fbpx

Категория: Psychology

Публикувано на

Писмеността и влиянието ѝ върху културата и поведението

Цивилизациите, които не разполагали с писменост, се налагало да запомнят и предават от поколение на поколение приказки, песни и стихотворения, за да опазят културните си ценности. Азбуката позволила на обществата да предават знания и идеи, без да е нужно да ги помнят наизуст. Това спомогнало за развитието на логическото и рационалното мислене, както и на модерната наука. Печатната преса допълнително допринесла за ограмотяването на хората. В миналото образованието и грамотността били символ на власт и положение, защото до тях се докосвали само граждани от висшите социални слоеве. В средата на 18 век в Шотландия и Англия за първи път се появила идеята за масово ограмотяване с цел значително увеличение на квалифицираната работна ръка.

През 1987 Майкъл Хейм въвел термина трансформативна теория на езиковата технология, за да покаже как различните комуникационни технологии влияят на човешката мисъл и поведение. Според него появата на писмени текстове довела до разделението между човека и думите, което по-нататък породило и идеята за индивидуализма. Тези текстове също били причина за развитие на абстрактното мислене и въображението, както и на способността за по-дълбок и субективен анализ на идеи и теории. Съвременното дигитално писане пък спомогнало за употребата на по-разнообразна и креативна лексика, защото вече текстовете могли да се променят и споделят по начини, които преди са били невъзможни.

Компютърните икони са още едно ниво на креативност в процеса на създаване на писмен текст, докато често срещаните емотикони и емоджита внасят експресивност и яснота. Употребата на дигитален език позволява текстът да бъде изпратен до огромен брой получатели. Днес почти всички бизнес корпорации използват софтуерни продукти, за да създават брошури, визитни картички и други рекламни материали. Социалните мрежи дават неограничена свобода на хората да впрегнат своето въображение и да сътворят изображения, текстове, видео, музика, истории, презентации и много други. Този процес има голямо комерсиално приложение и е основен инструмент за работещите в сферата на маркетинга по света.

Ива Иванова

Американски университет в България

Публикувано на

Визуален символизъм – универсален човешки опит

Хората са склонни да асоциират визуални изображения с различни идеи от реалния живот. Освен това визуализираме връзката си със света като създаваме символи още от началото на човешката цивилизация. Например, психиката ни най-вероятно ще асоциира фон с черна дъска с училище или ще свърже скалите на снимка на Големия каньон с идеята за колониализма.

Имаме две форми на комуникация – дискурсивна и презентационна. И двете представляват определени видове човешко разбиране и многообразие. Дискурсивната форма използва писмени символи, за да предостави безкрайна пъстрота и предизвикателство. Може да бъде под формата на език (human; човек), научни формули (E = mc2), или партитури. Презентационната форма, от друга страна, разчита силно на изображение (рисунки, картини, снимки, танци, филми и т.н.), за да предаде определени внушения.

Тези разделения ни позволяват да анализираме всяка култура от собствената ѝ перспектива и да използваме това знание, за да преценяваме действията, вярванията и ценностите на една личност въз основа на нейните културни особености. Логично следва, че разполагаме с две перспективи, с чиято помощ да преценим как виждаме хората – емична и етична. Емичната перспектива решава през перспективата на субекта и неговата социална група, докато етичната разчита на гледната точка на страничен наблюдател, осигурявайки по-богата и безпристрастна обща представа.

Човешката мисъл е със сигурност най-сложният предмет за изследване, което е причина за появата на много теории. Най-известната от тях е Теорията за Множествената интелигентност, разработена от Хауърд Гарднър през 1983. Според него мисълта е съставена от различни органи или устройства за обработка на информация и има седем различни типа интелигентности (Лингвистична, Логико-математическа, Музикална, Визуално пространствена, Телесно-кинестетична, Междуличностна и Вътреличностна), всяка от които спомага за развитието на ключови социални и интелектуални способности. Друга теория е Теорията за Емоционалната интелигентност, създадена от Даниъл Голман през 1995. Голман твърди, че мислещият мозък се е отделил от емоционалния, защото емоционалният е съществувал много преди рационалния. В допълнение, много процеси в мозъка могат да настъпят автоматично без никаква съзнателна представа и следователно, визуалните изображения могат да бъдат разбрани без да ги филтрираме през съзнателната ни мисъл. Тази теория дала началото на Емоционалния Дизайн, според който емоциите се борят с когнитивните процеси, променяйки тяхното действие. Това обяснява произхода на несъзнателните емоционални метафори, основополагащи за съвременния маркетинг.

Днес, когнитивната наука е допирна точка между проучванията на изкуствен интелект и човешката психология. Визуалната когниция се използва, когато хората създават научни и литературни трудове или произведения на изкуството. В днешния компютъризиран свят е добра идея да се постигне баланс между двата типа човешка психика – иконична (хора, които имат склонността да са креативни, но се разсейват лесно) и символична (среща се при тези, при които липсва креативност, но могат да се фокусират върху едно единствено нещо). По тази причина при нас често се наблюдава мултимодално мислене (използваме разнообразни символни системи, за да разберем света и да комуникираме един с друг). Визуалните медии съчетават символни поведенчески системи (като лингвистична, социално-жестова (език на тялото), иконична, логическа, математическа и музикална), за да предават съобщения. В момента компютрите работят по този начин, като трансформират всички традиционни медии в една среда от „бинарен код“, наречена моносреда. Интернет мрежата и мултимедията също комбинират различни елементи, подчертавайки връзката между човешкия свят и света на технологиите.

Автор: Ива Иванова

Американски университет в България

Публикувано на

Психотерапия и приятелство

Psychologist

Да посетите психотерапевт не означава, че сте  :

“Болни, луди, ненормални”

Посещенията при психотерапевт имат за цел да ви дадат обективно мнение за дадена ситуация/проблем.

Защото както е известно :

“Не може да решиш със същите умения проблемът, който си създал отново с тях, просто е необходимо уменията ти да се увеличат.”

Публикувано на

5 цитата от Иво Иванов и неговата книга 52 цитата

ivo ivanov
52-tsitata-ivo-ivanov-32 (1)
  1. „Дори най-дългият път започва с една-единствена крачка.“ Нали така бе казал старият Лао Дзъ преди повече от две хиляди години. Ах, кол­ко е хитър любимият ми китайски библиотекар! Една малка крачка, но ако не я направиш, как ще я последват останалите няколко милио­на? Всич­ки искат да постигнат успеха си изведнъж, но лотарийният манталитет е грешка. Ако над­ценим скока и подценим стъпката, никога няма да стигнем доникъде. Уважението към взаимо­действието между всички наши малки крачки е настилката на всеки дълъг път.

„Отвъд играта“
„Момент на мълчание“

2. „Да даваш най-доброто от себе си тогава, кога­то ситуа­цията го изисква. Ситуацията го изисква винаги!“. В основата на пирамидата са претенции към характера, които все по-често биват забра­вяни от днешните звезди: неща като целенасоченост, трудолюбие, лоялност и само­кон­трол. Чо­век не може да се изкачи до върха, ако първо не е стъпил върху основата. С други думи, пирами­дата не може да бъде обърната наопаки, както се опита да направи треньорът на тексаския „Ковенант“.

Стените на пирамидата се крепят и върху принципите на Уудън. Един от тях гласи: „Стреми се да превърнеш всеки следващ ден в своя най-голям шедьовър“. Това малко изречение съдържа в себе си толкова много от тайните на Магьосника и обяснява почти всеки един от смятаните за не­обясними негови успехи.

Според мен е важно да разберем, че „Пирамидата на успеха“ е не само педагогическа, но и екзистен­циална структура. Това е така, защото, ако изклю­чим религията, тя ни дава това, което най-много ни липсва – траен смисъл. Често идва момент в живота, в който човек си задава вледе­няващия въпрос: „Защо въобще съм тук?“. Погледнете в огледалото: знаете ли, че точно в този момент, в който гледате лицето си, клетките в тъкани­те му умират завинаги. Да, ние всички сме в със­тояние на влудяващо бързо разла­гане. Всички се движим по едно и също еднопосочно платно. Ако действително сме тук само колкото да разро­шим тревата… една недоловима въздишка във вятъра, то какъв е смисълът?

„Кривата на щастието“
„Магьосника и неговата пирамида“

3. Идва момент в живота, в който човек влиза в цикъл „дом – работа – дом – работа“. Това е опа­сен затворен кръг. Той започва постепенно да се пълни с отговорности, работни проекти, плаща­не на сметки, мастика преди лягане, телевизион­ни сериали, монотонна повторяемост, дивана в хола, клишетата в компютъра и т.н. Постепенно не остава място за теб самия. Не е ли странно и тъжно, когато кръгът е пълен, а в него няма нищо? Хубаво е да знаеш как да разчупиш кръга, да нарушиш цикъла, да пуснеш на улицата неви­димия просяк. Но ако не си правел безобидни па­кости в детството си, няма да знаеш как да ги правиш, когато пораснеш. На този свят не му трябват деца със сърца на възрастни – трябват му повече възрастни с детски сърца.

„Кривата на щастието“
„Невидимият просяк“

4. Звездите са ни нужни, сине. Без тях остава само мракът. Те са светлина, живот и топлина. Звез­дите са възможни. И за да ги има, е нужно едно-единствено нещо – да искат да сънуват.

„Отвъд играта“
„Защото искам да сънувам“

 

5. Интересното в случая е, че и на него самия му е много трудно да отговори на този въпрос: „Ами предполагам, че единственият начин, по който мога да отговоря на този въпрос, е с друг въпрос – казва Кен. – Случвало ли ти се е да имаш усещането, че си оставил нещо много важно незавършено?“.

„Кривата на щастието“
„Интересното в случая…“

Публикувано на

Гатанки от небето

„…Когато съдим, неизменно попадаме в един капан: да изказваме мнение за другите, гледайки света от собствената си камбанария. Странно, но тя винаги се оказва твърде ниска, независимо колко високо е самочувствието ни на експерти по чуждия живот. Гледката от нея е винаги частична, непълна и замъглена от личните ни интерпретации на живота. И както казва един свещеник – да съдим другите не определя кои са те, а кои сме ние.
Подобно отношение е като отрова, която циркулира в кръвта ни и бавно убива нашата човечност. Отровата на гордостта – тя ни заслепява, изкривява перспективата и ни заблуждава, че можем да разпознаваме доброто и злото и да раздаваме присъди за останалите. Апропо – почти винаги несправедливи, защото замъгленият от арогантно самомнение поглед трудно може да надникне в дълбините на чуждото сърце и да съзре тайните му…“

Из „Гатанки от небето“ от Ивинела Самуилова

Ивинела е любим мой автор, а нейните книги са задължително четиво в моята работа.

Публикувано на

Терапевтична задача към клиент чрез рисуване

Клиентът ми имаше за задача да изобрази чувствата си, в ситуация, в която е заобиколен от хора и той следва да представи себе си, вкусовете си, изборите си.

 

Изображението му показа следното:

“Аз знам, кой съм и какво харесвам, знам, че дори в някои отношения съм по-добър от тях, имам развити определени страни по-добре като всеки човек, но мисълта (костенурката с балон и охлюв – охлювът изразява обърканите му мисли) че не харесваме едно и също, ме кара да се чувствам не на място и да мисля, че биха ме отхвърлили ако покажа себе си изцяло.” – клиент

Най-важно обаче все още остава, не как другите ви виждат, а как вие виждате себе си, харесвате ли се, обичате ли се.

Публикувано на

Образователни групи за деца стартират през месец Август !

Образователни групи за децата, свободно време за родителите !

Образователни занимания всяка събота и неделя от 10:00 до 14:00 стартират през месец Август.

Персонален подход – до 3 деца от 4 до 10 годишна възраст – запознаваме се и/или затвърждаваме знания за :
азбука, цифри, цветове, предмети, природа, свят (за малките) и четене, математика, разказ по картини, преразкази на произведения, стратегически игри (за големите) и много други.

Целта е : общуване, работа в екип, запознанства, интересни и забавни начини за нови знания.

За родителите : спокойствие, че детето ви ще получи лично отношение, домашна обстановка, свободно време, за да направите нещо за себе си, психолог с опит.

Цена : 40,00 лв.
Стартира от : 29.08.2020
Записвания : 0898486628
За мен : www.vasilenahristova.com
Адрес : град София, квартал Витоша, улица Димитър Яблански 20

Публикувано на

Помислете. Проверете. Променете. Започнете отначало.

Помислете. Проверете. Променете. Започнете отначало. Готово. Усмихнете се. Продължете напред.

Животът сред природата ни дава чудесни преживявания и безценни уроци. Екстремните ситуации ни карат да сграбчим възможностите, да се изправим срещу опасностите и да се доверим на инстинктите си, за да има всичко добър край. Но да живеем мотивирани от целите си, ежедневието ни да вдъхновява и нас, и околните – това може да бъде дори по-голямо предизвикателство…

Вдъхновяващите истории на Беър Грилс от приключенията му от всички точки на света включват и личните му житейски повели, които никога няма да забравите. Някои от тях могат да станат ваши собствени. Всички ние сме способни да живеем по-смело, отколкото си мислим, и междувременно да се забавляваме. Подгответе се за своето собствено велико приключение!

1. Мечтай!
2. Не слушай крадците на мечти
3. Просто започни…
4. Преследвай целта, а не парите
5. Бъди най-ентусиазираният човек, когото познаваш
6. Кажи „Да”
7. За да си смел, първо трябва да се страхуваш
8. Тези, които упорстват, са тези, които успяват
9. Онова малко „в повече”
10. Никога не се предавай
11. Няма по-добър учител от неволята
12. Опознай себе си
13. Не си ездач, ако не си падал от коня
14. Носи лек багаж
15. Изхвърли ненужния товар
16. Изхвърли тревогите
17. Палатките не се поправят от само себе си
18. Управлявай сам лодката си
19. Не предполагай
20. Мечтите изискват жертви
21. Провалът всъщност не е провал
22. Приеми „провала”
23. Цени пътуването, не крайната точка
24. Пази се от ССЗ
25. Спазвай правилото „СПаЗВаМ”
26. Вятърът и Слънцето
27. За да получиш, първо трябва да дадеш
28. Експертът трябва да е „на линия”, а не на върха
29. Инстинктът е „носът” на ума – довери му се
30. Бурите те правят по-силен
31. Скромността краси човека
32. Смей се на себе си
33. Избирай си добра компания
34. Намери си добър водач
35. Търси стимула
36. Понякога всички се борим с мотивацията
37. Бъди добър
38. Никой не се интересува колко знаеш, докато не покажеш,че те е грижа
39. Парите са като река, тe трябва да се движат
40. От тези, на които се дава много, се очаква още повече
41. Никога повече не работи!
42. Спри да се „опитваш”!
43. Промени речника си, промени отношението си
44. Нека планината ти дава сили
45. Нито един план не оцелява при първата битка с врага
46. Три ключови качества…
47. Бъди доброволец
48. Обърни се към зает човек!
49. Пътувай до Ню Орлиънс… всеки ден!
50. Бъди близо до земята
51. Скаутските правила за живота
52. Научи се на смелост
53. Използвай времето си мъдро
54. Грижи се за вещите си
55. Съотношението риск-резултат
56. Колебанието е слабост
57. Всеки път, когато изненадаш себе си, ти се вдъхновяваш сам
58. Не съди другите по общественото им положение
59. Материалните удобства са само временни
60. Не премисляй постоянно грешките
61. Напусни капана на удобството
62. Две уши, една уста
63. Остави другите да блеснат
64. Управлявай чрез личен пример
65. Храни се качествено, тренирай редовно
66. Волята за победа е нищо без волята да тренираш
67. Раздавай се!
68. Бъди бодър и в беда
69. Ако минаваш през ада, не спирай да се движиш!
70. Понякога е нужна само искра
71. Как говориш за другите говори за теб самия
72. Благодарност, благодарност, благодарност
73. Когато животът ти поднесе лимони, направи си лимонада
74. Криза = опасност + възможност
75. Светлината може да прозира само през пукнатия порцелан

Публикувано на

„О, това, ходенето, май не е за мен. Не ме бива в него”.

Също като някое малко дете, което се учи да ходи, то ще пада и ще се удря стотици пъти. Но в никакъв случай няма да се спре и да си каже: „О, това, ходенето, май не е за мен. Не ме бива в него”.

Научаваме се да избягваме провалите по-късно в живо­та. Сигурен съм, че голяма част от това се дължи на образователната ни система, която усърдно набляга на високите постижения и наказва онези, които не се пред­ставят добре. Друг голям дял идва от тиранични и пре­калено критични родители, които не дават достатъчно възможности на децата си сами да се провалят, а вместо това ги наказват за опитите им да направят нещо ново или необичайно.

„Ние сме маймуни. Мислим се за кой знае колко цивили­зовани с нашите микровълнови фурни и маркови маратон­ки, но сме просто стадо добре нагиздени маймуни. И тъй като сме маймуни, инстинктивно се сравняваме с други­те и се надпреварваме за статус. Въпросът не е дали оценяваме себе си в сравнение с останалите, а по-скоро по какви стандарти се оценяваме.“

Преди няколко години писах в блога си за някои от тези идеи в настоящата глава и един човек остави коментар. Упрекна ме, че съм празноглав и повърхностен, добавяйки, че съм нямал никаква представа от житейските пробле­ми и отговорността. Каза още, че синът му неотдавна загинал в автомобилна катастрофа. Обвини ме, че си нямам понятие какво означава истинска болка, че съм негодник, щом проповядвам, че той самият бил отговорен за болката, която изпитвал от смъртта на сина си.

Този човек очевидно е изстрадал болка, много по-голяма от тази, с която повечето хора се сблъскват в живота си. Той не е виновен за смъртта на сина си, нито пък е избрал гибелта му. Отговорността за справянето с тази загуба се е стоварила върху него, макар че, разбира се, не е била желана. Въпреки всичко той пак е отговорен за собствените си емоции, възгледи и действия. Как да ре­агира на смъртта на сина си е негов личен избор. Стра­данието, независимо в какъв вид, е неизбежно за всеки един от нас, но на всеки от нас му се налага да реши какво значение ще му придаде. Дори да твърди, че няма избор в случая и просто иска да си върне сина, той пак прави избор – един от многото начини, който би могъл да избере, за да се справи с болката.

Разбира се, нищо от това не му казах. Бях твърде ужасен и зает да се питам дали наистина не е прав – може би това далеч не е лъжица за моята уста и нямам изобщо никаква представа за какво, по дяволите, говоря. Това са рисковете, които вървят с работата ми. Проблем, който аз съм си избрал. И отговорността за справянето с него си е лично моя.

Отначало се почувствах отвратително. После, може би след няколко минути, се ядосах. Възраженията му ня­маха почти нищо общо с онова, което искам да кажа, мислех си аз. И какво толкова, по дяволите? Само поради това, че нямам син, който да е загинал, не означава, че лично аз не съм изпитвал ужасяваща болка.

Тогава обаче последвах собствения си съвет. Избрах проблема си. Мога да се ядосам на този човек и да споря с него, да се надиграваме кой по-голяма болка е изпитал, от което пък и двамата ще изглеждаме като безчувстве­ни глупаци. Или пък бих могъл да избера по-добър проблем, да поработя върху търпението си, върху това да разбирам читателите си по-добре и никога да не забравям този човек, когато пиша за болка и травма. И точно това се опитах да направя.

Отговорих му просто, че съжалявам за загубата му, и това беше. Какво друго може да му каже човек?

Тънкото изкуство да не ти пука, Марк Менсън

Публикувано на

Какво става с любовто след брака ?

Какво става с любовта след брака?

 Важна мисъл – 1 глава

Тъй като даваме и получаваме любов по различен начин, поддържането на любовта жива в нашия брак е трудно. Ако не осъзнаем как нашият партньор разбира любовта, бракът ни може да се пресуши и да не разберем защо. Трябва да разбираме първичния начин за възприемане на любовта у другия.

  1. Погледни назад към своето детство. Чувствал ли си се истински обичан от своите родители? Как най-вече са изразявали те любовта си? Въз основа на резултатите в твоя живот, какво влияние са оказали родителите ти върху начина, по който показваш любов към своя партньор?
  1. Направи списък на неуспехите и успехите на своите родители в изразяването на привързаност и приемане към теб. По какво прилича на начина, по който ти изразяваш привързаността си към своя партньор? Как твоите неуспехи несъзнателно отразяват неуспеха на твоите родители? А успехите?

  2. Може да не си престанал да изразяваш любовта си и все пак твоят брачен партньор да започне да реагира по-отрицателно с времето. Определи две проблемни области за последните дванадесет месеца: (1) положителни действия на любов, на които твоят партньор не е откликнал; (2) израз на раздразнение заради липсата на грижа, за което ти или не си предполагал, или дори не си съгласен. Какъв е действителният характер на проблема?

  3. В ретроспекция, кои важни книги, касети, статии и т.н. са повлияли за подобряване на живота помежду ви? Пробвай да си спомниш кога и как си се опитал да внедриш техните съвети. Къде си успял или си се провалил и защо? Изразявали ли са идеята за любовните езици?

  4. Помисли за времето, когато си изразявал любов под някаква форма и тя не е била приемана като любов, може би не е била отхвърлена, но не е била приета като жест на любов. Защо добрите намерения, искреността и дори действия не винаги са достатъчни?