Категория: Дейл Карнеги

Прочетете внимателно този мъдър съвет от есеиста и издателя Елбърт Хъбард, но не забравяйте, че и да го прочетете, това само по себе си няма да ви помогне с нищо, ако не го приложите :

„Винаги, когато излизате от къщи, повдигнете брадичката, изправете главата и напълнете дробовете докрай. Опитайте от слънчевата светлина, поздравявайте приятелите си с усмивка и влагайте сърдечност във всяко ръкостискане. Не се страхувайте, че може да го изтълкуват погрешно, и не губете и минута в мисли за враговете си. Опитайте се да мислите неотклонно за това, което ви се иска да направите – тогава, без да се лъкатушите, ще вървите право в целта. Съсредоточете ума си върху великите и прекрасни неща, които искате да постигнете, и с течение на времето ще установите, че подсъзнателно се възползвате от всяка възможност, за да осъществите желанието си, точно както коралът взема от прилива онова, от което се нуждае. Представете си компетентния, честен и полезен човек, който искате да бъдете, и тази мисъл с всеки изминат час ще ви превръща именно в такава личност…Мисълта е над всичко. Запазете правилната психологическа нагласа – смелост, искреност и добро настроение. Да мислиш правилно означава да твориш. Мечтите могат да ви донесат всичко, една искрена молитва не остава нечута. Ставаме това, на което сме се посветили. Повдигнете брадичка и изправете глава. Метаморфозата е в ход. Ние сме бъдещите богове.“

Усмивката може да му помогне да разбере, че не всяка надежда е изгубена, че на света има и радост.

Автор : Дейл Карнеги, „Как да печелим приятели и да влияем на другите“
Снимка : www.pixabay.com

Бракът, който някога е бил основа на обществото, е опорочен от стремежа да се подчини партньора. Този стремеж трябва да се замени с взаимното уважение.

***

В ада управляват двама господари — Съдията и Жертвата. Съдията, обитаващ в нашия разум, ни обвинява. Жертвата покорно приема обвиненията и изпитва чувство на вина. Тези два аспекта на нашата същност се ненавиждат един друг. Връзката между тях у всеки от нас е прекъсната в процеса на опитомяване, независимо към какви убеждения са се придържали възрастните, които са ни възпитавали.

***

И малкото човече, както му е наложено от природата играе, изучава света, смее се и се радва на живота. Почти всички детски емоции са основани на любовта, ако самото дете не се сърди и не изпитва болка. Малкото дете е свободно да живее както му хрумне, затова живее истински. Не го тревожи миналото. Не го тревожи бъдещето. А възрастните постоянно живеят в миналото, загрижени за бъдещето и всякак бягат от настоящето. За възрастните всички житейски драми се разиграват на сериозно, а детето не придава на нищо такова значение.

***

Обикновено, подложени на наказание, ние изпитваме остро чувство за несправедливост и бунт. От всичко това в ума се появява болезнена рана, която ражда емоционална отрова. Всяка сърдечна болка усещаме емоционално, а не физически. От нанесената сърдечна рана емоционалната отрова прониква в нашия ум. И тогава се поражда страх, който напълно управлява нашето поведение и начин на мислене.

***

Жертвата търпи осъждането на Съдията, който винаги я признава за виновна. Жертвата просто изпитва потребност от наказание. Жертвената част на нашия ум постоянно се чувства недостойна и неизменно повтаря: „Аз съм недостатъчно добър, умен, силен и красив. Аз съм неудачник. Така че, няма защо да се опитвам да правя нещо“.

***

Ние се подлагаме на наказание и в момента на извършване на грешки, и всеки път, когато си спомняме за нея. И всеки път Съдията признава Жертвата за виновна и произнася своята сурова присъда.

Автор : Дон Мигел Руис, „Отвъд страха“