fbpx

Категория: Робин Норууд

Публикувано на

Параноя на страстта – Характерни черти – IV част

13. Ако сте привлечена от хора с проблеми, които трябва да се разрешат, или сте оплетена в несигурни, хаотични и емоционално болезнени ситуации, вие избягвате да поемете отговорност към самата себе си и да се съсредоточите върху собствените си проблеми.

Ние интуитивно чувстваме какво преживява другият, разбираме от какво се нуждае или какво трябва да направи, докато връзката със собствените ни чувства е прекъсната и не сме способни да вземем правилно решение за важни страни от живота ни, които създават неприятности. Често не се познаваме, не знаем кои сме и ако ни застигнат тежки проблеми, няма да съумеем да запазим спокойствие, за да ги разрешим.

 
Това не означава, че няма да реагираме емоционално. Можем да заплачем и закрещим, да хленчим или скърбим. Но няма да използваме чувствата си, за да направим необходимия и верен избор в живота си.

 
14. Възможно е да проявявате склонност към временни депресии, които се опитвате да потиснете, като се отдавате на възбудата, породена от нестабилна връзка.

15. Не ви привличат внимателни, уравновесени, надеждни мъже, които проявяват интерес към вас. Такива „приятни“ мъже са ви скучни.

Неуравновесеният мъж е вълнуващ, ненадеждният – предизвикателен, непредвидимият – романтичен, незрелият – очарователен, мрачният – загадъчен. Избухливият мъж се нуждае от нашето разбиране, нещастният – от нашата утеха, неспособният – от насърчението ни, а студеният – от топлината ни. Но ние не можем да „определим“ мъж, който да е подходящ такъв, какъвто е, и ако той е мил и грижовен към нас, ние нямаме възможност да страдаме. За нещастие, ако не обичаме прекалено силно даден мъж, изобщо не сме в състояние да го обичаме.

 
Автор : Робин Норууд, „Параноя на страстта“

 

Публикувано на

Параноя на страстта – Характерни черти – III част

Днес отблизо ще разгледаме част три от книгата Параноя на страстта на Робин Норууд.

10. В една връзка живеете много повече с представата как би могла да се развие тя, отколкото с реалното ви място в нея.

Когато обичаме прекалено силно, живеем в измислен свят, в който мъжът, с когото сме много нещастни или много неудовлетворени, се е преобразил в мъжа, който без съмнение сме очаквали да стане или по-точно ще стане с наша помощ. Тъй като много малко знаем какво значи да сме щастливи в една връзка и какво означава някой да удовлетвори емоционалните ни нужди, този измислен свят е светът, до който се осмеляваме да се доближим най-близко, за да получим онова, което искаме. Ако до себе си имаме мъж, който въплъщава всичко, от което се нуждаем, за какво ни е тогава? Нали целият ни талант (и непреодолим импулс) да се притичваме на помощ няма къде да се прояви. Една голяма част от нашата самоличност ще престане да действа. Затова си избираме партньор, който не е това, което искаме да бъде, за да продължим да мечтаем.

11. Пристрастена сте към мъже и към емоционално страдание.

Както пише Стантън Пийл, авторът на „Любов и пристрастие“, „Пристрастието е нещо, което поглъща съзнанието на човека и подобно на аналгетичните средства облекчава чувството ни на тревога и болка. Може би нищо не поглъща съзнанието ни така напълно, както определен вид любовни взаимоотношения. Пристрастието към дадена връзка се характеризира с копнеж по успокояващото присъствие на другия… Вторият критерий е, че пристрастието намалява способността на човек да отделя внимание и да разрешава други проблеми в живота си.“
Като позволяваме на любимия мъж да ни обсеби, ние бягаме от болката, празнотата, страха и гнева си. Използваме взаимоотношенията ни като опиати, за да избегнем преживяванията си, когато останем сами. Колкото по-болезнени са взаимоотношенията с партньора ни, толкова по-голям смут внася той в нас. Една истинска тягостна връзка ни действа точно като опиат.

Без мъж, върху когото да се съсредоточим, ние се затваряме в себе си и често проявяваме много от физическите и емоционалните симптоми на състоянието, което съпътства отказа от опиати – повръщане, потене, треска, треперене, натрапчиви мисли, депресия, безсъние, страх и пристъпи на тревога. В стремежа си да облекчим тези симптоми ние се връщаме към последния си партньор или отчаяно търсим нов.

12. Има вероятност да сте предразположена емоционално, а нерядко и биохимически, към пристрастяване към опиати, алкохол и/или определени храни, особено сладките.

Рафинираната захар не е храна, а опиат. Тя няма хранителна стойност, а само празни калории. Прекомерната ѝ употреба може да внесе пагубна промяна в химията на мозъка – тя се превръща в субстанция, към която хората се пристрастяват.

Публикувано на

Параноя на страстта – Характерни черти – II част

5. Почти нищо не е много неприятно, не отнема много време или не струва много скъпо за вас, стига да „помогне“ на мъжа, с когото сте обвързана.

Идеята, залегнала в подобно подпомагане, е, че мъжът ще се промени в желаната от нас насока – ще стане такъв, какъвто искаме и имаме нужда да бъде, а за вас това ще бъде знак, че битката най-после е спечелена и сте получили онова, за което толкова дълго сте копнели.

6. Свикнала да не получавате любов в личните взаимоотношения, решена да чакате, надявате се и се опитвате още повече да се харесате.

Ако някоя друга жена с различни от нашите преживявания се окаже в подобно положение, тя би възкликнала: „Това е ужасно! Не мога повече да продължавам така!“ Нашата логика обаче е друга – щом все още не се чувстваме достатъчно щастливи, значи не сме направили достатъчно. Дебнем нюансите в поведението на партньора и търсим сигурния знак, че той най-накрая започва да се променя. Непрекъснато живеем с надеждата, че утре ще бъде по-различно. Всъщност да го чакаме да се промени е по-удобно, отколкото да променим себе си и живота си.

7. Готови сте да приемете основната отговорност, вината и обвиненията във всяка една връзка, много повече от 50%.

Порасли сме бързо и сме станали псевдовъзрастни много преди да сме били готови да поемем тежестите на тази роля. В същото време сме били доволни от властта, която семейството ни и другите са упражнявали над нас. Сега, вече възрастни, вярваме, че от нас зависи да върви добре една връзка и често се събираме с безотговорни, критикуващи партньори, които засилват това чувство. Станали сме специалисти по носенето на бреме.

8. Оценявате се пагубно ниско и дълбоко в себе си не вярвате, че заслужавате да сте щастлива. Напротив, смятате, че трябва да си спечелите правото да се радвате на живота.

Ако самите ни родители не са ни смятали достойни за любовта и вниманието им, как да вярваме, че наистина сме добри, почтени хора? Малцина от жените, които обичат прекалено силно, дълбоко в себе си са убедени, че заслужават да обичат и да бъдат обичани просто защото съществуват. Останалите сме сигурни, че сме обременени с грешки и недостатъци, които непременно трябва да изкореним. Живеем с чувство на вина, че имаме слабости, и с чувство на страх – да не излязат наяве. Затова усърдно се стараем да се покажем добри, защото не вярваме истински, че сме такива.

9. Отсъствието на необходимата сигурност в детството ви сега се проявява като отчаяна нужда да контролирате хората и ситуациите с оправданието да „бъдете полезна“.

Като се стараем да бъдем силни и в помощ на другите, ние се предпазваме от страха да не изпаднем под властта на някой друг. Затова и изпитваме потребност да се събираме с хора, на които можем да помогнем, за да чувстваме сигурност и надмощие.

Автор : Робин Норууд, „Параноя на страстта“

При въпроси, моля, свържете се с мен.

Публикувано на

Параноя на страстта – Характерни черти – I част


В предната част на „Параноя на страстта“ ви представих основните характерни черти на силно обичащите жени. За да разберете всяка една от тях и за да имате лекота при справянето с тях, днес ви представям първата от четири части, където ще намерите детайли, примери, обобщения.

 
1. Произхождате от дисфункционално семейство, в което емоционалните ви нужди не са били задоволявани.

Най-добрият начин да разтълкуваме тази черта ще ни даде отговорът на втората част – „… в което емоционалните ви нужди не са били задоволявани.“ Става дума не само за необходимостта ви от любов и привързаност. Въпреки че и това е изключително важно, още по-тревожен е фактът, че възприятията и чувствата ви по-скоро са били напълно пренебрегвани или отричани, отколкото приемани и подкрепяни. Пример: Родителите се бият. Детето е обзето от страх. То пита майка си: „Защо си ядосана на татко?“ Майка му отговаря: „Не съм ядосана“, ала външният ѝ вид издава колко е сърдита и ядосана. Малката вече е объркана, още по-изплашена и казва: „Чух те да крещиш“. Майка ѝ отвръща гневно: „Казах ти, не съм ядосана, но ако продължаваш така, наистина ще се ядосам!“ Това изпълва момиченцето със страх, смут, гняв и вина. Майка му е загатнала, че има погрешни възприятия, но защо тогава го изпълват страхове? Детето е изправено пред дилемата да избере: или то е право и майка му го лъже, или да си мисли, че греши във всичко, което вижда, чува и чувства. Често пъти то избира объркването, като изключва възприятията си, за да не изпитва неудобството да ги счита недействителни. Всичко това намалява способността на детето да вярва в себе си и в собствените си възприятия, отначало през детските години, впоследствие и в по-късна възраст, когато вече влиза в интимни отношения с някого.
 
2. След като не сте получили достатъчно родителски грижи, се опитвате косвено да запълните тази незадоволена нужда, като се превръщате в дарителка на обич, особено към мъже, които донякъде влизат в категорията на нуждаещите се.
 
Нас ни привличат нуждаещите се, съчувствено се оприличаваме с тях и страданието им и търсим начин да ги облекчим, за да уталожим и нашата болка. Най-силно ни привличат мъжете, които ни се струват нуждаещи се, и в това привличане, да си дадем сметка, се корени желанието ни да бъдем обичани и подкрепяни. Не е нужно мъжът непременно да е беден и болен. Той може просто да не бъде способен да общува с другите, да е студен, безчувствен, твърдоглав или егоист, мрачен или пък меланхоличен. Може да е малко див и безотговорен или да няма склонност да се обвързва и да бъде верен. Или пък ни уверява, че никога не е изпитвал обич към някого. В зависимост от миналото ни откликваме на различните видове неволи. Ние откликваме, но с убеждението, че този мъж има нужда от нашата помощ,  съчувствие и мъдрост, които ще улеснят живота му.
 
3. Тъй като навремето не сте успяла да промените родителите си, или поне този, на когото особено сте държала, в сърдечни и любещи покровители, за каквито сте копнеели, изпитвате огромно разбиране към познатия тип емоционално безразличен мъж, когото вероятно ще се опитате да промените чрез любовта си.“
 
Следва продължение …
 
Автор : Робин Норууд, „Параноя на страстта“

 

 
Публикувано на

Параноя на страстта

Никоя жена не е станала случайно такава – жена, която обича прекалено силно. Оформянето ѝ като женско същество в обществото и семейството поражда и съответните предсказуеми модели на поведение. Изброените по-долу характеристики са присъщи за жени, които обичат много, много силно – жени като Джил, а може би и като вас.
 
1. Характерното е, че произхождате от дисфункционално семейство, в което емоционалните ви нужди не са били удовлетворявани.
2. След като не сте получила достатъчно родителски грижи, се опитвате да запълните косвено тази незадоволена нужда, като се превръщате в дарителка на обич, особено към мъже, които в някаква степен са нуждаещи се.
3. Тъй като навремето не сте съумяла да промените родителите си, или поне този, на когото особено сте държала, в сърдечни и любещи покровители, за каквито сте копнеела, изпитвате дълбоко разбиране към познатия тип емоционално безразличен мъж, когото вероятно ще се опитате да промените чрез любовта си.
4. Основен мотив, за да предпазвате връзката ви от разпадане, е страхът да не бъдете изоставена.
5. Почти нищо не е много неприятно, не отнема много време или не струва много скъпо за вас, стига да „помогне“ на мъжа, с когото сте обвързана.
6. Свикнала да не получавате любов в личните си взаимоотношения, вие сте решена да чакате, надявате се и се стремите да бъдете харесвана повече.
7. Готова сте да поемете основната отговорност, вината и обвиненията във всяка една връзка – много повече от 50%.
8. Оценявате се пагубно ниско и дълбоко в себе си че вярвате, че заслужавате да сте щастлива. Напротив, смятате, че трябва да си спечелите правото да се радвате на живота.
9. Отсъствието на необходимата сигурност в детството ви сега се проявява като отчаяна нужда да контролирате хората и ситуациите с оправданието, че искате „да сте полезна“.
10. В една връзка живеете много повече с представата как би могла да се развие тя, отколкото с реалното ви място в нея.
11. Пристрастена сте към мъже и към емоционално страдание.
12. Има вероятност да сте предразположена емоционално и нерядко биохимически към пристрастяване към опиати, алкохол и/или определени храни, особено сладките.
13. Ако сте привлечена от хора с проблеми, които трябва да се разрешат, или сте оплетена в несигурни, хаотични и емоционално болезнени ситуации, вие избягвате да поемате отговорност към самата себе си и да се съсредоточите върху собствените си проблеми.
14. Възможно е да проявявате склонност към депресии, които се опитвате да потиснете, отдавайки се на възбудата от една нестабилна връзка.
15. Не ви привличат внимателни, уравновесени, отговорни мъже, които проявяват интерес към вас. Подобни „приятни“ мъже са ви скучни.
 
В настоящата книга ще анализираме какво значи да обичаме прекалено силно, защо е така, къде сме го научили и как да променим начина си да обичаме по-здравословно за самите нас.
 
Автор : Робин Норууд, „Параноя на страстта“
 
Публикувано на

Ирония на съдбата е, че ние жените сме в състояние да откликваме със съчувствие и разбиране на болката в нечий друг живот, а оставаме слепи за нашата собствена.

Ако да сме влюбени, означава да страдаме, това е признак, че обичаме прекалено силно.
Когато повечето от разговорите ни с близки приятели са за него, за проблемите му, за мислите му, за чувствата му и почти всяко наше изречение започва с „Той…“, това е признак, че обичаме прекалено силно.
Когато извиняваме мрачните му настроения, сприхавия му характер или ироничните му забележки с нещастното му детство и се опитваме да станел неговия психо-терапевт, това е признак, че обичаме прекалено силно.
Когато изучаваме някой „самоучител“, като подчертаваме всеки пасаж, който според нас би му помогнал, това е признак, че обичаме прекалено силно.
Когато не харесваме повечето от най-важните черти на характера му, но се примиряваме с тях, вярвайки, че е достатъчно да сме привлекателни и любещи и той ще поиска да се промени заради нас, това е признак, че обичаме прекалено силно.
Когато тази връзка ни излага на опасност емоционално и дори физически, това определено е признак, че обичаме прекалено силно.

Независимо от страданието и неудовлетвореността, до които води прекалено силната обич, това състояние е често срещано при повечето жени и ние почти не вярваме, че може да има и друг вид интимна връзка. Повечето от нас са обичали поне веднъж прекалено силно. В живота на немалко жени това е периодически повтаряща се тема. А някои до такава степен биват завладени и обсебете от партньора си, че дори разстройват работоспособността си.
В тази книга ще разгледаме задълбочено причините, поради които много жени, търсещи човека, който да ги обича, неизбежно попадат на трудни и безразлични партньори. Ще проучим и защо след като сме установили безперспективността на връзката ни, пак я приключваме трудно. А много често и обичта се превръща в много силна любов, когато партньорът ни се окаже неподходящ, нехаен, безполезен и не само не го напускаме, напротив – започваме още по-силно да го желаем и да имаме нужда от него. И тогава ще проумеем как желанието ни да обичаме, копнежът ни за обич и самото ни чувство, са се превърнали в пристрастеност.

Пристрастеността като понятие плаши. В съзнанието ни изниква представата за наркомани, игли, само-разрушителен живот… Думата не ни харесва и по никакъв начин не искаме да я свързваме с отношението ни към мъжете, които обичаме. Но много от нас са „наркоманизирани спрямо мъжете“ и подобно на всеки пристрастен към нещо, трябва да си признаем проблема, тежкия му характер, преди да започнем да се възстановяваме и да го преодоляваме.

Ако някога сте имали чувство, че сте обсебена от някой мъж, вероятно сте подозирали, че това може да се дължи не на любов, а на страх. Страх, че можем да останем сами, че не ще бъдем обичани, т.е. сме недостойни за любов, че ще ни пренебрегнат, изоставят или съсипят. И даряваме любовта си с отчаяната надежда, че нашият обект на чувствата ще поеме и грижата за страховете ни. Вместо това страховете – и обсебването ни – се задълбочават дотам, че да даваме любов в очакване на същото се превръща в движеща сила на живота ни. И понеже стратегията ни не дава резултат, ние засилваме любовта си. Обичаме прекалено силно.

Автор : Робин Норууд, „Параноя на страстта“
Снимка : www.pixabay.com