fbpx

Категория: Мотивация

Публикувано на

Визуалният език – семиотика, знаци, символи

Символизмът е базовата лексика на визуалната комуникация. Отделните човешки култури са създали собствени системи от символи, които да представят начина им на живот, социалните и културните им ценности и религиозните им вярвания. Иконографията е науката за символите, докато иконологията изучава символите в контекста на определени културни периоди. Близки визуално символи могат да изразяват различни и дори противоположни идеи (например свастиката е основният отличителен знак на нацистите от Третия райх, но се е използвал и широко от индийците в древността като символ на благосъстояние и късмет).

Символите са два основни вида – пикторални и графични. Пикторалните символи включват 3D модели, реалистични изображения (рисунки, картини, компютърни графики и т.н.) и снимки и представят физически или въображаеми обекти. Графичните символи могат да са и реалистични, и абстрактни форми на изображение. Графичната абстракция има 3 нива и съответно може да е свързана с изображение (обикновено очертания, силуети или профил на определени обекти), свързана с определена идея (представяща по-добре очертана и стилизирана версия на обекта, пример за това са пътните и публичните знаци), или произволна (това са букви, числа, пунктуационни и математически знаци, геометрични фигури и други, нямащи визуална прилика с обекта, които представят).

Семиотиката е наука, изучаваща как знаците предават определена идея. Съществуват 3 типа знаци – иконични, индексални и символични. Иконичните приличат на обекта, който изобразяват (като компютърната икона Кошче). Индексалните имат логическа връзка с идеите, които символизират (пример за това са диаграмите и картите), докато символичните знаци нямат логическа или друга връзка с обектите, които представят (например националните знамена и гербове). Определени теоретични и практически подходи към визуалните съобщения разграничават термините знак и символ. Даден термин или израз може да се разгледа като графичен знак, изобразяващ предмет, но и като символ на идея, чувство или социално културно понятие.

И във визуалния, и във вербалния език денотацията e първичната асоциация, която едно изображение или дума създава у дадено общество. Конотацията е вторичната асоциация, породена у членовете на обществото. Денотацията и конотацията могат да бъдат приложени във визуалната комуникация, тъй като всеки избор на художника може да генерира различни конотации. Визуалната конотация е много сложна материя, защото социалните субгрупи и дори отделният индивид имат собствени интерпретации на даден обект. В рекламния бизнес компаниите имат лого, което трябва да е денотация на компанията и да създава емоционални конотативни реакции. Тези реакции се следят от рекламни агенции и не бива да бъдат негативни, понеже определят дали компанията ще успее или ще се провали на пазара.

Символите съществуват и на подсъзнателно ниво – в нашите сънища, фантазии и в определени емоционално стресови ситуации. Според Зигмунд Фройд сънищата ни съдържат желания и са изкривена подсъзнателна версия на скорошните ни мисли и действия. Карл Юнг защитава теорията, че символите от сънищата ни са свързани с основни човешки теми като раждането, смъртта, страха и надеждата. Той твърди, че всички хора чувстват и изразяват едни и същи емоции, което позволява на всички култури да се изразяват чрез символи. Клод Леви-Щраус пък предлага митовете да се изучават като чуждите езици, защото имат подобна структура, докато Ерих Фром смята, че знанията за митовете и тяхната структура е начин за по-добро разбиране и усвояване на визуалната комуникация.

Семиотиката изучава знаците и значението им. Като знак могат да се приемат всички обекти с определено значение – думи, цветове, изображения, дрехи, жестове и т.н. Семиотичният подход в лингвистиката е разработен за пръв път от ранните лингвисти Фердинанд де Сосюр и Чарлс Сандърс Пиърс. Основните елементи на семиотичния анализ са знакът, означителят (физическата форма на знака) и означеното (менталните идеи). Например ако знакът е ябълка, означители могат да са зеленият цвят, листата, кръглата форма или самата ябълка, а означеното – свежест, здраве или изкушение.

Всички човешки култури притежават способността да комбинират знаци и техните значения, за да изразят сложни социални и културни идеи. Това умение е известно като културен код и има 5 нива: универсално, национално, регионално, локално и индивидуално. Например семейството и какво означава то се тълкува и разбира на универсално ниво, докато Статуята на свободата има напълно различно значение за американците на локално ниво в сравнение с чужденците. Културните кодове определят поведението на хората, но в глобалния свят все повече хора имат няколко културни идентичности и съответно вече е възможно разбиранията и оттам кодовете да се разменят, като примери за това срещаме постоянно в социалните мрежи.

Ива Иванова

Американски университет в България

Публикувано на

Терапевтична задача към клиент чрез рисуване

Клиентът ми имаше за задача да изобрази чувствата си, в ситуация, в която е заобиколен от хора и той следва да представи себе си, вкусовете си, изборите си.

 

Изображението му показа следното:

“Аз знам, кой съм и какво харесвам, знам, че дори в някои отношения съм по-добър от тях, имам развити определени страни по-добре като всеки човек, но мисълта (костенурката с балон и охлюв – охлювът изразява обърканите му мисли) че не харесваме едно и също, ме кара да се чувствам не на място и да мисля, че биха ме отхвърлили ако покажа себе си изцяло.” – клиент

Най-важно обаче все още остава, не как другите ви виждат, а как вие виждате себе си, харесвате ли се, обичате ли се.

Публикувано на

Как да спрем цигарите ?

smoke

Ежедневно 5 от 10 пушача търсят в интернет начин, който да им помогне да спрат тютюнопушенето.

Струва им се обаче трудно, нетърпимо, съмняват се в напълняване, безсъние, главоболие, неспособност да се преминат първите 14 дни – виждат им се като ужасно страдание.

Е, ето и малко интересни факти :

Пушенето е основно навик, който е изграден, автоматичен рефлекс в нашето съзнание. Как се изгражна един навик ?

  • При повтаряне на определено действие 30 дни, в мозъкът ни се образуват първите клетки, които изграждат невроните, създаващи автоматичните ни рефлекси (действия).
  • На 60 ден през 90 % от времето ние вече действаме автоматично – палим цигара в момент на яд, като говорим дълго по телефона, като пием кафе и тн.
  • На 90  ден вече дори не се замисляме, палим по цигара автоматично и то често.

    Същият принцип е верен и при отказването им.

  • В началото сякаш нещо ви липсва в ръката – вземете бонбон лукче и играйте.
  • После сядате пред телевизора – пак сякаш усещате липса – вземете до себе си пакет сурови ядки по ваш вкус.
  • В последствие имате почивка по време на работа – чудите се, как и защо да слизате с колеги на въздух пред офиса ? Та вие вече не пушите? Носете със себе си чаша вода/чай/кафе. Това ще замине усещането за празнота.

Спазвайки същия този механизъм в рамките на месец мозъкът ви ще е изключил пушенето като действие в познати ситуации и автоматичен рефлекс. И тъй като знам, че най-много ви се пуши, когато сте ядосани, вървете ! Движете се винаги, абсолютно винаги, когато сте ядосани, докато не спадне количеството адреналин (вие ще усетите).

Има обаче едно основно правило в отказа от цигари или изграждането на какъвто и да е било нов навик – вашата готовност и желание!

Бъдете убедени  в едно – както се отнасяте към тялото си днес, така то ще се отнесе към вас утре.

Бъдете здрави!

Василена

Публикувано на

Пандемия и изолация – как да се справя с нея ?

В демократични времена ограниченията по време на пандемия ни се виждат доста стресиращи. Извънредно положение…А сме свиканали да имаме възможност да се докоснем до всичко, което пожелаем, да пътуваме, да опознаваме, да изследваме, да купуваме и да имаме.

Сега обаче можем да превърнем изолацията в забавление, време за опознаване и сближаване.

Ето как :

  1. Много от нас сега са далече от близките си. Вземете бял лист, нарисувайте нещо цветно, положително, напишете им послание и им го изпратете. Съвременните технологии позволяват да сме по-близо един до друг.

  1. Кога за последно споделихте на човека то вас, че го обичате, кога за последно изразихте чувствата си ? Запознайте се с творчеството на български поети, а и с това на чуждестранни такива. Прочетете или им изпратете стих, който описва, какво изпитвате към него/нея.

  2. Направете визуализация на бъдещето с вече порасналите ви деца – кадастрон, малко картинки – изрежете и залепете, визуализирайте мечтите им, визуализирайте бъдещето им.

  3. Споделете опита си в дадена сфера онлайн. Обогатете културата на хората около вас. Човек се учи докато е жив.

  4. Пренаредете дома си, пренаредете ума си. Всички трупаме излишни неща. Сега е подходящо време за почистване.

    Василена

Публикувано на

Човешката отговорност

Много скоро след като страданията ми се увеличиха разбрах, че има два начина, с които можех да отговоря на тази ситуация: да реагирам с горчивина или да превърна страданието в съзидателна сила. Избрах втория.

МАРТИН ЛУТЪР КИНГ

Животът, нашият живот, се изгражда чрез отговорите, които даваме на съвкупността от изживяваните от нас обстоятелства. Животът е постоянен избор.

Способността да даваме тези отговори, „да поемаме отговорност“, определя в голяма степен не само развитието ни в ежедневието, но и бъдещите събития, нашето бъдеще, съдбата ни.

Отговорността ни предоставя прекрасен дар: да не се примиряваме. Да обмисляме и търсим, миг след миг, какъв отговор изисква от нас животът.

Изправени пред кризата, болката, изопачаването, низостта, отчаянието или загубата, разполагаме с балсама на нежността, търпението, усета, доверието, благодарността, щедростта, куража, намерението и много други нагласи, които можем да изберем отговорно, за да продължим да вървим и да градим качество.

В такъв случай, какво можем да направим, за да променим света, нашия свят, тук и сега? Просто да бъдем отговорни. И да добавим към тази отговорност една добра доза радост, добро настроение и любов. Тогава раят би се намирал на земята. Надявам се и очаквам следващите думи да ви вдъхновят за това.

 Да бъдеш човек означава да поемаш отговорност.

АНТОАН ДЬО СЕНТ ЕКЗЮПЕРИ

* * *

Последната човешка свобода е изборът на собственото ни отношение към всяко обстоятелство.

ВИКТОР ФРАНКЪЛ

* * *

Мъдростта не ни е дадена; трябва самите ние да я открием чрез пътуване, което никой не може да ни спести, нито да направи вместо нас.

МАРСЕЛ ПРУСТ

Обстоятелствата и ситуациите придават вкус на живота, но нашият ум решава какъв ще е този вкус.

ДЖОН ХОУМЪР МИЛЪР

* * *

Тъй като не мога да управлявам събитията, управлявам себе си.

МИШЕЛ ДЬО МОНТЕН

* * *

На един ученик, който постоянно се оплаквал от другите, Учителят казал:

– Ако търсиш мир, постарай се да промениш себе си, а не останалите. По-лесно е да си сложиш чехли, отколкото да покриеш с килим цялата земя.

АНТЪНИ ДЕ МЕЛО

* * *

Ти си причината за почти всичко, което ти се случва.

ЕПИКТЕТ

Няма отчайващи ситуации, има само хора, които се отчайват в определени ситуации.

ТИБЕТСКА ПОГОВОРКА

* * * 

Човек посява мисъл и жъне действие.

Посява действие и жъне навик.

Посява навик и жъне характер.

Посява характер и жъне съдба.

ШИВАНАНДА

* * *

Всички искат да променят света, но никой не иска да промени себе си.

ЛЕВ ТОЛСТОЙ

* * *

Щастлив е денят, в който разбираш, че събитията не се дължат на инцидент, на времето или на късмета, а ти си този, който приближава или отдалечава всичко от себе си.

САРА БАН БРЕДНАХ

* * *

Никога не е късно да станеш това, което е трябвало да бъдеш.

ДЖОРДЖ ЕЛИЪТ

* * *

Да се примиряваш означава всекидневно да се самоубиваш.

ОНОРЕ ДЬО БАЛЗАК

* * *

Трябва да се превърнем в промяната, която търсим в света.

МАХАТМА ГАНДИ

* * *

Няма по-тежко бреме от нереализирания потенциал.

ЧАРЛЗ ШУЛЦ

* * *

Решенията са пантите на съдбата.

ЕДУИН МАРКАМ

* * *

Има начин да се направи и по-добре: намери го!

ТОМАС АЛВА ЕДИСЪН

* * *

Интелигентният егоизъм се състои в това да се стремиш другите да се чувстват много добре.

За да можеш по този начин и ти да се чувстваш малко по-добре.

ОСКАР УАЙЛД

* * *

Няма жалки роли, а само жалки актьори.

МИЛАН КУНДЕРА

* * *

Онова, от което наистина имаме нужда, е промяна в отношението си към живота. Трябва първо самите ние да разберем и след това да обясним на отчаяните, че всъщност важното е не да не очакваме нищо от живота, а че животът очаква нещо от нас. Трябва да престанем да си задаваме въпроси за смисъла му и, вместо това, да мислим за себе си като за хора, на които животът постоянно и непрекъснато задава въпроси. Нашият отговор трябва да е съставен не от думи, нито от медитация, а от конкретно поведение и действие. В крайна сметка, да живееш означава да поемеш отговорност за намирането на верния отговор на обстоятелствата, пред които си изправен, и да изпълняваш задачите, които животът постоянно възлага на всеки човек.

ВИКТОР ФРАНКЪЛ

* * *

Способността му да поема отговорности показва мярката на човека.

РОЙ Л. СМИТ

* * *

Ако не можеш да промениш съдбата си, промени нагласата си.

ЕЙМИ ТАН

* * *

Господари на съдбата си са само онези, които нищо не очакват от случайността.

МАТЮ АРНОЛД

Алекс Ровира

Публикувано на

Какво не върви в живота ви?

– Какво не върви в живота ви? Здравето ви е добро. Какво не е наред? Работата? Любовта? Семейството?
Въпросът му беше директен, фиксираше ме с поглед и нямаше къде да се скрия, въпреки че и тонът, и очите му бяха доброжелателни. Чувствах се задължен да отговоря, да се разкрия пред един човек, когото не познавах допреди час.
– Не знам, да, бих могъл да бъда по-щастлив, и аз съм като всички останали, нищо особено.
– Не ви питам за другите, а за вас – отвърна спокойно той.
Този чичко започваше да ме дразни. Правя каквото искам и това не му влиза в работата, мислех си аз, чувствайки как гневът се надига в мен.
– Да речем, че щях да съм по-щастлив, ако си имах някого.
Защо ли му казах това? Гневът ми се обърна срещу мен. Наистина съм неспособен да не отговоря на зададен ми въпрос. Жалка история.
– Защо в такъв случай си нямате никого?
Настъпил бе моментът да взема решение, дори да не ме бива особено в това отношение – или го прекъсвам и си тръгвам, или играя играта докрай.
Чувам се как му отговарям:
– Иска ми се да имам, само че за целта трябва някоя жена да ме хареса.
– И какво ви пречи?
– Ами прекалено съм кльощав – изтърсвам, почервенял от яд и срам.

Бавно, почти шепнешком, но произнасяйки отчетливо всяка дума, той ми заявява:

– Вашият проблем не е във външния вид, а в ума ви.
– Не, не е в ума ми. Това е обективен и конкретен факт! Достатъчно е да ме качите на кантара или да измерите гръдната ми обиколка, или пък тази на бицепсите ми, и сам ще се уверите. И сантиметърът, и кантарът са напълно непредубедени. Не мога да им повлияя с объркания си и невротичен ум.
– Въпросът не е в това – отвръща той търпеливо, запазвайки непоклатимото си спокойствие.
– Лесно е да се каже…
– Вашият проблем не е във физиката ви, а в това как смятате, че я възприемат жените. Истината е, че дали се харесваме или не на другия пол, зависи в много малка степен от външния ни вид.
– Ако се осмеля да твърдя подобно нещо пред съседката ми, която тежи сто и двайсет кила и има нос като картоф, тя ще размаже по физиономията ми тройния „Биг Мак“, с който никога не се разделя, и ще го натиска, докато кетчупът запуши синусите ми.
– Никога ли не сте виждали хора, чийто външен вид се разминава доста с нормите за красота и които са създали двойка с личност с твърде привлекателна външност?
– Виждал съм, разбира се.
– Всъщност повечето хора с вашия проблем имат „нормална“ външност с някой и друг дребен недостатък, в който се вторачват. Прекалено тънки устни, по-големи уши, леко очертани бричове, малка двойна брадичка, по-едричък нос или обратното, твърде къс нос. Намират, че са прекалено ниски, прекалено високи, много дебели или много слаби, и накрая успяват да убедят самите себе си в това. Когато срещнат някой, които би могъл да ги хареса, те падат в плен на фикс идеята си – своя недостатък. Убедени са, че той или тя няма да ги хареса заради еди-кой си недостатък. И знаете ли какво се получава?
– Какво?
– Те са съвършено прави! Когато се изживяваме като грозници, и другите ни виждат такива. Убеден съм, че жените ви смятат за прекалено слаб.
– Хайде сега, чак пък толкова…
– Другите ни виждат такива, каквито се виждаме ние самите. Коя е любимата ви киноартистка?
– Никол Кидман.
– Как я намирате?
– Отлична актриса, една от най-добрите от нейното поколение. Обожавам я.
– Не, искам да кажа, физически.
– Прекрасна, страхотна, бомба.
– Сигурно сте гледали филма „Широко затворени очи“ на Стенли Кубрик.
– Нима гледате американски филми? Сателитна антена ли имате тук?
– Ако паметта не ме лъже, има една сцена с Том Круз, в която Никол Кидман е гола.
– Паметта не ви лъже.
– Идете до видеоклуба в Кута и изгледайте касетата с филма. Там има кабини за посетители, които нямат видео у дома. Когато стигнете до въпросната сцена, стопирайте кадъра и внимателно наблюдавайте.
– Нищо по-лесно от това.
– Забравете за момент, че става въпрос за Никол Кидман, представете си, че наблюдавате непозната жена, и я огледайте обективно.
– Да…
– Ще установите, че изглежда добре, че има красиво тяло, но че съвсем не е перфектна. Дупето ѝ е хубаво, но можеше да е по-закръглено, по-стегнато. Гърдите ѝ не са зле, но биха могли да бъдат по-едри, с по-мека извивка и малко по-високи, по-щръкнали. Ще установите също, че чертите на лицето ѝ са правилни и фини, но не я правят някаква изключителна красавица.
– Накъде биете?
– По света има десетки хиляди жени, които са също толкова красиви, колкото е Никол Кидман. Срещате ги всеки ден по улицата, без дори да ги забележите. Истинската ѝ сила е другаде.
– Така ли?
– Очевидно Никол Кидман е убедена, че е върхът. Сигурно вярва, че е обект на желание от страна на всеки мъж и че всички жени ѝ се възхищават или ѝ завиждат. Възприема се като една от най-големите красавици на света. Толкова силно го вярва, че другите я възприемат точно по същия начин.
– През 2006 година британското списание „Ив“ я обяви за една от петте най-красиви жени на света.
– Ето за това става дума.
– И как си го обяснявате?
– Че другите са склонни да ни възприемат по начина, по който се виждаме самите ние.
– Ясно.
– Хайде да направите един опит. За момент си представете нещо. Без значение дали е истина, или не. От вас се иска единствено да се убедите, че е истина. Готов ли сте?
– Сега, веднага ли?
– Да, сега. Затворете очи, ако ще ви е по-лесно.
– Окей, готово.
– Представете си, че сте неотразим красавец. Убеден сте, че оказвате страхотно въздействие върху жените. Вървите по плажа на Кута Бийч сред австралийските курортистки. Как се чувствате?
– Много, много добре. Напълно щастлив.
– Опишете ми походката си, стойката на тялото. Напомням ви, че се мислите за пръв красавец.
– Походката ми е… как да го кажа… по-скоро наперена, но и леко небрежна, отпусната.
– Опишете ми изражението на лицето си.
– Държа главата си високо вдигната, с поглед, отправен напред, на устните ми играе лека усмивка. Чувствам се уверен и не изпитвам и капка напрежение.
– Добре. Сега си представете как ви възприемат жените.
– Ясно как, оказвам им… как да го кажа… определено въздействие.
– Какво си мислят за гръдната ви обиколка или за тази на бицепсите ви?
– Ами… не обръщат особено внимание на тези неща.
– Отворете очи. Това, което жените харесват, е вашето излъчване, това и нищо друго. А то произтича директно от собствената ви представа за самия вас. Когато вярваме в нещо, свързано с нас, положително или отрицателно, без значение, ние се държим по начин, който отразява мисълта ни. Непрекъснато го доказваме на околните и дори отначало да е плод на въображението ни, впоследствие се превръща в действителност, както за околните, така и за нас самите.
– Възможно е. Започвам да схващам нещо, дори все още да е доста абстрактно.
– Постепенно ще се избистри. Поставям си задачата да ви разкрия с помощта на различни примери, че всъщност всичките ви изживявания се коренят в онова, в което вярвате.

Лоран Гунел

Публикувано на

Помислете. Проверете. Променете. Започнете отначало.

Помислете. Проверете. Променете. Започнете отначало. Готово. Усмихнете се. Продължете напред.

Животът сред природата ни дава чудесни преживявания и безценни уроци. Екстремните ситуации ни карат да сграбчим възможностите, да се изправим срещу опасностите и да се доверим на инстинктите си, за да има всичко добър край. Но да живеем мотивирани от целите си, ежедневието ни да вдъхновява и нас, и околните – това може да бъде дори по-голямо предизвикателство…

Вдъхновяващите истории на Беър Грилс от приключенията му от всички точки на света включват и личните му житейски повели, които никога няма да забравите. Някои от тях могат да станат ваши собствени. Всички ние сме способни да живеем по-смело, отколкото си мислим, и междувременно да се забавляваме. Подгответе се за своето собствено велико приключение!

1. Мечтай!
2. Не слушай крадците на мечти
3. Просто започни…
4. Преследвай целта, а не парите
5. Бъди най-ентусиазираният човек, когото познаваш
6. Кажи „Да”
7. За да си смел, първо трябва да се страхуваш
8. Тези, които упорстват, са тези, които успяват
9. Онова малко „в повече”
10. Никога не се предавай
11. Няма по-добър учител от неволята
12. Опознай себе си
13. Не си ездач, ако не си падал от коня
14. Носи лек багаж
15. Изхвърли ненужния товар
16. Изхвърли тревогите
17. Палатките не се поправят от само себе си
18. Управлявай сам лодката си
19. Не предполагай
20. Мечтите изискват жертви
21. Провалът всъщност не е провал
22. Приеми „провала”
23. Цени пътуването, не крайната точка
24. Пази се от ССЗ
25. Спазвай правилото „СПаЗВаМ”
26. Вятърът и Слънцето
27. За да получиш, първо трябва да дадеш
28. Експертът трябва да е „на линия”, а не на върха
29. Инстинктът е „носът” на ума – довери му се
30. Бурите те правят по-силен
31. Скромността краси човека
32. Смей се на себе си
33. Избирай си добра компания
34. Намери си добър водач
35. Търси стимула
36. Понякога всички се борим с мотивацията
37. Бъди добър
38. Никой не се интересува колко знаеш, докато не покажеш,че те е грижа
39. Парите са като река, тe трябва да се движат
40. От тези, на които се дава много, се очаква още повече
41. Никога повече не работи!
42. Спри да се „опитваш”!
43. Промени речника си, промени отношението си
44. Нека планината ти дава сили
45. Нито един план не оцелява при първата битка с врага
46. Три ключови качества…
47. Бъди доброволец
48. Обърни се към зает човек!
49. Пътувай до Ню Орлиънс… всеки ден!
50. Бъди близо до земята
51. Скаутските правила за живота
52. Научи се на смелост
53. Използвай времето си мъдро
54. Грижи се за вещите си
55. Съотношението риск-резултат
56. Колебанието е слабост
57. Всеки път, когато изненадаш себе си, ти се вдъхновяваш сам
58. Не съди другите по общественото им положение
59. Материалните удобства са само временни
60. Не премисляй постоянно грешките
61. Напусни капана на удобството
62. Две уши, една уста
63. Остави другите да блеснат
64. Управлявай чрез личен пример
65. Храни се качествено, тренирай редовно
66. Волята за победа е нищо без волята да тренираш
67. Раздавай се!
68. Бъди бодър и в беда
69. Ако минаваш през ада, не спирай да се движиш!
70. Понякога е нужна само искра
71. Как говориш за другите говори за теб самия
72. Благодарност, благодарност, благодарност
73. Когато животът ти поднесе лимони, направи си лимонада
74. Криза = опасност + възможност
75. Светлината може да прозира само през пукнатия порцелан

Публикувано на

„О, това, ходенето, май не е за мен. Не ме бива в него”.

Също като някое малко дете, което се учи да ходи, то ще пада и ще се удря стотици пъти. Но в никакъв случай няма да се спре и да си каже: „О, това, ходенето, май не е за мен. Не ме бива в него”.

Научаваме се да избягваме провалите по-късно в живо­та. Сигурен съм, че голяма част от това се дължи на образователната ни система, която усърдно набляга на високите постижения и наказва онези, които не се пред­ставят добре. Друг голям дял идва от тиранични и пре­калено критични родители, които не дават достатъчно възможности на децата си сами да се провалят, а вместо това ги наказват за опитите им да направят нещо ново или необичайно.

„Ние сме маймуни. Мислим се за кой знае колко цивили­зовани с нашите микровълнови фурни и маркови маратон­ки, но сме просто стадо добре нагиздени маймуни. И тъй като сме маймуни, инстинктивно се сравняваме с други­те и се надпреварваме за статус. Въпросът не е дали оценяваме себе си в сравнение с останалите, а по-скоро по какви стандарти се оценяваме.“

Преди няколко години писах в блога си за някои от тези идеи в настоящата глава и един човек остави коментар. Упрекна ме, че съм празноглав и повърхностен, добавяйки, че съм нямал никаква представа от житейските пробле­ми и отговорността. Каза още, че синът му неотдавна загинал в автомобилна катастрофа. Обвини ме, че си нямам понятие какво означава истинска болка, че съм негодник, щом проповядвам, че той самият бил отговорен за болката, която изпитвал от смъртта на сина си.

Този човек очевидно е изстрадал болка, много по-голяма от тази, с която повечето хора се сблъскват в живота си. Той не е виновен за смъртта на сина си, нито пък е избрал гибелта му. Отговорността за справянето с тази загуба се е стоварила върху него, макар че, разбира се, не е била желана. Въпреки всичко той пак е отговорен за собствените си емоции, възгледи и действия. Как да ре­агира на смъртта на сина си е негов личен избор. Стра­данието, независимо в какъв вид, е неизбежно за всеки един от нас, но на всеки от нас му се налага да реши какво значение ще му придаде. Дори да твърди, че няма избор в случая и просто иска да си върне сина, той пак прави избор – един от многото начини, който би могъл да избере, за да се справи с болката.

Разбира се, нищо от това не му казах. Бях твърде ужасен и зает да се питам дали наистина не е прав – може би това далеч не е лъжица за моята уста и нямам изобщо никаква представа за какво, по дяволите, говоря. Това са рисковете, които вървят с работата ми. Проблем, който аз съм си избрал. И отговорността за справянето с него си е лично моя.

Отначало се почувствах отвратително. После, може би след няколко минути, се ядосах. Възраженията му ня­маха почти нищо общо с онова, което искам да кажа, мислех си аз. И какво толкова, по дяволите? Само поради това, че нямам син, който да е загинал, не означава, че лично аз не съм изпитвал ужасяваща болка.

Тогава обаче последвах собствения си съвет. Избрах проблема си. Мога да се ядосам на този човек и да споря с него, да се надиграваме кой по-голяма болка е изпитал, от което пък и двамата ще изглеждаме като безчувстве­ни глупаци. Или пък бих могъл да избера по-добър проблем, да поработя върху търпението си, върху това да разбирам читателите си по-добре и никога да не забравям този човек, когато пиша за болка и травма. И точно това се опитах да направя.

Отговорих му просто, че съжалявам за загубата му, и това беше. Какво друго може да му каже човек?

Тънкото изкуство да не ти пука, Марк Менсън

Публикувано на

Парадоксът на щастието

Парадоксът на щастието е, че съзнателният стремеж към него е фундаментално несъвместим със самата природа на щастието. Истинското щастие се ражда от отдаването на някаква дейност заради самата нея, а не поради външна причина, дори когато тази причина е нещо толкова чистосърдечно като желанието да бъдеш щастлив.

Стремежът към щастие създава очаквания, което потвърждава популярната фраза „Очакванията са сигурна гаранция за бъдещо недоволство“. Затова празниците и семейните събирания често се оказват разочароващи, да не кажа направо потискащи. Имаме толкова големи очаквания, които е почти невъзможно да бъдат оправдание.

В едно проучване участниците получават фалшива вестникарска статия, възхваляваща достойнствата на щастието, а друга, контролна група, в това време чете материал, в който изобщо не става дума за щастие. После и двете групи гледат избрани на случаен принцип видеоклипове, които са или весели, или тъжни. След края на „позитивния“ филм участниците, които се запознават предварително с преимуществата на щастието, се чувстват по-малко щастливи в сравнение с хората от контролната група, които са гледали същото видео. С отдаването на прекалено голямо значение на щастието се увеличават и очакванията им за това какъв „трябва“ да е животът, което ги прави по-уязвими за разочарованието.

В друго проучване участниците получават задачата да прослушат балета Пролетно тайнство на Стравински – музикално произведение, което е толкова нехармонично и дразнещо, че предизвиква безредици по време на дебюта си през 1913 година. Част от доброволците получават указанието да се опитат да се почувстват възможно най-щастливи, докато слушат музиката. Впоследствие те оценяват нивото си на щастие като по-ниско в сравнение с контролна група, която не била „по петите на Мистър Смайли“.

Настървеното преследване на щастието може също така да бъде изолиращо. Оказва се, че колкото по-високо хората поставят щастието в списъка на личните си цели, толкова по-самотни са в ежедневието си.

Обликът на щастието се определя и от специфичните културни различия, което създава риска да бъдеш щастлив по неправилния начин. В Северна Америка щастието зависи от личните постижения (в това число и удоволствието), докато в Източна Азия щастието се свързва със социалната хармония. Американците от китайски произход предпочитат усещането за удовлетворение, а онези с европейски корени залагат на вълнението. Японската култура е изградена въз основа на лоялността в тясната ѝ свързаност с чувството за вина, докато американската подхранва повече социално неангажирани емоции като гордост и гняв. За да бъдеш щастлив в дадена култура, чувствата ти до голяма степен трябва да бъдат в синхрон с нейната дефиниция за щастие.

С две думи преследването на щастието може да бъде не по-малко саморазрушително от „бутилирането“ и самонавиването, за които говорихме по-рано. Всички тези механизми за справяне произлизат от дискомфорта, който изпитваме спрямо негативните емоции, и от нежеланието ни да преживеем дори най-малкото страдание.

Д-р Сюзън Дейвид

Публикувано на

Самостоятелни ли сте ?

— Считате ли се за самостоятелен?

Налагаше се да се съсредоточа върху лицето му, за да не бъде погледът ми завладян от чорапите.

— Да, да, напълно съм самостоятелен. Няма проблем. Мога да се оправям сам и на никого не досаждам.

— Можете ли да ми дадете пример за случай, когато сте показали самостоятелност?

Това бе добре позната техника на мнозина вербовчици. Когато някой твърди, че притежава определено качество, трябва да е в състояние да даде примери, да опише обстоятелствата, при които го е проявявал, възприетото поведение и получения резултат. Ако нещо от тези три неща липсва, значи със сигурност лъже. Логично е: ако наистина притежава това качество, то той може да каже при какви обстоятелства какво точно е направил и какво е постигнал.

— Ами… да, разбира се.

— При какви обстоятелства?

Топчетата от томболата бясно се завъртяха, докато се опитваше да си спомни — или измисли — някакво събитие. Леката червенина по страните му се засили и ми се стори, че видях капки пот по челото му. Мразя да поставям кандидатите в неудобно положение и нямах намерение да го правя със седналия пред мен. Но бях длъжен да преценя дали отговаря на изискванията.

— Ами… вижте, постоянно показвам самостоятелност, няма никакво съмнение, можете да ми вярвате.

Разтвори крака, повъртя се малко на стола, отново кръстоса крака. Чорапите му наистина можеха да послужат за реклама на „Ариел“.

— Искам просто да ми дадете пример, да речем, за последния път, когато това ви се е случило. Къде, при какви обстоятелства, по какъв повод? Припомнете си го спокойно. Отпуснете се, за никъде не бързаме.

Продължи да се върти на стола, изтривайки вероятно потните си длани в панталона. Изминаха дълги секунди, които ми се сториха часове, а той все не можеше да отговори. Усещах как притеснението постепенно го завладява. Сигурно ме мразеше.

— Добре — прекъснах го, за да сложа край на мъчението, — ще ви обясня защо задавам този въпрос. Вакантното място е в малко предприятие, чийто счетоводител е напуснал. Натрупал толкова неползван отпуск, че не се налагало да представя предизвестие. Просто не се явил на работа. Никой от предприятието не би могъл да обучи заместника му. Ако заемете мястото, ще трябва да се оправяте сам, ровейки се из папките и файловете в компютъра му. Ако не сте наистина самостоятелен, това може да се превърне в кошмар за вас и мое задължение е да не ви поставям в подобна ситуация. Така че не се опитвам да ви поставям капани, просто искам да разбера дали сте способен да изпълните поставената задача. Разбирате ли, от тази гледна точка вашият интерес съвпада с този на предприятието, което предлага работното място.

Изслуша ме внимателно и накрая си призна, че би предпочел да работи при една по-стройна организация, където да знае точно какво се очаква от него и където би получил отговор на въпросите, ако изпитва някакво колебание. До края на интервюто уточнявахме неговите професионални очаквания и определяхме типа място, което би подхождало най-добре на личността, опита и уменията му. Обещах му, че старателно ще пазя досието му и ще му се обадя, щом се получи предложение, отговарящо на профила му.

Изпратих го до асансьора и му пожелах успех за в бъдеще.

Лоран Гунел