fbpx

Категория: Обучение

Публикувано на

Какво е трансформиращата прошка и как тя освобождава тялото и ума

Какво представлява трансформиращата прошка?

Трансформиращата прошка не е просто „да забравим и да простим“. Тя е дълбок процес, при който освобождаваме негативните емоции, спомени и мисли, които продължават да ни влияят години след като събитието е минало.

Защо прошката е важна за здравето?

Непростените емоции се съхраняват в тялото и влияят на:

  • Имунната система
  • Хормоналния баланс
  • Качеството на съня
  • Енергийното ниво
  • Отношенията ни с другите хора

Как работи трансформиращата прошка с психолог?

В индивидуалната работа ние:

  1. Идентифицираме конкретното преживяване, което все още тежи
  2. Обработваме емоциите, свързани с него (гняв, тъга, вина, срам)
  3. Променяме гледната точка към случилото се
  4. Освобождаваме енергията, която е била блокирана
  5. Създаваме ново, по-леко отношение към миналото

Какви резултати могат да се очакват?

След работа по трансформираща прошка хората често споделят:

  • По-леко тяло и по-спокоен ум
  • По-добър сън
  • По-малко повтарящи се негативни мисли
  • По-голяма свобода в настоящето
  • По-добри отношения с хората около тях

Готови ли сте да се освободите от тежестта на миналото?

Запишете индивидуална сесия за трансформираща прошка. Ще ви придружа с уважение и професионализъм през целия процес.

Запази час за консултация →

Прочетете още:
→ Неделна практика – Помирение с родителите
→ Психобиология за личностно развитие – Част 2

Публикувано на

Символизъм във визуалната комуникация: Семиотика, Иконография и Значение

Символизмът е основният език на визуалната комуникация. Още от древността различните човешки култури са създавали свои собствени системи от символи, чрез които изразяват своя начин на живот, социални ценности, културни норми и религиозни вярвания.

Иконографията е науката, която изучава символите и тяхното пряко значение, докато иконологията анализира символите в контекста на конкретни исторически и културни периоди.

Интересен факт е, че визуално близки символи могат да носят коренно различни, дори противоположни послания. Класически пример за това е свастиката – древен индийски символ на благосъстояние и късмет, който по-късно става основен отличителен знак на нацистка Германия.

Видове символи в визуалната комуникация

Символите се разделят основно на два вида:

  • Пикторални символи – включват реалистични изображения, рисунки, картини, 3D модели, компютърна графика и фотографии. Те представят физически или въображаеми обекти.
  • Графични символи – могат да бъдат както реалистични, така и абстрактни. Графичната абстракция преминава през три нива:
    • Свързана с изображението (очертания, силуети и профили);
    • Свързана с идея (стилизирани и опростени знаци, като пътни и обществени знаци);
    • Произволна абстракция (букви, цифри, геометрични фигури и математически знаци, които нямат визуална прилика с обекта).

Семиотика и типове знаци

Семиотиката е науката, която изучава как знаците предават значение. Според семиотиката съществуват три основни типа знаци:

  • Иконични – приличат на обекта, който представят (например иконата „Кошче“ на компютъра);
  • Индексални – имат логическа връзка с идеята (диаграми, карти, стрелки);
  • Символични – нямат пряка връзка с обекта (национални знамена, гербове, логота).

Денотация и Конотация във визуалната комуникация

Във визуалния език, както и във вербалния, съществуват денотация (прякото, първично значение) и конотация (вторичните емоционални и културни асоциации).

В рекламата и дизайна компаниите се стремят логото им да носи ясна денотация на бранда, но същевременно да предизвиква положителни емоционални конотации. Именно конотациите често определят успеха или провала на една марка на пазара.

Символи на подсъзнателно ниво и културни кодове

Символите действат и на подсъзнателно ниво – в сънища, митове и емоционално натоварени ситуации. Теориите на Зигмунд Фройд и Карл Юнг показват колко дълбоко символите са свързани с човешката психика.

Всички култури притежават културни кодове – универсални, национални, регионални, локални и индивидуални. В днешния глобален свят тези кодове все по-често се смесват и обменят, особено в социалните мрежи.

 

Автор: Ива Иванова, Американски университет в България

Искате ли да научите как символите и визуалната комуникация влияят на ума и поведението ви?

Запишете консултация и ще обсъдим как да използвате силата на символизма и дизайна за по-добра комуникация, емоционално въздействие и личностно развитие.

Запази час →

Публикувано на

Визуална комуникация и човешката психика: Символи, Интелигентност и Когнитивни процеси

Визуална комуникация и символи

Хората имат естествената склонност да свързват визуални изображения с идеи и преживявания от реалния живот. Още от началото на човешката цивилизация ние визуализираме връзката си със света чрез създаването на символи. Например, черната дъска почти винаги се асоциира с училище, а скалите на Големия каньон – с приключения, природа или дори колониализъм.

Две форми на комуникация: Дискурсивна и Презентационна

Съществуват два основни вида човешка комуникация:

  • Дискурсивна форма – базирана на последователни символи като думи, писмен език, научни формули (например E = mc²) или музикални партитури.
  • Презентационна форма – разчита на изображения, рисунки, картини, снимки, танц, филми и други визуални средства, за да предаде емоции и внушения.

Тези две форми ни позволяват да анализираме културите и хората от различни перспективи – емична (отвътре, през погледа на индивида и неговата група) и етична (отвън, като безпристрастен наблюдател).

Теории за човешката интелигентност и емоции

Човешката мисъл е един от най-сложните обекти за изследване. Една от най-влиятелните теории е Теорията за множествената интелигентност на Хауърд Гарднър (1983), според която съществуват седем основни типа интелигентност: лингвистична, логико-математическа, музикална, визуално-пространствена, телесно-кинестетична, междуличностна и вътреличностна.

Друга ключова теория е Теорията за емоционалната интелигентност на Даниъл Голман (1995). Тя подчертава, че емоционалният мозък се е развил много преди рационалния и че голяма част от процесите в мозъка протичат автоматично, без съзнателен контрол. Именно това обяснява защо визуалните изображения често влияят директно на емоциите ни.

Тези идеи дават началото на Емоционалния дизайн, който е особено важен в съвременния маркетинг и визуална комуникация.

Визуална когниция в съвременния свят

Днес когнитивната наука свързва психологията с изкуствения интелект. Визуалната когниция играе ключова роля при създаването на изкуство, наука и литература. В компютъризирания свят все по-често наблюдаваме мултимодално мислене – комбинация от различни символни системи (език, жестове, изображения, музика и логика).

Интернетът и мултимедията превръщат традиционните медии в една обща „бинарна“ среда, като по този начин засилват връзката между човешката психика и технологиите.

Автор: Ива Иванова
Американски университет в България

Искате ли да разберете как визуалните символи влияят на вашата психика и поведение?

Запишете консултация и ще разгледаме как да използвате силата на визуалната комуникация за по-добро психично здраве, емоционален баланс и ефективна комуникация.

Запази час →

Публикувано на

Как да спрем цигарите завинаги – Психология на навика

smoke

Пушенето е научен навик, не слабост

Пушенето не е просто лош навик – то е автоматичен рефлекс, който мозъкът ви е научил за 30–90 дни. Ръката отива към устата автоматично, особено при стрес, скука или след ядене.

Как да прекъснем автоматичния рефлекс?

  • Заменете цигарата с нещо друго в ръката (дръжка, мъниста, малка топка)
  • Дъвчете дъвка или яжте семки/ядки вместо цигара
  • При гняв – станете и се разходете 5 минути
  • Пийте много вода – помага за изчистване на токсините
  • Сменете сутрешната рутина (например пийте чай вместо кафе)

Защо много хора се провалят?

Повечето хора се провалят, защото се опитват да спрат с воля, без да променят навика. Мозъкът ви все още търси автоматичното действие „ръка → уста“.

Колко време е нужно, за да се откажете завинаги?

Първите 21 дни са най-трудни. След 90 дни новият навик обикновено се закрепва. Но истинският успех идва, когато решението е **вашето**, а не на някой друг.

Готови ли сте да спрете цигарите завинаги?

Запишете консултация и ще ви дам персонален план за отказване от тютюнопушенето, съобразен с вашите тригери и начин на живот.

Запази час →

Публикувано на

Образователни групи за деца 4–10 години – София, август 2020

Персонален подход за всяко дете

В групите работим с малък брой деца (максимум 6–8), за да можем да обърнем внимание на всяко дете индивидуално. Програмата включва:

  • Букви и четене
  • Цифри и основна математика
  • Цветове, форми и логика
  • Екипни игри и социални умения

Защо родителите избират тези групи?

  • Детето получава качествено образование в домашна, спокойна обстановка
  • Родителите имат свободно време за работа или почивка
  • Цената е достъпна – 40 лв. на месец
  • Групите са малки и с индивидуален подход

Кога стартират групите?

Начало: 29 август 2020
Време: 9:00 – 13:00 (понеделник – петък)
Място: София (точният адрес се изпраща след записване)

Запишете детето си сега!

Местата са ограничени. Телефон за записване: 0898 486 628

Публикувано на

Икигай – Японската тайна за живот с цел и смисъл

Какво означава „Икигай“?

Икигай е японска концепция, която означава „причина за съществуване“ или „нещо, за което си заслужава да живееш“. Това е пресечната точка между:

  • Това, което обичате
  • Това, в което сте добри
  • Това, от което светът има нужда
  • Това, за което можете да бъдете платени

Ганбаримасу – никога не се предавай

Една от най-важните японски думи, които научих, е „Ганбаримасу“ – да дадеш всичко от себе си и никога да не се предаваш, независимо колко е трудно.

Как да откриете своя Икигай?

  1. Напишете 10 неща, които обичате да правите
  2. Напишете 10 неща, в които сте добри
  3. Попитайте: „Как мога да помогна на другите с това?“
  4. Намерете пресечната точка

Искате ли да откриете своя Икигай?

Запишете консултация и ще ви помогна да намерите смисъла и целта в живота си.

Запази час →

психология икигай паник атака лечение
Публикувано на

Парадоксът на щастието

Парадоксът на щастието е, че съзнателният стремеж към него е фундаментално несъвместим със самата природа на щастието. Истинското щастие се ражда от отдаването на някаква дейност заради самата нея, а не поради външна причина, дори когато тази причина е нещо толкова чистосърдечно като желанието да бъдеш щастлив.

Стремежът към щастие създава очаквания, което потвърждава популярната фраза „Очакванията са сигурна гаранция за бъдещо недоволство“. Затова празниците и семейните събирания често се оказват разочароващи, да не кажа направо потискащи. Имаме толкова големи очаквания, които е почти невъзможно да бъдат оправдание.

В едно проучване участниците получават фалшива вестникарска статия, възхваляваща достойнствата на щастието, а друга, контролна група, в това време чете материал, в който изобщо не става дума за щастие. После и двете групи гледат избрани на случаен принцип видеоклипове, които са или весели, или тъжни. След края на „позитивния“ филм участниците, които се запознават предварително с преимуществата на щастието, се чувстват по-малко щастливи в сравнение с хората от контролната група, които са гледали същото видео. С отдаването на прекалено голямо значение на щастието се увеличават и очакванията им за това какъв „трябва“ да е животът, което ги прави по-уязвими за разочарованието.

В друго проучване участниците получават задачата да прослушат балета Пролетно тайнство на Стравински – музикално произведение, което е толкова нехармонично и дразнещо, че предизвиква безредици по време на дебюта си през 1913 година. Част от доброволците получават указанието да се опитат да се почувстват възможно най-щастливи, докато слушат музиката. Впоследствие те оценяват нивото си на щастие като по-ниско в сравнение с контролна група, която не била „по петите на Мистър Смайли“.

Настървеното преследване на щастието може също така да бъде изолиращо. Оказва се, че колкото по-високо хората поставят щастието в списъка на личните си цели, толкова по-самотни са в ежедневието си.

Обликът на щастието се определя и от специфичните културни различия, което създава риска да бъдеш щастлив по неправилния начин. В Северна Америка щастието зависи от личните постижения (в това число и удоволствието), докато в Източна Азия щастието се свързва със социалната хармония. Американците от китайски произход предпочитат усещането за удовлетворение, а онези с европейски корени залагат на вълнението. Японската култура е изградена въз основа на лоялността в тясната ѝ свързаност с чувството за вина, докато американската подхранва повече социално неангажирани емоции като гордост и гняв. За да бъдеш щастлив в дадена култура, чувствата ти до голяма степен трябва да бъдат в синхрон с нейната дефиниция за щастие.

С две думи преследването на щастието може да бъде не по-малко саморазрушително от „бутилирането“ и самонавиването, за които говорихме по-рано. Всички тези механизми за справяне произлизат от дискомфорта, който изпитваме спрямо негативните емоции, и от нежеланието ни да преживеем дори най-малкото страдание.

Д-р Сюзън Дейвид

Публикувано на

Криворазбраната правда

Казват, че в съда справедливост не се получава; ако имаш късмет, най-доброто, което можеш да получиш, е отлично споразумение. В същото време има толкова други сфери на живота, в които със зъби и нокти отстояваме идеята за справедливост, разплата и доказване извън всякакво съмнение, че сме прави. Всеки, който е имал романтична връзка за повече от няколко месеца, познава онзи момент по време на спор, особено ако е с любим човек, когато осъзнаваш, че… слава богу… бурята е утихнала, постигната е някаква форма на разбирателство – може би временно примирие – и най-разумното, което можеш да направиш, е да държиш устата си затворена, да махнеш с ръка, да изгасиш лампата и да заспиш. Но в този миг нещо те кара да се обадиш отново, за да покажеш, че ти си бил прав, а партньорът ти е грешал – и целият ад се повтаря наново.

Не е изключено да пропилееш години живот, подхранвайки нуждата да получаваш потвърждение за правотата си или признание за понесеното от теб несправедливо отношение. В много семейства и в много части на света фамилните вражди са започнали толкова отдавна, че никой не си спомня първоначалната причина за раздора. Иронията е в това, че така ставаш жертва на още по-голяма несправедливост, тъй като се лишаваш от други важни за теб неща, каквато е тясната връзка с близки и приятели. Харесвам израза, с който в Южна Африка наричахме този вид саморазрушителни явления: „Ще си отреже носа, за да направи напук на лицето си.“

Древногръцкият майстор на парадокса, Хераклит, е казал, че човек не може да влезе два пъти в една и съща река, което ще рече, че светът се променя постоянно и по този начин всекидневно предлага нови възможности и ситуации. А за да се възползваме максимално от тях, трябва непрекъснато да разрушаваме старите категории и да формулираме нови. Много често най-оригиналните и интересни решения ни хрумват, когато възприемем „нагласата на начинаещия“, подхождайки със свеж поглед към новите предизвикателства. Това е крайъгълният камък на емоционалната пластичност.

Преди едно или две поколения обществото разделяше по полов признак различните дейности на „мъжки“ и „женски“. Сега обаче рискуваш да ти разбият носа за допускането на такова брутално разграничаване. По същия начин някои хора имат навика сами да се напъхват в определени категории, като не осъзнават собствената си стойност на индивиди и възприемат себе си ограничено и единствено като богаташ, дебелак, простак или атлет. Отдавна знаем, че да се самоопределяш като „жената на мистър Джоунс“ е ограничаващо и омаловажаващо твърдение. Но такива са също и „изпълнителен директор“, „пример за подражание“, „най-умното дете в класа“ и дори „куотърбек, спечелил Супер купата“. Всичко се променя. А за да сме сигурни, че ние също се променяме, се нуждаем от гъвкавост.

Емоционалната пластичност означава да осъзнаваш и приемаш всички свои емоции и дори да се учиш от най-трудните. Означава също и да преодолееш границите на условните и вродените когнитивни и емоционални реакции (твоите въдици), така че да живееш в сегашния момент с умението да тълкуваш обстоятелствата от настоящето, да реагираш подобаващо и накрая да действаш в съгласие с най-дълбоките си ценности.

Публикувано на

Разбираш ли себе си?

tulip-4215186_1920

Започни с опознаване на себе си. Тук е и красотата. В момента, когато опознаеш себе си, ще познаеш всичко. Не само жена си, но и цялото съществуване. Не само мъжа си, но дърветата, птиците, животните, скалите, реките, планините. Ще познаваш всичко, защото съдържаш всичко това; ти си миниатюрна вселена.

И още една красота, още едно невероятно преживяване: в момента, в който познаеш себе си, мистерията съвсем не свършва. Всъщност сега за първи път тя става огромна. Знаеш, но има толкова много още непознато. Знаеш, но в същото време нещо ти казва, че натрупаното от теб досега е все още нищо. Знаеш, но границата е далеч. Само си навлязъл в океана от знание, но не си достигнал отвъдния бряг.

В този момент цялото съществуване е мистерия: жена ти, детето, приятелят. Познанието не е разрушително за магията, за поезията на живота. Напротив, такова познание подсилва поезията, магията, чудото, тайнствеността. “Женен съм от двадесет години и си давам сметка за чувството: ”Не може ли тя да разбере?“

Разбираш ли себе си? Никога ли не си правил неща, за които впоследствие си се разкайвал? Казваш: „Направих го въпреки себе си!“ Разбираш ли себе си? Правиш ли нещата с разбиране? Ако някой те удари и се ядосаш, с разбиране ли се ядосваш или само защото са те настъпили по мазола?

Моля те, не се опитвай да разбираш другия, това не е начинът. Опитай се да проникнеш в себе си – това е пътят. Ти си миниатюрна вселена. В теб е начертана цялата карта на съществуването.

Публикувано на

Изначална мисъл

beach-4161593_1920

– И все пак толкова много хора казват, че молитвите им са останали без отговор.

– Нито една молитва (а молитвата не е нищо повече от пламенен израз на това, което е) не остава без отговор. Всяка молитва (всяка мисъл, всяко изявление, всяко чувство) е творческа. В степента, в която горещо се приема за истина, тя ще се прояви и в изживяването ти. Като се каже, че една молитва е останала без отговор, всъщност се е случило така, че най-горещо поддържаната мисъл, дума или чувство се е задействало. Трябва да знаеш (и в това е тайната), че винаги мисълта зад мисълта (можем да я наречем Изначална Мисъл) е определящата. Следователно, ако искаш и умоляваш, изглежда ще имаш по-малък шанс да изживееш онова, което си мислиш, че си избрал, защото Изначалната Мисъл зад всяка просба е, че сега нямаш онова, което желаеш. Тази Изначална Мисъл става твоя действителност. Единствената Изначална Мисъл, която може да я надделее, е вярата, че Бог безпогрешно ще дари точно това, което е поискано. Някои хора имат такава вяра, но те са много малко. Процесът на молитва става много по-лесен, когато вместо да се смята, че Бог винаги ще казва „да“ на всяка молба, интуитивно се разбере, че самата молба не е необходима. Тогава молитвата е молитва на благодарност. Даже не е молитва, а изява на признателност за това, което съществува.

Нийл Доналд Уолш