Soul Academy – Василена Христова – Психолог, Психотерапевт
Когнитивно – поведенческа терапия в комбинация с холистични подходи, Консултиране при нужда от балансиране на емоции, паник атаки, тревожност, стрес, занижена самооценка, проблеми в комуникацията, отказване на вредни навици, нарушения на съня, самота и търсене на смисъл и принадлежност, ОКР (натраплива невроза)
Продължителната работа с терапевт или психолог ще ви помогне да освоите методи чрез които да се освобождавате от негативни спомени, емоции и мисли. Неотработените конфликти остават в тялото и оказват значимо влияние на имунната система и здравето.
Линк за запазване на консултации : https://superdoc.bg/lekar/vasilena-hristova
Символизмът е базовата лексика на визуалната комуникация. Отделните човешки култури са създали собствени системи от символи, които да представят начина им на живот, социалните и културните им ценности и религиозните им вярвания. Иконографията е науката за символите, докато иконологията изучава символите в контекста на определени културни периоди. Близки визуално символи могат да изразяват различни и дори противоположни идеи (например свастиката е основният отличителен знак на нацистите от Третия райх, но се е използвал и широко от индийците в древността като символ на благосъстояние и късмет).
Символите са два основни вида – пикторални и графични. Пикторалните символи включват 3D модели, реалистични изображения (рисунки, картини, компютърни графики и т.н.) и снимки и представят физически или въображаеми обекти. Графичните символи могат да са и реалистични, и абстрактни форми на изображение. Графичната абстракция има 3 нива и съответно може да е свързана с изображение (обикновено очертания, силуети или профил на определени обекти), свързана с определена идея (представяща по-добре очертана и стилизирана версия на обекта, пример за това са пътните и публичните знаци), или произволна (това са букви, числа, пунктуационни и математически знаци, геометрични фигури и други, нямащи визуална прилика с обекта, които представят).
Семиотиката е наука, изучаваща как знаците предават определена идея. Съществуват 3 типа знаци – иконични, индексални и символични. Иконичните приличат на обекта, който изобразяват (като компютърната икона Кошче). Индексалните имат логическа връзка с идеите, които символизират (пример за това са диаграмите и картите), докато символичните знаци нямат логическа или друга връзка с обектите, които представят (например националните знамена и гербове). Определени теоретични и практически подходи към визуалните съобщения разграничават термините знак и символ. Даден термин или израз може да се разгледа като графичен знак, изобразяващ предмет, но и като символ на идея, чувство или социално културно понятие.
И във визуалния, и във вербалния език денотацията e първичната асоциация, която едно изображение или дума създава у дадено общество. Конотацията е вторичната асоциация, породена у членовете на обществото. Денотацията и конотацията могат да бъдат приложени във визуалната комуникация, тъй като всеки избор на художника може да генерира различни конотации. Визуалната конотация е много сложна материя, защото социалните субгрупи и дори отделният индивид имат собствени интерпретации на даден обект. В рекламния бизнес компаниите имат лого, което трябва да е денотация на компанията и да създава емоционални конотативни реакции. Тези реакции се следят от рекламни агенции и не бива да бъдат негативни, понеже определят дали компанията ще успее или ще се провали на пазара.
Символите съществуват и на подсъзнателно ниво – в нашите сънища, фантазии и в определени емоционално стресови ситуации. Според Зигмунд Фройд сънищата ни съдържат желания и са изкривена подсъзнателна версия на скорошните ни мисли и действия. Карл Юнг защитава теорията, че символите от сънищата ни са свързани с основни човешки теми като раждането, смъртта, страха и надеждата. Той твърди, че всички хора чувстват и изразяват едни и същи емоции, което позволява на всички култури да се изразяват чрез символи. Клод Леви-Щраус пък предлага митовете да се изучават като чуждите езици, защото имат подобна структура, докато Ерих Фром смята, че знанията за митовете и тяхната структура е начин за по-добро разбиране и усвояване на визуалната комуникация.
Семиотиката изучава знаците и значението им. Като знак могат да се приемат всички обекти с определено значение – думи, цветове, изображения, дрехи, жестове и т.н. Семиотичният подход в лингвистиката е разработен за пръв път от ранните лингвисти Фердинанд де Сосюр и Чарлс Сандърс Пиърс. Основните елементи на семиотичния анализ са знакът, означителят (физическата форма на знака) и означеното (менталните идеи). Например ако знакът е ябълка, означители могат да са зеленият цвят, листата, кръглата форма или самата ябълка, а означеното – свежест, здраве или изкушение.
Всички човешки култури притежават способността да комбинират знаци и техните значения, за да изразят сложни социални и културни идеи. Това умение е известно като културен код и има 5 нива: универсално, национално, регионално, локално и индивидуално. Например семейството и какво означава то се тълкува и разбира на универсално ниво, докато Статуята на свободата има напълно различно значение за американците на локално ниво в сравнение с чужденците. Културните кодове определят поведението на хората, но в глобалния свят все повече хора имат няколко културни идентичности и съответно вече е възможно разбиранията и оттам кодовете да се разменят, като примери за това срещаме постоянно в социалните мрежи.
Ива Иванова
Американски университет в България
Хората са склонни да асоциират визуални изображения с различни идеи от реалния живот. Освен това визуализираме връзката си със света като създаваме символи още от началото на човешката цивилизация. Например, психиката ни най-вероятно ще асоциира фон с черна дъска с училище или ще свърже скалите на снимка на Големия каньон с идеята за колониализма.
Имаме две форми на комуникация – дискурсивна и презентационна. И двете представляват определени видове човешко разбиране и многообразие. Дискурсивната форма използва писмени символи, за да предостави безкрайна пъстрота и предизвикателство. Може да бъде под формата на език (human; човек), научни формули (E = mc2), или партитури. Презентационната форма, от друга страна, разчита силно на изображение (рисунки, картини, снимки, танци, филми и т.н.), за да предаде определени внушения.
Тези разделения ни позволяват да анализираме всяка култура от собствената ѝ перспектива и да използваме това знание, за да преценяваме действията, вярванията и ценностите на една личност въз основа на нейните културни особености. Логично следва, че разполагаме с две перспективи, с чиято помощ да преценим как виждаме хората – емична и етична. Емичната перспектива решава през перспективата на субекта и неговата социална група, докато етичната разчита на гледната точка на страничен наблюдател, осигурявайки по-богата и безпристрастна обща представа.
Човешката мисъл е със сигурност най-сложният предмет за изследване, което е причина за появата на много теории. Най-известната от тях е Теорията за Множествената интелигентност, разработена от Хауърд Гарднър през 1983. Според него мисълта е съставена от различни органи или устройства за обработка на информация и има седем различни типа интелигентности (Лингвистична, Логико-математическа, Музикална, Визуално пространствена, Телесно-кинестетична, Междуличностна и Вътреличностна), всяка от които спомага за развитието на ключови социални и интелектуални способности. Друга теория е Теорията за Емоционалната интелигентност, създадена от Даниъл Голман през 1995. Голман твърди, че мислещият мозък се е отделил от емоционалния, защото емоционалният е съществувал много преди рационалния. В допълнение, много процеси в мозъка могат да настъпят автоматично без никаква съзнателна представа и следователно, визуалните изображения могат да бъдат разбрани без да ги филтрираме през съзнателната ни мисъл. Тази теория дала началото на Емоционалния Дизайн, според който емоциите се борят с когнитивните процеси, променяйки тяхното действие. Това обяснява произхода на несъзнателните емоционални метафори, основополагащи за съвременния маркетинг.
Днес, когнитивната наука е допирна точка между проучванията на изкуствен интелект и човешката психология. Визуалната когниция се използва, когато хората създават научни и литературни трудове или произведения на изкуството. В днешния компютъризиран свят е добра идея да се постигне баланс между двата типа човешка психика – иконична (хора, които имат склонността да са креативни, но се разсейват лесно) и символична (среща се при тези, при които липсва креативност, но могат да се фокусират върху едно единствено нещо). По тази причина при нас често се наблюдава мултимодално мислене (използваме разнообразни символни системи, за да разберем света и да комуникираме един с друг). Визуалните медии съчетават символни поведенчески системи (като лингвистична, социално-жестова (език на тялото), иконична, логическа, математическа и музикална), за да предават съобщения. В момента компютрите работят по този начин, като трансформират всички традиционни медии в една среда от „бинарен код“, наречена моносреда. Интернет мрежата и мултимедията също комбинират различни елементи, подчертавайки връзката между човешкия свят и света на технологиите.
Автор: Ива Иванова
Американски университет в България
Ежедневно 5 от 10 пушача търсят в интернет начин, който да им помогне да спрат тютюнопушенето.
Струва им се обаче трудно, нетърпимо, съмняват се в напълняване, безсъние, главоболие, неспособност да се преминат първите 14 дни – виждат им се като ужасно страдание.
Е, ето и малко интересни факти :
Пушенето е основно навик, който е изграден, автоматичен рефлекс в нашето съзнание. Как се изгражна един навик ?
Същият принцип е верен и при отказването им.
Спазвайки същия този механизъм в рамките на месец мозъкът ви ще е изключил пушенето като действие в познати ситуации и автоматичен рефлекс. И тъй като знам, че най-много ви се пуши, когато сте ядосани, вървете ! Движете се винаги, абсолютно винаги, когато сте ядосани, докато не спадне количеството адреналин (вие ще усетите).
Има обаче едно основно правило в отказа от цигари или изграждането на какъвто и да е било нов навик – вашата готовност и желание!
Бъдете убедени в едно – както се отнасяте към тялото си днес, така то ще се отнесе към вас утре.
Бъдете здрави!
Василена
Образователни групи за децата, свободно време за родителите !
Образователни занимания всяка събота и неделя от 10:00 до 14:00 стартират през месец Август.
Персонален подход – до 3 деца от 4 до 10 годишна възраст – запознаваме се и/или затвърждаваме знания за :
азбука, цифри, цветове, предмети, природа, свят (за малките) и четене, математика, разказ по картини, преразкази на произведения, стратегически игри (за големите) и много други.
Целта е : общуване, работа в екип, запознанства, интересни и забавни начини за нови знания.
За родителите : спокойствие, че детето ви ще получи лично отношение, домашна обстановка, свободно време, за да направите нещо за себе си, психолог с опит.
Цена : 40,00 лв.
Стартира от : 29.08.2020
Записвания : 0898486628
За мен : www.vasilenahristova.com
Адрес : град София, квартал Витоша, улица Димитър Яблански 20
– Кажи ми нещо позитивно, Ектор… Ако трябва да избереш един урок, който си научил в Япония след дванайсет години живот тук, кой би бил той?
– Ганбаримасу!
– Бира Гамбринус?
– Никакъв Гамбринус! Произнася се ганбаримасу и означава „да направиш всичко възможно, за да постигнеш целта си“. Японците използват тази дума, когато се изправят пред някакво предизвикателство, било то лично, спортно или професионално. Ганбаримасу включва в себе си и „никога да не се предаваш“ – това е нещото, за което най-много им се възхищавам.
Парадоксът на щастието е, че съзнателният стремеж към него е фундаментално несъвместим със самата природа на щастието. Истинското щастие се ражда от отдаването на някаква дейност заради самата нея, а не поради външна причина, дори когато тази причина е нещо толкова чистосърдечно като желанието да бъдеш щастлив.
Стремежът към щастие създава очаквания, което потвърждава популярната фраза „Очакванията са сигурна гаранция за бъдещо недоволство“. Затова празниците и семейните събирания често се оказват разочароващи, да не кажа направо потискащи. Имаме толкова големи очаквания, които е почти невъзможно да бъдат оправдание.
В едно проучване участниците получават фалшива вестникарска статия, възхваляваща достойнствата на щастието, а друга, контролна група, в това време чете материал, в който изобщо не става дума за щастие. После и двете групи гледат избрани на случаен принцип видеоклипове, които са или весели, или тъжни. След края на „позитивния“ филм участниците, които се запознават предварително с преимуществата на щастието, се чувстват по-малко щастливи в сравнение с хората от контролната група, които са гледали същото видео. С отдаването на прекалено голямо значение на щастието се увеличават и очакванията им за това какъв „трябва“ да е животът, което ги прави по-уязвими за разочарованието.
В друго проучване участниците получават задачата да прослушат балета Пролетно тайнство на Стравински – музикално произведение, което е толкова нехармонично и дразнещо, че предизвиква безредици по време на дебюта си през 1913 година. Част от доброволците получават указанието да се опитат да се почувстват възможно най-щастливи, докато слушат музиката. Впоследствие те оценяват нивото си на щастие като по-ниско в сравнение с контролна група, която не била „по петите на Мистър Смайли“.
Настървеното преследване на щастието може също така да бъде изолиращо. Оказва се, че колкото по-високо хората поставят щастието в списъка на личните си цели, толкова по-самотни са в ежедневието си.
Обликът на щастието се определя и от специфичните културни различия, което създава риска да бъдеш щастлив по неправилния начин. В Северна Америка щастието зависи от личните постижения (в това число и удоволствието), докато в Източна Азия щастието се свързва със социалната хармония. Американците от китайски произход предпочитат усещането за удовлетворение, а онези с европейски корени залагат на вълнението. Японската култура е изградена въз основа на лоялността в тясната ѝ свързаност с чувството за вина, докато американската подхранва повече социално неангажирани емоции като гордост и гняв. За да бъдеш щастлив в дадена култура, чувствата ти до голяма степен трябва да бъдат в синхрон с нейната дефиниция за щастие.
С две думи преследването на щастието може да бъде не по-малко саморазрушително от „бутилирането“ и самонавиването, за които говорихме по-рано. Всички тези механизми за справяне произлизат от дискомфорта, който изпитваме спрямо негативните емоции, и от нежеланието ни да преживеем дори най-малкото страдание.
Д-р Сюзън Дейвид
Казват, че в съда справедливост не се получава; ако имаш късмет, най-доброто, което можеш да получиш, е отлично споразумение. В същото време има толкова други сфери на живота, в които със зъби и нокти отстояваме идеята за справедливост, разплата и доказване извън всякакво съмнение, че сме прави. Всеки, който е имал романтична връзка за повече от няколко месеца, познава онзи момент по време на спор, особено ако е с любим човек, когато осъзнаваш, че… слава богу… бурята е утихнала, постигната е някаква форма на разбирателство – може би временно примирие – и най-разумното, което можеш да направиш, е да държиш устата си затворена, да махнеш с ръка, да изгасиш лампата и да заспиш. Но в този миг нещо те кара да се обадиш отново, за да покажеш, че ти си бил прав, а партньорът ти е грешал – и целият ад се повтаря наново.
Не е изключено да пропилееш години живот, подхранвайки нуждата да получаваш потвърждение за правотата си или признание за понесеното от теб несправедливо отношение. В много семейства и в много части на света фамилните вражди са започнали толкова отдавна, че никой не си спомня първоначалната причина за раздора. Иронията е в това, че така ставаш жертва на още по-голяма несправедливост, тъй като се лишаваш от други важни за теб неща, каквато е тясната връзка с близки и приятели. Харесвам израза, с който в Южна Африка наричахме този вид саморазрушителни явления: „Ще си отреже носа, за да направи напук на лицето си.“
Древногръцкият майстор на парадокса, Хераклит, е казал, че човек не може да влезе два пъти в една и съща река, което ще рече, че светът се променя постоянно и по този начин всекидневно предлага нови възможности и ситуации. А за да се възползваме максимално от тях, трябва непрекъснато да разрушаваме старите категории и да формулираме нови. Много често най-оригиналните и интересни решения ни хрумват, когато възприемем „нагласата на начинаещия“, подхождайки със свеж поглед към новите предизвикателства. Това е крайъгълният камък на емоционалната пластичност.
Преди едно или две поколения обществото разделяше по полов признак различните дейности на „мъжки“ и „женски“. Сега обаче рискуваш да ти разбият носа за допускането на такова брутално разграничаване. По същия начин някои хора имат навика сами да се напъхват в определени категории, като не осъзнават собствената си стойност на индивиди и възприемат себе си ограничено и единствено като богаташ, дебелак, простак или атлет. Отдавна знаем, че да се самоопределяш като „жената на мистър Джоунс“ е ограничаващо и омаловажаващо твърдение. Но такива са също и „изпълнителен директор“, „пример за подражание“, „най-умното дете в класа“ и дори „куотърбек, спечелил Супер купата“. Всичко се променя. А за да сме сигурни, че ние също се променяме, се нуждаем от гъвкавост.
Емоционалната пластичност означава да осъзнаваш и приемаш всички свои емоции и дори да се учиш от най-трудните. Означава също и да преодолееш границите на условните и вродените когнитивни и емоционални реакции (твоите въдици), така че да живееш в сегашния момент с умението да тълкуваш обстоятелствата от настоящето, да реагираш подобаващо и накрая да действаш в съгласие с най-дълбоките си ценности.
Започни с опознаване на себе си. Тук е и красотата. В момента, когато опознаеш себе си, ще познаеш всичко. Не само жена си, но и цялото съществуване. Не само мъжа си, но дърветата, птиците, животните, скалите, реките, планините. Ще познаваш всичко, защото съдържаш всичко това; ти си миниатюрна вселена.
И още една красота, още едно невероятно преживяване: в момента, в който познаеш себе си, мистерията съвсем не свършва. Всъщност сега за първи път тя става огромна. Знаеш, но има толкова много още непознато. Знаеш, но в същото време нещо ти казва, че натрупаното от теб досега е все още нищо. Знаеш, но границата е далеч. Само си навлязъл в океана от знание, но не си достигнал отвъдния бряг.
В този момент цялото съществуване е мистерия: жена ти, детето, приятелят. Познанието не е разрушително за магията, за поезията на живота. Напротив, такова познание подсилва поезията, магията, чудото, тайнствеността. “Женен съм от двадесет години и си давам сметка за чувството: ”Не може ли тя да разбере?“
Разбираш ли себе си? Никога ли не си правил неща, за които впоследствие си се разкайвал? Казваш: „Направих го въпреки себе си!“ Разбираш ли себе си? Правиш ли нещата с разбиране? Ако някой те удари и се ядосаш, с разбиране ли се ядосваш или само защото са те настъпили по мазола?
Моля те, не се опитвай да разбираш другия, това не е начинът. Опитай се да проникнеш в себе си – това е пътят. Ти си миниатюрна вселена. В теб е начертана цялата карта на съществуването.
– И все пак толкова много хора казват, че молитвите им са останали без отговор.
– Нито една молитва (а молитвата не е нищо повече от пламенен израз на това, което е) не остава без отговор. Всяка молитва (всяка мисъл, всяко изявление, всяко чувство) е творческа. В степента, в която горещо се приема за истина, тя ще се прояви и в изживяването ти. Като се каже, че една молитва е останала без отговор, всъщност се е случило така, че най-горещо поддържаната мисъл, дума или чувство се е задействало. Трябва да знаеш (и в това е тайната), че винаги мисълта зад мисълта (можем да я наречем Изначална Мисъл) е определящата. Следователно, ако искаш и умоляваш, изглежда ще имаш по-малък шанс да изживееш онова, което си мислиш, че си избрал, защото Изначалната Мисъл зад всяка просба е, че сега нямаш онова, което желаеш. Тази Изначална Мисъл става твоя действителност. Единствената Изначална Мисъл, която може да я надделее, е вярата, че Бог безпогрешно ще дари точно това, което е поискано. Някои хора имат такава вяра, но те са много малко. Процесът на молитва става много по-лесен, когато вместо да се смята, че Бог винаги ще казва „да“ на всяка молба, интуитивно се разбере, че самата молба не е необходима. Тогава молитвата е молитва на благодарност. Даже не е молитва, а изява на признателност за това, което съществува.
Нийл Доналд Уолш