fbpx

Настоящият момент – Психология и Консултиране с психолог

W3C Homepage

И ако емоциите са крайния продукт от преживяванията в околната среда ; и ако това е средата , която изпраща сигнали на гените ми, то щом престана да чувствам същите емоции, преставами и да избирам същите гени и  да им изпращам същите инструкции. Това се отразява не само на физическото ми здраве; аз преставам да подготвям тялото си за живот в едно и също бъдеще, което е в копие на миналото. Така, че възпирайки тези позначи чувства, аз променям генетичната програма на тялото си. И тъй като хормоните на дългосрочния стрес отслабват здравословната експресия на гените и причиняват заболявания, всеки път, когато успея да се спра, щом усетя някоя от емоциите на стреса, аз преставам да тренирам тялото си за пристрастеност към тях.

Джо Диспенза

Защо да ходя на терапия? Смисъл и полза при работа с психолог.

„Да не съм луд, че да ходя на терапия!“

Не сте луди, съзнателни сте!

Терапията е услуга, която служи на хората. Как ? Отдавайки се на работата като психотерапевт, с времето разбрах, че ако не изследвам най-добрите автори и литература, няма да бъда от полза на моите клиенти. Ако не разбера смисъла на думата „Вярвам“, не бих могла да покажа на който и да е, че вярата е всичко. Не бих могла да помогна на човека срещу мен, ако самата аз не разбирам, защо заеква или има зачервявания по кожата само в определение ситуации.

За мен да со терапевт е мисия, начин на живот и отдаденост. А ето и основните ползи от психотерапията, на които и аз продължавам да се радвам :

  • Непредубедена гледна точка
  • Насоки, упражнения и литература, според клиента
  • Място, на което да се чувстваш в безопастност
  • Кураж, подкрепа, съдействие, насоченост в конкретни ситуации и събития

Изграждане на нови навици, мисловни модели, знания.

Запишете час за първична консултация бързо и лесно като натиснете тук.

Образователни групи за деца стартират през месец Август !

Образователни групи за децата, свободно време за родителите !

Образователни занимания всяка събота и неделя от 10:00 до 14:00 стартират през месец Август.

Персонален подход – до 3 деца от 4 до 10 годишна възраст – запознаваме се и/или затвърждаваме знания за :
азбука, цифри, цветове, предмети, природа, свят (за малките) и четене, математика, разказ по картини, преразкази на произведения, стратегически игри (за големите) и много други.

Целта е : общуване, работа в екип, запознанства, интересни и забавни начини за нови знания.

За родителите : спокойствие, че детето ви ще получи лично отношение, домашна обстановка, свободно време, за да направите нещо за себе си, психолог с опит.

Цена : 40,00 лв.
Стартира от : 29.08.2020
Записвания : 0898486628
За мен : www.vasilenahristova.com
Адрес : град София, квартал Витоша, улица Димитър Яблански 20

Икигай

– Кажи ми нещо позитивно, Ектор… Ако трябва да избереш един урок, който си научил в Япония след дванайсет години живот тук, кой би бил той?

Ганбаримасу!

– Бира Гамбринус?

– Никакъв Гамбринус! Произнася се ганбаримасу и означава „да направиш всичко възможно, за да постигнеш целта си“. Японците използват тази дума, когато се изправят пред някакво предизвикателство, било то лично, спортно или професионално. Ганбаримасу включва в себе си и „никога да не се предаваш“ – това е нещото, за което най-много им се възхищавам.

психология икигай паник атака лечение

20 златни правила в общуването – Психология и психотерапия

Джон Максуел създава тези правила и дава кратки насоки за общуване.
Засяга все по-популярни проблеми в личните взаимоотношения и ни напомня за важните неща.
20 ключови принципа на изграждане на положително общуване и трайни взаимовръзки.

1.
Огледалното правило. Преди да съдите другите, вижте себе си.

2.
Правилото на болката. Обиденият човек отвръща с обиди.

3.
Правилото на стръмния път. Ние се изкачваме на по-високо ниво, когато започнем да се отнасяме с другите по-добре, отколкото те се отнасят с нас.

4.
Правилото на бумеранга. Когато помагаме на другите, помагаме на себе си.

5.
Правилото на размяната. Вместо да „поставяме на място” другите, трябва да поставим себе си на тяхно място.

6.
Правилото на обучението. Всеки, когото срещаме, е потенциално способен да ни научи на нещо ново.

7.
Правилото на харизмата. Хората проявяват интерес към този, който се интересува от тях.

8.
Правилото на най-високата оценка. Вярата в най-добрите качества на хората ги заставя да проявят своите най-добри качества.

9.
Правилото на конфронтацията. Първо, трябва да дадеш внимание към хората и чак след това можеш да влезеш в конфронтация с тях.

10.
Правилото на скалата. Доверието – това е фундаментът на всеки тип взаимоотношения.

11.
Правилото на асансьора. В процеса на взаимоотношения, ние можем да издигаме хората нагоре или да ги спускаме надолу.

12.
Правилото на ситуациите. Никога не допускайте дадена ситуация да означава повече за вас от взаимоотношенията.

13.
Правилото на  земеделството. Всички отношения трябва да се култивират.

14.
Правилото на търпението. Пътуването с други винаги е по-бавно, отколкото пътуването сам.

15.
Правилото на Боб. Когато Боб има проблеми със всички, основният проблем е Боб, не другите.

16.
Правилото на достъпността. Лекотата при общуване сам със себе си, помага на другите да се чувстват свободно и спокойно с нас.

17.
Правилото на окопа. Когато се готвиш за сражение, изкопай за себе си такъв окоп, че в него да има място и за още един.

18.
Правилото на 101 процента. Намерете 1 процент, с който сте съгласни и вложете в него 100 процента от вашите усилия.

19.
Правилото на взаимодействието. Съвместната работа повишава вероятността от съвместна победа.

20.
Правилото на празника. Истинският тест за взаимоотношенията не е само дали оставаме верни на приятелите си, когато търпят провал, но и колко се радваме, когато успяват.

Остра стресова реакция – Паник атака

Какво е паник атака? Как да се справя  с паник атаката?

Всяко чувство се определя от даден хормон.
Когато някой каже „Аз съм напрегнат, тревожен и ме е страх“, той просто ми казва – Адреналина ми е много.Тoва е хормона който предизвиква усещания на задушаване, сърцебиене, главоболие, главозамайване, и т.н.

Адреналинът е боен хормон.Той има за задача да ни подготви за справяне с опасности от какъвто и да е вид.
Задачата му е да даде енергия на мускулите на краката и ръцете, но до китките, така че човека да се бори или бяга. / Процентно най-много към бедрата/. Затова трябва да пренасочи кръвотока към тях. Малко примитивно е, но това ни е наследство от маймуните.

Какво практически прави адреналина – свива всичките мускули, но най-силно това се усеща в корема. Така кръвта от корема, поема към долните крайници и идва едно от първите оплаквания – стягане в стомаха. Но кръвоносните съдове също се свиват и сърцето започва да работи срещу по – голямо налягане. Затова и учестява съкращенията си – да компенсира съпротивлението и човека има усещането, че то буквално ще изскочи. Стягат се и всички мускули, които не участват в реакцията на борба или бягство – дъвкателни, на гръдният кош, на китките и т.н.Понякога усещането е като топка в областта на шията .
Стяга се и кожата – в нея има много кръвоносни съдове, а кръвта трябва за борбата Така идва усещането на стягане и болка в главата. Може някой от вратните или другите мускули да се стегне повече от останалите и това да ограничи подвижността на отделни части от тялото-ръце, крака, врат.
Възможно е кортизола/вторият стресов хормон/ да предизвика болки само определени точки в тялото, които да са постоянни или да се менят – ,,мигриращи болки’’.
Често зрението се замъглява-адреналина разширява зеницата на окото и пречи на фокусирането.Той блокира и част от невронната мрежа на мозъка-целта е, не да се мисли, а да се бяга.Това блокиране частично нарушава и възможността за фин анализ на вижданите обекти.
То води и до блокиране на паметта и субективното изживяване за ,,невъзможност’’ да се мисли. Хората често ми казват ,,Аз не мога да мисля“. Това е така и вниманието и паметта участват в мисловният процес, а те са частично блокирани.
,,Виенето на свят’’също е продукт на това нарушаване на връзките кора – подкорие.
Възможно по време на криза температурата да се повиши до 39-40 градуса. И това е нормално. Свитите и треперещи мускулни влакна отделят топлина, повишената глюкоза също дава енергия – субективното усещане обаче може да е за студ и ,,втрисане“.
При свиването на кожата се дразнят потните клетки – така, че изпотяването е нормално. Настръхването на космите също.
Във форумите има мнения на колеги, които казват, че за да се излекува паник атаки е нужно 2- 3 години психотерапия и поне в началото да се ходи 4 пъти в седмицата. Колкото и странно да ти звучи те са прави….и не са прави.

Защо ?
Както знаеш страхът е просто една емоция. Зад нея е един хормон, адреналина. Като всяка емоция и паниката се контролира от мисленето /В 90 процента, зад останалите 10 седи амигдалата/.Тоест, за да победим страха трябва да променим мисленето. Да, но колко време е нужно за това и лесно ли става?

Свържете се с мен и нека обсъдим вашите симптоми, въпроси и притеснения: 0898 48 66 28

https://vasilenahristova.com/нека-се-запознаем/

„О, това, ходенето, май не е за мен. Не ме бива в него”.

Също като някое малко дете, което се учи да ходи, то ще пада и ще се удря стотици пъти. Но в никакъв случай няма да се спре и да си каже: „О, това, ходенето, май не е за мен. Не ме бива в него”.

Научаваме се да избягваме провалите по-късно в живо­та. Сигурен съм, че голяма част от това се дължи на образователната ни система, която усърдно набляга на високите постижения и наказва онези, които не се пред­ставят добре. Друг голям дял идва от тиранични и пре­калено критични родители, които не дават достатъчно възможности на децата си сами да се провалят, а вместо това ги наказват за опитите им да направят нещо ново или необичайно.

„Ние сме маймуни. Мислим се за кой знае колко цивили­зовани с нашите микровълнови фурни и маркови маратон­ки, но сме просто стадо добре нагиздени маймуни. И тъй като сме маймуни, инстинктивно се сравняваме с други­те и се надпреварваме за статус. Въпросът не е дали оценяваме себе си в сравнение с останалите, а по-скоро по какви стандарти се оценяваме.“

Преди няколко години писах в блога си за някои от тези идеи в настоящата глава и един човек остави коментар. Упрекна ме, че съм празноглав и повърхностен, добавяйки, че съм нямал никаква представа от житейските пробле­ми и отговорността. Каза още, че синът му неотдавна загинал в автомобилна катастрофа. Обвини ме, че си нямам понятие какво означава истинска болка, че съм негодник, щом проповядвам, че той самият бил отговорен за болката, която изпитвал от смъртта на сина си.

Този човек очевидно е изстрадал болка, много по-голяма от тази, с която повечето хора се сблъскват в живота си. Той не е виновен за смъртта на сина си, нито пък е избрал гибелта му. Отговорността за справянето с тази загуба се е стоварила върху него, макар че, разбира се, не е била желана. Въпреки всичко той пак е отговорен за собствените си емоции, възгледи и действия. Как да ре­агира на смъртта на сина си е негов личен избор. Стра­данието, независимо в какъв вид, е неизбежно за всеки един от нас, но на всеки от нас му се налага да реши какво значение ще му придаде. Дори да твърди, че няма избор в случая и просто иска да си върне сина, той пак прави избор – един от многото начини, който би могъл да избере, за да се справи с болката.

Разбира се, нищо от това не му казах. Бях твърде ужасен и зает да се питам дали наистина не е прав – може би това далеч не е лъжица за моята уста и нямам изобщо никаква представа за какво, по дяволите, говоря. Това са рисковете, които вървят с работата ми. Проблем, който аз съм си избрал. И отговорността за справянето с него си е лично моя.

Отначало се почувствах отвратително. После, може би след няколко минути, се ядосах. Възраженията му ня­маха почти нищо общо с онова, което искам да кажа, мислех си аз. И какво толкова, по дяволите? Само поради това, че нямам син, който да е загинал, не означава, че лично аз не съм изпитвал ужасяваща болка.

Тогава обаче последвах собствения си съвет. Избрах проблема си. Мога да се ядосам на този човек и да споря с него, да се надиграваме кой по-голяма болка е изпитал, от което пък и двамата ще изглеждаме като безчувстве­ни глупаци. Или пък бих могъл да избера по-добър проблем, да поработя върху търпението си, върху това да разбирам читателите си по-добре и никога да не забравям този човек, когато пиша за болка и травма. И точно това се опитах да направя.

Отговорих му просто, че съжалявам за загубата му, и това беше. Какво друго може да му каже човек?

Тънкото изкуство да не ти пука, Марк Менсън

Тънкото изкуство да не ти пука

Кой сте вие, се определя от това за какво сте готови да се борите. Хората, които се радват на усилието във фитнеса, са онези, които се състезават на триатлони, имат изваяно като от струг тяло и могат да вдигат от лежанка малки къщи. Хора, които се радват на дългите работни седмици и политическите лупинги по корпоративната стълбица, са онези, които един ден се озовават на върха й. Хора, които се радват на стреса и несигур­ността в живота на гладуващия артист, са онези, които го водят и успяват.
Тук не става дума за воля или силен дух. Това не е по­редното напомняне, че без болка нищо не се постига. Това е най-простият и основен градивен елемент в живота – нашата борба определя успеха ни. Проблемите ни раждат щастието ни, както и новите по-добри и сложни проблеми.
Виждате ли – това е безкрайна спирала нагоре. И ако си мислите, че можете да спрете да се катерите по нея когато и където си поискате, опасявам се, че не разбира­те за какво става дума. Защото радостта се крие имен­но в самото катерене.

***

Странно е, че сега във време, в което сме по-комуникативни от всякога, сякаш и овластяването е с невижда­ни размери. Нещо в съвременната технология сякаш дава простор на нашата несигурност да вилнее както никога преди. Колкото повече свобода ни е дадена да се изявява­ме, толкова по-силно искаме да сме свободни в желанието си да се справяме с всеки, който не е съгласен с нас или ни безпокои. С колкото повече противоположни на наши­те възгледи се сблъскваме, толкова повече като че ли се дразним, че те изобщо съществуват. Колкото по-лесен и безпроблемен става животът ни, толкова повече ни се струва, че имаме право на още по-добър.
Ползата от интернет и социалните мрежи е неоспо­рима. Като че ли сега е най-хубавото време в историята на човечеството. Обаче тези технологии може би оказ­ват неочакван страничен ефект върху нас. Може би съ­щите тези технологии, които са дали свобода на изявата и са образовали толкова много хора, в същото време подсилват чувството на овластяване повече от всякога.

Тънкото изкуство да не ти пука, Марк Менсън

Самостоятелни ли сте ?

— Считате ли се за самостоятелен?

Налагаше се да се съсредоточа върху лицето му, за да не бъде погледът ми завладян от чорапите.

— Да, да, напълно съм самостоятелен. Няма проблем. Мога да се оправям сам и на никого не досаждам.

— Можете ли да ми дадете пример за случай, когато сте показали самостоятелност?

Това бе добре позната техника на мнозина вербовчици. Когато някой твърди, че притежава определено качество, трябва да е в състояние да даде примери, да опише обстоятелствата, при които го е проявявал, възприетото поведение и получения резултат. Ако нещо от тези три неща липсва, значи със сигурност лъже. Логично е: ако наистина притежава това качество, то той може да каже при какви обстоятелства какво точно е направил и какво е постигнал.

— Ами… да, разбира се.

— При какви обстоятелства?

Топчетата от томболата бясно се завъртяха, докато се опитваше да си спомни — или измисли — някакво събитие. Леката червенина по страните му се засили и ми се стори, че видях капки пот по челото му. Мразя да поставям кандидатите в неудобно положение и нямах намерение да го правя със седналия пред мен. Но бях длъжен да преценя дали отговаря на изискванията.

— Ами… вижте, постоянно показвам самостоятелност, няма никакво съмнение, можете да ми вярвате.

Разтвори крака, повъртя се малко на стола, отново кръстоса крака. Чорапите му наистина можеха да послужат за реклама на „Ариел“.

— Искам просто да ми дадете пример, да речем, за последния път, когато това ви се е случило. Къде, при какви обстоятелства, по какъв повод? Припомнете си го спокойно. Отпуснете се, за никъде не бързаме.

Продължи да се върти на стола, изтривайки вероятно потните си длани в панталона. Изминаха дълги секунди, които ми се сториха часове, а той все не можеше да отговори. Усещах как притеснението постепенно го завладява. Сигурно ме мразеше.

— Добре — прекъснах го, за да сложа край на мъчението, — ще ви обясня защо задавам този въпрос. Вакантното място е в малко предприятие, чийто счетоводител е напуснал. Натрупал толкова неползван отпуск, че не се налагало да представя предизвестие. Просто не се явил на работа. Никой от предприятието не би могъл да обучи заместника му. Ако заемете мястото, ще трябва да се оправяте сам, ровейки се из папките и файловете в компютъра му. Ако не сте наистина самостоятелен, това може да се превърне в кошмар за вас и мое задължение е да не ви поставям в подобна ситуация. Така че не се опитвам да ви поставям капани, просто искам да разбера дали сте способен да изпълните поставената задача. Разбирате ли, от тази гледна точка вашият интерес съвпада с този на предприятието, което предлага работното място.

Изслуша ме внимателно и накрая си призна, че би предпочел да работи при една по-стройна организация, където да знае точно какво се очаква от него и където би получил отговор на въпросите, ако изпитва някакво колебание. До края на интервюто уточнявахме неговите професионални очаквания и определяхме типа място, което би подхождало най-добре на личността, опита и уменията му. Обещах му, че старателно ще пазя досието му и ще му се обадя, щом се получи предложение, отговарящо на профила му.

Изпратих го до асансьора и му пожелах успех за в бъдеще.

Лоран Гунел

Криворазбраната правда

Казват, че в съда справедливост не се получава; ако имаш късмет, най-доброто, което можеш да получиш, е отлично споразумение. В същото време има толкова други сфери на живота, в които със зъби и нокти отстояваме идеята за справедливост, разплата и доказване извън всякакво съмнение, че сме прави. Всеки, който е имал романтична връзка за повече от няколко месеца, познава онзи момент по време на спор, особено ако е с любим човек, когато осъзнаваш, че… слава богу… бурята е утихнала, постигната е някаква форма на разбирателство – може би временно примирие – и най-разумното, което можеш да направиш, е да държиш устата си затворена, да махнеш с ръка, да изгасиш лампата и да заспиш. Но в този миг нещо те кара да се обадиш отново, за да покажеш, че ти си бил прав, а партньорът ти е грешал – и целият ад се повтаря наново.

Не е изключено да пропилееш години живот, подхранвайки нуждата да получаваш потвърждение за правотата си или признание за понесеното от теб несправедливо отношение. В много семейства и в много части на света фамилните вражди са започнали толкова отдавна, че никой не си спомня първоначалната причина за раздора. Иронията е в това, че така ставаш жертва на още по-голяма несправедливост, тъй като се лишаваш от други важни за теб неща, каквато е тясната връзка с близки и приятели. Харесвам израза, с който в Южна Африка наричахме този вид саморазрушителни явления: „Ще си отреже носа, за да направи напук на лицето си.“

Древногръцкият майстор на парадокса, Хераклит, е казал, че човек не може да влезе два пъти в една и съща река, което ще рече, че светът се променя постоянно и по този начин всекидневно предлага нови възможности и ситуации. А за да се възползваме максимално от тях, трябва непрекъснато да разрушаваме старите категории и да формулираме нови. Много често най-оригиналните и интересни решения ни хрумват, когато възприемем „нагласата на начинаещия“, подхождайки със свеж поглед към новите предизвикателства. Това е крайъгълният камък на емоционалната пластичност.

Преди едно или две поколения обществото разделяше по полов признак различните дейности на „мъжки“ и „женски“. Сега обаче рискуваш да ти разбият носа за допускането на такова брутално разграничаване. По същия начин някои хора имат навика сами да се напъхват в определени категории, като не осъзнават собствената си стойност на индивиди и възприемат себе си ограничено и единствено като богаташ, дебелак, простак или атлет. Отдавна знаем, че да се самоопределяш като „жената на мистър Джоунс“ е ограничаващо и омаловажаващо твърдение. Но такива са също и „изпълнителен директор“, „пример за подражание“, „най-умното дете в класа“ и дори „куотърбек, спечелил Супер купата“. Всичко се променя. А за да сме сигурни, че ние също се променяме, се нуждаем от гъвкавост.

Емоционалната пластичност означава да осъзнаваш и приемаш всички свои емоции и дори да се учиш от най-трудните. Означава също и да преодолееш границите на условните и вродените когнитивни и емоционални реакции (твоите въдици), така че да живееш в сегашния момент с умението да тълкуваш обстоятелствата от настоящето, да реагираш подобаващо и накрая да действаш в съгласие с най-дълбоките си ценности.