Баща ми, който е писател, чиито ръце са обездвижени от артрита, бе започнал деня си, като отворил отдавна изоставения си дневник.
„На този ден преди 60 години“, беше написал той с артритния си почерк, „имах щастието да се оженя за Уенди“.
Когато попитах:
– Хайде, татко, кажи каква е тайната?
Той помисли за секунда и след това заяви категорично :
– Късмет.
Е, има елемент на късмет в това да се ожениш за някого, когото познаваш едва от шест седмици и след шестдесет дълги години разбереш, че не си женен за сериен убиец, а за някой безкрайно любящ, добър и мил. Майка ми, естествено, смяташе, че има нещо повече от това.
– Тайната е никога да не мислиш, че има алтернатива – каза тя.
– В това да можете, колкото и да сте си ядосани един на друг, никога да не се карате – обади се баща ми.
– И винаги да имате интересни неща, които да правите сами, за да не зависите само един от друг – добави майка ми.
Автор : Лесли Гарнър, „Житейски уроци“