fbpx

Човешката отговорност

Много скоро след като страданията ми се увеличиха разбрах, че има два начина, с които можех да отговоря на тази ситуация: да реагирам с горчивина или да превърна страданието в съзидателна сила. Избрах втория.

МАРТИН ЛУТЪР КИНГ

Животът, нашият живот, се изгражда чрез отговорите, които даваме на съвкупността от изживяваните от нас обстоятелства. Животът е постоянен избор.

Способността да даваме тези отговори, „да поемаме отговорност“, определя в голяма степен не само развитието ни в ежедневието, но и бъдещите събития, нашето бъдеще, съдбата ни.

Отговорността ни предоставя прекрасен дар: да не се примиряваме. Да обмисляме и търсим, миг след миг, какъв отговор изисква от нас животът.

Изправени пред кризата, болката, изопачаването, низостта, отчаянието или загубата, разполагаме с балсама на нежността, търпението, усета, доверието, благодарността, щедростта, куража, намерението и много други нагласи, които можем да изберем отговорно, за да продължим да вървим и да градим качество.

В такъв случай, какво можем да направим, за да променим света, нашия свят, тук и сега? Просто да бъдем отговорни. И да добавим към тази отговорност една добра доза радост, добро настроение и любов. Тогава раят би се намирал на земята. Надявам се и очаквам следващите думи да ви вдъхновят за това.

 Да бъдеш човек означава да поемаш отговорност.

АНТОАН ДЬО СЕНТ ЕКЗЮПЕРИ

* * *

Последната човешка свобода е изборът на собственото ни отношение към всяко обстоятелство.

ВИКТОР ФРАНКЪЛ

* * *

Мъдростта не ни е дадена; трябва самите ние да я открием чрез пътуване, което никой не може да ни спести, нито да направи вместо нас.

МАРСЕЛ ПРУСТ

Обстоятелствата и ситуациите придават вкус на живота, но нашият ум решава какъв ще е този вкус.

ДЖОН ХОУМЪР МИЛЪР

* * *

Тъй като не мога да управлявам събитията, управлявам себе си.

МИШЕЛ ДЬО МОНТЕН

* * *

На един ученик, който постоянно се оплаквал от другите, Учителят казал:

Ако търсиш мир, постарай се да промениш себе си, а не останалите. По-лесно е да си сложиш чехли, отколкото да покриеш с килим цялата земя.

АНТЪНИ ДЕ МЕЛО

* * *

Ти си причината за почти всичко, което ти се случва.

ЕПИКТЕТ

Няма отчайващи ситуации, има само хора, които се отчайват в определени ситуации.

ТИБЕТСКА ПОГОВОРКА

* * * 

Човек посява мисъл и жъне действие.

Посява действие и жъне навик.

Посява навик и жъне характер.

Посява характер и жъне съдба.

ШИВАНАНДА

* * *

Всички искат да променят света, но никой не иска да промени себе си.

ЛЕВ ТОЛСТОЙ

* * *

Щастлив е денят, в който разбираш, че събитията не се дължат на инцидент, на времето или на късмета, а ти си този, който приближава или отдалечава всичко от себе си.

САРА БАН БРЕДНАХ

* * *

Никога не е късно да станеш това, което е трябвало да бъдеш.

ДЖОРДЖ ЕЛИЪТ

* * *

Да се примиряваш означава всекидневно да се самоубиваш.

ОНОРЕ ДЬО БАЛЗАК

* * *

Трябва да се превърнем в промяната, която търсим в света.

МАХАТМА ГАНДИ

* * *

Няма по-тежко бреме от нереализирания потенциал.

ЧАРЛЗ ШУЛЦ

* * *

Решенията са пантите на съдбата.

ЕДУИН МАРКАМ

* * *

Има начин да се направи и по-добре: намери го!

ТОМАС АЛВА ЕДИСЪН

* * *

Интелигентният егоизъм се състои в това да се стремиш другите да се чувстват много добре.

За да можеш по този начин и ти да се чувстваш малко по-добре.

ОСКАР УАЙЛД

* * *

Няма жалки роли, а само жалки актьори.

МИЛАН КУНДЕРА

* * *

Онова, от което наистина имаме нужда, е промяна в отношението си към живота. Трябва първо самите ние да разберем и след това да обясним на отчаяните, че всъщност важното е не да не очакваме нищо от живота, а че животът очаква нещо от нас. Трябва да престанем да си задаваме въпроси за смисъла му и, вместо това, да мислим за себе си като за хора, на които животът постоянно и непрекъснато задава въпроси. Нашият отговор трябва да е съставен не от думи, нито от медитация, а от конкретно поведение и действие. В крайна сметка, да живееш означава да поемеш отговорност за намирането на верния отговор на обстоятелствата, пред които си изправен, и да изпълняваш задачите, които животът постоянно възлага на всеки човек.

ВИКТОР ФРАНКЪЛ

* * *

Способността му да поема отговорности показва мярката на човека.

РОЙ Л. СМИТ

* * *

Ако не можеш да промениш съдбата си, промени нагласата си.

ЕЙМИ ТАН

* * *

Господари на съдбата си са само онези, които нищо не очакват от случайността.

МАТЮ АРНОЛД

Алекс Ровира

Какво не върви в живота ви?

– Какво не върви в живота ви? Здравето ви е добро. Какво не е наред? Работата? Любовта? Семейството?
Въпросът му беше директен, фиксираше ме с поглед и нямаше къде да се скрия, въпреки че и тонът, и очите му бяха доброжелателни. Чувствах се задължен да отговоря, да се разкрия пред един човек, когото не познавах допреди час.
– Не знам, да, бих могъл да бъда по-щастлив, и аз съм като всички останали, нищо особено.
– Не ви питам за другите, а за вас – отвърна спокойно той.
Този чичко започваше да ме дразни. Правя каквото искам и това не му влиза в работата, мислех си аз, чувствайки как гневът се надига в мен.
– Да речем, че щях да съм по-щастлив, ако си имах някого.
Защо ли му казах това? Гневът ми се обърна срещу мен. Наистина съм неспособен да не отговоря на зададен ми въпрос. Жалка история.
– Защо в такъв случай си нямате никого?
Настъпил бе моментът да взема решение, дори да не ме бива особено в това отношение – или го прекъсвам и си тръгвам, или играя играта докрай.
Чувам се как му отговарям:
– Иска ми се да имам, само че за целта трябва някоя жена да ме хареса.
– И какво ви пречи?
– Ами прекалено съм кльощав – изтърсвам, почервенял от яд и срам.

Бавно, почти шепнешком, но произнасяйки отчетливо всяка дума, той ми заявява:

– Вашият проблем не е във външния вид, а в ума ви.
– Не, не е в ума ми. Това е обективен и конкретен факт! Достатъчно е да ме качите на кантара или да измерите гръдната ми обиколка, или пък тази на бицепсите ми, и сам ще се уверите. И сантиметърът, и кантарът са напълно непредубедени. Не мога да им повлияя с объркания си и невротичен ум.
– Въпросът не е в това – отвръща той търпеливо, запазвайки непоклатимото си спокойствие.
– Лесно е да се каже…
– Вашият проблем не е във физиката ви, а в това как смятате, че я възприемат жените. Истината е, че дали се харесваме или не на другия пол, зависи в много малка степен от външния ни вид.
– Ако се осмеля да твърдя подобно нещо пред съседката ми, която тежи сто и двайсет кила и има нос като картоф, тя ще размаже по физиономията ми тройния „Биг Мак“, с който никога не се разделя, и ще го натиска, докато кетчупът запуши синусите ми.
– Никога ли не сте виждали хора, чийто външен вид се разминава доста с нормите за красота и които са създали двойка с личност с твърде привлекателна външност?
– Виждал съм, разбира се.
– Всъщност повечето хора с вашия проблем имат „нормална“ външност с някой и друг дребен недостатък, в който се вторачват. Прекалено тънки устни, по-големи уши, леко очертани бричове, малка двойна брадичка, по-едричък нос или обратното, твърде къс нос. Намират, че са прекалено ниски, прекалено високи, много дебели или много слаби, и накрая успяват да убедят самите себе си в това. Когато срещнат някой, които би могъл да ги хареса, те падат в плен на фикс идеята си – своя недостатък. Убедени са, че той или тя няма да ги хареса заради еди-кой си недостатък. И знаете ли какво се получава?
– Какво?
– Те са съвършено прави! Когато се изживяваме като грозници, и другите ни виждат такива. Убеден съм, че жените ви смятат за прекалено слаб.
– Хайде сега, чак пък толкова…
– Другите ни виждат такива, каквито се виждаме ние самите. Коя е любимата ви киноартистка?
– Никол Кидман.
– Как я намирате?
– Отлична актриса, една от най-добрите от нейното поколение. Обожавам я.
– Не, искам да кажа, физически.
– Прекрасна, страхотна, бомба.
– Сигурно сте гледали филма „Широко затворени очи“ на Стенли Кубрик.
– Нима гледате американски филми? Сателитна антена ли имате тук?
– Ако паметта не ме лъже, има една сцена с Том Круз, в която Никол Кидман е гола.
– Паметта не ви лъже.
– Идете до видеоклуба в Кута и изгледайте касетата с филма. Там има кабини за посетители, които нямат видео у дома. Когато стигнете до въпросната сцена, стопирайте кадъра и внимателно наблюдавайте.
– Нищо по-лесно от това.
– Забравете за момент, че става въпрос за Никол Кидман, представете си, че наблюдавате непозната жена, и я огледайте обективно.
– Да…
– Ще установите, че изглежда добре, че има красиво тяло, но че съвсем не е перфектна. Дупето ѝ е хубаво, но можеше да е по-закръглено, по-стегнато. Гърдите ѝ не са зле, но биха могли да бъдат по-едри, с по-мека извивка и малко по-високи, по-щръкнали. Ще установите също, че чертите на лицето ѝ са правилни и фини, но не я правят някаква изключителна красавица.
– Накъде биете?
– По света има десетки хиляди жени, които са също толкова красиви, колкото е Никол Кидман. Срещате ги всеки ден по улицата, без дори да ги забележите. Истинската ѝ сила е другаде.
– Така ли?
– Очевидно Никол Кидман е убедена, че е върхът. Сигурно вярва, че е обект на желание от страна на всеки мъж и че всички жени ѝ се възхищават или ѝ завиждат. Възприема се като една от най-големите красавици на света. Толкова силно го вярва, че другите я възприемат точно по същия начин.
– През 2006 година британското списание „Ив“ я обяви за една от петте най-красиви жени на света.
– Ето за това става дума.
– И как си го обяснявате?
– Че другите са склонни да ни възприемат по начина, по който се виждаме самите ние.
– Ясно.
– Хайде да направите един опит. За момент си представете нещо. Без значение дали е истина, или не. От вас се иска единствено да се убедите, че е истина. Готов ли сте?
– Сега, веднага ли?
– Да, сега. Затворете очи, ако ще ви е по-лесно.
– Окей, готово.
– Представете си, че сте неотразим красавец. Убеден сте, че оказвате страхотно въздействие върху жените. Вървите по плажа на Кута Бийч сред австралийските курортистки. Как се чувствате?
– Много, много добре. Напълно щастлив.
– Опишете ми походката си, стойката на тялото. Напомням ви, че се мислите за пръв красавец.
– Походката ми е… как да го кажа… по-скоро наперена, но и леко небрежна, отпусната.
– Опишете ми изражението на лицето си.
– Държа главата си високо вдигната, с поглед, отправен напред, на устните ми играе лека усмивка. Чувствам се уверен и не изпитвам и капка напрежение.
– Добре. Сега си представете как ви възприемат жените.
– Ясно как, оказвам им… как да го кажа… определено въздействие.
– Какво си мислят за гръдната ви обиколка или за тази на бицепсите ви?
– Ами… не обръщат особено внимание на тези неща.
– Отворете очи. Това, което жените харесват, е вашето излъчване, това и нищо друго. А то произтича директно от собствената ви представа за самия вас. Когато вярваме в нещо, свързано с нас, положително или отрицателно, без значение, ние се държим по начин, който отразява мисълта ни. Непрекъснато го доказваме на околните и дори отначало да е плод на въображението ни, впоследствие се превръща в действителност, както за околните, така и за нас самите.
– Възможно е. Започвам да схващам нещо, дори все още да е доста абстрактно.
– Постепенно ще се избистри. Поставям си задачата да ви разкрия с помощта на различни примери, че всъщност всичките ви изживявания се коренят в онова, в което вярвате.

Лоран Гунел

Помислете. Проверете. Променете. Започнете отначало.

Помислете. Проверете. Променете. Започнете отначало. Готово. Усмихнете се. Продължете напред.

Животът сред природата ни дава чудесни преживявания и безценни уроци. Екстремните ситуации ни карат да сграбчим възможностите, да се изправим срещу опасностите и да се доверим на инстинктите си, за да има всичко добър край. Но да живеем мотивирани от целите си, ежедневието ни да вдъхновява и нас, и околните – това може да бъде дори по-голямо предизвикателство…

Вдъхновяващите истории на Беър Грилс от приключенията му от всички точки на света включват и личните му житейски повели, които никога няма да забравите. Някои от тях могат да станат ваши собствени. Всички ние сме способни да живеем по-смело, отколкото си мислим, и междувременно да се забавляваме. Подгответе се за своето собствено велико приключение!

1. Мечтай!
2. Не слушай крадците на мечти
3. Просто започни…
4. Преследвай целта, а не парите
5. Бъди най-ентусиазираният човек, когото познаваш
6. Кажи „Да”
7. За да си смел, първо трябва да се страхуваш
8. Тези, които упорстват, са тези, които успяват
9. Онова малко „в повече”
10. Никога не се предавай
11. Няма по-добър учител от неволята
12. Опознай себе си
13. Не си ездач, ако не си падал от коня
14. Носи лек багаж
15. Изхвърли ненужния товар
16. Изхвърли тревогите
17. Палатките не се поправят от само себе си
18. Управлявай сам лодката си
19. Не предполагай
20. Мечтите изискват жертви
21. Провалът всъщност не е провал
22. Приеми „провала”
23. Цени пътуването, не крайната точка
24. Пази се от ССЗ
25. Спазвай правилото „СПаЗВаМ”
26. Вятърът и Слънцето
27. За да получиш, първо трябва да дадеш
28. Експертът трябва да е „на линия”, а не на върха
29. Инстинктът е „носът” на ума – довери му се
30. Бурите те правят по-силен
31. Скромността краси човека
32. Смей се на себе си
33. Избирай си добра компания
34. Намери си добър водач
35. Търси стимула
36. Понякога всички се борим с мотивацията
37. Бъди добър
38. Никой не се интересува колко знаеш, докато не покажеш,че те е грижа
39. Парите са като река, тe трябва да се движат
40. От тези, на които се дава много, се очаква още повече
41. Никога повече не работи!
42. Спри да се „опитваш”!
43. Промени речника си, промени отношението си
44. Нека планината ти дава сили
45. Нито един план не оцелява при първата битка с врага
46. Три ключови качества…
47. Бъди доброволец
48. Обърни се към зает човек!
49. Пътувай до Ню Орлиънс… всеки ден!
50. Бъди близо до земята
51. Скаутските правила за живота
52. Научи се на смелост
53. Използвай времето си мъдро
54. Грижи се за вещите си
55. Съотношението риск-резултат
56. Колебанието е слабост
57. Всеки път, когато изненадаш себе си, ти се вдъхновяваш сам
58. Не съди другите по общественото им положение
59. Материалните удобства са само временни
60. Не премисляй постоянно грешките
61. Напусни капана на удобството
62. Две уши, една уста
63. Остави другите да блеснат
64. Управлявай чрез личен пример
65. Храни се качествено, тренирай редовно
66. Волята за победа е нищо без волята да тренираш
67. Раздавай се!
68. Бъди бодър и в беда
69. Ако минаваш през ада, не спирай да се движиш!
70. Понякога е нужна само искра
71. Как говориш за другите говори за теб самия
72. Благодарност, благодарност, благодарност
73. Когато животът ти поднесе лимони, направи си лимонада
74. Криза = опасност + възможност
75. Светлината може да прозира само през пукнатия порцелан

Какво става с любовто след брака ?

Какво става с любовта след брака?

 Важна мисъл – 1 глава

Тъй като даваме и получаваме любов по различен начин, поддържането на любовта жива в нашия брак е трудно. Ако не осъзнаем как нашият партньор разбира любовта, бракът ни може да се пресуши и да не разберем защо. Трябва да разбираме първичния начин за възприемане на любовта у другия.

  1. Погледни назад към своето детство. Чувствал ли си се истински обичан от своите родители? Как най-вече са изразявали те любовта си? Въз основа на резултатите в твоя живот, какво влияние са оказали родителите ти върху начина, по който показваш любов към своя партньор?
  1. Направи списък на неуспехите и успехите на своите родители в изразяването на привързаност и приемане към теб. По какво прилича на начина, по който ти изразяваш привързаността си към своя партньор? Как твоите неуспехи несъзнателно отразяват неуспеха на твоите родители? А успехите?

  2. Може да не си престанал да изразяваш любовта си и все пак твоят брачен партньор да започне да реагира по-отрицателно с времето. Определи две проблемни области за последните дванадесет месеца: (1) положителни действия на любов, на които твоят партньор не е откликнал; (2) израз на раздразнение заради липсата на грижа, за което ти или не си предполагал, или дори не си съгласен. Какъв е действителният характер на проблема?

  3. В ретроспекция, кои важни книги, касети, статии и т.н. са повлияли за подобряване на живота помежду ви? Пробвай да си спомниш кога и как си се опитал да внедриш техните съвети. Къде си успял или си се провалил и защо? Изразявали ли са идеята за любовните езици?

  4. Помисли за времето, когато си изразявал любов под някаква форма и тя не е била приемана като любов, може би не е била отхвърлена, но не е била приета като жест на любов. Защо добрите намерения, искреността и дори действия не винаги са достатъчни?

Парадоксът на щастието

Парадоксът на щастието е, че съзнателният стремеж към него е фундаментално несъвместим със самата природа на щастието. Истинското щастие се ражда от отдаването на някаква дейност заради самата нея, а не поради външна причина, дори когато тази причина е нещо толкова чистосърдечно като желанието да бъдеш щастлив.

Стремежът към щастие създава очаквания, което потвърждава популярната фраза „Очакванията са сигурна гаранция за бъдещо недоволство“. Затова празниците и семейните събирания често се оказват разочароващи, да не кажа направо потискащи. Имаме толкова големи очаквания, които е почти невъзможно да бъдат оправдание.

В едно проучване участниците получават фалшива вестникарска статия, възхваляваща достойнствата на щастието, а друга, контролна група, в това време чете материал, в който изобщо не става дума за щастие. После и двете групи гледат избрани на случаен принцип видеоклипове, които са или весели, или тъжни. След края на „позитивния“ филм участниците, които се запознават предварително с преимуществата на щастието, се чувстват по-малко щастливи в сравнение с хората от контролната група, които са гледали същото видео. С отдаването на прекалено голямо значение на щастието се увеличават и очакванията им за това какъв „трябва“ да е животът, което ги прави по-уязвими за разочарованието.

В друго проучване участниците получават задачата да прослушат балета Пролетно тайнство на Стравински – музикално произведение, което е толкова нехармонично и дразнещо, че предизвиква безредици по време на дебюта си през 1913 година. Част от доброволците получават указанието да се опитат да се почувстват възможно най-щастливи, докато слушат музиката. Впоследствие те оценяват нивото си на щастие като по-ниско в сравнение с контролна група, която не била „по петите на Мистър Смайли“.

Настървеното преследване на щастието може също така да бъде изолиращо. Оказва се, че колкото по-високо хората поставят щастието в списъка на личните си цели, толкова по-самотни са в ежедневието си.

Обликът на щастието се определя и от специфичните културни различия, което създава риска да бъдеш щастлив по неправилния начин. В Северна Америка щастието зависи от личните постижения (в това число и удоволствието), докато в Източна Азия щастието се свързва със социалната хармония. Американците от китайски произход предпочитат усещането за удовлетворение, а онези с европейски корени залагат на вълнението. Японската култура е изградена въз основа на лоялността в тясната ѝ свързаност с чувството за вина, докато американската подхранва повече социално неангажирани емоции като гордост и гняв. За да бъдеш щастлив в дадена култура, чувствата ти до голяма степен трябва да бъдат в синхрон с нейната дефиниция за щастие.

С две думи преследването на щастието може да бъде не по-малко саморазрушително от „бутилирането“ и самонавиването, за които говорихме по-рано. Всички тези механизми за справяне произлизат от дискомфорта, който изпитваме спрямо негативните емоции, и от нежеланието ни да преживеем дори най-малкото страдание.

Д-р Сюзън Дейвид

Бог пътува винаги инкогнито

landscape-4208544_1920

— И виждаш ли, Алън, когато човек се чувства длъжен да не разочарова другите, да отговори по някакъв начин на очакванията им или пък да се съобрази с привичките им, е, това кара някои да бъдат много взискателни към нас, като че ли приемат за наше задължение да се подчиняваме на желанията им. Това всъщност им се струва съвсем нормално. Ако се чувстваш виновен, че си напуснал работа по-рано, то тогава началникът ти ще те кара да се чувстваш още по-виновен. И не е необходимо при това да е извратен. Вероятно несъзнателно усеща, че за теб е неприемливо да си тръгнеш по-рано, затова постъпката ти и за него става неприемлива. Ти предизвикваш реакцията му. Разбираш ли?

Не казах нищо. Останах смълчан, погълнат от елегантното движение на ръката му, която от известно време описваше малки кръгове с чашата, като бучките лед се въртяха в бърбъна, блъскайки се в стените на кристалния си затвор.

— Алън — продължи той, — свободата е в нас. Трябва да дойде от нас. Не очаквай да се появи някъде отвън.

Думите му отекнаха в мен.

Лоран Гунел

Не ограничавайте избора си

hands-1150073_1920
Преди няколко месеца случайно срещнах своя приятелка, която бе излязла на разходка с някакъв мъж. Първото, което забелязах в партньора ѝ, бе, че не е особено красив, нито добре облечен. Но после видях хубавите му интелигентни очи и смешните бръчки около тях. За краткия разговор между трима ни на ъгъла на улицата той ме впечатли с чара и загрижеността към приятелката ми. Тръгнах си много доволна, че е намерила толкова подходящ за нея човек.

Приятелката ми не е повърхностна, но явно се чувстваше неловко от това, какво ще си помислят хората, щом излиза с мъж, който не изглежда особено впечатляващ за околните. Дори без да казвам и дума, тя несъмнено разбра какво беше първото ми впечатление от него и ми се ще да бяхме достатъчно близки, за да ѝ кажа какво си помислих след като си поговорихме. Много мъчно ми стана, когато по-късно научих, че са скъсали. Но още повече се натъжих, когато на една вечеря се появи с убийствено красив мъж, който се отнасяше с нея като с не особено интелигентно дете на пет години.

Не съм пророк, но смятам, че щеше да е по-щастлива с мъжа, с когото беше, когато случайно я срещнах на улицата, макар да се налагаше да се понавежда, за да го целуне. Но непрекъснато се случва жени като нея да прекратяват страхотни връзки (или да ги убиват в зародиш), защото по някакви причини мъжът е „неподходящ“ — прекалено е нисък, не е достатъчно красив, не е добре облечен, умен или богат, расата или религията му не са “правилни“, прекалено е млад или стар.

Тези предразсъдъци не засягат само жените. Всъщност май за мъжете е още по-лошо. Когато пишех книгата, на „Бродуей“ даваха пиеса от Нийл ла Бют, болезнено озаглавена ,Дебелото прасе“. Разказваше се за мъж, който от страх какво ще си помислят хората, не може да излиза с жена с наднормено тегло, с която има страхотна връзка. Няма нужда да споменавам, че завършва лошо като всички класически трагедии.

Като лекар със сигурност мога да кажа следното: не можем да контролираме поведението на другите. Но ако приемете един съвет от тази книга, надявам се да е, че трябва да забравите всичките си предварително съставени представи за това, как трябва да изглежда вашият “принц“, на колко години да е, с какво да е облечен или за какво ще говори на вечеря; така вероятността да го намерите е много по-голяма.

Д-р Мариан Дж. Легато и Лаура Тъкър

Убеждението

Ако сте замръзнали в убеждението, че сте лоши или сте разочаровали другите, естествено,че ще се чувствате немотивирани да водите всекидневния си живот. Наскоро лекувах възрастна, самотна жена, която прекарваше дните си в леглото независимо от факта, че се чувстваше добре като пазарува, готви и общува с приятелите си. Защо? Тази приятна жена се държеше отговорна за развода на дъщеря си преди пет години. Тя обясни „Когато ги посещавах, трябваше да седна и да обсъдя нещата със зет си. Трябваше да го питам как вървят нещата. Вероятно можех да помогна. Исках, но не се възползвах от възможността. Сега чувствам, че съм се провалила.“ След като направихме преглед на нелогичното й мислене, тя незабавно се почувства по-добре. Тъй като беше човек, а не Господ, не можеше да се очаква от нея да предвижда бъдещето или да знае точно как да се намеси.

Автор : Дейвид Бърнс, „Да се чувстваш добре“