При нещастието светът е като ад и няма надежда: всичко е абсолютно безнадеждно. При нещастието човек се превръща в страхливец и човек се придържа към нещастието, най-малко защото то е нещо познато.
Не можеш да бъдеш смел, когато си нещастен. Смелото и рисковано действие изисква поне малко щастие в тебе. Тогава можеш да оставиш познатото: ти си толкова щастлив, че не се страхуваш от непознатото. И щастието се е превърнало в толкова дълбока твоя черта, че знаеш, че където и да бъдеш, ще бъдеш щастлив. При позитивния ум знаеш, че не съществува ад и където и да бъдеш, раят ще е с тебе. Можеш да се отправиш към неизвестното, защото сега знаеш, че раят идва с тебе.
Чувал си, че отиваш в рая или в ада. Това са глупости. Никой не отива в рая, никой не отива в ада. Носиш своя ад и своя рай със себе си и където и да отидеш, отиваш със своя ад или със своя рай. Адът и раят не са врати. Те са товар; ти ги носиш със себе си.
Само с едно танцуващо сърце – щастливо, блажено, позитивно – можеш да направиш скок в неизследваното. Затова твърдя, че от негативното не можеш да бъдеш без избор. Привързваш се към своето нещастие. То е познато. Свикнал си с него, свързан си с него и е по-добре да останеш при познатото нещастие, отколкото да отидеш при непознатото. Най-малкото си свикнал с него и познаваш неговите пътища. Създал си известни защитни механизми, една броня около себе си, за да бъдеш защитен от него. Непознатото щастие ще предизвика създаването на нови защитни механизми. Винаги е по-добре да си в познато, отколкото в непознато нещастие.
При щастието работата стои точно обратното. При щастието човек се стреми да се насочи към непознатото щастие, защото познатото е омръзнало. Никога не се отегчаваш с познатото нещастие: ти му се наслаждаваш. Погледни хората, които говорят за своето нещастие: те му се наслаждават. Те го преувеличават; изпитват леко щастие.
Щастието те отегчава. Можеш да отидеш в неизвестното. Неизвестното те мами, а отсъствието на избор е вратата към неизвестното. Това е начинът, по който човек трябва да се придвижва: от негативното към позитивното и от позитивното към отсъствието на избор. Най-напред направи своя ум позитивен. От ада иди в рая, а от рая можеш да отидеш в Мокша – във Върховното, което е никъде. От нещастието отиди в блаженството и само оттам можеш да се насочиш отвъд, което е отвъд двете. Затова в сутрата се казва най-напред да трансформираш ума си от негативното към позитивното и тази промяна е промяна на твоето фокусиране.
Животът е и двете или нито едното. Той е и двете или нито едното! Това зависи от тебе от това, как гледаш на него. Можеш да гледаш на него с негативен ум и тогава той прилича на ад. Той не е ад! Това е само твоя интерпретация.
Ако негативният ум застане пред някоя роза, отиде в градината, там може да има много рози, но той ще види само бодлите. Най-важното нещо за негативния ум са бодлите: това е от значение. Цветята са илюзорни; единствено бодлите са действителни. Той ще брои и, разбира се, на всяко цвете се падат хиляди бодли. И след като е преброил хиляди бодли, не може да вярва в едно цвете. Ще каже, че това цвете е илюзорно. Как може такова красиво цвете да съществува с толкова грозни бодли, страшни бодли? Невъзможно е; невероятно е. И дори,да съществува, в такъв случай не струва нищо. Преброени са хиляди бодли и цветето се изпарява.
Позитивният ум ще започне с розата, с цветето. И след като си в единство с розата, след като познаваш красотата, живота, неземния цъфтеж, бодлите изчезват. И човек, който е познал розата и нейната красота, нейната висша възможност, човек, който се е вгледал дълбоко в нея, за него тогава дори бодлите няма да изглеждат като бодли. Очите, изпълнени с розата, сега са други. Сега бодлите ще изглеждат просто като една защита за това цвете. Те не са враг: ще изглеждат като част от битието на цветята.
Сега този ум ще знае, че цветето съществува и бодлите са необходими: те го защитават. Благодарение на бодлите цветето може да съществува. Такъв позитивен ум ще бъде благодарен дори на бодлите. И ако този подход се задълбочи, ще настъпи момент, когато дори бодлите ще се превърнат в цветя. При първия подход цветето изчезва, или дори цветето се превръща в бодил. Единствено при позитивен ум можеш да постигнеш състояние на ненапрегнат ум. С негативен ум оставаш напрегнат, с толкова много нещастие около теб. Такъв негативен, изобретателен ум продължава да вижда около себе си само нещастие и ад.
По времето на Буда имало един наистина забележителен Учител. Неговото име било Санджая Вилетхипутта. Той бил един абсолютен мислител на отрицателното. Буда учел за седемте ада и някакъв човек отишъл при Санджая Вилетхипутта и му казал, че Буда твърди, че има седем ада. Санджая Вилетхипутта казал: „Иди и кажи на твоя Буда, че не знае нищо: има седемстотин ада. Той нищо не разбира! Само седем? Има седемстотин ада и аз съм ги преброил всичките.“
Ако притежаваш негативен ум дори и седемстотин не са много. Ще откриеш повече; те нямат край. Позитивният ум може да е ненапрегнат. Всъщност, ако си позитивен, как можеш да си напрегнат, ,а ако си негативен, как можеш да не бъдеш напрегнат? С един негативен ум не може да се прави никаква медитация. С негативния ум вратата за спокойствието, за покоя, за тишината е затворена. Негативният ум увековечава себе си за нещастието. Как може да направи скок към отсъствието на избор?
Василена