормално, но можем да вършим дела на любов към тях. Това е просто избор. Надяваме се, че такива любящи дела ще имат положителен ефект върху тяхното отношение, поведение и начина, по който се отнасят. Но поне сме избрали да направим нещо положително за тях.

Отговорът ми сякаш задоволи Ан, поне за момента. Имах чувството, че отново ще дискутираме това. Имах чувството също, че ако експериментът изобщо стартира, то ще бъде заради дълбоката вяра на Ан в Бога.

  • След първия месец — казах аз — искам да попиташ Глен как се справяш. Като използваш свои думи, попитай го: „Глен, помниш ли, преди няколко седмици ти казах, че ще се опитам да бъда по-добра съпруга? Искам да те попитам как според теб се справям.“
  • Каквито и да каже Глен, приеми го като информация. Може да отвърне саркастично, подигравателно или враждебно или може да реагира положително. Какъвто и да е отговорът му, не спори с него, а го приеми и го увери, че гледаш сериозно на това и действително искаш да бъдеш по-добра съпруга, така че ако той има допълнителни забележки, си готова да ги чуеш.

Следвай този модел на търсене на обратна връзка веднъж месечно в продължение на всичките шест месеца. Когато Глен ти отговори за първи път положително и каже: „Знаеш ли, трябва да призная, че когато за първи път ми каза как искаш да се промениш, се изсмях на идеята, но трябва да кажа, че сега нещата са много различни“, ще знаеш, че усилията ти достигат емоционално до него. Той може да отговори положително след първия месец или може би след втория или третия. Седмица след като получиш този положителен отговор, искам да отправиш молба към Глен – нещо, което би искала да направите заедно, свързано с твоя първичен любовен език. Например може да му кажеш някоя вечер: „Глен, помниш как играехме заедно скрабъл? Искаш ли да поиграем скрабъл четвъртък вечер. Децата ще спят при Мери. Мислиш ли, че това е възможно?“

Нека молбата бъде нещо конкретно, не общо. Не казвай: „Знаеш ли, искам да прекарваме повече време заедно“. Това е твърде общо. Как ще знаеш кога го е направил? Но ако изразиш молбата си конкретно, той ще знае точно какво искаш и когато го изпълни, ти ще знаеш, че е пожелал да направи нещо за теб.

Отправяй конкретна молба към него всеки месец. Ако я изпълни, добре, ако не я изпълни, пак добре. Но когато я изпълни, ще знаеш, че отговаря на твоите нужди. В този процес ти го учиш на своя първичен любовен език, защото желанията, които ще отправяш, ще бъдат в съзвучие с твоя любовен език. Ако той избере да показва любов на твоя първичен език, положителните ти емоции към него ще започнат отново да се възраждат. Емоционалният ти резервоар ще започне да се пълни и след време бракът ви всъщност ще се възроди.

  • Д-р Чапмън, бих направила всичко, ако това може да стане – каза Ан.

Може би е нужно чудо за твоя собствен брак. Защо не опиташ експеримента на Ан?

  • Не забравяй – отговорих аз, – че ще е нужна много тежка работа, но вярвам, че си струва да опиташ. Лично аз се интересувам да видя дали този опит дава резултати и дали хипотезата ни е вярна. Бих желал да се срещам редовно с теб по време на процеса – може би на всеки две седмици – и бих искал да записваш положителните утвърждаващи думи, които отправяш към Глен всяка седмица. Също така, бих искал да ми носиш списъка си с оплаквания, които записваш в своя бележник, но без да ги съобщаваш на Глен. Може би чрез оплакванията, които чувстваш, ще мога да ти помогна да се научиш да изразяваш своите разочарования и нещата, които те дразнят конструктивно, и искам ти и Глен да се научите да се справяте с тези дразнещи неща и конфликти. Но по време на този шестмесечен експеримент искам да си ги записваш, без да ги споделяш с Глен.

Ан си тръгна и аз вярвах, че тя е получила отговор на въпроса си: „Можеш ли да обичаш някого, когото мразиш?“

През следващите шест месеца Ан видя огромна промяна в отношението и поведението на Глен към нея. Първия месец той се държеше подигравателно и се отнасяше към всичко това несериозно. Но след втория месец даде положителна оценка на усилията й. През четвъртия месец отговаряше положително на всички нейни молби и чувствата ѝ към него започнаха да се променят драстично. Глен така и не дойде на консултация, но той изслуша някои от касетите ми и ги обсъди с Ан. Насърчих Ан да продължи да идва при мен, което правеше още три месеца след експеримента ни. И до днес Глен се кълне пред приятелите си, че върша чудеса. Аз знам всъщност, че любовта е тази, която върши чудеса.

Може би се нуждаете от чудо в своя брак. Защо не опитате с експеримента на Ан? Кажи на своя партньор, че си мислил за брака си и си решил да се справиш по-добре с посрещането на неговите/ нейните нужди. Попитай за предложения как можеш да се справяш по-добре. Неговите предложения ще бъдат насока за първичния му любовен език. Ако не отправи предложения, опитай се да разпознаеш любовния му език въз основа на нещата, за които се е оплаквал през годините. След това, в продължение на шест месеца, насочи вниманието си към този любовен език. В края на всеки месец искай обратна връзка как се справяш и за още предложения.

Когато твоят партньор ти посочи, че вижда подобрение, почакай една седмица и тогава отправи конкретна молба. Молбата трябва да е нещо, което наистина искаш той да направи за теб. Ако избере да го направи, ще знаеш, че отговаря на твоите нужди. Ако не уважи молбата ти, продължи да показваш любов. Може би следващия месец ще отговори положително. Ако твоят партньор започне да говори на твоя любовен език, като отговаря на твоите молби, положителните ти емоции към него ще се върнат и след време бракът ви ще се възроди. Не мога да гарантирам резултатите. Но десетки хора, които съм съветвал, са преживявали чудото на любовта.

Единадесета глава – Любовта променя всичко

Любовта не е единствената емоционална нужда. Психолозите наблюдават, че сред основните ни нужди са нуждите от сигурност, Самочувствие и значимост. Любовта обаче се преплита с всички тях.

Ако се чувствам обичан от своя брачен партньор, мога да се отпусна, да знам, че любимото същество няма да ми направи никакво зло. Чувствам се сигурен в присъствието му. Мога да посрещна много несигурности в професията си. Може да имам неприятели в други области от живота, но с партньора си се чувствам сигурен.

Самочувствието ми се подхранва от факта, че брачният ми партньор ме обича. В крайна сметка, ако той/тя ме обича, значи си струва да бъда обичан. Родителите ми може да са ми оставили негативни или несигурни послания за собствената ми стойност, но партньорът ми ме познава като възрастен човек и ме обича. Неговата любов изгражда самочувствието ми.

Нуждата от значимост е емоционалната сила зад голяма част от поведението ни. Животът ни се движи напред от желанието за успех. Искаме животът ни да струва нещо. Имаме собствена представа какво е да имаш значимост и работим здраво за постигането на своите цели. Чувството, че сме обичани от партньора си, подхранва чувството ни за значимост. Мислим така: Ако някой ме обича, значи имам стойност.

Имам стойност, защото стоя на върха на сътворения ред. Имам способността да мисля абстрактно, да предавам мислите си чрез думи и да вземам решения. Чрез написаните или записани думи мога да се възползвам от мислите на онези, които са били преди мен. Мога да се възползвам от опита на други, макар да са живели в различна епоха и култура. Преживявам смъртта на роднини и приятели и чувствам, че има съществуване зад материалното. Откривам. че във всички култури хората вярват в духовния свят. Моето сърце ми казва, че е вярно, дори ако умът ми, обучен на научни наблюдения, повдига критични въпроси. Имам стойност. Животът има смисъл. Има по-висша цел. Искам да го вярвам, но може да не почувствам тази значимост, докато някой не изрази любов към мен. Когато моят партньор с любов инвестира време, енергия и сили за мен, вярвам, че имам стойност. Без любов може да прекарам целия си живот в търсене на значимост, самочувствие и сигурност. Когато преживявам любовта, тя влияе положително на всички тези нужди. Вече съм свободен да развивам потенциала си. Чувствам се по-сигурен в своята стойност и мога вече да насоча усилията си навън, вместо да бъда обладан от собствените си нужди. Истинската любов винаги освобождава.

В контекста на брака, ако не се чувстваме обичани, различията се преувеличават. Започваме да гледаме един на друг като на заплаха за щастието си. Борим се за самочувствие и значимост и бракът става бойно поле вместо рай.

Любовта не е отговорът на всичко, но създава климат на сигурност, в който можем да търсим отговорите на онези проблеми, които ни притесняват. В сигурността на любовта едно семейство може да обсъжда различията си без осъждане. Конфликтите могат да бъдат разрешени. Двама души, които са различни, могат да се научат да живеят заедно в хармония. Откриваме как можем да извадим наяве най-доброто един от друг. Това е наградата на любовта.

Решението да обичаш своя партньор съдържа огромен потенциал. Ако се научим да говорим на неговия/нейния любовен език, ще направим този потенциал реалност. Любовта наистина „движи света“. Или поне така беше за Джийн и Норм.

Те бяха пътували три часа да дойдат в офиса ми. Беше явно, че Норм не се чувстваше удобно тук. Джийн му бе извила ръцете чрез заплахи, че ще го напусне. (Не ви предлагам този подход, но хората не винаги познават предложенията ми, преди да дойдат да ме видят.) Те бяха женени от тридесет и пет години и никога преди не бяха посещавали брачен съветник.

Джийн започна разговора.

– Д-р Чапмън, искам да знаете две неща от самото начало. Първо, нямаме парични проблеми. Чета в списанията, че обикновено парите са най-големият проблем в брака. Това не се отнася за нас. И двамата работихме сериозно през годините, къщата е изплатена, колите са изплатени. Нямаме парични проблеми. Второ, искам да знаете, че не се караме. Чувам приятелките ми да говорят за кавги през цялото време. Ние никога не се караме. Не помня кога за последен път сме спорили. И двамата сме съгласни, че да се спори е безплодно, затова не спорим. Като съветник бях доволен, че Джийн е разчистила пътя. Знаех, че се е насочила точно към въпроса. Беше ясно, че е обмислила началните си думи.

Искаше да е сигурна, че няма да се мотаем с несъществуващи проблеми.

Искаше да използва часа мъдро.

Продължи.

  • Проблемът е, че просто не чувствам мъжа ми да ме обича. Животът е рутина за нас. Ставаме сутрин и отиваме на работа. Следобед той си върши своята работа, а аз моята. Обикновено вечеряме заедно, но не разговаряме. Той гледа телевизия, докато аз ям. След вечеря си човърка нещо в мазето и след това заспива пред телевизора, докато му кажа, че е време да си ляга. Това е графика ни пет дни седмично. В събота играе голф сутринта, следобед работи в двора, а за вечеря в събота вечер отиваме на ресторант с едно друго семейство. Той разговаря с тях, но когато влезем в колата, за да се приберем, разговорът свършва. Щом се приберем, той заспива пред телевизора, докато стане време да си лягаме. В неделя сутрин отиваме на църква. Винаги ходим на църква в неделя сутрин, д-р Чапмън – наблегна тя.
  • После – каза тя – отиваме на обяд с приятели. След това се прибираме, той спи     пред    телевизора             през   всичкото  време   в   неделя   следобед.

Обикновено отново отиваме на църква неделя вечер, прибираме се у дома, ядем пуканки и си лягаме. Това е графика ни всяка седмица. Това е всичко. Просто сме като двама съквартиранти, които живеят в една и съща къща. Между нас няма нищо. Не чувствам той да показва някаква любов. Няма топлина, няма емоции. Всичко е празно, мъртво. Не мисля, че мога да продължавам да живея повече така.

В това време Джийн вече плачеше. Аз ѝ подадох кърпичка и погледнах към Норм. Първият му коментар бе:

-Нея разбирам.

След кратка пауза продължи.

  • Правил съм всичко, за да ѝ покажа, че я обичам, особено през последните две или три години, откакто се оплаква толкова за това. Сякаш нищо не помага. Без значение какво правя, тя продължава да се оплаква, че не се чувства обичана. Не знам какво друго да направя.

Усещах, че Норм е разочарован и отчаян. Попитах:

  • Какво правиш, за да покажеш любовта си към Джийн?
  • Ами например – каза той – прибирам се от работа преди нея и започвам да правя вечерята всяка  вечер.  Всъщност,  ако искате да знаете, почти  съм приключил с вечерята, когато тя се прибира, най-малко четири дни от седмицата. Миналата вечер излязохме да вечеряме навън. След вечеря мия чиниите три вечери в седмицата. Миналата вечер имах събрание, но три вечери аз мия чиниите след вечеря. Чистя с прахосмукачката, защото тя има болки в гърба. Върша всичката работа н двора, защото тя е алергична към цветния прашец. Сгъвам дрехите, когато излязат от сушилнята.

Продължи да ми разказва за другите неща, които прави за Джийн. Когато свърши, се запитах: Тази жена какво върши? За нея просто не бе останало нищо.

Норм продължи:

  • Правя всичко това, за да ѝ покажа, че я обичам, а ето я тук седи и говори на вас това, което говори на мен от две или три години – не чувствала, че я обичам. Не знам какво друго да направя за нея.

Когато се обърнах към Джийн, тя каза:

  • Д-р Чапмън, всичко това е хубаво. Но аз искам той да седне на дивана и да разговаря с мен. Ние просто не говорим. Не сме говорили от тридесет години. Той винаги мие чинии, чисти с прахосмукачката, коси тревата. Винаги прави нещо. Аз искам той да седне до мен на дивана и да ми отдели време, да ме гледа, да ми говори за нас, за нашия живот.

Джийн отново плачеше. Стана ми ясно, че нейният първичен любовен език е „пълноценно време“. Тя плачеше за внимание. Искаше да се отнасят с нея като човек, не като предмет. Заетостта на Норм не посрещаше емоционалните ѝ нужди. Когато продължих да говоря с Норм, открих, че той също не се чувстваше обичан, но просто не говореше за това. Мислеше така: „Когато си женен от тридесет и пет години, всичките ти сметки са платени и не се карате, за  какво  повече  да  мечтаеш?“ Дотук  беше  стигнал.  Но  когато  го попитах:

„Каква би била идеалната жена за теб? Ако можеше да си намериш идеалната жена, каква би била тя?“, той ме погледна в очите за първи път и попита:

  • Наистина ли искате да знаете?
  • Да – отговорих аз.

Той се изправи на стола, скръсти ръце на гърдите си. На лицето му разцъфна широка усмивка и каза:

  • Мечтал съм за това. Идеалната съпруга би била съпруга, която си е у дома следобеда и ми приготвя вечеря. Аз ще работя в двора, а тя ще ме повика за ядене. След вечеря тя ще измие чиниите. Вероятно ще ѝ помогна, но тя ще поеме отговорността. Ще шие копчетата на ризата ми, когато някое се скъса.

Джийн не можеше да се сдържа повече. Тя се обърна към него и каза:

  • Не вярвам на ушите си. Ти си ми казвал, че обичаш да готвиш.

  • Нямам нищо против да готвя – отвърна Норм, – но човекът ме попита каква е идеалната съпруга.

Знаех  без  повече  обяснения,  че  първичният  любовен  език  на  Норм  е „помагане“. Защо според вас Норм вършеше тези неща за Джийн? Защото това бе неговият любовен език. Според него по този начин показваш любов: като вършиш нещо за другия. Проблемът бе, че „вършенето на неща“ не бе нейният първичен любовен език. На нея той не говореше емоционално така, както щеше да говори на него, ако тя правеше всичко това за него.

Когато това просветна в ума на Норм, първото нещо, което изрече, бе:

  • Защо някой не ми каза истината преди тридесет години? Можех да сядам на дивана всяка вечер за петнадесет минути и да говорим, вместо да върша всичко това.

Той се обърна към Джийн и каза:

  • За първи път в живота си най-сетне разбирам какво имаш предвид, като кажеш „Не говорим“. Изобщо не разбирах това. Мислех си, че говорим. Винаги те питам: „Добре ли спа?“ Мислех си, че говорим, но сега разбирам. Искаш да сядам на дивана всяка вечер, да се гледаме в очите и да говорим. Сега разбирам какво имаш предвид и защо е толкова важно. Това е твоят емоционален любовен език и ще започнем още тази вечер. Ще сядам на дивана и ще отделям петнадесет минути всяка вечер до края на живота си. Можеш да разчиташ на това.

Джийн се обърна към Норм и каза:

  • Това би било вълшебно, а аз нямам нищо против да приготвям вечерята. Ще бъде готова по-късно от обичайното, защото се прибирам по-късно от теб. И с радост бих шила копчетата. Ти просто не ги оставяше на мен. Бих мила чиниите през останалата част от живота си, ако това ще те накара да се чувстваш обичан.

Джийн и Норм се прибраха у дома и започнаха да показват любов един към Друг на правилния любовен език. След по-малко от два месеца те караха втория си меден месец. Обадиха ми се от Бахамските острови, за да ми кажат каква радикална промяна е настъпила в техния брак.

Може ли емоционалната любов да се възроди в един брак? Вие кажете. Ключът е да научиш първичния любовен език на своя партньор и да решиш да говориш на него.

Десета глава – Любовта е избор

Как можем да говорим на любовния език на другия. когато сме изпълнени с болка, гняв и неприязън заради минали неуспехи? Отговорът на този въпрос лежи в основата на нашата човешка природа. Ние сме същества на избора. Това означава, че имаме способността да правим лош избор, както се случва на всички ни. Изричали сме сурови думи и сме вършили болезнени постъпки. Не се гордеем с този избор, макар да ни се е струвал оправдан за момента. Лошият избор в миналото не означава, че трябва пак да избираме неправилното в бъдеще. Вместо това можем да кажем: „Съжалявам. Знам. че съм те наранявал, но бих искал да направя бъдещето по-различно Бих желал да те обичам на твоя език. Бих искал да посрещна междите ти.“ Виждал съм бракове, които се спасяват на ръба. когато двамата изберат да обичат.

Любовта не изтрива миналото, но прави бъдещето различно. Когато изберем активното изразяване на любов на първичния език на своя партньор, създаваме емоционален климат, в който можем да се справим с миналите конфликти и неуспехи.

Брент бе в офиса ми, с каменно лице и безчувствен. Беше дошъл не по собствена инициатива, а по моя молба. Седмица по-рано жена му Беки бе стояла на същия стол, плачейки неудържимо. Между изблиците на сълзи успя да промълви, че Брент ѝ е казал как не я обича повече и как напуска. Беше смазана.

Когато възвърна самообладанието си, рече:

  • И двамата работихме здраво през последните две или три години. Знаех, че не прекарваме достатъчно време заедно, както някога, но си мислехме, че работим за обща цел. Не мога да повярвам какво ми казва сега. Винаги е бил толкова мил и внимателен човек. Той е такъв добър баща на децата ни, Продължи:
  • Как можа да го направи?

Слушах, докато разказваше за техните дванадесет Родини брак. Беше история, която бях чувал много пъти по-рано. Имало вълнуваща любов, оженили се във върха на своето „влюбване“ преминали през типичното пренастройвано през ранните дни на брака и тръгнали след американската мечта. В съответното време слезли от емоционалния връх на своето влюбване, но не се научили да говорят достатъчно добре на любовния език на другия. Тя бе живяла с полупълен резервоар за любов в продължение на няколко години. Но получавала достатъчно израз на любов, за да си мисли, че всичко е наред. Но неговият резервоар за любов бил празен.

Обещах на Беки, че ще се опитам да накарам Брент да разговаря с мен. Казах на Брент по телефона:

  • Както знаете, Беки се срещна с мен и ми разказа за своята борба и това, което става в брака ви. Искам да ѝ помогна, но за да го направя, трябва да знам какво мислите вие.

Той се съгласи без колебание и сега седеше в моя офис. Външният му вид беше в невероятен контраст с външния вид на Беки. Тя плачеше неудържимо, той беше стоик.

Имах чувството обаче, че бе преминал през плача преди седмици или може би месеци и това е бил вътрешен плач. Историята, която Брент ми разказа, потвърди подозренията ми.

  • Просто не я обичам вече – каза той. – Не съм я обичал от много време. Не искам да я нараня, но не сме близки. Връзката ни вече е празна. Не ми харесва да съм с нея вече. Не знам какво стана. Иска ми се да е различно, но не изпитвам нищо към нея.

Брент мислеше и чувстваше това, което стотици хиляди съпрузи са мислели и чувствали през годините. Именно умствената нагласа „Не я обичам повече“ дава на мъжете емоционалната свобода да търсят любов с някой друг. Същото се отнася за съпругите, които използват подобно извинение.

Съчувствах на Брент, защото и аз съм изпитвал същото. Хиляди съпруги и съпрузи са изпитвали същото – емоционална празнота, желание да вършат това, което трябва, нежелание да наранят когото и да е, но подтиквани от емоционалните си нужди да търсят любов извън брака. За щастие аз бях открил още в ранните години на собствения си брак разликата между „емоцията на влюбването“ и „емоционалната нужда“ да бъдеш обичан. Повечето хора в нашето общество не са научили още разликата. Филмите, сапунените сериали и романтичните списания са преплели тези два вида любов, като са задълбочили нашето объркване. Но всъщност става въпрос за две съвсем различни неща.

„Емоцията на влюбването“, която обсъдихме в глава 3, е на нивото на инстинкта. Това не е осмислено предварително чувство, то просто става в нормалния контекст на взаимоотношенията мъж- жена. Може да бъде подхранвано или задушено, но не произтича от съзнателен избор. То е краткотрайно (обикновено трае две години или по-малко) и сякаш изпълнява за човечеството същата функция като призива на мъжкаря за гъските.

Влюбването временно посреща емоционалната нужда от любов. То ни дава чувството, че някой се интересува от нас, че някой ни се възхищава и ни цени. Емоциите ни се издигат от мисълта, че друг човек ни възприема като номер едно, че той или тя е готов да посвети времето и енергията си изключително на нашата връзка. За един кратък период, колкото дълго трае, емоционалната ни нужда от любов е задоволена. Резервоарът ни е пълен; можем да завладеем света. Няма нищо невъзможно. За повечето хора това е първият път, когато са живели с пълен емоционален резервоар, и чувството е чувство на еуфория.

Посрещането нуждите на жена ми от любов е избор, който правя всеки ден. Ако познавам първичния ѝ любовен език и избера да говоря на него, ще посрещна най- дълбоките ѝ емоционални нужди и тя ще се чувства сигурна в моята любов.

След време обаче започваме да слизаме от тези висоти обратно към реалния свят. Ако нашият партньор се е научил да говори на първичния ни любовен език, нуждата ни от любов ще продължи да бъде задоволявана. Ако обаче той или тя не говори нашия любовен език, резервоарът бавно ще се изпразни и няма да се чувстваме обичани повече. Посрещането на нуждите на партньора със сигурност е въпрос на избор. Ако науча емоционалния език на съпругата си и го говоря често, тя ще продължи да се чувства обичана. Когато излезе от завладяващото чувство на влюбването, то едва ли ще ѝ липсва, защото резервоарът с емоционална любов ще продължи да се пълни. Но ако не съм научил първичния ѝ любовен език или съм решил да не говоря на него, когато слезе от емоционалните върхове, ще изпита естествените копнежи на непосрещнатата емоционална нужда. След няколко години живот с празен резервоар за любов, вероятно ще се „влюби“ в някой друг и цикълът ще започне отново.

Посрещането нуждите на жена ми от любов е избор, който правя всеки ден. Ако познавам първичния ѝ любовен език и избера да говоря на него, ще посрещна най-дълбоките ѝ емоционални нужди и тя ще се чувства сигурна в моята любов. Ако тя прави същото за мен, емоционалните нужди и на двама ни ще бъдат посрещнати и ще живеем с пълен резервоар. В състояние на емоционална задоволеност и двамата ще отдаваме творческата си енергия за много полезни проекти извън брака, като в същото време поддържаме брака си вълнуващ и развиващ се.

Като знаех всичко това, погледнах мъртвото лице на Брент и се запитах как мога да му помогна. Усещах в сърцето си, че вероятно вече се е забъркал с някое друго „влюбване“. Малко мъже, които страдат от празен резервоар за емоционална любов, напускат брака, докато нямат перспективи да посрещнат тази нужда някъде другаде.

Брент бе честен и ми разкри, че е влюбен в друга жена от няколко месеца. Надявал се, че чувствата ще отминат и че ще подобри нещата с жена си. Но ситуацията у дома се беше влошила, а любовта му към другата жена нараствала. Не можел да си представи, че може да живее без новата си любовница.

Съчувствах на Брент за дилемата. Той искрено не желаеше да нарани жена си и децата си, но в същото време чувстваше, че заслужава живот на щастие. Казах му статистиката за вторите бракове (60 процента завършват с развод). Той бе изненадан да чуе тези цифри, но бе сигурен, че ще се окаже сред успешните. Казах му за изследванията относно ефекта от развода при децата, но той бе убеден, че може да продължи да бъде добър баща на децата си и че те ще преживеят травмата на развода. Разговарях с Брент по въпросите на тази книга и му обясних разликата между влюбването и дълбоката емоционална нужда да се чувстваме обичани. Обясних му петте любовни езика и го призовах да даде още един шанс на брака си. През всичкото време знаех, че моя интелектуален и разумен подход към брака, сравнен с емоционалната превъзбуда, която той преживяваше, бе като противопоставяне на малокалибрен пистолет на автоматична картечница. Той изрази благодарност за моята загриженост и ме помоли да направя всичко възможно да помогна на Беки. Но ме увери, че не вижда надежда за брака си.

Месец по-късно Брент ми се обади по телефона. Той каза, че иска да поговори отново с мен. Този път, когато влезе офиса ми, бе явно разтревожен. Любимата му бе започнала да слиза от емоционалния връх и бе започнала да забелязва в Брент неща, които не харесва. Оттегляше се от връзката и той бе смазан. Сълзи се появиха в очите му, докато ми разказваше какво означавала тя за него и колко непоносима била мисълта за нейното отхвърляне.

Слушах състрадателно в продължение на час, преди Брант да ме помоли за съвет. Казах му колко съчувствам на болката му и му посочих, че изпитва естествената емоционална скръб от загуба, а също и че тъгата няма да си отиде за една седмица. Обясних му обаче, че преживяването е било неизбежно. Напомних му колко нетрайна е природата на влюбването и че рано или късно винаги слизаме от върха и стъпваме в реалния сеят Някои излизат от влюбването преди да се оженят, други след като се оженят. Тои се съгласи, че е по-добре рано, отколкото късно.

След известно време подхвърлих, че може би кризата е добро време той и жена му да идват редовно за брачна консултация известен период. Напомних му, че истинската трайна емоционална любов е избор и че емоционалната любов може да се върне в брака му, ако той и жена му се научат да показват любов един към друг на верния любовен език. Той се съгласи да идва на брачни консултации и девет месеца по-късно Брент и Беки напуснаха офиса ми с напълно възроден брак. Когато видях Брент три години по-късно, той ми каза, че има прекрасен брак и ми благодари, че съм му помогнал в критичен момент от живота му. Каза ми, че мъката по изгубването на другата жена си отишла преди повече от две години. Усмихна се и каза: .Резервоарът ми никога не е бил толкова пълен, а Беки е най-щастливата жена, която някога сте срещали“.

За щастие Брент се възползва от това, което аз наричам неравновесие във влюбването. С други думи, почти никога не се случва двама души да се влюбят един в друг в един и същи ден и почти никога не се разлюбват в един и същи ден. Не е нужно да си специалист социолог, за да откриеш тази истина. Просто се вслушай в кънтри песните. Любимата на Брент по някаква случайност бе престанала да бъде влюбена в доста подходящо време.

През деветте месеца, докато Брент и Беки идваха да се съветват, преминахме с тях през многобройни конфликти, които те никога не бяха разрешили. Но ключът за възраждането на техния брак бе откриването на първичния любовен език на другия и изборът да говорят често на този език.

Когато едно действие не идва естествено при теб, то е още по-силен израз на твоята любов.

Нека се върна на въпроса, който повдигнах в глава 9: .Ами ако любовният език на твоя партньор не е нещо, което идва естествено при теб?“ Често ми задават този въпрос на моите брачни семинари и моят отговор е: .Е, и?“.

Любовният език на жена ми е „помагане“ Едно от нещата, които правя редовно за нея като жест на любов, е почистването с прахосмукачката. Мислите ли, че почистването с прахосмукачката е нещо, което ми идва отвътре? Майка ми ме караше да чистя с прахосмукачката. През всичките години на прогимназията и гимназията не можах да ходя да играя футбол в събота, докато не почистя цялата къща с прахосмукачката. В онези дни си казвах: „Когато се махна оттук, едно от нещата, които няма да правя, е чистенето на къщата с прахосмукачката. Ще си намеря жена да прави това вместо мен.“

Но днес аз чистя къщата с прахосмукачката и то редовно. И има само една причина да чистя с прахосмукачката. Любовта. С никакви пари не можете да ме подкупите да чистя с прахосмукачка, но аз го върша от любов. Разбирате ли, когато едно действие не е естествено за вас, то е още по-голям израз на любов. Жена ми знае, че когато чистя с прахосмукачката, това е 100 процента чиста, неподправена любов и аз получавам признание за това!

Но някой казва: „Д-р Чапмън, това е различно. Аз знам, че езикът на моята съпруга е физическото докосване, а аз не съм от хората, които докосват. Никога не съм виждала майка си и баща си да се прегръщат. Те никога не са ме прегръщали, д-р Чапмън. Просто не съм от хората, които докосват. Какво да правя?“

Имаш ли две ръце? Можеш ли да ги съединиш? Сега представи си, че твоята съпруга е по средата и ти я придърпваш към себе си. Предполагам, че ако прегърнеш съпругата си три хиляди пъти, ще започнеш да се чувстваш по- удобно. Но в крайна сметка тук не търсим удобството. Говорим за любов, а любовта е нещо, което вършиш за някой друг, не нещо, което правиш заради себе си.  Повечето  от  нас правят  много  неща  всеки  ден, които  не ни  идват „естествено“. За някои от нас това е ставането рано сутрин от леглото. Защо? Защото вярваме, че това е нещо, което си струва да направим в този ден. И обикновено преди да свърши денят, се радваме, че сме станали сутринта. Действията ни предшестват емоциите.

Същото се отнася за любовта. Откриваме първичния любовен език на своя партньор и избираме да говорим на него, независимо дали това е нещо естествено за нас или не. Не се преструваме, че това предизвиква топли и вълнуващи чувства. Просто избираме да го правим заради него или нея. Искаме да посрещнем емоционалните нужди на своя партньор и правим стъпка към неговия любовен език. По този начин резервоарът му за емоционална любов се пълни и шансовете да отвърне със същото и да заговори на нашия език са по- големи. Когато го направи, емоциите ни се връщат и нашият резервоар с любов започва да се пълни. Любовта е избор. И всеки от партньорите може да започне процеса още днес.

Осма Глава – Любовен език №5 : Физическо докосване

Отдавна знаем, че физическото докосване е начин да покажем емоционална любов. Многобройни изследователски проекти в областта на детското развитие посочват следното заключение: бебета, които са държани в ръце, които са прегръщани и целувани, развиват много по-здравословен емоционален език от онези, които са оставяни дълго време без физически контакт. Значението на докосването на децата не е съвременна идея. През първи век юдеите, живеещи в Палестина, признавали Исус като голям учител и водели децата си при Него, „за да се докосне до тях“. Може би си спомняте, че учениците на Исус смъмриха онези родители, които мислеха, че Исус е прекалено зает за такива несериозни дейности.  Но  Писанието  казва,  че  Исус  се  възмути  от  учениците  и   каза:

„Оставете дечицата да дойдат при Мен и не ги спирайте; защото на такива е Божието царство. Истина ви казвам: който не приеме Божието царство като дете, той никак няма да влезе в него. И Той ги прегърна и ги благослови, като положи ръцете Си на тях.“ Мъдрите родители във всяка култура са докосващи родители.

Физическото докосване е също мощно средство за показване на брачна любов. Държането на ръката, целуването, прегръщането и сексуалната близост са все начини за изразяване на емоционална любов към партньора. За някои хора физическото докосване е техният първичен любовен език. Без него те не се чувстват обичани. С него емоционалният им резервоар е пълен и те се чувстват сигурни в любовта на своя партньор.

Древните са казали: „Любовта на мъжа минава през стомаха“. Много мъже са били „угоени до смърт“ от жени, повярвали на тази философия. Древните, разбира се, са имали предвид центъра на романтиката у един мъж. Би било по- точно да кажем: „Любовта на някои мъже минава през стомаха“. Спомням си съпруг, който казваше: „Д-р Чапмън, жена ми обича изисканата кухня. Прекарва часове в готвене. Прави едни такива изтънчени ястия. Аз ли? На мен ми стигат порция месо с картофи. Казвам ѝ да не си губи времето.

Аз обичам простата храна. Тя се обижда и казва, че не я ценя. Напротив, ценя я. Просто искам да направя живота ѝ по-лесен, за да не прекарва толкова време в кухнята за разни изтънчени неща. Тогава ще можем да прекарваме повече време заедно и тя ще има сили за някои други работи.“ Явно тези „други работи“ се били по-близо до сърцето на този мъж, отколкото изисканата кухня.

Съпругът на тази жена бе разочарован любовник. В семейството, където тя израснала, майка ѝ била чудесен готвач, а баща ѝ ценял усилията на майка й. Тя си спомняше как баща ѝ казвал на майка й: „Когато седна на такава маса, ми е толкова лесно да ти кажа колко те обичам“. Баща ѝ бил извор на положителни коментари към гозбите на майка й. Сами или пред други, той хвалел кулинарните ѝ умения. Тази дъщеря се учела от модела на майка си. Проблемът бил, че не се оженила за баща си. Съпругът ѝ имал различен любовен език.

В разговора си с този съпруг съвсем бързо открих, че тези „други работи“ означаваха секса. Когато жена му показвала желание за секс, той се чувствал сигурен в любовта й. Когато обаче, по Каквато и да е причина тя се дърпала от секса, всичките ѝ кулинарни умения не можели да го убедят, че тя наистина го обича. Той нямал нищо против изисканата храна, но в сърцето му тя не можела да замести онова, което той считал за „любов“.

Сексуалната близост обаче е само един от диалектите в любовния език на физическото докосване. От петте усещания докосването, за разлика от другите четири, не е ограничено в една зона на тялото. Миниатюрни чувствителни рецептори се намират навсякъде по тялото. Когато тези рецептори бъдат докоснати или натиснати, нервите носят импулси към мозъка. Мозъкът тълкува тези импулси и ние разбираме, че това, което сме докоснали, е топло или студено, твърдо или меко. То причинява болка или удоволствие. Можем също да го изтълкуваме като любящо или враждебно.

Физическото докосване може да изгради или да унищожи една връзка.

Може да изразява омраза или любов.

Някои части на тялото са по-чувствителни от други. Разликата се дължи на факта, че миниатюрните чувствителни рецептори не са разпределени равномерно по тялото, а са разположени на групички. Така например върхът на езика е много чувствителен на докосване, докато раменете отзад са най-малко чувствителни. Върховете на пръстите и върхът на носа са други много чувствителни области. Целта ни обаче не е да разберем неврологичната основа на чувството за докосване, а по-скоро психологическото му значение.

Физическото докосване може да изгради или да разруши една връзка. То може да изразява омраза или любов. За човека, чийто първичен любовен език е физическото  докосване,  посланието  ще  говори  много  по-силно  от  думите

„Мразя те“ или „Обичам те“. Шамар в лицето е много вреден за всяко дете, но може да се окаже унищожителен за дете, чийто първичен любовен език е докосването. Една нежна прегръдка говори за любов на всяко дете, но крещи за любов на детето, чийто първичен любовен език е физическото докосване. Същото се отнася и за възрастните.

В брака любовното докосване може да възприеме много форми. Тъй като рецепторите за докосване са разположени навсякъде по тялото, да докосваш любовно своя партньор където и да е може да е израз на любов. Това не означава, че всички докосвания се възприемат еднакво. Някои ще доставят повече удоволствие на твоя партньор от други. Най-добрият инструктор е собственият ти съпруг или съпруга, разбира се. В крайна сметка тя е тази, на която искаш да покажеш любов. Не настоявай да я докосваш по своя начин или когато на теб ти се иска. Научи се да говориш на нейния любовен диалект. Твоята любима може да намира едно докосване за неудобно или дразнещо. Да настояваш с тези докосвания означава да изразяваш обратното на любов. Това говори, че не си чувствителен към нейните нужди или че малко те интересува какво е приятно за нея. Не прави грешката да мислиш, че това, което носи удоволствие на теб, ще бъде приятно и за нея.

Любовните докосвания могат да бъдат много определени и да изискват пълното ти внимание – като разтриване по гърба или сексуална игра, която достига кулминацията си в сексуалния акт. От друга страна, любовните докосвания могат да бъдат подразбиращи се и да изискват само момент, като поставянето на ръка на раменете, докато наливаш чашата с кафе, или потъркване на тялото ти в неговото, докато се разминавате в кухнята. Ясните любовни докосвания явно изискват повече време, не само за самото докосване, но също за изграждането на разбиране как да изразяваш по този начин любовта си към своя партньор. Ако масажирането на гърба говори най-силно на твоя съпруг, тогава си струва да вложиш време, пари и енергия, за да се научиш да бъдеш добър масажист или масажистка. Ако сексуалният акт е първичният диалект на твоя партньор, струва си да четеш и обсъждаш изкуството на сексуалната любов. Това ще подобри твоето изразяване на любов.

Подразбиращите се любовни докосвания изискват малко време, но много мисъл, особено ако физическото докосване не е твоят първичен любовен език и ако не си израснал в „докосващо семейството“.

Да седите един до друг на един диван, докато гледате любимото си телевизионно предаване, не изисква допълнително време, но може да изразява на висок глас твоята любов. Докосването на партньора, докато минаваш през стаята, където той седи, отнема само секунда. Докосването един с друг, когато излизате от къщи или отново се връщате, може да включва само кратка целувка или прегръдка, но би говорило много на твоя партньор.

След като веднъж откриеш, че физическото докосване е първичният любовен език на твоя партньор, само въображението ти може да бъде ограничение за начините, по които изразяваш любовта си. Измислянето на нови начини и места за докосване може да бъде вълнуващо предизвикателство. Ако не ти е идвало на ум да „докосваш под масата“, може да откриеш, че това внася искра на вечерите навън. Ако не си свикнал да държиш ръцете на някого пред хора, може да откриеш, че това изпълва резервоара с емоционална любов на твоя партньор, когато пресичате паркинга. Ако обикновено не се целувате, когато влизате в колата, може да откриеш, че това дава допълнителна романтика на вашите пътешествия. Да прегърнеш съпругата си, преди тя да излезе да пазарува, може не само да даде израз на любовта ти, но и да я накара да се прибере по-рано. Опитай с нови докосвания на нови места и позволи на партньора си да сподели кое намира за приятно и кое не. Помни, той има крайната дума. Ти се учиш да говориш на неговия език.

Тялото е за докосване

Всичко от мен се намира в тялото ми. Да докосваш тялото ми означава да докосваш мен. Да се отдръпнеш от тялото ми означава да се отдалечиш от мен емоционално. В нашето общество здрависването изразява откритост и социална близост с другия човек. Когато, в редки случаи, някой откаже да подаде ръка, това изпраща послание, че нещата между двамата не са наред. Всички общества имат някаква форма на физическо докосване като средство за поздрав. Обикновеният мъж американец може да не се чувства удобно с европейската мечешка прегръдка и целувка, но в Европа това изпълнява същата функция като ръкостискането.

Има подходящи и неподходящи начини да докосваш членове на противоположния пол във всяко общество. Вниманието, което се обръща напоследък на сексуалното насилие, освети неподходящите начини. В брака обаче кое е подходящо и кое неподходящо докосване се определя от самата двойка в определени широки граници. Физическото насилие, разбира се, се смята недопустимо във всяко общество и се образуват социални организации в помощ на „битата съпруга и бития съпруг“. Явно телата ни са за докосване, не малтретиране.

Ако първичният език на твоята съпруга е физическото докосване, нищо не е по-важно от това да я държиш в ръцете си, когато тя плаче.

Тази епоха се определя като епохата на сексуалното отваряне и освобождение. С тази свобода демонстрирахме, че отвореният брак, където и двамата съпрузи са свободни да имат сексуална близост с други хора, е нещо интересно. Тези, които не се противопоставят на тази идея заради нравствени причини обаче, в крайна сметка се противопоставят заради емоционални причини. Нещо в нашата нужда за близост и любов не ни позволява да дадем на партньора си такава свобода. Емоционалната болка е дълбока и близостта се изпарява, когато осъзнаем, че партньорът ни има сексуална връзка с някого. Папките на брачните съветници са пълни със случаи на съпрузи и съпруги, които се опитват да преживеят емоционалната травма от изневерил партньор. Тази травма обаче е още по-сложна за онзи, чийто първичен любовен език е физическото докосване. Това, за което той копнее толкова дълбоко – любов, изразена чрез физическо докосване — сега е дадено на друг. Неговият емоционален резервоар от любов е не само празен, той е пръснат на парчета от експлозията. Нужни са сериозни поправки, за да бъдат посрещнати тези емоционални нужди.

Кризата и физическото докосване

Почти инстинктивно във време на криза се прегръщаме един друг. Защо? Защото физическото докосване е мощно средство за изразяване на любов. Във време на криза повече от всичко имаме нужда да се почувстваме обичани. Не само можем да променим събитията, но можем да оцелеем, ако се чувстваме обичани.

Всички бракове преминават през кризи. Смъртта на родители е неизбежна. Автомобилни  произшествия  осакатяват  и  убиват  хиляди  всяка   година.

Болестите не гледат кой какъв е. Разочарованието е част от живота. Найважното нещо, което можеш да направиш за своя партньор във време на криза, е да му покажеш любов. Ако първичният език на твоята съпруга е физическото докосване, нищо не е по-важно от това да я държиш в ръцете си, докато плаче. Думите ти могат да означават малко, но физическото ти докосване ще изрази твоята грижа. Нежните докосвания ще се помнят дълго след като кризата отмине. Неуспехът ти да докосваш може никога да не бъде забравен.

След първото си посещение в Уест Палм Бийч, Флорида, преди много години винаги с удоволствие приемам покани да водя брачни семинари в тази област. При един такъв случай срещнах Пит и Патси. Те не бяха родени във Флорида (като повечето хора), но бяха живели там двадесет години и наричаха Уест Палм свой дом. Семинарът ми бе спонсориран от една местна църква и докато пътувах от летището, пасторът ме информира, че Пит и Патси са помолили да отседна в техния дом. Опитах се да покажа интерес, но знаех, че такава молба обикновено означава съветване до късно през нощта. Предстоеше ми да преживея много изненади същата вечер.

Когато пасторът и аз влязохме в просторната, добре обзаведена къща в испански стил, ме запознаха с Патси и Марли, семейната котка. Докато оглеждах къщата, се досетих, че или бизнесът на Пит върви много добре, или неговият баща му е оставил огромно наследство, или пък безнадеждно е задлъжнял. По-късно разбрах, че първото ми предположение е вярното. Когато ми показаха стаята за гости, забелязах, че Марли, котката, се разполагаше като у дома си, изтегнала се на леглото, където щях да спя. Помислих си: Тази котка си е намерила стопаните.

Пит си дойде скоро след това, хапнахме чудесно и се съгласихме, че ще вечеряме след семинара. Няколко часа по-късно, докато вечеряхме заедно, все очаквах да започне съветническата сесия. Така и не започна. Открих, че Пит и Патси са чудесна щастлива брачна двойка. За един съветник това е необичайна гледка. Бях любопитен да узная тяхната тайна, но бях толкова уморен, пък и знаех, че Пит и Патси ще ме закарат до летището на следващия ден, затова реших да задам въпросите си, когато се чувствам по-бодър. Отведоха ме в стаята ми.

Марли, котката, беше достатъчно любезна да напусне, когато се настаних там. Като скочи от леглото, се отправи към друга спалня и след няколко минути вече бях под завивките. След кратък размисъл за събитията от деня вече навлизах в зоната на здрача. Точно преди да изгубя усещане за реалността, вратата на спалнята ми се отвори и едно чудовище скочи върху мен! Мувал бях за скорпионите на Флорида, но това беше доста голям скорпион. Без да имам време да мисля, сграбчих чаршафа, увит около тялото ми, и със смразяващ кръвта крясък запокитих чудовището към стената. Чух как тялото му удари стената и след това последва мълчание. Пит и Патси дотичаха по коридора, светнаха и всички погледнахме към… Марли, който стоеше безжизнен.

Пит и Патси не са ме забравили, а и аз не съм ги забравил. Чарли се съвзе след няколко минути, но повече не влезе в стаята ми. Всъщност Пит и Патси ми казаха по-късно, че Чарли никога повече не влизал в тази спалня.

След начина, по който бях малтретирал Чарли, не бях сигурен дали Пит и Патси ще искат да ме закарат до летището на следващия ден или дали ще проявят отново интерес към мен. Но страховете ми изчезнаха, когато след семинара Пит каза:

– Д-р Чапмън, бил съм на много семинари, но никога не съм чувал някой да обрисува Патси и мен толкова ясно като вас. Тази идея за любовните езици е вярна. Нетърпелив съм да ви разкажа нашата история!

Няколко минути след като казах довиждане на присъстващите на семинара, се оказахме в колата и се отправихме на четиридесет и пет минутното пътуване до летището. Пит и Патси започнаха да ми разказват историята си. В ранните години на своя брак те имали огромни трудности. А двадесет и две години преди това всичките им приятели казвали, че те са „съвършената двойка“. Пит и Патси със сигурност вярвали, че бракът им е „отреден от небето“.

Били израснали в една и съща общност, ходели в една и съща църква и завършили едно и също училище. Техните родители имали подобен начин на живот и ценности. Пит и Патси имали много общо. И двамата обичали да играят тенис и да пътуват с яхта, често разговаряли колко много са общите им интереси. Сякаш притежавали всички обичайни изисквания, които би трябвало да осигурят възможно най-малко конфликти в брака.

Започнали да излизат заедно през последната година на гимназията. Отишли в различни колежи, но успявали да се виждат поне един път месечно, а понякога и по-често. Към края на първата година били убедени, че са „един за друг“. И двамата се съгласили обаче първо да завършат колежа преди да се оженят. През следващите три години се радвали на идилични взаимоотношения. Единия уикенд той ходел в нейния град, на следващия уикенд тя посещавала неговия университет, третия уикенд двамата отивали при родителите си, но отново прекарвали повечето време заедно. Четвъртия уикенд на всеки месец се били съгласили да не бъдат заедно, за да имат свободата да развиват индивидуалните си интереси. Освен при особени събития като рождени дни например, следвали последователно тази схема. Три седмици след като той получил своята бизнес диплома, а тя диплома по социология, се оженили. Два месеца по-късно се преместили във Флорида, където на Пит предложили добра работа. Били на две хиляди мили от найблизките си роднини. Можели цял живот да се радват на

„меден месец“.

Първите три месеца били вълнуващи – пренасяне, търсене на нов апартамент, наслаждаване на живота заедно. Единственият конфликт, за който си спомняха, се отнасял за миенето на чиниите. Пит смятал, че неговият начин за извършване на това задължение е по-ефективен. Патси обаче не харесвала идеята. Накрая се съгласили, че този, който мие чиниите, ще го прави така, както му харесва, и конфликтът бил разрешен. Изминали около шест месеца от брака, когато Патси започнала да чувства, че Пит се отдръпва от нея. Работел все по-дълго, а когато се прибирал у дома, прекарвал значителна част пред компютъра. Когато накрая изразила на глас чувството си, че я избягва, Пит ѝ казал, че не я избягва, а просто се опитва да поддържа високо ниво в работата си. Казал й, че не разбира под какво напрежение се намира и колко важно е да се справиш добре в първата година от работата си. Патси не била доволна, но решила да му даде време. В края на първата година Патси била отчаяна.

Патси започнала да се запознава с жените, които живеели в съседство. Често, когато знаела, че Пит ще работи до късно, отивала да пазарува с някоя от приятелките си, вместо да се прибира веднага у дома след работа. Понякога не била у дома, когато Пит се прибирал. Това явно го дразнело и той я обвинявал, че е небрежна и безотговорна. Патси отвръщала: „Каквото повикало, такова се обадило. Кой е безотговорен? Та ти дори не ми се обаждаш и не ми казваш кога ще се прибереш. Как да съм тук да те чакам, когато дори не знам кога ще се прибереш? А и когато си тук, прекарваш всичкото време пред този глупав компютър. Ти нямаш нужда от жена, имаш нужда само от компютър!“

На което Пит отговарял на висок глас:

„Имам нужда от жена. Не разбираш ли? Точно там е проблемът. Наистина имам нужда от жена.“

Но Патси не разбирала. Тя била напълно объркана. В своето търсене на отговори отишла в градската библиотека и взела всички книги за брака, които намерила. „Бракът не е това“, мислела тя. „Трябва да намеря отговор за нашата ситуация.“ Когато Пит отивал в стаята с компютъра, Патси вземала книгата си.

Всъщност много вечери четяла до полунощ. На път към леглото Пит я забелязвал и правел саркастични коментари като: „Ако беше чела толкова в колежа, щеше да имаш само шестици“. Патси отвръщала: „Не съм в колежа. Сега съм в брака и ще се задоволя и с четворка.“ Пит си лягал, без да я погледне повече.

В края на първата година Патси била отчаяна. Вече му го била споменала, но този път спокойно казала на Пит:

  • Смятам да отида при брачен консултант. Ще дойдеш ли с мен? Но Пит отговорил:
  • Нямам нужда от брачен консултант. Нямам време да ходя на брачни консултанти. Не мога да си позволя брачен консултант.
  • Тогава ще отида сама – казала Патси.
  • Чудесно, и без това ти се нуждаеш от брачен консултант.

Разговорът приключил. Патси се чувствала съвсем самотна, но през следващата седмица си уговорила среща с брачен консултант. След три срещи консултантът се обадил на Пит и го попитал дали би дошъл да поговори с него за перспективите на своя брак. Пит се съгласил и изцелителният процес започнал. Шест месеца по-късно те напуснали офиса на съветника с нов брак.

Обърнах се към Пит и Патси:

  • Какво научихте от своите консултации, което преобърна брака ви?
  • В същността си, д-р Чапмън – каза Пит, — се научихме да говорим всеки езика на другия. Съветникът не използва този термин, но когато изнасяхте лекцията си днес, ми просветна. Умът ми се върна към онова време в брачната консултация и разбрах точно какво бе станало с нас. Накрая се научихме да говорим всеки любовния език на другия.
  • И какъв е твоят любовен език, Пит – попитах аз.
  • Физическото докосване — каза той без колебание.
  • Със сигурност физическото докосване – каза Патси.
  • А твоят, Патси?
  • Пълноценно време, д-р Чапмън. Точно за това копнеех в онези дни, когато той прекарваше всичкото време на работа или пред компютъра си.
  • Как научи, че физическото докосване е любовният език на Пит?
  • Беше нужно време – каза Патси. – Малко по малко това започна да излиза наяве по време на съветването. Отначало не мисля, че дори и Пит го осъзнаваше.
  • Права е – рече Пит. – Бях толкова несигурен в собственото си чувство за лична стойност, че ми бе нужна вечност да осъзная и призная, че нейната липса на докосване ме бе накарала да се отдръпна. Никога не ѝ бях казвал, че искам да бъда докосван, макар вътрешно да копнеех тя да се протегне и да ме докосне. Когато ходехме заедно преди брака винаги аз поемах инициативата за прегръдките, целувките, държането за ръце и т. н., но тя винаги откликваше с готовност. Чувствах, че ме обича. Но след като се оженихме, имаше моменти, когато търсех физическата ѝ близост, а тя не откликваше. Може би отговорностите на новата ѝ работа я уморяваха. Не знам, но го приемах лично. Чувствах, че не ме намира привлекателен. После реших, че няма да поемам инициативата, защото не исках да се чувствам отхвърлен. Затова изчаквах да видя колко време ще мине, преди тя да поеме инициативата за целувка, докосване или сексуална близост. Веднъж чаках шест седмици, преди тя изобщо да ме докосне. Струваше ми се непоносимо. Целта на моето отдалечаване бе да стоя настрани от болката, която изпитвах, когато бях с нея. Чувствах се отхвърлен, нежелан и необичан. Тогава Патси каза:
  • Нямах представа, че той се е чувствал така. Знаех, че не търси близостта ми. Не се целувахме и не се прегръщахме както преди, но смятах, че това е просто защото сме женени и това не е толкова важно за него вече. Знаех, че новата му работа му създава напрежение. Нямах представа, че иска да поема инициативата. Прав е. Минаваха седмици без да го докосна. Никога не ми беше идвало на ум. Приготвях храната, поддържах къщата чиста, грижех се за прането и се опитвах да не му се пречкам. Честна дума, не знаех какво друго може да се очаква от мен. Не разбирах неговото отдръпване или липсата му на внимание към мен. Не че не ми харесва докосването, просто то никога не е било толкова важно за мен. Прекарването на време с мен бе това, което можеше да ме накара да се чувствам обичана и ценена, неговото внимание. Наистина нямаше значение дали се прегръщаме или целуваме. Стига да ми отделяше от вниманието си, се чувствах обичана. Нужно ни бе доста време, за да открием корена на проблема, но след като открихме, че не посрещаме емоционалните си нужди от любов един на друг, започнахме да преобръщаме нещата. След като започнах да поемам инициативата да го докосвам физически, стана нещо невероятно. Неговата личност, духът му започна да се променя драстично. Имах сякаш нов съпруг. След като се убеди, че наистина го обичам, той започна да откликва все повече на моите нужди.
  • Държи ли все още компютър у дома? – попитах аз.
  • Да – отговори тя, – но рядко го използва и когато го прави, нямам нищо против, защото знам, че не е „женен“ за компютъра. Правим толкова неща заедно, че е лесно за мен да му дам свободата да използва компютъра, когато иска.
  • Това, което ме удиви на семинара днес – сподели Пит, – бе как лекцията ви за любовните езици ме върна към всички тези години. За двадесет минути казахте това, което ни отне шест месеца, да го научим.
  • Е – казах аз, — не е важно колко бързо учиш, а колко добре научаваш. А явно вие сте се справили добре.

Пит е един от многото хора, за които физическото докосване е първичният любовен език. Емоционално те копнеят техният партньор да се протегне и да ги докосне физически. Да прокара ръка в косата, да разтрие гърба, да ги хване за ръка, да ги прегърне, да правят секс – всички тези и други „любовни докосвания“ са емоционалната опора за този, чийто първичен любовен език е физическото докосване.

 

Шеста глава – Любовен език №3: Получаване на подаръци

 Бях в Чикаго, когато учех антропология. Чрез подробните етнографски изследвания посещавах удивителни народи от целия свят. Ходех в Централна Америка и изучавах напредналите култури на майте и ацтеките. Пресичах Тихия океан и изследвах племенните народи на Малайзия и Полинезия. Изучавах ескимосите в северната тундра и аборигените айни от Япония. Разглеждах културните модели, свързани с любовта и брака, и открих, че всяка култура, която изучавам, приема даването на подаръци като част от процеса любов-брак.

Антрополозите са влюбени в културните модели, които сякаш се повтарят във всяка култура – така беше и с мен. Питах се възможно ли е даването на подаръци да е фундаментален израз на любов, който пресича културните бариери? Дали отношението на любов винаги е придружено от концепцията за даване? Това са академични и малко философски въпроси, но ако отговорът е да, те имат дълбоки практически последствия за нашите бракове.

Предприех антропологическо пътуване до Доминиканската република. Целта ни бе да изучаваме културата на карибските индианци и на това пътуване срещнах Фрад. Фрад не бе от Карибите, но бе млад чернокож мъж на двадесет и осем години. Фрад бе изгубил ръката си по време на риболов с динамит. От този момент нататък не можел да продължава с риболовната си кариера. Имаше предостатъчно време и аз приех компанията му. Прекарвахме заедно часове, като разговаряхме за неговата култура.

При първото ми посещение в дома на Фрад той ми каза:

  • Мистър Гари, ще пийнете ли малко сок? – на което отговорих с ентусиазъм.

Той се обърна към по-малкия си брат и каза:

  • Направи сок на мистър Гари.

Брат му се обърна, тръгна по черната пътечка, изкачи се на една кокосова палма и се върна със зелен кокосов орех.

  • Разсечи го – нареди Фрад.
    С три бързи движения на своето мачете брат му разсече кокосовия орех, като направи триъгълна дупка в горния му край. Фрад ми подаде кокосовия орех и каза:
  • Сок за теб.

Беше зелен, но аз го изпих – целия — защото знаех, че това е дар на  любов.

Аз бях негов приятел, а на приятелите се даваше сок.

В края на седмицата, когато вече се приготвях да напусна малкия остров, Фрад ми даде последен знак за своята любов. Това бе една крива пръчка, дълга тридесет сантиметра, която бе намерил в океана. Беше станала копринено нежна от ударите по скалите. Фрад каза, че тази пръчка е живяла на доминиканските брегове дълго време и иска тя да ми напомня за красивия остров. Дори и днес, когато поглеждам към тази пръчка, ми се струва, че дочувам карибските вълни. Но за мен тя не е толкова спомен за доминиканските острови, колкото спомен за любов.

Подаръкът е нещо, което можеш да хванеш в ръка и да кажеш: „Погледни, той си е мислел за мен“ или „Тя се е сетила за мен“. Трябва да мислиш за някого, за да му дадеш подарък. Самият подарък е символ на това мислене. Няма значение дали е струвал пари. Има значение фактът, че си мислил за него. И не единствено самата мисъл в твоя ум има значение, но мисълта, изразена в осигуряването на подаръка и неговото даване като израз на любов.

Майките си спомнят дните, когато техните деца са им носели цвете от двора като подарък. Те се чувстват обичани, дори ако това е цвете, което те не биха откъснали. От най-ранни години децата са склонни да дават подаръци на своите родители, което може да е друг белег, че даването на подаръци е фундаментално за любовта.

Подаръците са визуален символ на любов. Повечето брачни церемонии включват даването и получаването на пръстени. Този, който води церемонията, казва: „Тези пръстени са външен и видим белег на вътрешната и духовна връзка, която съединява две сърца в любов без край“. Това не е безсмислена риторика. Това е изразяване с думи на една важна истина – символите имат емоционална стойност. Може би това се изобразява още по-графично към края на една разпадаща се връзка, когато съпругът или съпругата престане да носи брачната халка. Един съпруг каза: „Когато тя хвърли в лицето ми брачната халка и гневно напусна къщата, като затръшна вратата след себе си, разбрах, че бракът ни е в сериозен проблем. Два дена не вдигнах пръстена ѝ от земята. Когато го направих все пак, плаках неудържимо.“ Пръстенът е бил символ на нещо, което е трябвало да съществува, но когато е стоял в неговата ръка вместо на нейния пръст, това е било видим белег, че бракът се разпада. Самотната халка надигнала дълбоки емоции в съпруга.

Визуалните символи на любовта са по-важни за едни хора, от- отколкото за други, Ето защо отделните личности имат различно отношение към  брачните

халки. Някои изобщо не свалят пръстена си след сватбата, Други не носят дори и брачна халка. Това е друг белег, че хората имат различни първични любовни езици. Ако получаването на подаръци е моят първичен любовен език, аз ще ценя високо пръстена, който ти си ми дал и ще го нося с голяма гордост. Също емоционално ще се трогвам от други подаръци, които мм даваш през годините. Ще гледам на тях като израз на любов. Без подаръци като визуални символи, може да започна да се съмнявам в твоята любов.

Подаръците се явяват във всякакви размери, цветове и форми. Някои са скъпи, други са безплатни. За личността, чийто първичен любовен език е получаването на подаръци, цената на подаръка има малко значение, освен ако е в голямо противоречие с това, което можеш да си позволиш. Ако един милионер дава винаги подаръци, конто струват само един долар, съпругата му може да започне да се пита дали това е израз на любов. Но когато семейните финанси са ограничени, подарък от един долар може да говори за любов, която струва милион долара.

Ако първичният език на твоя партньор е получаването на подаръци, може да станеш специалист в изкуството да подаряваш подаръци. Всъщност това е един от най-лесните любовни езици за научаване.

Подаръците могат да се купят, намерят или направят. Съпругът, който спира по пътя и набира диви цветя, е намерил израз на своята любов, освен ако жена му не е алергична към полски цветя, разбира се. Ако можеш да си го позволиш, купи красива картичка, без да харчиш състояние. Този, който не може да си го позволи, може да изработи картичка безплатно. Вземи лист хартия от бюрото си, сгъни я по средата, вземи ножици и изрежи сърце, после напиши •Обичам те“ и подпиши името си. Не е нужно подаръците да бъдат скъпи.

Но някой може да каже: „Не съм от хората, които подаряват подаръци. Не съм получавал подаръци като малък. Изобщо не съм научен да избирам подаръци. Не е естествено за мен.“ Поздравления, току-що сте направили откритие за своя любим. Вие и вашата съпруга или съпруг говорите на различни любовни езици. След като сте направили това откритие, захващайте се с изучаването на своя втори език. Ако първичният любовен език на вашия партньор е получаването на подаръци, можете да станете специалист в изкуството да подарявате подаръци. Всъщност това е един от най-лесните езици за научаване.

Откъде да започнем? Направи списък с всички подаръци, при които твоят партньор е изразил вълнение, когато ги е получил през годините. Може да са били подаръци, които ти си подарил, или дарове, направени от други членове на семейството и приятели. Списъкът ще ти даде представа какви подаръци

харесва съпругът или съпругата ти. Ако имаш малко или никакво познание за избирането на този вид подаръци, които са в списъка ти, призови на помощ членове на семейството, които познават твоя партньор. Междувременно избирай подаръци, при чийто избор не се притесняваш, като ги купуваш, изработваш или намираш и след това подаряваш на своя партньор. Не чакай специален повод. Ако получаването на подаръци е неговият/нейният първичен любовен език, почти всичко, което даваш, ще бъде прието като израз на любов. (Ако тя е критикувала подаръците ти в миналото и почти нищо, което си ѝ подарил, не е било прието, тогава получаването на подаръци със сигурност не е нейният първичен любовен език.)

Подаръци и пари

Ако искаш да станеш специалист в подаряването на подаръци, може би ще промениш отношението си към парите. Всеки от нас има индивидуална представа за целта на парите и различните емоции, свързани с тяхното харчене. Някои от нас са ориентирани към харчене. Чувстваме се добре, когато харчим пари. Други са с нагласа за спестяване и инвестиране. Чувстваме се добре, когато сме спестили пари или сме ги инвестирали мъдро.

Ако си от харчещия тип, няма да ти е трудно да купуваш подаръци за своя партньор. Но ако си от спестяващия тип, ще изпитваш емоционално противопоставяне на идеята да похарчиш пари като израз на любов. Ти не купуваш разни неща за себе си. Защо да купуваш за партньора си? Но това отношение не признава факта, че всъщност купуваш неща за себе си. Като спестяваш и инвестираш пари, ти си купуваш самочувствие и емоционална сигурност. Грижиш се за собствените си емоционални нужди според отношението си към парите. В същото време не посрещаш емоционалните нужди на своя партньор. Ако откриеш, че първичният любовен език на твоя партньор е получаването на подаръци, тогава може би ще разбереш, че купуването на подаръци за него или нея е най-добрата инвестиция, която можеш да направиш. Ти инвестираш във взаимоотношенията ви и пълниш резервоара с емоционална любов на своя любим или любима, който найвероятно ще отвърне с емоционална любов към теб на езика, който разбираш. Когато емоционалните нужди и на двамата са посрещнати, вашият брак ще придобие съвсем нови измерения. Не се притеснявай за спестяванията си. Винаги ще си бъдеш спестяващ човек, но да инвестираш в любов към своята съпруга означава да инвестираш в акции със сигурна възвръщаемост.

Да подариш себе си

Има един подарък, който понякога говори по-силно от подаръка, който можеш да държиш в ръката си. Наричам го да подариш себе си или подаръка на присъствието. Да си там, когато партньорът ти се нуждае от теб говори силно на този, чийто първичен любовен език е получаването на подаръци.

Джанет ми каза веднъж:

  • Съпругът ми Дон обича футбола повече отколкото обича мен.
  • Защо мислиш така? – попитах аз.
  • В деня, когато се роди детето, той отиде да играе футбол. Аз лежах цял следобед в болницата, докато той играеше футбол – каза тя.
  • Не беше ли там, когато се роди детето?
  • Там беше. Остана, докато се роди бебето, но десет минути след това тръгна, за да играе футбол. Бях смазана. Беше толкова важен момент в живота ни. Исках да го споделим заедно. Исках да бъде там до мен. Дон ме изостави, за да си играе.

Този съпруг може да е изпратил една дузина рози, но те не могат да говорят толкова силно, както присъствието му в болничната стая до нея. „Бебето“ сега бе на петнадесет години, но тя говореше за събитието с всички емоции, сякаш се бе случило вчера. Продължих да питам:

  • Само на този случай ли основаваш мнението си, че Дон обича футбола повече от теб?
  • О, не – каза тя. – В деня на погребението на майка ми той пак игра футбол.
  • Отиде ли на погребението?
  • О, да. Отиде на погребението, но щом свърши, отиде да играе футбол. Не ми се вярваше. Моите братя и сестри бяха у дома при мен, а съпругът ми играеше футбол.

По-късно попитах Дон за тези две събития. Той знаеше много добре за какво говоря.

  • Знаех си, че ще заговори за това – каза той. – Аз бях там по време на родилните мъки и когато се роди бебето. Направих снимки, бях толкова щастлив. Нямах търпение да кажа на момчетата в отбора. Но илюзията ми се пукна като мехур, когато се върнах същата вечер в болницата. Тя бе бясна. Не можех да повярвам какво ми казва. Мислех, че ще се гордее, че съм казал на отбора.

Физическото присъствие по време на криза е най-големият подарък, който можеш да дадеш на своя партньор, чийто първичен любовен език е получаването на подаръци.

— А когато почина майка й? Тя вероятно не ти е казала, че си бях взел една седмица отпуска преди тя да умре и прекарах цялата седмица в болницата и дома на майка й, като поправях дребни неща и помагах. След като почина и погребението свърши, чувствах, че няма какво повече да направя. Имах нужда от глътка въздух. Обичам да играя футбол и знаех, че това ще ми помогне и ще ме освободи от напрежението, което бях преживял. Мислех, че тя самата би желала да почина малко. Направих всичко, което според мен бе важно за нея, но не бе достатъчно. Тя не ми позволи да забравя тези два дена. Казва, че обичам футбола повече отколкото обичам нея. Това е абсурдно.

Той бе искрен съпруг, който не бе осъзнал огромната сила на I личното присъствие. Неговото присъствие там за съпругата му бе по-важно от всичко друго в ума й. Физическото присъствие по време на криза е най-големият подарък, който можеш да дадеш на своя партньор, чийто първичен любовен език е получаването на подаръци. Твоето тяло става символ на любовта ти. Премахни символа и чувството за любов се изпарява. При съветването Дон и Джанет преодоляха болките и неразбирателството от миналото. В крайна сметка Джанет успя да му прости, а Дон започна да разбира защо присъствието му е било толкова важно за нея.

Ако физическото присъствие на твоя партньор е важно за теб, насърчавам те да го изразиш пред него гласно. Не очаквай той да отгатне мислите ти. Ако, от друга страна, партньорът ти каже: „Наистина искам да бъдеш с мен тази вечер, утре, този следобед“, погледни сериозно на тази молба. От твоя гледна точка може да не е важно. Но ако не отговориш положително на тази молба, може би съобщаваш нещо, което всъщност нямаш предвид. Един съпруг каза веднъж:

  • Когато майка ми почина, началникът на жена ми ѝ разреши да отсъства два часа от работа, но трябваше да бъде в офиса отново следобеда. Жена ми му казала, че според нея съпругът ѝ се нуждае от нейната подкрепа този ден, затова ще трябва да отсъства целия ден. Началникът отвърнал: „Ако отсъстваш цял ден, може да си загубиш работата си“. Жена ми отговорила: „Моят съпруг е но важен от работата ми“. Така тя прекара целия ден с мен. Някак си н голи ден почувствах любовта ѝ по- силно от когато и да било. Никога не забравих какво направи. Между  другото, каза той – тя не изгуби работата си. Началникът ѝ скоро напусна и я помолиха да заеме неговото място.

Тази жена бе говорила на любовния език на своя съпруг и той никога не би го забравил.

Почти всичко, което е писано някога по въпроса за любовта, сочи, че в сърцето на любовта е духът на даването. Всичките пет любовни езика ни предизвикват да даваме на своя партньор, но за някои получаването на подаръци,    видимите    символи    на    любовта,    говорят    най-силно. Чух най-графичната илюстрация на тази истина в Чикаго, когато срещнах Джим и Джанис.

Те посетиха моя брачен семинар и се съгласиха да ме откарат до летището след семинара в събота следобед. Имаше два или три часа преди полета и те ми предложиха да спрем в ресторанта. Бях прегладнял, затова с готовност се съгласих. Този следобед обаче получих нещо повече от безплатен обяд.

Джим и Джанис бяха израснали във ферми в централната част на Илинойс на не повече от сто мили един от друг. Бяха се преместили в Чикаго скоро след сватбата си. Чувах тази история петнадесет години по-късно, след като вече имаха три деца. Джанис започна почти веднага, след като бяхме седнали. Тя каза:

– Д-р Чапмън, причината да дойдем с вас до летището е да ви разкажем за нашето чудо.

Нещо в думата чудо винаги ме кара да се стягам, особено когато не познавам човека, който я използва. Кой знае каква смахната история ще чуя, помислих си аз. Но запазих мислите за себе си и насочих изцяло вниманието си към Джанис. Предстоеше ми да бъда шокиран.

Тя рече: – Д-р Чапмън, Бог ви използва, за да извършите чудо с нашия брак.

Вече се чувствах виновен. Само секунда по-рано се питах в какъв смисъл използва думата чудо, а сега се оказваше, че според нея аз съм извършителят на това чудо. Вече слушах дори още по-внимателно. Джанис продължи:

  • Преди три години ние посетихме ваш семинар тук, в Чикаго, за първи път. Аз бях отчаяна – сподели тя. – Мислех сериозно да напусна Джим и му го бях казала. Бракът ни бе празен от много време. Бях се предала. В продължение на години се бях оплаквала на Джим, че ми е нужна неговата любов, но той така и не правеше нищо. Аз обичах децата и знаех, че те ме обичат, но не чувствах нищо да идва от Джим. Всъщност по това време вече го мразех. Той беше методичен човек. Правеше всичко по навик. Беше предсказуем като часовник и никой не можеше да се намеси в неговия график.
  • В продължение на години – продължи тя – се опитвах да бъда добра съпруга. Готвех, миех, гладех, готвех, миех, гладех. Правех всичко, което според мен трябваше да прави добрата съпруга. Правехме секс, защото знаех, че това е нещо важно за него. Но не чувствах някаква любов от него. Чувствах се така, сякаш е престанал да ме ухажва след брака и гледа на мен като на нещо дадено. Чувствах се използвана и неоценена. Когато разговарях с Джим за чувствата си, той ми се смееше и казваше, че имаме толкова добър брак, колкото всеки друг в града. Не разбираше защо не съм щастлива. Напомняше ми, че плаща всички сметки, че имаме хубава къща и нова кола, че съм свободна да избера дали да работя или да не работя, че трябва да бъда щастлива, вместо да се оплаквам непрекъснато. Той дори не се опитваше да разбере чувствата ми. Имах усещането, че съм напълно отхвърлена.
  • Така или иначе – каза тя, като отмести чашката с чай и се наведе напред – дойдохме на вашия семинар преди три години. До този момент не бяхме ходили на семинар за семейни двойки. Не знаех какво да очаквам и честно казано, не очаквах много. Не смятах, че някой би могъл да промени Джим. По време и след семинара Джим не говореше много. Сякаш му хареса. Каза ми, че сте му се сторили много смешен. Но не ми говори за нищо от идеите в семинара. А и аз не го очаквах от него, така че не го питах. Както казах, вече се бях предала.
  • Както знаете – рече тя – семинарът свърши в събота следобед. Събота вечер и неделята бяха както обикновено, но в понеделник на обяд, той си дойде от работа и ми подаде роза. „Откъде я намери?“, попитах аз. „Купих я от един уличен продавач“, отвърна той. „Помислих си, че заслужаваш една роза.“ Заплаках. „О, Джим, толкова е мило.“
  • Според мен – продължи тя, – беше купил розата от един мунист. Бях видяла младия човек да продава рози онзи следобед, но нямаше значение. Факт е, че ми бе купил роза. Вторник ми се обади от офиса към един и половина и ме попита какво бих казала, ако купи една пица и я донесе у дома да вечеряме. Каза, че може би ще ми хареса да си дам почивка от готвенето една вечер. Отговорих му му, че според мен идеята е великолепна, така че той донесе у дома една пица и прекарахме чудесно. Децата харесаха пицата много и благодариха на баща си, че я е донесъл Аз дори го прегърнах и му казах колко ми е харесало. Когато си дойде в сряда, донесе на всяко от децата кутия бисквити, а на мен малка саксия с цветя. Каза, че тъй като розата ще увехне, решил че може би ще ми хареса нещо по-трайно. Започвах да си мисля, че халюцинирам! Не можех да повярвам, че Джим прави всичко това, нито разбирах защо го прави. Четвъртък вечерта след вечеря ми подаде картичка с послание как не винаги умее да изразява любовта си към мен. но се надява с тази картичка да ми покаже какво значение имам за него. Отново се разплаках, погледнах го и не можех да не го прегърна и да не го разцелувам. „Защо не вземем някой да гледа децата в събота вечер и да отидем някъде на вечеря само двамата?“, предложи той. „Би било чудесно“, казах аз. Петък вечер той спря в сладкарницата и купи на всеки от нас любимата паста. Отново го беше пазил в тайна, като само ни бе казал, че има изненада за десерт.
  • В събота вечер – каза тя – бях в еуфория. Нямах представа какво е станало с Джим, нито дали щеше да трае, но се наслаждавах на всяка минутка. След вечерята в ресторанта му казах: „Трябва да ми кажеш какво става. Не разбирам.“ Тя ме погледна внимателно и рече:
  • Д-р Чапмън, трябва да разберете. Този човек никога не ми бе подарявал цвете от деня на сватбата. Никога не ми бе подарявал картичка по никакъв повод. Винаги казваше: „Само похарчени пари, ще погледнеш картичката и ще я изхвърлиш“. Излизахме да вечеряме навън един път на пет години. Никога не бе купувал нищо на децата, като очакваше от мен да купувам само най-важните хранителни продукти. Никога не бе носил пица у дома за вечеря. Очакваше от мен вечерята да е готова всяка вечер. Искам да кажа – това бе радикална промяна в поведението му.

Обърнах се към Джим:

  • Какво ѝ каза в ресторанта, когато те попита какво е станало?
  • Казах й, че съм слушал вашата лекция за любовните езици на семинара и съм разбрал, че нейният любовен език са подаръците. Бях осъзнал също, че не съм ѝ подарявал нищо с години, може би от както се бяхме оженили. Спомних си, че когато ходехме заедно преди сватбата, често ѝ носех цветя и малки подаръци, но след сватбата си мислех, че не мога да си го позволя повече. Казах ѝ за решението си да ѝ подарявам подарък всеки ден в продължение на една седмица и да видя дали това ще промени нещо. Трябваше да призная, че виждах огромна разлика в поведението ѝ през седмицата.

Казах й, че съм осъзнал колко вярно е това, което споделихте на семинара, и как научаването на правилния любовен език е ключът да покажеш на другия, че го обичаш. Казах й, че съжалявам за всички онези години, когато съм бил толкова глупав, че да не посрещна нейната нужда от любов. Казах й, че наистина я обичам и че ценя всичко, което тя прави за мен и децата. Казах й, че с Божия помощ ще бъда човек на подаръците до края на живота си. Тя отвърна:

„Но Джим, не можеш да продължаваш да ми купуваш подаръци всеки ден до края на живота ми. Не можеш да си го позволиш.“ „Е, може би не всеки ден“, отговорих аз, но поне веднъж седмично. Това прави петдесет и два подаръка повече годишно от това, което си получила през последните пет години“, казах аз. „Пък и кой е рекъл, че трябва да купувам всичко? Може сам да направя някои от тях или ще се възползвам от идеята на д-р Чапмън и ще набера безплатно цветя от двора през пролетта.“ Джанис се намеси:

  • Д-р Чапмън, не мисля, че е пропуснал и една седмица през тези три години. Той е като нов човек. Няма да повярвате колко сме щастливи. Децата сега ни наричат влюбени птички. Резервоарът ми с любов е пълен и прелива.

Обърнах се към Джим и попитах:

  • Ами ти, Джим? Чувстваш ли се обичан от Джанис?
  • О, винаги съм се чувствал обичан от нея, д-р Чапмън. Тя е най- добрата домакиня в света. Прекрасна готвачка е. Дрехите ми са винаги изпрани и изгладени. Чудесно се справя с децата. Знам, че ме обича.

Усмихна се и каза:

  • Сигурно вече се сещате какъв е моят любовен език, нали? Сещах се и знаех също защо Джанис бе използвала думата чудо.

Не е нужно подаръците да бъдат скъпи, нито е задължително да| подаряваме нещо всяка седмица. Но за някои хора тяхната стойност няма нищо общо с причинната стойност, а е изцяло свързана с любовта. В глава 7 ще изясним любовния език на Джим.

Гари Чапмън

Пета глава – Любовен език №2 : Пълноценно време

Трябваше да се сетя за първичния език на Бети Джоу от самото начало. Какво казваше тя в онази пролетна вечер, когато ги посетих с Бил в Литъл Рок?

– Бил чудесно снабдява нуждите ни, но не прекарва време с мен. Каква полза от дома и караваната, и всички други неща, ако не им се радваме заедно?

Какво бе желанието й? Пълноценно прекарано време с Бил. Тя искаше вниманието му. Искаше да бъде в центъра на живота му, той да ѝ отдава времето си, да прави нещо лично за нея.

Под израза „пълноценно време“ имам предвид неразделеното ти внимание. Нямам предвид да седите на дивана и да гледате заедно телевизия. Когато прекарвате време по този начин, вниманието ти е съсредоточено върху новините или филма – не върху твоя съпруг или съпруга. Имам предвид да седите на дивана с изключен телевизор, да се гледате един друг и да си говорите, като отдавате напълно вниманието си един на друг. Означава да излезете на разходка, само двамата, или да отидете да хапнете някъде навън, като се гледате един друг и разговаряте. Забелязали ли сте, че в ресторанта винаги можете да направите разлика между двама души, които са излезли на среща, и двама души, които са женени. Тези, които са си уговорили среща, се гледат в очите и разговарят. Женените седят и оглеждат ресторанта. Сякаш са отишли там само заради яденето!

Когато седя на дивана с жена си и ѝ отделям двадесет минути от неразделеното си внимание и тя прави същото за мен, действително отделяме за другия двадесет минути от живота си. Никога няма да имаме повече тези двадесет минути, които даваме от живота си един на друг. Това е мощен емоционален израз на любов.

Едно лекарство не може да лекува всички болести. В своя съвет към Бил и Бети Джоу аз бях направил сериозна грешка. Бях приел, че утвърждаващите думи означават за Бети Джоу толкова, колкото и за Бил. Надявах се, че ако всеки от тях показва достатъчно с думите си колко цени другия, емоционалният климат ще се подобри и двамата ще започнат да се чувстват обичани. За Бил това помогна.

Той започна да изпитва много по-положителни чувства към Бети Започна да чувства истински, че тя цени работата му. Но за Бети Джоу това нямаше същия ефект, защото утвърждаващите думи не бяха първичният ѝ любовен език. Нейният език бе пълноценното време.

Върнах се на телефона и благодарих на Бил за усилията му през последните два месеца. Казах му, че се е справил чудесно, като е правил устно комплименти на Бети Джоу.

  • Но, д-р Чапмън — рече той, – тя все още не е много доволна, Смятам, че за нея нещата не са се подобрили много.
  • Прав си — казах аз — и мисля, че знам защо. Проблемът е, че аз ти препоръчах неправилния любовен език.

Бил нямаше никаква представа за какво говоря. Обясних му, че това, което кара един човек да се чувства емоционално обичан, не винаги кара и другия да се чувства обичан.

Той се съгласи, че неговият език бяха утвърждаващите думи. Каза ми колко много е означавало това за него като момче и колко добре се е почувствал, когато Бети започнала да изразява одобрението си за нещата, които прави. Обясних му, че езикът на Бети Джоу не бяха утвърждаващите думи, а пълноценното време. Разясних му какво означава да показваш неразделено внимание към някого – не да ѝ говори, докато чете вестника или докато гледа телевизия, а да я гледа в очите, като ѝ отделя изцяло вниманието си, като прави с нея нещо, което ѝ харесва да прави, и го прави от цяло сърце.

  • Например да отидем на концерт заедно – каза той. Бях сигурен, че в Литъл Рок изгрява ново слънце.
  • Д-р Чапмън, затова тя винаги се е оплаквала. Не правех с нея разни неща, не отделях време за нея. „Ходехме на разни места и правехме различни неща, преди да се оженим, казваше тя, а сега ти си твърде зает.“ Ясно, това е нейният любовен език, няма съмнение. Но, д-р Чапмън, какво да правя?

Работата ми е толкова изискваща.

  • Разкажи ми за нея – казах аз.

Следващите десет минути той ми разказа историята на своето изкачване по организационната стълбица и колко сериозно е работил, колко горд е с постиженията си. Разказа ми за своите мечти за бъдещето и увереността си, че през следващите пет години ще бъде точно там, където желае.

  • Искаш ли да бъдеш там самичък или искаш да бъдеш там с Бети Джоу и децата? – попитах аз.
  • Искам тя да бъде с мен, д-р Чапмън. Искам да се радва заедно с мен.

Ето защо винаги ме боли, когато ме критикува, че отделям време за работата. Правя го за нас. Искам тя да бъде част от това, но тя е винаги толкова отрицателно настроена.

  • Започваш ли да разбираш защо е толкова отрицателно настроена,  Бил?
  • попитах аз. — Нейният любовен език е пълноценно време. Ти си ѝ отделял толкова малко време, че резервоарът ѝ за любов е празен. Тя не се чувства сигурна в твоята любов. Затова си го изкарва на онова, което според нея отнема времето ти – твоята работа. Всъщност тя не мрази работата ти. Мрази факта, че чувства толкова малко любовта ти, Има само един отговор, Бил, и той ще ти струва много. Трябва да намериш време за Бети Джоу, Трябва да я обичаш на нейния език.
  • Знам, че сте прав, д-р Чапмън. Откъде да започна
  • Под ръка ли ти е бележникът? Този, в който си записваш положителните неща за Бети Джоу?
  • Тук до мен е.
  • Добре. Сега ще направим нов списък. Кои са нещата, които знаеш, че Бети Джоу би искала да правите заедно? Нещата, които е споменавала през годините.

Ето как изглеждаше списъкът на Бил:

  • Да вземаме караваната и да прекарваме уикенда в планината (понякога с децата, а понякога само двамата).
  • Да я посрещам за обяд (да отидем в някой хубав ресторант, а понякога някъде, където е по-евтино).
  • Да осигурявам жена да гледа децата и да я извеждам на ресторант, само двамата.
  • Когато се прибирам вечер у дома, да сядам и да разговарям с нея как е минал деня ми, както и да слушам какво ми казва за нейния ден. (Тя не обича да гледам телевизия, докато се опитваме да говорим).
  • Да прекарваме време да разговаряме с децата за преживяванията в училище.
  • Да отделяме време да играем на различни игри с децата.
  • Да ходя на пикник с нея и децата в събота и да не се оплаквам от мравките и мухите.
  • Да водя семейството на ваканция веднъж годишно.
  • Да излизам с нея и да разговаряме, докато се разхождаме. (Не да вървя пред нея.)
  • Това са нещата, за които ми е говорила през годините – каза той.
  • Знаеш какво ще ти препоръчам, нали, Бил?
  • Да ги върша – заключи той.
  • Точно така, по едно всяка седмица през следващите два месеца. Откъде ще намериш време? Ще отделиш време. Ти си разумен човек – продължих аз. –

Нямаше да постигнеш толкова много, ако не умееше да вземаш решения. Имаш способността да планираш живота си и можеш да включиш Бети Джоу в плановете си.

  • Знам – рече той, – мога.
  • И, Бил,  това не означава да  се откажеш от целите  си  в   професията.

Означава само, че когато стигнеш върха, Бети Джоу и децата ще бъдат с теб.

Един централен аспект на пълноценното време е времето заедно. Нямам предвид съседство… Заедно е свързано с насоченото внимание.

  • Точно това искам повече от всичко. Няма значение дали съм на върха или не, искам тя да е щастлива и искам да се радвам на живота с нея и децата.

Годините дойдоха и си отидоха. Бил и Бети Джоу стигнаха върха и слязоха от него, но важното е, че го направиха заедно. Децата напуснаха семейното гнездо, но Бил и Бети Джоу са съгласни, че това са били най- хубавите им години. Бил стана истински почитател на класическата музика, а списъкът на Бети Джоу с неговите положителни качества е вече безкраен. Работата му вече не е заплаха за Бети Джоу. Тя се вълнува за нея и го насърчава. Знае, че самата тя е номер едно в живота му. Резервоарът ѝ с любов е пълен и ако започне да се изпразва, знае, че една проста молба от нейна страна ще накара Бил да ѝ отдели изцяло своето внимание.

Заедно

Един централен аспект на пълноценното време е времето заедно. Нямам предвид съседство. Двама души, които седят в една и съща стая, са в близко съседство, но не са непременно заедно. Заедно е свързано с насоченото внимание. Когато един баща седи на пода и търкаля топката с двегодишното си дете, вниманието му не е насочено към топката, а към детето му. За един кратък момент, колкото време трае играта, те са заедно. Ако обаче бащата говори по телефона, докато търкаля топката, вниманието му е раздвоено. Някои съпрузи и съпруги мислят, че прекарват време заедно, когато всъщност те само живеят в близко съседство. Те са в една и съща къща едновременно, но не са заедно. Един съпруг, който наблюдава спорта по телевизията и в същото време разговаря с жена си, не ѝ отделя пълноценно време, защото тя не получава пълното му внимание.

Пълноценното време не означава, че трябва да прекарвате всяко време заедно, като  се гледате в очите. Това означава да правите нещо  заедно  и    да отдаваш изцяло вниманието си на другия човек. Дейността, в която участвате заедно, не е толкова важна. Важно емоционално е да прекарвате времето си, насочени един към друг. Дейността е средството, което създава чувството за „заедно“ Важното за бащата, който търкаля топка с двегодишното си дете, не е самата дейност, а емоциите, които се създават между бащата и детето.

По същия начин съпруг и съпруга, които играят тенис заедно, ако е истинско пълноценно време, ще насочат вниманието си не към играта, а към факта, че прекарват време заедно. Какво става на емоционално ниво е онова, което има значение. Нашето време, прекарано заедно в преследването на обща цел, говори на другия, че той ни интересува, че ни е приятно да бъдем заедно, че ни харесва да правим нещата заедно.

Пълноценен разговор 

Също както утвърждаващите думи, езикът на пълноценното време има много диалекти. Един от най-разпространените диалекти е пълноценният разговор. Под пълноценен разговор имам предвид диалога, в който двама души споделят своите преживявания, мисли и желания в приятелска спокойна атмосфера. Повечето личности, които се оплакват, че партньорът им не говори, нямат предвид, че той никога не казва думичка. Те искат да кажат, че той рядко участва в истински диалог, като показва разбиране. Ако първичният език на твоя съпруг или съпруга е пълноценното време, този диалог е изключително важен за неговото емоционално чувство, че е обичан.

Пълноценният разговор е съвсем различен от първия любовен език. Утвърждаващите думи са насочени към това, което казваме, докато пълноценният разговор е съсредоточен към това, което чуваме. Ако споделям любовта си към теб чрез пълноценното време, ще насоча вниманието си да те накарам да излезеш от черупката си, като слушам съпричастно това, което казваш. Ще ти задавам въпроси, не като ти досаждам, а като показвам истинско желание да разбера твоите мисли, чувства и желания.

Срещнах Патрик, когато той бе на четиридесет години и бе женен от седемнадесет години. Спомням си го, защото първите му думи бяха толкова драматични. Седна на кожения стол в офиса ми и след кратко представяне се наведе напред и каза много развълнувано:

  • Д-р Чапмън, бях глупак, истински глупак.
  • Какво те доведе до такъв извод? — попитах аз.
  • Бяхме женени седемнадесет години – каза той – и жена ми ме напусна. Сега разбирам какъв глупак съм бил.

Повторих първоначалния си въпрос:

  • В какъв смисъл си глупак?
  • Жена ми си идваше у дома след работа и ми разказваше проблемите си в офиса. Аз я изслушваш и след това ѝ казвах какво според мен трябва да направи. Винаги  ѝ  давах  съвет.  Казвах  ѝ  как  да  се  справи  с      проблема.

„Проблемите не си отиват просто така. Трябва да разговаряш с хората, свързани с тях, или с шефа си. Трябва да се справиш с проблемите.“ На следващия ден тя се връщаше от работа и споделяше същите проблеми. Винаги я питах изпълнила ли е съветите ми от предния ден. Тя поклащаше глава и казваше не. Затова повтарях съвета си. Казвах ѝ какъв е начинът да се справи със ситуацията. На другия ден тя се прибираше у дома със същите проблеми. Отново я питах последвала ли е съвета ми. Тя поклащаше глава и казваше не. След три или четири такива вечери, аз се ядосвах. Казвах ѝ да не очаква съчувствие от мен, щом не желае да следва съветите ми. Не бе необходимо да живее под такъв стрес и напрежение. Можеше съвсем лесно да разреши проблема, ако просто направеше каквото я съветвах. Следващия път, когато споделяше с мен проблема, аз казвах: „Не искам да слушам. Казах ти какво да направиш. Ако не желаеш да слушаш съвета ми, и аз не желая да те слушам.“

Много от нас… са обучени да анализират проблемите и да дават разрешения. Забравяме, че бракът е взаимоотношения, не проект, който трябва да бъде изпълнен, или проблем, който трябва да бъде разрешен.

– Просто се оттеглях и се връщах към работата си. Какъв глупак съм бил – каза той – какъв глупак! Сега разбирам, че тя не е искала съвета ми, когато ми е говорила за своите борби в службата. Искала е съчувствие. Искала е да я изслушвам, да ѝ отделям внимание, да ѝ показвам, че разбирам болката, стреса, напрежението. Искала е да знае, че я обичам и че съм с нея. Тя не е искала съвет, искала е да знае, че я разбирам. Никога не съм се опитвал да я разбера. Твърде зает бях да давам съвети. Какъв глупак. Сега я няма. Защо не разбираме тези неща, когато преминаваме през тях? -попита той. – Бях прекалено сляп за това, което ставаше. Едва сега разбирам как съм я предал.

Жената на Патрик бе молила за пълноценен разговор. Емоционално тя е копнеела той да ѝ отдели внимание, като изслушва болката и разочарованието й. Патрик насочваше усилията си не в слушане, а в говорене. Той я слушаше само толкова, колкото да чуе проблема и да формулира разрешение. Не я слушаше достатъчно дълго или достатъчно добре, за да чуе нейния вик за подкрепа и разбиране.

Мнозина от нас са като Патрик. Обучени сме да анализираме проблемите и да представяме разрешения. Забравяме, че бракът е взаимоотношения, не проект, който трябва да се изпълни, или проблем, който трябва да се разреши. Едни взаимоотношения изискват съчувствено изслушване с цел разбиране мислите, чувствата и желанията на другия. Трябва да сме готови да дадем съвет, само ако ни искат съвет, и никога със снизхождение. Много от нас не са научени да слушат. Много по-добре се справяме с мисленето и говоренето. Да се научим да слушаме може да се окаже толкова трудно, колкото научаването на чужд език, но трябва да се научим, ако искаме да показваме любов. Това е особено важно, ако първичният език на твоя съпруг или съпруга е пълноценното време и ако диалектът му е пълноценният разговор. За щастие много книги и статии са написани за изучаването на изкуството да изслушваш. Няма да се опитвам да повтарям написаното другаде, но ви предлагам следното обобщение на практическите съвети.

  1. Поддържане на зрителен контакт, докато говорите. Това ти пречи да се разсейваш и показва на другия, че му отделяш изцяло вниманието си.
  2. Не прави нещо друго, докато слушаш партньора си. Помни, че пълноценното време означава да отдадеш неразделеното си внимание. Ако гледаш, четеш или правиш нещо друго, което много те интересува, и не можеш веднага да обърнеш внимание на партньора си, кажи му истината. Ето един положителен подход: „Знам, че искаш да поговорим и съм готов, но искам да ти отделя изцяло вниманието си за това. Не мога да го направя веднага, но ако ме изчакаш десетина минути, ще свърша, ще седна и ще те изслушам.“ Повечето съпрузи биха уважили такава молба.
  3. Вслушвай се в чувствата. Запитай се: „Какво изпитва моят партньор?“ Когато мислиш, че си намерил отговор, провери го. Например: „Струва ми се, че се чувстваш разочарован, защото забравих…“ Това му дава възможност да изясни чувствата си. Също показва, че слушаш внимателно какво ти говори.
  4. Наблюдавай езика на тялото. Свити юмруци, треперещи ръце, сълзи, събрани вежди и движението на очите могат да ти подскажат какво чувства другият. Понякога езикът на тялото говори едно, ДОКАТО думите казват друго.’ Поискай изясняване, за ДА разбереш КАКВО ВСЪЩНОСТ мисли и чувства другият.
  5. Реши да не прекъсваш. Последните изследвания показват, че повечето хора слушат само седемнадесет секунди преди да прекъснат или да вметнат собствените си идеи. Ако ти отдавам неразделеното си внимание докато говориш, ще се въздържам от това да се защитавам или да отправим обвинения към теб, както и догматично да поддържам позицията си. Целта ми е да открия твоите мисли и чувства, Намерението ми не е да се защитавам или да те насоча към верния път, а само да те разбера.

Да се научим да говорим

Пълноценният разговор изисква не само съпричастно слушане, но също себеразкриване. Когато една жена казва: „Искам съпругът ми да говори, никога не знам какво мисли или чувства“, тя моли за близост. Тя иска да се чувства достатъчно близо до съпруга си, но как може да бъде близо до някого, когото не познава? За да се почувства обичана, той трябва да се научи да се разкрива. Ако първичният ѝ любовен език е пълноценното време и диалектът ѝ е пълноценният разговор, резервоарът ѝ за емоционална любов ще се напълни, когато той споделя с нея своите мисли и чувства.

Ако искате да научите езика на пълноценния разговор, започнете, като отбелязвате емоциите, които чувствате, когато сте далеч от дома.

Себеразкриването не се отдава много лесно на някои от нас Много възрастни хора са израснали в домове, където изразяването на мисли и чувства не се е насърчавало, а се е осъждало. Да помолиш за играчка е означавало да получиш лекция за семейните финанси. Детето си е тръгвало виновно, че е изказало желание, и бързо се е научило да не изразява желанията си. Когато е изразявало гняв, родителите са отвръщали със сурови и осъдителни думи. Така детето е научило, че да изразяваш гневни чувства не е правилно. Ако са карали детето да се чувство виновно, защото е изразявало разочарованието си, когато не е можело да отиде до магазина с баща си, то се е научило да задържа разочарованието в себе си. Докато достигнем зряла възраст, мнозина от нас вече сме се научили да отричаме чувствата си. Вече не сме наясно с емоционалната си същност.

Една жена казва на съпруга си:

  • Как се почувства, когато Дон постъпи така? А съпругът отговаря:
  • Мисля, че постъпи неправилно. Трябваше да…

Но той всъщност не споделя чувствата си. Изразява на глас мислите си. Може би е имал причини да се почувства ядосан, наранен или разочарован, но не дава израз на чувствата си. Когато реши да научи езика на пълноценния разговор, за него това ще бъде като да научи чужд език. И ще трябва да започне с осъзнаване на собствените си чувства, разбирането, че е и емоционално създание, въпреки факта, че е отричал тази част от живота си.

Ако трябва да научиш езика на пълноценния разговор, започни, като отбелязваш чувствата, които изпитваш, когато си далеч от дома. Носи си малко бележниче и нека то да е до теб всекидневно. Три пъти дневно се питай: „Какви емоции изпитах през последните три часа? Какво почувствах по пътя за работа, когато колата зад мен ме притискаше? Какво почувствах, когато спрях на бензиностанцията и автоматичната помпа не изключи и залях с бензин колата? Какво почувствах, когато стигнах в офиса и открих, че секретарката ми ще отсъства при обсъждането на важен проект същата сутрин? Какво почувствах, когато началникът ми каза, че проектът, над който работя, трябва да бъде готов след три дни, докато аз си мислех, че имам още две седмици?“

Записвай чувствата си в бележника с една-две думи, които да ти помагат да си спомняш събитието към съответното чувство. Списъкът ти може да изглежда така:

Събитие Чувство

преследвачът ядосан бензиностанцията много раздразнен разочарован без секретарка разстроен и разтревожен проект    след 3 дни

Прави това упражнение три пъти дневно и ще развиеш съзнание за емоционалната си природа. Като използваш бележника, съобщавай емоциите си и събитията накратко на своя съпруг или съпруга, колкото се може поразширено. Накрая ще се чувстваш съвсем удобно да дискутираш емоциите си спрямо своя партньор, децата и събитията извън дома. Помни, самите емоциите не са нито добри, нито лоши. Те са само психологически реакции на събитията от живота.

Въз основа на своите мисли и емоции в крайна сметка вземаме решения. Когато другата кола се е залепила зад теб по магистралата и си се почувствал ядосан, може би си мислел: Иска ми се да изостане; по-добре да ме задмине; ако знам, че няма полиции, ще натисна газта и ще го оставя отзад; ще ударя спирачки, пък нека застрахователната му компания ми купи нова кола; дали да не спра край пътя и да го оставя да подмине.

Най-накрая си взел някое решение или другият шофьор е изостанал, завил, задминал те е и си пристигнал спокойно на работа. Във всички житейски събития изпитваме емоции, мисля, желания и накрая действаме. Това е израз на онези процеси, който наричаме себеразкриване. Ако избереш да научиш любовния диалект на пълноценния разговор, това е пътят, който трябва да следваш.

Личностни типове

Не всички сме наясно с емоциите си, но когато става въпрос за разговаряне, всеки се влияе от темперамента си. Наблюдавал съм основно два типа личности. Първият тип наричам личността „Мъртво море“. В малката страна Израел Галилейското море изтича на юг по река Йордан, чийто води се вливат

в Мъртво море. Мъртво море не отива никъде. То получава, но не отдава. Този тип личности получават много преживявания, емоции и мисли през деня. Тео имат голям резервоар, където запасяват тази информация и не чувстват необходимост да разговарят. Ако кажеш на личност от типа „Мъртво море“:

„Какво не е наред? Защо не говориш тази вечер?“, гой вероятно ще отвърне:

„Всичко е наред. Защо мислиш, че нещо не е наред?“ И този отговор е напълно честен. Съвсем му е добре, без да говори. Би могъл да кара от Чикаго до Детройт, без да каже дума и ще се чувства съвсем добре.

В другата крайност е „Ромолящият поток“ За такава личност всичко, което влезе през входа на окото или ухото трябва да излез през портата на устата и между двете събития рядко минават повече от шестдесет секунди. Каквото видят, какаото чуят, го казват Всъщност, ако няма с кого да си говорят у дома, те се обаждат на някого. „Знаеш ли какво видях? Знаеш ли какво чух?“ Ако не успеят да се свържат с никого по телефона, може да разговарят със самите себе си, защото нямат резервоар. Много пъти „.Мъртво море“ се жени за „Ромолящ поток“ Става така, защото когато се срещат преди брака, са много привлекателна двойка.

Един от начините да научите новите модели е установите всекидневно време за споделяне, в което всеки ще говори за около три неща, които са му се случили през деня и как са го накарали да се чувства.

Ако си „Мъртво море“ и се запознаеш с „Ромолящ поток“, ще прекарате чудесно вечерта. Не е нужно да мислиш: „Как ще подхвана разговора тази вечер? Как ще поддържам разговора?“ Всъщност не е нужно изобщо да мислиш. Достатъчно е само да кимаш с глава и да казваш: „Аха“, а тя ще запълва цялата вечер; и когато се прибереш у дома, си мислиш: „Каква чудесна личност“. От друга страна, ако си „Ромолящ поток“ и се запознаеш с „Мъртво море“, ще прекараш чудесно вечерта, защото личностите „Мъртво море“ са най- добрите слушатели. Ти ще ромолиш в продължение на три часа. Той ще те слуша внимателно и когато се прибереш у дома, ще си кажеш: „Какъв чудесен човек“. Ще се привличате един друг. Но пет години след сватбата „Ромолящият поток“ се събужда една сутрин и казва: „Женена съм от пет години за него, а не го познавам“. „Мъртво море“ казва: „Познавам я прекалено добре. Ще ми се това ромолене да спре, за да си почина малко.“ Добрата новина е, че „Мъртво море“ може да се научи да говори, а „Ромолящ поток“ да се научи да слуша. Темпераментът ни влияе, но не е нужно да ни управлява.

Един от начините да научите новия модел е като си изградите всекидневно време, когато да разговаряте за три неща, които са се случили през този ден и как са ви накарали да се чувствате. Наричам го „Минималната дневна доза  за един здрав брак“. Ако искате да започнете с дневния минимум, след няколко седмици или месеца ще откриете, че разговорът между двама ви тече по- свободно.

Пълноценни дейности 

В добавка на основния любовен език за пълноценното време или отдаването на неразделено внимание на вашия партньор, има един друг диалект, наречен пълноценни дейности. В един семинар за семейни двойки помолих съпрузите да завършат следното изречение. „Чувствам се най-обичан от своя съпруг/съпруга, когато …“. Ето отговорът на един двадесет и девет годишен съпруг, женен от осем години. „Чувствам се обичан от съпругата си, когато вършим нещата заедно, неща, които аз обичам да правя, и неща, които тя обича да прави. Повече говорим. Имам чувството, че отново сме страстно влюбени.“ Това е типичен отговор на хората, чийто първичен любовен език е пълноценното време. Ударението е върху времето, прекарано заедно, вършенето на нещо заедно, отдаването на неразделено внимание към другия.

Пълноценните дейности могат да включат всичко, в което единият или другият проявява интерес. Ударението не е върху това, което правиш, а защо го правиш. Целта е да преживеят нещо заедно и когато престанат, да чувстват:

„Той се интересува от мен. Готов е да направи нещо с мен, което ми харесва, и го прави с положително отношение.“ Това е любов и за някои хора това е най- силният глас на любовта.

Трейси израснала със симфоничната музика. През цялото ѝ детство, в къщата им звучала класическа музика. Най-малко веднъж годишно отивала с родителите си на симфоничен концерт. Дари, от друга страна, израснал с кънтри музиката. Изобщо не бил ходил на концерт, но радиото било включено непрекъснато, настроено на кънтри станцията. Симфоничната музика наричал „облачна“ музика. Ако не се бил оженил за Трейси, така щял да си изкара живота, без да посети и един симфоничен концерт. Преди да се оженят, били толкова обхванати от чувството на влюбеност, че ходел на симфонични концерти. Но дори в това еуфорично състояние, отношението му било: „Това музика ли го наричаш?“ Надявал се, че след сключването на брак няма да се налага да ходят на концерти. Когато обаче открил няколко години по-късно, че пълноценното време е първичният любовен език за Трейси и че тя харесва диалекта на пълноценните дейности, а посещението на симфонични концерти е една от тези дейности, той решил да ходи с нея на концерти с ентусиазиран дух. Целта му била ясна. Не да посещава симфонични концерти, а да обича Трейси и да говори високо на нейния език. След време започнал да цени симфоничната музика и дори да му харесва някое и друго произведение. Може и да не е станал почитател на симфониите, но стана специалист в показване на любов към Трейси.

Едно от следствията на пълноценните дейности е, че осигуряват банка със спомени, от които да черпим през следващите години.

Пълноценните дейности могат да включват дейности като обработване на градината, посещение на битпазари, пазаруване на антики, слушане на музика, излизане на пикник, дълги разходки или миене заедно на колата в горещи летни дни. Дейностите се ограничават само от твоите интереси и желанието да опитваш нови неща. Основните елементи в пълноценната дейност са:

  • поне единият да харесва тази дейност,
  • другият да е готов да я върши,
  • и двамата да знаете защо го правите – за да изразите любовта си, като сте заедно.

Едно от следствията на пълноценните дейности е, че осигуряват банка със спомени, от които да черпим през следващите години. Щастлива е двойката, която помни ранните сутрешни разходки по брега, пролетта, когато са засадили своите цветя в градината, времето, когато са получили алергичен обрив, докато са гонили заек в градината, вечерта, когато за първи път са отишли заедно на баскетболен мач, единствения път, когато са ходили заедно на ски и той си е счупил крака, увеселителните паркове, концертите, катедралите и о, да, страхопочитанието, докато са стояли под огромния водопад, след като са се изкачвали два километра. Почти чувстват мъглата от водни капчици, докато си припомнят. Това са спомени на любов, особено за този, чийто първи любовен език е пълноценното време.

И къде намираме време за такива дейности, особено ако и двамата работим извън дома? Отделяме време, също както отделяме време за обяд или вечеря. Защо? Защото това е жизнено важно за нашия брак, така както храната е важна за здравето ни. Трудно ли е? Има нужда от внимателно планиране? Да. Това означава ли, че трябва да се откажем от някои дейности, които вършим поотделно. Вероятно. Означава ли, че трябва да правим неща, които не ни харесват чак толкова? Със сигурност. Струва ли си? Без съмнение. Какво ще получа? Удоволствието да живееш с партньор, който се чувства обичан, и знанието, че си се научил да говориш свободно на неговия или нейния език. Благодаря на Бил и Бети Джоу от Литъл Рок, които ме научиха на любовен език номер едно, утвърждаващите думи, и любовен език номер две, пълноценно време. Сега към Чикаго и любовен език номер три.

Гари Чапмън

Четвърта Глава – Любовен език №1 : Утвърждаващи думи

Марк Твен е казал веднъж: „Бих преживял два месеца с един добър комплимент“. Ако приемем думите на Марк Твен буквално, шест комплимента годишно биха поддържали неговия емоционален резервоар с любов на нужното ниво. Твоят партньор вероятно ще се нуждае от повечко.

Един от начините да изразяваме любов емоционално е като използваме думи, които изграждат. Соломон, един от авторите на древната поучителна еврейска литература, пише: „Смърт и живот има в силата на езика“. Много брачни двойки така и не са научили силата на вербалното утвърждаване. Соломон отбелязва по-нататък: „Теготата смирява човешкото сърце, а благата дума го развеселява“

Устните комплименти или думите на похвала са мощен израз на любовта. Те се изразяват най-добре чрез прости, директни утвърждаващи изречения като:

„Изглеждаш великолепно в този костюм.“

„Как изглеждаш само с тази рокля! Страхотно!“

„Никой не приготвя картофи по-добре от теб. Тези картофи са чудесни.“

„Наистина съм ти благодарна, че изми чиниите тази вечер.“ „Благодаря, че се погрижи някой да гледа детето тази вечер. Искам да знаеш, че забелязвам тези неща.“

Какво би станало с емоционалния климат в брака, ако съпругът и съпругата чуват често такива утвърждаващи думи?

Преди няколко години седях в офиса си, а вратата бе отворена. Една жена мина по коридора и попита:

  • Ще ми отделите ли минутка?
  • Разбира се, влезте. Тя седна и каза:
  • Д-р Чапмън, имам проблем. Не мога да накарам мъжа си да пребоядисаме спалнята. Убеждавам го вече девет месеца. Опитах всичко, което ми е известно, но не мога да го накарам да я пребоядиса.

Първата ми мисъл бе: Госпожо, имате грешка. Аз не сключвам договори с бояджии. Но казах:

  • Разкажете ми. Тя каза:
  • Ами миналата събота бе пресен пример. Помните ли колко хубав ден беше? Знаете ли какво прави мъжа ми цял ден? Ми и лъска колата.
  • И какво направихте вие?
  • Излязох и казах: „Боб, не те разбирам. Днес е прекрасен ден, в който можехме да пребоядисаме спалнята, а ти миеш и лъскаш колата.“ – И той боядиса ли спалнята? – попитах аз.
  • Не, все още не е боядисана. Не знам какво да направя.
  • Нека ви задам един въпрос – казах аз. – Имате ли нещо против измити, лъснати коли?
  • Не, но искам да боядисаме спалнята.
  • Сигурна ли сте дали съпругът ви знае, че искате да се боядиса спалнята?
  • Разбира се, че знае – отвърна тя. – Преследвам го с това вече I девет месеца.
  • Нека ви задам още един въпрос. Върши ли някога съпругът ви нещо добро?
  • Например?
  • Например да хвърля боклука, да почиства мухите от стъклото на колата, която карате вие, да налива бензин в колата, да плаща сметките за тока или да си закача палтото, когато се прибере?
  • Да – каза тя – прави някои от тези неща.
  • Тогава имам две предложения. Първо, не му споменавайте повече отново за боядисване на спалнята.

Повторих:

  • Никога повече не го споменавайте.
  • Не виждам как ще помогне това – учуди се тя.

Целта на любовта не е да постигнете това, което искате, а да направите нещо за доброто на този, когото обичате. Факт е обаче, че когато получаваме утвърждаващи думи, сме по-мотивирани да отговорим с взаимност.

  • Вижте, току-що ми казахте, че той знае желанието ви да боядисате спалнята. Не е нужно да му го повтаряте повече. Той вече знае.

Второто предложение, което имам, е следващия път, когато съпругът ви направи нещо  добро, да го  похвалите устно. Ако  изхвърли боклука,  кажете:

„Боб, много съм ти благодарна, че изхвърли боклука“. Не казвайте: „Крайно време беше да хвърлиш боклука. Иначе мухите щяха да го изнесат вместо теб“. Ако видите, че е платил сметката за тока, сложете ръка на рамото му и кажете:

„Боб, много се радвам, че си платил сметката за тока. Доколкото знам не всички съпрузи го правят. Искам да ти кажа, че ценя грижите ти.“ Всеки път, когато направи нещо добро, му правете комплимент устно.

  • Не виждам как това ще ми помогне за боядисването на спалнята. Казах:
  • Вие ми поискахте съвет. Аз го дадох. Безплатен е.

Не беше много доволна от мен, когато си тръгваше. Три седмици по-късно обаче дойде в офиса ми и каза:

  • Сработи!

Беше разбрала, че вербалните комплименти са далеч по-добри мотиватори от натякващите думи.

Не ви предлагам да използвате вербалното ласкателство, за да накарате партньора си да направи това, което искате. Целта на любовта не е да постигнете това, което искате, а да направите нещо за доброто на този, когото обичате. Факт е обаче, че когато получаваме утвърждаващи думи, много по- вероятно е те да ни мотивират да отвърнем и да направим това, което партньорът ни желае.

Насърчителни думи

Правенето на вербални комплименти е само един от начините да изразим утвърждаващи думи към партньора си. Друг „диалект” са насърчителните думи. Думата насърчавам означава „вдъхвам кураж“. Всички имаме области, в които се чувстваме несигурни. Липсва ни кураж и тази липса на кураж често ни пречи да изпълним добрите неща, които искаме да направим. Латентният потенциал в твоя партньор в тези области на несигурност може би чака твоите насърчителни думи.

Алисън винаги обичала да пише. Към края на обучението си в колежа преминала през няколко курса по журналистика. Бързо разбрала, че вълнението, което изпитва от писането, надвишава интереса ѝ към историята, първата ѝ специалност.

Било твърде късно да сменя специалността си, но след колежа и особено след раждането на първото бебе, написала няколко статии. Изпратила една от статиите в списание, но когато получила отказ, повече не се осмелила да изпрати друга. Сега, след като децата станали ноголеми и имала време да помисли за себе си, Алисън отново се захванала с писане.

Кийт, съпругът на Алисън, почти не обръщал внимание на писането на Алисън в първите дни на техния брак. Бил зает със собствената си кариера и с изкачването по служебната стълбица. След време обаче Кийт разбрал, че дълбокият смисъл на живота не е в кариерата, а във взаимоотношенията. Научил се да отделя повече внимание на Алисън и интересите ѝ. Затова съвсем естествено било за него една вечер да вземе една от статиите на Алисън и да я прочете. Когато завършил, отишъл в кабинета, където Алисън четяла книга. С голям ентусиазъм казал:

  • Не исках да те прекъсвам, но трябва да ти кажа нещо. Току-що прочетох статията ти „Как да използваме най-добре празничните дни“.

Алисън, ти пишеш чудесно. Това трябва да се публикува! Пишеш ясно. Думите ти рисуват картини, които си представям в ума. Имаш завладяващ стил. Трябва да изпратиш това на няколко списания.

  • Наистина ли мислиш така? – попитала колебливо Алисън.
  • Сигурен съм – казал Кийт. – Казвам ти, това е добро.

Когато Кийт си тръгнал, Алисън не продължила с книгата. Тя я затворила на скута си, помечтала около тридесет минути за това, което казал Кийт. Зачудила се дали и други биха възприели писането ѝ по същия начин. Спомнила си отказа, който получила преди години, но размислила, че сега е все пак различен човек. Статиите ѝ били по-добри. Вече имала повече опит. Преди да стане от стола да си налее вода, Алисън вече била взела решение. Ще изпрати статиите си на няколко списания. Ще види дали може да ги публикува.

Насърчителните думи на Кийт били изречени преди четиринадесет години. Алисън публикувала множество статии оттогава насам и вече има сключен договор за книга. Тя е великолепен автор, но били нужни насърчителните думи на нейния съпруг, за да я вдъхновят да направи първата стъпка в този смел риск да публикува статия.

Може би твоят партньор има скрит потенциал в една или повече области от живота. Този потенциал може би чака твоите насърчителни думи. Може би тя трябва да се запише в някакъв курс, за да развие този потенциал. Може би той трябва да се срещне с някои хора, за да успее в тази област, за да му дадат насока за следващата стъпка, която да предприеме. Твоите думи могат да дадат на партньора ти необходимия кураж, за да направи тази първа стъпка.

Моля ви отбележете, че не говоря да насилвате партньора си да направи нещо, което вие искате. Говоря за насърчаването, развиващо интереси, които вече има. Например някои съпрузи насилват жените си да отслабват. Съпругът казва: „Насърчавам я“, но за жената това е като осъждение. Само когато човек иска да отслабне, можете да го насърчавате в това. Ако тя не го желае, думите ви спадат към категорията на проповядването. Такива думи рядко насърчават. Те винаги звучат като думи на съд, целящи да предизвикат вина. Те не изразяват любов, а отхвърляне.

Насърчаването изисква да се поставиш на мястото на другия и да погледнеш на света през неговите очи. Трябва най-напред да разберем какво е важно за партньора ни.

Ако обаче твоят партньор каже: „Мисля, че трябва да започна някаква програма за отслабване тази есен“, тогава имаш възможност да отправиш насърчителни думи. Насърчителните думи биха прозвучали може би така: „Ако решиш да го направиш, ще ти кажа, че ще успееш. Едно нещо харесвам в теб. Когато решиш нещо, го правиш. Ако искаш това, ще направя всичко възможно да ти помогна.

И не се притеснявай какво ще струва участието ти в програмата. Ако го искаш, ще намерим пари.“ Такива думи ще дадат на партньора ти куража да се обади по телефона на центъра за отслабване.

Насърчаването изисква да се поставиш на мястото на другия и да погледнеш на света през неговите очи. Трябва най-напред да разберем какво е важно за партньора ни. Само тогава ще можем да го насърчим. При устното насърчение се опитваме да кажем: „Знам. Интересува ме. С теб съм. Как мога да ти помогна?“ Опитваме се да покажем, че вярваме в него и в способностите му. Доверяваме му се и го хвалим.

Повечето от нас имат по-голям потенциал, но не го развиваме. Това, което ни спира обикновено, е липсата на кураж. Един любящ партньор може да се окаже този толкова важен катализатор. Разбира се, може да ти е трудно да изговориш насърчителни думи. Може те да не са първичният ти любовен език. Може да са нужни големи усилия, за да научиш този втори език, особено ако си навикнал да използваш критични или осъдителни думи. Но мога да те уверя, че си струва усилието.

Нежни думи

Любовта е нежна. В такъв случай, когато показваме с думите си любов, трябва да използваме нежни думи. Това е свързано с начина, по който говорим. Едно и също изречение може да има две различни значения, в зависимост как го изричаме. Изречението „Обичам те“ , когато е изречено любезно и нежно, може да бъде истински израз на любов. Но какво да кажем за изречението

„Обичам те?“ Въпросителната променя цялото значение на тези две думи. Понякога думите ни казват едно, а тонът на гласа ни казва съвсем друго. Изпращаме двузначни послания. Съпругът ни обикновено ще изтълкува посланието въз основа на тона на гласа, а не въз основа на думите.

„С удоволствие ще измия чиниите тази вечер“, казано с ядосан тон няма да бъде прието като израз на любов. От друга страна, можем да дадем израз на огорчение,  болка  или  дори  гняв  любезно  и  това  да  бъде  израз  на любов.

„Останах разочарована, че не ми предложи помощта си тази вечер“, казано честно и мило, може да бъде израз на любов. Този, който говори, иска да се разкрие пред своя партньор. Тя прави крачка към изграждане на близост, като споделя чувствата си. Търси възможност да обсъди болката си, за да намери изцеление. Същите думи, изразени с висок груб глас, няма да бъдат израз на любов, а израз на осъждане и съд.

Начинът, по който говорим, е изключително важен. Един древен мъдрец е казал: „Блага дума отвръща гнева“. Когато партньорът ти е гневен или раздразнен и сипе нагорещени думи, ако избереш да покажеш любов, трябва да отвръщаш не с допълнителен огън, а с нежен глас. Ще приемеш това, което казва, като информация за неговите емоции. Ще му позволиш да ти каже за своята болка, гняв и начина, по който възприема събитията. Ще се опиташ да се поставиш на негово място и да погледнеш на нещата през неговите очи и след това нежно и мило ще му кажеш, че разбираш защо се чувства така. Ако ти си го наранил, бъди готов да изповядаш грешката си и да помолиш за прошка. Ако мотивът ти е бил различен, а не това, което той е разбрал, ще можеш да обясниш любезно своя мотив. Ще потърсиш разбиране и помирение и няма да доказваш собственото си схващане като единствения логичен начин да се изтълкува станалото. Това е зрялата любов – любов, към която се стремим, ако искаме бракът ни да се развива.

Любовта не държи сметка за зло. Любовта не напомня минали неуспехи. Никой от нас не е съвършен. В брака не винаги правим найдоброто или най- правилното. Понякога сме сторили или казали нещо, което е наранило нашия партньор. Не можем да изтрием миналото. Можем само да го изповядаме и да признаем, че е било нещо лошо. Можем да помолим за прошка и да се опитаме да действаме другояче. След като съм изповядал грешката си и съм помолил за прошка, не мога да направя нищо повече, за да намаля болката, която може би съм причинил на съпругата си. Когато съм бил наранен от съпругата си и тя  с болка изповядва вината си и моли за прошка, съм изправен пред избора между справедливостта и прошката. Ако избера справедливостта и реша да ѝ го върна или да я накарам да си плати, правя себе си съдията, а нея престъпника. Близостта става невъзможна. Ако обаче избера да простя, близостта може да бъде възстановена. Прошката е пътят на любовта.

Удивен съм колко много хора объркват всеки нов ден, като намесват вчерашния. Те настояват неуспехите от вчера да се свържат с днес и така омърсяват потенциално чудесния ден. „Не мога да повярвам, че го направи. Мисля, че никога няма да го забравя. Не можеш да си представиш колко ме заболя. Не знам как можеш да си седиш така удобно, след като вчера се отнесе към мен по този начин. Би трябвало да пълзиш на колене пред мен и да ме молиш за прошка. Не знам дали изобщо някога ще мога да ти простя? Това не са думите на любовта, а на огорчението, на ненавистта и отмъщението.

Ако искаме да изградим взаимоотношения на близост, трябва да познаваме желанията един на друг. Ако искаме да се обичаме един друг, трябва да знаем какво иска другият.

Най-доброто, което можем да направим с неуспехите от миналото, е да им позволим да бъдат история. Да, това стана. Наистина заболя. Може дори още да боли, но той си призна грешката и помоли за прошка. Не можем да изтрием миналото, но можем да го приемем като история. Можем да изберем да живеем днес свободни от грешките на вчерашния ден. Прошката не е чувство, тя е решение. Тя е избор да покажеш милост, да не държиш повече вината срещу виновния. Прошката е израз на любов. „Обичам те. Грижа ме е за теб и избирам да ти простя. Макар че все още чувствам болка, няма да позволя това, което стана, да застава между нас. Надявам се, че има какво да научим от това преживяване. Ти не си неудачник само защото си се провалил. Ти си моят съпруг и заедно ще продължим оттук нататък? Това са думите на утвърждаването, изразени чрез диалекта на нежните думи.

Смирени думи

Любовта моли, не изисква. Когато изисквам нещо от съпругата си, аз ставам родител, а тя — детето. Родителят е този, който казва на тригодишното дете какво да направи и всъщност какво трябва да направи. Това е необходимо, защото тригодишното дете все още не знае как да плува през опасните води на живота. В брака обаче сме равни, възрастни партньори. Не сме съвършени, разбира се, но сме възрастни и сме партньори. Ако искаме да изградим близки взаимоотношения, трябва да познаваме желанията един на друг. Ако искаме да се обичаме, трябва да знаем какво иска другият.

Начинът, по който изразяваме тези желания обаче, е много важен. Ако те излизат като изисквания, изтриваме възможността за близост и отблъскваме своя партньор. Но ако изразяваме своите нужди и желания като молба, даваме насоки, а не ултиматуми. Съпругът, който споделя: „Какво ще кажеш за онзи ябълков сладкиш, който правиш? Дали не би направила един тази седмица? Страшно го обичам“ – дава насока на жената как може да покаже любовта си и така да изгради близост. От друга страна, съпругът, който казва: „Не съм ял от онези ябълкови сладкиши, откакто се е родило бебето. Предполагам, че няма да ям ябълкови сладкиши през следващите осемнадесет години“ — е престанал да бъде възрастен и се е върнал към поведението на подрастващ. Такива изисквания не изграждат близост. Съпругата, която казва: „Мислиш ли, че ще е възможно да почистиш улуците тази седмица?“ — изразява любовта си, като отправя молба. Но жената, която казва: „Ако не почистиш в най-скоро време улуците, ще паднат от къщата. Вече дървета растат по тях!“ – е престанала да показва любов и се е превърнала в доминираща майка.

Когато отправяш молба към съпругата си, ти утвърждаваш нейната стойност и способности. В същността си показваш, че тя има нещо или може да направи нещо хубаво и ценно за теб. Когато обаче отправяш изисквания, вече не си любим, а тиранин. Твоята жена няма да се чувства оценена, а подценена. Молбата въвежда елемента на избор. Партньорът ти може да избере дали да отговори на молбата ти или да я отхвърли, защото любовта винаги е избор. Точно това ѝ придава смисъл. Да зная, че съпругата ми ме обича достатъчно, че да отговори на молбата ми, показва емоционално, че тя се интересува от мен, уважава ме, възхищава се от мен и иска да направи нещо, за да ме зарадва. Не можеш да получиш емоционална любов чрез изисквания. Съпругата ми може всъщност да се подчини на изискванията ми, но това не е израз на любов. Това е акт на страх или вина, или някаква друга емоция, но не любов. Така че молбата създава възможност да се изрази любов, докато изискването задушава тази възможност.

Различни диалекти

Утвърждаващите думи са един от петте основни езика на любовта. В този език обаче има много диалекти. Вече обсъдихме няколко, но има много повече. Цели томове и безброй статии са написани за тези диалекти. Всички диалекти имат нещо общо – използването на думи, за да бъде утвърден партньорът. Психологът Уилям Джеймс казва, че може би най-дълбоката човешка нужда е нуждата да бъдеш оценен. Утвърждаващите думи биха посрещнали тази нужда у много хора. Ако не си човек на думите, ако това не е твоят първичен език, но си мислиш, че може би е езикът на твоя партньор, ще ти предложа да си направиш бележник, наречен „Утвърждаващи думи“. Когато прочетеш статия или книга за любовта, записвай си утвърждаващите думи, които откриваш. Когато чуеш статия за любовта или дочуеш как твой приятел казва нещо утвърждаващо на някого, записвай си го. След време ще събереш доста голям списък от думи, с които да изразяваш любовта си към своя партньор.

Може също да се опиташ да даваш непряко утвърждаващи думи, т.е. като казваш положителни неща за своя съпруг или съпруга, когато отсъстват. В крайна сметка някой ще им каже и ти ще получиш награда за любовта си. Когато нейната майка ѝ каже какво си казал, то ще бъде разкрасено и ще бъдеш възнаграден още повече. Също утвърждавай партньора си пред други, когато присъства. Когато ти оказват публично чест за някакво постижение, непременно отдавай заслужената благодарност на своя партньор. Може също да се опиташ да напишеш утвърждаващи думи. Написаното има това преимущество, че може да се чете отново и отново.

Научих един важен урок относно утвърждаващите думи и любовните езици в Литъл Рок, Арканзас. Срещата ми с Бил и Бети Джоу бе в един прекрасен пролетен ден. Те живееха в малък уютен дом с бяла дървена ограда, зелена трева и разцъфнали пролетни цветя. Истинска идилия. Но щом влязох вътре, разбрах, че идилията свършва дотук. Бракът им бе в развалини. Дванадесет години и две деца след сватбата, те се чудеха защо изобщо са се оженили. Сякаш в нищо не бяха съгласни.

Единственото, за което и двамата се съгласяваха, бе, че и двамата обичат децата. Докато ми разкриваха историята си, наблюденията ми показаха, че Бил е работохолик, комуто остава малко време за Бети Джоу. Бети работеше на непълен работен ден, колкото да се измъкне от къщата. Методът им да се справят с проблемите бе бягството. Опитваха се да сложат дистанция помежду си, за да не изглеждат толкова сериозни конфликтите им. Но показателят на резервоара за любов и у двамата показваше „празно“.

Казаха ми, че са се съветвали с брачен консултант, но изглежда нямаше напредък. Бяха посетили семинара ми за брачни взаимоотношения и на следващия ден щяха да напуснат града. Това вероятно щеше да бъде единствената ми среща с Бил и Бети Джоу. Реших да хвърля всичките си козове наведнъж.

Прекарах един час с всеки от тях поотделно. Изслушах историята и на двамата. Открих, че въпреки празнотата в техните взаимоотношения и многото несъгласия, те харесваха определени неща един у друг. Боб призна:

  • Тя е добра майка. Също и добра домакиня и прекрасна готвачка, когато реши да готви. Но – продължи той – просто в нея не виждам никаква привързаност. Влагам всичко от себе си в работата, а от нея няма никакво признание.

В разговора ми с Бети Джоу тя се съгласи, че Бил чудесно се грижи за нуждите им.

  • Но – оплака се тя – той не прави нищо у дома да ми помогне и никога не отделя време за мен. Какъв е смисълът да имаш дом, каравана и всички други неща, ако изобщо нямаш време да им се насладиш?

След като получих тази информация, реших да насоча съвета си, като направя само едно предложение на всеки от тях. Казах на Боб и Бети Джоу поотделно, че всеки от тях държи ключа към промяна в емоционалния климат на брака им.

  • Този ключ – казах аз – е да изразявате устно високата оценка за нещата, които харесвате у другия, и за момента да престанете да се оплаквате за нещата, които не харесвате.

Направихме преглед на положителните оценки, които всеки от тях вече бе направил, и им помогнах да направят списък с положителните черти на другия. Списъкът на Бил се съсредоточаваше около дейностите на Бети Джоу като майка, домакиня и готвачка. Списъкът на Бети бе насочен към сериозната работа на Бил и финансовата му грижа за семейството. Бяхме направили списъците възможно най-конкретни. Списъкът на Бети изглеждаше така:

  • Не е отсъствал един ден от работа в продължение на дванадесет години. Напорист е в работата си.
  • Получил е много повишения през годините. Винаги търси начини да подобри продуктивността си.
  • Плаща вноските за къщата редовно всеки месец.
  • Плаща сметките за ток, газ, вода.
  • Купи караваната преди три години.
  • Коси тревата или наема някой да го прави всяка седмица през пролетта и лятото.
  • Почиства сухите листа или наема някой да го прави есента. Осигурена достатъчно пари за храна и облекло на семейството.
  • Хвърля боклука приблизително веднъж месечно.

Осигурява пари за закупуване на коледни подаръци за семейството.

  • Съгласен е да използвам парите, които изкарвам от работата си на половин ден, както желая.

Списъкът на Бил изглеждаше така:

  • Оправя леглата всеки ден.
  • Почиства с прахосмукачката всяка седмица.
  • Изпраща децата на училище всяка сутрин с хубава закуска.
  • Приготвя вечеря приблизително три пъти в седмицата.
  • Купува хранителните продукти. Помага на децата да се справят с домашните.
  • Закарва децата на училище и на различните дейности в църквата.
  • Преподава на първи клас в училище.
  • Носи дрехите ми за почистване.
  • Грижи се за прането и глади.

Предложих им да прибавят в списъците си неща, които забелязват през идните седмици. Предложих им също да показват одобрението си устно към своя партньор. Дадох им още една насока. Казах на Бети Джоу, че ако Бил ѝ направи комплимент, не е нужно тя също да му прави комплимент веднага, а по-скоро да го приема и да казва: „Благодаря ти, че го казваш“. Казах на Бил същото. Насърчих ги да правят това всяка седмица в продължение на два месеца и ако им се стори полезно, да продължат. Ако експериментът не подобри емоционалния климат в брака, могат да го отпишат като още един пропаднал опит.

На следващия ден се качих на самолета и се върнах у дома. Отбелязах си да се обадя на Бил и Бети Джоу два месеца по-късно, за да видя какво е станало. Когато им се обадих по средата на лятото, помолих да разговарям с всеки от тях поотделно. Бях удивен като разбрах, че отношението на Бил бе направило огромна крачка напред. Той бе познал, че съм дал на Бети Джоу същия съвет, както и на него, но в това нямаше нищо лошо. Харесваше му. Тя показваше одобрение за сериозната му работа и снабдяването на семейните нужди.

Всъщност тя ми помогна да се почувствам отново като мъж. Има много да вървим още, д-р Чапмън, но наистина вярвам, че сме на правия път.

Когато разговарях с Бети Джоу обаче, открих, че тя е направила само една миниатюрна крачка напред. Тя каза:

— Има малък напредък, д-р Чапмън. Бил ми прави устни комплименти, както споменахте, и вярвам, че е искрен. Но, д-р Чапмън, той все още не прекарва време с мен. Толкова е зает с работата си, че изобщо не ни остава време да сме заедно.

Докато слушах Бети Джоу, ми просветна. Знаех, че съм направил огромно откритие. Любовният език на един човек не е непременно любовният език на друг човек. Явно бе, че първичният любовен език на Бил бяха утвърждаващите думи. Той работеше здраво, обичаше работата си и това, което най-много искаше от жена си, бе да изразява одобрение от работата му. Този модел явно бе заложен още в детството му и нуждата му от устно утвърждаване не бе изгубила значението си в живота му като възрастен. Бети Джоу, от друга страна, емоционално молеше за нещо друго. Положителните думи бяха нещо хубаво, но дълбокият ѝ емоционален копнеж бе за нещо друго. Това ни отвежда към втория език на любовта.

Гари Чапмън

Трета глава : Да бъдеш влюбен

Тя се появи в офиса ми без уговорена среща и попита секретарката ми дали ще поговоря с нея пет минутки. Познавах Джанис от осемнадесет години. Беше на тридесет и шест години и не беше се женила. Беше се срещала с няколко мъже през годините, с един дори в продължение на шест години, с друг три години, с няколко други за по-кратки периоди. От време на време си уговаряше среща с мен, за да обсъди появила се конкретна трудност с някоя от връзките ѝ. По природа бе дисциплинирана, съвестна, организирана, внимателна и грижовна. Беше напълно извън стила ѝ да се появи в офиса ми без предупреждение. Помислих: трябва да е станало нещо много сериозно с Джанис, за да дойде, без да си е уговорила среща. Казах на секретарката си да я пусне и очаквах Джанис да избухне в сълзи и да ми разкаже някоя трагична история, още щом затворя вратата. Вместо това тя влезе буквално подскачайки в офиса ми, с щастлива развълнувана усмивка.

  • Как си днес, Джанис? – попитах аз.
  • Страхотно! — отвърна тя. – Никога не съм се чувствала подобре в живота си. Ще се омъжвам!
  • Сериозно? – казах аз, като не скрих изненадата си. – За кого и кога?
  • За Дейвид Джилеспи – възкликна тя, – през септември.
  • Това е вълнуващо. Откога се познавате?
  • От три седмици. Знам, че е лудост, д-р Чапмън, след всички онези хора, с които съм се срещала, и всички онези случаи, когато съм била на път почти да се омъжа. Самата аз не мога да повярвам, но знам, че Дейвид е точно човекът за мен. От първата среща и двамата го разбрахме. Разбира се, не говорихме за това през онази първа вечер, но седмица по-късно той ме попита ще се омъжа ли за него. Знаех, че ще ми предложи, и знаех, че ще му кажа да. Никога не съм се чувствала така по-рано, д-р Чапмън. Известни са ви връзките, които имах през годините, и борбите, през които преминах. Във всяка връзка нещо не бе наред. Никога не съм се чувствала спокойна да се омъжа за някой от тях, но знам, че Дейвид е правилният човек.

В това време Джанис вече се клатеше напред-назад на стола си, смееше се и казваше:

– Знам, че е лудост, но съм толкова щастлива. Никога не съм била по-щастлива в живота си.

Какво бе станало с Джанис? Тя се бе влюбила. В ума ѝ Дейвид бе най-прекрасният човек, когото бе срещала някога. Той бе съвършен във всичко. Щеше да стане идеалният съпруг. Мислеше за него денем и нощем. Фактът, че Дейвид се бе женил два пъти преди това, че имаше три деца и че бе сменил три работи през последната година, бе незначителен за Джанис. Тя бе щастлива и бе убедена, че ще бъде щастлива завинаги с Дейвид. Беше влюбена.

Повечето от нас влизат в брака с преживяване на влюбването. Срещаме някой, чийто физически характеристики и черти на личността създават достатъчно електрическо напрежение у нас, за да се задейства системата за

„любовна тревога“. Сирената пропищява и ние се включваме в процеса на опознаване на личността. Първата стъпка може да е да изядем заедно някой хамбургер или пържола, в зависимост от възможностите, но истинският ни интерес не е в храната. Ние търсим любовта. „Дали това топло, трепетно чувство, което чувствам отвътре, не е истинското нещо“? – не.

Понякога трепетът изчезва още с първата среща. Разбираме, че тя смърка енфие, и трепетното чувство се изнизва през пръстите на краката ни – повече не искаме да ядем хамбургери с нея. Друг път обаче трепетното чувство е още по- силно след хамбургерите отколкото преди това. Уреждаме си още няколко преживявания „заедно“ и не след дълго нивото на интензивност нараства дотолкова, че започваме да си казваме: „Струва ми се, че се влюбвам“. Накрая сме убедени, че това е истинското нещо и го споделяме с другия, като се надяваме чувството да е взаимно. Ако не е, нещата охладняват малко или удвояваме усилията си, за да направим впечатление и накрая да спечелим любовта на възлюбения. Когато е взаимно, започваме да говорим за брак, защото всички са съгласни, че да си „влюбен“ е необходимата основа за един добър брак.

Мечтите ни преди брака са за брачно блаженство… Трудно е да вярваш в нещо друго, когато си влюбен.

Във върховата си точка чувството на влюбеност е еуфорично. Ние сме емоционално завладени един от друг. Заспиваме, като мислим за другия. Когато се събуждаме, този човек е първата мисъл, която ни идва на ум. Копнеем да бъдем заедно. Времето, прекарано заедно, е като игра в преддверието на рая. Когато се държим за ръце, ни се струва, че кръвта ни се слива. Бихме могли да се целуваме вечно, ако не се налагаше да тръгнем за училище или работа. Прегръдките стимулират мечтите ни за брак и екстаз.

Този, който е влюбен, храни илюзията, че възлюбеният е съвършен. Майка му може да вижда дефекти, но не и той. Майка му може да казва: „Скъпи, замисляш ли се върху факта, че тя е била под грижите на психиатър в продължение на пет години?“ Но той отвръща: „0, мамо, я стига. От три месеца е напуснала клиниката“. Приятелите му също могат да видят дефекти, но едва ли биха му казали, освен ако той попита, а той едва ли би го направил, защото в ума му тя е съвършена и това какво мислят другите е без значение.

Мечтите ни преди брака са за брачно блаженство: „Ще се направим много щастливи един друг. В другите семейства може да спорят, да се бият, но не и ние. Ние се обичаме.“ Разбира се, не сме съвсем наивни. Знаем с ума си, че все пак ще се появят различия. Но сме сигурни, че ще обсъждаме тези различия открито, единият от нас винаги ще се съгласи да отстъпи и ще постигнем съгласие. Трудно е да вярваш в нещо друго, когато си влюбен.

Научили са ни да вярваме, че ако сме наистина влюбени, това ще трае вечно. Винаги ще изпитваме чудесните чувства, които имаме в този момент. Никой не би могъл да застане между нас. Нищо не би победило любовта ни един към друг. Влюбени сме и завладени от красотата и чара в личността на другия. Любовта ни е най-чудното нещо, което някога сме преживявали. Забелязваме, че някои семейни двойки сякаш са изгубили това чувство, но с нас това няма да се случи. „Може би просто не са изпитвали правилното нещо“, размишляваме ние.

За нещастие вечността на преживяването „влюбен“ е фикция, не факт. Д-р Дороти Тенов, психолог, е направила дългосрочни изследвания на феномена влюбен. След изучаването на десетки двойки, тя стига до заключението, че средният живот на романтичното въодушевление трае две години. Ако е тайна любовна връзка, може да трае малко по-дълго. Накрая обаче всички слизаме от облаците и отново стъпваме на земята. Очите ни се отварят и виждаме брадавиците по другия човек. Осъзнаваме, че някои от неговите/нейните черти в характера са направо дразнещи. Моделът ѝ на поведение е дразнещ. Той има способността да наранява и да се ядосва, може би дори да използва груби думи и да съди критично. Тези малки недостатъци, които сме пренебрегвали, когато сме били влюбени, сега ни се струват като огромни планини. Спомняме си думите на мама и се питаме: Как съм могъл да бъда толкова глупав?

Добре дошли в реалния свят на брака, където в мивката вечно има косми, а огледалото е покрито с малки бели петна, където споровете са от кой край се стиска пастата за зъби и дали капакът на тоалетната трябва да е вдигнат или легнал. Това е свят, където обувките не отиват сами в шкафа и чекмеджетата не се затварят сами, където палтата не обичат закачалките, а чорапите се губят след пране. В този свят един поглед може да нарани и една дума може да смаже. Близките любовници могат да станат врагове, а бракът – бойно поле.

Какво е станало с чувството на влюбеност? За жалост, това е било само илюзия, която ни е излъгала да разпишем имената си върху пунктираната линия, за добро или лошо. Нищо чудно, че толкова много хора започват да проклинат брака и партньора, когото някога са обичали. Наистина ли сме били открили „истинското“ нещо? Смятам, че проблемът е в лошата информация.

Лошата информация е идеята, че страстта на влюбването ще трае вечно. Трябвало е да се сетим. Един повърхностен поглед само дори е трябвало да ни научи, че ако хората се намират във вечно въодушевление, биха имали сериозни проблеми. Вълните на шока биха преминали през бизнеса, индустрията, църквата, образованието и останалото общество. Защо? Защото хората, които са „влюбени” губят интерес към всичко друго. Ето защо го наричаме „страст“. Студентът, който е влюбен до уши, вижда как оценките му спадат. Трудно е да учиш, когато си влюбен. Утре имаш контролно върху войната от 1812 г., но кой се интересува от войната през 1812 г.? Когато си влюбен, всичко друго сякаш не е толкова важно. Един мъж ми каза:

  • Д-р Чапмън, работата ми върви на зле.
  • Какво искаш да кажеш? — попитах аз.
  • Срещнах това момиче, влюбих се и сега не мога да върша нищо. Не мога да мисля за работата си. По цял ден мечтая за нея.

Еуфорията на състоянието „влюбен“ ни дава илюзията за близки взаимоотношения. Чувстваме се така, сякаш сме един за друг. Вярваме, че можем да победим всички проблеми. Чувстваме алтруизъм един към друг. Както каза един мъж за годеницата си: “Не мога да си представя как бих я наранил по някакъв начин. Единственото ми желание е да я направя щастлива. Бих сторил всичко, за да е щастлива.“ Такава страст ни дава фалшивото чувство, че егоцентричното ни отношение е изкоренено и сме станали нещо като Майка Тереза, готови да направим всичко за доброто на този, когото обичаме. Всъщност правим го толкова леко, защото искрено вярваме, че любимият ни изпитва същото към нас. Вярваме, че тя е готова да посрещне нуждите ни, че той ни обича по същия начин, както обичаме него, и че не би направил нищо, за да ни нарани.

Това мислене е винаги измамно. Не че не сме искрени в това, което мислим и чувстваме, но не сме реалисти. Не вземаме предвид човешката природа. По природа ние сме егоцентрични. Светът се върти около нас. Никой от нас не е напълно алтруистичен. Еуфорията на чувството „влюбване“ само ни дава тази илюзия.

Когато преживяването на влюбването тръгне по закономерния си път (помнете, че обичайното чувство на влюбеност трае две години), ще се върнем в действителния свят и ще започнем да утвърждаваме себе си. Той ще изразява желанията си, но желанията му ще бъдат различни от нейните. Той иска секс, но тя е твърде уморена. Той иска да купят нова кола, но тя казва: „Това е абсурд!“. Тя иска да посети родителите си, но той казва: „Не ми харесва, че прекарваш толкова време със семейството си“. Той иска да поднови тренировките си по футбол, а тя казва: „Ти обичаш футбола повече отколкото обичаш мен“. Малко по малко илюзията за интимност се изпарява и различните им желания, емоции, мисли и модели на поведение започват да се налагат. Те са две отделни личности. Умовете им не са се слели, а емоциите им са се смесили само за кратко в океана на любовта. Сега вълните на действителността започват да ги разделят. Те се разлюбват и в този момент или се отдалечават, разделят, развеждат и тръгват в търсене на ново влюбване, или започват да се учат да се обичат един друг без еуфорията на любовната страст.

Преживяването на влюбването не се фокусира върху личното ни израстване, нито върху израстването и развитието на другия човек. По-скоро то ни дава чувството, че сме пристигнали.

Някои изследователи, сред тях психиатърът Скот Пек и психоложката Дороти Тенов, са стигнали до заключението, че влюбването изобщо не трябва да се нарича „любов“. Д-р Тенов дори е измислила друга дума за  влюбването, за да го различи от това, което според нея представлява истинската любов. Д-р Пек стига до заключението, че влюбването не е истинската любов по три причини. Първо, влюбването не е акт на волята или съзнателен избор. Без значение колко искаме да се влюбим, не можем да го предизвикаме. От друга страна, може да не търсим преживяването, а то просто да ни завладее. Често се влюбваме в най-неподходящ момент и в съвсем невероятни хора.

Второ, влюбването не е истинската любов, защото то не изисква усилия. Каквото и да правим в състоянието на влюбеност, то не изисква дисциплина или съзнателно усилие от наша страна. Дългите скъпи телефонни разговори помежду ни, парите, които харчим, докато пътуваме един към друг, подаръците, които даваме, работните проекти, които правим, не са нищо за нас. Както инстинктът на птицата ѝ диктува да строи гнездо, така и инстинктивната природа на влюбването ни подтиква да вършим странни и необичайни неща един за друг.

Трето, този, който е „влюбен“, всъщност не се интересува да насърчава личното израстване на другия. „Ако имаме някаква цел в ума си, когато се влюбим, то е да сложим край на собствената си самота и може би да подсигурим този резултат чрез брак.“ Влюбването не се фокусира върху собственото израстване или израстването и развитието на другия. По-скоро то ни дава чувството, че сме постигнали целта и не е нужно повече да растем. Намираме се на върха на щастието в живота и единственото ни желание е да останем там. Със сигурност възлюбеният ни няма нужда да расте, защото е съвършен. Просто се надяваме тя да остане съвършена.

Ако влюбването не е истинската любов, какво е то? Д-р Пек стига до заключението, че то е „генетично предопределен инстинктивен компонент на действията при размножаване. С други думи, временното срутване на границите на егото, каквото представлява влюбването, е стереотипна реакция у човешките същества спрямо определена конфигурация от вътрешно сексуално влечение и външни сексуални стимули, което увеличава вероятността от сексуално съчетаване и свързване, за да се съдейства за оцеляването на вида.“

Независимо дали сте съгласни с такъв извод или не, онези от нас, които са се влюбвали и са разлюбвали, вероятно ще се съгласят, че това преживяване наистина ни катапултира към емоционална орбита, която не наподобява на нищо друго, което сме преживявали. То обикновено изключва способностите на разума ни и често разбираме, че правим или казваме неща, които никога не сме правили в по-трезви моменти. Всъщност, когато се приземим от емоционалния транс, често се чудим защо сме сторили тези неща. Когато вълните на емоциите утихнат и се върнем в действителния свят, където изпъкват различията ни, колко от нас се питат: „Защо сме се оженили? Та ние не постигаме съгласие в нищо!“ И все пак, във върховата точка на чувството на влюбеност сме си мислили, че сме съгласни за всичко – или поне всичко, което е важно.

Това означава ли, че след като сме били подмамени да се оженим от илюзията на влюбването, сега пред нас стоят само две възможности:

1) да се обречем на живот на нещастие със своя партньор или

  • да скочим от кораба и да опитаме отново. Нашето поколение избира второто, докато предишни поколения често са избирал или първото. Преди автоматично да заключим, че сме избрали по- доброто, може би трябва да преценим данните. Понастоящем 40 процента от първите бракове в Америка завършват с развод. Шест десет процента от вторите и 75 процента от третите бракове завършват по същия начин. Явно перспективата за по-щастлив брак при втория и третия път е още по-ограничена.

Изследванията сякаш сочат, че има трета и по-добра алтернатива: можем да признаем какво е влюбването — временен емоционален възход — и да започнем да преследваме „истинската любов“ със своя партньор. Този вид любов е емоционална по природа, но не маниакално завладяваща! Това е любов, която обединява разума и емоциите. Тя включва действие на волята и изисква дисциплина, и в същото време признава нуждата от лично израстване. Найосновната емоционална нужда не е да бъдем влюбени, а да бъдем истински обичани от някой друг, да познаем любов, която извира от разума и избора, а не от инстинкта. Аз имам нужда да бъда обичан от някой, който избира да ме обича, който вижда в мен нещо, което си струва да бъде обичано.

Този вид любов изисква усилие и дисциплина. Тя е избор да вложиш енергия в усилието да даваш на другия, да знаеш, че неговият или нейният живот се обогатява от твоето усилие, че ти също ще откриеш удовлетворение – удовлетворението, че истински си обикнал някого. Тази любов не изисква еуфорията на влюбването. Всъщност истинската любов не може да започне, докато не премине влюбването.

Рационална, доброволна любов е този вид любов, към която винаги са ни призовавали мъдреците.

Не можем да се хвалим с любезните и щедри жестове, извършени под влияние на „любовната страст“. Ние сме подтиквани и носени от инстинктивната сила, която отива зад естественото ни поведение. Но ако след като се завърнем в реалния свят на човешкия избор, изберем да бъдем любезни и щедри, това е истинската любов.

Емоционалната нужда от любов трябва да бъде посрещната, ако искаме да бъдем емоционално здрави. Женените хора копнеят да почувстват привързаността и любовта от своите съпрузи. Чувства ме се сигурни, когато сме уверени, че партньорът ни приема, желае ни и се е посветил на нашето добро. В периода на влюбването сме изпитвали тези емоции. Било е божествено. Грешката ни е била, че сме очаквали това да продължи вечно.

Но на тази страст не е писано да трае вечно. В учебника на брака тя е само въведението. Сърцето на книгата е рационалната, доброволна любов. Това е този вид любов, към която мъдрите винаги са ни призовавали. Тя е съзнателна. Това е добрата новина за женените двойки, които са изгубили чувството си на влюбеност. Ако любовта е избор, тогава те имат способността да се обичат, след като страстта е умряла и след като са се завърнали в реалния свят. Този вид любов започва с определено отношение – определен начин на мислене. Любовта е отношение, което казва: „Аз съм женен за теб и избирам да търся твоето добро“.  Тогава  този,  който  избере  да  обича,  ще  намери подходящи начини да изрази това решение.

„Но ми изглежда изкуствено“, биха се възпротивили някои. „Любовта като сърдечно отношение с подходящо поведение? Къде са фойерверките, балоните, дълбоките емоции? Ами духа на очакване, блясъкът в очите, електрическият ток на целувката, вълнението на секса? Ами емоционалната сигурност да знаеш, че си номер едно в неговия/нейния ум?“ Точно за това е тази книга. Как да посрещаме дълбоките емоционални нужди от любов на другия? Ако успеем да се научим да правим това и изберем да го правим, тогава любовта, която споделяме, ще бъде по-вълнуваща от всичко, което сме изпитвали, когато сме били под влияние на страстта на влюбването.

В продължение на много години вече обсъждам петте любовни езика в своите семинари за брачни двойки и в личното си съветване. Хиляди семейства биха потвърдили валидността на това, което ще прочетете. Компютърът ми е пълен с писма от хора, които никога не съм срещал и които казват: „Един приятел ми даде назаем вашите касети за любовните езици и това извърши революция в брака ни. В продължение на години сме се опитвали да показваме любов, но усилията ни не са достигали емоционално до другия. Сега, когато говорим на подходящите любовни езици, емоционалният климат в нашия брак радикално се промени.“

Когато емоционалният резервоар за любов на твоя партньор се напълни и той чувства сигурността на твоята любов, целият свят заблестява и той ще започне да достига своя най-висок потенциал в живота. Когато резервоарът за любов е празен и той се чувства използван, а не обичан, целият свят изглежда мрачен и той може би никога няма да достигне потенциала си да извърши нещо добро в света. В следващите пет глави ще обясня петте емоционални любовни езика и след това в глава 9 ще илюстрирам как можете да откриете първичния любовен език на своя партньор, за да бъдат усилията ви най-продуктивни.

Гари Чапмън

Втора глава : Резервоарът с любов да е винаги пълен

Любов е най-важната дума в нашия език, а и най-объркващата. И светските, и религиозните мислители са съгласни, че любовта играе централна роля в живота. Казва ни се, че „всичко, от което се нуждаеш, е любов“ и че „любовта движи света“. Хиляди книги, песни, списания и филми са изпъстрени с тази думичка. Безброй философски и богословски системи ѝ отдават предно място. А основателят на християнската вяра искаше любовта да бъде отличителната черта на Неговите последователи.

Психолозите са стигнали до заключението, че нуждата да се чувстваш обичан е първична човешка емоционална нужда. За любовта бихме изкачили планини, преплували морета, преминали пустини и издържали невероятни трудности. Без любов планините стават недостижими, моретата необятни, пустините непоносими, а трудностите – зла съдба. Християнският апостол на езичниците, Павел, превъзнася любовта, когато посочва, че всички човешки достижения, които не са мотивирани от любов, в крайна сметка са празни. Той стига до извода, че в последната сцена на човешката драма ще останат само три героя:

„вяра, надежда и любов; но най- голяма от тях е любовта“.

Ако сме съгласни, че думата любов е втъкана в човешкото общество, както исторически, така и в настоящето, трябва да се съгласим също, че това е доста объркваща дума. Използваме я по хиляди начини. Казваме „Обичам сандвичи“ и със следващото изречение казваме „Мамо, обичам те“. Говорим колко обичаме някои дейности: плуване, ски, лов. Обичаме предмети: храна, коли, къщи. Обичаме животни: кучета, котки, дори охлювчета. Обичаме природата: дърветата, тревата, цветята и времето. Обичаме хора: мама, татко, сина, дъщерята, родителите, съпругите, съпрузите, приятелите. Дори често се влюбваме в любовта.

Ако всичко това не е достатъчно объркващо, използваме думата любов даже, за да обясним действия. „Направих го, защото я обичам.“ Това обяснение се дава за всякакъв вид действия. Мъж допуска изневяра и го нарича любов, Проповедникът – от друга страна – го нарича грях. Жената на алкохолик се съвзема след настъпления на съпруга си. Тя го нарича любов, но психологът го нарича нездравословна зависимост. Родител угажда на капризите на детето си, като го нарича любов. Семейният терапевт би го нарекъл безотговорно родителско поведение. Кое е поведението на любов?

Целта на тази книга не е да елиминираме цялото объркване, което заобикаля думата любов, а да се насочим към онзи вид любов, който е основен за емоционалното ни здраве. Детските психолози потвърждават» че всяко дете има определени основни емоционални нужди, които трябва да бъдат посрещнати, за да бъде емоционално стабилно. Сред тези емоционални нужди, никоя не е така основна, както нуждата от любов и привързаност, нуждата да чувства, чето е част от семейството и е желано. С подходяща порция любов всяко дете би се изградило в отговорен възрастен човек. Без тази любов то ще бъде емоционално и социално недоразвито.   Харесах метафората, още когато я чух за първи   път:

„Във всяко дете има „емоционален резервоар“, който чака да бъде напълнен с любов. Когато детето наистина се чувства обичано, то ще се развива нормално, но когато резервоарът за любов е празен, детето ще се държи зле. Голяма част от непослушанието на децата е предизвикано от копнежа на един празен „резервоар за любов“. Слушах Рос Кембъл, психиатър, специалист в работата с деца и подрастващи.

Докато слушах, си мислех за стотиците родители, които са говорили за непослушанието на децата си в моя офис. Никога не съм си представял един празен резервоар за любов вътре в тези деца, но със сигурност съм виждал резултатите от него. Тяхното лошо поведение бе неправилно насочено в търсене на любовта, която не чувстваха. Те търсеха любов на какви ли не неправилни места и по какви ли не неправилни начини.

Помня Ашли, която на тринадесетгодишна възраст се лекуваше от болест, предавана по сексуален път. Родителите ѝ бяха смазани. Бяха ядосани на Ашли. Бяха сърдити на училището, което обвиняваха, че я е научило за секса. „Защо го е направила?“ – питаха те.

В сърцевината на човешкото съществуване е желанието за близост и да бъдеш обичан от друг. Целта на брака е да бъде посрещната тази нужда от близост и любов. – да

 В разговора ми с Ашли тя ми каза за развода на родителите си, когато била на шест години.

– Мислех, че баща ми ни напуска, защото не ме обича – каза тя. – Когато майка ми се ожени повторно, бях на десет години и чувствах, че сега има кой да я обича, но мен все още няма кой да ме обича. Толкова исках да бъда обичана. Срещнах това момче в училище. Беше по-голям от мен, но ме харесваше. Не можех да повярвам. Беше мил с мен и за известно време наистина чувствах, че ме обича. Не исках да правим секс, просто исках да бъда обичана.

„Резервоарът за любов“ на Ашли бе останал празен в продължение на много години. Майка ѝ и вторият ѝ баща снабдявали физическите ѝ нужди, но не осъзнавали дълбоката емоционална борба вътре в нея. Наистина обичали Ашли и мислели, че тя чувства любовта им. Но едва когато било твърде късно, открили, че не говорят на първичния любовен език на Ашли.

Емоционалната нужда от любов обаче не е само феномен на детството. Тази нужда ни следва като големи и в брака. Периодът на влюбването временно задоволява тази нужда, но неизбежно е онова „бързо разрешение“, което, както ще научим по-късно, има ограничен и предсказуем живот. След като слезем от въодушевлението, предизвикано от увлечението на влюбването, емоционалната нужда от любов отново изплува, защото е фундаментална за нашата природа. Тя е в центъра на емоционалните ни желания. Нуждаели сме се от любов преди да се влюбим и ще се нуждаем от любов, докато сме живи.

Нуждата да се чувстваш обичан от партньора си е в сърцето на брачните желания. Един мъж ми каза наскоро: „Каква полза от къщата, колите, вилата на брега или всичко останало, ако жена ти не те обича?“ Разбирате ли какво казваше той всъщност? „Повече от всичко аз искам да бъда обичан от жена си.“ Материалните неща не са заместител за човешката емоционална любов. Една съпруга казваше: „Той ме пренебрегва цял ден, а след това иска да скочи с мен в леглото – ненавиждам това“. Тя не бе съпруга, която ненавиждаше секса; тя бе съпруга, която отчаяно молеше за емоционална любов.

Нещо в нашата природа зове да бъде обичано от някой друг. Изолацията е унищожителна за човешката психика. Ето защо единичните килии в затворите се смятат за най-жестокото наказание. В сърцето на човешкото съществуване е желанието да бъдеш близък и обичан от някой друг. Целта на брака е да задоволи нуждата от близост и любов. Ето защо древните библейски писания говорят, че съпругът и съпругата стават „една плът“. Това не означава, че отделните личности изгубват своята самоличност; означава, че те влизат в живота на другия по един дълбок и интимен начин. Ново- заветните писатели призовават и съпруга, и съпругата да се обичат един друг. От Платон до Пек писателите наблягат на значението на любовта в брака. – да

Но макар любовта да е важна, в същото време тя често ни се изплъзва. Слушал съм много брачни двойки да споделят своята тайна мъка. Някои от тях са идвали при мен заради вътрешна болка, която е станала непоносима. Други идват, защото осъзнават, че моделът им на поведение или лошо отношение към техните партньори разрушава брака им. Някои идват, просто за да ме информират, че не искат повече да бъдат женени. Мечтите им „живели щастливо до края на дните си“ са се сблъскали с твърдите стени на реалността. Отново и отново чувам думите: „Любовта ни я няма, връзката ни е мъртва. Някога бяхме близки, но сега не сме. Вече не се радваме на присъствието си един на друг. Не посрещаме нуждите един на друг.“ Техните истории са свидетелство, че и възрастните, както и децата, имат „резервоари за любов“.

Възможно ли е дълбоко в наранените семейни двойки да съществуват невидими „емоционални резервоари за любов“, в които свети лампичката за празно? Възможно ли е лошото поведение, отчуждението, грубите думи или критичният дух да се появяват заради този празен резервоар? Ако можем да намерим начин да го напълним, може би бракът ни ще се възроди? С пълен резервоар двойките биха могли да създадат емоционален климат, където е възможно да се дискутират различията и да се разрешават конфликтите? Може би този резервоар е ключът, който ще върне бракът ви към живот?

Тези въпроси ме изпратиха на дълго пътуване. По пътя открих простите и все пак мощни прозрения, които се съдържат в тази книга. Пътуването ми ме преведе не само през двадесет години брачно съветване, но и към сърцата и умовете на стотици семейства в цяла Америка. От Сиатъл до Маями семейни двойки са ме водили във вътрешните стаи на своя брак и са разговаряли с мен открито. Илюстрациите, включени в тази книга, са откъси от книгата на истинския живот. Само имената и местата са променени, за да бъде запазен личният живот на хората, разговаряли открито с мен.

Убеден съм, че да поддържаме резервоара за любов пълен е толкова важно в един брак, колкото поддържането нивото на маслото в автомобила. Ако карате колата на своя брак с празен „резервоар за любов“, това може да ви струва по- скъпо, отколкото ако карате колата си без масло. Това, което ще прочетете, е спасило хиляди бракове и може дори да подобри емоционалния климат на един добър брак. Каквото и да е качеството на брака ви сега, то винаги може да се подобри.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Ако разберете петте езика на любовта и се научите да говорите първичния любовен език на своя партньор, това може радикално да промени неговото или нейното поведение. Хората се държат различно, когато емоционалните им резервоари за любов за пълни.

Преди да разгледаме петте езика на любовта обаче, трябва да се обърнем към един друг важен, но объркващ феномен: еуфоричното състояние на влюбването.

Гари Чапмън

Първа глава : Какво става с любовта след сватбата?

На около десет хиляди метра височина, някъде между Бафъло и Далас, той остави списанието в джоба на предната седалка, обърна се към мен и попита: – Какво работите?

Брачен съветник съм и водя семинари за обогатяване на брачните взаимоотношения – отвърнах направо.

Отдавна исках да поговоря с някого за това – каза той. – Какво става е любовта, след като се ожениш?

Изоставих надеждите си да подремна и попитах: Какво имате предвид?

  • Ами – започна той, – женил съм се три пъти и всеки път преди да се оженим беше чудесно, но някак си след сватбата всичко се объркваше, Цялата любов, която аз бях изпитвал към нея и любовта, която тя сякаш изпитваше към мен, се изпаряваше. Аз съм доста интелигентен човек. Управлявам успешен бизнес, но това не го разбирам.
  • Откога сте женен? – попитах.
  • Първия път трая около десет години. Втория път бяхме женени три години, а последния – почти шест години.
  • Веднага ли   се   изпаряваше   любовта  след   сватбата   или   изчезваше постепенно? – попитах аз.
  • Ами, втория път нещата тръгнаха зле от самото начало. Не знам какво стана. Наистина мислех, че се обичаме, но меденият месец бе пълен провал и така и не се оправихме след това. Бяхме ходили заедно преди това шест месеца. Беше шеметен романс. Наистина беше вълнуващо! Но след брака се превърна в борба от самото начало. В първия ми брак изкарахме три или четири хубави години преди да се роди бебето. След като се роди, имах чувството, че цялото ѝ внимание е в бебето и нямах повече значение за нея. Сякаш единствената ѝ цел в живота бе да си има бебе и след като то се появи, нямаше повече нужда от мен.
  • Казахте ли ѝ това? — попитах аз.
  • О, да, казах ѝ. Тя ми отвърна, че не съм наред. Каза, че не разбирам какво напрежение е да бъдеш бавачка по двадесет и четири часа на ден. Каза, че

трябвало да я разбирам повече и да ѝ помагам повече. Наистина се опитвах, но май нямаше никаква промяна. След това просто все повече започнахме да се отчуждаваме. След известно време изобщо не остана любов, само мъртвило. И двамата бяхме съгласни, че с брака ни е приключено. Последният ми брак? Наистина мислех, че ще бъде различно. Бях разведен от три години. Ходихме заедно две години. Мислех, че наистина знам какво правя, и смятах, че може би за първи път разбирам какво означава да обичаш някого. Наистина чувствах, че тя ме обича.

След сватбата мисля, че се промених. Продължих да ѝ показвам любов, както преди брака. Казвах ѝ колко е красива. Казвах ѝ колко я обичам. Казвах ѝ колко съм горд, че съм ѝ съпруг. Но няколко месеца след брака тя започна да се оплаква: отначало за дребни неща – например, че не изхвърлям боклука или че не си прибирам дрехите. После започна да се нахвърля върху характера ми, да ми казва, че не можела да ми има доверие, да ме обвинява, че не съм ѝ верен. Виждаше само лошото. Преди брака никога не бе гледала лошото. Беше изключително утвърждаваща личност. Това беше едно от нещата, които ме привлякоха у нея. Никога не се оплакваше от нищо. Всичко, което правех, бе чудесно, но щом се оженихме, сякаш нищо не вършех както трябва. Честно, не знам какво стана. Накрая любовта ми към нея охладня и започнах да я ненавиждам. Тя явно не ме обичаше повече. Съгласихме се, че няма полза да продължаваме да живеем заедно, така че се разделихме.

Това бе преди година. Затова въпросът ми е: какво става с любовта след брака? Обичаен ли е моят случай? Затова ли има толкова разводи в страната ни? Не мога да повярвам, че три пъти ми се случи. А тези, които не се развеждат, дали се научават да живеят с празнотата или любовта наистина остава жива в някои бракове? Ако е така, как?

Въпросите на приятеля ми в самолета са въпроси, които задават хиляди женени и разведени хора днес. Някои питат приятелите си, други питат психотерапевтите и духовниците, а някои питат себе си. Понякога отговорите са поднесени на жаргон на  психологическите изследвания и са почти неразбираеми. Понякога са свързани с хумор и фолклор. Повечето от вицовете и поговорките съдържат някаква истина, но са като аспирин за болен от рак човек. Желанието   за   романтична   любов   в   брака   е   дълбоко   вкоренено   в психологическата ни нагласа. Почти всяко популярно списание съдържа поне една статия във всеки брой със съвети как да запазим жива любовта в брака. Изобилстват книги на тази тема. Телевизията и радиото говорят много за   това.

Да запазим любовта жива в брака си е сериозна работа.

С всички книги, списания и практическа помощ, която съществува, защо толкова малко семейства са открили тайната как да запазят любовта жива след сватбата? Защо става така, че едно семейство може да посещава курсове за добро общуване, да слуша чудесни идеи как да подобри общуването и след това да се върне у дома и да открие, че изобщо не може да приложи моделите на общуване, които са били демонстрирани? Как става така, че четем статия в списание със заглавие „101 начина да изразите любовта към партньора си”, избираме два или три, които ни се струват особено подходящи, опитваме ги, а партньорът дори не забелязва усилията ни? Отказваме се от останалите 98 начина и се връщаме към обичайния си живот.

Трябва да сме готови да научим първичния любовен език на партньора си, ако искаме успешно да показваме любовта си.

Отговорът на тези въпроси е целта на тази книга. Не че публикуваните вече книги и статии не са от помощ. Проблемът е в това, че се пренебрегва една фундаментална истина: хората говорят на различни любовни езици.

Лингвистиката различава няколко основни езикови групи, които включват японски, китайски, романски, англо-саксонски, гръцки, славянски, тюркски и т.н. Повечето от нас израстваме, като научаваме езика на своите родители и братя и сестри, което става нашия първичен или матерен език. По-късно научаваме и някои допълнителни езици, но обикновено това изисква много повече усилие. Те стават вторични езици. Говорим и разбираме най-добре матерния си език. Чувстваме се най-удобно, когато говорим на този език. Колкото повече използваме вторичния език, толкова по- удобно се чувстваме, когато разговаряме на него. Ако говорим само първичния си език и срещнем някой друг, който също говори само първичния си език, но той е различен от нашия, общуването ни ще бъде ограничено. Трябва да разчитаме на жестове, нечленоразделни звуци, рисунки и мимики. Може да успеем да предадем нещо, но е неловко. Езиковите различия са неотменна част от човешката култура. Ако искаме да общуваме успешно на междукултурно ниво, трябва да научим езика на онези, с които искаме да общуваме.

В областта на любовта е нещо подобно. Емоционалният ти език и езика на твоя партньор може да са толкова различни, колкото китайски и английски. Колкото и да се опитваш да изразиш любовта си на английски, ако твоят партньор разбира само китайски, никога няма да разберете колко се обичате. Приятелят ми в самолета е говорил езика на „утвърждаващите думи“, когато е говорил на третата си жена, както споделяше: „Казвах ѝ колко е хубава. Казвах ѝ, че я обичам. Казвах ѝ колко съм горд, че съм неин съпруг.“ Той е изразявал любов с думите си и е бил искрен, но тя не е разбирала езика му. Може би е търсила любов в поведението му и не я е виждала. Да си искрен не е достатъчно. Трябва да си готов да научиш първичния любовен език на партньора си, ако искаш успешно да изразяваш любовта си – не е.

Заключението ми след двадесет години брачно съветване е, че има най-общо пет емоционални любовни езика — пет начина хората да изразяват и разбират емоционалната любов. В областта на лингвистиката един език може да има безброй диалекти или варианти. По същия начин е и с петте основни  любовни езика – те имат много диалекти. Това обяснява множеството статии,  озаглавени

„10 начина партньора ти да разбере, че го обичаш“, „20 начина да задържиш съпруга си“ или „365 жеста на брачна любов“. Няма 10, 20 или 365 основни любовни езика. Според мен те са само пет. Но има безброй диалекти. Начините да изразим любовта си в рамките на един любовен език са ограничени само от въображението ни. Важното е да говориш любовния език на съпруга си.

Отдавна сме разбрали, че в ранното детство всяко дете изгражда уникални емоционални модели. Някои деца например си изграждат модел на ниско самочувствие, докато други имат положително самочувствие. Някои изграждат модели на несигурност, докато други израстват с чувство на сигурност. Някои деца израстват с чувството, че са обичани, желани и ценени, докато други израстват с чувството на необичани, нежелани и неоценени.

Децата, които се чувстват обичани от своите родители и приятели, изграждат първичен емоционален любовен език въз основа на своята уникална психологическа нагласа и начина, по който родителите им и други значими личности са изразявали любовта си към тях. Те ще говорят и разбират един първичен любовен език. По-късно може да научат някой вторичен любовен език, но винаги ще се чувстват най-удобно с първичния си език. Деца, които не са се чувствали обичани от своите родители и приятели, също ще си изградят първичен любовен език. Но той ще бъде малко изкривен – по същия начин, както някои деца говорят с неправилна граматика или ограничен речник. Лошото програмиране не означава, че не можем да се научим да общуваме добре. Но означава, че ще трябва да работим по-усърдно от другите, които имат положителен модел. По същия начин децата, които израстват с недоразвито чувство за емоционална любов, също могат да започнат да се чувстват обичани и да изразяват любов, но ще трябва да работят по-усърдно от другите, които са израснали в здравословна, любяща атмосфера – да.

Рядко някой съпруг или съпруга имат един и същ първичен емоционален любовен език. Склонни сме да говорим първичния си любовен език и да се объркваме, когато съпрузите ни не разбират какво им казваме. Ние изразяваме любовта си, но посланието ни не достига, защото говорим на чужд за тях език. Там лежи фундаменталният проблем и целта на тази книга е да предложи разрешение. Ето защо си позволявам да напиша още една книга за любовта. След като открием петте основни езика на любовта и разберем първичния си любовен език, както и първичния любовен език на партньора си, ще имаме достатъчно информация да приложим идеите от книгите и списанията.

След като определите и се научите да говорите на първичния любовен език на партньора си, вярвам, ще откриете ключа към един траен и изпълнен с любов брак. Не е нужно любовта да се изпарява след сватбата, но за да я поддържаме жива, повечето от нас ще трябва да вложат усилие да научат един вторичен любовен език. Не можем да разчитаме на родния си език, ако партньорът ни  не го разбира. Ако искаме той или тя да почувстват любовта, която искаме да им покажем, трябва да я изразим на неговия или нейния първичен любовен език.

Гари Чапмън

Как да спрем цигарите ?

smoke

Ежедневно 5 от 10 пушача търсят в интернет начин, който да им помогне да спрат тютюнопушенето.

Струва им се обаче трудно, нетърпимо, съмняват се в напълняване, безсъние, главоболие, неспособност да се преминат първите 14 дни – виждат им се като ужасно страдание.

Е, ето и малко интересни факти :

Пушенето е основно навик, който е изграден, автоматичен рефлекс в нашето съзнание. Как се изгражна един навик ?

  • При повтаряне на определено действие 30 дни, в мозъкът ни се образуват първите клетки, които изграждат невроните, създаващи автоматичните ни рефлекси (действия).
  • На 60 ден през 90 % от времето ние вече действаме автоматично – палим цигара в момент на яд, като говорим дълго по телефона, като пием кафе и тн.
  • На 90  ден вече дори не се замисляме, палим по цигара автоматично и то често.

    Същият принцип е верен и при отказването им.

  • В началото сякаш нещо ви липсва в ръката – вземете бонбон лукче и играйте.
  • После сядате пред телевизора – пак сякаш усещате липса – вземете до себе си пакет сурови ядки по ваш вкус.
  • В последствие имате почивка по време на работа – чудите се, как и защо да слизате с колеги на въздух пред офиса ? Та вие вече не пушите? Носете със себе си чаша вода/чай/кафе. Това ще замине усещането за празнота.

Спазвайки същия този механизъм в рамките на месец мозъкът ви ще е изключил пушенето като действие в познати ситуации и автоматичен рефлекс. И тъй като знам, че най-много ви се пуши, когато сте ядосани, вървете ! Движете се винаги, абсолютно винаги, когато сте ядосани, докато не спадне количеството адреналин (вие ще усетите).

Има обаче едно основно правило в отказа от цигари или изграждането на какъвто и да е било нов навик – вашата готовност и желание!

Бъдете убедени  в едно – както се отнасяте към тялото си днес, така то ще се отнесе към вас утре.

Бъдете здрави!

Василена

Covid-19 : Нова практика за безопастност :)

Страхът обезсилва.
Обезсилва душата.
Обезсилва тялото.
Страхът прави човека слаб всякак.
Страхът разболява повече от всеки вирус. Страхът може да убие и без вирус, защото високите нива на норадреналин и кортизол, които се отделят, когато сме уплашени, блокират имунната система, трезвото мислене и действане.
Страхът се опитва да блокира любовта и вярата. Успява, ако му позволим.
И ни отнема силата и избора.
Ако му позволим!

А как се увеличава силата?

1. Спрете телевизора.
2. Направете първото нещо,  което ви носи положителна емоция и отвличайте вниманието си с приятни неща.
3. Движете се физически навън или у дома (вкъщи винаги има толкова работа!).
4. Потърсете контакт със земя, растение, животно.
5. Издишвайте дълго и бавно до край (много е важно!).
6. Прегръщайте близки или домашен любимец или дори себе си, ако сте сам.
7. Говорете с близки (не за болести!).
8. Намерете поне един повод да изпитате любов.
9. Помолете се да минете мъдро през този период на трансформация, задавайте си въпроси на какво ви учи той.
10. Спрете телевизора!
 
Мадлен Алгафари
happy during covid-19

Образователни групи за деца стартират през месец Август !

Образователни групи за децата, свободно време за родителите !

Образователни занимания всяка събота и неделя от 10:00 до 14:00 стартират през месец Август.

Персонален подход – до 3 деца от 4 до 10 годишна възраст – запознаваме се и/или затвърждаваме знания за :
азбука, цифри, цветове, предмети, природа, свят (за малките) и четене, математика, разказ по картини, преразкази на произведения, стратегически игри (за големите) и много други.

Целта е : общуване, работа в екип, запознанства, интересни и забавни начини за нови знания.

За родителите : спокойствие, че детето ви ще получи лично отношение, домашна обстановка, свободно време, за да направите нещо за себе си, психолог с опит.

Цена : 40,00 лв.
Стартира от : 29.08.2020
Записвания : 0898486628
За мен : www.vasilenahristova.com
Адрес : град София, квартал Витоша, улица Димитър Яблански 20

Икигай

– Кажи ми нещо позитивно, Ектор… Ако трябва да избереш един урок, който си научил в Япония след дванайсет години живот тук, кой би бил той?

Ганбаримасу!

– Бира Гамбринус?

– Никакъв Гамбринус! Произнася се ганбаримасу и означава „да направиш всичко възможно, за да постигнеш целта си“. Японците използват тази дума, когато се изправят пред някакво предизвикателство, било то лично, спортно или професионално. Ганбаримасу включва в себе си и „никога да не се предаваш“ – това е нещото, за което най-много им се възхищавам.

психология икигай паник атака лечение

Пандемия и изолация – как да се справя с нея ?

В демократични времена ограниченията по време на пандемия ни се виждат доста стресиращи. Извънредно положение…А сме свиканали да имаме възможност да се докоснем до всичко, което пожелаем, да пътуваме, да опознаваме, да изследваме, да купуваме и да имаме.

Сега обаче можем да превърнем изолацията в забавление, време за опознаване и сближаване.

Ето как :

  1. Много от нас сега са далече от близките си. Вземете бял лист, нарисувайте нещо цветно, положително, напишете им послание и им го изпратете. Съвременните технологии позволяват да сме по-близо един до друг.

  1. Кога за последно споделихте на човека то вас, че го обичате, кога за последно изразихте чувствата си ? Запознайте се с творчеството на български поети, а и с това на чуждестранни такива. Прочетете или им изпратете стих, който описва, какво изпитвате към него/нея.

  2. Направете визуализация на бъдещето с вече порасналите ви деца – кадастрон, малко картинки – изрежете и залепете, визуализирайте мечтите им, визуализирайте бъдещето им.

  3. Споделете опита си в дадена сфера онлайн. Обогатете културата на хората около вас. Човек се учи докато е жив.

  4. Пренаредете дома си, пренаредете ума си. Всички трупаме излишни неща. Сега е подходящо време за почистване.

    Василена

20 златни правила в общуването – Психология и психотерапия

Джон Максуел създава тези правила и дава кратки насоки за общуване.
Засяга все по-популярни проблеми в личните взаимоотношения и ни напомня за важните неща.
20 ключови принципа на изграждане на положително общуване и трайни взаимовръзки.

1.
Огледалното правило. Преди да съдите другите, вижте себе си.

2.
Правилото на болката. Обиденият човек отвръща с обиди.

3.
Правилото на стръмния път. Ние се изкачваме на по-високо ниво, когато започнем да се отнасяме с другите по-добре, отколкото те се отнасят с нас.

4.
Правилото на бумеранга. Когато помагаме на другите, помагаме на себе си.

5.
Правилото на размяната. Вместо да „поставяме на място” другите, трябва да поставим себе си на тяхно място.

6.
Правилото на обучението. Всеки, когото срещаме, е потенциално способен да ни научи на нещо ново.

7.
Правилото на харизмата. Хората проявяват интерес към този, който се интересува от тях.

8.
Правилото на най-високата оценка. Вярата в най-добрите качества на хората ги заставя да проявят своите най-добри качества.

9.
Правилото на конфронтацията. Първо, трябва да дадеш внимание към хората и чак след това можеш да влезеш в конфронтация с тях.

10.
Правилото на скалата. Доверието – това е фундаментът на всеки тип взаимоотношения.

11.
Правилото на асансьора. В процеса на взаимоотношения, ние можем да издигаме хората нагоре или да ги спускаме надолу.

12.
Правилото на ситуациите. Никога не допускайте дадена ситуация да означава повече за вас от взаимоотношенията.

13.
Правилото на  земеделството. Всички отношения трябва да се култивират.

14.
Правилото на търпението. Пътуването с други винаги е по-бавно, отколкото пътуването сам.

15.
Правилото на Боб. Когато Боб има проблеми със всички, основният проблем е Боб, не другите.

16.
Правилото на достъпността. Лекотата при общуване сам със себе си, помага на другите да се чувстват свободно и спокойно с нас.

17.
Правилото на окопа. Когато се готвиш за сражение, изкопай за себе си такъв окоп, че в него да има място и за още един.

18.
Правилото на 101 процента. Намерете 1 процент, с който сте съгласни и вложете в него 100 процента от вашите усилия.

19.
Правилото на взаимодействието. Съвместната работа повишава вероятността от съвместна победа.

20.
Правилото на празника. Истинският тест за взаимоотношенията не е само дали оставаме верни на приятелите си, когато търпят провал, но и колко се радваме, когато успяват.

Остра стресова реакция – Паник атака

Какво е паник атака? Как да се справя  с паник атаката?

Всяко чувство се определя от даден хормон.
Когато някой каже „Аз съм напрегнат, тревожен и ме е страх“, той просто ми казва – Адреналина ми е много.Тoва е хормона който предизвиква усещания на задушаване, сърцебиене, главоболие, главозамайване, и т.н.

Адреналинът е боен хормон.Той има за задача да ни подготви за справяне с опасности от какъвто и да е вид.
Задачата му е да даде енергия на мускулите на краката и ръцете, но до китките, така че човека да се бори или бяга. / Процентно най-много към бедрата/. Затова трябва да пренасочи кръвотока към тях. Малко примитивно е, но това ни е наследство от маймуните.

Какво практически прави адреналина – свива всичките мускули, но най-силно това се усеща в корема. Така кръвта от корема, поема към долните крайници и идва едно от първите оплаквания – стягане в стомаха. Но кръвоносните съдове също се свиват и сърцето започва да работи срещу по – голямо налягане. Затова и учестява съкращенията си – да компенсира съпротивлението и човека има усещането, че то буквално ще изскочи. Стягат се и всички мускули, които не участват в реакцията на борба или бягство – дъвкателни, на гръдният кош, на китките и т.н.Понякога усещането е като топка в областта на шията .
Стяга се и кожата – в нея има много кръвоносни съдове, а кръвта трябва за борбата Така идва усещането на стягане и болка в главата. Може някой от вратните или другите мускули да се стегне повече от останалите и това да ограничи подвижността на отделни части от тялото-ръце, крака, врат.
Възможно е кортизола/вторият стресов хормон/ да предизвика болки само определени точки в тялото, които да са постоянни или да се менят – ,,мигриращи болки’’.
Често зрението се замъглява-адреналина разширява зеницата на окото и пречи на фокусирането.Той блокира и част от невронната мрежа на мозъка-целта е, не да се мисли, а да се бяга.Това блокиране частично нарушава и възможността за фин анализ на вижданите обекти.
То води и до блокиране на паметта и субективното изживяване за ,,невъзможност’’ да се мисли. Хората често ми казват ,,Аз не мога да мисля“. Това е така и вниманието и паметта участват в мисловният процес, а те са частично блокирани.
,,Виенето на свят’’също е продукт на това нарушаване на връзките кора – подкорие.
Възможно по време на криза температурата да се повиши до 39-40 градуса. И това е нормално. Свитите и треперещи мускулни влакна отделят топлина, повишената глюкоза също дава енергия – субективното усещане обаче може да е за студ и ,,втрисане“.
При свиването на кожата се дразнят потните клетки – така, че изпотяването е нормално. Настръхването на космите също.
Във форумите има мнения на колеги, които казват, че за да се излекува паник атаки е нужно 2- 3 години психотерапия и поне в началото да се ходи 4 пъти в седмицата. Колкото и странно да ти звучи те са прави….и не са прави.

Защо ?
Както знаеш страхът е просто една емоция. Зад нея е един хормон, адреналина. Като всяка емоция и паниката се контролира от мисленето /В 90 процента, зад останалите 10 седи амигдалата/.Тоест, за да победим страха трябва да променим мисленето. Да, но колко време е нужно за това и лесно ли става?

Свържете се с мен и нека обсъдим вашите симптоми, въпроси и притеснения: 0898 48 66 28

https://vasilenahristova.com/нека-се-запознаем/

Човешката отговорност

Много скоро след като страданията ми се увеличиха разбрах, че има два начина, с които можех да отговоря на тази ситуация: да реагирам с горчивина или да превърна страданието в съзидателна сила. Избрах втория.

МАРТИН ЛУТЪР КИНГ

Животът, нашият живот, се изгражда чрез отговорите, които даваме на съвкупността от изживяваните от нас обстоятелства. Животът е постоянен избор.

Способността да даваме тези отговори, „да поемаме отговорност“, определя в голяма степен не само развитието ни в ежедневието, но и бъдещите събития, нашето бъдеще, съдбата ни.

Отговорността ни предоставя прекрасен дар: да не се примиряваме. Да обмисляме и търсим, миг след миг, какъв отговор изисква от нас животът.

Изправени пред кризата, болката, изопачаването, низостта, отчаянието или загубата, разполагаме с балсама на нежността, търпението, усета, доверието, благодарността, щедростта, куража, намерението и много други нагласи, които можем да изберем отговорно, за да продължим да вървим и да градим качество.

В такъв случай, какво можем да направим, за да променим света, нашия свят, тук и сега? Просто да бъдем отговорни. И да добавим към тази отговорност една добра доза радост, добро настроение и любов. Тогава раят би се намирал на земята. Надявам се и очаквам следващите думи да ви вдъхновят за това.

 Да бъдеш човек означава да поемаш отговорност.

АНТОАН ДЬО СЕНТ ЕКЗЮПЕРИ

* * *

Последната човешка свобода е изборът на собственото ни отношение към всяко обстоятелство.

ВИКТОР ФРАНКЪЛ

* * *

Мъдростта не ни е дадена; трябва самите ние да я открием чрез пътуване, което никой не може да ни спести, нито да направи вместо нас.

МАРСЕЛ ПРУСТ

Обстоятелствата и ситуациите придават вкус на живота, но нашият ум решава какъв ще е този вкус.

ДЖОН ХОУМЪР МИЛЪР

* * *

Тъй като не мога да управлявам събитията, управлявам себе си.

МИШЕЛ ДЬО МОНТЕН

* * *

На един ученик, който постоянно се оплаквал от другите, Учителят казал:

Ако търсиш мир, постарай се да промениш себе си, а не останалите. По-лесно е да си сложиш чехли, отколкото да покриеш с килим цялата земя.

АНТЪНИ ДЕ МЕЛО

* * *

Ти си причината за почти всичко, което ти се случва.

ЕПИКТЕТ

Няма отчайващи ситуации, има само хора, които се отчайват в определени ситуации.

ТИБЕТСКА ПОГОВОРКА

* * * 

Човек посява мисъл и жъне действие.

Посява действие и жъне навик.

Посява навик и жъне характер.

Посява характер и жъне съдба.

ШИВАНАНДА

* * *

Всички искат да променят света, но никой не иска да промени себе си.

ЛЕВ ТОЛСТОЙ

* * *

Щастлив е денят, в който разбираш, че събитията не се дължат на инцидент, на времето или на късмета, а ти си този, който приближава или отдалечава всичко от себе си.

САРА БАН БРЕДНАХ

* * *

Никога не е късно да станеш това, което е трябвало да бъдеш.

ДЖОРДЖ ЕЛИЪТ

* * *

Да се примиряваш означава всекидневно да се самоубиваш.

ОНОРЕ ДЬО БАЛЗАК

* * *

Трябва да се превърнем в промяната, която търсим в света.

МАХАТМА ГАНДИ

* * *

Няма по-тежко бреме от нереализирания потенциал.

ЧАРЛЗ ШУЛЦ

* * *

Решенията са пантите на съдбата.

ЕДУИН МАРКАМ

* * *

Има начин да се направи и по-добре: намери го!

ТОМАС АЛВА ЕДИСЪН

* * *

Интелигентният егоизъм се състои в това да се стремиш другите да се чувстват много добре.

За да можеш по този начин и ти да се чувстваш малко по-добре.

ОСКАР УАЙЛД

* * *

Няма жалки роли, а само жалки актьори.

МИЛАН КУНДЕРА

* * *

Онова, от което наистина имаме нужда, е промяна в отношението си към живота. Трябва първо самите ние да разберем и след това да обясним на отчаяните, че всъщност важното е не да не очакваме нищо от живота, а че животът очаква нещо от нас. Трябва да престанем да си задаваме въпроси за смисъла му и, вместо това, да мислим за себе си като за хора, на които животът постоянно и непрекъснато задава въпроси. Нашият отговор трябва да е съставен не от думи, нито от медитация, а от конкретно поведение и действие. В крайна сметка, да живееш означава да поемеш отговорност за намирането на верния отговор на обстоятелствата, пред които си изправен, и да изпълняваш задачите, които животът постоянно възлага на всеки човек.

ВИКТОР ФРАНКЪЛ

* * *

Способността му да поема отговорности показва мярката на човека.

РОЙ Л. СМИТ

* * *

Ако не можеш да промениш съдбата си, промени нагласата си.

ЕЙМИ ТАН

* * *

Господари на съдбата си са само онези, които нищо не очакват от случайността.

МАТЮ АРНОЛД

Алекс Ровира

Какво не върви в живота ви?

– Какво не върви в живота ви? Здравето ви е добро. Какво не е наред? Работата? Любовта? Семейството?
Въпросът му беше директен, фиксираше ме с поглед и нямаше къде да се скрия, въпреки че и тонът, и очите му бяха доброжелателни. Чувствах се задължен да отговоря, да се разкрия пред един човек, когото не познавах допреди час.
– Не знам, да, бих могъл да бъда по-щастлив, и аз съм като всички останали, нищо особено.
– Не ви питам за другите, а за вас – отвърна спокойно той.
Този чичко започваше да ме дразни. Правя каквото искам и това не му влиза в работата, мислех си аз, чувствайки как гневът се надига в мен.
– Да речем, че щях да съм по-щастлив, ако си имах някого.
Защо ли му казах това? Гневът ми се обърна срещу мен. Наистина съм неспособен да не отговоря на зададен ми въпрос. Жалка история.
– Защо в такъв случай си нямате никого?
Настъпил бе моментът да взема решение, дори да не ме бива особено в това отношение – или го прекъсвам и си тръгвам, или играя играта докрай.
Чувам се как му отговарям:
– Иска ми се да имам, само че за целта трябва някоя жена да ме хареса.
– И какво ви пречи?
– Ами прекалено съм кльощав – изтърсвам, почервенял от яд и срам.

Бавно, почти шепнешком, но произнасяйки отчетливо всяка дума, той ми заявява:

– Вашият проблем не е във външния вид, а в ума ви.
– Не, не е в ума ми. Това е обективен и конкретен факт! Достатъчно е да ме качите на кантара или да измерите гръдната ми обиколка, или пък тази на бицепсите ми, и сам ще се уверите. И сантиметърът, и кантарът са напълно непредубедени. Не мога да им повлияя с объркания си и невротичен ум.
– Въпросът не е в това – отвръща той търпеливо, запазвайки непоклатимото си спокойствие.
– Лесно е да се каже…
– Вашият проблем не е във физиката ви, а в това как смятате, че я възприемат жените. Истината е, че дали се харесваме или не на другия пол, зависи в много малка степен от външния ни вид.
– Ако се осмеля да твърдя подобно нещо пред съседката ми, която тежи сто и двайсет кила и има нос като картоф, тя ще размаже по физиономията ми тройния „Биг Мак“, с който никога не се разделя, и ще го натиска, докато кетчупът запуши синусите ми.
– Никога ли не сте виждали хора, чийто външен вид се разминава доста с нормите за красота и които са създали двойка с личност с твърде привлекателна външност?
– Виждал съм, разбира се.
– Всъщност повечето хора с вашия проблем имат „нормална“ външност с някой и друг дребен недостатък, в който се вторачват. Прекалено тънки устни, по-големи уши, леко очертани бричове, малка двойна брадичка, по-едричък нос или обратното, твърде къс нос. Намират, че са прекалено ниски, прекалено високи, много дебели или много слаби, и накрая успяват да убедят самите себе си в това. Когато срещнат някой, които би могъл да ги хареса, те падат в плен на фикс идеята си – своя недостатък. Убедени са, че той или тя няма да ги хареса заради еди-кой си недостатък. И знаете ли какво се получава?
– Какво?
– Те са съвършено прави! Когато се изживяваме като грозници, и другите ни виждат такива. Убеден съм, че жените ви смятат за прекалено слаб.
– Хайде сега, чак пък толкова…
– Другите ни виждат такива, каквито се виждаме ние самите. Коя е любимата ви киноартистка?
– Никол Кидман.
– Как я намирате?
– Отлична актриса, една от най-добрите от нейното поколение. Обожавам я.
– Не, искам да кажа, физически.
– Прекрасна, страхотна, бомба.
– Сигурно сте гледали филма „Широко затворени очи“ на Стенли Кубрик.
– Нима гледате американски филми? Сателитна антена ли имате тук?
– Ако паметта не ме лъже, има една сцена с Том Круз, в която Никол Кидман е гола.
– Паметта не ви лъже.
– Идете до видеоклуба в Кута и изгледайте касетата с филма. Там има кабини за посетители, които нямат видео у дома. Когато стигнете до въпросната сцена, стопирайте кадъра и внимателно наблюдавайте.
– Нищо по-лесно от това.
– Забравете за момент, че става въпрос за Никол Кидман, представете си, че наблюдавате непозната жена, и я огледайте обективно.
– Да…
– Ще установите, че изглежда добре, че има красиво тяло, но че съвсем не е перфектна. Дупето ѝ е хубаво, но можеше да е по-закръглено, по-стегнато. Гърдите ѝ не са зле, но биха могли да бъдат по-едри, с по-мека извивка и малко по-високи, по-щръкнали. Ще установите също, че чертите на лицето ѝ са правилни и фини, но не я правят някаква изключителна красавица.
– Накъде биете?
– По света има десетки хиляди жени, които са също толкова красиви, колкото е Никол Кидман. Срещате ги всеки ден по улицата, без дори да ги забележите. Истинската ѝ сила е другаде.
– Така ли?
– Очевидно Никол Кидман е убедена, че е върхът. Сигурно вярва, че е обект на желание от страна на всеки мъж и че всички жени ѝ се възхищават или ѝ завиждат. Възприема се като една от най-големите красавици на света. Толкова силно го вярва, че другите я възприемат точно по същия начин.
– През 2006 година британското списание „Ив“ я обяви за една от петте най-красиви жени на света.
– Ето за това става дума.
– И как си го обяснявате?
– Че другите са склонни да ни възприемат по начина, по който се виждаме самите ние.
– Ясно.
– Хайде да направите един опит. За момент си представете нещо. Без значение дали е истина, или не. От вас се иска единствено да се убедите, че е истина. Готов ли сте?
– Сега, веднага ли?
– Да, сега. Затворете очи, ако ще ви е по-лесно.
– Окей, готово.
– Представете си, че сте неотразим красавец. Убеден сте, че оказвате страхотно въздействие върху жените. Вървите по плажа на Кута Бийч сред австралийските курортистки. Как се чувствате?
– Много, много добре. Напълно щастлив.
– Опишете ми походката си, стойката на тялото. Напомням ви, че се мислите за пръв красавец.
– Походката ми е… как да го кажа… по-скоро наперена, но и леко небрежна, отпусната.
– Опишете ми изражението на лицето си.
– Държа главата си високо вдигната, с поглед, отправен напред, на устните ми играе лека усмивка. Чувствам се уверен и не изпитвам и капка напрежение.
– Добре. Сега си представете как ви възприемат жените.
– Ясно как, оказвам им… как да го кажа… определено въздействие.
– Какво си мислят за гръдната ви обиколка или за тази на бицепсите ви?
– Ами… не обръщат особено внимание на тези неща.
– Отворете очи. Това, което жените харесват, е вашето излъчване, това и нищо друго. А то произтича директно от собствената ви представа за самия вас. Когато вярваме в нещо, свързано с нас, положително или отрицателно, без значение, ние се държим по начин, който отразява мисълта ни. Непрекъснато го доказваме на околните и дори отначало да е плод на въображението ни, впоследствие се превръща в действителност, както за околните, така и за нас самите.
– Възможно е. Започвам да схващам нещо, дори все още да е доста абстрактно.
– Постепенно ще се избистри. Поставям си задачата да ви разкрия с помощта на различни примери, че всъщност всичките ви изживявания се коренят в онова, в което вярвате.

Лоран Гунел

Помислете. Проверете. Променете. Започнете отначало.

Помислете. Проверете. Променете. Започнете отначало. Готово. Усмихнете се. Продължете напред.

Животът сред природата ни дава чудесни преживявания и безценни уроци. Екстремните ситуации ни карат да сграбчим възможностите, да се изправим срещу опасностите и да се доверим на инстинктите си, за да има всичко добър край. Но да живеем мотивирани от целите си, ежедневието ни да вдъхновява и нас, и околните – това може да бъде дори по-голямо предизвикателство…

Вдъхновяващите истории на Беър Грилс от приключенията му от всички точки на света включват и личните му житейски повели, които никога няма да забравите. Някои от тях могат да станат ваши собствени. Всички ние сме способни да живеем по-смело, отколкото си мислим, и междувременно да се забавляваме. Подгответе се за своето собствено велико приключение!

1. Мечтай!
2. Не слушай крадците на мечти
3. Просто започни…
4. Преследвай целта, а не парите
5. Бъди най-ентусиазираният човек, когото познаваш
6. Кажи „Да”
7. За да си смел, първо трябва да се страхуваш
8. Тези, които упорстват, са тези, които успяват
9. Онова малко „в повече”
10. Никога не се предавай
11. Няма по-добър учител от неволята
12. Опознай себе си
13. Не си ездач, ако не си падал от коня
14. Носи лек багаж
15. Изхвърли ненужния товар
16. Изхвърли тревогите
17. Палатките не се поправят от само себе си
18. Управлявай сам лодката си
19. Не предполагай
20. Мечтите изискват жертви
21. Провалът всъщност не е провал
22. Приеми „провала”
23. Цени пътуването, не крайната точка
24. Пази се от ССЗ
25. Спазвай правилото „СПаЗВаМ”
26. Вятърът и Слънцето
27. За да получиш, първо трябва да дадеш
28. Експертът трябва да е „на линия”, а не на върха
29. Инстинктът е „носът” на ума – довери му се
30. Бурите те правят по-силен
31. Скромността краси човека
32. Смей се на себе си
33. Избирай си добра компания
34. Намери си добър водач
35. Търси стимула
36. Понякога всички се борим с мотивацията
37. Бъди добър
38. Никой не се интересува колко знаеш, докато не покажеш,че те е грижа
39. Парите са като река, тe трябва да се движат
40. От тези, на които се дава много, се очаква още повече
41. Никога повече не работи!
42. Спри да се „опитваш”!
43. Промени речника си, промени отношението си
44. Нека планината ти дава сили
45. Нито един план не оцелява при първата битка с врага
46. Три ключови качества…
47. Бъди доброволец
48. Обърни се към зает човек!
49. Пътувай до Ню Орлиънс… всеки ден!
50. Бъди близо до земята
51. Скаутските правила за живота
52. Научи се на смелост
53. Използвай времето си мъдро
54. Грижи се за вещите си
55. Съотношението риск-резултат
56. Колебанието е слабост
57. Всеки път, когато изненадаш себе си, ти се вдъхновяваш сам
58. Не съди другите по общественото им положение
59. Материалните удобства са само временни
60. Не премисляй постоянно грешките
61. Напусни капана на удобството
62. Две уши, една уста
63. Остави другите да блеснат
64. Управлявай чрез личен пример
65. Храни се качествено, тренирай редовно
66. Волята за победа е нищо без волята да тренираш
67. Раздавай се!
68. Бъди бодър и в беда
69. Ако минаваш през ада, не спирай да се движиш!
70. Понякога е нужна само искра
71. Как говориш за другите говори за теб самия
72. Благодарност, благодарност, благодарност
73. Когато животът ти поднесе лимони, направи си лимонада
74. Криза = опасност + възможност
75. Светлината може да прозира само през пукнатия порцелан

35-ТЕ КЛЮЧА КЪМ ИЗЖИВЯВАНЕТО НА ТВОЯ ИКИГАЙ

1. Ако се стремиш към 10% подобрение, планирай какво е нужно да направиш за 100% подобрение.
2. Включи в ежедневния си график поне едно „невъзможно“ нещо.
3. Практикувай търпението и постоянството в това, което си си поставил за цел.
4. Посвети 21 дни на „внедряването“ на нов положителен навик.
5. Искай обратна връзка от доверените си хора за това, което правиш.
6. Потърси учител, който може да те напътства в страстта ти.
7. Имитирай и подобрявай онова, което харесваш, заради собствения си проект.
8. Разбери какво не харесваш, за да откриеш какво харесваш.
9. Всяка седмица развивай една добродетел, която искаш да засилиш в себе си.
10. Споделяй страстта си със сродни души, за да учите и да се развивате заедно.
11. Излез от зоната си на комфорт и изследвай нови територии.
12. Дай предимство на важното пред спешното.
13. Отстрани несъщественото и нерентабилното от живота си.
14. Наречи проекта си с име, което ще те подтиква към действие.
15. Върни се към ценностите и мечтите от детството си.
16. Спомни си „големите успехи“ в живота си, за да се мотивираш.
17. Разпознай най-добрите си приятели и им посвети вниманието, което заслужават.
18. Свържи точките от миналото си, за да разбереш настоящето си.
19. Определи период от време, в който да си свободен от екраните и от виртуалния живот.
20. Приложи идеята бавен живот в храненето си и в свободното си време.
21. Прави само по едно нещо, без да се разсейваш.
22. Пиши за нещо лично поне по 5 минути на ден.
23. Посвети се на изкуството хайку, за да опознаеш емоциите си.
24. Вземи съдбовните решения, от които имаш нужда в този момент от живота си.
25. Допитвай се до „възглавницата си“ по въпросите, чийто отговор още не си открил.
26. Потопи се в рисуването на кръг енсо.
27. Всяка седмица се концентрирай върху един коан.
28. Опитвай се да постигнеш пълна осъзнатост в ежедневните си дейности.
29. Остави се на серендипити и на другите случайности в живота си.
30. Всеки ден прави по едно добро, без да търсиш отплата.

„О, това, ходенето, май не е за мен. Не ме бива в него”.

Също като някое малко дете, което се учи да ходи, то ще пада и ще се удря стотици пъти. Но в никакъв случай няма да се спре и да си каже: „О, това, ходенето, май не е за мен. Не ме бива в него”.

Научаваме се да избягваме провалите по-късно в живо­та. Сигурен съм, че голяма част от това се дължи на образователната ни система, която усърдно набляга на високите постижения и наказва онези, които не се пред­ставят добре. Друг голям дял идва от тиранични и пре­калено критични родители, които не дават достатъчно възможности на децата си сами да се провалят, а вместо това ги наказват за опитите им да направят нещо ново или необичайно.

„Ние сме маймуни. Мислим се за кой знае колко цивили­зовани с нашите микровълнови фурни и маркови маратон­ки, но сме просто стадо добре нагиздени маймуни. И тъй като сме маймуни, инстинктивно се сравняваме с други­те и се надпреварваме за статус. Въпросът не е дали оценяваме себе си в сравнение с останалите, а по-скоро по какви стандарти се оценяваме.“

Преди няколко години писах в блога си за някои от тези идеи в настоящата глава и един човек остави коментар. Упрекна ме, че съм празноглав и повърхностен, добавяйки, че съм нямал никаква представа от житейските пробле­ми и отговорността. Каза още, че синът му неотдавна загинал в автомобилна катастрофа. Обвини ме, че си нямам понятие какво означава истинска болка, че съм негодник, щом проповядвам, че той самият бил отговорен за болката, която изпитвал от смъртта на сина си.

Този човек очевидно е изстрадал болка, много по-голяма от тази, с която повечето хора се сблъскват в живота си. Той не е виновен за смъртта на сина си, нито пък е избрал гибелта му. Отговорността за справянето с тази загуба се е стоварила върху него, макар че, разбира се, не е била желана. Въпреки всичко той пак е отговорен за собствените си емоции, възгледи и действия. Как да ре­агира на смъртта на сина си е негов личен избор. Стра­данието, независимо в какъв вид, е неизбежно за всеки един от нас, но на всеки от нас му се налага да реши какво значение ще му придаде. Дори да твърди, че няма избор в случая и просто иска да си върне сина, той пак прави избор – един от многото начини, който би могъл да избере, за да се справи с болката.

Разбира се, нищо от това не му казах. Бях твърде ужасен и зает да се питам дали наистина не е прав – може би това далеч не е лъжица за моята уста и нямам изобщо никаква представа за какво, по дяволите, говоря. Това са рисковете, които вървят с работата ми. Проблем, който аз съм си избрал. И отговорността за справянето с него си е лично моя.

Отначало се почувствах отвратително. После, може би след няколко минути, се ядосах. Възраженията му ня­маха почти нищо общо с онова, което искам да кажа, мислех си аз. И какво толкова, по дяволите? Само поради това, че нямам син, който да е загинал, не означава, че лично аз не съм изпитвал ужасяваща болка.

Тогава обаче последвах собствения си съвет. Избрах проблема си. Мога да се ядосам на този човек и да споря с него, да се надиграваме кой по-голяма болка е изпитал, от което пък и двамата ще изглеждаме като безчувстве­ни глупаци. Или пък бих могъл да избера по-добър проблем, да поработя върху търпението си, върху това да разбирам читателите си по-добре и никога да не забравям този човек, когато пиша за болка и травма. И точно това се опитах да направя.

Отговорих му просто, че съжалявам за загубата му, и това беше. Какво друго може да му каже човек?

Тънкото изкуство да не ти пука, Марк Менсън

Тънкото изкуство да не ти пука

Кой сте вие, се определя от това за какво сте готови да се борите. Хората, които се радват на усилието във фитнеса, са онези, които се състезават на триатлони, имат изваяно като от струг тяло и могат да вдигат от лежанка малки къщи. Хора, които се радват на дългите работни седмици и политическите лупинги по корпоративната стълбица, са онези, които един ден се озовават на върха й. Хора, които се радват на стреса и несигур­ността в живота на гладуващия артист, са онези, които го водят и успяват.
Тук не става дума за воля или силен дух. Това не е по­редното напомняне, че без болка нищо не се постига. Това е най-простият и основен градивен елемент в живота – нашата борба определя успеха ни. Проблемите ни раждат щастието ни, както и новите по-добри и сложни проблеми.
Виждате ли – това е безкрайна спирала нагоре. И ако си мислите, че можете да спрете да се катерите по нея когато и където си поискате, опасявам се, че не разбира­те за какво става дума. Защото радостта се крие имен­но в самото катерене.

***

Странно е, че сега във време, в което сме по-комуникативни от всякога, сякаш и овластяването е с невижда­ни размери. Нещо в съвременната технология сякаш дава простор на нашата несигурност да вилнее както никога преди. Колкото повече свобода ни е дадена да се изявява­ме, толкова по-силно искаме да сме свободни в желанието си да се справяме с всеки, който не е съгласен с нас или ни безпокои. С колкото повече противоположни на наши­те възгледи се сблъскваме, толкова повече като че ли се дразним, че те изобщо съществуват. Колкото по-лесен и безпроблемен става животът ни, толкова повече ни се струва, че имаме право на още по-добър.
Ползата от интернет и социалните мрежи е неоспо­рима. Като че ли сега е най-хубавото време в историята на човечеството. Обаче тези технологии може би оказ­ват неочакван страничен ефект върху нас. Може би съ­щите тези технологии, които са дали свобода на изявата и са образовали толкова много хора, в същото време подсилват чувството на овластяване повече от всякога.

Тънкото изкуство да не ти пука, Марк Менсън

Какво става с любовто след брака ?

Какво става с любовта след брака?

 Важна мисъл – 1 глава

Тъй като даваме и получаваме любов по различен начин, поддържането на любовта жива в нашия брак е трудно. Ако не осъзнаем как нашият партньор разбира любовта, бракът ни може да се пресуши и да не разберем защо. Трябва да разбираме първичния начин за възприемане на любовта у другия.

  1. Погледни назад към своето детство. Чувствал ли си се истински обичан от своите родители? Как най-вече са изразявали те любовта си? Въз основа на резултатите в твоя живот, какво влияние са оказали родителите ти върху начина, по който показваш любов към своя партньор?
  1. Направи списък на неуспехите и успехите на своите родители в изразяването на привързаност и приемане към теб. По какво прилича на начина, по който ти изразяваш привързаността си към своя партньор? Как твоите неуспехи несъзнателно отразяват неуспеха на твоите родители? А успехите?

  2. Може да не си престанал да изразяваш любовта си и все пак твоят брачен партньор да започне да реагира по-отрицателно с времето. Определи две проблемни области за последните дванадесет месеца: (1) положителни действия на любов, на които твоят партньор не е откликнал; (2) израз на раздразнение заради липсата на грижа, за което ти или не си предполагал, или дори не си съгласен. Какъв е действителният характер на проблема?

  3. В ретроспекция, кои важни книги, касети, статии и т.н. са повлияли за подобряване на живота помежду ви? Пробвай да си спомниш кога и как си се опитал да внедриш техните съвети. Къде си успял или си се провалил и защо? Изразявали ли са идеята за любовните езици?

  4. Помисли за времето, когато си изразявал любов под някаква форма и тя не е била приемана като любов, може би не е била отхвърлена, но не е била приета като жест на любов. Защо добрите намерения, искреността и дори действия не винаги са достатъчни?

Промяната

 Единственото сигурно е, че промяната няма да дойде от другите!

Ив Дюбрьой се отпусна назад в дълбокия фотьойл и вдигна крака на бюрото си. Харесвах миризмата на кожа и стари книги, която свързвах с това място, където в продължение на цял един ден бях разкривал тайните си след нашата първа среща. Меката вечерна светлина, процеждаща се през дърветата в парка, подчертаваше английската атмосфера на стаята. Верен на навика си, Дюбрьой въртеше леда в чашата с бърбън.

— Убеден съм — продължи той, — че всяка промяна трябва да дойде от теб, а не отвън. Нито някаква организация, нито някакво правителство, нов шеф, профсъюз или нов партньор ще променят живота ти. Впрочем виж политиката — какво се е получавало, когато хората са залагали на някого да промени живота им? Помисли за Митеран през 1981-ва, за Ширак през 1995, за Обама през 2008… Всеки път са били разочаровани. След това са си мислили, че са сбъркали човека, че са направили лош избор. Всъщност не в това е проблемът. Истината е, че никой освен теб самия няма да промени живота ти. Именно затова човек трябва да се вземе в ръце.

Забележи, мисля, че мисълта на Ганди надхвърля индивидуалните съображения, личните очаквания за промяна. Мисля, че тя се отнася преди всичко до промените, които всеки би искал да види в обществото. Вероятно е искал да каже, че е много по-важно самият ти да олицетворяваш пътя, по който трябва да се тръгне, и да си пример за другите, отколкото просто да изобличаваш и критикуваш.

— Да, разбирам, мисълта е интересна, но дори и да се превърна в пример на уравновесеност, това няма да промени с нищо изискванията на моето предприятие, нито моят шеф ще започне да ме зачита.

— Напротив, в известен смисъл точно така ще стане. Ако страдаш, защото шефът не те зачита, то не очаквай той да се промени от само себе си. Ти трябва да съумееш да накараш другите да те зачитат. Виж кое можеш да промениш в себе си, за да станеш по-достоен за уважение — може би взаимоотношенията ти с другите, начина ти на говорене, на споделяне на резултатите ти. Може би не трябва да оставяш без отговор неуместните забележки. Впрочем гадните ръководители, които обичат да тормозят служителите си, не нападат всеки от тях, не избират жертвите си случайно.

— Все пак нали не твърдите, че жертвата сама е виновна за тормоза!

— Не, нямам предвид това. Не е по нейна вина и дори не можем да кажем, че неволно го предизвиква. Не. Просто казвам, че тя се държи по такъв начин, че прави тормоза възможен. Палачът ѝ усеща, че ако я нападне, наистина ще ѝ въздейства отрицателно, докато при другите може и да не се получи.

— Ужасно.

— Да.

— И… как даден човек се оказва в тази категория?

— Сложно е, може да съществуват различни причини, но може би най-определящата е липсата на самоуважение. Ако дълбоко в себе си човек не е достатъчно убеден в собствената си стойност, той проявява известна слабост, която гаднярите веднага долавят. Достатъчно е да натиснат там, където боли.

Внезапно изпитах нужда от чист въздух.

— Може ли малко да проветрим?

Стана и широко отвори прозореца. Приятният и свеж въздух, попил влагата на дърветата, изпълни стаята, донасяйки ни успокоителните ухания на лятната вечер. Долавяше се тихото цвърчене на птиците, скрити в листака на високите явори, докато величествените клони на стогодишен кедър спокойно се полюляваха на вятъра.

— Питам се дали… мисля, че… може би ми липсва известно самоуважение. Всъщност не че не се харесвам, не е това, даже се усещам… съвсем нормален, но наистина лесно се разстройвам, когато ме упрекват, критикуват…

— И аз така мисля. Следващия път ще ти дам задача, която да ти помогне да развиеш себеуважението си, увереността в себе си, да се почувстваш по-силен.

Запитах се дали не трябваше да си мълча.

— За да се върнем на думата си, съгласен съм, че може да се предизвика промяна в начина, по който началникът ни възприема и се отнася с нас, като развиваме самите себе си, но това няма да промени нещата в предприятието.

— Да речем, че това изисква умения за по-добро общуване, но съм сигурен, че ти би могъл да убедиш твоите началници, от които през цялото време се оплакваш, да променят мнението си по дадени въпроси. Трябва да се научиш да им въздействаш, за да постигнеш известен напредък.

— Едва ли ще се получи.

— Казваш го, защото все още не знаеш как да постъпиш, но нищо не е предопределено. Освен това, когато дадено положение наистина ни е неприятно, можем просто да сменим фирмата. Знаеш ли колко хора, които са недоволни от професионалното си положение и се оплакват от него, въпреки всичко остават на местата си! Човешкото същество се страхува от промените, от новостите и често предпочита да си понася познатата обстановка, колкото и да е мъчителна, вместо да я напусне и замени с нова, която не познава.

Ето това е пещерата на Платон! Платон разказва за хора, родени в една много тъмна пещера, която никога не напускали. Пещерата била техният свят, който, макар и мрачен, им бил познат и следователно вдъхващ доверие. Те упорито отказвали да излязат навън, защото не познавали външния свят и си представяли, че е враждебен и опасен. Така и не могли да разберат, че това непознато пространство всъщност е изпълнено със светлина, красота, свобода.

Днес мнозина живеят в пещерата на Платон, без дори да си дават сметка за това. Изпитват ужас от непознатото и отхвърлят всяка промяна, която ги засяга лично. Имат идеи, планове, мечти, но никога не ги осъществяват, обзети от хиляди неоправдани страхове, с оковани в белезници крака и ръце, чийто ключ притежават единствено те. Той виси на врата им, но те никога няма да го използват.

Аз вярвам, че животът е изграден от постоянни промени, от движение. Не би имало никакъв смисъл да се вкопчваме в статуквото. Единствено мъртвите са неподвижни. В наш интерес е не само да приемаме, но и да предизвикваме промените, за да можем да се развиваме в подходяща за нас посока.

Дюбрьой си наля капка бърбън и добави няколко бучки лед, които радостно иззвънтяха в чашата. Поех дълбоко въздух. Отвън идваше нежно ухание.

— Като говорим за промяна, има нещо, което наистина желая, но не успявам да постигна, въпреки че не засяга единствено мен — да спра да пуша. Можете ли да ми помогнете?

— Зависи. Разкажи ми повече. Защо искаш да спреш?

— По същите причини, по които и всички останали. Това е гадост, която бавно те убива.

— Ами тогава какво ти пречи да спреш?

— Най-напред, за да бъда напълно честен, харесва ми. Човек трудно се лишава от нещо, което харесва. Ще ми липсва, особено в моментите на стрес, когато ми помага да се отпусна.

— Добре, представи си, че съществува друг, много добър, много приятен продукт, който освен това намалява стреса. Можеш да го ползваш когато си искаш. Представи си това.

— Добре.

— При това положение лесно ли ще спреш да пушиш?

— Ъъ… да.

— Не си много убедителен!

— Не знам.

— Представи си само — имаш вълшебен продукт, който ти доставя удоволствие и те отпуска, щом имаш нужда от това. Цигарите дават ли ти нещо повече?

— Ъъ… не.

— Какво тогава ти пречи да ги зарежеш?

Напразно се опитвах да си представя чудодеен продукт, който ми доставя удоволствие и ме отпуска, а и нещо ме натъжаваше при мисълта да зарежа цигарите. Какво? Какво можеше да е това? Като че ли смътно долавях отговора, без да съм в състояние да го формулирам. Бе необходимо доста време, преди да изплува и накрая да го приема за очевиден.

— Свободата.

— Свободата?

— Да, свободата. Дори да ми се иска да приключа с тютюна, общественият натиск е толкова голям, че имам чувството, че това вече не е мой избор и ще загубя свободата си, ако престана да пуша.

— Ще си загубиш свободата?

— Всички ми натякват за цигарите. Всички ми казват: „Трябва да ги спреш“, така че, ако го направя, ще имам усещането, че съм се поддал на натиска, че съм подчинил волята си на другите.

По лицето му пробягна усмивка.

— Добре. Ще ти изпратя нареждания. Трябва да ги следваш дословно. Както обикновено.

Бог пътува винаги инкогнито, Лоран Гунел

Вижте още заглавия : https://vasilenahristova.com/books-movies/

Парадоксът на щастието

Парадоксът на щастието е, че съзнателният стремеж към него е фундаментално несъвместим със самата природа на щастието. Истинското щастие се ражда от отдаването на някаква дейност заради самата нея, а не поради външна причина, дори когато тази причина е нещо толкова чистосърдечно като желанието да бъдеш щастлив.

Стремежът към щастие създава очаквания, което потвърждава популярната фраза „Очакванията са сигурна гаранция за бъдещо недоволство“. Затова празниците и семейните събирания често се оказват разочароващи, да не кажа направо потискащи. Имаме толкова големи очаквания, които е почти невъзможно да бъдат оправдание.

В едно проучване участниците получават фалшива вестникарска статия, възхваляваща достойнствата на щастието, а друга, контролна група, в това време чете материал, в който изобщо не става дума за щастие. После и двете групи гледат избрани на случаен принцип видеоклипове, които са или весели, или тъжни. След края на „позитивния“ филм участниците, които се запознават предварително с преимуществата на щастието, се чувстват по-малко щастливи в сравнение с хората от контролната група, които са гледали същото видео. С отдаването на прекалено голямо значение на щастието се увеличават и очакванията им за това какъв „трябва“ да е животът, което ги прави по-уязвими за разочарованието.

В друго проучване участниците получават задачата да прослушат балета Пролетно тайнство на Стравински – музикално произведение, което е толкова нехармонично и дразнещо, че предизвиква безредици по време на дебюта си през 1913 година. Част от доброволците получават указанието да се опитат да се почувстват възможно най-щастливи, докато слушат музиката. Впоследствие те оценяват нивото си на щастие като по-ниско в сравнение с контролна група, която не била „по петите на Мистър Смайли“.

Настървеното преследване на щастието може също така да бъде изолиращо. Оказва се, че колкото по-високо хората поставят щастието в списъка на личните си цели, толкова по-самотни са в ежедневието си.

Обликът на щастието се определя и от специфичните културни различия, което създава риска да бъдеш щастлив по неправилния начин. В Северна Америка щастието зависи от личните постижения (в това число и удоволствието), докато в Източна Азия щастието се свързва със социалната хармония. Американците от китайски произход предпочитат усещането за удовлетворение, а онези с европейски корени залагат на вълнението. Японската култура е изградена въз основа на лоялността в тясната ѝ свързаност с чувството за вина, докато американската подхранва повече социално неангажирани емоции като гордост и гняв. За да бъдеш щастлив в дадена култура, чувствата ти до голяма степен трябва да бъдат в синхрон с нейната дефиниция за щастие.

С две думи преследването на щастието може да бъде не по-малко саморазрушително от „бутилирането“ и самонавиването, за които говорихме по-рано. Всички тези механизми за справяне произлизат от дискомфорта, който изпитваме спрямо негативните емоции, и от нежеланието ни да преживеем дори най-малкото страдание.

Д-р Сюзън Дейвид

Самостоятелни ли сте ?

— Считате ли се за самостоятелен?

Налагаше се да се съсредоточа върху лицето му, за да не бъде погледът ми завладян от чорапите.

— Да, да, напълно съм самостоятелен. Няма проблем. Мога да се оправям сам и на никого не досаждам.

— Можете ли да ми дадете пример за случай, когато сте показали самостоятелност?

Това бе добре позната техника на мнозина вербовчици. Когато някой твърди, че притежава определено качество, трябва да е в състояние да даде примери, да опише обстоятелствата, при които го е проявявал, възприетото поведение и получения резултат. Ако нещо от тези три неща липсва, значи със сигурност лъже. Логично е: ако наистина притежава това качество, то той може да каже при какви обстоятелства какво точно е направил и какво е постигнал.

— Ами… да, разбира се.

— При какви обстоятелства?

Топчетата от томболата бясно се завъртяха, докато се опитваше да си спомни — или измисли — някакво събитие. Леката червенина по страните му се засили и ми се стори, че видях капки пот по челото му. Мразя да поставям кандидатите в неудобно положение и нямах намерение да го правя със седналия пред мен. Но бях длъжен да преценя дали отговаря на изискванията.

— Ами… вижте, постоянно показвам самостоятелност, няма никакво съмнение, можете да ми вярвате.

Разтвори крака, повъртя се малко на стола, отново кръстоса крака. Чорапите му наистина можеха да послужат за реклама на „Ариел“.

— Искам просто да ми дадете пример, да речем, за последния път, когато това ви се е случило. Къде, при какви обстоятелства, по какъв повод? Припомнете си го спокойно. Отпуснете се, за никъде не бързаме.

Продължи да се върти на стола, изтривайки вероятно потните си длани в панталона. Изминаха дълги секунди, които ми се сториха часове, а той все не можеше да отговори. Усещах как притеснението постепенно го завладява. Сигурно ме мразеше.

— Добре — прекъснах го, за да сложа край на мъчението, — ще ви обясня защо задавам този въпрос. Вакантното място е в малко предприятие, чийто счетоводител е напуснал. Натрупал толкова неползван отпуск, че не се налагало да представя предизвестие. Просто не се явил на работа. Никой от предприятието не би могъл да обучи заместника му. Ако заемете мястото, ще трябва да се оправяте сам, ровейки се из папките и файловете в компютъра му. Ако не сте наистина самостоятелен, това може да се превърне в кошмар за вас и мое задължение е да не ви поставям в подобна ситуация. Така че не се опитвам да ви поставям капани, просто искам да разбера дали сте способен да изпълните поставената задача. Разбирате ли, от тази гледна точка вашият интерес съвпада с този на предприятието, което предлага работното място.

Изслуша ме внимателно и накрая си призна, че би предпочел да работи при една по-стройна организация, където да знае точно какво се очаква от него и където би получил отговор на въпросите, ако изпитва някакво колебание. До края на интервюто уточнявахме неговите професионални очаквания и определяхме типа място, което би подхождало най-добре на личността, опита и уменията му. Обещах му, че старателно ще пазя досието му и ще му се обадя, щом се получи предложение, отговарящо на профила му.

Изпратих го до асансьора и му пожелах успех за в бъдеще.

Лоран Гунел

Страданието е необходимо

Това е може би най-трудно разбираемата концепция e страданието, че е необходима част от живота. В човешкото ни израстване и развитие всеки нов етап, до който стигнем, изисква да се откажем от нещо от предишния, да преживеем някаква загуба в усилието си да продължим напред и да овладеем нови умения. Малкото дете се отказва от пълзенето и приема болката и неизбежните падания, за да се научи да ходи, а тийнейджърът се отказва от сигурността на дома и приема риска от отхвърляне, за да намери собственото си място в света. Всяко ново постижение налага да се простим с нещо, което ни е било скъпо. Нещо повече – без тази загуба и страданието, което ни носи тя, не би имало растеж, не бихме отбелязали напредък в живота си. Както вече знаем, в природата и в човешкото съществуване страданието и смъртта имат съществено значение, тъй като чрез тях старото отстъпва и дава път на новото. Естественият свят предлага много прекрасни илюстрации на необходимостта от страданието, които могат да ни помогнат да проумеем тази сложна идея.
……

Друг пример за това е шишарката на вид северноамерикански бор. Семената са скрити под плътно подредените една до друга люспи. Единственото, което може да накара люспите да се отворят и да изпуснат семената, е горещина, като тази, която причинява горският пожар. Така че от тези семена може да израсте ново дърво само като последица от пожар. Очевидно е, че в този случай унищожението, страданието, е необходимо, за да настъпи новият растеж. Освен това самото разрушение винаги носи със себе си семената на надеждата, на новия живот. Погледнато по този начин, болката съдържа потенциала за трансформация, въпреки че в момента може да не го осъзнаваме. С други думи, самото страдание „отключва“ този трансформативен процес и в много случаи той не може да се осъществи без да се изстрада.

Една от причините, поради които страданието е нужно на хората, е, че ние сме склонни до голяма степен да се отъждествяваме с физическите и умствените аспекти на съществуването си и духовната ни природа остава здраво затворена в нас като семената на бора. Егото ни намира за възхитителни способностите на нашето тяло и вярва, че само то има значение. Много от нас ще трябва постепенно да изоставят тази вяра във физическото, като изживеят процеса на стареене или болест, за да насочат вниманието си към духовния аспект. Всъщност физическото страдание може да бъде начало, врата към по-голяма осъзнатост и духовно израстване.

„Най-важните неща“ – Карън Уайът

„Надявам се“, „Бих желал“, „Може би“

Три невротични фрази изграждат механизмите, на които се опира поведението на склонния към протакане индивид:

„Надявам се  нещата да се   оправят.“ „Бих желал   всичко да  беше  по-различно.“ „Може  би всичко ще се  оправи.“

Ето я насладата на отлагащия човек. Дотогава, до­като казвате „може би“, „надявам се“ или „бих желал“, вие имате основание да не предприемате нищо в момен­та. Всички пожелания и надежди от този род са губене на време — безумие на обитатели на приказна страна. Никога нищо не е било постигано само с пожелания или с надежди. Те са само удобни врати за бягство от необ­ходимостта да запретнете ръкави и да се заемете със задачите, които сте решили, че са достатъчно значими, за да бъдат включени в списъка на жизнените ви дейнос­ти.

Вие можете да извършите всичко, което си поставите за цел. Вие сте силен, способен и съвсем не крехък. Но като отлагате нещата за някой бъдещ момент, вие бяга­те от действителността, поддавате се на съмнение в собствените си способности и най-вече на самоизмама. Слабото ви място „отлагане“ ви пречи да бъдете силен в своето „сега“ и ви кара да се надявате, че в бъдеще нещата ще  се   оправят.

Вашите слаби места

Цялото това организирано мис­лене ви пречи да изживявате сегашните си моменти. Да живеете според този план, означава, че имате гаранция, че винаги всичко ще бъде наред. Сигурността, оконча­телният план, е за мъртъвците. Сигурността означава да знаеш какво ще се случи. Сигурността означава лип­са на вълнение, на рискове, на противодействие. Сигур­ността означава липса на развитие, а това е равносилно на смърт. Освен това сигурността е мит. Докато ходите по земята, вие никога не можете да имате сигурност. А дори да не беше мит, сигурността щеше да е отвратите­лен начин на живот, защото премахва вълнението и раз­витието.

В този контекст думата „сигурност“ се отнася до външните гаранции, до притежания като пари, къща и лека кола, до крепости като служба или позиция в об­ществото. Има и друг вид сигурност обаче, която си струва да бъде постигната. Тя е вътрешната сигурност и вярата, че можете да се справите с всичко, което живо­тът ви поднася. Това е единствената трайна сигурност, единствената истинска сигурност.

Криворазбраната правда

Казват, че в съда справедливост не се получава; ако имаш късмет, най-доброто, което можеш да получиш, е отлично споразумение. В същото време има толкова други сфери на живота, в които със зъби и нокти отстояваме идеята за справедливост, разплата и доказване извън всякакво съмнение, че сме прави. Всеки, който е имал романтична връзка за повече от няколко месеца, познава онзи момент по време на спор, особено ако е с любим човек, когато осъзнаваш, че… слава богу… бурята е утихнала, постигната е някаква форма на разбирателство – може би временно примирие – и най-разумното, което можеш да направиш, е да държиш устата си затворена, да махнеш с ръка, да изгасиш лампата и да заспиш. Но в този миг нещо те кара да се обадиш отново, за да покажеш, че ти си бил прав, а партньорът ти е грешал – и целият ад се повтаря наново.

Не е изключено да пропилееш години живот, подхранвайки нуждата да получаваш потвърждение за правотата си или признание за понесеното от теб несправедливо отношение. В много семейства и в много части на света фамилните вражди са започнали толкова отдавна, че никой не си спомня първоначалната причина за раздора. Иронията е в това, че така ставаш жертва на още по-голяма несправедливост, тъй като се лишаваш от други важни за теб неща, каквато е тясната връзка с близки и приятели. Харесвам израза, с който в Южна Африка наричахме този вид саморазрушителни явления: „Ще си отреже носа, за да направи напук на лицето си.“

Древногръцкият майстор на парадокса, Хераклит, е казал, че човек не може да влезе два пъти в една и съща река, което ще рече, че светът се променя постоянно и по този начин всекидневно предлага нови възможности и ситуации. А за да се възползваме максимално от тях, трябва непрекъснато да разрушаваме старите категории и да формулираме нови. Много често най-оригиналните и интересни решения ни хрумват, когато възприемем „нагласата на начинаещия“, подхождайки със свеж поглед към новите предизвикателства. Това е крайъгълният камък на емоционалната пластичност.

Преди едно или две поколения обществото разделяше по полов признак различните дейности на „мъжки“ и „женски“. Сега обаче рискуваш да ти разбият носа за допускането на такова брутално разграничаване. По същия начин някои хора имат навика сами да се напъхват в определени категории, като не осъзнават собствената си стойност на индивиди и възприемат себе си ограничено и единствено като богаташ, дебелак, простак или атлет. Отдавна знаем, че да се самоопределяш като „жената на мистър Джоунс“ е ограничаващо и омаловажаващо твърдение. Но такива са също и „изпълнителен директор“, „пример за подражание“, „най-умното дете в класа“ и дори „куотърбек, спечелил Супер купата“. Всичко се променя. А за да сме сигурни, че ние също се променяме, се нуждаем от гъвкавост.

Емоционалната пластичност означава да осъзнаваш и приемаш всички свои емоции и дори да се учиш от най-трудните. Означава също и да преодолееш границите на условните и вродените когнитивни и емоционални реакции (твоите въдици), така че да живееш в сегашния момент с умението да тълкуваш обстоятелствата от настоящето, да реагираш подобаващо и накрая да действаш в съгласие с най-дълбоките си ценности.

Лични сценарии

На практическите семинари казвам на участниците да изброят писмено ситуациите, които намират за трудни, и свързаните с тях мисли и емоции.


Ето част от вредните „лични сценарии“, описани наскоро от група свръхамбициозни служители на ръководни длъжности, и ситуациите, които ги предизвикват:

Някой друг постига успех: „Не ме бива достатъчно. Защо не бях аз?“

Целодневна работа: „Животът ми е провал. Около мен е пълен хаос, а близките ми негодуват срещу навика ми да пропускам всички хубави семейни моменти.“

Изпълнение на трудна задача: „Защо това ми отнема толкова време!? Ако изобщо имах талант, щях да се справя по-бързо.“

Неполучено повишение: „Аз съм идиот и мекотело. Оставих се да ме изиграят.“

Възлагат ти нещо ново: „Какъв ужас! От това нищо няма да излезе.“

Публична изява: „Ще изгубя ума и дума и всички ще си помислят, че съм хванат от гората.“

Получаване на отрицателна оценка: „Ще ме уволнят.“

Среща със стари приятели: „Аз съм неудачник. Всички живеят по-вълнуващо от мен. И изкарват повече пари!“

Опитваш се да отслабнеш: „Аз съм отвратително прасе. Най-добре да се откажа. Всички тук изглеждат по-добре от мен.“

Ето една подсказка защо тази прогресия от неутралната мисъл до пълното зарибяване протича толкова лесно:

„Тихо се сипе първият __________.“ „Сняг“, нали? Не беше особено трудно. Думата изскочи автоматично в съзнанието ви.

Почти неизбежно е да не захапеш въдицата, тъй като голяма част от реакциите ни са най-обикновен рефлекс.

Обикновено зарибяването е свързано със ситуация, която се повтаря всекидневно в живота ни. Това може да е тежък разговор с шефа, неприятни отношения с роднина, предстояща презентация, свързано с пари решение, което трябва да вземете с половинката си, слабото представяне на детето в училище и дори трафикът в натоварените часове на деня.

В такива моменти се задейства вътрешният ни автопилот, който реагира на съответната ситуация. Бихме могли да отвърнем с нещо саркастично, да се затворим в себе си, потискайки чувствата си, да започнем да отлагаме, да си тръгнем, да затънем в мрачни мисли или да изпаднем в пристъп на ярост. Винаги, когато реагираме автоматично по някакъв вреден за нас начин, значи сме зарибени. А резултатът е също толкова предсказуем, колкото беше и думата „сняг“, която изскочи в съзнанието ви в края на изречението „Тихо се сипе първият...“. Виждате кукичката със стръвта да се поклаща точно пред вас и мигновено я захапвате, без дори да се поколебаете. Зарибяването започва, когато приемаме мислите си като факти.

„Не ме бива в това. Винаги се провалям.“ Тогава най-често придобиваме навика да избягваме ситуациите, които предизвикват подобни чувства. „Не искам дори да опитвам.“ Или може до безкрай да преповтаряме една и съща мисъл. „Последния път, когато опитах, беше толкова унизително.“ В някои случаи, решили да последваме добронамерения съвет на приятел или член на семейството, се опитваме съзнателно да пропъдим тези мисли. „Не бива да допускам такива мисли. Това е непродуктивно.“

Или пък решаваме да проявим воля и се заставяме да направим нещо, което ни изпълва с ужас, въпреки че стимулът за действие не е цел, на която държим истински, а самата зарибяваща стръв.
„Трябва да положа усилия. Колкото и да е трудно, трябва да се науча да го харесвам.“

Целият този мисловен брътвеж е не само подвеждащ, но и изтощителен. Изразходва ценни умствени ресурси, които биха могли да намерят далеч по-добра употреба.

„Зарибяващата“ способност на мислите ни нараства още повече поради факта, че до голяма степен менталните ни навици са програмирани така, че взаимодействат с емоциите ни, в резултат на което се получава реакция с турбозаряд.

Разбираш ли себе си?

tulip-4215186_1920

Започни с опознаване на себе си. Тук е и красотата. В момента, когато опознаеш себе си, ще познаеш всичко. Не само жена си, но и цялото съществуване. Не само мъжа си, но дърветата, птиците, животните, скалите, реките, планините. Ще познаваш всичко, защото съдържаш всичко това; ти си миниатюрна вселена.

И още една красота, още едно невероятно преживяване: в момента, в който познаеш себе си, мистерията съвсем не свършва. Всъщност сега за първи път тя става огромна. Знаеш, но има толкова много още непознато. Знаеш, но в същото време нещо ти казва, че натрупаното от теб досега е все още нищо. Знаеш, но границата е далеч. Само си навлязъл в океана от знание, но не си достигнал отвъдния бряг.

В този момент цялото съществуване е мистерия: жена ти, детето, приятелят. Познанието не е разрушително за магията, за поезията на живота. Напротив, такова познание подсилва поезията, магията, чудото, тайнствеността. “Женен съм от двадесет години и си давам сметка за чувството: ”Не може ли тя да разбере?“

Разбираш ли себе си? Никога ли не си правил неща, за които впоследствие си се разкайвал? Казваш: „Направих го въпреки себе си!“ Разбираш ли себе си? Правиш ли нещата с разбиране? Ако някой те удари и се ядосаш, с разбиране ли се ядосваш или само защото са те настъпили по мазола?

Моля те, не се опитвай да разбираш другия, това не е начинът. Опитай се да проникнеш в себе си – това е пътят. Ти си миниатюрна вселена. В теб е начертана цялата карта на съществуването.

Как се отдалечаваме от настоящето ?

portrait-4246954_1920

„Маймунското мислене“ е термин от медитацията, който описва несекващия вътрешен брътвеж, който скача от една тема на друга, както шимпанзето се прехвърля от клон на клон. Например имаш пререкания с партньора си (или който и да е друг: родител, дете, приятел или колега) и той излиза ядосан от вкъщи. Докато пътуваш в метрото на път за офиса, умът ти боботи: „Довечера ще му кажа колко ми е неприятно, когато критикува родителите ми.“ Тази прибързана мисъл води до разиграваща се в ума ти размяна на иронични реплики, докато планираш предстоящия разговор. По всяка вероятност той ще изтърси нещо гадно за родителите ти, а ти ще му отвърнеш с коментар за непрокопсания му брат. Предполагаш какъв ще е отговорът му и обмисляш и своя. Когато пристигаш в офиса, си напълно изтощен от напрегнатия спор, който си водил сам със себе си.

Когато сме в режим на маймунско мислене, неусетно се поддаваме на черногледство – представяме си най-лошите сценарии или правим от мухата слон. Но това е прахосване на енергия и пълна загуба на време. Нещо повече, когато разиграваш тези въображаеми драми в главата си, всъщност не живееш в сегашния момент. Не забелязваш цветята в парка и интересните лица в метрото. Освен това лишаваш мозъка си от неутралния промеждутък, който е толкова важен за креативните решения – може би дори за решението на проблема с конкретната свада.

Маймунското мислене е обременено с баласта на миналото („Не мога да му простя за стореното“) и с притегателната сила на бъдещето („Нямам търпение да напусна и да кажа на шефа си какво мисля за него“). Често се отличава със заповеден и назидателен тон и си служи с думи като „трябва“, „не трябва“ и „не мога“ („Трябва да отслабна“, „Не мога да се проваля“, „Не трябва да се чувствам така“). Маймунското мислене те отдалечава от настоящия момент и от онова, което е най-добро за теб.

Д-р Сюзън Дейвид

Емоционална пластичност

salon-4231458_1920

Хората често умират при пожари или самолетни катастрофи, защото се опитват да избягат през същата врата, през която са влезли. В паниката си те често разчитат на установените модели, вместо да помислят за друг изход. Докато разсъждаваме по стария, автоматичен начин, би било почти невъзможно да намерим решение за страданията, които изпитваме, за чувството на безразличие, за предизвикателствата в отношенията ни или за други житейски трудности. Да си емоционално пластичен, означава да бъдеш чувствителен към контекста и да реагираш на външния свят такъв, какъвто е в момента.

Д-р Сюзън Дейвид

Бог пътува винаги инкогнито

landscape-4208544_1920

— И виждаш ли, Алън, когато човек се чувства длъжен да не разочарова другите, да отговори по някакъв начин на очакванията им или пък да се съобрази с привичките им, е, това кара някои да бъдат много взискателни към нас, като че ли приемат за наше задължение да се подчиняваме на желанията им. Това всъщност им се струва съвсем нормално. Ако се чувстваш виновен, че си напуснал работа по-рано, то тогава началникът ти ще те кара да се чувстваш още по-виновен. И не е необходимо при това да е извратен. Вероятно несъзнателно усеща, че за теб е неприемливо да си тръгнеш по-рано, затова постъпката ти и за него става неприемлива. Ти предизвикваш реакцията му. Разбираш ли?

Не казах нищо. Останах смълчан, погълнат от елегантното движение на ръката му, която от известно време описваше малки кръгове с чашата, като бучките лед се въртяха в бърбъна, блъскайки се в стените на кристалния си затвор.

— Алън — продължи той, — свободата е в нас. Трябва да дойде от нас. Не очаквай да се появи някъде отвън.

Думите му отекнаха в мен.

Лоран Гунел

Изначална мисъл

beach-4161593_1920

– И все пак толкова много хора казват, че молитвите им са останали без отговор.

– Нито една молитва (а молитвата не е нищо повече от пламенен израз на това, което е) не остава без отговор. Всяка молитва (всяка мисъл, всяко изявление, всяко чувство) е творческа. В степента, в която горещо се приема за истина, тя ще се прояви и в изживяването ти. Като се каже, че една молитва е останала без отговор, всъщност се е случило така, че най-горещо поддържаната мисъл, дума или чувство се е задействало. Трябва да знаеш (и в това е тайната), че винаги мисълта зад мисълта (можем да я наречем Изначална Мисъл) е определящата. Следователно, ако искаш и умоляваш, изглежда ще имаш по-малък шанс да изживееш онова, което си мислиш, че си избрал, защото Изначалната Мисъл зад всяка просба е, че сега нямаш онова, което желаеш. Тази Изначална Мисъл става твоя действителност. Единствената Изначална Мисъл, която може да я надделее, е вярата, че Бог безпогрешно ще дари точно това, което е поискано. Някои хора имат такава вяра, но те са много малко. Процесът на молитва става много по-лесен, когато вместо да се смята, че Бог винаги ще казва „да“ на всяка молба, интуитивно се разбере, че самата молба не е необходима. Тогава молитвата е молитва на благодарност. Даже не е молитва, а изява на признателност за това, което съществува.

Нийл Доналд Уолш

Не ограничавайте избора си

hands-1150073_1920
Преди няколко месеца случайно срещнах своя приятелка, която бе излязла на разходка с някакъв мъж. Първото, което забелязах в партньора ѝ, бе, че не е особено красив, нито добре облечен. Но после видях хубавите му интелигентни очи и смешните бръчки около тях. За краткия разговор между трима ни на ъгъла на улицата той ме впечатли с чара и загрижеността към приятелката ми. Тръгнах си много доволна, че е намерила толкова подходящ за нея човек.

Приятелката ми не е повърхностна, но явно се чувстваше неловко от това, какво ще си помислят хората, щом излиза с мъж, който не изглежда особено впечатляващ за околните. Дори без да казвам и дума, тя несъмнено разбра какво беше първото ми впечатление от него и ми се ще да бяхме достатъчно близки, за да ѝ кажа какво си помислих след като си поговорихме. Много мъчно ми стана, когато по-късно научих, че са скъсали. Но още повече се натъжих, когато на една вечеря се появи с убийствено красив мъж, който се отнасяше с нея като с не особено интелигентно дете на пет години.

Не съм пророк, но смятам, че щеше да е по-щастлива с мъжа, с когото беше, когато случайно я срещнах на улицата, макар да се налагаше да се понавежда, за да го целуне. Но непрекъснато се случва жени като нея да прекратяват страхотни връзки (или да ги убиват в зародиш), защото по някакви причини мъжът е „неподходящ“ — прекалено е нисък, не е достатъчно красив, не е добре облечен, умен или богат, расата или религията му не са “правилни“, прекалено е млад или стар.

Тези предразсъдъци не засягат само жените. Всъщност май за мъжете е още по-лошо. Когато пишех книгата, на „Бродуей“ даваха пиеса от Нийл ла Бют, болезнено озаглавена ,Дебелото прасе“. Разказваше се за мъж, който от страх какво ще си помислят хората, не може да излиза с жена с наднормено тегло, с която има страхотна връзка. Няма нужда да споменавам, че завършва лошо като всички класически трагедии.

Като лекар със сигурност мога да кажа следното: не можем да контролираме поведението на другите. Но ако приемете един съвет от тази книга, надявам се да е, че трябва да забравите всичките си предварително съставени представи за това, как трябва да изглежда вашият “принц“, на колко години да е, с какво да е облечен или за какво ще говори на вечеря; така вероятността да го намерите е много по-голяма.

Д-р Мариан Дж. Легато и Лаура Тъкър

Петте езика на любовта – 1

japanese-cherry-trees-324175_1920

 

Какво става с любовта след сватбата?

На около десет хиляди метра височина, някъде между Бафъло и Далас, той остави списанието в джоба на предната седалка, обърна се към мен и попита:

„Какво работите?“

„Брачен съветник съм и водя семинари за обогатяване на брачните взаимоотношения“ – отвърнах направо.

„Отдавна исках да поговоря с някого за това“ – каза той. – „Какво става е любовта, след като се ожениш?“

Изоставих надеждите си да подремна и попитах: „Какво имате предвид ?“

“ Ами – започна той, – женил съм се три пъти и всеки път преди да се оженим беше чудесно, но някак си след сватбата всичко се объркваше, Цялата любов, която аз бях изпитвал към нея и любовта, която тя сякаш изпитваше към мен, се изпаряваше. Аз съм доста интелигентен човек. Управлявам успешен бизнес, но това не го разбирам.“

„Откога сте женен?“ – попитах.

„Първия път трая около десет години. Втория път бяхме женени три години, а последния – почти шест години.“

„Веднага ли   се   изпаряваше   любовта  след   сватбата   или   изчезваше постепенно?“ – попитах аз.

„Ами, втория път нещата тръгнаха зле от самото начало. Не знам какво стана. Наистина мислех, че се обичаме, но меденият месец бе пълен провал и така и не се оправихме след това. Бяхме ходили заедно преди това шест месеца. Беше шеметен романс. Наистина беше вълнуващо! Но след брака се превърна в борба от самото начало. В първия ми брак изкарахме три или четири хубави години преди да се роди бебето. След като се роди, имах чувството, че цялото ѝ внимание е в бебето и нямах повече значение за нея. Сякаш единствената ѝ цел в живота бе да си има бебе и след като то се появи, нямаше повече нужда от мен.“

„Казахте ли ѝ това?“ — попитах аз.

„О, да, казах ѝ. Тя ми отвърна, че не съм наред. Каза, че не разбирам какво напрежение е да бъдеш бавачка по двадесет и четири часа на ден. Каза, чe трябвало да я разбирам повече и да ѝ помагам повече. Наистина се опитвах, но май нямаше никаква промяна. След това просто все повече започнахме да се отчуждаваме. След известно време изобщо не остана любов, само мъртвило. И двамата бяхме съгласни, че с брака ни е приключено. Последният ми брак? Наистина мислех, че ще бъде различно. Бях разведен от три години. Ходихме заедно две години. Мислех, че наистина знам какво правя, и смятах, че може би за първи път разбирам какво означава да обичаш някого. Наистина чувствах, че тя ме обича.“

„След сватбата мисля, че се промених. Продължих да ѝ показвам любов, както преди брака. Казвах ѝ колко е красива. Казвах ѝ колко я обичам. Казвах ѝ колко съм горд, че съм ѝ съпруг. Но няколко месеца след брака тя започна да се оплаква: отначало за дребни неща – например, че не изхвърлям боклука или че не си прибирам дрехите. После започна да се нахвърля върху характера ми, да ми казва, че не можела да ми има доверие, да ме обвинява, че не съм ѝ верен. Виждаше само лошото. Преди брака никога не бе гледала лошото. Беше изключително утвърждаваща личност. Това беше едно от нещата, които ме привлякоха у нея. Никога не се оплакваше от нищо. Всичко, което правех, бе чудесно, но щом се оженихме, сякаш нищо не вършех както трябва. Честно, не знам какво стана. Накрая любовта ми към нея охладня и започнах да я ненавиждам. Тя явно не ме обичаше повече. Съгласихме се, че няма полза да продължаваме да живеем заедно, така че се разделихме.“

„Това бе преди година. Затова въпросът ми е: какво става с любовта след брака? Обичаен ли е моят случай? Затова ли има толкова разводи в страната ни? Не мога да повярвам, че три пъти ми се случи. А тези, които не се развеждат, дали се научават да живеят с празнотата или любовта наистина остава жива в някои бракове? Ако е така, как?“

Въпросите на приятеля ми в самолета са въпроси, които задават хиляди женени и разведени хора днес. Някои питат приятелите си, други питат психотерапевтите и духовниците, а някои питат себе си. Понякога отговорите са поднесени на жаргона  на психологическите изследвания   и   са   почти неразбираеми. Понякога са свързани с хумор и фолклор. Повечето от вицовете и поговорките съдържат някаква истина, но са като аспирин за болен от рак човек. Желанието   за   романтична   любов   в   брака   е   дълбоко   вкоренено   в психологическата ни нагласа. Почти всяко популярно списание съдържа поне една статия във всеки брой със съвети как да запазим жива любовта в брака. Изобилстват книги на тази тема. Телевизията и радиото говорят много за   това.

Да запазим любовта жива в брака си е сериозна работа.

С всички книги, списания и практическа помощ, която съществува, защо толкова малко семейства са открили тайната как да запазят любовта жива след сватбата? Защо става така, че едно семейство може да посещава курсове за добро общуване, да слуша чудесни идеи как да подобри общуването и след това да се върне у дома и да открие, че изобщо не може да приложи моделите на общуване, които са били демонстрирани? Как става така, че четем статия в списание със заглавие „101 начина да изразите любовта към партньора си”, избираме два или три, които ни се струват особено подходящи, опитваме ги, а партньорът дори не забелязва усилията ни? Отказваме се от останалите 98 начина и се връщаме към обичайния си живот.

Трябва да сме готови да научим първичния любовен език на партньора си, ако искаме успешно да показваме любовта си.

Отговорът на тези въпроси е целта на тази книга. Не че публикуваните вече книги и статии не са от помощ. Проблемът е в това, че се пренебрегва една фундаментална истина: хората говорят на различни любовни езици.

Лингвистиката различава няколко основни езикови групи, които включват японски, китайски, романски, англо-саксонски, гръцки, славянски, тюркски и т.н. Повечето от нас израстваме, като научаваме езика на своите родители и братя и сестри, което става нашия първичен или матерен език. По-късно научаваме и някои допълнителни езици, но обикновено това изисква много повече усилие. Те стават вторични езици. Говорим и разбираме най-добре матерния си език. Чувстваме се най-удобно, когато говорим на този език. Колкото повече използваме вторичния език, толкова по- удобно се чувстваме, когато разговаряме на него. Ако говорим само първичния си език и срещнем някой друг, който също говори само първичния си език, но той е различен от нашия, общуването ни ще бъде ограничено. Трябва да разчитаме на жестове, нечленоразделни звуци, рисунки и мимики. Може да успеем да предадем нещо, но е неловко. Езиковите различия са неотменна част от човешката култура. Ако искаме да общуваме успешно на между-културно ниво, трябва да научим езика на онези, с които искаме да общуваме.

В областта на любовта е нещо подобно. Емоционалният ти език и езика на твоя партньор може да са толкова различни, колкото китайски и английски. Колкото и да се опитваш да изразиш любовта си на английски, ако твоят партньор разбира само китайски, никога няма да разберете колко се обичате. Приятелят ми в самолета е говорил езика на „утвърждаващите думи“, когато е говорил на третата си жена, както споделяше: „Казвах ѝ колко е хубава. Казвах ѝ, че я обичам. Казвах ѝ колко съм горд, че съм неин съпруг.“ Той е изразявал любов с думите си и е бил искрен, но тя не е разбирала езика му. Може би е търсила любов в поведението му и не я е виждала. Да си искрен не е достатъчно. Трябва да си готов да научиш първичния любовен език на партньора си, ако искаш успешно да изразяваш любовта си. – не е

Заключението ми след двадесет години брачно съветване е, че има най-общо пет емоционални любовни езика — пет начина хората да изразяват и разбират емоционалната любов. В областта на лингвистиката един език може да има безброй диалекти или варианти. По същия начин е и с петте основни любовни езика – те имат много диалекти. Това обяснява множеството статии,  озаглавени

„10 начина партньора ти да разбере, че го обичаш“, „20 начина да задържиш съпруга си“ или „365 жеста на брачна любов“. Няма 10, 20 или 365 основни любовни езика. Според мен те са само пет. Но има безброй диалекти. Начините да изразим любовта си в рамките на един любовен език са ограничени само от въображението ни. Важното е да говориш любовния език на съпруга си.

Отдавна сме разбрали, че в ранното детство всяко дете изгражда уникални емоционални модели. Някои деца например си изграждат модел на ниско самочувствие, докато други имат положително самочувствие. Някои изграждат модели на несигурност, докато други израстват с чувство на сигурност. Някои деца израстват с чувството, че са обичани, желани и ценени, докато други израстват с чувството на необичани, нежелани и неоценени.

Децата, които се чувстват обичани от своите родители и приятели, изграждат първичен емоционален любовен език въз основа на своята уникална психологическа нагласа и начина, по който родителите им и други значими личности са изразявали любовта си към тях. Те ще говорят и разбират един първичен любовен език. По-късно може да научат някой вторичен любовен език, но винаги ще се чувстват най-удобно с първичния си език. Деца, които не са се чувствали обичани от своите родители и приятели, също ще си изградят първичен любовен език. Но той ще бъде малко изкривен – по същия начин, както някои деца говорят с неправилна граматика или ограничен речник. Лошото програмиране не означава, че не можем да се научим да общуваме добре. Но означава, че ще трябва да работим по-усърдно от другите, които имат положителен модел. По същия начин децата, които израстват с недоразвито чувство за емоционална любов, също могат да започнат да се чувстват обичани и да изразяват любов, но ще трябва да работят по-усърдно от другите, които са израснали в здравословна, любяща атмосфера. – да

Рядко някой съпруг или съпруга имат един и същ първичен емоционален любовен език. Склонни сме да говорим първичния си любовен език и да се объркваме, когато съпрузите ни не разбират какво им казваме. Ние изразяваме любовта си, но посланието ни не достига, защото говорим на чужд за тях език. Там лежи фундаменталният проблем и целта на тази книга е да предложи разрешение. Ето защо си позволявам да напиша още една книга за любовта. След като открием петте основни езика на любовта и разберем първичния си любовен език, както и първичния любовен език на партньора си, ще имаме достатъчно информация да приложим идеите от книгите и списанията.

След като определите и се научите да говорите на първичния любовен език на партньора си, вярвам, ще откриете ключа към един траен и изпълнен с любов брак. Не е нужно любовта да се изпарява след сватбата, но за да я поддържаме жива, повечето от нас ще трябва да вложат усилие да научат един вторичен любовен език. Не можем да разчитаме на родния си език, ако партньорът ни  не го разбира. Ако искаме той или тя да почувстват любовта, която искаме да им покажем, трябва да я изразим на неговия или нейния първичен любовен език.

Гари Чапман

pink-2400703_1920

Но заради емоциите, които мислите ни пораждат, дори най-безобидните сценарии за живота, които прожектираме в главите си – за остаряваща двойка или за момиче, което е влюбено – се превръщат в бутони, които биха могли да задействат автоматичната реакция на силна тревога, ужас и усещане за непосредствена опасност.

„Емоционална пластичност“ – Д-р Сюзън Дейвид

Химнът на любовта

love-4215924_1920

Да говоря всички езици човешки и дори ангелски,
щом любов нямам,
ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.

Да имам пророчески дар и да зная всички тайни,
да имам пълно знание за всички неща
и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, –
щом любов нямам,
нищо не съм.

И да раздам всичкия си имот,
да предам и тялото си на изгаряне, –
щом любов нямам,
нищо ме не ползува.

Любовта е дълготърпелива,
пълна с благост,

любовта не завижда,
любовта се не превъзнася,
не се гордее,

не безчинствува, не дири своето,
не се сърди, зло не мисли,
на неправда се не радва, а се радва на истина;

всичко извинява,
на всичко вярва,
на всичко се надява,
всичко претърпява.

Любовта никога не отпада,
а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат,
ако са езици, ще замлъкнат,
ако са знание, ще изчезнат.

Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
но, кога дойде съвършеното знание, тогава това „донейде“ ще изчезне.

Когато бях младенец,
като младенец говорех,
като младенец мислех
и като младенец разсъждавах;
а като станах мъж, оставих младенческото.

Сега виждаме смътно като през огледало,
а тогава – лице с лице;
сега зная донейде, а тогава ще позная,
както и бидох познат.

А сега остават тия три:
вяра,
надежда,
любов;
но по-голяма от тях
е любовта.

Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни, 13. глава

Избирам теб!

spring-2298279_1920

Навсякъде вече може да намерите наръчници, как да обичатe : „Как да го спечелиш завинаги?“, „Как да го накараш да ти предложи брак?“ и тн. Вече са повече дори от моливите в една книжарница. Оказва се, че любовта се превърна в индустрия.

А това не е продукт, който можем да произведем по определена рецепта или схема.

След няколко години прекарани в четене и проучвания, стигнах до извода, че най-важното качество е да си естествен. Да бъдеш себе си и да го заявяваш без страх и притеснение.

Предлагам и бързо допълнение от още 5 качества, с които определено ще направите впечатление :

  1. Ти си уверена – знаеш, коя си, нямаш нужда от нечие oдобрение, за да бъдеш това, което си. Вървиш смело напред и преследваш мечтите, целите и желанията си. Не се отказваш пред трудности, защото знаеш, че каквото и да стане, ще се справиш. Да си уверена е секси !
  2. Интересна – можеш да се включиш в разговори на различни теми, четеш и се интересуваш, искаш да знаеш повече. Ти си достоен опонент във всеки разговор.
  3. Усмивка като слънце – Повярвайте ми, любовта на мъжа не минава само през стомаха! Минава през топлата ти усмивка, с която грееш по-силно от слънце.
  4. Доброта – спомнете си за онези американски комедии, в които лошите момичета печелят най-готиното момче. За малко обаче. Няма нищо по-важно от доброто и чисто съерце.
  5. Лесно е да се общува с теб – ти си приветлива, настроена позитивно, не си нацупена просто защото днес вали дъжд, предразполагаш към разговор, отзивчива си. На теб можем да ти кажем всичко !

Не забравяйте да вярвате в това, че човешкият потенциал е безкраен. Можете много ! И не се задоволявайте с остатъците. Go, go girls!

Щастливи заедно

silhouette-3047796_1920

Защо, когато се приберете вкъщи след края на работния ден, е по-трудно да се сдържите и често се карате с половинката си?

В ежедневието ни се налага да взимаме редица решения по възникнали въпроси и казуси. Често се появяват и ситуации като „Не е ли време да уволня този служител?“, „Ще успеем ли да преминем и през тази криза в брака ни?“, „Ще се справя ли с таксата за университета на сина/дъщеря ми?“. Всеки един от тези въпроси изисква осмисляне, отбелязване на „За“ и „Против“, вземане на решение.

В своята книга „Силата на волята“ Рой Ф. Баумайстър и Джон Тиърни установяват чрез проведени изследвания, че през деня, когато взимаме решения, нивото на серотонин спада поради вложените усилия и воля. Това от своя страна води до понижен самоконтрол. Тоест, много по-лесно е вечер да си изпуснете нервите, отколкото сутрин, когато организмът ви е отпочинал и презареден с енергия.

Вижте тези 3 техники, които ще ви помогнат, да поддържате приятна и спокойна атмосфера вкъщи, въпреки  натовареното ежедневие :

  1. 5 минути – много от нас очакват помощ, когато половинката ни се прибере. Вместо това той взима вестника и сяда на дивана. Или тя взима списанието, прави си чай и се отдава на няколко модни статии. Точно сега е време да си поемете дъх и за 5 минути да си припомните приятните моменти, които имате заедно, за натовареното ежедневие и на двама ви, за хилядите ангажименти. Усетете, как потъвате в мисли за първите ви срещи, за нещата, които ви свързаха малко след като се опознахте. Вземете вестника или списанието и седнете до половинката си. Почувствайте компанията му, присъствието му и се отпуснете до него/нея. Насладете се на тишината. Оставете се на чувствата. Изживейте момента заедно. Тогава те сами ще се обърнат към вас с въпроса „Как мина денят ти, имаш ли нужда от помощ?“.
  2. Не пестете думи, кажете им, че ги цените – Сутрин, докато пиете своето кафе, кажете на половинката си, че го/я обичате. Кажете й, колко е красива, кажете му, колко отговорен е той и че се гордеете с него, припомнете им, че им се възхищавате и винаги ще ги подкрепяте. Всичко си личи от самото начало. Ако видим, как е стартирал денят ви, ще видим как би завършил. Нека вашият започне с доза любов.
  3. Физика, физика, физика – не, не говорим за часовете по физиката от училище, а за физическата близост. Следващият път, когато се зароди конфликт между вас, спрете. Вместо това установете физическа близост. Прегръдка, целувка, докосване. Без разговори. Покажете своята близост, топлина и искрена любов. А после „Нека чуя твоето виждане“ би било добро начало. Винаги се водете от добротата и чуйте гледната точка на партньора си. Погледнете ситуацията през неговите/нейните очи.

Тези 3 техники може да ви се струват трудни в началото, тъй като обикновено реагираме по навик. Но практикуването им, както и положените усилия, ще ви донесат хармония и спокойствие, на което и двамата ще се радвате. Помнете –  не позволявайте моментния гняв да ви заслепи и да нанесе щети на връзката ви.

Василена Христова, психолог – консултант

Седма глава – Любовен език №4 : Помагане

Преди да оставим Джим и Джанис, нека разгледаме отговора на Джим на въпроса ми:

  • Чувстваш ли се обичан от Джанис?
  • О, винаги съм се чувствал обичан от нея, д-р Чапмън. Тя е най- добрата домакиня в света. Прекрасна готвачка е. Дрехите ми са винаги изпрани и изгладени. Чудесно се справя с децата. Знам, че ме обича.

Първичният любовен език на Джим е това, което наричам „помагане“. Под помагане имам предвид да правиш онези действия, които знаеш, че партньорът ти би се радвал да извършиш. Ти се стремиш да му угодиш, като му служиш, изразяваш любовта си към него, като вършиш нещо за него.

Такива действия като готвенето, сервирането на масата, измиването на чиниите, почистването с прахосмукачката, измиването на тоалетната, почистването на космите от мивката, избърсването на белите петна по огледалото, премахването на мушичките от предното стъкло, изхвърлянето на боклука, смяната на бебешките пелени, пребоядисването на спалнята, обърсването на праха от библиотеката, поддържането на колата, измиването или почистването на колата с прахосмукачката, почистването на гаража, косенето на тревата, оформянето на храстите, изгребването на сухите листа, разхождането на кучето, подмяната на пясъка на котката и подмяната на водата на рибката са все дела на помагане. Те изискват мисъл, планиране, време, усилия и енергия. Ако се правят с положителен дух, наистина са израз на любов.

Исус Христос даде проста, но дълбока илюстрация на изразяване на любов чрез дело на помагане, когато изми краката на учениците Си. В онази култура, където хората са носели сандали и са ходели по прашни улици, е било обичайно някой слуга в домакинството да измие краката на гостите с пристигането им. Исус, който бе поучавал учениците Си да се обичат един друг, им даде пример как да изразяват тази любов, като взе леген и кърпа, и започна да мие краката им. След този прост израз на любов Той насърчи учениците Си да следват примера Му.

По-рано в живота си Исус бе казал, че в Неговото царство този, който иска да бъде най-голям, ще бъде слуга. В повечето общества големите господаруват над малките, но Исус Христос каза, че тези, които искат да бъдат големи, трябва да служат на другите. Апостол Павел обобщи тази философия, когато каза:

„Служете си един на друг с любов“.

Открих силата на помагането в едно малко селце в Чайна Гроув, Северна Каролина. Чайна Гроув се намира в централната част на Северна Каролина и някога бе закътано местенце между хълмове обрасли с боровинкови храстчета, недалеч от легендарния Мейбъри на Анди Грифит и на един час и половина път от Маунт Пайлът, По времето на тази история Чайна Гроув беше градче с текстилна фабрика и с население от 1500 души. Бях отсъствал оттам повече от десет години, докато извършвах своите изследвания по антропология, психология и богословие. Два пъти годишно посещавах градчето, за да не губя връзка с корените си и това бе едно от тези посещения.

Почти всички, които познавах, с изключение на д-р Шин и д-р Смит работеха в мелницата. Д-р Шин беше доктор по медицина, а д-р Смит бе зъболекар. Щях да забравя проповедника Блекбърн, който беше пастир на църквата. За повечето семейни двойки в Чайна Гроув животът се съсредоточаваше между работата и църквата. Разговорът в мелницата бе посветен на последното решение на надзорника и как това щеше да се отрази конкретно на тяхната работа. Службите в църквата бяха насочени най-вече към очакваната радост в небето. В тази девствена американска атмосфера открих четвъртия език на любовта.

Стоях под едно дърво след църква в неделя, когато към мен се приближиха Марк и Мери. Не ги познах. Сигурно бяха пораснали след моето заминаване. Като се представи, Марк каза:

  • Както чух, учиш за психолог. Усмихнах се и казах:
  • Да, общо взето.
  • Имам въпрос – каза той. – Може ли едно семейство да се справи с брака, ако двамата не са съгласни в нищо?

Това беше един от онези теоретични въпроси, които, както знаех, имаха личен корен. Отмахнах теоретичния характер на въпроса и му зададох личен въпрос.

  • Откога си женен?
  • Две години – отвърна той. – И в нищо нямаме съгласие.
  • Дай ми примери – продължих аз.
  • Ами например Мери не обича, когато ходя на лов. Работя цяла седмица в мелницата и обичам да ходя на лов в събота – не всяка събота, само когато е ловният сезон.

Мери мълчеше през всичкото време до този момент, но тук го прекъсна.

  • Когато свърши ловният сезон, тръгва на риболов, освен това той не ходи на лов само в събота. Взема си отпуска от работа, за да ходи на лов.
  • Веднъж или два пъти годишно си вземам два или три дена отпуска, за да отида на лов в планината с някои от момчетата. Не мисля, че в това има нещо лошо.
  • В какво друго не сте съгласни.
  • Ами, тя иска да ходя на църква непрекъснато. Нямам нищо против да отида в неделя сутрин, но неделя вечер искам да си почина. Нямам нищо против, ако тя иска да отиде, но не мисля, че и аз трябва да ходя.

Отново проговори Мери.

  • Всъщност не искаш и аз да ходя – каза тя. – Започваш да вдигаш врява, още щом отворя вратата.

Знаех, че не е добре нещата да се разгорещяват така под сянката на едно дърво пред църквата. Като млад амбициозен брачен съветник се страхувах, че се захващам с нещо извън силите си, но тъй като бях обучен да задавам въпроси и да слушам, продължих.

  • В какво още нямате съгласие? Този път отговори Мери.
  • Той иска да си седя у дома по цял ден и да работя в къщата – каза тя. – Побеснява, ако отида да видя майка си или ако изляза да пазарувам, или нещо друго.
  • Нямам нищо против да отиде да види майка си – каза той, – но когато се върна у дома, искам да видя къщата почистена. Има случаи, когато тя не оправя леглото три или четири дена подред и поне в половината дни от седмицата дори не е започнала вечерята, когато се прибера. Аз работя здраво и искам да ям, когато се върна у дома. Освен това къщата е в ужасно състояние – продължи той. – Нещата на бебето са навсякъде по пода, бебето е мръсно, а аз не обичам мръсотията. Тя, струва ми се, би била щастлива да живее и в кочина. Нямаме кой знае какво, живеем в малка мелничарска къща, но поне би могло да е чисто.
  • Не може ли да ми помага у дома? – попита Мери. – Държи се така, сякаш съпругът не трябва да върши нищо у дома. Иска само да си работи и да ходи на лов. Очаква от мен да върша всичко. Смята дори, че аз трябва да мия колата.

Като си помислих, че е по-добре да започна да търся разрешения, вместо да търся още несъгласия, погледнах към Марк и попитах:

  • Марк, когато се срещахте преди да се ожените, ходеше ли на лов всяка събота?
  • Повечето съботи – каза той, – но винаги се връщах навреме, за да се видя с нея в събота вечер. През повечето време се прибирах у дома навреме, за да измия камиончето, преди да отида при нея. Не исках да ходя с мръсна кола.
  • Мери, на колко години беше, когато се оженихте? – попитах аз.
  • Бях на осемнадесет – каза тя. – Оженихме се веднага след като завърших гимназия. Марк завърши една година преди мен и вече работеше.
  • През последната ти година в училище колко често идваше Марк да те вижда? – попитах аз.
  • Идваше почти всяка вечер – каза тя. – Всъщност идваше следобед и често оставаше и вечеряше със семейството ми. Помагаше ми да си свърша задълженията у дома и след това сядаше и разговаряхме до времето за вечеря.
  • Марк, какво правехте след вечеря? – попитах аз. Марк погледна с малко гузна усмивка и каза:
  • Ами, както всички влюбени, нали знаеш.
  • Но ако имах някаква задача в училище – каза Мери, — той ми помагаше. Понякога работехме цели часове върху някой училищен проект. Отговарях за коледната украса за тържеството на големите класове. Той ми помагаше в продължение на три седмици всеки следобед. Беше страхотно.

Смених скоростите и се насочих към третата област на тяхното неразбирателство.

  • Марк, когато се срещахте, ходеше ли на църква в неделя вечер?
  • Да, ходех – каза той. – Ако не ходех на църква с нея, това означаваше да не се срещна с нея вечерта. Баща ѝ беше много стриктен в това отношение.
  • Той никога не се оплакваше – каза Мери. – Всъщност, сякаш му харесваше. Дори ми помагаше за коледната програма. Веднага след като свърши задачата за коледната украса в училище, започнахме да работим върху коледната украса в църквата. Прекарахме около две седмици, като работихме заедно. Той е наистина много талантлив, когато става въпрос за рисуване и правене на декори.

Стори ми се, че започвах да виждам светлина в тунела, но не бях сигурен, че Марк и Мери я виждат. Обърнах се към Мери и попитах:

  • Когато се срещаше с Марк, какво те убеждаваше, че той наистина те обича? Какво го правеше по-различен от другите момчета, с които се бе срещала?
  • Начинът, по който ми помагаше за всичко – каза тя. – С такава готовност ми помагаше. Никое от другите момчета никога не бе проявявало интерес към тези неща, но това за Марк сякаш бе естествено. Той дори ми помагаше да измия чиниите, когато вечеряше у нас. Беше най-чудесният човек, когото бях срещала, но след като се оженихме, това се промени. Той престана да ми помага.

Като се обърнах към Марк, попитах:

  • Защо според теб правеше тези неща за нея и с нея преди да се ожените?
  • Сякаш бе съвсем естествено – каза той. – Това е нещо, което бих очаквал някой да направи за мен, ако ме обича.
  • И защо според теб престана да ѝ помагаш, след като се оженихте.
  • Ами, може би съм очаквал да бъде като в собственото ми семейство. Татко работеше, а мама се грижеше за къщата. Никога не съм виждал баща ми да чисти с прахосмукачката или да мие чиниите, или да върши нещо у дома. Тъй като майка ми не работеше, тя се грижеше всичко да бъде идеално – готвеше, переше, гладеше. И, предполагам, съм си мислел, че така би трябвало да бъде.

Като се надявах, че Марк разбира това, което разбирах аз, попитах:

  • Марк, преди малко какво чу да казва Мери, когато ѝ зададох въпроса какво всъщност я е карало да се чувства обичана, когато сте се срещали преди сватбата?

Той отвърна:

  • Това, че съм ѝ помагал и съм вършел нещата заедно с нея. Молбите дават насока на любовта, а изискванията слагат спирачка на потока на любовта.
  • Е, разбираш ли – подех аз – как тя може би е престанала да чувства обичта ти към нея, когато си спрял да ѝ помагаш?

Главата му се движеше нагоре-надолу. Продължих.

  • Нормално е да следваш модела на своите майка и баща в брака. Почти всички сме склонни да го правим, но поведението ти към Мери е било радикална промяна от времето на ухажването. Точно това, което я е уверявало в твоята любов, е изчезнало.

Тогава се обърнах към Мери:

  • Чу ли какво каза Марк, когато го запитах: „Защо вършеше всички онези неща и помагаше на Мери, когато се срещахте преди брака?“
  • Той каза, че ги е вършел съвсем естествено — отвърна тя.
  • Точно така – потвърдих аз и също каза, че това би очаквал да прави някой за него, ако ГО обича. Той е вършел тези неща за теб и с теб, защото според него по този ничии човек показва любовта си. След като сте се оженили и сте започнали да живеете в собствен дом, той е очаквал, че ти що правиш всичко това, ако го обичаш. Ще поддържаш къщата чиста, ще готвиш и т, н. Накратко, ще вършиш тези неща, за да изразиш любовта си към него. Когато не е видял да правиш тези неща, ясно ти е защо е престанал да се чувства обичан?

Главата на Мери също бе започнала да се клати нагоре-надолу. Продължих:

  • Предполагам това е причината да се чувствате толкова нещастни в своя брак, тъй като никой от вас не показва любовта си, като прави нещо за другия.

Мери каза:

  • Мисля, че сте прави и причината да спра да върша разни неща у дома е, защото се дразнех ужасно от неговия изискващ дух. Сякаш се опитваше да ме направи като майка си.
  • Права си – казах аз, – а никой не обича да бъде насилван да прави каквото и да е. Всъщност любовта се дава доброволно. Не можеш да изискваш любов. Можем да помолим другия за нещо, но не трябва да изискваме един от друг. Молбата дава насока за любовта, но изискването слага спирачка на потока на любовта.

Марк се намеси:

  • Права е, д-р Чапмън. Бях изискващ и критично настроен към нея, защото бях разочарован от нея като съпруга. Знам, че съм казвал някои жестоки думи и разбирам, колко зле се е чувствала от това.
  • Мисля, че нещата могат да се обърнат доста лесно в този момент – заключих аз.

Извадих две листчета от джоба си.

  • Нека опитаме нещо. Искам всеки от вас да седне на стъпалата на църквата и да направи списък с молби. Марк, искам да направиш списък с три или четири неща, които ако Мери реши да направи, ще те накарат да се почувстваш обичан, когато се прибереш следобед от работа. Ако за теб оправянето на леглата е важно, запиши го. Мери, искам да направиш списък с три или четири неща, които наистина би желала Марк да прави, за да ти помага, неща, които ако реши да прави, ще знаеш, че те обича.

(Много обичам списъците, те наистина те карат да мислиш конкретно.) След около пет шест минути те ми връчиха списъците си.

Списъкът на Марк гласеше:

  1. Да оправя леглата всеки ден.
  2. Лицето на бебето да е измито, когато се прибирам.
  3. Да слага обувките си в килера, преди да се върна у дома.
  4. Да се опита да започва приготвянето на вечерята преди да се прибера, за да можем да ядем поне 30-45 минути след пристигането ми.

Прочетох списъка на глас и казах на Марк:

  • Доколкото разбирам, искаш да кажеш, че ако Мери реши да върши тези четири неща за теб, ще ги приемеш като знак на любовта ѝ към теб.
  • Точно така – каза той, – ако върши тези четири неща, това много ще промени отношението ми към нея.

После прочетох списъка на Мери:

  1. Иска ми се да мие колата всяка седмица, вместо да очаква аз да го правя.
  2. Иска ми се да сменя пелените на бебето, след като се прибере у дома следобед, особено ако приготвям вечерята.
  3. Иска ми се да чисти къщата с прахосмукачката веднъж седмично.
  4. Иска ми се да коси тревата всяка седмица през лятото, за да не става толкова висока, че да ме е срам от съседите.

Обърнах се към съпругата:

  • Мери, доколкото разбирам, искаш да кажеш, че ако Марк реши да върши тези четири неща, ще приемеш действията му като истински израз на любовта му към теб.
  • Точно така – каза тя. – Би било чудесно, ако прави тези неща за мен.
  • Струва ли ти се разумен този списък, Марк? Изпълними ли са за теб тези неща?
  • Да – отвърна той.
  • Мери, струват ли ти се разумни и постижими тези неща за теб? Можеш ли да ги вършиш, ако решиш да ги вършиш?
  • Да – каза тя. – Мога да ги върша. В миналото ми се струваше, че не мога, защото каквото и да направех, сякаш никога не бе достатъчно.
  • Марк – казах аз – разбираш, че това, което предлагам, е доста по-различно от модела на брак, който са имали твоите майка и баща.
  • О – каза той, – баща ми също косеше тревата и миеше колата.
  • Но не сменяше пелените и не чистеше с прахосмукачката, нали?
  • Вярно – съгласи се той.
  • Не си длъжен да правиш тези неща, нали разбираш? Ако ги правиш обаче, това ще бъде израз на любов към Мери.

Ако правим нещо преди брака, това не означава непременно, че ще го правим след брака. 

А на Мери казах:

  • Разбираш, че не си длъжна да вършиш тези неща, но ако искаш да изразиш любовта си към Марк, това са четири начина, които ще му кажат много. Искам да ви предложа да опитате с тези неща в продължение на два месеца и вижте дали ще помогне. В края на двата месеца може да прибавите допълнителни желания към своите списъци и да ги споделите един с друг. Но не прибавяйте повече от едно желание месечно.
  • Звучи разумно – каза Мери.
  • Мисля, че ни помогнахте – заключи Марк.

Те се хванаха за ръка и тръгнаха към колата си. Рекох си на глас:

  • Мисля, че за това е църквата. Струва ми се, че ще ми хареса работата на брачен консултант.

Никога не забравих прозрението, което получих под онова дърво.

След години изследвания разбрах, че Марк и Мери са представили пред мен уникална ситуация. Рядко срещам семейни двойки с един и същи любовен език. И за Марк, и за Мери помагането беше първичният любовен език. Стотици хора биха се отъждествили с Марк и Мери и биха признали, че основният начин да се почувстват обичани е чрез помощта от страна на техните партньори. Прибирането на обувките, подменянето на бебешките пелени, миенето на чиниите или колата, почистването с прахосмукачката или косенето на тревата означава колкото томове думи за този, чийто първичен любовен език е помагането.

Може би се чудите: Ако Марк и Мери са имали един и същи първичен любовен език, защо са имали толкова трудности? Отговорът е във факта, че са говорили на различни диалекти. Те са правили нещо един за друг, но не най- важното. Когато бяха принудени да мислят конкретно, те определиха конкретните си диалекти. За Мери това бе миенето на колата, сменянето на бебешките пелени, почистването на пода и косенето на тревата, докато за Марк това бе оправянето на леглото, миенето лицето на бебето, прибирането на обувките в килера и приготвянето на вечерята навреме. Когато започнаха да говорят правилния диалект, резервоарът с любов започна да се пълни. Тъй като помагането беше техният първичен любовен език, научаването на конкретния диалект бе относително лесно за тях.

Преди да напуснем Марк и Мери, ми се иска да направя още няколко извода. Първо, те илюстрират ясно, че това, което нравим един за друг преди брака, не е сигурен белег, че ще го правим и след брака. Преди брака сме носени от силата на любовното замайване. След брака ставаме отново хората, които сме били преди да се влюбим. Действията ни се влияят от примера на нашите родители, от собствения ни характер, от разбирането ни за любовта, от нашите емоции, нужди и желания. Само едно нещо е сигурно, що се отнася до поведението ни: то няма да е същото поведение, което сме показали, когато сме били влюбени.

Това ни води до втората истина, илюстрирана от Марк и Мери. Любовта е избор и не можеш да я насилиш. Марк и Мери се критикуваха един друг за поведението си и доникъде не стигаха. След като решиха да отправят молби един към друг, а не изисквания, бракът им започна да се преобръща. Критиката и изискванията обикновено вкарват клинове. С достатъчно критика може да

получиш съдействие от своя партньор. Той може да направи това, което искаш, но вероятно то няма да бъде израз на любов. Можеш да насочиш любовта, като отправяш молби: „Иска ми се да миеш колата, да смениш пелените на бебето, да окосиш тревата“, но не можеш да накараш някой да те обича. Всеки от нас трябва да решава ежедневно дали да обича или не своя партньор. Ако изберем да обичаме и ако го изразяваме така, както партньорът ни моли, тогава любовта ни ще задоволи другия емоционално най-добре.

Има и трета истина, която само зрелият любящ съпруг ще може да чуе. Критиките на моя партньор спрямо поведението ми дават най-ясната насока за първичния му любовен език. Хората са склонни да критикуват своите съпрузи най-високо в областта, в която те самите имат дълбоки емоционални нужди. Тяхната критика е неефективен начин да молят за любов. Ако разберем това, може би то ще ни помогне да използваме за нещо полезно критиката. Жена може да каже на мъжа си, след като той я е критикувал: „Изглежда това е много важно за теб. Би ли обяснил защо е толкова съществено?“ Критиката често изисква изясняване. Ако положим началото на такъв разговор, накрая ще обърнем критиката в молба, а не в изискване. Непрестанното осъждане на ходенето на лов от страна на Мери не е било израз на нейната неприязън към лова като спорт.

Тя обвиняваше лова, че пречи на Марк да мие колата, да почиства къщата и да коси тревата. Когато той се научи да посреща нуждите ѝ от любов, като говори на нейния емоционален любовен език, тя бе свободна да го подкрепи в неговия лов.

Изтривалка за крака или любима?

„Служих му двадесет години. Прислужвах му. Бях неговата изтривалка за крака, а той не ми обръщаше внимание, отнасяше се зле с мен, унижаваше ме пред приятелите и семейството ми. Не го мразя. Не му желая злото, но съм възмутена от него и не искам повече да живея с него.“ Тази жена бе вършила дела на помагане двадесет години, но те не са били израз на любов. Те са били вършени от страх, вина или неприязън.

Заради социологичните промени през последните тридесет години вече няма обичаен стереотип за мъжка и женска роля в американското общество.

Изтривалката за крака е неодушевен предмет. Можеш да изтриеш краката си там, да стъпиш върху нея, да я подритнеш или каквото си искаш. Тя няма собствена воля. Може да бъде твой слуга, но не и твоя любима. Когато се отнасяме със съпрузите си като с предмети, ние прекършваме всяка възможност за любов. Манипулирането чрез внушаване на вина („Ако беше

добър съпруг, щеше да направиш това за мен“) не е езикът на любовта. Принуждението чрез страх („Ще го направиш, иначе ще съжаляваш“) е чуждо на любовта. Никой не трябва да става изтривалка за крака. Можем да си позволим да бъдем използвани, но всъщност сме същества с емоции, мисли и желания. И имаме способността да вземаме решения и да предприемаме действия. Ако позволим да бъдем използвани или манипулирани от друг човек, това не е акт на любов. Това е , всъщност действие на измяна. Ти му/й позволяваш да развие нечовешки навици. Любовта казва: „Обичам те твърде много, за да ти позволя да се отнасяш към мен така. Не е добре нито за теб, нито за мен.“

Преодоляване на стереотипите

Научаването на любовния език на помагането ще изисква от нас да преразгледаме своите стереотипи и ролите си на съпрузи и съпруги. Марк правеше това, което повечето от нас вършат естествено. Той следваше модела, изграден от неговите баща и майка. Но дори и е това не се справяше добре. Баща му миеше колата и косове тревата. Марк не го правеше, но това бе картината в неговия ум какво би трябвало да прави един съпруг. В крайна сметка той не можеше да си представи как чисти пода с прахосмукачка или сменя пелените на бебето. Трябва да признаем, че бе готов да излезе от своя стереотип, когато разбра колко важно е това за Мери. Това е необходимо за всеки от нас, ако първичният любовен език на партньора ни иска от нас нещо, което ни се струва несъвместимо с НАШАТА роля.

Заради социологическите промени през последните тридесет години вече няма обичаен стереотип за мъжка и женска роля в американското общество. И все пак това не означава, че всички стереотипи са премахнати. Означава поскоро, че броят стереотипи се е умножил. Преди дните на телевизията представата какво трябва да правят съпругът и съпругата и как трябва да се отнасят един към друг се влияеше предимно от модела на собствените ни родители. С навлизането на телевизията и умножаването на семействата с един родител обаче ролите често започнаха да се влияят от сили извън дома. Каквато и да е твоята представа, голяма е вероятността твоят партньор да възприема брачните роли малко по-различно от теб. Желанието да разгледаш и промениш стереотипите е необходимо, за да изразиш любовта си поефективно. Помни, няма награди за поддържане на стереотипите. Но има огромни облаги, ако посрещнеш емоционалните нужди на своя партньор.

Наскоро една жена ми каза:

  • Д-р Чапмън, ще изпратя всичките си приятелки на вашия семинар.
  • И защо? – попитах аз.
  • Защото това драстично промени нашия брак – призна тя. — Преди семинара Боб изобщо не ми помагаше за нищо. И двамата бяхме започнали кариерите си веднага след колежа, но работата вкъщи винаги беше моя задача. Никога не му бе идвало на ум дори да ми помогне нещо. След семинара започна да ме пита: „Какво мога да ти помогна тази вечер?“ Бях удивена. Найнапред не ми се вярваше да е истинско, но продължава вече три години.

Трябва да кажа, че имаше някои опити и смешни ситуации през онези първи седмици, защото той не знаеше как да прави каквото и да е. Първия път, когато реши да пере, използва неразтворена белина вместо обичайния прах. Сините ни хавлии станаха напръскани с бели точки. Ами първия път, когато използва уреда за смилане на отпадъците в сифона на мивката. Появи се странен шум и скоро след това сапунени мехури започнаха да излизат от канала на съседната мивка. Той не знаеше какво става, докато не изключих уреда, не бръкнах с ръка и не извадих останките от един сапун, вече намалил размера си четири пъти. Но той ме обичаше на моя език и резервоарът ми се пълнеше. Сега знае как да върши всичко в къщата и винаги ми помага. Имаме много повече време заедно, защото не ми се налага да работя през цялотовреме. Повярвайте ми, аз научих неговия език и се грижа резервоарът му да е пълен.

Наистина ли е толкова просто?

Просто? Да. Лесно? Не. Боб е трябвало да се потруди здраво, докато събори стереотипа, с който бе живял тридесет и пет години. Това не става лесно, но той би ви казал, че да научиш първичния любовен език на своя партньор и да решиш да говориш на него има огромно значение за емоционалния климат на един брак. Сега нека преминем към любовен език номер пет.

Гари Чапмън