Soul Academy – Василена Христова – Психолог, Психотерапевт
Когнитивно – поведенческа терапия в комбинация с холистични подходи, Консултиране при нужда от балансиране на емоции, паник атаки, тревожност, стрес, занижена самооценка, проблеми в комуникацията, отказване на вредни навици, нарушения на съня, самота и търсене на смисъл и принадлежност, ОКР (натраплива невроза)
Продължителната работа с терапевт или психолог ще ви помогне да освоите методи чрез които да се освобождавате от негативни спомени, емоции и мисли. Неотработените конфликти остават в тялото и оказват значимо влияние на имунната система и здравето.
Линк за запазване на консултации : https://superdoc.bg/lekar/vasilena-hristova
Развитието на рекламната индустрия между 1930 и края на 50-те години на 20 век в западния свят довело до бурното развитие на комерсиалното изкуство. То довело до появата на графичните дизайнери, а благодарение на създадените радио, телевизия, преса и филми – и до формирането на масовата медийна култура. Художествени творби, създадени с определени културни и религиозни послания, достигнали до широката публика и били разгледани по нов начин. Графичните дизайнери осъзнали възможността да се докоснат до повече хора чрез своите произведения вместо да разчитат само на отбран елит.
В периода 1960-1970 група френски и италиански интелектуалци дали началото на авангардното движение Situationist International, което критикувало зависимостта на корпорациите от масовото изкуство. Един от основателите, френският философ Ги Дебор, заявил, че корпоративният капитализъм е превърнал човешките отношения в отношения с физически обекти и предмети. Членовете на движението организирали студентските протести в Париж през май 1968 и покрили стените на града с провокативни слогани, защитаващи свободната воля, страстта и мечтите. Ситуационалистите се борили срещу капитализма, материализма и бюрокрацията и вярвали, че модерното общество се е превърнало в безкраен спектакъл.
След втората световна война графичните дизайнери се фокусирали върху промотирането на корпоративни идентичности и послания. Създаването на лога и други отличителни знаци имало за цел да изгради траен корпоративен имидж пред публиката, който да спомогне продажбите и да увеличи печалбите. В САЩ се утвърдил стремежът към комерсиални успехи и мултинационални компании започнали да показват силна визуална идентичност и да се разширяват извън наложените политически и културни граници.
В края на осемдесетте и началото на деветдесетте дизайнерите напреднали в опита си да създадат многослойна комуникация, която да представя сложността и неяснотата на преживяванията през тези години. Пънк рок и ню уейв революциите вдъхновили британските и американски дизайнери по време на постмодернизма. Те решили да деконструират визуалната комуникация, за да достигнат до ядрото ѝ. Този подход позволил на дизайнерите по-добре да изучат връзките между писмения и визуалния език.
Дизайнерът Едуард де Боно създал латералното мислене като метод за решаване на дизайнерски въпроси чрез индиректен подход. За да го обясни по-добре, разработил „Шестте мислещи шапки“ – концепция, при която всяка от шест различно оцветени шапки илюстрира определено качество или умение, необходимо за разрешаването на казуси в тази сфера. Шапките нямали определена последователност и с този метод Боно помогнал на корпорациите да подобрят маркетинговите си стратегии. Днес идеята му се използва в различни креативни сфери на графичния дизайн.
Дигиталната революция, започнала през деветдесетте и продължаваща до днес, значително променила графичния дизайн. Технологиите осигурили достъп до нови инструменти и софтуерни програми и дали възможност на професионалните дизайнери да изпълняват каквито роли пожелаят в процеса на работа. Компютрите и интернет предоставят неограничени възможности за създаване на проекти, печатни и онлайн продукти. Компютърният графичен дизайн включва работа със снимки, видео, илюстрации, анимация и аудио-визуални презентации, а способността на компютъра да комбинира всички видове медийно съдържание създала хипермедийните продукти. Те съчетават различните съдържания, така че да постигнат оптимално ниво на комуникация и да следват точно определен визуален стил и контрол, за да позволят на потребителите лесно да се ориентират и да откриват желаната информация. Комбинирането на изкуство и технология предизвиква търсене на образователни програми в мултимедийния и хипермедийния дизайн. Това налага графичните дизайнери да са запознати с компютърните науки и с когнитивните процеси, за да могат да представят електронния продукт по достъпен и разбираем начин.
Ива Иванова
Американски университет в България
„Отвъд играта“
„Момент на мълчание“
2. „Да даваш най-доброто от себе си тогава, когато ситуацията го изисква. Ситуацията го изисква винаги!“. В основата на пирамидата са претенции към характера, които все по-често биват забравяни от днешните звезди: неща като целенасоченост, трудолюбие, лоялност и самоконтрол. Човек не може да се изкачи до върха, ако първо не е стъпил върху основата. С други думи, пирамидата не може да бъде обърната наопаки, както се опита да направи треньорът на тексаския „Ковенант“.
Стените на пирамидата се крепят и върху принципите на Уудън. Един от тях гласи: „Стреми се да превърнеш всеки следващ ден в своя най-голям шедьовър“. Това малко изречение съдържа в себе си толкова много от тайните на Магьосника и обяснява почти всеки един от смятаните за необясними негови успехи.
Според мен е важно да разберем, че „Пирамидата на успеха“ е не само педагогическа, но и екзистенциална структура. Това е така, защото, ако изключим религията, тя ни дава това, което най-много ни липсва – траен смисъл. Често идва момент в живота, в който човек си задава вледеняващия въпрос: „Защо въобще съм тук?“. Погледнете в огледалото: знаете ли, че точно в този момент, в който гледате лицето си, клетките в тъканите му умират завинаги. Да, ние всички сме в състояние на влудяващо бързо разлагане. Всички се движим по едно и също еднопосочно платно. Ако действително сме тук само колкото да разрошим тревата… една недоловима въздишка във вятъра, то какъв е смисълът?
„Кривата на щастието“
„Магьосника и неговата пирамида“
3. Идва момент в живота, в който човек влиза в цикъл „дом – работа – дом – работа“. Това е опасен затворен кръг. Той започва постепенно да се пълни с отговорности, работни проекти, плащане на сметки, мастика преди лягане, телевизионни сериали, монотонна повторяемост, дивана в хола, клишетата в компютъра и т.н. Постепенно не остава място за теб самия. Не е ли странно и тъжно, когато кръгът е пълен, а в него няма нищо? Хубаво е да знаеш как да разчупиш кръга, да нарушиш цикъла, да пуснеш на улицата невидимия просяк. Но ако не си правел безобидни пакости в детството си, няма да знаеш как да ги правиш, когато пораснеш. На този свят не му трябват деца със сърца на възрастни – трябват му повече възрастни с детски сърца.
„Кривата на щастието“
„Невидимият просяк“
4. Звездите са ни нужни, сине. Без тях остава само мракът. Те са светлина, живот и топлина. Звездите са възможни. И за да ги има, е нужно едно-единствено нещо – да искат да сънуват.
„Отвъд играта“
„Защото искам да сънувам“
5. Интересното в случая е, че и на него самия му е много трудно да отговори на този въпрос: „Ами предполагам, че единственият начин, по който мога да отговоря на този въпрос, е с друг въпрос – казва Кен. – Случвало ли ти се е да имаш усещането, че си оставил нещо много важно незавършено?“.
„Кривата на щастието“
„Интересното в случая…“
Клиентът ми имаше за задача да изобрази чувствата си, в ситуация, в която е заобиколен от хора и той следва да представи себе си, вкусовете си, изборите си.
Изображението му показа следното:
“Аз знам, кой съм и какво харесвам, знам, че дори в някои отношения съм по-добър от тях, имам развити определени страни по-добре като всеки човек, но мисълта (костенурката с балон и охлюв – охлювът изразява обърканите му мисли) че не харесваме едно и също, ме кара да се чувствам не на място и да мисля, че биха ме отхвърлили ако покажа себе си изцяло.” – клиент
Най-важно обаче все още остава, не как другите ви виждат, а как вие виждате себе си, харесвате ли се, обичате ли се.
Образователни групи за децата, свободно време за родителите !
Образователни занимания всяка събота и неделя от 10:00 до 14:00 стартират през месец Август.
Персонален подход – до 3 деца от 4 до 10 годишна възраст – запознаваме се и/или затвърждаваме знания за :
азбука, цифри, цветове, предмети, природа, свят (за малките) и четене, математика, разказ по картини, преразкази на произведения, стратегически игри (за големите) и много други.
Целта е : общуване, работа в екип, запознанства, интересни и забавни начини за нови знания.
За родителите : спокойствие, че детето ви ще получи лично отношение, домашна обстановка, свободно време, за да направите нещо за себе си, психолог с опит.
Цена : 40,00 лв.
Стартира от : 29.08.2020
Записвания : 0898486628
За мен : www.vasilenahristova.com
Адрес : град София, квартал Витоша, улица Димитър Яблански 20
В демократични времена ограниченията по време на пандемия ни се виждат доста стресиращи. Извънредно положение…А сме свиканали да имаме възможност да се докоснем до всичко, което пожелаем, да пътуваме, да опознаваме, да изследваме, да купуваме и да имаме.
Сега обаче можем да превърнем изолацията в забавление, време за опознаване и сближаване.
Ето как :
Василена
Много скоро след като страданията ми се увеличиха разбрах, че има два начина, с които можех да отговоря на тази ситуация: да реагирам с горчивина или да превърна страданието в съзидателна сила. Избрах втория.
МАРТИН ЛУТЪР КИНГ
Животът, нашият живот, се изгражда чрез отговорите, които даваме на съвкупността от изживяваните от нас обстоятелства. Животът е постоянен избор.
Способността да даваме тези отговори, „да поемаме отговорност“, определя в голяма степен не само развитието ни в ежедневието, но и бъдещите събития, нашето бъдеще, съдбата ни.
Отговорността ни предоставя прекрасен дар: да не се примиряваме. Да обмисляме и търсим, миг след миг, какъв отговор изисква от нас животът.
Изправени пред кризата, болката, изопачаването, низостта, отчаянието или загубата, разполагаме с балсама на нежността, търпението, усета, доверието, благодарността, щедростта, куража, намерението и много други нагласи, които можем да изберем отговорно, за да продължим да вървим и да градим качество.
В такъв случай, какво можем да направим, за да променим света, нашия свят, тук и сега? Просто да бъдем отговорни. И да добавим към тази отговорност една добра доза радост, добро настроение и любов. Тогава раят би се намирал на земята. Надявам се и очаквам следващите думи да ви вдъхновят за това.
Да бъдеш човек означава да поемаш отговорност.
АНТОАН ДЬО СЕНТ ЕКЗЮПЕРИ
* * *
Последната човешка свобода е изборът на собственото ни отношение към всяко обстоятелство.
ВИКТОР ФРАНКЪЛ
* * *
Мъдростта не ни е дадена; трябва самите ние да я открием чрез пътуване, което никой не може да ни спести, нито да направи вместо нас.
МАРСЕЛ ПРУСТ
Обстоятелствата и ситуациите придават вкус на живота, но нашият ум решава какъв ще е този вкус.
ДЖОН ХОУМЪР МИЛЪР
* * *
Тъй като не мога да управлявам събитията, управлявам себе си.
МИШЕЛ ДЬО МОНТЕН
* * *
На един ученик, който постоянно се оплаквал от другите, Учителят казал:
– Ако търсиш мир, постарай се да промениш себе си, а не останалите. По-лесно е да си сложиш чехли, отколкото да покриеш с килим цялата земя.
АНТЪНИ ДЕ МЕЛО
* * *
Ти си причината за почти всичко, което ти се случва.
ЕПИКТЕТ
Няма отчайващи ситуации, има само хора, които се отчайват в определени ситуации.
ТИБЕТСКА ПОГОВОРКА
* * *
Човек посява мисъл и жъне действие.
Посява действие и жъне навик.
Посява навик и жъне характер.
Посява характер и жъне съдба.
ШИВАНАНДА
* * *
Всички искат да променят света, но никой не иска да промени себе си.
ЛЕВ ТОЛСТОЙ
* * *
Щастлив е денят, в който разбираш, че събитията не се дължат на инцидент, на времето или на късмета, а ти си този, който приближава или отдалечава всичко от себе си.
САРА БАН БРЕДНАХ
* * *
Никога не е късно да станеш това, което е трябвало да бъдеш.
ДЖОРДЖ ЕЛИЪТ
* * *
Да се примиряваш означава всекидневно да се самоубиваш.
ОНОРЕ ДЬО БАЛЗАК
* * *
Трябва да се превърнем в промяната, която търсим в света.
МАХАТМА ГАНДИ
* * *
Няма по-тежко бреме от нереализирания потенциал.
ЧАРЛЗ ШУЛЦ
* * *
Решенията са пантите на съдбата.
ЕДУИН МАРКАМ
* * *
Има начин да се направи и по-добре: намери го!
ТОМАС АЛВА ЕДИСЪН
* * *
Интелигентният егоизъм се състои в това да се стремиш другите да се чувстват много добре.
За да можеш по този начин и ти да се чувстваш малко по-добре.
ОСКАР УАЙЛД
* * *
Няма жалки роли, а само жалки актьори.
МИЛАН КУНДЕРА
* * *
Онова, от което наистина имаме нужда, е промяна в отношението си към живота. Трябва първо самите ние да разберем и след това да обясним на отчаяните, че всъщност важното е не да не очакваме нищо от живота, а че животът очаква нещо от нас. Трябва да престанем да си задаваме въпроси за смисъла му и, вместо това, да мислим за себе си като за хора, на които животът постоянно и непрекъснато задава въпроси. Нашият отговор трябва да е съставен не от думи, нито от медитация, а от конкретно поведение и действие. В крайна сметка, да живееш означава да поемеш отговорност за намирането на верния отговор на обстоятелствата, пред които си изправен, и да изпълняваш задачите, които животът постоянно възлага на всеки човек.
ВИКТОР ФРАНКЪЛ
* * *
Способността му да поема отговорности показва мярката на човека.
РОЙ Л. СМИТ
* * *
Ако не можеш да промениш съдбата си, промени нагласата си.
ЕЙМИ ТАН
* * *
Господари на съдбата си са само онези, които нищо не очакват от случайността.
МАТЮ АРНОЛД
Алекс Ровира
Парадоксът на щастието е, че съзнателният стремеж към него е фундаментално несъвместим със самата природа на щастието. Истинското щастие се ражда от отдаването на някаква дейност заради самата нея, а не поради външна причина, дори когато тази причина е нещо толкова чистосърдечно като желанието да бъдеш щастлив.
Стремежът към щастие създава очаквания, което потвърждава популярната фраза „Очакванията са сигурна гаранция за бъдещо недоволство“. Затова празниците и семейните събирания често се оказват разочароващи, да не кажа направо потискащи. Имаме толкова големи очаквания, които е почти невъзможно да бъдат оправдание.
В едно проучване участниците получават фалшива вестникарска статия, възхваляваща достойнствата на щастието, а друга, контролна група, в това време чете материал, в който изобщо не става дума за щастие. После и двете групи гледат избрани на случаен принцип видеоклипове, които са или весели, или тъжни. След края на „позитивния“ филм участниците, които се запознават предварително с преимуществата на щастието, се чувстват по-малко щастливи в сравнение с хората от контролната група, които са гледали същото видео. С отдаването на прекалено голямо значение на щастието се увеличават и очакванията им за това какъв „трябва“ да е животът, което ги прави по-уязвими за разочарованието.
В друго проучване участниците получават задачата да прослушат балета Пролетно тайнство на Стравински – музикално произведение, което е толкова нехармонично и дразнещо, че предизвиква безредици по време на дебюта си през 1913 година. Част от доброволците получават указанието да се опитат да се почувстват възможно най-щастливи, докато слушат музиката. Впоследствие те оценяват нивото си на щастие като по-ниско в сравнение с контролна група, която не била „по петите на Мистър Смайли“.
Настървеното преследване на щастието може също така да бъде изолиращо. Оказва се, че колкото по-високо хората поставят щастието в списъка на личните си цели, толкова по-самотни са в ежедневието си.
Обликът на щастието се определя и от специфичните културни различия, което създава риска да бъдеш щастлив по неправилния начин. В Северна Америка щастието зависи от личните постижения (в това число и удоволствието), докато в Източна Азия щастието се свързва със социалната хармония. Американците от китайски произход предпочитат усещането за удовлетворение, а онези с европейски корени залагат на вълнението. Японската култура е изградена въз основа на лоялността в тясната ѝ свързаност с чувството за вина, докато американската подхранва повече социално неангажирани емоции като гордост и гняв. За да бъдеш щастлив в дадена култура, чувствата ти до голяма степен трябва да бъдат в синхрон с нейната дефиниция за щастие.
С две думи преследването на щастието може да бъде не по-малко саморазрушително от „бутилирането“ и самонавиването, за които говорихме по-рано. Всички тези механизми за справяне произлизат от дискомфорта, който изпитваме спрямо негативните емоции, и от нежеланието ни да преживеем дори най-малкото страдание.
Д-р Сюзън Дейвид
— Считате ли се за самостоятелен?
Налагаше се да се съсредоточа върху лицето му, за да не бъде погледът ми завладян от чорапите.
— Да, да, напълно съм самостоятелен. Няма проблем. Мога да се оправям сам и на никого не досаждам.
— Можете ли да ми дадете пример за случай, когато сте показали самостоятелност?
Това бе добре позната техника на мнозина вербовчици. Когато някой твърди, че притежава определено качество, трябва да е в състояние да даде примери, да опише обстоятелствата, при които го е проявявал, възприетото поведение и получения резултат. Ако нещо от тези три неща липсва, значи със сигурност лъже. Логично е: ако наистина притежава това качество, то той може да каже при какви обстоятелства какво точно е направил и какво е постигнал.
— Ами… да, разбира се.
— При какви обстоятелства?
Топчетата от томболата бясно се завъртяха, докато се опитваше да си спомни — или измисли — някакво събитие. Леката червенина по страните му се засили и ми се стори, че видях капки пот по челото му. Мразя да поставям кандидатите в неудобно положение и нямах намерение да го правя със седналия пред мен. Но бях длъжен да преценя дали отговаря на изискванията.
— Ами… вижте, постоянно показвам самостоятелност, няма никакво съмнение, можете да ми вярвате.
Разтвори крака, повъртя се малко на стола, отново кръстоса крака. Чорапите му наистина можеха да послужат за реклама на „Ариел“.
— Искам просто да ми дадете пример, да речем, за последния път, когато това ви се е случило. Къде, при какви обстоятелства, по какъв повод? Припомнете си го спокойно. Отпуснете се, за никъде не бързаме.
Продължи да се върти на стола, изтривайки вероятно потните си длани в панталона. Изминаха дълги секунди, които ми се сториха часове, а той все не можеше да отговори. Усещах как притеснението постепенно го завладява. Сигурно ме мразеше.
— Добре — прекъснах го, за да сложа край на мъчението, — ще ви обясня защо задавам този въпрос. Вакантното място е в малко предприятие, чийто счетоводител е напуснал. Натрупал толкова неползван отпуск, че не се налагало да представя предизвестие. Просто не се явил на работа. Никой от предприятието не би могъл да обучи заместника му. Ако заемете мястото, ще трябва да се оправяте сам, ровейки се из папките и файловете в компютъра му. Ако не сте наистина самостоятелен, това може да се превърне в кошмар за вас и мое задължение е да не ви поставям в подобна ситуация. Така че не се опитвам да ви поставям капани, просто искам да разбера дали сте способен да изпълните поставената задача. Разбирате ли, от тази гледна точка вашият интерес съвпада с този на предприятието, което предлага работното място.
Изслуша ме внимателно и накрая си призна, че би предпочел да работи при една по-стройна организация, където да знае точно какво се очаква от него и където би получил отговор на въпросите, ако изпитва някакво колебание. До края на интервюто уточнявахме неговите професионални очаквания и определяхме типа място, което би подхождало най-добре на личността, опита и уменията му. Обещах му, че старателно ще пазя досието му и ще му се обадя, щом се получи предложение, отговарящо на профила му.
Изпратих го до асансьора и му пожелах успех за в бъдеще.
Лоран Гунел