„За първи път се запознах с тази техника по време на семинар, ръководен от Мартин Селигман, един от лидерите на движението на позитивната психология. Той предложи на присъстващите да изпълнят упражнение, чието условие, доколкото си спомням, беше следното : „Намислете си един все още жив човек, към когото изпитвате дълбока благодарност, която никога не сте изразявали. За десетина минути напишете на този човек благодарствено писмо, след което със съседа си по място прочетете писмата си един на друг. Последната стъпка от упражнението е в близко бъдеще лично да посетите въпросния човек и да му прочетете на глас написаното.“
След като приключи четенето по двойки, няколко доброволци прочетоха писмата си пред всички участници в семинара. Всеки от тях, без изключение, се задъхваше от силни емоции.
След това научих, че емоционалните изблици са нещо обичайно за това упражнение : малцина успяват да прочетат благодарствените си писма докрай, без да бъдат завладени от мощен емоционален прилив.“
Автор : Ървин Ялом, „Да се взреш в слънцето“
Колко пъти искахте да изразите чувствата си, но се отказвахте? Отказахте се, защото ви беше страх, че ще ви отхвърлят. Отказахте се, защото не знаехте, какво ще получите като отговор. Отказахте се, защото не можехте да контролирате ситуацията…Измъкнете се от комфорта и удобството на личността си, измъкнете се от стъкления похлупак на живота си и … изразете себе си. Само тогава ще почувствате лекотата на собствената ви душа…