fbpx

Защо да ходя на терапия? Смисъл и полза при работа с психолог.

„Да не съм луд, че да ходя на терапия!“

Не сте луди, съзнателни сте!

Терапията е услуга, която служи на хората. Как ? Отдавайки се на работата като психотерапевт, с времето разбрах, че ако не изследвам най-добрите автори и литература, няма да бъда от полза на моите клиенти. Ако не разбера смисъла на думата „Вярвам“, не бих могла да покажа на който и да е, че вярата е всичко. Не бих могла да помогна на човека срещу мен, ако самата аз не разбирам, защо заеква или има зачервявания по кожата само в определение ситуации.

За мен да со терапевт е мисия, начин на живот и отдаденост. А ето и основните ползи от психотерапията, на които и аз продължавам да се радвам :

  • Непредубедена гледна точка
  • Насоки, упражнения и литература, според клиента
  • Място, на което да се чувстваш в безопастност
  • Кураж, подкрепа, съдействие, насоченост в конкретни ситуации и събития

Изграждане на нови навици, мисловни модели, знания.

Запишете час за първична консултация бързо и лесно като натиснете тук.

Карти с утвърждения – Можеш да бъдеш каквато пожелаеш

За поръчки, моля свържи се с мен на телефон 0898486628 или чрез контактната форма. Благодаря !

Послания, мотивация и напътствия чрез ангелски карти

Какво представлява?

Връзка с още една енергия , която е общо достъпна, стига ние да й дадем разрешение да бъде явна и работеща за нас.

Смисъл и ползи

Ангелската терапия има за цел чрез картите и самата сесия, да получите допълнителни насоки, съвети или разяснение по въпрос, проблем или казус, който е нерешим от дълго време във вашето съзнание. Разбира се това би било възможно само ако се доверите на процеса.

Какво се случва след това?

Клиентите описват появата на завладявщо чувство на спокойствие, енергичност и положителна настройка. Също така наблюдаваме и промяна в мисленето и успокоение на стреса.

Как протича сесията?

Препоръчително е тя да бъде на живо, да включва само конкретни и ясни въпроси, до 3 на брой, както и да не продължава повече от 30-40 минути. Цената е индивидуална.

Therapy

Писмеността и влиянието ѝ върху културата и поведението

Цивилизациите, които не разполагали с писменост, се налагало да запомнят и предават от поколение на поколение приказки, песни и стихотворения, за да опазят културните си ценности. Азбуката позволила на обществата да предават знания и идеи, без да е нужно да ги помнят наизуст. Това спомогнало за развитието на логическото и рационалното мислене, както и на модерната наука. Печатната преса допълнително допринесла за ограмотяването на хората. В миналото образованието и грамотността били символ на власт и положение, защото до тях се докосвали само граждани от висшите социални слоеве. В средата на 18 век в Шотландия и Англия за първи път се появила идеята за масово ограмотяване с цел значително увеличение на квалифицираната работна ръка.

През 1987 Майкъл Хейм въвел термина трансформативна теория на езиковата технология, за да покаже как различните комуникационни технологии влияят на човешката мисъл и поведение. Според него появата на писмени текстове довела до разделението между човека и думите, което по-нататък породило и идеята за индивидуализма. Тези текстове също били причина за развитие на абстрактното мислене и въображението, както и на способността за по-дълбок и субективен анализ на идеи и теории. Съвременното дигитално писане пък спомогнало за употребата на по-разнообразна и креативна лексика, защото вече текстовете могли да се променят и споделят по начини, които преди са били невъзможни.

Компютърните икони са още едно ниво на креативност в процеса на създаване на писмен текст, докато често срещаните емотикони и емоджита внасят експресивност и яснота. Употребата на дигитален език позволява текстът да бъде изпратен до огромен брой получатели. Днес почти всички бизнес корпорации използват софтуерни продукти, за да създават брошури, визитни картички и други рекламни материали. Социалните мрежи дават неограничена свобода на хората да впрегнат своето въображение и да сътворят изображения, текстове, видео, музика, истории, презентации и много други. Този процес има голямо комерсиално приложение и е основен инструмент за работещите в сферата на маркетинга по света.

Ива Иванова

Американски университет в България

Графичен дизайн и психология

Psiholog Vasilena

Развитието на рекламната индустрия между 1930 и края на 50-те години на 20 век в западния свят довело до бурното развитие на комерсиалното изкуство. То довело до появата на графичните дизайнери, а благодарение на създадените радио, телевизия, преса и филми – и до формирането на масовата медийна култура. Художествени творби, създадени с определени културни и религиозни послания, достигнали до широката публика и били разгледани по нов начин. Графичните дизайнери осъзнали възможността да се докоснат до повече хора чрез своите произведения вместо да разчитат само на отбран елит.

В периода 1960-1970 група френски и италиански интелектуалци дали началото на авангардното движение Situationist International, което критикувало зависимостта на корпорациите от масовото изкуство. Един от основателите, френският философ Ги Дебор, заявил, че корпоративният капитализъм е превърнал човешките отношения в отношения с физически обекти и предмети. Членовете на движението организирали студентските протести в Париж през май 1968 и покрили стените на града с провокативни слогани, защитаващи свободната воля, страстта и мечтите. Ситуационалистите се борили срещу капитализма, материализма и бюрокрацията и вярвали, че модерното общество се е превърнало в безкраен спектакъл.

След втората световна война графичните дизайнери се фокусирали върху промотирането на корпоративни идентичности и послания. Създаването на лога и други отличителни знаци имало за цел да изгради траен корпоративен имидж пред публиката, който да спомогне продажбите и да увеличи печалбите. В САЩ се утвърдил стремежът към комерсиални успехи и мултинационални компании започнали да показват силна визуална идентичност и да се разширяват извън наложените политически и културни граници.

В края на осемдесетте и началото на деветдесетте дизайнерите напреднали в опита си да създадат многослойна комуникация, която да представя сложността и неяснотата на преживяванията през тези години. Пънк рок и ню уейв революциите вдъхновили британските и американски дизайнери по време на постмодернизма. Те решили да деконструират визуалната комуникация, за да достигнат до ядрото ѝ. Този подход позволил на дизайнерите по-добре да изучат връзките между писмения и визуалния език.

Дизайнерът Едуард де Боно създал латералното мислене като метод за решаване на дизайнерски въпроси чрез индиректен подход. За да го обясни по-добре, разработил „Шестте мислещи шапки“ – концепция, при която всяка от шест различно оцветени шапки илюстрира определено качество или умение, необходимо за разрешаването на казуси в тази сфера.            Шапките нямали определена последователност и с този метод Боно помогнал на корпорациите да подобрят маркетинговите си стратегии. Днес идеята му се използва в различни креативни сфери на графичния дизайн.

Дигиталната революция, започнала през деветдесетте и продължаваща до днес, значително променила графичния дизайн. Технологиите осигурили достъп до нови инструменти и софтуерни програми и дали възможност на професионалните дизайнери да изпълняват каквито роли пожелаят в процеса на работа. Компютрите и интернет предоставят неограничени възможности за създаване на проекти, печатни и онлайн продукти. Компютърният графичен дизайн включва работа със снимки, видео, илюстрации, анимация и аудио-визуални презентации, а способността на компютъра да комбинира всички видове медийно съдържание създала хипермедийните продукти. Те съчетават различните съдържания, така че да постигнат оптимално ниво на комуникация и да следват точно определен визуален стил и контрол, за да позволят на потребителите лесно да се ориентират и да откриват желаната информация. Комбинирането на изкуство и технология предизвиква търсене на образователни програми в мултимедийния и хипермедийния дизайн. Това налага графичните дизайнери да са запознати с компютърните науки и с когнитивните процеси, за да могат да представят електронния продукт по достъпен и разбираем начин.

Ива Иванова

Американски университет в България

Визуалният език – семиотика, знаци, символи

Символизмът е базовата лексика на визуалната комуникация. Отделните човешки култури са създали собствени системи от символи, които да представят начина им на живот, социалните и културните им ценности и религиозните им вярвания. Иконографията е науката за символите, докато иконологията изучава символите в контекста на определени културни периоди. Близки визуално символи могат да изразяват различни и дори противоположни идеи (например свастиката е основният отличителен знак на нацистите от Третия райх, но се е използвал и широко от индийците в древността като символ на благосъстояние и късмет).

Символите са два основни вида – пикторални и графични. Пикторалните символи включват 3D модели, реалистични изображения (рисунки, картини, компютърни графики и т.н.) и снимки и представят физически или въображаеми обекти. Графичните символи могат да са и реалистични, и абстрактни форми на изображение. Графичната абстракция има 3 нива и съответно може да е свързана с изображение (обикновено очертания, силуети или профил на определени обекти), свързана с определена идея (представяща по-добре очертана и стилизирана версия на обекта, пример за това са пътните и публичните знаци), или произволна (това са букви, числа, пунктуационни и математически знаци, геометрични фигури и други, нямащи визуална прилика с обекта, които представят).

Семиотиката е наука, изучаваща как знаците предават определена идея. Съществуват 3 типа знаци – иконични, индексални и символични. Иконичните приличат на обекта, който изобразяват (като компютърната икона Кошче). Индексалните имат логическа връзка с идеите, които символизират (пример за това са диаграмите и картите), докато символичните знаци нямат логическа или друга връзка с обектите, които представят (например националните знамена и гербове). Определени теоретични и практически подходи към визуалните съобщения разграничават термините знак и символ. Даден термин или израз може да се разгледа като графичен знак, изобразяващ предмет, но и като символ на идея, чувство или социално културно понятие.

И във визуалния, и във вербалния език денотацията e първичната асоциация, която едно изображение или дума създава у дадено общество. Конотацията е вторичната асоциация, породена у членовете на обществото. Денотацията и конотацията могат да бъдат приложени във визуалната комуникация, тъй като всеки избор на художника може да генерира различни конотации. Визуалната конотация е много сложна материя, защото социалните субгрупи и дори отделният индивид имат собствени интерпретации на даден обект. В рекламния бизнес компаниите имат лого, което трябва да е денотация на компанията и да създава емоционални конотативни реакции. Тези реакции се следят от рекламни агенции и не бива да бъдат негативни, понеже определят дали компанията ще успее или ще се провали на пазара.

Символите съществуват и на подсъзнателно ниво – в нашите сънища, фантазии и в определени емоционално стресови ситуации. Според Зигмунд Фройд сънищата ни съдържат желания и са изкривена подсъзнателна версия на скорошните ни мисли и действия. Карл Юнг защитава теорията, че символите от сънищата ни са свързани с основни човешки теми като раждането, смъртта, страха и надеждата. Той твърди, че всички хора чувстват и изразяват едни и същи емоции, което позволява на всички култури да се изразяват чрез символи. Клод Леви-Щраус пък предлага митовете да се изучават като чуждите езици, защото имат подобна структура, докато Ерих Фром смята, че знанията за митовете и тяхната структура е начин за по-добро разбиране и усвояване на визуалната комуникация.

Семиотиката изучава знаците и значението им. Като знак могат да се приемат всички обекти с определено значение – думи, цветове, изображения, дрехи, жестове и т.н. Семиотичният подход в лингвистиката е разработен за пръв път от ранните лингвисти Фердинанд де Сосюр и Чарлс Сандърс Пиърс. Основните елементи на семиотичния анализ са знакът, означителят (физическата форма на знака) и означеното (менталните идеи). Например ако знакът е ябълка, означители могат да са зеленият цвят, листата, кръглата форма или самата ябълка, а означеното – свежест, здраве или изкушение.

Всички човешки култури притежават способността да комбинират знаци и техните значения, за да изразят сложни социални и културни идеи. Това умение е известно като културен код и има 5 нива: универсално, национално, регионално, локално и индивидуално. Например семейството и какво означава то се тълкува и разбира на универсално ниво, докато Статуята на свободата има напълно различно значение за американците на локално ниво в сравнение с чужденците. Културните кодове определят поведението на хората, но в глобалния свят все повече хора имат няколко културни идентичности и съответно вече е възможно разбиранията и оттам кодовете да се разменят, като примери за това срещаме постоянно в социалните мрежи.

Ива Иванова

Американски университет в България

Визуален символизъм – универсален човешки опит

Хората са склонни да асоциират визуални изображения с различни идеи от реалния живот. Освен това визуализираме връзката си със света като създаваме символи още от началото на човешката цивилизация. Например, психиката ни най-вероятно ще асоциира фон с черна дъска с училище или ще свърже скалите на снимка на Големия каньон с идеята за колониализма.

Имаме две форми на комуникация – дискурсивна и презентационна. И двете представляват определени видове човешко разбиране и многообразие. Дискурсивната форма използва писмени символи, за да предостави безкрайна пъстрота и предизвикателство. Може да бъде под формата на език (human; човек), научни формули (E = mc2), или партитури. Презентационната форма, от друга страна, разчита силно на изображение (рисунки, картини, снимки, танци, филми и т.н.), за да предаде определени внушения.

Тези разделения ни позволяват да анализираме всяка култура от собствената ѝ перспектива и да използваме това знание, за да преценяваме действията, вярванията и ценностите на една личност въз основа на нейните културни особености. Логично следва, че разполагаме с две перспективи, с чиято помощ да преценим как виждаме хората – емична и етична. Емичната перспектива решава през перспективата на субекта и неговата социална група, докато етичната разчита на гледната точка на страничен наблюдател, осигурявайки по-богата и безпристрастна обща представа.

Човешката мисъл е със сигурност най-сложният предмет за изследване, което е причина за появата на много теории. Най-известната от тях е Теорията за Множествената интелигентност, разработена от Хауърд Гарднър през 1983. Според него мисълта е съставена от различни органи или устройства за обработка на информация и има седем различни типа интелигентности (Лингвистична, Логико-математическа, Музикална, Визуално пространствена, Телесно-кинестетична, Междуличностна и Вътреличностна), всяка от които спомага за развитието на ключови социални и интелектуални способности. Друга теория е Теорията за Емоционалната интелигентност, създадена от Даниъл Голман през 1995. Голман твърди, че мислещият мозък се е отделил от емоционалния, защото емоционалният е съществувал много преди рационалния. В допълнение, много процеси в мозъка могат да настъпят автоматично без никаква съзнателна представа и следователно, визуалните изображения могат да бъдат разбрани без да ги филтрираме през съзнателната ни мисъл. Тази теория дала началото на Емоционалния Дизайн, според който емоциите се борят с когнитивните процеси, променяйки тяхното действие. Това обяснява произхода на несъзнателните емоционални метафори, основополагащи за съвременния маркетинг.

Днес, когнитивната наука е допирна точка между проучванията на изкуствен интелект и човешката психология. Визуалната когниция се използва, когато хората създават научни и литературни трудове или произведения на изкуството. В днешния компютъризиран свят е добра идея да се постигне баланс между двата типа човешка психика – иконична (хора, които имат склонността да са креативни, но се разсейват лесно) и символична (среща се при тези, при които липсва креативност, но могат да се фокусират върху едно единствено нещо). По тази причина при нас често се наблюдава мултимодално мислене (използваме разнообразни символни системи, за да разберем света и да комуникираме един с друг). Визуалните медии съчетават символни поведенчески системи (като лингвистична, социално-жестова (език на тялото), иконична, логическа, математическа и музикална), за да предават съобщения. В момента компютрите работят по този начин, като трансформират всички традиционни медии в една среда от „бинарен код“, наречена моносреда. Интернет мрежата и мултимедията също комбинират различни елементи, подчертавайки връзката между човешкия свят и света на технологиите.

Автор: Ива Иванова

Американски университет в България

Психотерапия и приятелство

Psychologist

Да посетите психотерапевт не означава, че сте  :

“Болни, луди, ненормални”

Посещенията при психотерапевт имат за цел да ви дадат обективно мнение за дадена ситуация/проблем.

Защото както е известно :

“Не може да решиш със същите умения проблемът, който си създал отново с тях, просто е необходимо уменията ти да се увеличат.”

Разговорът като път към другия

Разговорът като път към другия

Последният тип разговор, тясно свързан със слушането, пред­ставлява форма на взаимно изучаване. Той изисква всички участници да говорят и слушат поравно и позволява на всеки да изрази и сис­тематизира мислите си. Темата на този вид разговори обикновено е сложна и представлява интерес за всички събеседници. Всеки от тях се опитва да реши някакъв проблем, вместо да настоява, че позиция­та му е вярна априори, и изхожда от презумпцията, че може да научи нещо. Тези разговори съставляват активната философия, най-висша­та форма на мислене и най-добрата подготовка за правилен начин на живот.

Участниците в тях трябва да обсъждат онези идеи, които прила­гат на практика, за да систематизират възприятията си и да направля­ват своите думи и действия. Те трябва да бъдат екзистенциално анга­жирани във философията, която изповядват. Това значи, че трябва да живеят според нея, а не просто да вярват в нея и да я разбират. Нещо повече, те трябва да обърнат наопаки, поне временно, обичайното чо­вешко предпочитание на реда пред хаоса (тук нямам предвид хаоса, типичен за безсмисления бунт срещу обществото). Останалите фор­ми на разговор – с изключение на тези, които включват активно слу­шане – са насочени към запазване на съществуващия ред. За разлика от тях, разговорите на взаимно изучаване изискват участниците в тях да бъдат хора, които са решили, че непознатото е по-добър учител от познатото.

Вие знаете точно толкова, колкото знаете, но то не е достатъчно – освен ако животът ви не е съвършен. Уязвими сте на болестите и самозаблудата, на нещастието, злобата и предателството, на порока, на болката и на собствените си ограничения. Вие сте подвластни на всички тези заплахи, защото сте прекалено невежи, за да се предпа­зите. Ако знаехте достатъчно, щяхте да бъдете по-здрави и по-чест­ни, щяхте да страдате по-малко, да умеете да разпознавате злото и коварството, да им устоявате и дори да триумфирате над тях. Ако знаехте достатъчно, не бихте предали този, който ви е приятел, не бихте лъгали и мамили в бизнеса, в политиката или в любовта. С познанието, което имате сега, не се чувствате нито по-съвършени, нито по-сигурни. Следователно по определение то е недостатъчно – крайно, фатално недостатъчно.

Преди да се впуснете в какъвто и да е философски разговор, вие трябва да приемете факта, че не знаете достатъчно, вместо да убеж­давате, потискате, доминирате или дори да се забавлявате. Необходи­мо е да го приемете, за да понесете разговора, който от психологи­ческа гледна точка се ръководи от Словото, вечния посредник между реда и хаоса. За да бъдете част от такъв разговор, трябва да уважавате личния опит на всеки от участниците в него. Трябва да приемете, че заключенията им са добре обмислени, задълбочени и автентични (и че вероятно усилията, които са положили, са потвърждение за това). Трябва да вярвате, че ако споделят заключенията си с вас, ще избег­нете поне част от болката, съпътстваща усвояването на тези знания от личен опит (тъй като усвояването им от опита на другите става по-бързо и по-безопасно). Освен това трябва да размишлявате, а не да кроите стратегии как да се домогнете до победата. Когато се прова­ляте или отказвате да приемете поражението, вие повтаряте автома­тично онова, в което вярвате, като търсите потвърждение за неговата истинност и настоявате на своята правота. Но ако размишлявате в този разговор, значи вие слушате другия и думите ви отразяват но­вото автентично познание, което извира от най-дълбоките кътчета на душата му.

В такъв разговор да слушате другия, значи да слушате себе си. Вие описвате реакцията, която новата информация, споделена от го­ворещия, е предизвикала у вас. Съобщавате какъв ефект е произвела върху вас тази информация: какво ново сте осъзнали, по какъв начин е променила убежденията ви, какви нови въпроси е повдигнала. След това споделяте честно тези неща с говорещия. Те произвеждат същия ефект върху него. Така вие се придвижвате заедно към нещо ново, по-необятно и по-добро. Вие се променяте заедно, като оставяте ста­рите убеждения да умрат, и от този процес излизате обновени.

В разговор като този говори и слуша самият стремеж към исти­ната на двамата участници. Точно това го прави толкова жив, увле­кателен, вълнуващ и смислен. Усещането за смисъл се долавя като отглас от най-дълбоката, най-древната част на вашата същност. На­мирате се точно там, където трябва – стъпили здраво с единия крак в реда, докато с другия внимателно опипвате почвата на хаоса и непоз­натото. Така вие се потапяте в мъдростта на Дао и следвате вели­кия Път на Живота. На това място вие сте достатъчно устойчиви, за да изпитвате сигурност, и достатъчно гъвкави, за да се променяте. Там вие позволявате на новата информация да ви информира – да подхрани вашата устойчивост, да възстанови и подсили основите ѝ и да разшири обсега ѝ. Там градивните елементи на вашето Битие се съчетават леко и хармонично. Тези разговори ви пренасят на онова място, на което ви пренася великата музика (и то по сходни причини). Това е мястото, където душите се свързват – място, което е напълно реално. А когато приключи, разговорът ви оставя с мисълта: „Това си струваше. Наистина успяхме да се опознаем“. Маските са паднали, разкривайки истинските лица отдолу.

Така че слушайте – и себе си, и онези, с които разговаряте. Тога­ва мъдростта ви се изразява не само в познанието, което вече имате, но и в постоянното търсене на познание. А това е най-висшата форма на мъдрост. Затова и жрицата на Делфийския оракул в Древна Гър­ция говорела с почит за Сократ, който винаги търсел истината. Тя го описвала като най-мъдрия сред живите, защото той знаел, че нищо не знае.

Слушайте. И приемете, че събеседникът ви може да знае нещо, което вие не знаете.

Джордан Б. Питърсън


12 ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТА
Противоотрова срещу хаоса

5 цитата от Иво Иванов и неговата книга 52 цитата

ivo ivanov
52-tsitata-ivo-ivanov-32 (1)
  1. „Дори най-дългият път започва с една-единствена крачка.“ Нали така бе казал старият Лао Дзъ преди повече от две хиляди години. Ах, кол­ко е хитър любимият ми китайски библиотекар! Една малка крачка, но ако не я направиш, как ще я последват останалите няколко милио­на? Всич­ки искат да постигнат успеха си изведнъж, но лотарийният манталитет е грешка. Ако над­ценим скока и подценим стъпката, никога няма да стигнем доникъде. Уважението към взаимо­действието между всички наши малки крачки е настилката на всеки дълъг път.

„Отвъд играта“
„Момент на мълчание“

2. „Да даваш най-доброто от себе си тогава, кога­то ситуа­цията го изисква. Ситуацията го изисква винаги!“. В основата на пирамидата са претенции към характера, които все по-често биват забра­вяни от днешните звезди: неща като целенасоченост, трудолюбие, лоялност и само­кон­трол. Чо­век не може да се изкачи до върха, ако първо не е стъпил върху основата. С други думи, пирами­дата не може да бъде обърната наопаки, както се опита да направи треньорът на тексаския „Ковенант“.

Стените на пирамидата се крепят и върху принципите на Уудън. Един от тях гласи: „Стреми се да превърнеш всеки следващ ден в своя най-голям шедьовър“. Това малко изречение съдържа в себе си толкова много от тайните на Магьосника и обяснява почти всеки един от смятаните за не­обясними негови успехи.

Според мен е важно да разберем, че „Пирамидата на успеха“ е не само педагогическа, но и екзистен­циална структура. Това е така, защото, ако изклю­чим религията, тя ни дава това, което най-много ни липсва – траен смисъл. Често идва момент в живота, в който човек си задава вледе­няващия въпрос: „Защо въобще съм тук?“. Погледнете в огледалото: знаете ли, че точно в този момент, в който гледате лицето си, клетките в тъкани­те му умират завинаги. Да, ние всички сме в със­тояние на влудяващо бързо разла­гане. Всички се движим по едно и също еднопосочно платно. Ако действително сме тук само колкото да разро­шим тревата… една недоловима въздишка във вятъра, то какъв е смисълът?

„Кривата на щастието“
„Магьосника и неговата пирамида“

3. Идва момент в живота, в който човек влиза в цикъл „дом – работа – дом – работа“. Това е опа­сен затворен кръг. Той започва постепенно да се пълни с отговорности, работни проекти, плаща­не на сметки, мастика преди лягане, телевизион­ни сериали, монотонна повторяемост, дивана в хола, клишетата в компютъра и т.н. Постепенно не остава място за теб самия. Не е ли странно и тъжно, когато кръгът е пълен, а в него няма нищо? Хубаво е да знаеш как да разчупиш кръга, да нарушиш цикъла, да пуснеш на улицата неви­димия просяк. Но ако не си правел безобидни па­кости в детството си, няма да знаеш как да ги правиш, когато пораснеш. На този свят не му трябват деца със сърца на възрастни – трябват му повече възрастни с детски сърца.

„Кривата на щастието“
„Невидимият просяк“

4. Звездите са ни нужни, сине. Без тях остава само мракът. Те са светлина, живот и топлина. Звез­дите са възможни. И за да ги има, е нужно едно-единствено нещо – да искат да сънуват.

„Отвъд играта“
„Защото искам да сънувам“

 

5. Интересното в случая е, че и на него самия му е много трудно да отговори на този въпрос: „Ами предполагам, че единственият начин, по който мога да отговоря на този въпрос, е с друг въпрос – казва Кен. – Случвало ли ти се е да имаш усещането, че си оставил нещо много важно незавършено?“.

„Кривата на щастието“
„Интересното в случая…“