fbpx

5 цитата от Иво Иванов и неговата книга 52 цитата

ivo ivanov
52-tsitata-ivo-ivanov-32 (1)
  1. „Дори най-дългият път започва с една-единствена крачка.“ Нали така бе казал старият Лао Дзъ преди повече от две хиляди години. Ах, кол­ко е хитър любимият ми китайски библиотекар! Една малка крачка, но ако не я направиш, как ще я последват останалите няколко милио­на? Всич­ки искат да постигнат успеха си изведнъж, но лотарийният манталитет е грешка. Ако над­ценим скока и подценим стъпката, никога няма да стигнем доникъде. Уважението към взаимо­действието между всички наши малки крачки е настилката на всеки дълъг път.

„Отвъд играта“
„Момент на мълчание“

2. „Да даваш най-доброто от себе си тогава, кога­то ситуа­цията го изисква. Ситуацията го изисква винаги!“. В основата на пирамидата са претенции към характера, които все по-често биват забра­вяни от днешните звезди: неща като целенасоченост, трудолюбие, лоялност и само­кон­трол. Чо­век не може да се изкачи до върха, ако първо не е стъпил върху основата. С други думи, пирами­дата не може да бъде обърната наопаки, както се опита да направи треньорът на тексаския „Ковенант“.

Стените на пирамидата се крепят и върху принципите на Уудън. Един от тях гласи: „Стреми се да превърнеш всеки следващ ден в своя най-голям шедьовър“. Това малко изречение съдържа в себе си толкова много от тайните на Магьосника и обяснява почти всеки един от смятаните за не­обясними негови успехи.

Според мен е важно да разберем, че „Пирамидата на успеха“ е не само педагогическа, но и екзистен­циална структура. Това е така, защото, ако изклю­чим религията, тя ни дава това, което най-много ни липсва – траен смисъл. Често идва момент в живота, в който човек си задава вледе­няващия въпрос: „Защо въобще съм тук?“. Погледнете в огледалото: знаете ли, че точно в този момент, в който гледате лицето си, клетките в тъкани­те му умират завинаги. Да, ние всички сме в със­тояние на влудяващо бързо разла­гане. Всички се движим по едно и също еднопосочно платно. Ако действително сме тук само колкото да разро­шим тревата… една недоловима въздишка във вятъра, то какъв е смисълът?

„Кривата на щастието“
„Магьосника и неговата пирамида“

3. Идва момент в живота, в който човек влиза в цикъл „дом – работа – дом – работа“. Това е опа­сен затворен кръг. Той започва постепенно да се пълни с отговорности, работни проекти, плаща­не на сметки, мастика преди лягане, телевизион­ни сериали, монотонна повторяемост, дивана в хола, клишетата в компютъра и т.н. Постепенно не остава място за теб самия. Не е ли странно и тъжно, когато кръгът е пълен, а в него няма нищо? Хубаво е да знаеш как да разчупиш кръга, да нарушиш цикъла, да пуснеш на улицата неви­димия просяк. Но ако не си правел безобидни па­кости в детството си, няма да знаеш как да ги правиш, когато пораснеш. На този свят не му трябват деца със сърца на възрастни – трябват му повече възрастни с детски сърца.

„Кривата на щастието“
„Невидимият просяк“

4. Звездите са ни нужни, сине. Без тях остава само мракът. Те са светлина, живот и топлина. Звез­дите са възможни. И за да ги има, е нужно едно-единствено нещо – да искат да сънуват.

„Отвъд играта“
„Защото искам да сънувам“

 

5. Интересното в случая е, че и на него самия му е много трудно да отговори на този въпрос: „Ами предполагам, че единственият начин, по който мога да отговоря на този въпрос, е с друг въпрос – казва Кен. – Случвало ли ти се е да имаш усещането, че си оставил нещо много важно незавършено?“.

„Кривата на щастието“
„Интересното в случая…“

Образователни групи за деца стартират през месец Август !

Образователни групи за децата, свободно време за родителите !

Образователни занимания всяка събота и неделя от 10:00 до 14:00 стартират през месец Август.

Персонален подход – до 3 деца от 4 до 10 годишна възраст – запознаваме се и/или затвърждаваме знания за :
азбука, цифри, цветове, предмети, природа, свят (за малките) и четене, математика, разказ по картини, преразкази на произведения, стратегически игри (за големите) и много други.

Целта е : общуване, работа в екип, запознанства, интересни и забавни начини за нови знания.

За родителите : спокойствие, че детето ви ще получи лично отношение, домашна обстановка, свободно време, за да направите нещо за себе си, психолог с опит.

Цена : 40,00 лв.
Стартира от : 29.08.2020
Записвания : 0898486628
За мен : www.vasilenahristova.com
Адрес : град София, квартал Витоша, улица Димитър Яблански 20

Икигай

– Кажи ми нещо позитивно, Ектор… Ако трябва да избереш един урок, който си научил в Япония след дванайсет години живот тук, кой би бил той?

Ганбаримасу!

– Бира Гамбринус?

– Никакъв Гамбринус! Произнася се ганбаримасу и означава „да направиш всичко възможно, за да постигнеш целта си“. Японците използват тази дума, когато се изправят пред някакво предизвикателство, било то лично, спортно или професионално. Ганбаримасу включва в себе си и „никога да не се предаваш“ – това е нещото, за което най-много им се възхищавам.

психология икигай паник атака лечение

Пандемия и изолация – как да се справя с нея ?

В демократични времена ограниченията по време на пандемия ни се виждат доста стресиращи. Извънредно положение…А сме свиканали да имаме възможност да се докоснем до всичко, което пожелаем, да пътуваме, да опознаваме, да изследваме, да купуваме и да имаме.

Сега обаче можем да превърнем изолацията в забавление, време за опознаване и сближаване.

Ето как :

  1. Много от нас сега са далече от близките си. Вземете бял лист, нарисувайте нещо цветно, положително, напишете им послание и им го изпратете. Съвременните технологии позволяват да сме по-близо един до друг.

  1. Кога за последно споделихте на човека то вас, че го обичате, кога за последно изразихте чувствата си ? Запознайте се с творчеството на български поети, а и с това на чуждестранни такива. Прочетете или им изпратете стих, който описва, какво изпитвате към него/нея.

  2. Направете визуализация на бъдещето с вече порасналите ви деца – кадастрон, малко картинки – изрежете и залепете, визуализирайте мечтите им, визуализирайте бъдещето им.

  3. Споделете опита си в дадена сфера онлайн. Обогатете културата на хората около вас. Човек се учи докато е жив.

  4. Пренаредете дома си, пренаредете ума си. Всички трупаме излишни неща. Сега е подходящо време за почистване.

    Василена

20 златни правила в общуването – Психология и психотерапия

Джон Максуел създава тези правила и дава кратки насоки за общуване.
Засяга все по-популярни проблеми в личните взаимоотношения и ни напомня за важните неща.
20 ключови принципа на изграждане на положително общуване и трайни взаимовръзки.

1.
Огледалното правило. Преди да съдите другите, вижте себе си.

2.
Правилото на болката. Обиденият човек отвръща с обиди.

3.
Правилото на стръмния път. Ние се изкачваме на по-високо ниво, когато започнем да се отнасяме с другите по-добре, отколкото те се отнасят с нас.

4.
Правилото на бумеранга. Когато помагаме на другите, помагаме на себе си.

5.
Правилото на размяната. Вместо да „поставяме на място” другите, трябва да поставим себе си на тяхно място.

6.
Правилото на обучението. Всеки, когото срещаме, е потенциално способен да ни научи на нещо ново.

7.
Правилото на харизмата. Хората проявяват интерес към този, който се интересува от тях.

8.
Правилото на най-високата оценка. Вярата в най-добрите качества на хората ги заставя да проявят своите най-добри качества.

9.
Правилото на конфронтацията. Първо, трябва да дадеш внимание към хората и чак след това можеш да влезеш в конфронтация с тях.

10.
Правилото на скалата. Доверието – това е фундаментът на всеки тип взаимоотношения.

11.
Правилото на асансьора. В процеса на взаимоотношения, ние можем да издигаме хората нагоре или да ги спускаме надолу.

12.
Правилото на ситуациите. Никога не допускайте дадена ситуация да означава повече за вас от взаимоотношенията.

13.
Правилото на  земеделството. Всички отношения трябва да се култивират.

14.
Правилото на търпението. Пътуването с други винаги е по-бавно, отколкото пътуването сам.

15.
Правилото на Боб. Когато Боб има проблеми със всички, основният проблем е Боб, не другите.

16.
Правилото на достъпността. Лекотата при общуване сам със себе си, помага на другите да се чувстват свободно и спокойно с нас.

17.
Правилото на окопа. Когато се готвиш за сражение, изкопай за себе си такъв окоп, че в него да има място и за още един.

18.
Правилото на 101 процента. Намерете 1 процент, с който сте съгласни и вложете в него 100 процента от вашите усилия.

19.
Правилото на взаимодействието. Съвместната работа повишава вероятността от съвместна победа.

20.
Правилото на празника. Истинският тест за взаимоотношенията не е само дали оставаме верни на приятелите си, когато търпят провал, но и колко се радваме, когато успяват.

Човешката отговорност

Много скоро след като страданията ми се увеличиха разбрах, че има два начина, с които можех да отговоря на тази ситуация: да реагирам с горчивина или да превърна страданието в съзидателна сила. Избрах втория.

МАРТИН ЛУТЪР КИНГ

Животът, нашият живот, се изгражда чрез отговорите, които даваме на съвкупността от изживяваните от нас обстоятелства. Животът е постоянен избор.

Способността да даваме тези отговори, „да поемаме отговорност“, определя в голяма степен не само развитието ни в ежедневието, но и бъдещите събития, нашето бъдеще, съдбата ни.

Отговорността ни предоставя прекрасен дар: да не се примиряваме. Да обмисляме и търсим, миг след миг, какъв отговор изисква от нас животът.

Изправени пред кризата, болката, изопачаването, низостта, отчаянието или загубата, разполагаме с балсама на нежността, търпението, усета, доверието, благодарността, щедростта, куража, намерението и много други нагласи, които можем да изберем отговорно, за да продължим да вървим и да градим качество.

В такъв случай, какво можем да направим, за да променим света, нашия свят, тук и сега? Просто да бъдем отговорни. И да добавим към тази отговорност една добра доза радост, добро настроение и любов. Тогава раят би се намирал на земята. Надявам се и очаквам следващите думи да ви вдъхновят за това.

 Да бъдеш човек означава да поемаш отговорност.

АНТОАН ДЬО СЕНТ ЕКЗЮПЕРИ

* * *

Последната човешка свобода е изборът на собственото ни отношение към всяко обстоятелство.

ВИКТОР ФРАНКЪЛ

* * *

Мъдростта не ни е дадена; трябва самите ние да я открием чрез пътуване, което никой не може да ни спести, нито да направи вместо нас.

МАРСЕЛ ПРУСТ

Обстоятелствата и ситуациите придават вкус на живота, но нашият ум решава какъв ще е този вкус.

ДЖОН ХОУМЪР МИЛЪР

* * *

Тъй като не мога да управлявам събитията, управлявам себе си.

МИШЕЛ ДЬО МОНТЕН

* * *

На един ученик, който постоянно се оплаквал от другите, Учителят казал:

Ако търсиш мир, постарай се да промениш себе си, а не останалите. По-лесно е да си сложиш чехли, отколкото да покриеш с килим цялата земя.

АНТЪНИ ДЕ МЕЛО

* * *

Ти си причината за почти всичко, което ти се случва.

ЕПИКТЕТ

Няма отчайващи ситуации, има само хора, които се отчайват в определени ситуации.

ТИБЕТСКА ПОГОВОРКА

* * * 

Човек посява мисъл и жъне действие.

Посява действие и жъне навик.

Посява навик и жъне характер.

Посява характер и жъне съдба.

ШИВАНАНДА

* * *

Всички искат да променят света, но никой не иска да промени себе си.

ЛЕВ ТОЛСТОЙ

* * *

Щастлив е денят, в който разбираш, че събитията не се дължат на инцидент, на времето или на късмета, а ти си този, който приближава или отдалечава всичко от себе си.

САРА БАН БРЕДНАХ

* * *

Никога не е късно да станеш това, което е трябвало да бъдеш.

ДЖОРДЖ ЕЛИЪТ

* * *

Да се примиряваш означава всекидневно да се самоубиваш.

ОНОРЕ ДЬО БАЛЗАК

* * *

Трябва да се превърнем в промяната, която търсим в света.

МАХАТМА ГАНДИ

* * *

Няма по-тежко бреме от нереализирания потенциал.

ЧАРЛЗ ШУЛЦ

* * *

Решенията са пантите на съдбата.

ЕДУИН МАРКАМ

* * *

Има начин да се направи и по-добре: намери го!

ТОМАС АЛВА ЕДИСЪН

* * *

Интелигентният егоизъм се състои в това да се стремиш другите да се чувстват много добре.

За да можеш по този начин и ти да се чувстваш малко по-добре.

ОСКАР УАЙЛД

* * *

Няма жалки роли, а само жалки актьори.

МИЛАН КУНДЕРА

* * *

Онова, от което наистина имаме нужда, е промяна в отношението си към живота. Трябва първо самите ние да разберем и след това да обясним на отчаяните, че всъщност важното е не да не очакваме нищо от живота, а че животът очаква нещо от нас. Трябва да престанем да си задаваме въпроси за смисъла му и, вместо това, да мислим за себе си като за хора, на които животът постоянно и непрекъснато задава въпроси. Нашият отговор трябва да е съставен не от думи, нито от медитация, а от конкретно поведение и действие. В крайна сметка, да живееш означава да поемеш отговорност за намирането на верния отговор на обстоятелствата, пред които си изправен, и да изпълняваш задачите, които животът постоянно възлага на всеки човек.

ВИКТОР ФРАНКЪЛ

* * *

Способността му да поема отговорности показва мярката на човека.

РОЙ Л. СМИТ

* * *

Ако не можеш да промениш съдбата си, промени нагласата си.

ЕЙМИ ТАН

* * *

Господари на съдбата си са само онези, които нищо не очакват от случайността.

МАТЮ АРНОЛД

Алекс Ровира

Какво не върви в живота ви?

– Какво не върви в живота ви? Здравето ви е добро. Какво не е наред? Работата? Любовта? Семейството?
Въпросът му беше директен, фиксираше ме с поглед и нямаше къде да се скрия, въпреки че и тонът, и очите му бяха доброжелателни. Чувствах се задължен да отговоря, да се разкрия пред един човек, когото не познавах допреди час.
– Не знам, да, бих могъл да бъда по-щастлив, и аз съм като всички останали, нищо особено.
– Не ви питам за другите, а за вас – отвърна спокойно той.
Този чичко започваше да ме дразни. Правя каквото искам и това не му влиза в работата, мислех си аз, чувствайки как гневът се надига в мен.
– Да речем, че щях да съм по-щастлив, ако си имах някого.
Защо ли му казах това? Гневът ми се обърна срещу мен. Наистина съм неспособен да не отговоря на зададен ми въпрос. Жалка история.
– Защо в такъв случай си нямате никого?
Настъпил бе моментът да взема решение, дори да не ме бива особено в това отношение – или го прекъсвам и си тръгвам, или играя играта докрай.
Чувам се как му отговарям:
– Иска ми се да имам, само че за целта трябва някоя жена да ме хареса.
– И какво ви пречи?
– Ами прекалено съм кльощав – изтърсвам, почервенял от яд и срам.

Бавно, почти шепнешком, но произнасяйки отчетливо всяка дума, той ми заявява:

– Вашият проблем не е във външния вид, а в ума ви.
– Не, не е в ума ми. Това е обективен и конкретен факт! Достатъчно е да ме качите на кантара или да измерите гръдната ми обиколка, или пък тази на бицепсите ми, и сам ще се уверите. И сантиметърът, и кантарът са напълно непредубедени. Не мога да им повлияя с объркания си и невротичен ум.
– Въпросът не е в това – отвръща той търпеливо, запазвайки непоклатимото си спокойствие.
– Лесно е да се каже…
– Вашият проблем не е във физиката ви, а в това как смятате, че я възприемат жените. Истината е, че дали се харесваме или не на другия пол, зависи в много малка степен от външния ни вид.
– Ако се осмеля да твърдя подобно нещо пред съседката ми, която тежи сто и двайсет кила и има нос като картоф, тя ще размаже по физиономията ми тройния „Биг Мак“, с който никога не се разделя, и ще го натиска, докато кетчупът запуши синусите ми.
– Никога ли не сте виждали хора, чийто външен вид се разминава доста с нормите за красота и които са създали двойка с личност с твърде привлекателна външност?
– Виждал съм, разбира се.
– Всъщност повечето хора с вашия проблем имат „нормална“ външност с някой и друг дребен недостатък, в който се вторачват. Прекалено тънки устни, по-големи уши, леко очертани бричове, малка двойна брадичка, по-едричък нос или обратното, твърде къс нос. Намират, че са прекалено ниски, прекалено високи, много дебели или много слаби, и накрая успяват да убедят самите себе си в това. Когато срещнат някой, които би могъл да ги хареса, те падат в плен на фикс идеята си – своя недостатък. Убедени са, че той или тя няма да ги хареса заради еди-кой си недостатък. И знаете ли какво се получава?
– Какво?
– Те са съвършено прави! Когато се изживяваме като грозници, и другите ни виждат такива. Убеден съм, че жените ви смятат за прекалено слаб.
– Хайде сега, чак пък толкова…
– Другите ни виждат такива, каквито се виждаме ние самите. Коя е любимата ви киноартистка?
– Никол Кидман.
– Как я намирате?
– Отлична актриса, една от най-добрите от нейното поколение. Обожавам я.
– Не, искам да кажа, физически.
– Прекрасна, страхотна, бомба.
– Сигурно сте гледали филма „Широко затворени очи“ на Стенли Кубрик.
– Нима гледате американски филми? Сателитна антена ли имате тук?
– Ако паметта не ме лъже, има една сцена с Том Круз, в която Никол Кидман е гола.
– Паметта не ви лъже.
– Идете до видеоклуба в Кута и изгледайте касетата с филма. Там има кабини за посетители, които нямат видео у дома. Когато стигнете до въпросната сцена, стопирайте кадъра и внимателно наблюдавайте.
– Нищо по-лесно от това.
– Забравете за момент, че става въпрос за Никол Кидман, представете си, че наблюдавате непозната жена, и я огледайте обективно.
– Да…
– Ще установите, че изглежда добре, че има красиво тяло, но че съвсем не е перфектна. Дупето ѝ е хубаво, но можеше да е по-закръглено, по-стегнато. Гърдите ѝ не са зле, но биха могли да бъдат по-едри, с по-мека извивка и малко по-високи, по-щръкнали. Ще установите също, че чертите на лицето ѝ са правилни и фини, но не я правят някаква изключителна красавица.
– Накъде биете?
– По света има десетки хиляди жени, които са също толкова красиви, колкото е Никол Кидман. Срещате ги всеки ден по улицата, без дори да ги забележите. Истинската ѝ сила е другаде.
– Така ли?
– Очевидно Никол Кидман е убедена, че е върхът. Сигурно вярва, че е обект на желание от страна на всеки мъж и че всички жени ѝ се възхищават или ѝ завиждат. Възприема се като една от най-големите красавици на света. Толкова силно го вярва, че другите я възприемат точно по същия начин.
– През 2006 година британското списание „Ив“ я обяви за една от петте най-красиви жени на света.
– Ето за това става дума.
– И как си го обяснявате?
– Че другите са склонни да ни възприемат по начина, по който се виждаме самите ние.
– Ясно.
– Хайде да направите един опит. За момент си представете нещо. Без значение дали е истина, или не. От вас се иска единствено да се убедите, че е истина. Готов ли сте?
– Сега, веднага ли?
– Да, сега. Затворете очи, ако ще ви е по-лесно.
– Окей, готово.
– Представете си, че сте неотразим красавец. Убеден сте, че оказвате страхотно въздействие върху жените. Вървите по плажа на Кута Бийч сред австралийските курортистки. Как се чувствате?
– Много, много добре. Напълно щастлив.
– Опишете ми походката си, стойката на тялото. Напомням ви, че се мислите за пръв красавец.
– Походката ми е… как да го кажа… по-скоро наперена, но и леко небрежна, отпусната.
– Опишете ми изражението на лицето си.
– Държа главата си високо вдигната, с поглед, отправен напред, на устните ми играе лека усмивка. Чувствам се уверен и не изпитвам и капка напрежение.
– Добре. Сега си представете как ви възприемат жените.
– Ясно как, оказвам им… как да го кажа… определено въздействие.
– Какво си мислят за гръдната ви обиколка или за тази на бицепсите ви?
– Ами… не обръщат особено внимание на тези неща.
– Отворете очи. Това, което жените харесват, е вашето излъчване, това и нищо друго. А то произтича директно от собствената ви представа за самия вас. Когато вярваме в нещо, свързано с нас, положително или отрицателно, без значение, ние се държим по начин, който отразява мисълта ни. Непрекъснато го доказваме на околните и дори отначало да е плод на въображението ни, впоследствие се превръща в действителност, както за околните, така и за нас самите.
– Възможно е. Започвам да схващам нещо, дори все още да е доста абстрактно.
– Постепенно ще се избистри. Поставям си задачата да ви разкрия с помощта на различни примери, че всъщност всичките ви изживявания се коренят в онова, в което вярвате.

Лоран Гунел

„О, това, ходенето, май не е за мен. Не ме бива в него”.

Също като някое малко дете, което се учи да ходи, то ще пада и ще се удря стотици пъти. Но в никакъв случай няма да се спре и да си каже: „О, това, ходенето, май не е за мен. Не ме бива в него”.

Научаваме се да избягваме провалите по-късно в живо­та. Сигурен съм, че голяма част от това се дължи на образователната ни система, която усърдно набляга на високите постижения и наказва онези, които не се пред­ставят добре. Друг голям дял идва от тиранични и пре­калено критични родители, които не дават достатъчно възможности на децата си сами да се провалят, а вместо това ги наказват за опитите им да направят нещо ново или необичайно.

„Ние сме маймуни. Мислим се за кой знае колко цивили­зовани с нашите микровълнови фурни и маркови маратон­ки, но сме просто стадо добре нагиздени маймуни. И тъй като сме маймуни, инстинктивно се сравняваме с други­те и се надпреварваме за статус. Въпросът не е дали оценяваме себе си в сравнение с останалите, а по-скоро по какви стандарти се оценяваме.“

Преди няколко години писах в блога си за някои от тези идеи в настоящата глава и един човек остави коментар. Упрекна ме, че съм празноглав и повърхностен, добавяйки, че съм нямал никаква представа от житейските пробле­ми и отговорността. Каза още, че синът му неотдавна загинал в автомобилна катастрофа. Обвини ме, че си нямам понятие какво означава истинска болка, че съм негодник, щом проповядвам, че той самият бил отговорен за болката, която изпитвал от смъртта на сина си.

Този човек очевидно е изстрадал болка, много по-голяма от тази, с която повечето хора се сблъскват в живота си. Той не е виновен за смъртта на сина си, нито пък е избрал гибелта му. Отговорността за справянето с тази загуба се е стоварила върху него, макар че, разбира се, не е била желана. Въпреки всичко той пак е отговорен за собствените си емоции, възгледи и действия. Как да ре­агира на смъртта на сина си е негов личен избор. Стра­данието, независимо в какъв вид, е неизбежно за всеки един от нас, но на всеки от нас му се налага да реши какво значение ще му придаде. Дори да твърди, че няма избор в случая и просто иска да си върне сина, той пак прави избор – един от многото начини, който би могъл да избере, за да се справи с болката.

Разбира се, нищо от това не му казах. Бях твърде ужасен и зает да се питам дали наистина не е прав – може би това далеч не е лъжица за моята уста и нямам изобщо никаква представа за какво, по дяволите, говоря. Това са рисковете, които вървят с работата ми. Проблем, който аз съм си избрал. И отговорността за справянето с него си е лично моя.

Отначало се почувствах отвратително. После, може би след няколко минути, се ядосах. Възраженията му ня­маха почти нищо общо с онова, което искам да кажа, мислех си аз. И какво толкова, по дяволите? Само поради това, че нямам син, който да е загинал, не означава, че лично аз не съм изпитвал ужасяваща болка.

Тогава обаче последвах собствения си съвет. Избрах проблема си. Мога да се ядосам на този човек и да споря с него, да се надиграваме кой по-голяма болка е изпитал, от което пък и двамата ще изглеждаме като безчувстве­ни глупаци. Или пък бих могъл да избера по-добър проблем, да поработя върху търпението си, върху това да разбирам читателите си по-добре и никога да не забравям този човек, когато пиша за болка и травма. И точно това се опитах да направя.

Отговорих му просто, че съжалявам за загубата му, и това беше. Какво друго може да му каже човек?

Тънкото изкуство да не ти пука, Марк Менсън

Тънкото изкуство да не ти пука

Кой сте вие, се определя от това за какво сте готови да се борите. Хората, които се радват на усилието във фитнеса, са онези, които се състезават на триатлони, имат изваяно като от струг тяло и могат да вдигат от лежанка малки къщи. Хора, които се радват на дългите работни седмици и политическите лупинги по корпоративната стълбица, са онези, които един ден се озовават на върха й. Хора, които се радват на стреса и несигур­ността в живота на гладуващия артист, са онези, които го водят и успяват.
Тук не става дума за воля или силен дух. Това не е по­редното напомняне, че без болка нищо не се постига. Това е най-простият и основен градивен елемент в живота – нашата борба определя успеха ни. Проблемите ни раждат щастието ни, както и новите по-добри и сложни проблеми.
Виждате ли – това е безкрайна спирала нагоре. И ако си мислите, че можете да спрете да се катерите по нея когато и където си поискате, опасявам се, че не разбира­те за какво става дума. Защото радостта се крие имен­но в самото катерене.

***

Странно е, че сега във време, в което сме по-комуникативни от всякога, сякаш и овластяването е с невижда­ни размери. Нещо в съвременната технология сякаш дава простор на нашата несигурност да вилнее както никога преди. Колкото повече свобода ни е дадена да се изявява­ме, толкова по-силно искаме да сме свободни в желанието си да се справяме с всеки, който не е съгласен с нас или ни безпокои. С колкото повече противоположни на наши­те възгледи се сблъскваме, толкова повече като че ли се дразним, че те изобщо съществуват. Колкото по-лесен и безпроблемен става животът ни, толкова повече ни се струва, че имаме право на още по-добър.
Ползата от интернет и социалните мрежи е неоспо­рима. Като че ли сега е най-хубавото време в историята на човечеството. Обаче тези технологии може би оказ­ват неочакван страничен ефект върху нас. Може би съ­щите тези технологии, които са дали свобода на изявата и са образовали толкова много хора, в същото време подсилват чувството на овластяване повече от всякога.

Тънкото изкуство да не ти пука, Марк Менсън

Промяната

 Единственото сигурно е, че промяната няма да дойде от другите!

Ив Дюбрьой се отпусна назад в дълбокия фотьойл и вдигна крака на бюрото си. Харесвах миризмата на кожа и стари книги, която свързвах с това място, където в продължение на цял един ден бях разкривал тайните си след нашата първа среща. Меката вечерна светлина, процеждаща се през дърветата в парка, подчертаваше английската атмосфера на стаята. Верен на навика си, Дюбрьой въртеше леда в чашата с бърбън.

— Убеден съм — продължи той, — че всяка промяна трябва да дойде от теб, а не отвън. Нито някаква организация, нито някакво правителство, нов шеф, профсъюз или нов партньор ще променят живота ти. Впрочем виж политиката — какво се е получавало, когато хората са залагали на някого да промени живота им? Помисли за Митеран през 1981-ва, за Ширак през 1995, за Обама през 2008… Всеки път са били разочаровани. След това са си мислили, че са сбъркали човека, че са направили лош избор. Всъщност не в това е проблемът. Истината е, че никой освен теб самия няма да промени живота ти. Именно затова човек трябва да се вземе в ръце.

Забележи, мисля, че мисълта на Ганди надхвърля индивидуалните съображения, личните очаквания за промяна. Мисля, че тя се отнася преди всичко до промените, които всеки би искал да види в обществото. Вероятно е искал да каже, че е много по-важно самият ти да олицетворяваш пътя, по който трябва да се тръгне, и да си пример за другите, отколкото просто да изобличаваш и критикуваш.

— Да, разбирам, мисълта е интересна, но дори и да се превърна в пример на уравновесеност, това няма да промени с нищо изискванията на моето предприятие, нито моят шеф ще започне да ме зачита.

— Напротив, в известен смисъл точно така ще стане. Ако страдаш, защото шефът не те зачита, то не очаквай той да се промени от само себе си. Ти трябва да съумееш да накараш другите да те зачитат. Виж кое можеш да промениш в себе си, за да станеш по-достоен за уважение — може би взаимоотношенията ти с другите, начина ти на говорене, на споделяне на резултатите ти. Може би не трябва да оставяш без отговор неуместните забележки. Впрочем гадните ръководители, които обичат да тормозят служителите си, не нападат всеки от тях, не избират жертвите си случайно.

— Все пак нали не твърдите, че жертвата сама е виновна за тормоза!

— Не, нямам предвид това. Не е по нейна вина и дори не можем да кажем, че неволно го предизвиква. Не. Просто казвам, че тя се държи по такъв начин, че прави тормоза възможен. Палачът ѝ усеща, че ако я нападне, наистина ще ѝ въздейства отрицателно, докато при другите може и да не се получи.

— Ужасно.

— Да.

— И… как даден човек се оказва в тази категория?

— Сложно е, може да съществуват различни причини, но може би най-определящата е липсата на самоуважение. Ако дълбоко в себе си човек не е достатъчно убеден в собствената си стойност, той проявява известна слабост, която гаднярите веднага долавят. Достатъчно е да натиснат там, където боли.

Внезапно изпитах нужда от чист въздух.

— Може ли малко да проветрим?

Стана и широко отвори прозореца. Приятният и свеж въздух, попил влагата на дърветата, изпълни стаята, донасяйки ни успокоителните ухания на лятната вечер. Долавяше се тихото цвърчене на птиците, скрити в листака на високите явори, докато величествените клони на стогодишен кедър спокойно се полюляваха на вятъра.

— Питам се дали… мисля, че… може би ми липсва известно самоуважение. Всъщност не че не се харесвам, не е това, даже се усещам… съвсем нормален, но наистина лесно се разстройвам, когато ме упрекват, критикуват…

— И аз така мисля. Следващия път ще ти дам задача, която да ти помогне да развиеш себеуважението си, увереността в себе си, да се почувстваш по-силен.

Запитах се дали не трябваше да си мълча.

— За да се върнем на думата си, съгласен съм, че може да се предизвика промяна в начина, по който началникът ни възприема и се отнася с нас, като развиваме самите себе си, но това няма да промени нещата в предприятието.

— Да речем, че това изисква умения за по-добро общуване, но съм сигурен, че ти би могъл да убедиш твоите началници, от които през цялото време се оплакваш, да променят мнението си по дадени въпроси. Трябва да се научиш да им въздействаш, за да постигнеш известен напредък.

— Едва ли ще се получи.

— Казваш го, защото все още не знаеш как да постъпиш, но нищо не е предопределено. Освен това, когато дадено положение наистина ни е неприятно, можем просто да сменим фирмата. Знаеш ли колко хора, които са недоволни от професионалното си положение и се оплакват от него, въпреки всичко остават на местата си! Човешкото същество се страхува от промените, от новостите и често предпочита да си понася познатата обстановка, колкото и да е мъчителна, вместо да я напусне и замени с нова, която не познава.

Ето това е пещерата на Платон! Платон разказва за хора, родени в една много тъмна пещера, която никога не напускали. Пещерата била техният свят, който, макар и мрачен, им бил познат и следователно вдъхващ доверие. Те упорито отказвали да излязат навън, защото не познавали външния свят и си представяли, че е враждебен и опасен. Така и не могли да разберат, че това непознато пространство всъщност е изпълнено със светлина, красота, свобода.

Днес мнозина живеят в пещерата на Платон, без дори да си дават сметка за това. Изпитват ужас от непознатото и отхвърлят всяка промяна, която ги засяга лично. Имат идеи, планове, мечти, но никога не ги осъществяват, обзети от хиляди неоправдани страхове, с оковани в белезници крака и ръце, чийто ключ притежават единствено те. Той виси на врата им, но те никога няма да го използват.

Аз вярвам, че животът е изграден от постоянни промени, от движение. Не би имало никакъв смисъл да се вкопчваме в статуквото. Единствено мъртвите са неподвижни. В наш интерес е не само да приемаме, но и да предизвикваме промените, за да можем да се развиваме в подходяща за нас посока.

Дюбрьой си наля капка бърбън и добави няколко бучки лед, които радостно иззвънтяха в чашата. Поех дълбоко въздух. Отвън идваше нежно ухание.

— Като говорим за промяна, има нещо, което наистина желая, но не успявам да постигна, въпреки че не засяга единствено мен — да спра да пуша. Можете ли да ми помогнете?

— Зависи. Разкажи ми повече. Защо искаш да спреш?

— По същите причини, по които и всички останали. Това е гадост, която бавно те убива.

— Ами тогава какво ти пречи да спреш?

— Най-напред, за да бъда напълно честен, харесва ми. Човек трудно се лишава от нещо, което харесва. Ще ми липсва, особено в моментите на стрес, когато ми помага да се отпусна.

— Добре, представи си, че съществува друг, много добър, много приятен продукт, който освен това намалява стреса. Можеш да го ползваш когато си искаш. Представи си това.

— Добре.

— При това положение лесно ли ще спреш да пушиш?

— Ъъ… да.

— Не си много убедителен!

— Не знам.

— Представи си само — имаш вълшебен продукт, който ти доставя удоволствие и те отпуска, щом имаш нужда от това. Цигарите дават ли ти нещо повече?

— Ъъ… не.

— Какво тогава ти пречи да ги зарежеш?

Напразно се опитвах да си представя чудодеен продукт, който ми доставя удоволствие и ме отпуска, а и нещо ме натъжаваше при мисълта да зарежа цигарите. Какво? Какво можеше да е това? Като че ли смътно долавях отговора, без да съм в състояние да го формулирам. Бе необходимо доста време, преди да изплува и накрая да го приема за очевиден.

— Свободата.

— Свободата?

— Да, свободата. Дори да ми се иска да приключа с тютюна, общественият натиск е толкова голям, че имам чувството, че това вече не е мой избор и ще загубя свободата си, ако престана да пуша.

— Ще си загубиш свободата?

— Всички ми натякват за цигарите. Всички ми казват: „Трябва да ги спреш“, така че, ако го направя, ще имам усещането, че съм се поддал на натиска, че съм подчинил волята си на другите.

По лицето му пробягна усмивка.

— Добре. Ще ти изпратя нареждания. Трябва да ги следваш дословно. Както обикновено.

Бог пътува винаги инкогнито, Лоран Гунел

Вижте още заглавия : https://vasilenahristova.com/books-movies/