fbpx

Let’s talk about love…Или Няколко полезни факта за Любовта

🧚🏻‍♀️За мен днес е празника на Любовта – Любов към себе си, Любов към възможността да бъдеш автентичен и да правиш това, което знаеш, че ти носи удовлетворение, Любов в това да служиш на другите, Любов в това да си добър човек и да донесеш светлина , там където в момента е мрачно, Любовта зад всеки жест, на който казваме ДА.

🧚🏻‍♀️Не можеш да дадеш на друг човек това, от което имаш ти нужда – Извървях дълъг път докато разбера, че Любовта е вътре в мен и колкото повече я търся в други хора или обстоятелства, толкова по – нещастна ще бъде, защото се поставям в позиция на зависимост. Вие сте източник на всичко, за което се копнеете, във вас е топлината и прегръдката, която можете да си дадете още сега. Предложете си шанс да се видите по начин, който ви е бил чужд досега.

🧚🏻‍♀️Не можете да промените някого без той/тя да има нужда да се промени – Най-честото желание на мои клиенти е да променят половинката си. Записват се на сесия, разказват ми всичко, което не могат да кажат на глас вкъщи и после ме питат „Моля те кажи ми, какво да направя, че да спре да го прави това.“ Е, като за начало погледнете, какво вие бихте могли да подобрите, покажете желанието си за едно по-добро бъдеще, положете основата. Иначе винаги ще бъдете разочаровани.

🧚🏻‍♀️Опознайте човека до вас, с когото споделяш живота си по начина, по който бихте искали някой да опознае вас. Покаже един завиден интерес.

🧚🏻‍♀️Намерете Любовният езика на вас и вашият партньор и практикувайте ежедневно. Вижте по-долу стари мои публикации, в които съм представила моето разбиране за Петте езика на любовта или ми изпратете DM, за да ви изпратя презентация.
 

💕💖💕Вижте като линк предстоящ онлайн тренинг за Женската енергия и отношенията.

💕💖💕
 
💕💖💕3 целувки ни делят от един живот, изпълнен с Любов. 💕💖💕
 
 
💖Защо да ходя на терапия, ако всичко ми „върви“ в любовта?Ако днес ви попитам „Кой си ти?“, ще можете ли да ми отговорите точно и ясно, уверено? Ако не можете, как очаквате да привлечете стабилен партньор ? Нашите любовни отношения са перспективни, колкото е силна и отчетлива нашата представа за нас самите.💖

Тринадесета глава – Децата и езиците на любовта

Приложима ли е концепцията за езиците на любовта при децата?

Често задават този въпрос тези, които посещават семинарите ми за брака. Категоричният ми отговор е да. Когато децата са малки, не можете да разберете първичния им език на любовта, затова заливайте ги и с петте и със сигурност ще го налучкате. Но ако наблюдавате поведението им, ще научите първичния им език на любовта достатъчно рано.

Боби е на шест години. Когато баща му се връща от работа, Боби скача в скута му, протяга ръце и започва да си играе с косата на татко. Какво казва Боби на своя баща? „Искам да бъда докосван“ Той докосва баща си, защото самият той иска да бъде докосван. Първичният език на любовта на Боби най-вероятно е физическото докосване.

Патрик живее в съседство с Боби. Той е на пет години и половина и той и Боби често си играят заедно. Бащата на Патрик обаче среща друг сценарий, когато се връща от работа. Патрик казва развълнувано:

  • Татко, ела тук. Искам да ти покажа нещо. Ела тук. Баща му казва:
  • Почакай минутка, Патрик, искам да погледна вестника.

Патрик излиза за момент, но се връща след петнадесет секунди с думите:

  • Татко, ела в стаята ми. Искам да ти покажа сега, татко. Искам да ти покажа сега.

Баща му отвръща:

  • Само минутка, сине. Нека си довърша вестника.

Майката на Патрик го повиква и той хуква. Майка му казва, че баща му е уморен, затова нека го остави да почете вестника си няколко минутки. Патрик казва:

  • Но, мамо, аз искам да му покажа какво съм направил.

 Знам – казва майка му, – но нека татко почете няколко минутки.

Шестдесет секунди по-късно Патрик се връща при баща си и вместо да казва каквото и да е, скача върху вестника на баща си със смях. Баща му казва:

  • Какво правиш, Патрик? Патрик отговаря:
  • Искам да дойдеш в стаята ми, татко. Искам да ти покажа какво съм направил.

Какво иска Патрик? Пълноценно време. Той иска неразделеното внимание на баща си и няма да спре, докато не го получи, дори ако трябва да направи сцена.

Ако детето често ти прави подаръци, като ги увива в хартия и ти ги подарява с особен блясък в очите, първичният любовен език на детето ти вероятно е получаването на подаръци. То ти ги дава, защото желае да получава. Ако наблюдаваш как твоя син или дъщеря винаги се опитват да помагат на малкия си брат или сестра, това вероятно означава, че първичният му език на любовта е помагането. Ако той или тя често ти казват колко добре изглеждаш или каква добра майка или какъв добър баща си и колко добре си се справил, това е белег, че първичният му език на любовта са утвърждаващите думи.

Всичко това е на несъзнателно ниво за детето. Тоест детето не мисли непрестанно: „Ако аз дам подарък, родителите ми ще ми дадат подарък, ако за докосвам, ще бъда докосван“, но неговото поведение се мотивира от собствените му емоционални желания. Може би дъщеря ти е разбрала от опит, че когато прави или казва определени неща, обикновено получава определен отговор от родителите си. Така тя прави или казва това, което води до посрещане на собствената ѝ емоционална нужда. Ако всичко върви добре и емоционалните нужди на детето се посрещат, децата стават отговорни личности като възрастни. Но ако емоционалните нужди не се посрещат, те може да нарушат приетите стандарти като израз на гнева си към своите родители, които не са посрещнали техните нужди, и да потърсят любов на неподходящи места.

Д-р Рос Кембъл, психиатър, който най-напред ми заговори за резервоара с емоционална любов, казва, че през многото си години работа с подрастващи, които са допускали сексуално неправилно поведение, никога не е лекувал подрастващ, чийто емоционални нужди от любов са били задоволявани от неговите родители. Неговото мнение е, че почти всяко сексуално  неправилно поведение у подрастващите се корени в празния резервоар за емоционална любов.

Защо става така, че когато детето порасне, нашите утвърждаващи думи се превръщат в осъдителни думи?

Виждали ли сте това в своето общество? Тийнейджър бяга от дома. Родителите кършат ръце, като капват: „Как можа да постъпи така с нас след всичко, което сме направили за него?“ Но момчето е на шестдесет мили понадолу по пътя в офиса на някой психолог и казва: „Родителите ми не ме обичат. Никога не са ме обичали. Обичат по-големия ми брат, но мен не ме обичат.“ Обичат ли всъщност родителите този тийнейджър? В повечето случаи да. Тогава какъв е проблемът? Най-вероятно родителите изобщо не са се научили да изразяват любовта си на езика, който детето би разбрало.

Може би са купували ръкавици за ръгби и велосипеди, за да му покажат колко го обичат, но детето е викало: „Някой ще играе ли ръгби с мен? Някой ще кара ли колело с мен?“ Разликата между купуването на ръкавици за ръгби и да играеш ръгби с детето може да се окаже разликата между празен и пълен резервоар за любов. Родителите могат искрено да обичат децата си (повечето тях ги обичат), но искреността не е всичко. Трябва да се научим да говорим на първичния език на любовта на своите деца, ако искаме да посрещнем техните емоционални нужди от любов.

Нека разгледаме петте езика на любовта в контекста на любовта към децата.

Утвърждаващите думи

Родителите обикновено отправят утвърждаващи думи, когато детето е малко. Дори  преди  детето  да  започне  да  разбира  устната  реч,  родителите казват:

„Какво хубаво малко носленце, какви красиви очи, каква къдрава коса“ и т. н. Когато детето започне да пълзи, те аплодират всяко движение и отправят утвърждаващи думи. Когато започне да прохожда, като се държи за дивана, ние заставаме на един метър разстояние и казваме: „Хайде, хайде, хайде. Точно така! Върви. Точно така, върви .“ Детето прави половин стъпка и пада, а какво казваме ние? Не казваме: „Загубено дете, не можеш ли да вървиш?“ По-скоро казваме: „Браво, много добре!“ Така че то се изправя и опитва отново.

Защо става така, че когато детето порасне, нашите утвърждаващи думи се превръщат осъдителни думи? Когато детето е на седем, ние влизаме в стаята и му казваме да си прибере играчките в кутията за играчки. Дванадесет играчки лежат на пода. Връщаме се след пет минути и седем играчки са в кутията, а какво казваме ние? „Казах ти да прибереш тези играчки. Ако не прибереш тези играчки, Ще те…“ Ами онези седем играчки в кутията? Защо не кажем: „Да, Джони, сложил си седем играчки в кутията. Чудесно.“ Другите пет вероятно ще скочат в кутията! Когато детето порасне, сме склонни да го осъждаме за неуспехите му, вместо да го хвалим за успехите му.

За едно дете, чийто първичен език на любовта са утвърждаващите думи, нашите отрицателни, критични, изискващи думи всяват ужас в неговата психика. Стотици тридесет и пет годишни възрастни хора все още чуват осъдителните думи, изговорени преди двадесет години: „Дебела си, никое момче няма да иска да излиза с теб“, „Никакъв ученик не си. Все едно е дали ходиш на училище“, „Не мога да повярвам, че си такъв тъпак“, „Безотговорен си и нищо никога няма да постигнеш“. Възрастните се борят със самочувствието си и се чувстват необичани през целия си живот, когато първичният им език на любовта е атакуван по такъв вреден начин.

Пълноценно време

Пълноценното време означава да покажете внимание към детето си. За малкото дете това означава да седнете на пода и да търкаляте топката насам- натам с него. Говорим за игра с колички или кукли. Говорим за игра в пясъка и правене на пясъчни кули, да влезем в неговия свят, да вършим нещо с него. Може да се занимавате с компютри като голям човек, но вашето дете живее в детски свят. Трябва да слезете на нивото на своето дете, ако искате в крайна сметка да го отведете в света на възрастните.

Когато детето порасне и изгради нови интереси, трябва да влезете в тези интереси, ако искате да посрещнете нуждите му. Ако се занимава с баскетбол, поинтересувайте се от баскетбола, прекарвайте време да играете баскетбол с него, водете го на баскетболни мачове. Ако се занимава с пиано, може да ходите на уроци по пиано или да слушате с неразделено внимание понякога, докато се упражнява. Да отделяте на своето дете неразделеното си внимание, означава да казвате, че то ви интересува, че то е важно за вас, че ви харесва да бъдете с него. Доста възрастни хора, когато поглеждат назад към детството си, не си спомнят много от това, което са им казвали родителите, но си спомнят какво са правили родителите. Един голям човек каза: „Помня, че баща ми не пропусна нито един от мачовете ми в гимназията. Знаех, че се интересува от това, което правя.“ За този възрастен пълноценното време бе важен израз на любов. Ако пълноценното време е първичният език на любовта на вашето дете и вие говорите този език, големи са шансовете то да ви позволи да прекарвате пълноценно време с него, дори в тийнейджърските години. Ако не му отделяте пълноценно време в ранните години, то вероятно ще потърси вниманието  на своите приятели в подрастващите.

Години и ще се отвърне от родителите си, които по това време отчаяно ще желаят да бъдат повече време с децата си.

Получаване на подаръци 

Mнoгo родители и баби и дядовци говорят извънредно много езика на подаръците. Всъщност, когато човек посети магазините с играчки, се чуди дали родителите не вярват, че единственият език на любовта е този. Ако родителите имат пари, те са склонни да купуват много подаръци на своите деца. Някои родители вярват, че това е най-добрият начин да покажеш любов. Някои родители се опитват да наваксат при децата си това, което техните родители не могли да им осигурят. Но ако това не е първичният език на любовта на детето, подаръците ще бъдат с малък емоционален заряд м него. Родителят има добри намерения, но не посреща емоционалните нужди на детето чрез даването на подаръци.

Ако подаръците, които давате, се оставят настрани, ако детето рядко казва „благодаря“, ако детето не се грижи за подаръците, конто сте му дали, ако не цени тези подаръци, голяма е вероятността получаването на подаръци да не е неговият първичен език на любовта. Ако, от друга страна, вашето дете отговаря с много благодарности, ако то показва на другите подаръците си и разказва колко чудесен подарък сте му купили, ако се грижи за подаръка си, ако го поставя на видно място в стаята си и го лъска редовно, ако си играе с него често продължително време, тогава може би получаването на подаръци е неговият първичен език на любовта.

Ами ако имате дете, чийто първичен език на любовта е получаването на подаръци, но вие не можете да си позволите много подаръци? Спомнете си, не качеството или цената на подаръка имат значение, а «жестът има значение“. Много подаръци могат да бъдат направени ръчно и понякога детето цени този подарък много повече от скъпия фабричен подарък. Всъщност по-малките деца често биха си играли повече с кутията, отколкото с играчката, която е била в нея. Можете да намерите също изхвърлени играчки и да ги поправите. Процесът на поправяне може да стане проект едновременно и за родителите, и за детето. Не е нужно да имате много пари, за да осигурите подаръци на своето дете.

Дела на служение

Когато децата са малки, родителите непрестанно вършат дела на служение за тях. Ако не го правеха, детето би умряло. Къпане, хранене и обличане изискват все много работа през първите години от живота на детето. После идва готвенето, прането и гладенето. След това опаковането на обяда, воденето на училище и помощта за домашните. Такива неща се приемат за даденост от много деца, но за други деца това е израз на любов.

Наблюдавайте своите деца. Следете как изразяват любовта си към други. Това е насока за техния любовен език.

Ако детето ви често цени обичайните грижи, това е насока, че те са емоционално важни за него. Вашата помощ изразява за него любов по разбираем начин. Когато му помагате с някое училищно задание, това за него означава повече от добра оценка. Означава „Моят родител ме обича“. Когато поправяте колелото, правите нещо повече от това да го качите отново на седалката. Вие го изпращате с пълен резервоар. Ако вашето дете непрекъснато ви предлага да ви помага в работата, това вероятно означава, че в неговото съзнание това е начин да изразиш любов и „делата на служение“ най-вероятно са неговият първичен език на любовта.

Физическо докосване

Отдавна знаем, че физическото докосване говори емоционално на децата. Изследванията показват, че бебетата, които са държани в ръце, се развиват подобре емоционално от бебетата, които не са държани. Естествено много родители и други възрастни хора вземат малкото дете на ръце, прегръщат го, люлеят го, целуват го, притискат го и му говорят бебешки глупости. Много преди детето да разбере значението на думата любов, то се чувства обичано. Прегръдките, целувките, галенето, държането на ръката са все начини да се изрази любов към едно дете. Прегръдките и целувките за един юноша ще бъдат различни от прегръдките и целувките към едно малко дете. Вашият юноша може да не харесва такова поведение в присъствието на връстниците си, но това не означава, че не иска да бъде докосван, особено ако първичният му език на любовта е този.

Ако вашият тийнейджър редовно се появява зад вас и ви сграбчва в ръце, бута ви леко, хваща ви за глезена, когато вървите из стаята, това са все белези, че физическото докосване е важно за него.

Наблюдавайте децата си. Гледайте ги как изразяват любовта си към други. Това е насока за техния любовен език. Отбелязвайте нещата, които искат от вас. Много пъти техните желания ще бъдат в съответствие с любовния им език. Забелязвайте нещата, които най-много оценяват. Това са най-вероятно индикатори за техния първичен език на любовта.

Езикът на любовта на нашата дъщеря е пълноценно време, така че, докато растеше, тя и аз често се разхождахме заедно. По време ма гимназията, докато ходеше в Салемската академия, една от най-старите академии за момичета в страната, се разхождахме сред странните улички на стария Салем. Моравците възстановили селото, което е на повече от двеста години. Докато вървиш по калдъръмените улици, се връщаш към едно попросто време. Когато обикаляш древното  гробище, получаваш  чувство  за  реалност на  живота  и  смъртта. В онези години се разхождахме три следобеда седмично и дискутирахме надълго сред тази сурова обстановка.

Тя е лекар сега, но когато се прибира у дома, почти винаги казва:

  • Искаш ли да се разходим, татко? Никога не съм отказал на поканата й.

Синът ми никога не се разхожда с мен. Той казваше:

  • Да се разхождаш е глупаво! Не отиваме никъде. Ако ще ходим някъде, по-добре да отидем с колата.

Пълноценното време не е неговият първичен език на любовта. Като родители често се опитваме да поставяме всичките си деца в един и същи калъп. Ходим на конференции за родители или четем книги за родители, получаваме някои чудесни идеи и искаме да се приберем у дома и да ги приложим към всяко дете. Проблемът е, че всяко дете е различно и това, което говори за любов на едно дете, не говори за любов и на другото. Да принудиш едно дете да се разхожда с теб, за да прекарате пълноценно време заедно, не е израз на любов. Трябва да се научим да говорим на езика на своите деца, ако искаме да им покажем, че ги обичаме.

Вярвам, че повечето родители искрено обичат своите деца. Вярвам също, че хиляди родители не успяват да покажат любовта си по най-подходящия начин и хиляди деца в тази страна живеят с празен емоционален резервоар. Сигурен съм, че до голяма степен лошото поведение при децата и юношите се дължи на празен резервоар за любов.

Никога не е късно да започнеш да изразяваш любов. Ако имаш по-големи деца и осъзнаеш, че си им говорил на погрешния любовен език, защо не им го кажеш? „Знаеш ли, наскоро четох една книга как да изразяваме любовта си и осъзнах, че не съм изразявал любовта си към теб по най-добрия начин през годините. Опитвал съм се да показвам любовта си, като …, но сега разбирам, че това вероятно не е говорило за любов на теб, докато твоят любовен език вероятно е нещо различно. Мисля си, че твоят любовен език вероятно е … Знаеш ли, наистина те обичам и се надявам в бъдеще да мога да го изразявам по-добре.“ Може дори да им обясните петте езика на любовта и да обсъдите своя език на любовта, както и техния.

Може би не се чувствате обичани от по-големите си деца. Ако са достатъчно големи да разберат идеята за езиците на любовта, вашият разговор може да им отвори очите. Може да се изненадате от готовността им да започнат да говорят на вашия език на любовта и ако го направят, да се изненадате от това как вашите чувства и поведение към тях започват да се променят. Когато членовете на семейството започнат да говорят на своя език на любовта един на друг, емоционалният климат в семейството се влияе много силно.

Дванадесета глава – Да обичаш недостойния

Беше красива септемврийска събота. Жена ми и аз се разхождахме в градините Рейнолда, като се наслаждавахме на цветята, някои от които бяха донесени от различни места по света. Градините първоначално били изградени от Р. Дж. Рейнолдс, тютюневия магнат, като част от неговия имот. Те били част от Уейк Форест Юнивърсити. Тъкмо бяхме преминали покрай градината с розите, когато забелязах Ан, една жена, която бях започнал да съветвам преди две седмици, да се приближава към нас. Тя гледаше надолу към покритата с павета алея и сякаш беше дълбоко умислена. Когато я поздравих, се стресна, но погледна нагоре и се усмихна. Запознах я с Каролин и си разменихме някои обичайни вежливости. След това, без каквото и да е въведение, ми зададе един от найдълбоките въпроси, които някога съм чувал:

– Д-р Чапмън, възможно ли е да обичаш някого, когото мразиш?

Знаех, че въпросът е роден от дълбока болка и заслужава внимателен отговор. Знаех още, че ще се срещна с нея следващата седмица при следващата ѝ съветническа сесия при мен, затова казах:

Ан, това е един от въпросите, които предизвикват най-сериозен размисъл. Защо не поговорим за това следващата седмица?

Тя се съгласи и Каролин и аз продължихме разходката си. Но въпросът на Ан не ни напусна. По-късно, докато карахме към дома, Каролин и аз го обсъдихме. Размишлявахме над ранните дни от брака си и си спомнихме, че често сме изпитвали чувства на омраза. Осъдителните ни думи един към друг стимулираха болка, а по петите ѝ следваше гневът. Гневът, който задържаш в себе си, става омраза. Какво промени нещата за нас? И двамата знаехме, че можем да изберем да обичаме. Бяхме осъзнали, че ако продължава нашият модел да изискваме и да осъждаме, това ще разруши брака ни. За щастие ие след период от около година се научихме как да обсъждаме различията си, без да се осъждаме един друг, как да вземаме решения, без да разрушаваме единството си, как да даваме конструкции предложения, без да изискваме, и накрая как да говорим на първичния любовен език на другия. (Много от тези прозрения са записани в една по-ранна книга Toward a Growing Marriage, Moody Press),

Изборът ни да обичаме бе взет сред негативни чувства, които изпитвахме един към друг. Когато започнахме да говорим на първичния любовен език на другия, отрицателните чувства на гняв и омраза утихнаха.

Ситуацията ни обаче бе по-различна от тази на Ан. Каролин и аз бяхме готови да се учим и да растем. Знаех, че съпругът на Ан не беше готов за такова нещо. Тя  ми  бе  казала  предната  седмица, че  го  е  молила  да  се  срещне с брачен съветник. Беше го умолявала да прочете някоя книга или да изслуша касета върху брака. Но той бе отхвърлил всичките ѝ усилия за израстване. Според нея отношението му бе: „Аз нямам проблеми. Ти имаш проблеми.“ Според него той бе правият, тя грешеше – толкова прости бяха нещата. Чувствата ѝ на любов към него бяха убити през годините от неговата непрестанна критика и осъдителност. След десет години брак емоционалната ѝ енергия се бе изчерпала и самочувствието ѝ бе почти разрушено. Имаше ли надежда за брака на Ан? Можеше ли тя да обича един съпруг, който не пораждаше любов? Щеше ли той някога да ѝ отвърне с любов.

Знаех, че Ан е дълбоко религиозна и че посвещава редовно църква. Предположих, че може би единствената надежда за оцеляването на брака им бе нейната вяра. На следващия ден, като в ума ми беше Ан, започнах да чета разказа на Лука за живота на Христос. Винаги съм харесвал написаното от Лука, защото той е бил лекар и е обръщал внимание на подробностите, така че в своя първи век е написал един подреден разказ за ученията и живота на Исус от Назарет. В това, което мнозина наричат най-великата проповед на Исус, прочетох следните думи, които наричам най-голямото предизвикателство за любовта.

На вас, които слушате, казвам: Любете неприятелите си; правете добро на тия, които ви мразят; благославяйте тия, които ви кълнат; молете се за тия, които ви нанасят вреда… И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях. Понеже, ако любите само ония, които любят вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците любят ония, които тях любят.

Стори ми се, че това сериозно предизвикателство, написано преди две хиляди години, можеше да бъде насоката, която търсеше Ан. Но можеше ли да тя да я изпълни? Може ли изобщо някой да я изпълни? Възможно ли е да обичаш съпруга си, който е станал твой неприятел? Възможно ли е да обичаш някой, който те проклина, който се държи зле с теб и изразява чувства на презрение и омраза към теб? И ако тя можеше, щеше ли да има промяна от другата страна? Можеше ли нейният съпруг някога да се промени и да започне да изразява любов и грижа към нея? Бях удивен от следващите думи в Исусовата древна проповед: „Давайте и ще ви се дава: добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в скута; защото с Каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва“.

Възможно ли бе този древен принцип да обичаш незаслужаващия обич да даде резултат в един толкова безнадежден брак като този на Ан? Реших да опитам. Щях да приема като хипотеза, че ако Ан научи първичния любовен език на съпруга си и му говори достатъчно дълго, за да може неговата емоционална нужда от любов да бъде задоволена, в крайна сметка той ще ѝ отвърне със същото и ще започне да изразява любов към нея. Чудех се: Ще има ли резултат?

Срещнах се с Ан следващата седмица и отново я изслушах, докато тя съживяваше ужасите на своя брак. В края на своя синопсис тя повтори въпроса, който бе задала в градините Рейнолда. Този път го представи като твърдение:

  • Д-р Чапмън, просто не знам дали мога да го обичам отново след всичко, което е направил?
  • Говорила ли си с някоя от приятелките си за своята ситуация? – попитах аз.
  • С две от най-близките си приятелки – каза тя – и съвсем малко с някои други хора.
  • И каква беше тяхната реакция?
  • Да се махам – каза тя. – Всички ми казват да се махам, че той никога няма да се промени и че само продължавам агонията. Но, д-р Чапмън, просто не мога да го направя. Може би трябва, но някак си не мога да повярвам, че това е правилната стъпка.
  • Струва ми се, че си разкъсвана между религиозните си и нравствени възгледи, които ти казват, че е неправилно да прекратиш един брак, и емоционалната болка, която ти казва, че да се махнеш е единственият начин да оцелееш – казах аз.
  • Точно така, д-р Чапмън. Точно така се чувствам. Не знам какво да правя.

Когато (емоционалният) резервоар е почти празен… не изпитваме чувства на любов към своя партньор, а само празнота и болка.

“ Дълбоко ти съчувствам за тази борба – продължих аз. – Наистина се намираш в много трудна ситуация. Иска ми се да мога да ти предложа лесен отговор. За нещастие не мога. И двете алтернативи, които сподели, да напуснеш и да останеш, вероятно ще ти причинят много болка. Преди да вземеш това решение обаче, имам една идея. Не съм сигурен, че ще даде резултат, но ми се иска да опиташ. Знам от това, което си ми казвала, че религиозната ти вяра е важна за теб и че уважаваш много учението на Исус.

Тя кимна утвърдително. Продължих:

  • Искам да прочетеш нещо, което Исус някога е казал, и мисля, че има приложение към твоя брак.

Прочетох бавно и натъртено.

  • „На вас, които слушате, казвам: Любете неприятелите си; правете добро на тия, които ви мразят; благославяйте тия, които ви кълнат; молете се за тия, които ви нанасят вреда… И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях. Понеже, ако любите само ония, които любят вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците любят ония, които тях любят.“ Това звучи ли като описание на твоя съпруг?

Отнасял ли се е той с теб като враг, вместо като приятел? – попитах аз. Тя кимна утвърдително.

  • Проклинал ли те е? – попитах аз.
  • Много пъти.
  • Нанасял ли ти е вреда?
  • Често.
  • И казвал ли ти е, че те мрази?
  • Да.
  • Ан, ако си готова, бих искал да опитаме. Бих искал да видя какво ще стане, ако приложим този принцип в твоя брак. Нека обясня какво имам предвид.

Обясних на Ан концепцията за емоционалния резервоар и факта, че когато резервоарът е празен, както нейния, не ни остават чувства на любов към нашия партньор, а само празнота и болка. Тъй като любовта е такава дълбока емоционална нужда, липсата ѝ е вероятно нашата найдълбока емоционална болка. Казах й, че ако можем да се научим да говорим на първичния любовен език на другия, тази емоционална нужда може да бъде задоволена и отново да се зародят положителни чувства.

  • Разбираш ли? – попитах аз.
  • Д-р Чапмън, току-що описахте моя живот. Никога не съм го виждала толкова ясно преди. Някога бяхме влюбени, преди да се оженим, но скоро след брака слязохме от върха и така и не се научихме да говорим на любовния език на другия. Моят резервоар е празен от години, а сигурна съм и неговият. Д-р Чапмън, ако бяхме осъзнавали тази идея по-рано, може би всичко това нямаше да се случи.
  • Не можем да се върнем назад, Ан – казах аз. – Можем само да се опитаме да променим бъдещето. Вих ти предложил един шестмесечен експеримент.
  • Бих опитала всичко ~ съгласи се Ан.

Харесваше ми положителното ѝ отношение, но не бях сигурен дали разбира колко труден щеше да бъде експериментът.

  • Нека започнем, като определим целта – казах аз. – Ако след шест месеца се изпълни най-съкровеното ти желание, какво би било то?

Ан постоя, без да каже нищо известно време. После замислено промълви:

  • Бих искала Глен да ме обича отново и да го изразява, като прекарва време с мен. Бих искала да вършим нещата заедно, да ходим заедно на различни места. Бих искала да чувствам, че той се интересува от моя свят. Бих искала да си говорим, когато отиваме на ресторант. Бих искала той да ме изслушва. Бих искала да чувствам, че той цени идеите ми. Бих искала да ходим заедно на пътешествие и отново да се забавляваме. Бих искала да зная, че той цени брака ни повече от всичко. Ан се спря и после продължи:
  • От моя страна бих искала да имам топли, положителни чувства към него отново. Бих искала отново да се върне уважението ми към него. Бих искала да се гордея с него. В този момент не изпитвам тези чувства.

Аз си записвах, докато Ан говореше. Когато тя свърши, прочетох на глас какво бе казала.

  • Това звучи като доста висока цел – определих аз, – но наистина ли това искаш, Ан?
  • В момента това звучи повече като невъзможна цел, д-р Чапмън – отвърна Ан, – но точно това бих искала да видя, повече от всичко.
  • Тогава нека се уточним – казах аз, – че това ще бъде целта ни. След шест месеца искаме да видим как ти и Глен имате точно такива взаимоотношения на любов.

Сега ще ти предложа една хипотеза. Целта на нашия експеримент е да докажем дали хипотезата е вярна. Нека предположим, че ако ти говориш първичния любовен език на Глен последователно в продължение на шест месеца, някъде в този период неговата емоционална нужда от любов ще започне да бъде посрещана и той ще започне да отвръща с любов. Тази хипотеза се гради на идеята, че емоционалната нужда от любов е нашата най-дълбока емоционална нужда и когато тази нужда е задоволена, сме склонни да отвръщаме положително на човека, който я задоволява.

Продължих.

  • Разбираш, че тази хипотеза поставя цялата инициатива в твоите ръце. Глен не се опитва да работи за този брак. Ти го правиш. Тази хипотеза казва, че ако ти можеш да насочиш енергията си в правилната посока, има голяма вероятност Глен в крайна сметка да започне да отвръща със същото.

Прочетох третата част от проповедта на Исус, записана от лекаря Лука.

  • „Давайте и ще ви се дава: добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в скута; защото с Каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.“ Както аз разбирам това, Исус представя един принцип, не начин за манипулиране на хората. Казано най-общо, ако сме мили и любезни с хората, те са склонни да бъдат мили и любезни с нас. Това не означава, че можем да накараме някой да бъде любезен към нас. Ние сме независими. Така че можем да презрем любовта, да избягаме от любовта или дори да плюем в лицето на любовта. Няма гаранция, че Глен ще отговори с дела на любов. Можем само да кажем, че има голяма вероятност да го направи.

(Един съветник не може никога да предскаже с абсолютна сигурност отделното човешко поведение. Въз основа на изследванията и изучаването  на личността съветникът може само да предскаже как най-вероятно би реагирал някой в дадена ситуация.)

След като се съгласихме за хипотезата, казах на Ан:

  • Сега нека обсъдим твоя първичен любовен език и този на Глен. Смятам от това, което ми каза, че твоят първичен любовен език е пълноценното време. Ти как мислиш?
  • Така мисля, д-р Чапмън. В ранните дни, когато бяхме много време заедно и Глен ме изслушваше, прекарвахме много часове заедно, като вършехме заедно различни неща. Наистина се чувствах обичана. Повече от всичко ми се иска тази част от нашия брак да се върне. Когато прекарваме време заедно, чувствам, че той наистина ме обича, но когато винаги прави нещо друго, изобщо няма време да говорим, няма време да прави каквото и да е с мен, се чувствам така, сякаш бизнесът и другите цели са по-важни отколкото нашата връзка.
  • А какъв според теб е първичният любовен език на Глен? – попитах аз.
  • Мисля, че е физическото докосване и особено сексуалната част в брака. Знам, че когато се чувствах по-обичана от него и бяхме сексуално активни, той имаше различно отношение. Мисля, че това е неговият първичен любовен език, д-р Чапмън.
  • Оплаква ли се някога от това как му говориш?
  • Ами, казва, че не непрекъснато му натяквам. Казва също, че ме не го подкрепям, че винаги се противопоставям на идеите му.
  • Тогава нека приемем, че „физическо докосване“ е първичният му любовен език, а „утвърждаващи думи“ са вторичният му любовен език. Причината да предложа втория е факта, че ако се оплаква or отрицателни забележки, явно положителните думи имат значение за него.

Сега нека приемем план, за да изпитаме своята хипотеза. Да речем, че си отидеш у дома и кажеш на Глен: „Мислих много за нас и решнх да бъда подобра съпруга към теб. Така че, ако имаш предложения как бих могла да бъда по- добра съпруга, искам да знаеш, че съм отворена за това. Можеш да ми кажеш сега или да си помислиш за това и да ми кажеш какво мислиш, но наистина бих искала да се опитам да бъда по-добра съпруга.“ Какъвто и да е отговорът му, отрицателен или положителен, приеми го просто като информация. Това първоначално твърдение ще му покаже, че предстои да се случи нещо различно във вашите взаимоотношения.

После въз основа на твоите предположения, че първичният му любовен език е физическото докосване, и моето предложение, че вторичният му любовен език е може би утвърждаващите думи, насочи вниманието си към тези две области в продължение на един месец.

Ако Глен отвърне с предложение как можеш да бъдеш по-добра съпруга, приеми информацията  и я  внедри  в своя план.  Търси положителни  неща   в живота на Глен и му давай устно потвърждение за тези неща. Междувременно, спри всякакви устни оплаквания. Ако искаш да се оплачеш за нещо, запиши го в личния си бележник, вместо да го казваш този месец на Глен.

Започни да поемаш по-често инициативата за физическо докосване и сексуална близост. Изненадай го с агресивно поведение, а не като просто откликваш на неговите инициативи. Постави си за цел да имате сексуален контакт поне веднъж седмично първите две седмици и два пъти седмично следващите две седмици.

Ан ми беше казала, че тя и Глен правили секс само веднъж или два пъти през последните шест месеца. Предположих, че този план ще оттласне нещата от мъртвото дъно доста бързо.

Ако твърдиш, не имаш чувства, каквито всъщност нямаш, това е лицемерно… Но ако изразяваш жест на любов, който е насочен към доброто или удоволствието на другия, това е просто избор.

  • О, д-р Чапмън, това ще бъде трудно – каза Ан. – Толкова ми е трудно да откликвам сексуално на него, след като той ме пренебрегва непрекъснато. Чувствала съм се използвана, вместо обичана в секса. Той действа така, сякаш изобщо нямам значение за него през всичкото друго време, а след това иска да скоча в леглото и да използвам тялото си. Ненавиждам това и предполагам именно за това не правим секс често през последните няколко години.
  • Твоята реакция е била естествена и нормална – уверих аз Ан. – За повечето жени желанието за сексуална интимност с техните съпрузи произтича от чувството, че са обичани от тях. Ако се чувстват обичани, те желаят сексуална близост. Ако не се чувстват обичани, се чувстват използвани в сексуалния контекст. Ето защо да обичаш някой, който не показва обич към теб, е изключително трудно. То върви срещу естествените ни наклонности. Вероятно ще трябва да разчиташ много на Бога, за да направиш това. Може би ще ти е от помощ, ако отново прочетеш проповедта на Исус да обичаме своите неприятели, да обичаме тези, които ни мразят, да обичаме тези, които ни използват. И след това да помолиш Бога да ти помогне да приложиш на практика учението на Исус.

Виждах, че Ан следи думите ми. Главата ѝ леко кимаше. Очите ѝ ми казваха, че има много въпроси.

  • Но, д-р Чапмън, не е ли лицемерно да изразяваш любов сексуално, когато изпитваш отрицателни чувства към другия човек?
  • Може би ще е добре да правиш разлика между любовта като чувство и любовта като действие – казах аз. — Ако твърдиш, че имаш чувства,  каквито всъщност нямаш, това е лицемерно и такова лъжливо послание не е добър начин да се изградят близки взаимоотношения. Но ако изразяваш жест на любов, който цели доброто или удоволствие на другия, това е просто избор. Ти не претендираш, че действието произтича от дълбока емоционална връзка. Просто избираш да направиш нещо за негово добро. Мисля, че това е имал предвид Исус.

Със сигурност не изпитваме топли чувства към хората, които ни мразят. Това би било ненормално, но можем да вършим дела на любов към тях. Това е просто избор. Надяваме се, че такива любящи дела ще имат положителен ефект върху тяхното отношение, поведение и начина, по който се отнасят. Но поне сме избрали да направим нещо положително за тях.

Отговорът ми сякаш задоволи Ан, поне за момента. Имах чувството, че отново ще дискутираме това. Имах чувството също, че ако експериментът изобщо стартира, то ще бъде заради дълбоката вяра на Ан в Бога.

  • След първия месец — казах аз — искам да попиташ Глен как се справяш. Като използваш свои думи, попитай го: „Глен, помниш ли, преди няколко седмици ти казах, че ще се опитам да бъда по-добра съпруга? Искам да те попитам как според теб се справям.“
  • Каквито и да каже Глен, приеми го като информация. Може да отвърне саркастично, подигравателно или враждебно или може да реагира положително. Какъвто и да е отговорът му, не спори с него, а го приеми и го увери, че гледаш сериозно на това и действително искаш да бъдеш по-добра съпруга, така че ако той има допълнителни забележки, си готова да ги чуеш.

Следвай този модел на търсене на обратна връзка веднъж месечно в продължение на всичките шест месеца. Когато Глен ти отговори за първи път положително и каже: „Знаеш ли, трябва да призная, че когато за първи път ми каза как искаш да се промениш, се изсмях на идеята, но трябва да кажа, че сега нещата са много различни“, ще знаеш, че усилията ти достигат емоционално до него. Той може да отговори положително след първия месец или може би след втория или третия. Седмица след като получиш този положителен отговор, искам да отправиш молба към Глен – нещо, което би искала да направите заедно, свързано с твоя първичен любовен език. Например може да му кажеш някоя вечер: „Глен, помниш как играехме заедно скрабъл? Искаш ли да поиграем скрабъл четвъртък вечер. Децата ще спят при Мери. Мислиш ли, че това е възможно?“

Нека молбата бъде нещо конкретно, не общо. Не казвай: „Знаеш ли, искам да прекарваме повече време заедно“. Това е твърде общо. Как ще знаеш кога го е направил? Но ако изразиш молбата си конкретно, той ще знае точно какво искаш и когато го изпълни, ти ще знаеш, че е пожелал да направи нещо за теб.

Отправяй конкретна молба към него всеки месец. Ако я изпълни, добре, ако не я изпълни, пак добре. Но когато я изпълни, ще знаеш, че отговаря на твоите нужди. В този процес ти го учиш на своя първичен любовен език, защото желанията, които ще отправяш, ще бъдат в съзвучие с твоя любовен език. Ако той избере да показва любов на твоя първичен език, положителните ти емоции към него ще започнат отново да се възраждат. Емоционалният ти резервоар ще започне да се пълни и след време бракът ви всъщност ще се възроди.

  • Д-р Чапмън, бих направила всичко, ако това може да стане – каза Ан.

Може би е нужно чудо за твоя собствен брак. Защо не опиташ експеримента на Ан?

  • Не забравяй – отговорих аз, – че ще е нужна много тежка работа, но вярвам, че си струва да опиташ. Лично аз се интересувам да видя дали този опит дава резултати и дали хипотезата ни е вярна. Бих желал да се срещам редовно с теб по време на процеса – може би на всеки две седмици – и бих искал да записваш положителните утвърждаващи думи, които отправяш към Глен всяка седмица. Също така, бих искал да ми носиш списъка си с оплаквания, които записваш в своя бележник, но без да ги съобщаваш на Глен. Може би чрез оплакванията, които чувстваш, ще мога да ти помогна да се научиш да изразяваш своите разочарования и нещата, които те дразнят конструктивно, и искам ти и Глен да се научите да се справяте с тези дразнещи неща и конфликти. Но по време на този шестмесечен експеримент искам да си ги записваш, без да ги споделяш с Глен.

Ан си тръгна и аз вярвах, че тя е получила отговор на въпроса си: „Можеш ли да обичаш някого, когото мразиш?“

През следващите шест месеца Ан видя огромна промяна в отношението и поведението на Глен към нея. Първия месец той се държеше подигравателно и се отнасяше към всичко това несериозно. Но след втория месец даде положителна оценка на усилията й. През четвъртия месец отговаряше положително на всички нейни молби и чувствата ѝ към него започнаха да се променят драстично. Глен така и не дойде на консултация, но той изслуша някои от касетите ми и ги обсъди с Ан. Насърчих Ан да продължи да идва при мен, което правеше още три месеца след експеримента ни. И до днес Глен се кълне пред приятелите си, че върша чудеса. Аз знам всъщност, че любовта е тази, която върши чудеса.

Може би се нуждаете от чудо в своя брак. Защо не опитате с експеримента на Ан? Кажи на своя партньор, че си мислил за брака си и си решил да се справиш по-добре с посрещането на неговите/ нейните нужди. Попитай за предложения как можеш да се справяш по-добре. Неговите предложения ще бъдат насока за първичния му любовен език. Ако не отправи предложения, опитай се да разпознаеш любовния му език въз основа на нещата, за които се е оплаквал през годините. След това, в продължение на шест месеца, насочи вниманието си към този любовен език. В края на всеки месец искай обратна връзка как се справяш и за още предложения.

Когато твоят партньор ти посочи, че вижда подобрение, почакай една седмица и тогава отправи конкретна молба. Молбата трябва да е нещо, което наистина искаш той да направи за теб. Ако избере да го направи, ще знаеш, че отговаря на твоите нужди. Ако не уважи молбата ти, продължи да показваш любов. Може би следващия месец ще отговори положително. Ако твоят партньор започне да говори на твоя любовен език, като отговаря на твоите молби, положителните ти емоции към него ще се върнат и след време бракът ви ще се възроди. Не мога да гарантирам резултатите. Но десетки хора, които съм съветвал, са преживявали чудото на любовта.

Единадесета глава – Любовта променя всичко

Любовта не е единствената емоционална нужда. Психолозите наблюдават, че сред основните ни нужди са нуждите от сигурност, Самочувствие и значимост. Любовта обаче се преплита с всички тях.

Ако се чувствам обичан от своя брачен партньор, мога да се отпусна, да знам, че любимото същество няма да ми направи никакво зло. Чувствам се сигурен в присъствието му. Мога да посрещна много несигурности в професията си. Може да имам неприятели в други области от живота, но с партньора си се чувствам сигурен.

Самочувствието ми се подхранва от факта, че брачният ми партньор ме обича. В крайна сметка, ако той/тя ме обича, значи си струва да бъда обичан. Родителите ми може да са ми оставили негативни или несигурни послания за собствената ми стойност, но партньорът ми ме познава като възрастен човек и ме обича. Неговата любов изгражда самочувствието ми.

Нуждата от значимост е емоционалната сила зад голяма част от поведението ни. Животът ни се движи напред от желанието за успех. Искаме животът ни да струва нещо. Имаме собствена представа какво е да имаш значимост и работим здраво за постигането на своите цели. Чувството, че сме обичани от партньора си, подхранва чувството ни за значимост. Мислим така: Ако някой ме обича, значи имам стойност.

Имам стойност, защото стоя на върха на сътворения ред. Имам способността да мисля абстрактно, да предавам мислите си чрез думи и да вземам решения. Чрез написаните или записани думи мога да се възползвам от мислите на онези, които са били преди мен. Мога да се възползвам от опита на други, макар да са живели в различна епоха и култура. Преживявам смъртта на роднини и приятели и чувствам, че има съществуване зад материалното. Откривам. че във всички култури хората вярват в духовния свят. Моето сърце ми казва, че е вярно, дори ако умът ми, обучен на научни наблюдения, повдига критични въпроси. Имам стойност. Животът има смисъл. Има по-висша цел. Искам да го вярвам, но може да не почувствам тази значимост, докато някой не изрази любов към мен. Когато моят партньор с любов инвестира време, енергия и сили за мен, вярвам, че имам стойност. Без любов може да прекарам целия си живот в търсене на значимост, самочувствие и сигурност. Когато преживявам любовта, тя влияе положително на всички тези нужди. Вече съм свободен да развивам потенциала си. Чувствам се по-сигурен в своята стойност и мога вече да насоча усилията си навън, вместо да бъда обладан от собствените си нужди. Истинската любов винаги освобождава.

В контекста на брака, ако не се чувстваме обичани, различията се преувеличават. Започваме да гледаме един на друг като на заплаха за щастието си. Борим се за самочувствие и значимост и бракът става бойно поле вместо рай.

Любовта не е отговорът на всичко, но създава климат на сигурност, в който можем да търсим отговорите на онези проблеми, които ни притесняват. В сигурността на любовта едно семейство може да обсъжда различията си без осъждане. Конфликтите могат да бъдат разрешени. Двама души, които са различни, могат да се научат да живеят заедно в хармония. Откриваме как можем да извадим наяве най-доброто един от друг. Това е наградата на любовта.

Решението да обичаш своя партньор съдържа огромен потенциал. Ако се научим да говорим на неговия/нейния любовен език, ще направим този потенциал реалност. Любовта наистина „движи света“. Или поне така беше за Джийн и Норм.

Те бяха пътували три часа да дойдат в офиса ми. Беше явно, че Норм не се чувстваше удобно тук. Джийн му бе извила ръцете чрез заплахи, че ще го напусне. (Не ви предлагам този подход, но хората не винаги познават предложенията ми, преди да дойдат да ме видят.) Те бяха женени от тридесет и пет години и никога преди не бяха посещавали брачен съветник.

Джийн започна разговора.

– Д-р Чапмън, искам да знаете две неща от самото начало. Първо, нямаме парични проблеми. Чета в списанията, че обикновено парите са най-големият проблем в брака. Това не се отнася за нас. И двамата работихме сериозно през годините, къщата е изплатена, колите са изплатени. Нямаме парични проблеми. Второ, искам да знаете, че не се караме. Чувам приятелките ми да говорят за кавги през цялото време. Ние никога не се караме. Не помня кога за последен път сме спорили. И двамата сме съгласни, че да се спори е безплодно, затова не спорим. Като съветник бях доволен, че Джийн е разчистила пътя. Знаех, че се е насочила точно към въпроса. Беше ясно, че е обмислила началните си думи.

Искаше да е сигурна, че няма да се мотаем с несъществуващи проблеми.

Искаше да използва часа мъдро.

Продължи.

  • Проблемът е, че просто не чувствам мъжа ми да ме обича. Животът е рутина за нас. Ставаме сутрин и отиваме на работа. Следобед той си върши своята работа, а аз моята. Обикновено вечеряме заедно, но не разговаряме. Той гледа телевизия, докато аз ям. След вечеря си човърка нещо в мазето и след това заспива пред телевизора, докато му кажа, че е време да си ляга. Това е графика ни пет дни седмично. В събота играе голф сутринта, следобед работи в двора, а за вечеря в събота вечер отиваме на ресторант с едно друго семейство. Той разговаря с тях, но когато влезем в колата, за да се приберем, разговорът свършва. Щом се приберем, той заспива пред телевизора, докато стане време да си лягаме. В неделя сутрин отиваме на църква. Винаги ходим на църква в неделя сутрин, д-р Чапмън – наблегна тя.
  • После – каза тя – отиваме на обяд с приятели. След това се прибираме, той спи     пред    телевизора             през   всичкото  време   в   неделя   следобед.

Обикновено отново отиваме на църква неделя вечер, прибираме се у дома, ядем пуканки и си лягаме. Това е графика ни всяка седмица. Това е всичко. Просто сме като двама съквартиранти, които живеят в една и съща къща. Между нас няма нищо. Не чувствам той да показва някаква любов. Няма топлина, няма емоции. Всичко е празно, мъртво. Не мисля, че мога да продължавам да живея повече така.

В това време Джийн вече плачеше. Аз ѝ подадох кърпичка и погледнах към Норм. Първият му коментар бе:

-Нея разбирам.

След кратка пауза продължи.

  • Правил съм всичко, за да ѝ покажа, че я обичам, особено през последните две или три години, откакто се оплаква толкова за това. Сякаш нищо не помага. Без значение какво правя, тя продължава да се оплаква, че не се чувства обичана. Не знам какво друго да направя.

Усещах, че Норм е разочарован и отчаян. Попитах:

  • Какво правиш, за да покажеш любовта си към Джийн?
  • Ами например – каза той – прибирам се от работа преди нея и започвам да правя вечерята всяка  вечер.  Всъщност,  ако искате да знаете, почти  съм приключил с вечерята, когато тя се прибира, най-малко четири дни от седмицата. Миналата вечер излязохме да вечеряме навън. След вечеря мия чиниите три вечери в седмицата. Миналата вечер имах събрание, но три вечери аз мия чиниите след вечеря. Чистя с прахосмукачката, защото тя има болки в гърба. Върша всичката работа н двора, защото тя е алергична към цветния прашец. Сгъвам дрехите, когато излязат от сушилнята.

Продължи да ми разказва за другите неща, които прави за Джийн. Когато свърши, се запитах: Тази жена какво върши? За нея просто не бе останало нищо.

Норм продължи:

  • Правя всичко това, за да ѝ покажа, че я обичам, а ето я тук седи и говори на вас това, което говори на мен от две или три години – не чувствала, че я обичам. Не знам какво друго да направя за нея.

Когато се обърнах към Джийн, тя каза:

  • Д-р Чапмън, всичко това е хубаво. Но аз искам той да седне на дивана и да разговаря с мен. Ние просто не говорим. Не сме говорили от тридесет години. Той винаги мие чинии, чисти с прахосмукачката, коси тревата. Винаги прави нещо. Аз искам той да седне до мен на дивана и да ми отдели време, да ме гледа, да ми говори за нас, за нашия живот.

Джийн отново плачеше. Стана ми ясно, че нейният първичен любовен език е „пълноценно време“. Тя плачеше за внимание. Искаше да се отнасят с нея като човек, не като предмет. Заетостта на Норм не посрещаше емоционалните ѝ нужди. Когато продължих да говоря с Норм, открих, че той също не се чувстваше обичан, но просто не говореше за това. Мислеше така: „Когато си женен от тридесет и пет години, всичките ти сметки са платени и не се карате, за  какво  повече  да  мечтаеш?“ Дотук  беше  стигнал.  Но  когато  го попитах:

„Каква би била идеалната жена за теб? Ако можеше да си намериш идеалната жена, каква би била тя?“, той ме погледна в очите за първи път и попита:

  • Наистина ли искате да знаете?
  • Да – отговорих аз.

Той се изправи на стола, скръсти ръце на гърдите си. На лицето му разцъфна широка усмивка и каза:

  • Мечтал съм за това. Идеалната съпруга би била съпруга, която си е у дома следобеда и ми приготвя вечеря. Аз ще работя в двора, а тя ще ме повика за ядене. След вечеря тя ще измие чиниите. Вероятно ще ѝ помогна, но тя ще поеме отговорността. Ще шие копчетата на ризата ми, когато някое се скъса.

Джийн не можеше да се сдържа повече. Тя се обърна към него и каза:

  • Не вярвам на ушите си. Ти си ми казвал, че обичаш да готвиш.

  • Нямам нищо против да готвя – отвърна Норм, – но човекът ме попита каква е идеалната съпруга.

Знаех  без  повече  обяснения,  че  първичният  любовен  език  на  Норм  е „помагане“. Защо според вас Норм вършеше тези неща за Джийн? Защото това бе неговият любовен език. Според него по този начин показваш любов: като вършиш нещо за другия. Проблемът бе, че „вършенето на неща“ не бе нейният първичен любовен език. На нея той не говореше емоционално така, както щеше да говори на него, ако тя правеше всичко това за него.

Когато това просветна в ума на Норм, първото нещо, което изрече, бе:

  • Защо някой не ми каза истината преди тридесет години? Можех да сядам на дивана всяка вечер за петнадесет минути и да говорим, вместо да върша всичко това.

Той се обърна към Джийн и каза:

  • За първи път в живота си най-сетне разбирам какво имаш предвид, като кажеш „Не говорим“. Изобщо не разбирах това. Мислех си, че говорим. Винаги те питам: „Добре ли спа?“ Мислех си, че говорим, но сега разбирам. Искаш да сядам на дивана всяка вечер, да се гледаме в очите и да говорим. Сега разбирам какво имаш предвид и защо е толкова важно. Това е твоят емоционален любовен език и ще започнем още тази вечер. Ще сядам на дивана и ще отделям петнадесет минути всяка вечер до края на живота си. Можеш да разчиташ на това.

Джийн се обърна към Норм и каза:

  • Това би било вълшебно, а аз нямам нищо против да приготвям вечерята. Ще бъде готова по-късно от обичайното, защото се прибирам по-късно от теб. И с радост бих шила копчетата. Ти просто не ги оставяше на мен. Бих мила чиниите през останалата част от живота си, ако това ще те накара да се чувстваш обичан.

Джийн и Норм се прибраха у дома и започнаха да показват любов един към Друг на правилния любовен език. След по-малко от два месеца те караха втория си меден месец. Обадиха ми се от Бахамските острови, за да ми кажат каква радикална промяна е настъпила в техния брак.

Може ли емоционалната любов да се възроди в един брак? Вие кажете. Ключът е да научиш първичния любовен език на своя партньор и да решиш да говориш на него.

Десета глава – Любовта е избор

Как можем да говорим на любовния език на другия. когато сме изпълнени с болка, гняв и неприязън заради минали неуспехи? Отговорът на този въпрос лежи в основата на нашата човешка природа. Ние сме същества на избора. Това означава, че имаме способността да правим лош избор, както се случва на всички ни. Изричали сме сурови думи и сме вършили болезнени постъпки. Не се гордеем с този избор, макар да ни се е струвал оправдан за момента. Лошият избор в миналото не означава, че трябва пак да избираме неправилното в бъдеще. Вместо това можем да кажем: „Съжалявам. Знам. че съм те наранявал, но бих искал да направя бъдещето по-различно Бих желал да те обичам на твоя език. Бих искал да посрещна междите ти.“ Виждал съм бракове, които се спасяват на ръба. когато двамата изберат да обичат.

Любовта не изтрива миналото, но прави бъдещето различно. Когато изберем активното изразяване на любов на първичния език на своя партньор, създаваме емоционален климат, в който можем да се справим с миналите конфликти и неуспехи.

Брент бе в офиса ми, с каменно лице и безчувствен. Беше дошъл не по собствена инициатива, а по моя молба. Седмица по-рано жена му Беки бе стояла на същия стол, плачейки неудържимо. Между изблиците на сълзи успя да промълви, че Брент ѝ е казал как не я обича повече и как напуска. Беше смазана.

Когато възвърна самообладанието си, рече:

  • И двамата работихме здраво през последните две или три години. Знаех, че не прекарваме достатъчно време заедно, както някога, но си мислехме, че работим за обща цел. Не мога да повярвам какво ми казва сега. Винаги е бил толкова мил и внимателен човек. Той е такъв добър баща на децата ни, Продължи:
  • Как можа да го направи?

Слушах, докато разказваше за техните дванадесет Родини брак. Беше история, която бях чувал много пъти по-рано. Имало вълнуваща любов, оженили се във върха на своето „влюбване“ преминали през типичното пренастройвано през ранните дни на брака и тръгнали след американската мечта. В съответното време слезли от емоционалния връх на своето влюбване, но не се научили да говорят достатъчно добре на любовния език на другия. Тя бе живяла с полупълен резервоар за любов в продължение на няколко години. Но получавала достатъчно израз на любов, за да си мисли, че всичко е наред. Но неговият резервоар за любов бил празен.

Обещах на Беки, че ще се опитам да накарам Брент да разговаря с мен. Казах на Брент по телефона:

  • Както знаете, Беки се срещна с мен и ми разказа за своята борба и това, което става в брака ви. Искам да ѝ помогна, но за да го направя, трябва да знам какво мислите вие.

Той се съгласи без колебание и сега седеше в моя офис. Външният му вид беше в невероятен контраст с външния вид на Беки. Тя плачеше неудържимо, той беше стоик.

Имах чувството обаче, че бе преминал през плача преди седмици или може би месеци и това е бил вътрешен плач. Историята, която Брент ми разказа, потвърди подозренията ми.

  • Просто не я обичам вече – каза той. – Не съм я обичал от много време. Не искам да я нараня, но не сме близки. Връзката ни вече е празна. Не ми харесва да съм с нея вече. Не знам какво стана. Иска ми се да е различно, но не изпитвам нищо към нея.

Брент мислеше и чувстваше това, което стотици хиляди съпрузи са мислели и чувствали през годините. Именно умствената нагласа „Не я обичам повече“ дава на мъжете емоционалната свобода да търсят любов с някой друг. Същото се отнася за съпругите, които използват подобно извинение.

Съчувствах на Брент, защото и аз съм изпитвал същото. Хиляди съпруги и съпрузи са изпитвали същото – емоционална празнота, желание да вършат това, което трябва, нежелание да наранят когото и да е, но подтиквани от емоционалните си нужди да търсят любов извън брака. За щастие аз бях открил още в ранните години на собствения си брак разликата между „емоцията на влюбването“ и „емоционалната нужда“ да бъдеш обичан. Повечето хора в нашето общество не са научили още разликата. Филмите, сапунените сериали и романтичните списания са преплели тези два вида любов, като са задълбочили нашето объркване. Но всъщност става въпрос за две съвсем различни неща.

„Емоцията на влюбването“, която обсъдихме в глава 3, е на нивото на инстинкта. Това не е осмислено предварително чувство, то просто става в нормалния контекст на взаимоотношенията мъж- жена. Може да бъде подхранвано или задушено, но не произтича от съзнателен избор. То е краткотрайно (обикновено трае две години или по-малко) и сякаш изпълнява за човечеството същата функция като призива на мъжкаря за гъските.

Влюбването временно посреща емоционалната нужда от любов. То ни дава чувството, че някой се интересува от нас, че някой ни се възхищава и ни цени. Емоциите ни се издигат от мисълта, че друг човек ни възприема като номер едно, че той или тя е готов да посвети времето и енергията си изключително на нашата връзка. За един кратък период, колкото дълго трае, емоционалната ни нужда от любов е задоволена. Резервоарът ни е пълен; можем да завладеем света. Няма нищо невъзможно. За повечето хора това е първият път, когато са живели с пълен емоционален резервоар, и чувството е чувство на еуфория.

Посрещането нуждите на жена ми от любов е избор, който правя всеки ден. Ако познавам първичния ѝ любовен език и избера да говоря на него, ще посрещна най- дълбоките ѝ емоционални нужди и тя ще се чувства сигурна в моята любов.

След време обаче започваме да слизаме от тези висоти обратно към реалния свят. Ако нашият партньор се е научил да говори на първичния ни любовен език, нуждата ни от любов ще продължи да бъде задоволявана. Ако обаче той или тя не говори нашия любовен език, резервоарът бавно ще се изпразни и няма да се чувстваме обичани повече. Посрещането на нуждите на партньора със сигурност е въпрос на избор. Ако науча емоционалния език на съпругата си и го говоря често, тя ще продължи да се чувства обичана. Когато излезе от завладяващото чувство на влюбването, то едва ли ще ѝ липсва, защото резервоарът с емоционална любов ще продължи да се пълни. Но ако не съм научил първичния ѝ любовен език или съм решил да не говоря на него, когато слезе от емоционалните върхове, ще изпита естествените копнежи на непосрещнатата емоционална нужда. След няколко години живот с празен резервоар за любов, вероятно ще се „влюби“ в някой друг и цикълът ще започне отново.

Посрещането нуждите на жена ми от любов е избор, който правя всеки ден. Ако познавам първичния ѝ любовен език и избера да говоря на него, ще посрещна най-дълбоките ѝ емоционални нужди и тя ще се чувства сигурна в моята любов. Ако тя прави същото за мен, емоционалните нужди и на двама ни ще бъдат посрещнати и ще живеем с пълен резервоар. В състояние на емоционална задоволеност и двамата ще отдаваме творческата си енергия за много полезни проекти извън брака, като в същото време поддържаме брака си вълнуващ и развиващ се.

Като знаех всичко това, погледнах мъртвото лице на Брент и се запитах как мога да му помогна. Усещах в сърцето си, че вероятно вече се е забъркал с някое друго „влюбване“. Малко мъже, които страдат от празен резервоар за емоционална любов, напускат брака, докато нямат перспективи да посрещнат тази нужда някъде другаде.

Брент бе честен и ми разкри, че е влюбен в друга жена от няколко месеца. Надявал се, че чувствата ще отминат и че ще подобри нещата с жена си. Но ситуацията у дома се беше влошила, а любовта му към другата жена нараствала. Не можел да си представи, че може да живее без новата си любовница.

Съчувствах на Брент за дилемата. Той искрено не желаеше да нарани жена си и децата си, но в същото време чувстваше, че заслужава живот на щастие. Казах му статистиката за вторите бракове (60 процента завършват с развод). Той бе изненадан да чуе тези цифри, но бе сигурен, че ще се окаже сред успешните. Казах му за изследванията относно ефекта от развода при децата, но той бе убеден, че може да продължи да бъде добър баща на децата си и че те ще преживеят травмата на развода. Разговарях с Брент по въпросите на тази книга и му обясних разликата между влюбването и дълбоката емоционална нужда да се чувстваме обичани. Обясних му петте любовни езика и го призовах да даде още един шанс на брака си. През всичкото време знаех, че моя интелектуален и разумен подход към брака, сравнен с емоционалната превъзбуда, която той преживяваше, бе като противопоставяне на малокалибрен пистолет на автоматична картечница. Той изрази благодарност за моята загриженост и ме помоли да направя всичко възможно да помогна на Беки. Но ме увери, че не вижда надежда за брака си.

Месец по-късно Брент ми се обади по телефона. Той каза, че иска да поговори отново с мен. Този път, когато влезе офиса ми, бе явно разтревожен. Любимата му бе започнала да слиза от емоционалния връх и бе започнала да забелязва в Брент неща, които не харесва. Оттегляше се от връзката и той бе смазан. Сълзи се появиха в очите му, докато ми разказваше какво означавала тя за него и колко непоносима била мисълта за нейното отхвърляне.

Слушах състрадателно в продължение на час, преди Брант да ме помоли за съвет. Казах му колко съчувствам на болката му и му посочих, че изпитва естествената емоционална скръб от загуба, а също и че тъгата няма да си отиде за една седмица. Обясних му обаче, че преживяването е било неизбежно. Напомних му колко нетрайна е природата на влюбването и че рано или късно винаги слизаме от върха и стъпваме в реалния сеят Някои излизат от влюбването преди да се оженят, други след като се оженят. Тои се съгласи, че е по-добре рано, отколкото късно.

След известно време подхвърлих, че може би кризата е добро време той и жена му да идват редовно за брачна консултация известен период. Напомних му, че истинската трайна емоционална любов е избор и че емоционалната любов може да се върне в брака му, ако той и жена му се научат да показват любов един към друг на верния любовен език. Той се съгласи да идва на брачни консултации и девет месеца по-късно Брент и Беки напуснаха офиса ми с напълно възроден брак. Когато видях Брент три години по-късно, той ми каза, че има прекрасен брак и ми благодари, че съм му помогнал в критичен момент от живота му. Каза ми, че мъката по изгубването на другата жена си отишла преди повече от две години. Усмихна се и каза: .Резервоарът ми никога не е бил толкова пълен, а Беки е най-щастливата жена, която някога сте срещали“.

За щастие Брент се възползва от това, което аз наричам неравновесие във влюбването. С други думи, почти никога не се случва двама души да се влюбят един в друг в един и същи ден и почти никога не се разлюбват в един и същи ден. Не е нужно да си специалист социолог, за да откриеш тази истина. Просто се вслушай в кънтри песните. Любимата на Брент по някаква случайност бе престанала да бъде влюбена в доста подходящо време.

През деветте месеца, докато Брент и Беки идваха да се съветват, преминахме с тях през многобройни конфликти, които те никога не бяха разрешили. Но ключът за възраждането на техния брак бе откриването на първичния любовен език на другия и изборът да говорят често на този език.

Когато едно действие не идва естествено при теб, то е още по-силен израз на твоята любов.

Нека се върна на въпроса, който повдигнах в глава 9: .Ами ако любовният език на твоя партньор не е нещо, което идва естествено при теб?“ Често ми задават този въпрос на моите брачни семинари и моят отговор е: .Е, и?“.

Любовният език на жена ми е „помагане“ Едно от нещата, които правя редовно за нея като жест на любов, е почистването с прахосмукачката. Мислите ли, че почистването с прахосмукачката е нещо, което ми идва отвътре? Майка ми ме караше да чистя с прахосмукачката. През всичките години на прогимназията и гимназията не можах да ходя да играя футбол в събота, докато не почистя цялата къща с прахосмукачката. В онези дни си казвах: „Когато се махна оттук, едно от нещата, които няма да правя, е чистенето на къщата с прахосмукачката. Ще си намеря жена да прави това вместо мен.“

Но днес аз чистя къщата с прахосмукачката и то редовно. И има само една причина да чистя с прахосмукачката. Любовта. С никакви пари не можете да ме подкупите да чистя с прахосмукачка, но аз го върша от любов. Разбирате ли, когато едно действие не е естествено за вас, то е още по-голям израз на любов. Жена ми знае, че когато чистя с прахосмукачката, това е 100 процента чиста, неподправена любов и аз получавам признание за това!

Но някой казва: „Д-р Чапмън, това е различно. Аз знам, че езикът на моята съпруга е физическото докосване, а аз не съм от хората, които докосват. Никога не съм виждала майка си и баща си да се прегръщат. Те никога не са ме прегръщали, д-р Чапмън. Просто не съм от хората, които докосват. Какво да правя?“

Имаш ли две ръце? Можеш ли да ги съединиш? Сега представи си, че твоята съпруга е по средата и ти я придърпваш към себе си. Предполагам, че ако прегърнеш съпругата си три хиляди пъти, ще започнеш да се чувстваш по- удобно. Но в крайна сметка тук не търсим удобството. Говорим за любов, а любовта е нещо, което вършиш за някой друг, не нещо, което правиш заради себе си.  Повечето  от  нас правят  много  неща  всеки  ден, които  не ни  идват „естествено“. За някои от нас това е ставането рано сутрин от леглото. Защо? Защото вярваме, че това е нещо, което си струва да направим в този ден. И обикновено преди да свърши денят, се радваме, че сме станали сутринта. Действията ни предшестват емоциите.

Същото се отнася за любовта. Откриваме първичния любовен език на своя партньор и избираме да говорим на него, независимо дали това е нещо естествено за нас или не. Не се преструваме, че това предизвиква топли и вълнуващи чувства. Просто избираме да го правим заради него или нея. Искаме да посрещнем емоционалните нужди на своя партньор и правим стъпка към неговия любовен език. По този начин резервоарът му за емоционална любов се пълни и шансовете да отвърне със същото и да заговори на нашия език са по- големи. Когато го направи, емоциите ни се връщат и нашият резервоар с любов започва да се пълни. Любовта е избор. И всеки от партньорите може да започне процеса още днес.

Осма Глава – Любовен език №5 : Физическо докосване

Отдавна знаем, че физическото докосване е начин да покажем емоционална любов. Многобройни изследователски проекти в областта на детското развитие посочват следното заключение: бебета, които са държани в ръце, които са прегръщани и целувани, развиват много по-здравословен емоционален език от онези, които са оставяни дълго време без физически контакт. Значението на докосването на децата не е съвременна идея. През първи век юдеите, живеещи в Палестина, признавали Исус като голям учител и водели децата си при Него, „за да се докосне до тях“. Може би си спомняте, че учениците на Исус смъмриха онези родители, които мислеха, че Исус е прекалено зает за такива несериозни дейности.  Но  Писанието  казва,  че  Исус  се  възмути  от  учениците  и   каза:

„Оставете дечицата да дойдат при Мен и не ги спирайте; защото на такива е Божието царство. Истина ви казвам: който не приеме Божието царство като дете, той никак няма да влезе в него. И Той ги прегърна и ги благослови, като положи ръцете Си на тях.“ Мъдрите родители във всяка култура са докосващи родители.

Физическото докосване е също мощно средство за показване на брачна любов. Държането на ръката, целуването, прегръщането и сексуалната близост са все начини за изразяване на емоционална любов към партньора. За някои хора физическото докосване е техният първичен любовен език. Без него те не се чувстват обичани. С него емоционалният им резервоар е пълен и те се чувстват сигурни в любовта на своя партньор.

Древните са казали: „Любовта на мъжа минава през стомаха“. Много мъже са били „угоени до смърт“ от жени, повярвали на тази философия. Древните, разбира се, са имали предвид центъра на романтиката у един мъж. Би било по- точно да кажем: „Любовта на някои мъже минава през стомаха“. Спомням си съпруг, който казваше: „Д-р Чапмън, жена ми обича изисканата кухня. Прекарва часове в готвене. Прави едни такива изтънчени ястия. Аз ли? На мен ми стигат порция месо с картофи. Казвам ѝ да не си губи времето.

Аз обичам простата храна. Тя се обижда и казва, че не я ценя. Напротив, ценя я. Просто искам да направя живота ѝ по-лесен, за да не прекарва толкова време в кухнята за разни изтънчени неща. Тогава ще можем да прекарваме повече време заедно и тя ще има сили за някои други работи.“ Явно тези „други работи“ се били по-близо до сърцето на този мъж, отколкото изисканата кухня.

Съпругът на тази жена бе разочарован любовник. В семейството, където тя израснала, майка ѝ била чудесен готвач, а баща ѝ ценял усилията на майка й. Тя си спомняше как баща ѝ казвал на майка й: „Когато седна на такава маса, ми е толкова лесно да ти кажа колко те обичам“. Баща ѝ бил извор на положителни коментари към гозбите на майка й. Сами или пред други, той хвалел кулинарните ѝ умения. Тази дъщеря се учела от модела на майка си. Проблемът бил, че не се оженила за баща си. Съпругът ѝ имал различен любовен език.

В разговора си с този съпруг съвсем бързо открих, че тези „други работи“ означаваха секса. Когато жена му показвала желание за секс, той се чувствал сигурен в любовта й. Когато обаче, по Каквато и да е причина тя се дърпала от секса, всичките ѝ кулинарни умения не можели да го убедят, че тя наистина го обича. Той нямал нищо против изисканата храна, но в сърцето му тя не можела да замести онова, което той считал за „любов“.

Сексуалната близост обаче е само един от диалектите в любовния език на физическото докосване. От петте усещания докосването, за разлика от другите четири, не е ограничено в една зона на тялото. Миниатюрни чувствителни рецептори се намират навсякъде по тялото. Когато тези рецептори бъдат докоснати или натиснати, нервите носят импулси към мозъка. Мозъкът тълкува тези импулси и ние разбираме, че това, което сме докоснали, е топло или студено, твърдо или меко. То причинява болка или удоволствие. Можем също да го изтълкуваме като любящо или враждебно.

Физическото докосване може да изгради или да унищожи една връзка.

Може да изразява омраза или любов.

Някои части на тялото са по-чувствителни от други. Разликата се дължи на факта, че миниатюрните чувствителни рецептори не са разпределени равномерно по тялото, а са разположени на групички. Така например върхът на езика е много чувствителен на докосване, докато раменете отзад са най-малко чувствителни. Върховете на пръстите и върхът на носа са други много чувствителни области. Целта ни обаче не е да разберем неврологичната основа на чувството за докосване, а по-скоро психологическото му значение.

Физическото докосване може да изгради или да разруши една връзка. То може да изразява омраза или любов. За човека, чийто първичен любовен език е физическото  докосване,  посланието  ще  говори  много  по-силно  от  думите

„Мразя те“ или „Обичам те“. Шамар в лицето е много вреден за всяко дете, но може да се окаже унищожителен за дете, чийто първичен любовен език е докосването. Една нежна прегръдка говори за любов на всяко дете, но крещи за любов на детето, чийто първичен любовен език е физическото докосване. Същото се отнася и за възрастните.

В брака любовното докосване може да възприеме много форми. Тъй като рецепторите за докосване са разположени навсякъде по тялото, да докосваш любовно своя партньор където и да е може да е израз на любов. Това не означава, че всички докосвания се възприемат еднакво. Някои ще доставят повече удоволствие на твоя партньор от други. Най-добрият инструктор е собственият ти съпруг или съпруга, разбира се. В крайна сметка тя е тази, на която искаш да покажеш любов. Не настоявай да я докосваш по своя начин или когато на теб ти се иска. Научи се да говориш на нейния любовен диалект. Твоята любима може да намира едно докосване за неудобно или дразнещо. Да настояваш с тези докосвания означава да изразяваш обратното на любов. Това говори, че не си чувствителен към нейните нужди или че малко те интересува какво е приятно за нея. Не прави грешката да мислиш, че това, което носи удоволствие на теб, ще бъде приятно и за нея.

Любовните докосвания могат да бъдат много определени и да изискват пълното ти внимание – като разтриване по гърба или сексуална игра, която достига кулминацията си в сексуалния акт. От друга страна, любовните докосвания могат да бъдат подразбиращи се и да изискват само момент, като поставянето на ръка на раменете, докато наливаш чашата с кафе, или потъркване на тялото ти в неговото, докато се разминавате в кухнята. Ясните любовни докосвания явно изискват повече време, не само за самото докосване, но също за изграждането на разбиране как да изразяваш по този начин любовта си към своя партньор. Ако масажирането на гърба говори най-силно на твоя съпруг, тогава си струва да вложиш време, пари и енергия, за да се научиш да бъдеш добър масажист или масажистка. Ако сексуалният акт е първичният диалект на твоя партньор, струва си да четеш и обсъждаш изкуството на сексуалната любов. Това ще подобри твоето изразяване на любов.

Подразбиращите се любовни докосвания изискват малко време, но много мисъл, особено ако физическото докосване не е твоят първичен любовен език и ако не си израснал в „докосващо семейството“.

Да седите един до друг на един диван, докато гледате любимото си телевизионно предаване, не изисква допълнително време, но може да изразява на висок глас твоята любов. Докосването на партньора, докато минаваш през стаята, където той седи, отнема само секунда. Докосването един с друг, когато излизате от къщи или отново се връщате, може да включва само кратка целувка или прегръдка, но би говорило много на твоя партньор.

След като веднъж откриеш, че физическото докосване е първичният любовен език на твоя партньор, само въображението ти може да бъде ограничение за начините, по които изразяваш любовта си. Измислянето на нови начини и места за докосване може да бъде вълнуващо предизвикателство. Ако не ти е идвало на ум да „докосваш под масата“, може да откриеш, че това внася искра на вечерите навън. Ако не си свикнал да държиш ръцете на някого пред хора, може да откриеш, че това изпълва резервоара с емоционална любов на твоя партньор, когато пресичате паркинга. Ако обикновено не се целувате, когато влизате в колата, може да откриеш, че това дава допълнителна романтика на вашите пътешествия. Да прегърнеш съпругата си, преди тя да излезе да пазарува, може не само да даде израз на любовта ти, но и да я накара да се прибере по-рано. Опитай с нови докосвания на нови места и позволи на партньора си да сподели кое намира за приятно и кое не. Помни, той има крайната дума. Ти се учиш да говориш на неговия език.

Тялото е за докосване

Всичко от мен се намира в тялото ми. Да докосваш тялото ми означава да докосваш мен. Да се отдръпнеш от тялото ми означава да се отдалечиш от мен емоционално. В нашето общество здрависването изразява откритост и социална близост с другия човек. Когато, в редки случаи, някой откаже да подаде ръка, това изпраща послание, че нещата между двамата не са наред. Всички общества имат някаква форма на физическо докосване като средство за поздрав. Обикновеният мъж американец може да не се чувства удобно с европейската мечешка прегръдка и целувка, но в Европа това изпълнява същата функция като ръкостискането.

Има подходящи и неподходящи начини да докосваш членове на противоположния пол във всяко общество. Вниманието, което се обръща напоследък на сексуалното насилие, освети неподходящите начини. В брака обаче кое е подходящо и кое неподходящо докосване се определя от самата двойка в определени широки граници. Физическото насилие, разбира се, се смята недопустимо във всяко общество и се образуват социални организации в помощ на „битата съпруга и бития съпруг“. Явно телата ни са за докосване, не малтретиране.

Ако първичният език на твоята съпруга е физическото докосване, нищо не е по-важно от това да я държиш в ръцете си, когато тя плаче.

Тази епоха се определя като епохата на сексуалното отваряне и освобождение. С тази свобода демонстрирахме, че отвореният брак, където и двамата съпрузи са свободни да имат сексуална близост с други хора, е нещо интересно. Тези, които не се противопоставят на тази идея заради нравствени причини обаче, в крайна сметка се противопоставят заради емоционални причини. Нещо в нашата нужда за близост и любов не ни позволява да дадем на партньора си такава свобода. Емоционалната болка е дълбока и близостта се изпарява, когато осъзнаем, че партньорът ни има сексуална връзка с някого. Папките на брачните съветници са пълни със случаи на съпрузи и съпруги, които се опитват да преживеят емоционалната травма от изневерил партньор. Тази травма обаче е още по-сложна за онзи, чийто първичен любовен език е физическото докосване. Това, за което той копнее толкова дълбоко – любов, изразена чрез физическо докосване — сега е дадено на друг. Неговият емоционален резервоар от любов е не само празен, той е пръснат на парчета от експлозията. Нужни са сериозни поправки, за да бъдат посрещнати тези емоционални нужди.

Кризата и физическото докосване

Почти инстинктивно във време на криза се прегръщаме един друг. Защо? Защото физическото докосване е мощно средство за изразяване на любов. Във време на криза повече от всичко имаме нужда да се почувстваме обичани. Не само можем да променим събитията, но можем да оцелеем, ако се чувстваме обичани.

Всички бракове преминават през кризи. Смъртта на родители е неизбежна. Автомобилни  произшествия  осакатяват  и  убиват  хиляди  всяка   година.

Болестите не гледат кой какъв е. Разочарованието е част от живота. Найважното нещо, което можеш да направиш за своя партньор във време на криза, е да му покажеш любов. Ако първичният език на твоята съпруга е физическото докосване, нищо не е по-важно от това да я държиш в ръцете си, докато плаче. Думите ти могат да означават малко, но физическото ти докосване ще изрази твоята грижа. Нежните докосвания ще се помнят дълго след като кризата отмине. Неуспехът ти да докосваш може никога да не бъде забравен.

След първото си посещение в Уест Палм Бийч, Флорида, преди много години винаги с удоволствие приемам покани да водя брачни семинари в тази област. При един такъв случай срещнах Пит и Патси. Те не бяха родени във Флорида (като повечето хора), но бяха живели там двадесет години и наричаха Уест Палм свой дом. Семинарът ми бе спонсориран от една местна църква и докато пътувах от летището, пасторът ме информира, че Пит и Патси са помолили да отседна в техния дом. Опитах се да покажа интерес, но знаех, че такава молба обикновено означава съветване до късно през нощта. Предстоеше ми да преживея много изненади същата вечер.

Когато пасторът и аз влязохме в просторната, добре обзаведена къща в испански стил, ме запознаха с Патси и Марли, семейната котка. Докато оглеждах къщата, се досетих, че или бизнесът на Пит върви много добре, или неговият баща му е оставил огромно наследство, или пък безнадеждно е задлъжнял. По-късно разбрах, че първото ми предположение е вярното. Когато ми показаха стаята за гости, забелязах, че Марли, котката, се разполагаше като у дома си, изтегнала се на леглото, където щях да спя. Помислих си: Тази котка си е намерила стопаните.

Пит си дойде скоро след това, хапнахме чудесно и се съгласихме, че ще вечеряме след семинара. Няколко часа по-късно, докато вечеряхме заедно, все очаквах да започне съветническата сесия. Така и не започна. Открих, че Пит и Патси са чудесна щастлива брачна двойка. За един съветник това е необичайна гледка. Бях любопитен да узная тяхната тайна, но бях толкова уморен, пък и знаех, че Пит и Патси ще ме закарат до летището на следващия ден, затова реших да задам въпросите си, когато се чувствам по-бодър. Отведоха ме в стаята ми.

Марли, котката, беше достатъчно любезна да напусне, когато се настаних там. Като скочи от леглото, се отправи към друга спалня и след няколко минути вече бях под завивките. След кратък размисъл за събитията от деня вече навлизах в зоната на здрача. Точно преди да изгубя усещане за реалността, вратата на спалнята ми се отвори и едно чудовище скочи върху мен! Мувал бях за скорпионите на Флорида, но това беше доста голям скорпион. Без да имам време да мисля, сграбчих чаршафа, увит около тялото ми, и със смразяващ кръвта крясък запокитих чудовището към стената. Чух как тялото му удари стената и след това последва мълчание. Пит и Патси дотичаха по коридора, светнаха и всички погледнахме към… Марли, който стоеше безжизнен.

Пит и Патси не са ме забравили, а и аз не съм ги забравил. Чарли се съвзе след няколко минути, но повече не влезе в стаята ми. Всъщност Пит и Патси ми казаха по-късно, че Чарли никога повече не влизал в тази спалня.

След начина, по който бях малтретирал Чарли, не бях сигурен дали Пит и Патси ще искат да ме закарат до летището на следващия ден или дали ще проявят отново интерес към мен. Но страховете ми изчезнаха, когато след семинара Пит каза:

– Д-р Чапмън, бил съм на много семинари, но никога не съм чувал някой да обрисува Патси и мен толкова ясно като вас. Тази идея за любовните езици е вярна. Нетърпелив съм да ви разкажа нашата история!

Няколко минути след като казах довиждане на присъстващите на семинара, се оказахме в колата и се отправихме на четиридесет и пет минутното пътуване до летището. Пит и Патси започнаха да ми разказват историята си. В ранните години на своя брак те имали огромни трудности. А двадесет и две години преди това всичките им приятели казвали, че те са „съвършената двойка“. Пит и Патси със сигурност вярвали, че бракът им е „отреден от небето“.

Били израснали в една и съща общност, ходели в една и съща църква и завършили едно и също училище. Техните родители имали подобен начин на живот и ценности. Пит и Патси имали много общо. И двамата обичали да играят тенис и да пътуват с яхта, често разговаряли колко много са общите им интереси. Сякаш притежавали всички обичайни изисквания, които би трябвало да осигурят възможно най-малко конфликти в брака.

Започнали да излизат заедно през последната година на гимназията. Отишли в различни колежи, но успявали да се виждат поне един път месечно, а понякога и по-често. Към края на първата година били убедени, че са „един за друг“. И двамата се съгласили обаче първо да завършат колежа преди да се оженят. През следващите три години се радвали на идилични взаимоотношения. Единия уикенд той ходел в нейния град, на следващия уикенд тя посещавала неговия университет, третия уикенд двамата отивали при родителите си, но отново прекарвали повечето време заедно. Четвъртия уикенд на всеки месец се били съгласили да не бъдат заедно, за да имат свободата да развиват индивидуалните си интереси. Освен при особени събития като рождени дни например, следвали последователно тази схема. Три седмици след като той получил своята бизнес диплома, а тя диплома по социология, се оженили. Два месеца по-късно се преместили във Флорида, където на Пит предложили добра работа. Били на две хиляди мили от найблизките си роднини. Можели цял живот да се радват на

„меден месец“.

Първите три месеца били вълнуващи – пренасяне, търсене на нов апартамент, наслаждаване на живота заедно. Единственият конфликт, за който си спомняха, се отнасял за миенето на чиниите. Пит смятал, че неговият начин за извършване на това задължение е по-ефективен. Патси обаче не харесвала идеята. Накрая се съгласили, че този, който мие чиниите, ще го прави така, както му харесва, и конфликтът бил разрешен. Изминали около шест месеца от брака, когато Патси започнала да чувства, че Пит се отдръпва от нея. Работел все по-дълго, а когато се прибирал у дома, прекарвал значителна част пред компютъра. Когато накрая изразила на глас чувството си, че я избягва, Пит ѝ казал, че не я избягва, а просто се опитва да поддържа високо ниво в работата си. Казал й, че не разбира под какво напрежение се намира и колко важно е да се справиш добре в първата година от работата си. Патси не била доволна, но решила да му даде време. В края на първата година Патси била отчаяна.

Патси започнала да се запознава с жените, които живеели в съседство. Често, когато знаела, че Пит ще работи до късно, отивала да пазарува с някоя от приятелките си, вместо да се прибира веднага у дома след работа. Понякога не била у дома, когато Пит се прибирал. Това явно го дразнело и той я обвинявал, че е небрежна и безотговорна. Патси отвръщала: „Каквото повикало, такова се обадило. Кой е безотговорен? Та ти дори не ми се обаждаш и не ми казваш кога ще се прибереш. Как да съм тук да те чакам, когато дори не знам кога ще се прибереш? А и когато си тук, прекарваш всичкото време пред този глупав компютър. Ти нямаш нужда от жена, имаш нужда само от компютър!“

На което Пит отговарял на висок глас:

„Имам нужда от жена. Не разбираш ли? Точно там е проблемът. Наистина имам нужда от жена.“

Но Патси не разбирала. Тя била напълно объркана. В своето търсене на отговори отишла в градската библиотека и взела всички книги за брака, които намерила. „Бракът не е това“, мислела тя. „Трябва да намеря отговор за нашата ситуация.“ Когато Пит отивал в стаята с компютъра, Патси вземала книгата си.

Всъщност много вечери четяла до полунощ. На път към леглото Пит я забелязвал и правел саркастични коментари като: „Ако беше чела толкова в колежа, щеше да имаш само шестици“. Патси отвръщала: „Не съм в колежа. Сега съм в брака и ще се задоволя и с четворка.“ Пит си лягал, без да я погледне повече.

В края на първата година Патси била отчаяна. Вече му го била споменала, но този път спокойно казала на Пит:

  • Смятам да отида при брачен консултант. Ще дойдеш ли с мен? Но Пит отговорил:
  • Нямам нужда от брачен консултант. Нямам време да ходя на брачни консултанти. Не мога да си позволя брачен консултант.
  • Тогава ще отида сама – казала Патси.
  • Чудесно, и без това ти се нуждаеш от брачен консултант.

Разговорът приключил. Патси се чувствала съвсем самотна, но през следващата седмица си уговорила среща с брачен консултант. След три срещи консултантът се обадил на Пит и го попитал дали би дошъл да поговори с него за перспективите на своя брак. Пит се съгласил и изцелителният процес започнал. Шест месеца по-късно те напуснали офиса на съветника с нов брак.

Обърнах се към Пит и Патси:

  • Какво научихте от своите консултации, което преобърна брака ви?
  • В същността си, д-р Чапмън – каза Пит, — се научихме да говорим всеки езика на другия. Съветникът не използва този термин, но когато изнасяхте лекцията си днес, ми просветна. Умът ми се върна към онова време в брачната консултация и разбрах точно какво бе станало с нас. Накрая се научихме да говорим всеки любовния език на другия.
  • И какъв е твоят любовен език, Пит – попитах аз.
  • Физическото докосване — каза той без колебание.
  • Със сигурност физическото докосване – каза Патси.
  • А твоят, Патси?
  • Пълноценно време, д-р Чапмън. Точно за това копнеех в онези дни, когато той прекарваше всичкото време на работа или пред компютъра си.
  • Как научи, че физическото докосване е любовният език на Пит?
  • Беше нужно време – каза Патси. – Малко по малко това започна да излиза наяве по време на съветването. Отначало не мисля, че дори и Пит го осъзнаваше.
  • Права е – рече Пит. – Бях толкова несигурен в собственото си чувство за лична стойност, че ми бе нужна вечност да осъзная и призная, че нейната липса на докосване ме бе накарала да се отдръпна. Никога не ѝ бях казвал, че искам да бъда докосван, макар вътрешно да копнеех тя да се протегне и да ме докосне. Когато ходехме заедно преди брака винаги аз поемах инициативата за прегръдките, целувките, държането за ръце и т. н., но тя винаги откликваше с готовност. Чувствах, че ме обича. Но след като се оженихме, имаше моменти, когато търсех физическата ѝ близост, а тя не откликваше. Може би отговорностите на новата ѝ работа я уморяваха. Не знам, но го приемах лично. Чувствах, че не ме намира привлекателен. После реших, че няма да поемам инициативата, защото не исках да се чувствам отхвърлен. Затова изчаквах да видя колко време ще мине, преди тя да поеме инициативата за целувка, докосване или сексуална близост. Веднъж чаках шест седмици, преди тя изобщо да ме докосне. Струваше ми се непоносимо. Целта на моето отдалечаване бе да стоя настрани от болката, която изпитвах, когато бях с нея. Чувствах се отхвърлен, нежелан и необичан. Тогава Патси каза:
  • Нямах представа, че той се е чувствал така. Знаех, че не търси близостта ми. Не се целувахме и не се прегръщахме както преди, но смятах, че това е просто защото сме женени и това не е толкова важно за него вече. Знаех, че новата му работа му създава напрежение. Нямах представа, че иска да поема инициативата. Прав е. Минаваха седмици без да го докосна. Никога не ми беше идвало на ум. Приготвях храната, поддържах къщата чиста, грижех се за прането и се опитвах да не му се пречкам. Честна дума, не знаех какво друго може да се очаква от мен. Не разбирах неговото отдръпване или липсата му на внимание към мен. Не че не ми харесва докосването, просто то никога не е било толкова важно за мен. Прекарването на време с мен бе това, което можеше да ме накара да се чувствам обичана и ценена, неговото внимание. Наистина нямаше значение дали се прегръщаме или целуваме. Стига да ми отделяше от вниманието си, се чувствах обичана. Нужно ни бе доста време, за да открием корена на проблема, но след като открихме, че не посрещаме емоционалните си нужди от любов един на друг, започнахме да преобръщаме нещата. След като започнах да поемам инициативата да го докосвам физически, стана нещо невероятно. Неговата личност, духът му започна да се променя драстично. Имах сякаш нов съпруг. След като се убеди, че наистина го обичам, той започна да откликва все повече на моите нужди.
  • Държи ли все още компютър у дома? – попитах аз.
  • Да – отговори тя, – но рядко го използва и когато го прави, нямам нищо против, защото знам, че не е „женен“ за компютъра. Правим толкова неща заедно, че е лесно за мен да му дам свободата да използва компютъра, когато иска.
  • Това, което ме удиви на семинара днес – сподели Пит, – бе как лекцията ви за любовните езици ме върна към всички тези години. За двадесет минути казахте това, което ни отне шест месеца, да го научим.
  • Е – казах аз, — не е важно колко бързо учиш, а колко добре научаваш. А явно вие сте се справили добре.

Пит е един от многото хора, за които физическото докосване е първичният любовен език. Емоционално те копнеят техният партньор да се протегне и да ги докосне физически. Да прокара ръка в косата, да разтрие гърба, да ги хване за ръка, да ги прегърне, да правят секс – всички тези и други „любовни докосвания“ са емоционалната опора за този, чийто първичен любовен език е физическото докосване.

 

Какво става с любовто след брака ?

Какво става с любовта след брака?

 Важна мисъл – 1 глава

Тъй като даваме и получаваме любов по различен начин, поддържането на любовта жива в нашия брак е трудно. Ако не осъзнаем как нашият партньор разбира любовта, бракът ни може да се пресуши и да не разберем защо. Трябва да разбираме първичния начин за възприемане на любовта у другия.

  1. Погледни назад към своето детство. Чувствал ли си се истински обичан от своите родители? Как най-вече са изразявали те любовта си? Въз основа на резултатите в твоя живот, какво влияние са оказали родителите ти върху начина, по който показваш любов към своя партньор?
  1. Направи списък на неуспехите и успехите на своите родители в изразяването на привързаност и приемане към теб. По какво прилича на начина, по който ти изразяваш привързаността си към своя партньор? Как твоите неуспехи несъзнателно отразяват неуспеха на твоите родители? А успехите?

  2. Може да не си престанал да изразяваш любовта си и все пак твоят брачен партньор да започне да реагира по-отрицателно с времето. Определи две проблемни области за последните дванадесет месеца: (1) положителни действия на любов, на които твоят партньор не е откликнал; (2) израз на раздразнение заради липсата на грижа, за което ти или не си предполагал, или дори не си съгласен. Какъв е действителният характер на проблема?

  3. В ретроспекция, кои важни книги, касети, статии и т.н. са повлияли за подобряване на живота помежду ви? Пробвай да си спомниш кога и как си се опитал да внедриш техните съвети. Къде си успял или си се провалил и защо? Изразявали ли са идеята за любовните езици?

  4. Помисли за времето, когато си изразявал любов под някаква форма и тя не е била приемана като любов, може би не е била отхвърлена, но не е била приета като жест на любов. Защо добрите намерения, искреността и дори действия не винаги са достатъчни?

Петте езика на любовта – 1

japanese-cherry-trees-324175_1920

 

Какво става с любовта след сватбата?

На около десет хиляди метра височина, някъде между Бафъло и Далас, той остави списанието в джоба на предната седалка, обърна се към мен и попита:

„Какво работите?“

„Брачен съветник съм и водя семинари за обогатяване на брачните взаимоотношения“ – отвърнах направо.

„Отдавна исках да поговоря с някого за това“ – каза той. – „Какво става е любовта, след като се ожениш?“

Изоставих надеждите си да подремна и попитах: „Какво имате предвид ?“

“ Ами – започна той, – женил съм се три пъти и всеки път преди да се оженим беше чудесно, но някак си след сватбата всичко се объркваше, Цялата любов, която аз бях изпитвал към нея и любовта, която тя сякаш изпитваше към мен, се изпаряваше. Аз съм доста интелигентен човек. Управлявам успешен бизнес, но това не го разбирам.“

„Откога сте женен?“ – попитах.

„Първия път трая около десет години. Втория път бяхме женени три години, а последния – почти шест години.“

„Веднага ли   се   изпаряваше   любовта  след   сватбата   или   изчезваше постепенно?“ – попитах аз.

„Ами, втория път нещата тръгнаха зле от самото начало. Не знам какво стана. Наистина мислех, че се обичаме, но меденият месец бе пълен провал и така и не се оправихме след това. Бяхме ходили заедно преди това шест месеца. Беше шеметен романс. Наистина беше вълнуващо! Но след брака се превърна в борба от самото начало. В първия ми брак изкарахме три или четири хубави години преди да се роди бебето. След като се роди, имах чувството, че цялото ѝ внимание е в бебето и нямах повече значение за нея. Сякаш единствената ѝ цел в живота бе да си има бебе и след като то се появи, нямаше повече нужда от мен.“

„Казахте ли ѝ това?“ — попитах аз.

„О, да, казах ѝ. Тя ми отвърна, че не съм наред. Каза, че не разбирам какво напрежение е да бъдеш бавачка по двадесет и четири часа на ден. Каза, чe трябвало да я разбирам повече и да ѝ помагам повече. Наистина се опитвах, но май нямаше никаква промяна. След това просто все повече започнахме да се отчуждаваме. След известно време изобщо не остана любов, само мъртвило. И двамата бяхме съгласни, че с брака ни е приключено. Последният ми брак? Наистина мислех, че ще бъде различно. Бях разведен от три години. Ходихме заедно две години. Мислех, че наистина знам какво правя, и смятах, че може би за първи път разбирам какво означава да обичаш някого. Наистина чувствах, че тя ме обича.“

„След сватбата мисля, че се промених. Продължих да ѝ показвам любов, както преди брака. Казвах ѝ колко е красива. Казвах ѝ колко я обичам. Казвах ѝ колко съм горд, че съм ѝ съпруг. Но няколко месеца след брака тя започна да се оплаква: отначало за дребни неща – например, че не изхвърлям боклука или че не си прибирам дрехите. После започна да се нахвърля върху характера ми, да ми казва, че не можела да ми има доверие, да ме обвинява, че не съм ѝ верен. Виждаше само лошото. Преди брака никога не бе гледала лошото. Беше изключително утвърждаваща личност. Това беше едно от нещата, които ме привлякоха у нея. Никога не се оплакваше от нищо. Всичко, което правех, бе чудесно, но щом се оженихме, сякаш нищо не вършех както трябва. Честно, не знам какво стана. Накрая любовта ми към нея охладня и започнах да я ненавиждам. Тя явно не ме обичаше повече. Съгласихме се, че няма полза да продължаваме да живеем заедно, така че се разделихме.“

„Това бе преди година. Затова въпросът ми е: какво става с любовта след брака? Обичаен ли е моят случай? Затова ли има толкова разводи в страната ни? Не мога да повярвам, че три пъти ми се случи. А тези, които не се развеждат, дали се научават да живеят с празнотата или любовта наистина остава жива в някои бракове? Ако е така, как?“

Въпросите на приятеля ми в самолета са въпроси, които задават хиляди женени и разведени хора днес. Някои питат приятелите си, други питат психотерапевтите и духовниците, а някои питат себе си. Понякога отговорите са поднесени на жаргона  на психологическите изследвания   и   са   почти неразбираеми. Понякога са свързани с хумор и фолклор. Повечето от вицовете и поговорките съдържат някаква истина, но са като аспирин за болен от рак човек. Желанието   за   романтична   любов   в   брака   е   дълбоко   вкоренено   в психологическата ни нагласа. Почти всяко популярно списание съдържа поне една статия във всеки брой със съвети как да запазим жива любовта в брака. Изобилстват книги на тази тема. Телевизията и радиото говорят много за   това.

Да запазим любовта жива в брака си е сериозна работа.

С всички книги, списания и практическа помощ, която съществува, защо толкова малко семейства са открили тайната как да запазят любовта жива след сватбата? Защо става така, че едно семейство може да посещава курсове за добро общуване, да слуша чудесни идеи как да подобри общуването и след това да се върне у дома и да открие, че изобщо не може да приложи моделите на общуване, които са били демонстрирани? Как става така, че четем статия в списание със заглавие „101 начина да изразите любовта към партньора си”, избираме два или три, които ни се струват особено подходящи, опитваме ги, а партньорът дори не забелязва усилията ни? Отказваме се от останалите 98 начина и се връщаме към обичайния си живот.

Трябва да сме готови да научим първичния любовен език на партньора си, ако искаме успешно да показваме любовта си.

Отговорът на тези въпроси е целта на тази книга. Не че публикуваните вече книги и статии не са от помощ. Проблемът е в това, че се пренебрегва една фундаментална истина: хората говорят на различни любовни езици.

Лингвистиката различава няколко основни езикови групи, които включват японски, китайски, романски, англо-саксонски, гръцки, славянски, тюркски и т.н. Повечето от нас израстваме, като научаваме езика на своите родители и братя и сестри, което става нашия първичен или матерен език. По-късно научаваме и някои допълнителни езици, но обикновено това изисква много повече усилие. Те стават вторични езици. Говорим и разбираме най-добре матерния си език. Чувстваме се най-удобно, когато говорим на този език. Колкото повече използваме вторичния език, толкова по- удобно се чувстваме, когато разговаряме на него. Ако говорим само първичния си език и срещнем някой друг, който също говори само първичния си език, но той е различен от нашия, общуването ни ще бъде ограничено. Трябва да разчитаме на жестове, нечленоразделни звуци, рисунки и мимики. Може да успеем да предадем нещо, но е неловко. Езиковите различия са неотменна част от човешката култура. Ако искаме да общуваме успешно на между-културно ниво, трябва да научим езика на онези, с които искаме да общуваме.

В областта на любовта е нещо подобно. Емоционалният ти език и езика на твоя партньор може да са толкова различни, колкото китайски и английски. Колкото и да се опитваш да изразиш любовта си на английски, ако твоят партньор разбира само китайски, никога няма да разберете колко се обичате. Приятелят ми в самолета е говорил езика на „утвърждаващите думи“, когато е говорил на третата си жена, както споделяше: „Казвах ѝ колко е хубава. Казвах ѝ, че я обичам. Казвах ѝ колко съм горд, че съм неин съпруг.“ Той е изразявал любов с думите си и е бил искрен, но тя не е разбирала езика му. Може би е търсила любов в поведението му и не я е виждала. Да си искрен не е достатъчно. Трябва да си готов да научиш първичния любовен език на партньора си, ако искаш успешно да изразяваш любовта си. – не е

Заключението ми след двадесет години брачно съветване е, че има най-общо пет емоционални любовни езика — пет начина хората да изразяват и разбират емоционалната любов. В областта на лингвистиката един език може да има безброй диалекти или варианти. По същия начин е и с петте основни любовни езика – те имат много диалекти. Това обяснява множеството статии,  озаглавени

„10 начина партньора ти да разбере, че го обичаш“, „20 начина да задържиш съпруга си“ или „365 жеста на брачна любов“. Няма 10, 20 или 365 основни любовни езика. Според мен те са само пет. Но има безброй диалекти. Начините да изразим любовта си в рамките на един любовен език са ограничени само от въображението ни. Важното е да говориш любовния език на съпруга си.

Отдавна сме разбрали, че в ранното детство всяко дете изгражда уникални емоционални модели. Някои деца например си изграждат модел на ниско самочувствие, докато други имат положително самочувствие. Някои изграждат модели на несигурност, докато други израстват с чувство на сигурност. Някои деца израстват с чувството, че са обичани, желани и ценени, докато други израстват с чувството на необичани, нежелани и неоценени.

Децата, които се чувстват обичани от своите родители и приятели, изграждат първичен емоционален любовен език въз основа на своята уникална психологическа нагласа и начина, по който родителите им и други значими личности са изразявали любовта си към тях. Те ще говорят и разбират един първичен любовен език. По-късно може да научат някой вторичен любовен език, но винаги ще се чувстват най-удобно с първичния си език. Деца, които не са се чувствали обичани от своите родители и приятели, също ще си изградят първичен любовен език. Но той ще бъде малко изкривен – по същия начин, както някои деца говорят с неправилна граматика или ограничен речник. Лошото програмиране не означава, че не можем да се научим да общуваме добре. Но означава, че ще трябва да работим по-усърдно от другите, които имат положителен модел. По същия начин децата, които израстват с недоразвито чувство за емоционална любов, също могат да започнат да се чувстват обичани и да изразяват любов, но ще трябва да работят по-усърдно от другите, които са израснали в здравословна, любяща атмосфера. – да

Рядко някой съпруг или съпруга имат един и същ първичен емоционален любовен език. Склонни сме да говорим първичния си любовен език и да се объркваме, когато съпрузите ни не разбират какво им казваме. Ние изразяваме любовта си, но посланието ни не достига, защото говорим на чужд за тях език. Там лежи фундаменталният проблем и целта на тази книга е да предложи разрешение. Ето защо си позволявам да напиша още една книга за любовта. След като открием петте основни езика на любовта и разберем първичния си любовен език, както и първичния любовен език на партньора си, ще имаме достатъчно информация да приложим идеите от книгите и списанията.

След като определите и се научите да говорите на първичния любовен език на партньора си, вярвам, ще откриете ключа към един траен и изпълнен с любов брак. Не е нужно любовта да се изпарява след сватбата, но за да я поддържаме жива, повечето от нас ще трябва да вложат усилие да научат един вторичен любовен език. Не можем да разчитаме на родния си език, ако партньорът ни  не го разбира. Ако искаме той или тя да почувстват любовта, която искаме да им покажем, трябва да я изразим на неговия или нейния първичен любовен език.

Гари Чапман