fbpx

Категория: Mind power

Публикувано на

Коя книга четеш в момента?

Днес ви приканвам да споделите, коя е книгата, която четете в момента? Защо точно нея? Опитвате ли се да намерите нещо ново за себе си или пък да подобрите? Търсите ли спасение, убежите или пък дори срещи с героите й? Четете ли понякога книги за самоусъвършенстване, с които да работите, за да се разделите с вредни навици, да се помирите със спомен от миналото или да вървите по-смело през период на раздяла? Очаквам коментарите ви, а ето и малко за моята страст към книгите.

За всички мои последователи в групата ми във вайбър (линк) и изобщо последователи във всички социални медии, не е тайна, че едно от последните заглавия до леглото ми е „Митът за нормалното“ на Д-р Габор Мате , но и „Когато тялото казва не“ отново написана от него.

Тъй като от години се занимавам с психолохия и психотерапия, още от научните трудове на Фройд прозира връзката, която той прави с емоционалните преживявания в първите години на детството, и за мен всички заглавия на Д-р Мате са ми помогнали не само да развия своята професия, но и да разбера по-добре себе си, защо съм попадала в едни и същи ситуации, какво ме води до определени решения или пък ограничения. Вярвам също като него, че за емоционалните и физически травми, тези в мислите и спомените ни, следва да се говори открито, за да можем да се справим заедно и като общество, и като връзка и процес Психолог – клиент. Вярвам, че откровеното показване на слабите ни места, преминаването през някои стари случки, които все още са хванали прах, но седят на рафта с мислите ни, заслужават да бъдат разрешение, разбрани и простени, за да се освободи място за новото и святото,

Вярвам, че травмите са част от живота на всеки един от нас и че родителите ни не правят нищо умишлено в тази посока, а споделят и действат спрямо техния опит и разбиране.

Вярвам, че бъдещето ни е в ръцете ни, всичко зависи от нас и Заедно можем повече ЗаЕдно по-добро бъдеще.

Е, коя книга четеш ти сега?

Публикувано на

Трансформираща прошка – работа с психолог

Продължителната работа с терапевт или психолог ще ви помогне да освоите методи чрез които да се освобождавате от негативни спомени, емоции и мисли. Неотработените конфликти остават в тялото и оказват значимо влияние на имунната система и здравето.

Линк за запазване на консултации : https://superdoc.bg/lekar/vasilena-hristova

Публикувано на

Графичен дизайн и психология

Psiholog Vasilena

Развитието на рекламната индустрия между 1930 и края на 50-те години на 20 век в западния свят довело до бурното развитие на комерсиалното изкуство. То довело до появата на графичните дизайнери, а благодарение на създадените радио, телевизия, преса и филми – и до формирането на масовата медийна култура. Художествени творби, създадени с определени културни и религиозни послания, достигнали до широката публика и били разгледани по нов начин. Графичните дизайнери осъзнали възможността да се докоснат до повече хора чрез своите произведения вместо да разчитат само на отбран елит.

В периода 1960-1970 група френски и италиански интелектуалци дали началото на авангардното движение Situationist International, което критикувало зависимостта на корпорациите от масовото изкуство. Един от основателите, френският философ Ги Дебор, заявил, че корпоративният капитализъм е превърнал човешките отношения в отношения с физически обекти и предмети. Членовете на движението организирали студентските протести в Париж през май 1968 и покрили стените на града с провокативни слогани, защитаващи свободната воля, страстта и мечтите. Ситуационалистите се борили срещу капитализма, материализма и бюрокрацията и вярвали, че модерното общество се е превърнало в безкраен спектакъл.

След втората световна война графичните дизайнери се фокусирали върху промотирането на корпоративни идентичности и послания. Създаването на лога и други отличителни знаци имало за цел да изгради траен корпоративен имидж пред публиката, който да спомогне продажбите и да увеличи печалбите. В САЩ се утвърдил стремежът към комерсиални успехи и мултинационални компании започнали да показват силна визуална идентичност и да се разширяват извън наложените политически и културни граници.

В края на осемдесетте и началото на деветдесетте дизайнерите напреднали в опита си да създадат многослойна комуникация, която да представя сложността и неяснотата на преживяванията през тези години. Пънк рок и ню уейв революциите вдъхновили британските и американски дизайнери по време на постмодернизма. Те решили да деконструират визуалната комуникация, за да достигнат до ядрото ѝ. Този подход позволил на дизайнерите по-добре да изучат връзките между писмения и визуалния език.

Дизайнерът Едуард де Боно създал латералното мислене като метод за решаване на дизайнерски въпроси чрез индиректен подход. За да го обясни по-добре, разработил „Шестте мислещи шапки“ – концепция, при която всяка от шест различно оцветени шапки илюстрира определено качество или умение, необходимо за разрешаването на казуси в тази сфера.            Шапките нямали определена последователност и с този метод Боно помогнал на корпорациите да подобрят маркетинговите си стратегии. Днес идеята му се използва в различни креативни сфери на графичния дизайн.

Дигиталната революция, започнала през деветдесетте и продължаваща до днес, значително променила графичния дизайн. Технологиите осигурили достъп до нови инструменти и софтуерни програми и дали възможност на професионалните дизайнери да изпълняват каквито роли пожелаят в процеса на работа. Компютрите и интернет предоставят неограничени възможности за създаване на проекти, печатни и онлайн продукти. Компютърният графичен дизайн включва работа със снимки, видео, илюстрации, анимация и аудио-визуални презентации, а способността на компютъра да комбинира всички видове медийно съдържание създала хипермедийните продукти. Те съчетават различните съдържания, така че да постигнат оптимално ниво на комуникация и да следват точно определен визуален стил и контрол, за да позволят на потребителите лесно да се ориентират и да откриват желаната информация. Комбинирането на изкуство и технология предизвиква търсене на образователни програми в мултимедийния и хипермедийния дизайн. Това налага графичните дизайнери да са запознати с компютърните науки и с когнитивните процеси, за да могат да представят електронния продукт по достъпен и разбираем начин.

Ива Иванова

Американски университет в България

Публикувано на

5 цитата от Иво Иванов и неговата книга 52 цитата

ivo ivanov
52-tsitata-ivo-ivanov-32 (1)
  1. „Дори най-дългият път започва с една-единствена крачка.“ Нали така бе казал старият Лао Дзъ преди повече от две хиляди години. Ах, кол­ко е хитър любимият ми китайски библиотекар! Една малка крачка, но ако не я направиш, как ще я последват останалите няколко милио­на? Всич­ки искат да постигнат успеха си изведнъж, но лотарийният манталитет е грешка. Ако над­ценим скока и подценим стъпката, никога няма да стигнем доникъде. Уважението към взаимо­действието между всички наши малки крачки е настилката на всеки дълъг път.

„Отвъд играта“
„Момент на мълчание“

2. „Да даваш най-доброто от себе си тогава, кога­то ситуа­цията го изисква. Ситуацията го изисква винаги!“. В основата на пирамидата са претенции към характера, които все по-често биват забра­вяни от днешните звезди: неща като целенасоченост, трудолюбие, лоялност и само­кон­трол. Чо­век не може да се изкачи до върха, ако първо не е стъпил върху основата. С други думи, пирами­дата не може да бъде обърната наопаки, както се опита да направи треньорът на тексаския „Ковенант“.

Стените на пирамидата се крепят и върху принципите на Уудън. Един от тях гласи: „Стреми се да превърнеш всеки следващ ден в своя най-голям шедьовър“. Това малко изречение съдържа в себе си толкова много от тайните на Магьосника и обяснява почти всеки един от смятаните за не­обясними негови успехи.

Според мен е важно да разберем, че „Пирамидата на успеха“ е не само педагогическа, но и екзистен­циална структура. Това е така, защото, ако изклю­чим религията, тя ни дава това, което най-много ни липсва – траен смисъл. Често идва момент в живота, в който човек си задава вледе­няващия въпрос: „Защо въобще съм тук?“. Погледнете в огледалото: знаете ли, че точно в този момент, в който гледате лицето си, клетките в тъкани­те му умират завинаги. Да, ние всички сме в със­тояние на влудяващо бързо разла­гане. Всички се движим по едно и също еднопосочно платно. Ако действително сме тук само колкото да разро­шим тревата… една недоловима въздишка във вятъра, то какъв е смисълът?

„Кривата на щастието“
„Магьосника и неговата пирамида“

3. Идва момент в живота, в който човек влиза в цикъл „дом – работа – дом – работа“. Това е опа­сен затворен кръг. Той започва постепенно да се пълни с отговорности, работни проекти, плаща­не на сметки, мастика преди лягане, телевизион­ни сериали, монотонна повторяемост, дивана в хола, клишетата в компютъра и т.н. Постепенно не остава място за теб самия. Не е ли странно и тъжно, когато кръгът е пълен, а в него няма нищо? Хубаво е да знаеш как да разчупиш кръга, да нарушиш цикъла, да пуснеш на улицата неви­димия просяк. Но ако не си правел безобидни па­кости в детството си, няма да знаеш как да ги правиш, когато пораснеш. На този свят не му трябват деца със сърца на възрастни – трябват му повече възрастни с детски сърца.

„Кривата на щастието“
„Невидимият просяк“

4. Звездите са ни нужни, сине. Без тях остава само мракът. Те са светлина, живот и топлина. Звез­дите са възможни. И за да ги има, е нужно едно-единствено нещо – да искат да сънуват.

„Отвъд играта“
„Защото искам да сънувам“

 

5. Интересното в случая е, че и на него самия му е много трудно да отговори на този въпрос: „Ами предполагам, че единственият начин, по който мога да отговоря на този въпрос, е с друг въпрос – казва Кен. – Случвало ли ти се е да имаш усещането, че си оставил нещо много важно незавършено?“.

„Кривата на щастието“
„Интересното в случая…“

Публикувано на

Терапевтична задача към клиент чрез рисуване

Клиентът ми имаше за задача да изобрази чувствата си, в ситуация, в която е заобиколен от хора и той следва да представи себе си, вкусовете си, изборите си.

 

Изображението му показа следното:

“Аз знам, кой съм и какво харесвам, знам, че дори в някои отношения съм по-добър от тях, имам развити определени страни по-добре като всеки човек, но мисълта (костенурката с балон и охлюв – охлювът изразява обърканите му мисли) че не харесваме едно и също, ме кара да се чувствам не на място и да мисля, че биха ме отхвърлили ако покажа себе си изцяло.” – клиент

Най-важно обаче все още остава, не как другите ви виждат, а как вие виждате себе си, харесвате ли се, обичате ли се.

Публикувано на

Човек се придържа към нещастието, най-малко защото то е нещо познато.

При нещастието светът е като ад и няма надежда: всичко е абсолютно безнадеждно. При нещастието човек се превръща в страхливец и човек се придържа към нещастието, най-малко защото то е нещо познато.
 
Не можеш да бъдеш смел, когато си нещастен. Смелото и рисковано действие изисква поне малко щастие в тебе. Тогава можеш да оставиш познатото: ти си толкова щастлив, че не се страхуваш от непознатото. И щастието се е превърнало в толкова дълбока твоя черта, че знаеш, че където и да бъдеш, ще бъдеш щастлив. При позитивния ум знаеш, че не съществува ад и където и да бъдеш, раят ще е с тебе. Можеш да се отправиш към неизвестното, защото сега знаеш, че раят идва с тебе.
 
Чувал си, че отиваш в рая или в ада. Това са глупости. Никой не отива в рая, никой не отива в ада. Носиш своя ад и своя рай със себе си и където и да отидеш, отиваш със своя ад или със своя рай. Адът и раят не са врати. Те са товар; ти ги носиш със себе си.
Само с едно танцуващо сърце – щастливо, блажено, позитивно – можеш да направиш скок в неизследваното. Затова твърдя, че от негативното не можеш да бъдеш без избор. Привързваш се към своето нещастие. То е познато. Свикнал си с него, свързан си с него и е по-добре да останеш при познатото нещастие, отколкото да отидеш при непознатото. Най-малкото си свикнал с него и познаваш неговите пътища. Създал си известни защитни механизми, една броня около себе си, за да бъдеш защитен от него. Непознатото щастие ще предизвика създаването на нови защитни механизми. Винаги е по-добре да си в познато, отколкото в непознато нещастие.
 
При щастието работата стои точно обратното. При щастието човек се стреми да се насочи към непознатото щастие, защото познатото е омръзнало. Никога не се отегчаваш с познатото нещастие: ти му се наслаждаваш. Погледни хората, които говорят за своето нещастие: те му се наслаждават. Те го преувеличават; изпитват леко щастие.
 
Щастието те отегчава. Можеш да отидеш в неизвестното. Неизвестното те мами, а отсъствието на избор е вратата към неизвестното. Това е начинът, по който човек трябва да се придвижва: от негативното към позитивното и от позитивното към отсъствието на избор. Най-напред направи своя ум позитивен. От ада иди в рая, а от рая можеш да отидеш в Мокша – във Върховното, което е никъде. От нещастието отиди в блаженството и само оттам можеш да се насочиш отвъд, което е отвъд двете. Затова в сутрата се казва най-напред да трансформираш ума си от негативното към позитивното и тази промяна е промяна на твоето фокусиране.
 
Животът е и двете или нито едното. Той е и двете или нито едното! Това зависи от тебе от това, как гледаш на него. Можеш да гледаш на него с негативен ум и тогава той прилича на ад. Той не е ад! Това е само твоя интерпретация.
 
Ако негативният ум застане пред някоя роза, отиде в градината, там може да има много рози, но той ще види само бодлите. Най-важното нещо за негативния ум са бодлите: това е от значение. Цветята са илюзорни; единствено бодлите са действителни. Той ще брои и, разбира се, на всяко цвете се падат хиляди бодли. И след като е преброил хиляди бодли, не може да вярва в едно цвете. Ще каже, че това цвете е илюзорно. Как може такова красиво цвете да съществува с толкова грозни бодли, страшни бодли? Невъзможно е; невероятно е. И дори,да съществува, в такъв случай не струва нищо. Преброени са хиляди бодли и цветето се изпарява.
 
Позитивният ум ще започне с розата, с цветето. И след като си в единство с розата, след като познаваш красотата, живота, неземния цъфтеж, бодлите изчезват. И човек, който е познал розата и нейната красота, нейната висша възможност, човек, който се е вгледал дълбоко в нея, за него тогава дори бодлите няма да изглеждат като бодли. Очите, изпълнени с розата, сега са други. Сега бодлите ще изглеждат просто като една защита за това цвете. Те не са враг: ще изглеждат като част от битието на цветята.
 
Сега този ум ще знае, че цветето съществува и бодлите са необходими: те го защитават. Благодарение на бодлите цветето може да съществува. Такъв позитивен ум ще бъде благодарен дори на бодлите. И ако този подход се задълбочи, ще настъпи момент, когато дори бодлите ще се превърнат в цветя. При първия подход цветето изчезва, или дори цветето се превръща в бодил. Единствено при позитивен ум можеш да постигнеш състояние на ненапрегнат ум. С негативен ум оставаш напрегнат, с толкова много нещастие около теб. Такъв негативен, изобретателен ум продължава да вижда около себе си само нещастие и ад.
 
По времето на Буда имало един наистина забележителен Учител. Неговото име било Санджая Вилетхипутта. Той бил един абсолютен мислител на отрицателното. Буда учел за седемте ада и някакъв човек отишъл при Санджая Вилетхипутта и му казал, че Буда твърди, че има седем ада. Санджая Вилетхипутта казал: „Иди и кажи на твоя Буда, че не знае нищо: има седемстотин ада. Той нищо не разбира! Само седем? Има седемстотин ада и аз съм ги преброил всичките.“
 
Ако притежаваш негативен ум дори и седемстотин не са много. Ще откриеш повече; те нямат край. Позитивният ум може да е ненапрегнат. Всъщност, ако си позитивен, как можеш да си напрегнат, ,а ако си негативен, как можеш да не бъдеш напрегнат? С един негативен ум не може да се прави никаква медитация. С негативния ум вратата за спокойствието, за покоя, за тишината е затворена. Негативният ум увековечава себе си за нещастието. Как може да направи скок към отсъствието на избор?
 
Да говориш на негативния ум за отсъствието на избор, за отиване отвъд двойствеността, за изживяване и на двете, негативното и позитивното, е безсмислено. Не че то не е истина: истина е, но е безсмислено. Трябва да се обърне внимание на този, който слуша. Той е по-важен от този, който говори. Най-напред ви е необходима трансформация по отношение на позитивното. От отричането трябва да преминеш към утвърждаването. Трябва да гледаш на живота с едно „да“ отношение и с „да“ отношението самата тази земя се променя тотално.
 
Нещастието не може да се отхвърли. Трудно е; ти си се привързал към него. Само щастието може да се отхвърли, защото тогава знаеш, че когато отхвърлиш отрицателното, постигаш положителното и положителното е щастие. Отричаш отрицателното и постигаш щастие: чрез отхвърляне просто на отрицателното достигаш до щастието.
Публикувано на

Образователни групи за деца стартират през месец Август !

Образователни групи за децата, свободно време за родителите !

Образователни занимания всяка събота и неделя от 10:00 до 14:00 стартират през месец Август.

Персонален подход – до 3 деца от 4 до 10 годишна възраст – запознаваме се и/или затвърждаваме знания за :
азбука, цифри, цветове, предмети, природа, свят (за малките) и четене, математика, разказ по картини, преразкази на произведения, стратегически игри (за големите) и много други.

Целта е : общуване, работа в екип, запознанства, интересни и забавни начини за нови знания.

За родителите : спокойствие, че детето ви ще получи лично отношение, домашна обстановка, свободно време, за да направите нещо за себе си, психолог с опит.

Цена : 40,00 лв.
Стартира от : 29.08.2020
Записвания : 0898486628
За мен : www.vasilenahristova.com
Адрес : град София, квартал Витоша, улица Димитър Яблански 20

Публикувано на

Пандемия и изолация – как да се справя с нея ?

В демократични времена ограниченията по време на пандемия ни се виждат доста стресиращи. Извънредно положение…А сме свиканали да имаме възможност да се докоснем до всичко, което пожелаем, да пътуваме, да опознаваме, да изследваме, да купуваме и да имаме.

Сега обаче можем да превърнем изолацията в забавление, време за опознаване и сближаване.

Ето как :

  1. Много от нас сега са далече от близките си. Вземете бял лист, нарисувайте нещо цветно, положително, напишете им послание и им го изпратете. Съвременните технологии позволяват да сме по-близо един до друг.

  1. Кога за последно споделихте на човека то вас, че го обичате, кога за последно изразихте чувствата си ? Запознайте се с творчеството на български поети, а и с това на чуждестранни такива. Прочетете или им изпратете стих, който описва, какво изпитвате към него/нея.

  2. Направете визуализация на бъдещето с вече порасналите ви деца – кадастрон, малко картинки – изрежете и залепете, визуализирайте мечтите им, визуализирайте бъдещето им.

  3. Споделете опита си в дадена сфера онлайн. Обогатете културата на хората около вас. Човек се учи докато е жив.

  4. Пренаредете дома си, пренаредете ума си. Всички трупаме излишни неща. Сега е подходящо време за почистване.

    Василена

Публикувано на

Човешката отговорност

Много скоро след като страданията ми се увеличиха разбрах, че има два начина, с които можех да отговоря на тази ситуация: да реагирам с горчивина или да превърна страданието в съзидателна сила. Избрах втория.

МАРТИН ЛУТЪР КИНГ

Животът, нашият живот, се изгражда чрез отговорите, които даваме на съвкупността от изживяваните от нас обстоятелства. Животът е постоянен избор.

Способността да даваме тези отговори, „да поемаме отговорност“, определя в голяма степен не само развитието ни в ежедневието, но и бъдещите събития, нашето бъдеще, съдбата ни.

Отговорността ни предоставя прекрасен дар: да не се примиряваме. Да обмисляме и търсим, миг след миг, какъв отговор изисква от нас животът.

Изправени пред кризата, болката, изопачаването, низостта, отчаянието или загубата, разполагаме с балсама на нежността, търпението, усета, доверието, благодарността, щедростта, куража, намерението и много други нагласи, които можем да изберем отговорно, за да продължим да вървим и да градим качество.

В такъв случай, какво можем да направим, за да променим света, нашия свят, тук и сега? Просто да бъдем отговорни. И да добавим към тази отговорност една добра доза радост, добро настроение и любов. Тогава раят би се намирал на земята. Надявам се и очаквам следващите думи да ви вдъхновят за това.

 Да бъдеш човек означава да поемаш отговорност.

АНТОАН ДЬО СЕНТ ЕКЗЮПЕРИ

* * *

Последната човешка свобода е изборът на собственото ни отношение към всяко обстоятелство.

ВИКТОР ФРАНКЪЛ

* * *

Мъдростта не ни е дадена; трябва самите ние да я открием чрез пътуване, което никой не може да ни спести, нито да направи вместо нас.

МАРСЕЛ ПРУСТ

Обстоятелствата и ситуациите придават вкус на живота, но нашият ум решава какъв ще е този вкус.

ДЖОН ХОУМЪР МИЛЪР

* * *

Тъй като не мога да управлявам събитията, управлявам себе си.

МИШЕЛ ДЬО МОНТЕН

* * *

На един ученик, който постоянно се оплаквал от другите, Учителят казал:

– Ако търсиш мир, постарай се да промениш себе си, а не останалите. По-лесно е да си сложиш чехли, отколкото да покриеш с килим цялата земя.

АНТЪНИ ДЕ МЕЛО

* * *

Ти си причината за почти всичко, което ти се случва.

ЕПИКТЕТ

Няма отчайващи ситуации, има само хора, които се отчайват в определени ситуации.

ТИБЕТСКА ПОГОВОРКА

* * * 

Човек посява мисъл и жъне действие.

Посява действие и жъне навик.

Посява навик и жъне характер.

Посява характер и жъне съдба.

ШИВАНАНДА

* * *

Всички искат да променят света, но никой не иска да промени себе си.

ЛЕВ ТОЛСТОЙ

* * *

Щастлив е денят, в който разбираш, че събитията не се дължат на инцидент, на времето или на късмета, а ти си този, който приближава или отдалечава всичко от себе си.

САРА БАН БРЕДНАХ

* * *

Никога не е късно да станеш това, което е трябвало да бъдеш.

ДЖОРДЖ ЕЛИЪТ

* * *

Да се примиряваш означава всекидневно да се самоубиваш.

ОНОРЕ ДЬО БАЛЗАК

* * *

Трябва да се превърнем в промяната, която търсим в света.

МАХАТМА ГАНДИ

* * *

Няма по-тежко бреме от нереализирания потенциал.

ЧАРЛЗ ШУЛЦ

* * *

Решенията са пантите на съдбата.

ЕДУИН МАРКАМ

* * *

Има начин да се направи и по-добре: намери го!

ТОМАС АЛВА ЕДИСЪН

* * *

Интелигентният егоизъм се състои в това да се стремиш другите да се чувстват много добре.

За да можеш по този начин и ти да се чувстваш малко по-добре.

ОСКАР УАЙЛД

* * *

Няма жалки роли, а само жалки актьори.

МИЛАН КУНДЕРА

* * *

Онова, от което наистина имаме нужда, е промяна в отношението си към живота. Трябва първо самите ние да разберем и след това да обясним на отчаяните, че всъщност важното е не да не очакваме нищо от живота, а че животът очаква нещо от нас. Трябва да престанем да си задаваме въпроси за смисъла му и, вместо това, да мислим за себе си като за хора, на които животът постоянно и непрекъснато задава въпроси. Нашият отговор трябва да е съставен не от думи, нито от медитация, а от конкретно поведение и действие. В крайна сметка, да живееш означава да поемеш отговорност за намирането на верния отговор на обстоятелствата, пред които си изправен, и да изпълняваш задачите, които животът постоянно възлага на всеки човек.

ВИКТОР ФРАНКЪЛ

* * *

Способността му да поема отговорности показва мярката на човека.

РОЙ Л. СМИТ

* * *

Ако не можеш да промениш съдбата си, промени нагласата си.

ЕЙМИ ТАН

* * *

Господари на съдбата си са само онези, които нищо не очакват от случайността.

МАТЮ АРНОЛД

Алекс Ровира

Публикувано на

Парадоксът на щастието

Парадоксът на щастието е, че съзнателният стремеж към него е фундаментално несъвместим със самата природа на щастието. Истинското щастие се ражда от отдаването на някаква дейност заради самата нея, а не поради външна причина, дори когато тази причина е нещо толкова чистосърдечно като желанието да бъдеш щастлив.

Стремежът към щастие създава очаквания, което потвърждава популярната фраза „Очакванията са сигурна гаранция за бъдещо недоволство“. Затова празниците и семейните събирания често се оказват разочароващи, да не кажа направо потискащи. Имаме толкова големи очаквания, които е почти невъзможно да бъдат оправдание.

В едно проучване участниците получават фалшива вестникарска статия, възхваляваща достойнствата на щастието, а друга, контролна група, в това време чете материал, в който изобщо не става дума за щастие. После и двете групи гледат избрани на случаен принцип видеоклипове, които са или весели, или тъжни. След края на „позитивния“ филм участниците, които се запознават предварително с преимуществата на щастието, се чувстват по-малко щастливи в сравнение с хората от контролната група, които са гледали същото видео. С отдаването на прекалено голямо значение на щастието се увеличават и очакванията им за това какъв „трябва“ да е животът, което ги прави по-уязвими за разочарованието.

В друго проучване участниците получават задачата да прослушат балета Пролетно тайнство на Стравински – музикално произведение, което е толкова нехармонично и дразнещо, че предизвиква безредици по време на дебюта си през 1913 година. Част от доброволците получават указанието да се опитат да се почувстват възможно най-щастливи, докато слушат музиката. Впоследствие те оценяват нивото си на щастие като по-ниско в сравнение с контролна група, която не била „по петите на Мистър Смайли“.

Настървеното преследване на щастието може също така да бъде изолиращо. Оказва се, че колкото по-високо хората поставят щастието в списъка на личните си цели, толкова по-самотни са в ежедневието си.

Обликът на щастието се определя и от специфичните културни различия, което създава риска да бъдеш щастлив по неправилния начин. В Северна Америка щастието зависи от личните постижения (в това число и удоволствието), докато в Източна Азия щастието се свързва със социалната хармония. Американците от китайски произход предпочитат усещането за удовлетворение, а онези с европейски корени залагат на вълнението. Японската култура е изградена въз основа на лоялността в тясната ѝ свързаност с чувството за вина, докато американската подхранва повече социално неангажирани емоции като гордост и гняв. За да бъдеш щастлив в дадена култура, чувствата ти до голяма степен трябва да бъдат в синхрон с нейната дефиниция за щастие.

С две думи преследването на щастието може да бъде не по-малко саморазрушително от „бутилирането“ и самонавиването, за които говорихме по-рано. Всички тези механизми за справяне произлизат от дискомфорта, който изпитваме спрямо негативните емоции, и от нежеланието ни да преживеем дори най-малкото страдание.

Д-р Сюзън Дейвид