fbpx

Категория: Любов

Публикувано на

Let’s talk about love…Или Няколко полезни факта за Любовта

🧚🏻‍♀️За мен днес е празника на Любовта – Любов към себе си, Любов към възможността да бъдеш автентичен и да правиш това, което знаеш, че ти носи удовлетворение, Любов в това да служиш на другите, Любов в това да си добър човек и да донесеш светлина , там където в момента е мрачно, Любовта зад всеки жест, на който казваме ДА.

🧚🏻‍♀️Не можеш да дадеш на друг човек това, от което имаш ти нужда – Извървях дълъг път докато разбера, че Любовта е вътре в мен и колкото повече я търся в други хора или обстоятелства, толкова по – нещастна ще бъде, защото се поставям в позиция на зависимост. Вие сте източник на всичко, за което се копнеете, във вас е топлината и прегръдката, която можете да си дадете още сега. Предложете си шанс да се видите по начин, който ви е бил чужд досега.

🧚🏻‍♀️Не можете да промените някого без той/тя да има нужда да се промени – Най-честото желание на мои клиенти е да променят половинката си. Записват се на сесия, разказват ми всичко, което не могат да кажат на глас вкъщи и после ме питат „Моля те кажи ми, какво да направя, че да спре да го прави това.“ Е, като за начало погледнете, какво вие бихте могли да подобрите, покажете желанието си за едно по-добро бъдеще, положете основата. Иначе винаги ще бъдете разочаровани.

🧚🏻‍♀️Опознайте човека до вас, с когото споделяш живота си по начина, по който бихте искали някой да опознае вас. Покаже един завиден интерес.

🧚🏻‍♀️Намерете Любовният езика на вас и вашият партньор и практикувайте ежедневно. Вижте по-долу стари мои публикации, в които съм представила моето разбиране за Петте езика на любовта или ми изпратете DM, за да ви изпратя презентация.
 

💕💖💕Вижте като линк предстоящ онлайн тренинг за Женската енергия и отношенията.

💕💖💕
 
💕💖💕3 целувки ни делят от един живот, изпълнен с Любов. 💕💖💕
 
 
💖Защо да ходя на терапия, ако всичко ми „върви“ в любовта?Ако днес ви попитам „Кой си ти?“, ще можете ли да ми отговорите точно и ясно, уверено? Ако не можете, как очаквате да привлечете стабилен партньор ? Нашите любовни отношения са перспективни, колкото е силна и отчетлива нашата представа за нас самите.💖
Публикувано на

Терапевтична задача към клиент чрез рисуване

Клиентът ми имаше за задача да изобрази чувствата си, в ситуация, в която е заобиколен от хора и той следва да представи себе си, вкусовете си, изборите си.

 

Изображението му показа следното:

“Аз знам, кой съм и какво харесвам, знам, че дори в някои отношения съм по-добър от тях, имам развити определени страни по-добре като всеки човек, но мисълта (костенурката с балон и охлюв – охлювът изразява обърканите му мисли) че не харесваме едно и също, ме кара да се чувствам не на място и да мисля, че биха ме отхвърлили ако покажа себе си изцяло.” – клиент

Най-важно обаче все още остава, не как другите ви виждат, а как вие виждате себе си, харесвате ли се, обичате ли се.

Публикувано на

Криворазбраната правда

Казват, че в съда справедливост не се получава; ако имаш късмет, най-доброто, което можеш да получиш, е отлично споразумение. В същото време има толкова други сфери на живота, в които със зъби и нокти отстояваме идеята за справедливост, разплата и доказване извън всякакво съмнение, че сме прави. Всеки, който е имал романтична връзка за повече от няколко месеца, познава онзи момент по време на спор, особено ако е с любим човек, когато осъзнаваш, че… слава богу… бурята е утихнала, постигната е някаква форма на разбирателство – може би временно примирие – и най-разумното, което можеш да направиш, е да държиш устата си затворена, да махнеш с ръка, да изгасиш лампата и да заспиш. Но в този миг нещо те кара да се обадиш отново, за да покажеш, че ти си бил прав, а партньорът ти е грешал – и целият ад се повтаря наново.

Не е изключено да пропилееш години живот, подхранвайки нуждата да получаваш потвърждение за правотата си или признание за понесеното от теб несправедливо отношение. В много семейства и в много части на света фамилните вражди са започнали толкова отдавна, че никой не си спомня първоначалната причина за раздора. Иронията е в това, че така ставаш жертва на още по-голяма несправедливост, тъй като се лишаваш от други важни за теб неща, каквато е тясната връзка с близки и приятели. Харесвам израза, с който в Южна Африка наричахме този вид саморазрушителни явления: „Ще си отреже носа, за да направи напук на лицето си.“

Древногръцкият майстор на парадокса, Хераклит, е казал, че човек не може да влезе два пъти в една и съща река, което ще рече, че светът се променя постоянно и по този начин всекидневно предлага нови възможности и ситуации. А за да се възползваме максимално от тях, трябва непрекъснато да разрушаваме старите категории и да формулираме нови. Много често най-оригиналните и интересни решения ни хрумват, когато възприемем „нагласата на начинаещия“, подхождайки със свеж поглед към новите предизвикателства. Това е крайъгълният камък на емоционалната пластичност.

Преди едно или две поколения обществото разделяше по полов признак различните дейности на „мъжки“ и „женски“. Сега обаче рискуваш да ти разбият носа за допускането на такова брутално разграничаване. По същия начин някои хора имат навика сами да се напъхват в определени категории, като не осъзнават собствената си стойност на индивиди и възприемат себе си ограничено и единствено като богаташ, дебелак, простак или атлет. Отдавна знаем, че да се самоопределяш като „жената на мистър Джоунс“ е ограничаващо и омаловажаващо твърдение. Но такива са също и „изпълнителен директор“, „пример за подражание“, „най-умното дете в класа“ и дори „куотърбек, спечелил Супер купата“. Всичко се променя. А за да сме сигурни, че ние също се променяме, се нуждаем от гъвкавост.

Емоционалната пластичност означава да осъзнаваш и приемаш всички свои емоции и дори да се учиш от най-трудните. Означава също и да преодолееш границите на условните и вродените когнитивни и емоционални реакции (твоите въдици), така че да живееш в сегашния момент с умението да тълкуваш обстоятелствата от настоящето, да реагираш подобаващо и накрая да действаш в съгласие с най-дълбоките си ценности.

Публикувано на

Лични сценарии

На практическите семинари казвам на участниците да изброят писмено ситуациите, които намират за трудни, и свързаните с тях мисли и емоции.


Ето част от вредните „лични сценарии“, описани наскоро от група свръхамбициозни служители на ръководни длъжности, и ситуациите, които ги предизвикват:

Някой друг постига успех: „Не ме бива достатъчно. Защо не бях аз?“

Целодневна работа: „Животът ми е провал. Около мен е пълен хаос, а близките ми негодуват срещу навика ми да пропускам всички хубави семейни моменти.“

Изпълнение на трудна задача: „Защо това ми отнема толкова време!? Ако изобщо имах талант, щях да се справя по-бързо.“

Неполучено повишение: „Аз съм идиот и мекотело. Оставих се да ме изиграят.“

Възлагат ти нещо ново: „Какъв ужас! От това нищо няма да излезе.“

Публична изява: „Ще изгубя ума и дума и всички ще си помислят, че съм хванат от гората.“

Получаване на отрицателна оценка: „Ще ме уволнят.“

Среща със стари приятели: „Аз съм неудачник. Всички живеят по-вълнуващо от мен. И изкарват повече пари!“

Опитваш се да отслабнеш: „Аз съм отвратително прасе. Най-добре да се откажа. Всички тук изглеждат по-добре от мен.“

Ето една подсказка защо тази прогресия от неутралната мисъл до пълното зарибяване протича толкова лесно:

„Тихо се сипе първият __________.“ „Сняг“, нали? Не беше особено трудно. Думата изскочи автоматично в съзнанието ви.

Почти неизбежно е да не захапеш въдицата, тъй като голяма част от реакциите ни са най-обикновен рефлекс.

Обикновено зарибяването е свързано със ситуация, която се повтаря всекидневно в живота ни. Това може да е тежък разговор с шефа, неприятни отношения с роднина, предстояща презентация, свързано с пари решение, което трябва да вземете с половинката си, слабото представяне на детето в училище и дори трафикът в натоварените часове на деня.

В такива моменти се задейства вътрешният ни автопилот, който реагира на съответната ситуация. Бихме могли да отвърнем с нещо саркастично, да се затворим в себе си, потискайки чувствата си, да започнем да отлагаме, да си тръгнем, да затънем в мрачни мисли или да изпаднем в пристъп на ярост. Винаги, когато реагираме автоматично по някакъв вреден за нас начин, значи сме зарибени. А резултатът е също толкова предсказуем, колкото беше и думата „сняг“, която изскочи в съзнанието ви в края на изречението „Тихо се сипе първият...“. Виждате кукичката със стръвта да се поклаща точно пред вас и мигновено я захапвате, без дори да се поколебаете. Зарибяването започва, когато приемаме мислите си като факти.

„Не ме бива в това. Винаги се провалям.“ Тогава най-често придобиваме навика да избягваме ситуациите, които предизвикват подобни чувства. „Не искам дори да опитвам.“ Или може до безкрай да преповтаряме една и съща мисъл. „Последния път, когато опитах, беше толкова унизително.“ В някои случаи, решили да последваме добронамерения съвет на приятел или член на семейството, се опитваме съзнателно да пропъдим тези мисли. „Не бива да допускам такива мисли. Това е непродуктивно.“

Или пък решаваме да проявим воля и се заставяме да направим нещо, което ни изпълва с ужас, въпреки че стимулът за действие не е цел, на която държим истински, а самата зарибяваща стръв.
„Трябва да положа усилия. Колкото и да е трудно, трябва да се науча да го харесвам.“

Целият този мисловен брътвеж е не само подвеждащ, но и изтощителен. Изразходва ценни умствени ресурси, които биха могли да намерят далеч по-добра употреба.

„Зарибяващата“ способност на мислите ни нараства още повече поради факта, че до голяма степен менталните ни навици са програмирани така, че взаимодействат с емоциите ни, в резултат на което се получава реакция с турбозаряд.

Публикувано на

Не ограничавайте избора си

hands-1150073_1920
Преди няколко месеца случайно срещнах своя приятелка, която бе излязла на разходка с някакъв мъж. Първото, което забелязах в партньора ѝ, бе, че не е особено красив, нито добре облечен. Но после видях хубавите му интелигентни очи и смешните бръчки около тях. За краткия разговор между трима ни на ъгъла на улицата той ме впечатли с чара и загрижеността към приятелката ми. Тръгнах си много доволна, че е намерила толкова подходящ за нея човек.

Приятелката ми не е повърхностна, но явно се чувстваше неловко от това, какво ще си помислят хората, щом излиза с мъж, който не изглежда особено впечатляващ за околните. Дори без да казвам и дума, тя несъмнено разбра какво беше първото ми впечатление от него и ми се ще да бяхме достатъчно близки, за да ѝ кажа какво си помислих след като си поговорихме. Много мъчно ми стана, когато по-късно научих, че са скъсали. Но още повече се натъжих, когато на една вечеря се появи с убийствено красив мъж, който се отнасяше с нея като с не особено интелигентно дете на пет години.

Не съм пророк, но смятам, че щеше да е по-щастлива с мъжа, с когото беше, когато случайно я срещнах на улицата, макар да се налагаше да се понавежда, за да го целуне. Но непрекъснато се случва жени като нея да прекратяват страхотни връзки (или да ги убиват в зародиш), защото по някакви причини мъжът е „неподходящ“ — прекалено е нисък, не е достатъчно красив, не е добре облечен, умен или богат, расата или религията му не са “правилни“, прекалено е млад или стар.

Тези предразсъдъци не засягат само жените. Всъщност май за мъжете е още по-лошо. Когато пишех книгата, на „Бродуей“ даваха пиеса от Нийл ла Бют, болезнено озаглавена ,Дебелото прасе“. Разказваше се за мъж, който от страх какво ще си помислят хората, не може да излиза с жена с наднормено тегло, с която има страхотна връзка. Няма нужда да споменавам, че завършва лошо като всички класически трагедии.

Като лекар със сигурност мога да кажа следното: не можем да контролираме поведението на другите. Но ако приемете един съвет от тази книга, надявам се да е, че трябва да забравите всичките си предварително съставени представи за това, как трябва да изглежда вашият “принц“, на колко години да е, с какво да е облечен или за какво ще говори на вечеря; така вероятността да го намерите е много по-голяма.

Д-р Мариан Дж. Легато и Лаура Тъкър

Публикувано на

Петте езика на любовта – 1

japanese-cherry-trees-324175_1920

 

Какво става с любовта след сватбата?

На около десет хиляди метра височина, някъде между Бафъло и Далас, той остави списанието в джоба на предната седалка, обърна се към мен и попита:

„Какво работите?“

„Брачен съветник съм и водя семинари за обогатяване на брачните взаимоотношения“ – отвърнах направо.

„Отдавна исках да поговоря с някого за това“ – каза той. – „Какво става е любовта, след като се ожениш?“

Изоставих надеждите си да подремна и попитах: „Какво имате предвид ?“

“ Ами – започна той, – женил съм се три пъти и всеки път преди да се оженим беше чудесно, но някак си след сватбата всичко се объркваше, Цялата любов, която аз бях изпитвал към нея и любовта, която тя сякаш изпитваше към мен, се изпаряваше. Аз съм доста интелигентен човек. Управлявам успешен бизнес, но това не го разбирам.“

„Откога сте женен?“ – попитах.

„Първия път трая около десет години. Втория път бяхме женени три години, а последния – почти шест години.“

„Веднага ли   се   изпаряваше   любовта  след   сватбата   или   изчезваше постепенно?“ – попитах аз.

„Ами, втория път нещата тръгнаха зле от самото начало. Не знам какво стана. Наистина мислех, че се обичаме, но меденият месец бе пълен провал и така и не се оправихме след това. Бяхме ходили заедно преди това шест месеца. Беше шеметен романс. Наистина беше вълнуващо! Но след брака се превърна в борба от самото начало. В първия ми брак изкарахме три или четири хубави години преди да се роди бебето. След като се роди, имах чувството, че цялото ѝ внимание е в бебето и нямах повече значение за нея. Сякаш единствената ѝ цел в живота бе да си има бебе и след като то се появи, нямаше повече нужда от мен.“

„Казахте ли ѝ това?“ — попитах аз.

„О, да, казах ѝ. Тя ми отвърна, че не съм наред. Каза, че не разбирам какво напрежение е да бъдеш бавачка по двадесет и четири часа на ден. Каза, чe трябвало да я разбирам повече и да ѝ помагам повече. Наистина се опитвах, но май нямаше никаква промяна. След това просто все повече започнахме да се отчуждаваме. След известно време изобщо не остана любов, само мъртвило. И двамата бяхме съгласни, че с брака ни е приключено. Последният ми брак? Наистина мислех, че ще бъде различно. Бях разведен от три години. Ходихме заедно две години. Мислех, че наистина знам какво правя, и смятах, че може би за първи път разбирам какво означава да обичаш някого. Наистина чувствах, че тя ме обича.“

„След сватбата мисля, че се промених. Продължих да ѝ показвам любов, както преди брака. Казвах ѝ колко е красива. Казвах ѝ колко я обичам. Казвах ѝ колко съм горд, че съм ѝ съпруг. Но няколко месеца след брака тя започна да се оплаква: отначало за дребни неща – например, че не изхвърлям боклука или че не си прибирам дрехите. После започна да се нахвърля върху характера ми, да ми казва, че не можела да ми има доверие, да ме обвинява, че не съм ѝ верен. Виждаше само лошото. Преди брака никога не бе гледала лошото. Беше изключително утвърждаваща личност. Това беше едно от нещата, които ме привлякоха у нея. Никога не се оплакваше от нищо. Всичко, което правех, бе чудесно, но щом се оженихме, сякаш нищо не вършех както трябва. Честно, не знам какво стана. Накрая любовта ми към нея охладня и започнах да я ненавиждам. Тя явно не ме обичаше повече. Съгласихме се, че няма полза да продължаваме да живеем заедно, така че се разделихме.“

„Това бе преди година. Затова въпросът ми е: какво става с любовта след брака? Обичаен ли е моят случай? Затова ли има толкова разводи в страната ни? Не мога да повярвам, че три пъти ми се случи. А тези, които не се развеждат, дали се научават да живеят с празнотата или любовта наистина остава жива в някои бракове? Ако е така, как?“

Въпросите на приятеля ми в самолета са въпроси, които задават хиляди женени и разведени хора днес. Някои питат приятелите си, други питат психотерапевтите и духовниците, а някои питат себе си. Понякога отговорите са поднесени на жаргона  на психологическите изследвания   и   са   почти неразбираеми. Понякога са свързани с хумор и фолклор. Повечето от вицовете и поговорките съдържат някаква истина, но са като аспирин за болен от рак човек. Желанието   за   романтична   любов   в   брака   е   дълбоко   вкоренено   в психологическата ни нагласа. Почти всяко популярно списание съдържа поне една статия във всеки брой със съвети как да запазим жива любовта в брака. Изобилстват книги на тази тема. Телевизията и радиото говорят много за   това.

Да запазим любовта жива в брака си е сериозна работа.

С всички книги, списания и практическа помощ, която съществува, защо толкова малко семейства са открили тайната как да запазят любовта жива след сватбата? Защо става така, че едно семейство може да посещава курсове за добро общуване, да слуша чудесни идеи как да подобри общуването и след това да се върне у дома и да открие, че изобщо не може да приложи моделите на общуване, които са били демонстрирани? Как става така, че четем статия в списание със заглавие „101 начина да изразите любовта към партньора си”, избираме два или три, които ни се струват особено подходящи, опитваме ги, а партньорът дори не забелязва усилията ни? Отказваме се от останалите 98 начина и се връщаме към обичайния си живот.

Трябва да сме готови да научим първичния любовен език на партньора си, ако искаме успешно да показваме любовта си.

Отговорът на тези въпроси е целта на тази книга. Не че публикуваните вече книги и статии не са от помощ. Проблемът е в това, че се пренебрегва една фундаментална истина: хората говорят на различни любовни езици.

Лингвистиката различава няколко основни езикови групи, които включват японски, китайски, романски, англо-саксонски, гръцки, славянски, тюркски и т.н. Повечето от нас израстваме, като научаваме езика на своите родители и братя и сестри, което става нашия първичен или матерен език. По-късно научаваме и някои допълнителни езици, но обикновено това изисква много повече усилие. Те стават вторични езици. Говорим и разбираме най-добре матерния си език. Чувстваме се най-удобно, когато говорим на този език. Колкото повече използваме вторичния език, толкова по- удобно се чувстваме, когато разговаряме на него. Ако говорим само първичния си език и срещнем някой друг, който също говори само първичния си език, но той е различен от нашия, общуването ни ще бъде ограничено. Трябва да разчитаме на жестове, нечленоразделни звуци, рисунки и мимики. Може да успеем да предадем нещо, но е неловко. Езиковите различия са неотменна част от човешката култура. Ако искаме да общуваме успешно на между-културно ниво, трябва да научим езика на онези, с които искаме да общуваме.

В областта на любовта е нещо подобно. Емоционалният ти език и езика на твоя партньор може да са толкова различни, колкото китайски и английски. Колкото и да се опитваш да изразиш любовта си на английски, ако твоят партньор разбира само китайски, никога няма да разберете колко се обичате. Приятелят ми в самолета е говорил езика на „утвърждаващите думи“, когато е говорил на третата си жена, както споделяше: „Казвах ѝ колко е хубава. Казвах ѝ, че я обичам. Казвах ѝ колко съм горд, че съм неин съпруг.“ Той е изразявал любов с думите си и е бил искрен, но тя не е разбирала езика му. Може би е търсила любов в поведението му и не я е виждала. Да си искрен не е достатъчно. Трябва да си готов да научиш първичния любовен език на партньора си, ако искаш успешно да изразяваш любовта си. – не е

Заключението ми след двадесет години брачно съветване е, че има най-общо пет емоционални любовни езика — пет начина хората да изразяват и разбират емоционалната любов. В областта на лингвистиката един език може да има безброй диалекти или варианти. По същия начин е и с петте основни любовни езика – те имат много диалекти. Това обяснява множеството статии,  озаглавени

„10 начина партньора ти да разбере, че го обичаш“, „20 начина да задържиш съпруга си“ или „365 жеста на брачна любов“. Няма 10, 20 или 365 основни любовни езика. Според мен те са само пет. Но има безброй диалекти. Начините да изразим любовта си в рамките на един любовен език са ограничени само от въображението ни. Важното е да говориш любовния език на съпруга си.

Отдавна сме разбрали, че в ранното детство всяко дете изгражда уникални емоционални модели. Някои деца например си изграждат модел на ниско самочувствие, докато други имат положително самочувствие. Някои изграждат модели на несигурност, докато други израстват с чувство на сигурност. Някои деца израстват с чувството, че са обичани, желани и ценени, докато други израстват с чувството на необичани, нежелани и неоценени.

Децата, които се чувстват обичани от своите родители и приятели, изграждат първичен емоционален любовен език въз основа на своята уникална психологическа нагласа и начина, по който родителите им и други значими личности са изразявали любовта си към тях. Те ще говорят и разбират един първичен любовен език. По-късно може да научат някой вторичен любовен език, но винаги ще се чувстват най-удобно с първичния си език. Деца, които не са се чувствали обичани от своите родители и приятели, също ще си изградят първичен любовен език. Но той ще бъде малко изкривен – по същия начин, както някои деца говорят с неправилна граматика или ограничен речник. Лошото програмиране не означава, че не можем да се научим да общуваме добре. Но означава, че ще трябва да работим по-усърдно от другите, които имат положителен модел. По същия начин децата, които израстват с недоразвито чувство за емоционална любов, също могат да започнат да се чувстват обичани и да изразяват любов, но ще трябва да работят по-усърдно от другите, които са израснали в здравословна, любяща атмосфера. – да

Рядко някой съпруг или съпруга имат един и същ първичен емоционален любовен език. Склонни сме да говорим първичния си любовен език и да се объркваме, когато съпрузите ни не разбират какво им казваме. Ние изразяваме любовта си, но посланието ни не достига, защото говорим на чужд за тях език. Там лежи фундаменталният проблем и целта на тази книга е да предложи разрешение. Ето защо си позволявам да напиша още една книга за любовта. След като открием петте основни езика на любовта и разберем първичния си любовен език, както и първичния любовен език на партньора си, ще имаме достатъчно информация да приложим идеите от книгите и списанията.

След като определите и се научите да говорите на първичния любовен език на партньора си, вярвам, ще откриете ключа към един траен и изпълнен с любов брак. Не е нужно любовта да се изпарява след сватбата, но за да я поддържаме жива, повечето от нас ще трябва да вложат усилие да научат един вторичен любовен език. Не можем да разчитаме на родния си език, ако партньорът ни  не го разбира. Ако искаме той или тя да почувстват любовта, която искаме да им покажем, трябва да я изразим на неговия или нейния първичен любовен език.

Гари Чапман

Публикувано на

Химнът на любовта

love-4215924_1920

Да говоря всички езици човешки и дори ангелски,
щом любов нямам,
ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.

Да имам пророчески дар и да зная всички тайни,
да имам пълно знание за всички неща
и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, –
щом любов нямам,
нищо не съм.

И да раздам всичкия си имот,
да предам и тялото си на изгаряне, –
щом любов нямам,
нищо ме не ползува.

Любовта е дълготърпелива,
пълна с благост,

любовта не завижда,
любовта се не превъзнася,
не се гордее,

не безчинствува, не дири своето,
не се сърди, зло не мисли,
на неправда се не радва, а се радва на истина;

всичко извинява,
на всичко вярва,
на всичко се надява,
всичко претърпява.

Любовта никога не отпада,
а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат,
ако са езици, ще замлъкнат,
ако са знание, ще изчезнат.

Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
но, кога дойде съвършеното знание, тогава това „донейде“ ще изчезне.

Когато бях младенец,
като младенец говорех,
като младенец мислех
и като младенец разсъждавах;
а като станах мъж, оставих младенческото.

Сега виждаме смътно като през огледало,
а тогава – лице с лице;
сега зная донейде, а тогава ще позная,
както и бидох познат.

А сега остават тия три:
вяра,
надежда,
любов;
но по-голяма от тях
е любовта.

Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни, 13. глава

Публикувано на

Избирам теб!

spring-2298279_1920

Навсякъде вече може да намерите наръчници, как да обичатe : „Как да го спечелиш завинаги?“, „Как да го накараш да ти предложи брак?“ и тн. Вече са повече дори от моливите в една книжарница. Оказва се, че любовта се превърна в индустрия.

А това не е продукт, който можем да произведем по определена рецепта или схема.

След няколко години прекарани в четене и проучвания, стигнах до извода, че най-важното качество е да си естествен. Да бъдеш себе си и да го заявяваш без страх и притеснение.

Предлагам и бързо допълнение от още 5 качества, с които определено ще направите впечатление :

  1. Ти си уверена – знаеш, коя си, нямаш нужда от нечие oдобрение, за да бъдеш това, което си. Вървиш смело напред и преследваш мечтите, целите и желанията си. Не се отказваш пред трудности, защото знаеш, че каквото и да стане, ще се справиш. Да си уверена е секси !
  2. Интересна – можеш да се включиш в разговори на различни теми, четеш и се интересуваш, искаш да знаеш повече. Ти си достоен опонент във всеки разговор.
  3. Усмивка като слънце – Повярвайте ми, любовта на мъжа не минава само през стомаха! Минава през топлата ти усмивка, с която грееш по-силно от слънце.
  4. Доброта – спомнете си за онези американски комедии, в които лошите момичета печелят най-готиното момче. За малко обаче. Няма нищо по-важно от доброто и чисто съерце.
  5. Лесно е да се общува с теб – ти си приветлива, настроена позитивно, не си нацупена просто защото днес вали дъжд, предразполагаш към разговор, отзивчива си. На теб можем да ти кажем всичко !

Не забравяйте да вярвате в това, че човешкият потенциал е безкраен. Можете много ! И не се задоволявайте с остатъците. Go, go girls!

Публикувано на

Щастливи заедно

silhouette-3047796_1920

Защо, когато се приберете вкъщи след края на работния ден, е по-трудно да се сдържите и често се карате с половинката си?

В ежедневието ни се налага да взимаме редица решения по възникнали въпроси и казуси. Често се появяват и ситуации като „Не е ли време да уволня този служител?“, „Ще успеем ли да преминем и през тази криза в брака ни?“, „Ще се справя ли с таксата за университета на сина/дъщеря ми?“. Всеки един от тези въпроси изисква осмисляне, отбелязване на „За“ и „Против“, вземане на решение.

В своята книга „Силата на волята“ Рой Ф. Баумайстър и Джон Тиърни установяват чрез проведени изследвания, че през деня, когато взимаме решения, нивото на серотонин спада поради вложените усилия и воля. Това от своя страна води до понижен самоконтрол. Тоест, много по-лесно е вечер да си изпуснете нервите, отколкото сутрин, когато организмът ви е отпочинал и презареден с енергия.

Вижте тези 3 техники, които ще ви помогнат, да поддържате приятна и спокойна атмосфера вкъщи, въпреки  натовареното ежедневие :

  1. 5 минути – много от нас очакват помощ, когато половинката ни се прибере. Вместо това той взима вестника и сяда на дивана. Или тя взима списанието, прави си чай и се отдава на няколко модни статии. Точно сега е време да си поемете дъх и за 5 минути да си припомните приятните моменти, които имате заедно, за натовареното ежедневие и на двама ви, за хилядите ангажименти. Усетете, как потъвате в мисли за първите ви срещи, за нещата, които ви свързаха малко след като се опознахте. Вземете вестника или списанието и седнете до половинката си. Почувствайте компанията му, присъствието му и се отпуснете до него/нея. Насладете се на тишината. Оставете се на чувствата. Изживейте момента заедно. Тогава те сами ще се обърнат към вас с въпроса „Как мина денят ти, имаш ли нужда от помощ?“.
  2. Не пестете думи, кажете им, че ги цените – Сутрин, докато пиете своето кафе, кажете на половинката си, че го/я обичате. Кажете й, колко е красива, кажете му, колко отговорен е той и че се гордеете с него, припомнете им, че им се възхищавате и винаги ще ги подкрепяте. Всичко си личи от самото начало. Ако видим, как е стартирал денят ви, ще видим как би завършил. Нека вашият започне с доза любов.
  3. Физика, физика, физика – не, не говорим за часовете по физиката от училище, а за физическата близост. Следващият път, когато се зароди конфликт между вас, спрете. Вместо това установете физическа близост. Прегръдка, целувка, докосване. Без разговори. Покажете своята близост, топлина и искрена любов. А после „Нека чуя твоето виждане“ би било добро начало. Винаги се водете от добротата и чуйте гледната точка на партньора си. Погледнете ситуацията през неговите/нейните очи.

Тези 3 техники може да ви се струват трудни в началото, тъй като обикновено реагираме по навик. Но практикуването им, както и положените усилия, ще ви донесат хармония и спокойствие, на което и двамата ще се радвате. Помнете –  не позволявайте моментния гняв да ви заслепи и да нанесе щети на връзката ви.

Василена Христова, психолог – консултант

Публикувано на

Враговете на любовта

Така че враговете на любовта не са привлекателната колежка или секси фитнес треньорът, приятелчетата на по чашка или майката на половинката ви. Това са само вируси, които, съзнателно или несъзнателно, търсят нещо, което да инфектират. Враговете на любовта са силите вътре в нас, които ни карат да се държим по нелюбящ, невнимателен или разрушителен начин. Пренебрегването и безразличието, между другото, са също толкова силно разрушителни и съсипващи любовта като обидите и изневярата.
Враговете на любовта са неуважението и многото начини на проявата му, навикът и многото начини за изпадане в него, невниманието и всички възможности за интимност и емпатия, които то пропуска. Това са лошото настроение и подривното въздействие, което то оказва върху другите хора; ревността и неустоимата й жажда за доказателства; гневът и неговите хидроподобни форми, от яростта до студеното мълчание.

Враговете на любовта са постоянните критики и безкрайните самооправдания; заядливостта и глупавата и неспособност да промени подхода; постоянното отсъствие и нарастващата пропаст, което то създава, Това са лъжите, които унищожават доверието; безразличието и непреодолимата му подривна сила; Това са грубостта и смъртоносната й способност да нанася рани, които повече никога не зарастват; подлостта, която задушава всяко великодушие. Сигурна съм, че можете да се сетите за още.

Автор : Лесли Гарнър, „Житейски уроци“