fbpx

Категория: Психология

Публикувано на

Визуалният език – семиотика, знаци, символи

Символизмът е базовата лексика на визуалната комуникация. Отделните човешки култури са създали собствени системи от символи, които да представят начина им на живот, социалните и културните им ценности и религиозните им вярвания. Иконографията е науката за символите, докато иконологията изучава символите в контекста на определени културни периоди. Близки визуално символи могат да изразяват различни и дори противоположни идеи (например свастиката е основният отличителен знак на нацистите от Третия райх, но се е използвал и широко от индийците в древността като символ на благосъстояние и късмет).

Символите са два основни вида – пикторални и графични. Пикторалните символи включват 3D модели, реалистични изображения (рисунки, картини, компютърни графики и т.н.) и снимки и представят физически или въображаеми обекти. Графичните символи могат да са и реалистични, и абстрактни форми на изображение. Графичната абстракция има 3 нива и съответно може да е свързана с изображение (обикновено очертания, силуети или профил на определени обекти), свързана с определена идея (представяща по-добре очертана и стилизирана версия на обекта, пример за това са пътните и публичните знаци), или произволна (това са букви, числа, пунктуационни и математически знаци, геометрични фигури и други, нямащи визуална прилика с обекта, които представят).

Семиотиката е наука, изучаваща как знаците предават определена идея. Съществуват 3 типа знаци – иконични, индексални и символични. Иконичните приличат на обекта, който изобразяват (като компютърната икона Кошче). Индексалните имат логическа връзка с идеите, които символизират (пример за това са диаграмите и картите), докато символичните знаци нямат логическа или друга връзка с обектите, които представят (например националните знамена и гербове). Определени теоретични и практически подходи към визуалните съобщения разграничават термините знак и символ. Даден термин или израз може да се разгледа като графичен знак, изобразяващ предмет, но и като символ на идея, чувство или социално културно понятие.

И във визуалния, и във вербалния език денотацията e първичната асоциация, която едно изображение или дума създава у дадено общество. Конотацията е вторичната асоциация, породена у членовете на обществото. Денотацията и конотацията могат да бъдат приложени във визуалната комуникация, тъй като всеки избор на художника може да генерира различни конотации. Визуалната конотация е много сложна материя, защото социалните субгрупи и дори отделният индивид имат собствени интерпретации на даден обект. В рекламния бизнес компаниите имат лого, което трябва да е денотация на компанията и да създава емоционални конотативни реакции. Тези реакции се следят от рекламни агенции и не бива да бъдат негативни, понеже определят дали компанията ще успее или ще се провали на пазара.

Символите съществуват и на подсъзнателно ниво – в нашите сънища, фантазии и в определени емоционално стресови ситуации. Според Зигмунд Фройд сънищата ни съдържат желания и са изкривена подсъзнателна версия на скорошните ни мисли и действия. Карл Юнг защитава теорията, че символите от сънищата ни са свързани с основни човешки теми като раждането, смъртта, страха и надеждата. Той твърди, че всички хора чувстват и изразяват едни и същи емоции, което позволява на всички култури да се изразяват чрез символи. Клод Леви-Щраус пък предлага митовете да се изучават като чуждите езици, защото имат подобна структура, докато Ерих Фром смята, че знанията за митовете и тяхната структура е начин за по-добро разбиране и усвояване на визуалната комуникация.

Семиотиката изучава знаците и значението им. Като знак могат да се приемат всички обекти с определено значение – думи, цветове, изображения, дрехи, жестове и т.н. Семиотичният подход в лингвистиката е разработен за пръв път от ранните лингвисти Фердинанд де Сосюр и Чарлс Сандърс Пиърс. Основните елементи на семиотичния анализ са знакът, означителят (физическата форма на знака) и означеното (менталните идеи). Например ако знакът е ябълка, означители могат да са зеленият цвят, листата, кръглата форма или самата ябълка, а означеното – свежест, здраве или изкушение.

Всички човешки култури притежават способността да комбинират знаци и техните значения, за да изразят сложни социални и културни идеи. Това умение е известно като културен код и има 5 нива: универсално, национално, регионално, локално и индивидуално. Например семейството и какво означава то се тълкува и разбира на универсално ниво, докато Статуята на свободата има напълно различно значение за американците на локално ниво в сравнение с чужденците. Културните кодове определят поведението на хората, но в глобалния свят все повече хора имат няколко културни идентичности и съответно вече е възможно разбиранията и оттам кодовете да се разменят, като примери за това срещаме постоянно в социалните мрежи.

Ива Иванова

Американски университет в България

Публикувано на

Разговорът като път към другия

Разговорът като път към другия

Последният тип разговор, тясно свързан със слушането, пред­ставлява форма на взаимно изучаване. Той изисква всички участници да говорят и слушат поравно и позволява на всеки да изрази и сис­тематизира мислите си. Темата на този вид разговори обикновено е сложна и представлява интерес за всички събеседници. Всеки от тях се опитва да реши някакъв проблем, вместо да настоява, че позиция­та му е вярна априори, и изхожда от презумпцията, че може да научи нещо. Тези разговори съставляват активната философия, най-висша­та форма на мислене и най-добрата подготовка за правилен начин на живот.

Участниците в тях трябва да обсъждат онези идеи, които прила­гат на практика, за да систематизират възприятията си и да направля­ват своите думи и действия. Те трябва да бъдат екзистенциално анга­жирани във философията, която изповядват. Това значи, че трябва да живеят според нея, а не просто да вярват в нея и да я разбират. Нещо повече, те трябва да обърнат наопаки, поне временно, обичайното чо­вешко предпочитание на реда пред хаоса (тук нямам предвид хаоса, типичен за безсмисления бунт срещу обществото). Останалите фор­ми на разговор – с изключение на тези, които включват активно слу­шане – са насочени към запазване на съществуващия ред. За разлика от тях, разговорите на взаимно изучаване изискват участниците в тях да бъдат хора, които са решили, че непознатото е по-добър учител от познатото.

Вие знаете точно толкова, колкото знаете, но то не е достатъчно – освен ако животът ви не е съвършен. Уязвими сте на болестите и самозаблудата, на нещастието, злобата и предателството, на порока, на болката и на собствените си ограничения. Вие сте подвластни на всички тези заплахи, защото сте прекалено невежи, за да се предпа­зите. Ако знаехте достатъчно, щяхте да бъдете по-здрави и по-чест­ни, щяхте да страдате по-малко, да умеете да разпознавате злото и коварството, да им устоявате и дори да триумфирате над тях. Ако знаехте достатъчно, не бихте предали този, който ви е приятел, не бихте лъгали и мамили в бизнеса, в политиката или в любовта. С познанието, което имате сега, не се чувствате нито по-съвършени, нито по-сигурни. Следователно по определение то е недостатъчно – крайно, фатално недостатъчно.

Преди да се впуснете в какъвто и да е философски разговор, вие трябва да приемете факта, че не знаете достатъчно, вместо да убеж­давате, потискате, доминирате или дори да се забавлявате. Необходи­мо е да го приемете, за да понесете разговора, който от психологи­ческа гледна точка се ръководи от Словото, вечния посредник между реда и хаоса. За да бъдете част от такъв разговор, трябва да уважавате личния опит на всеки от участниците в него. Трябва да приемете, че заключенията им са добре обмислени, задълбочени и автентични (и че вероятно усилията, които са положили, са потвърждение за това). Трябва да вярвате, че ако споделят заключенията си с вас, ще избег­нете поне част от болката, съпътстваща усвояването на тези знания от личен опит (тъй като усвояването им от опита на другите става по-бързо и по-безопасно). Освен това трябва да размишлявате, а не да кроите стратегии как да се домогнете до победата. Когато се прова­ляте или отказвате да приемете поражението, вие повтаряте автома­тично онова, в което вярвате, като търсите потвърждение за неговата истинност и настоявате на своята правота. Но ако размишлявате в този разговор, значи вие слушате другия и думите ви отразяват но­вото автентично познание, което извира от най-дълбоките кътчета на душата му.

В такъв разговор да слушате другия, значи да слушате себе си. Вие описвате реакцията, която новата информация, споделена от го­ворещия, е предизвикала у вас. Съобщавате какъв ефект е произвела върху вас тази информация: какво ново сте осъзнали, по какъв начин е променила убежденията ви, какви нови въпроси е повдигнала. След това споделяте честно тези неща с говорещия. Те произвеждат същия ефект върху него. Така вие се придвижвате заедно към нещо ново, по-необятно и по-добро. Вие се променяте заедно, като оставяте ста­рите убеждения да умрат, и от този процес излизате обновени.

В разговор като този говори и слуша самият стремеж към исти­ната на двамата участници. Точно това го прави толкова жив, увле­кателен, вълнуващ и смислен. Усещането за смисъл се долавя като отглас от най-дълбоката, най-древната част на вашата същност. На­мирате се точно там, където трябва – стъпили здраво с единия крак в реда, докато с другия внимателно опипвате почвата на хаоса и непоз­натото. Така вие се потапяте в мъдростта на Дао и следвате вели­кия Път на Живота. На това място вие сте достатъчно устойчиви, за да изпитвате сигурност, и достатъчно гъвкави, за да се променяте. Там вие позволявате на новата информация да ви информира – да подхрани вашата устойчивост, да възстанови и подсили основите ѝ и да разшири обсега ѝ. Там градивните елементи на вашето Битие се съчетават леко и хармонично. Тези разговори ви пренасят на онова място, на което ви пренася великата музика (и то по сходни причини). Това е мястото, където душите се свързват – място, което е напълно реално. А когато приключи, разговорът ви оставя с мисълта: „Това си струваше. Наистина успяхме да се опознаем“. Маските са паднали, разкривайки истинските лица отдолу.

Така че слушайте – и себе си, и онези, с които разговаряте. Тога­ва мъдростта ви се изразява не само в познанието, което вече имате, но и в постоянното търсене на познание. А това е най-висшата форма на мъдрост. Затова и жрицата на Делфийския оракул в Древна Гър­ция говорела с почит за Сократ, който винаги търсел истината. Тя го описвала като най-мъдрия сред живите, защото той знаел, че нищо не знае.

Слушайте. И приемете, че събеседникът ви може да знае нещо, което вие не знаете.

Джордан Б. Питърсън


12 ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТА
Противоотрова срещу хаоса

Публикувано на

Как да спрем цигарите ?

smoke

Ежедневно 5 от 10 пушача търсят в интернет начин, който да им помогне да спрат тютюнопушенето.

Струва им се обаче трудно, нетърпимо, съмняват се в напълняване, безсъние, главоболие, неспособност да се преминат първите 14 дни – виждат им се като ужасно страдание.

Е, ето и малко интересни факти :

Пушенето е основно навик, който е изграден, автоматичен рефлекс в нашето съзнание. Как се изгражна един навик ?

  • При повтаряне на определено действие 30 дни, в мозъкът ни се образуват първите клетки, които изграждат невроните, създаващи автоматичните ни рефлекси (действия).
  • На 60 ден през 90 % от времето ние вече действаме автоматично – палим цигара в момент на яд, като говорим дълго по телефона, като пием кафе и тн.
  • На 90  ден вече дори не се замисляме, палим по цигара автоматично и то често.

    Същият принцип е верен и при отказването им.

  • В началото сякаш нещо ви липсва в ръката – вземете бонбон лукче и играйте.
  • После сядате пред телевизора – пак сякаш усещате липса – вземете до себе си пакет сурови ядки по ваш вкус.
  • В последствие имате почивка по време на работа – чудите се, как и защо да слизате с колеги на въздух пред офиса ? Та вие вече не пушите? Носете със себе си чаша вода/чай/кафе. Това ще замине усещането за празнота.

Спазвайки същия този механизъм в рамките на месец мозъкът ви ще е изключил пушенето като действие в познати ситуации и автоматичен рефлекс. И тъй като знам, че най-много ви се пуши, когато сте ядосани, вървете ! Движете се винаги, абсолютно винаги, когато сте ядосани, докато не спадне количеството адреналин (вие ще усетите).

Има обаче едно основно правило в отказа от цигари или изграждането на какъвто и да е било нов навик – вашата готовност и желание!

Бъдете убедени  в едно – както се отнасяте към тялото си днес, така то ще се отнесе към вас утре.

Бъдете здрави!

Василена

Публикувано на

Образователни групи за деца стартират през месец Август !

Образователни групи за децата, свободно време за родителите !

Образователни занимания всяка събота и неделя от 10:00 до 14:00 стартират през месец Август.

Персонален подход – до 3 деца от 4 до 10 годишна възраст – запознаваме се и/или затвърждаваме знания за :
азбука, цифри, цветове, предмети, природа, свят (за малките) и четене, математика, разказ по картини, преразкази на произведения, стратегически игри (за големите) и много други.

Целта е : общуване, работа в екип, запознанства, интересни и забавни начини за нови знания.

За родителите : спокойствие, че детето ви ще получи лично отношение, домашна обстановка, свободно време, за да направите нещо за себе си, психолог с опит.

Цена : 40,00 лв.
Стартира от : 29.08.2020
Записвания : 0898486628
За мен : www.vasilenahristova.com
Адрес : град София, квартал Витоша, улица Димитър Яблански 20

Публикувано на

Пандемия и изолация – как да се справя с нея ?

В демократични времена ограниченията по време на пандемия ни се виждат доста стресиращи. Извънредно положение…А сме свиканали да имаме възможност да се докоснем до всичко, което пожелаем, да пътуваме, да опознаваме, да изследваме, да купуваме и да имаме.

Сега обаче можем да превърнем изолацията в забавление, време за опознаване и сближаване.

Ето как :

  1. Много от нас сега са далече от близките си. Вземете бял лист, нарисувайте нещо цветно, положително, напишете им послание и им го изпратете. Съвременните технологии позволяват да сме по-близо един до друг.

  1. Кога за последно споделихте на човека то вас, че го обичате, кога за последно изразихте чувствата си ? Запознайте се с творчеството на български поети, а и с това на чуждестранни такива. Прочетете или им изпратете стих, който описва, какво изпитвате към него/нея.

  2. Направете визуализация на бъдещето с вече порасналите ви деца – кадастрон, малко картинки – изрежете и залепете, визуализирайте мечтите им, визуализирайте бъдещето им.

  3. Споделете опита си в дадена сфера онлайн. Обогатете културата на хората около вас. Човек се учи докато е жив.

  4. Пренаредете дома си, пренаредете ума си. Всички трупаме излишни неща. Сега е подходящо време за почистване.

    Василена

Публикувано на

20 златни правила в общуването – Психология и психотерапия

Джон Максуел създава тези правила и дава кратки насоки за общуване.
Засяга все по-популярни проблеми в личните взаимоотношения и ни напомня за важните неща.
20 ключови принципа на изграждане на положително общуване и трайни взаимовръзки.

1.
Огледалното правило. Преди да съдите другите, вижте себе си.

2.
Правилото на болката. Обиденият човек отвръща с обиди.

3.
Правилото на стръмния път. Ние се изкачваме на по-високо ниво, когато започнем да се отнасяме с другите по-добре, отколкото те се отнасят с нас.

4.
Правилото на бумеранга. Когато помагаме на другите, помагаме на себе си.

5.
Правилото на размяната. Вместо да „поставяме на място” другите, трябва да поставим себе си на тяхно място.

6.
Правилото на обучението. Всеки, когото срещаме, е потенциално способен да ни научи на нещо ново.

7.
Правилото на харизмата. Хората проявяват интерес към този, който се интересува от тях.

8.
Правилото на най-високата оценка. Вярата в най-добрите качества на хората ги заставя да проявят своите най-добри качества.

9.
Правилото на конфронтацията. Първо, трябва да дадеш внимание към хората и чак след това можеш да влезеш в конфронтация с тях.

10.
Правилото на скалата. Доверието – това е фундаментът на всеки тип взаимоотношения.

11.
Правилото на асансьора. В процеса на взаимоотношения, ние можем да издигаме хората нагоре или да ги спускаме надолу.

12.
Правилото на ситуациите. Никога не допускайте дадена ситуация да означава повече за вас от взаимоотношенията.

13.
Правилото на  земеделството. Всички отношения трябва да се култивират.

14.
Правилото на търпението. Пътуването с други винаги е по-бавно, отколкото пътуването сам.

15.
Правилото на Боб. Когато Боб има проблеми със всички, основният проблем е Боб, не другите.

16.
Правилото на достъпността. Лекотата при общуване сам със себе си, помага на другите да се чувстват свободно и спокойно с нас.

17.
Правилото на окопа. Когато се готвиш за сражение, изкопай за себе си такъв окоп, че в него да има място и за още един.

18.
Правилото на 101 процента. Намерете 1 процент, с който сте съгласни и вложете в него 100 процента от вашите усилия.

19.
Правилото на взаимодействието. Съвместната работа повишава вероятността от съвместна победа.

20.
Правилото на празника. Истинският тест за взаимоотношенията не е само дали оставаме верни на приятелите си, когато търпят провал, но и колко се радваме, когато успяват.

Публикувано на

Остра стресова реакция – Паник атака

Какво е паник атака? Как да се справя  с паник атаката?

Всяко чувство се определя от даден хормон.
Когато някой каже „Аз съм напрегнат, тревожен и ме е страх“, той просто ми казва – Адреналина ми е много.Тoва е хормона който предизвиква усещания на задушаване, сърцебиене, главоболие, главозамайване, и т.н.

Адреналинът е боен хормон.Той има за задача да ни подготви за справяне с опасности от какъвто и да е вид.
Задачата му е да даде енергия на мускулите на краката и ръцете, но до китките, така че човека да се бори или бяга. / Процентно най-много към бедрата/. Затова трябва да пренасочи кръвотока към тях. Малко примитивно е, но това ни е наследство от маймуните.

Какво практически прави адреналина – свива всичките мускули, но най-силно това се усеща в корема. Така кръвта от корема, поема към долните крайници и идва едно от първите оплаквания – стягане в стомаха. Но кръвоносните съдове също се свиват и сърцето започва да работи срещу по – голямо налягане. Затова и учестява съкращенията си – да компенсира съпротивлението и човека има усещането, че то буквално ще изскочи. Стягат се и всички мускули, които не участват в реакцията на борба или бягство – дъвкателни, на гръдният кош, на китките и т.н.Понякога усещането е като топка в областта на шията .
Стяга се и кожата – в нея има много кръвоносни съдове, а кръвта трябва за борбата Така идва усещането на стягане и болка в главата. Може някой от вратните или другите мускули да се стегне повече от останалите и това да ограничи подвижността на отделни части от тялото-ръце, крака, врат.
Възможно е кортизола/вторият стресов хормон/ да предизвика болки само определени точки в тялото, които да са постоянни или да се менят – ,,мигриращи болки’’.
Често зрението се замъглява-адреналина разширява зеницата на окото и пречи на фокусирането.Той блокира и част от невронната мрежа на мозъка-целта е, не да се мисли, а да се бяга.Това блокиране частично нарушава и възможността за фин анализ на вижданите обекти.
То води и до блокиране на паметта и субективното изживяване за ,,невъзможност’’ да се мисли. Хората често ми казват ,,Аз не мога да мисля“. Това е така и вниманието и паметта участват в мисловният процес, а те са частично блокирани.
,,Виенето на свят’’също е продукт на това нарушаване на връзките кора – подкорие.
Възможно по време на криза температурата да се повиши до 39-40 градуса. И това е нормално. Свитите и треперещи мускулни влакна отделят топлина, повишената глюкоза също дава енергия – субективното усещане обаче може да е за студ и ,,втрисане“.
При свиването на кожата се дразнят потните клетки – така, че изпотяването е нормално. Настръхването на космите също.
Във форумите има мнения на колеги, които казват, че за да се излекува паник атаки е нужно 2- 3 години психотерапия и поне в началото да се ходи 4 пъти в седмицата. Колкото и странно да ти звучи те са прави….и не са прави.

Защо ?
Както знаеш страхът е просто една емоция. Зад нея е един хормон, адреналина. Като всяка емоция и паниката се контролира от мисленето /В 90 процента, зад останалите 10 седи амигдалата/.Тоест, за да победим страха трябва да променим мисленето. Да, но колко време е нужно за това и лесно ли става?

Свържете се с мен и нека обсъдим вашите симптоми, въпроси и притеснения: 0898 48 66 28

https://vasilenahristova.com/нека-се-запознаем/

Публикувано на

Помислете. Проверете. Променете. Започнете отначало.

Помислете. Проверете. Променете. Започнете отначало. Готово. Усмихнете се. Продължете напред.

Животът сред природата ни дава чудесни преживявания и безценни уроци. Екстремните ситуации ни карат да сграбчим възможностите, да се изправим срещу опасностите и да се доверим на инстинктите си, за да има всичко добър край. Но да живеем мотивирани от целите си, ежедневието ни да вдъхновява и нас, и околните – това може да бъде дори по-голямо предизвикателство…

Вдъхновяващите истории на Беър Грилс от приключенията му от всички точки на света включват и личните му житейски повели, които никога няма да забравите. Някои от тях могат да станат ваши собствени. Всички ние сме способни да живеем по-смело, отколкото си мислим, и междувременно да се забавляваме. Подгответе се за своето собствено велико приключение!

1. Мечтай!
2. Не слушай крадците на мечти
3. Просто започни…
4. Преследвай целта, а не парите
5. Бъди най-ентусиазираният човек, когото познаваш
6. Кажи „Да”
7. За да си смел, първо трябва да се страхуваш
8. Тези, които упорстват, са тези, които успяват
9. Онова малко „в повече”
10. Никога не се предавай
11. Няма по-добър учител от неволята
12. Опознай себе си
13. Не си ездач, ако не си падал от коня
14. Носи лек багаж
15. Изхвърли ненужния товар
16. Изхвърли тревогите
17. Палатките не се поправят от само себе си
18. Управлявай сам лодката си
19. Не предполагай
20. Мечтите изискват жертви
21. Провалът всъщност не е провал
22. Приеми „провала”
23. Цени пътуването, не крайната точка
24. Пази се от ССЗ
25. Спазвай правилото „СПаЗВаМ”
26. Вятърът и Слънцето
27. За да получиш, първо трябва да дадеш
28. Експертът трябва да е „на линия”, а не на върха
29. Инстинктът е „носът” на ума – довери му се
30. Бурите те правят по-силен
31. Скромността краси човека
32. Смей се на себе си
33. Избирай си добра компания
34. Намери си добър водач
35. Търси стимула
36. Понякога всички се борим с мотивацията
37. Бъди добър
38. Никой не се интересува колко знаеш, докато не покажеш,че те е грижа
39. Парите са като река, тe трябва да се движат
40. От тези, на които се дава много, се очаква още повече
41. Никога повече не работи!
42. Спри да се „опитваш”!
43. Промени речника си, промени отношението си
44. Нека планината ти дава сили
45. Нито един план не оцелява при първата битка с врага
46. Три ключови качества…
47. Бъди доброволец
48. Обърни се към зает човек!
49. Пътувай до Ню Орлиънс… всеки ден!
50. Бъди близо до земята
51. Скаутските правила за живота
52. Научи се на смелост
53. Използвай времето си мъдро
54. Грижи се за вещите си
55. Съотношението риск-резултат
56. Колебанието е слабост
57. Всеки път, когато изненадаш себе си, ти се вдъхновяваш сам
58. Не съди другите по общественото им положение
59. Материалните удобства са само временни
60. Не премисляй постоянно грешките
61. Напусни капана на удобството
62. Две уши, една уста
63. Остави другите да блеснат
64. Управлявай чрез личен пример
65. Храни се качествено, тренирай редовно
66. Волята за победа е нищо без волята да тренираш
67. Раздавай се!
68. Бъди бодър и в беда
69. Ако минаваш през ада, не спирай да се движиш!
70. Понякога е нужна само искра
71. Как говориш за другите говори за теб самия
72. Благодарност, благодарност, благодарност
73. Когато животът ти поднесе лимони, направи си лимонада
74. Криза = опасност + възможност
75. Светлината може да прозира само през пукнатия порцелан

Публикувано на

Самостоятелни ли сте ?

— Считате ли се за самостоятелен?

Налагаше се да се съсредоточа върху лицето му, за да не бъде погледът ми завладян от чорапите.

— Да, да, напълно съм самостоятелен. Няма проблем. Мога да се оправям сам и на никого не досаждам.

— Можете ли да ми дадете пример за случай, когато сте показали самостоятелност?

Това бе добре позната техника на мнозина вербовчици. Когато някой твърди, че притежава определено качество, трябва да е в състояние да даде примери, да опише обстоятелствата, при които го е проявявал, възприетото поведение и получения резултат. Ако нещо от тези три неща липсва, значи със сигурност лъже. Логично е: ако наистина притежава това качество, то той може да каже при какви обстоятелства какво точно е направил и какво е постигнал.

— Ами… да, разбира се.

— При какви обстоятелства?

Топчетата от томболата бясно се завъртяха, докато се опитваше да си спомни — или измисли — някакво събитие. Леката червенина по страните му се засили и ми се стори, че видях капки пот по челото му. Мразя да поставям кандидатите в неудобно положение и нямах намерение да го правя със седналия пред мен. Но бях длъжен да преценя дали отговаря на изискванията.

— Ами… вижте, постоянно показвам самостоятелност, няма никакво съмнение, можете да ми вярвате.

Разтвори крака, повъртя се малко на стола, отново кръстоса крака. Чорапите му наистина можеха да послужат за реклама на „Ариел“.

— Искам просто да ми дадете пример, да речем, за последния път, когато това ви се е случило. Къде, при какви обстоятелства, по какъв повод? Припомнете си го спокойно. Отпуснете се, за никъде не бързаме.

Продължи да се върти на стола, изтривайки вероятно потните си длани в панталона. Изминаха дълги секунди, които ми се сториха часове, а той все не можеше да отговори. Усещах как притеснението постепенно го завладява. Сигурно ме мразеше.

— Добре — прекъснах го, за да сложа край на мъчението, — ще ви обясня защо задавам този въпрос. Вакантното място е в малко предприятие, чийто счетоводител е напуснал. Натрупал толкова неползван отпуск, че не се налагало да представя предизвестие. Просто не се явил на работа. Никой от предприятието не би могъл да обучи заместника му. Ако заемете мястото, ще трябва да се оправяте сам, ровейки се из папките и файловете в компютъра му. Ако не сте наистина самостоятелен, това може да се превърне в кошмар за вас и мое задължение е да не ви поставям в подобна ситуация. Така че не се опитвам да ви поставям капани, просто искам да разбера дали сте способен да изпълните поставената задача. Разбирате ли, от тази гледна точка вашият интерес съвпада с този на предприятието, което предлага работното място.

Изслуша ме внимателно и накрая си призна, че би предпочел да работи при една по-стройна организация, където да знае точно какво се очаква от него и където би получил отговор на въпросите, ако изпитва някакво колебание. До края на интервюто уточнявахме неговите професионални очаквания и определяхме типа място, което би подхождало най-добре на личността, опита и уменията му. Обещах му, че старателно ще пазя досието му и ще му се обадя, щом се получи предложение, отговарящо на профила му.

Изпратих го до асансьора и му пожелах успех за в бъдеще.

Лоран Гунел

Публикувано на

„Надявам се“, „Бих желал“, „Може би“

Три невротични фрази изграждат механизмите, на които се опира поведението на склонния към протакане индивид:

„Надявам се  нещата да се   оправят.“ „Бих желал   всичко да  беше  по-различно.“ „Може  би всичко ще се  оправи.“

Ето я насладата на отлагащия човек. Дотогава, до­като казвате „може би“, „надявам се“ или „бих желал“, вие имате основание да не предприемате нищо в момен­та. Всички пожелания и надежди от този род са губене на време — безумие на обитатели на приказна страна. Никога нищо не е било постигано само с пожелания или с надежди. Те са само удобни врати за бягство от необ­ходимостта да запретнете ръкави и да се заемете със задачите, които сте решили, че са достатъчно значими, за да бъдат включени в списъка на жизнените ви дейнос­ти.

Вие можете да извършите всичко, което си поставите за цел. Вие сте силен, способен и съвсем не крехък. Но като отлагате нещата за някой бъдещ момент, вие бяга­те от действителността, поддавате се на съмнение в собствените си способности и най-вече на самоизмама. Слабото ви място „отлагане“ ви пречи да бъдете силен в своето „сега“ и ви кара да се надявате, че в бъдеще нещата ще  се   оправят.