Последният тип разговор, тясно свързан със слушането, представлява форма на взаимно изучаване. Той изисква всички участници да говорят и слушат поравно и позволява на всеки да изрази и систематизира мислите си. Темата на този вид разговори обикновено е сложна и представлява интерес за всички събеседници. Всеки от тях се опитва да реши някакъв проблем, вместо да настоява, че позицията му е вярна априори, и изхожда от презумпцията, че може да научи нещо. Тези разговори съставляват активната философия, най-висшата форма на мислене и най-добрата подготовка за правилен начин на живот.
Участниците в тях трябва да обсъждат онези идеи, които прилагат на практика, за да систематизират възприятията си и да направляват своите думи и действия. Те трябва да бъдат екзистенциално ангажирани във философията, която изповядват. Това значи, че трябва да живеят според нея, а не просто да вярват в нея и да я разбират. Нещо повече, те трябва да обърнат наопаки, поне временно, обичайното човешко предпочитание на реда пред хаоса (тук нямам предвид хаоса, типичен за безсмисления бунт срещу обществото). Останалите форми на разговор – с изключение на тези, които включват активно слушане – са насочени към запазване на съществуващия ред. За разлика от тях, разговорите на взаимно изучаване изискват участниците в тях да бъдат хора, които са решили, че непознатото е по-добър учител от познатото.
Вие знаете точно толкова, колкото знаете, но то не е достатъчно – освен ако животът ви не е съвършен. Уязвими сте на болестите и самозаблудата, на нещастието, злобата и предателството, на порока, на болката и на собствените си ограничения. Вие сте подвластни на всички тези заплахи, защото сте прекалено невежи, за да се предпазите. Ако знаехте достатъчно, щяхте да бъдете по-здрави и по-честни, щяхте да страдате по-малко, да умеете да разпознавате злото и коварството, да им устоявате и дори да триумфирате над тях. Ако знаехте достатъчно, не бихте предали този, който ви е приятел, не бихте лъгали и мамили в бизнеса, в политиката или в любовта. С познанието, което имате сега, не се чувствате нито по-съвършени, нито по-сигурни. Следователно по определение то е недостатъчно – крайно, фатално недостатъчно.
Преди да се впуснете в какъвто и да е философски разговор, вие трябва да приемете факта, че не знаете достатъчно, вместо да убеждавате, потискате, доминирате или дори да се забавлявате. Необходимо е да го приемете, за да понесете разговора, който от психологическа гледна точка се ръководи от Словото, вечния посредник между реда и хаоса. За да бъдете част от такъв разговор, трябва да уважавате личния опит на всеки от участниците в него. Трябва да приемете, че заключенията им са добре обмислени, задълбочени и автентични (и че вероятно усилията, които са положили, са потвърждение за това). Трябва да вярвате, че ако споделят заключенията си с вас, ще избегнете поне част от болката, съпътстваща усвояването на тези знания от личен опит (тъй като усвояването им от опита на другите става по-бързо и по-безопасно). Освен това трябва да размишлявате, а не да кроите стратегии как да се домогнете до победата. Когато се проваляте или отказвате да приемете поражението, вие повтаряте автоматично онова, в което вярвате, като търсите потвърждение за неговата истинност и настоявате на своята правота. Но ако размишлявате в този разговор, значи вие слушате другия и думите ви отразяват новото автентично познание, което извира от най-дълбоките кътчета на душата му.
В такъв разговор да слушате другия, значи да слушате себе си. Вие описвате реакцията, която новата информация, споделена от говорещия, е предизвикала у вас. Съобщавате какъв ефект е произвела върху вас тази информация: какво ново сте осъзнали, по какъв начин е променила убежденията ви, какви нови въпроси е повдигнала. След това споделяте честно тези неща с говорещия. Те произвеждат същия ефект върху него. Така вие се придвижвате заедно към нещо ново, по-необятно и по-добро. Вие се променяте заедно, като оставяте старите убеждения да умрат, и от този процес излизате обновени.
В разговор като този говори и слуша самият стремеж към истината на двамата участници. Точно това го прави толкова жив, увлекателен, вълнуващ и смислен. Усещането за смисъл се долавя като отглас от най-дълбоката, най-древната част на вашата същност. Намирате се точно там, където трябва – стъпили здраво с единия крак в реда, докато с другия внимателно опипвате почвата на хаоса и непознатото. Така вие се потапяте в мъдростта на Дао и следвате великия Път на Живота. На това място вие сте достатъчно устойчиви, за да изпитвате сигурност, и достатъчно гъвкави, за да се променяте. Там вие позволявате на новата информация да ви информира – да подхрани вашата устойчивост, да възстанови и подсили основите ѝ и да разшири обсега ѝ. Там градивните елементи на вашето Битие се съчетават леко и хармонично. Тези разговори ви пренасят на онова място, на което ви пренася великата музика (и то по сходни причини). Това е мястото, където душите се свързват – място, което е напълно реално. А когато приключи, разговорът ви оставя с мисълта: „Това си струваше. Наистина успяхме да се опознаем“. Маските са паднали, разкривайки истинските лица отдолу.
Така че слушайте – и себе си, и онези, с които разговаряте. Тогава мъдростта ви се изразява не само в познанието, което вече имате, но и в постоянното търсене на познание. А това е най-висшата форма на мъдрост. Затова и жрицата на Делфийския оракул в Древна Гърция говорела с почит за Сократ, който винаги търсел истината. Тя го описвала като най-мъдрия сред живите, защото той знаел, че нищо не знае.
Слушайте. И приемете, че събеседникът ви може да знае нещо, което вие не знаете.
Джордан Б. Питърсън
12 ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТА
Противоотрова срещу хаоса
Василена