fbpx

Най-важното в да им вдъхнеш надежда.

С други думи, ако вярвате, ще виждате по-далеч и отвъд ограниченията на най-острия поглед, ще съзрете светлината на „сегашния момент“ там, където другите виждат мрака на „онова там“.

***

…няма толкова черна тъмнина, която не може да бъде разпръсната дори и от една само свещ.

***

…че у всекиго има едно място, където никой не може да проникне, никакви пазачи и надзиратели не са в състояние да го отключат.

***

В живота си постоянно се натъкваме на възможността да избираме : да се заемем с живеенето или да се заемем с умирането. Коя от двете ще изберем? и колко често избираме правилното? В каква част от днешния ден, или който и да е друг ден, се чувстваме просто свободни?
Веднъж някой ми обърна внимание върху разликата между коловоза и гроба : коловозът предоставя съвсем малко пространство, за да се измъкнеш от него. Окажа ли се в коловоз, зная, че е в мой интерес бързо да изляза, преди да се е превърнал в гроб.

***

Не е нужно кой зная каква психология, за да им се помогне. Най-важното в да им вдъхнеш надежда.
От инвалидната си количка той им помага да преодолеят страховете си. Страх от падане, страх от провал, страх да не изпаднат в отчаяние. Поглеждат към свободния човек в инвалидната количка и разбират : време е да се захванат здраво с живота си.

***

Години на терапия и помощни сбирки ме излекуваха, години на духовно уединение ме промениха, затвориха дупката в мен, така че струящата от семейството ми и приятелите любов вече не се изпаряваше. И мъжът на мечтите ми дойде сам при мен. Сърцето ми не смогваше да побере цялата тази любов и тя потече и се изля към другите.
Озари ме почти постоянното усещане, че животът е хубав. Необходими ми бяха десетки години на усилна работа, но успях да си извоювам ново място. Заобичах живота и животът ме заобича. Създадох си виждане за бъдещето развитие на мечтите си. Учене. Уединение. Книги. Вестникарска колонка. Споделях с другите всички подаръци, които животът ми правеше.

Трудно е да си признаеш, че си способен да издигнеш някого толкова високо на пиедестал, че да свалиш себе си в негова чест.

Днес, в сутришен слънчев разговор, с горещо черно кафе, подправено с малко мляко, говорехме с моя приятелка за търсенето на истинското Аз. И как намирането му ти дава отговор на толкова много други въпроси, че изпадаш в паника „Какво се случва ?“, „Къде беше досега цялата тази информация ?“, „Истина ли е?“.
Откриването на самата теб често започва със събитие, което никога не си искала да преживееш. Обикновено е загубата на някоя голяма любов…Загуба, която те раздира, чупи те на парчета, пука балона на илюзията, кара те да отвориш широко очи…
След няколко годишна връзка и клетва, че това е „моят човек“, го изгубих със същата лекота, с която го бях и спечелила. Една малка шега доведе до истинска раздяла, а раздялата доведе до най-голямата истина в живота ми. Трудно е да си признаеш, че си способен да издигнеш някого толкова високо на пиедестал, че да свалиш себе си в негова чест.
Започваш обаче да се пробуждаш. Чувстваш се преродена. Изглеждаш толкова по-добре от преди…красива си, изтънчена, секси, забавна, енергията ти е като за няколко слънца. Отваря се новия ти стар свят. Този, за който беше забравила. Искаш да се усъвършенстваш, да учиш, да бъдеш по-добра, да се извисиш духовно, емоционално, физически да се преобразиш…Защото след няколко месеца в лутане и болка по спомените, мълчание, в моментите когато ти се крещи, усмивки, когато отвътре плачеш с цялата си душа, загубата….вече заспиваш сама, а колко е страшно това…един ден като поразена от торнадо спираш и поемаш дълбоко въздух…и на мига се чувстваш чиста, цяла, събрана, намерена, изпълнена с живот и любов.
Да загубиш „голямата си любов“ е като да пуснеш старото Аз да си отиде…и да отвориш вратите, за да влезе уверената Ти. Какво искам? Вече знам. Искам да съм свободна. Свободна да бъде себе си, да се смея, да анализирам, да задълбочавам, да се губя и намирам. Разбира се, имам още да се уча. А как ще се науча ? Като ми покажат. Като покажат и на вас. Критиката никога никого не е променила, не е довела до израстване. Искате промяна? Стимулирайте. Водете. Привличайте, не притискайте.
Е, искам да бъда водена…за ръката, за сърцето, за душата, да бъда водена, за да открия всички тези нови места. И искам да бъда водена от правилния. Искам да бъда свободна. А кой е правилния ? Сами ще го усетите 🙂

„Защо вечно ме привличат недостъпните мъже?“ И вселената отговори …

 

652ac-11064680_10205440812997906_1991058303830131741_n

Чувства (Feelings) : В тази връзка потискаш ли наранените си чувства? Редуват ли се настроенията ти в нея?

Празнота (Empty) : Във връзката липсват ли грижи и съчувствие?

***
С течение на времето си създадох собствен списък със съвети за ходене по мъже :

Стой далече от неподходящи мъже. Неподходящите мъже са гейовете, сгодените, мъжете, които се страхуват да кажат, че излизат с теб, защото това ще попречи на други потенциални връзки.

Не пази тайни. Съпругът на моя близка приятелка й изневеряваше от години. Не завързваше връзки, беше начин на живот.

….
Друга приятелка постоянно се връщаше при женен мъж с надеждата той да се раздели и ожени за нея. Непрекъснато й повтарях : Омъжиш ли се за мъж, който изневерява на жена си, значи се омъжваш за мъж, който изневерява на жена си.

Пази от пристрастените : Никой пристрастен към пиене, хазарт, леки или тежки наркотици, лотария, секс, работа и т.н. не е подходящ.

Не прави компромис : Бъди стопроцентово себе си.

Кажи на света какво искаш от партньора си : Признай първо на себе си. Напиши го. Започни от второстепенните неща – височина, тегло, доходи – освободи се от тях и ги забрави. После се оттегли в тишината на душата си, стигни до сърцевината и се запитай : „Какво наистина искам?“. И тогава направи списък. Най-долу отбележи : „Това или нещо по-добро“. Накрая сложи сгънатия лист в кутия и продължавай.

Не обръщай внимание на опаковката. Понякога опаковката е по-хубава от съдържанието.

Създай си своя собствена програма (Постави се в центъра).

Създай си и живей толкова добър живот, че да няма значение дали някой го споделя с тебе. Казвай ДА на всяка възможност да си създадеш приятели, да се срещаш с непознати, да преживееш нещо ново. Изпълни живота си с живи мечти вместо да търсиш мъжа/жената на мечтите си. Като в старата история с пеперудата: ако се откажеш да я гониш, тя леко ще кацне на рамото ти. Не търси правилния партньор, стани правилния партньор, стани правилният мъж/жена….за себе си.

 

Автор : Реджина Брет, „Бог никога не спи“
Снимка : www. pixabay.com

Най-важният сексуален орган е мозъкът

Сексът следва да бъде част от по-широко, цялостно отношение. И този път се оказа така. Преди да „поставим табелка“, седнахме и разговаряхме в продължение на часове. В решителния момент той посочи главата си и каза : „Сексът е тук“. Не се състои в постижения на единия или другия. Не си длъжен да се харесваш на когото и да било. „Не всичко в секса е оргазъм“, продължи той. „Той е само глазурата. Останалите съставки правят тортата. Хайде да си направим торта.“

***

Стигне ли се до секс, най-важната ерогенна зона се намира между лявото и дясното ви ухо.

***

…приятелството е на първо място. Това е душата на една връзка…


Автор : Реджина Брет, „Бог пътува винаги инкогнито“
Снимка : www.pixabay.com

„Целта е да запълниш дупката така, че вече никой да не пада в нея.“

Плашещо е да предприемеш големи промени, но винаги имаме достатъчно смелост да направим следващата правилна стъпка. Една малка стъпка и после още една. Така се отглеждат деца, вземат се дипломи, пишат се книги и се осъществяват съкровени желания.
Коя е следващата правилна стъпка? Каквато и да е тя, направете я.

***

Ала един ден терапевтката ми каза, че тези сълзи са мое предимство. Керъл заяви, че те са част от мен толкова, колкото и сините ми очи и кестенявата коса : „Какъв прекрасен дар е да чувстваш толкова силно“ – заключи тя.

***

…схемата с недостъпните мъже, които водят война срещу близостта и разбирателството.

***

Големите неща рядко те изпращат в дупката. Обикновено виждаш как големите неща се задават и ги избягваш. Ако видиш, че се задава влак, излизаш от коловоза и заставаш далеч от релсите. Малките неща те запращат надолу. Нещата, които не виждаш, че се приближават, докато не погледнеш в огледалото за обратно виждане.’

***

Необходимо е усилие да преосмислиш себе си, но когато го направиш, целия живот се променя към по-добро – и най-вече интимните връзки. Ако не извършиш този тежък труд, постоянно ще пропадаш в миналото и при всяка връзка ще изваждаш най-лошото и от мама, и от тати. Преобръщането на мисленето няма да те избави от дупките в живота, но може да те предпази да не паднеш в тях.

Смелчакът умира веднъж, казва поговорката, а страхливецът – хиляди пъти.

„Да притискаме“ означава да тръгнем по нашата позиция и да искаме да я наложим на другия. „Да притегляме“ означава да тръгнем от позицията на другия и малко по малко да го доведем до себе си. Нали схващаш, оставаме във философията на синхронизацията. Тук също навлизаме в света на другия, но този път, за да му позволим да се промени. Изходната точка винаги е една и съща : намери другия там, където е.

***

– Всички се раждаме с еднаква увереност в себе си – каза той. – После чуваме коментарите на родители, бавачки, учители…

***

– Ако за нещастие – продължи той – всички те са по-скоро отрицателни, ако близките ни критикуват, упрекват, привличат вниманието ни върху нашите пропуски, грешки и провали, то тогава в мисловните ни навици се загнездва чувството на пълноценност и самокритичност.

***

– С течение на времето и най-малката непохватност започва да ни притеснява, и най-незначителният провал ни кара да се съмняваме в себе си, и най-нищожната критика ни изкарва от равновесие и ни обърква. Мозъкът ни свиква да действа отрицателно, невронните връзки укрепват при всеки следващ опит.

***

Защото съзнанието ни е силно привързано към мисловните навици дори когато ни карат да страдаме.

***

– Вместо да се оправдаваш, задай му въпроси, за да го принудиш той да се оправдава! И бъди настоятелен.

***

Бързащите хора са мъртви хора.

***

Смелчакът умира веднъж, казва поговорката, а страхливецът – хиляди пъти.

Автор : Лоран Гунел, „Бог пътува винаги инкогнито“

Но гневът ни прави глухи, а отчаянието – слепи.

„Такъв е животът; рядко на мига си даваме сметка, че трудните моменти имат скрито въздействие и скрит смисъл – да ни помогнат да израснем. Ангелите се преобличат като вещици и ни правят великолепни подаръци, старателно обвити в грозни опаковки.
Независимо дали става въпрос за провал, болест или обикновена беда, невинаги горим от желание да приемем „подаръка“, нито се сещаме да го разопаковаме, за да открием скритото му послание – трябва ли да се учим на воля, смелост? Или, напротив, на небрежно отношение към онова, което в крайна сметка не е от особено значение? Изисква ли от мен животът да се вслушам малко повече в дълбоките си желания и стремежи, да се реша да изразя способностите, с които ме е дарил, да престана да приемам онова, което противоречи на моите ценности? Какво трябва да науча в положението, в които съм изпаднал?

 

Когато изпитанието ни връхлети, често реагираме с гняв или отчаяние, с пълно право отхвърляйки онова, което ни се струва несправедливо. Но гневът ни прави глухи, а отчаянието – слепи. И ние пропускаме предложената ни възможност да израснем. Тогава тежките удари и провали се умножават. И не съдбата се ожесточава срещу нас, а животът се опитва отново да ни предаде съобщението.“

 

 

 

 

Притиснеш ли го, той те отблъсква.

Отказвам да приема идеята, че животът ми се свежда до това да работя с единствената цел да мога да си платя храната, жилището и някаква почивка. Това би било лишено от всякакъв смисъл.

***

Най-определящата е липсата на самоуважение. Ако дълбоко в себе си човек не е достатъчно убеден в собствената си стойност, той проявява известна слабост, която гаднярите веднага долавят. Достатъчно е да натиснат там, където боли.

***

Основната разлика между детето и възрастния е, че детето желае да се развива. Възрастният прави всичко възможно да не се променя.

***

Когато човек не желае повече да се развива, той бавно започва да умира.

***

Ако искаш да останеш млад през целия си живот, продължи да се развиваш, да учиш, да откриваш и не се затваряй в навици, които склерозират духа, нито в затъпяващия уют на вече познатото.

***

Приеми света на твоя ближен и той ще се отвори за теб.

***

Да приемеш света на другия означава преди всичко да събудиш в себе си желание да навлезеш в неговия свят. Означава да се интересуваш от него, така че да ти се иска да провериш какво е да си в неговата кожа. Да ти е приятно да мислиш като него, да вярваш в каквото той вярва, да постъпваш като него…Когато го постигнеш, ще си в състояние да усетиш доста точно каквото той усеща и наистина да го разбереш.

***

Но никога не забравяй, че най-важното е да имаш искрено желание да установиш добри взаимоотношения с другия.

***

– Това дори не е най-важното. Когато човек вътрешно в себе си е убеден, че може да въздейства върху решенията на другите, накрая винаги успява, макара и по малко заобиколен път. Справя се. Ако обаче не вярва в това, ще се откаже при първото препятствие, което ще изтълкува като доказателство, че подходът не го бива.

***

Животът не щади страдащите. Налага им двойно страдание.

***

– Но ако положиш усилия – понякога е доста неприятно – да приемеш неговото виждане за нещата, можеш да схванеш какво точно го кара да мисли и да се държи по този начин. И ако се усети разбран, а не съден, може би ще съумее да чуе това, което имаш да му казваш, за да промениш позицията му.

 

– Напротив, убеден съм, че всеки един от нас може да промени света. Стига да не се предава, да не се отказва от това, което смята за правилно, нито да позволява да тъпчат ценностите му. Иначе човек става съучастник на случващото се.

4583d-panorama-2098812_1920

Единственият начин да успееш е да се срещнеш лице в лице с действителността, да се изправиш срещу обекта на своите страхове, докато страхът изчезне, а не да се свиваш в някакво убежище, което може единствено да усили страха ти пред неизвестното.

***

Знаеш ли, можеш да възприемеш живота като осеян с опасности, които трябва да се избягват, или като обширно игрище, предлагащо на всеки ъгъл обогатяващ опит, който трябва да се изживее.

***

….отношението на другите към мен се обуславяше от моето собствено поведение. Аз предизвиквах техните реакции.

***

Когато той твърди, че притежава определено качество, трябва да е в състояние да даде примери, да опише обстоятелствата, при които го е проявявал, възприетото поведение и получения резултат.

***

– Да, но в твоя случай това не е въпрос на избор. Не си казваш съзнателно: „Днес ще правя това, което очакват от мен“. Не, съзнателно се принуждаваш да го правиш. Мислиш, че иначе няма да те харесат, няма да искат да са с теб. Така, без дори да си даваш сметка, ти сам си налагаш множество задръжки. Животът ти става изпълнен с принуди и изведнъж не се чувстваш свободен. И… обвиняваш за това другите.

***

– Алън – продължи той, – ще бъдеш свободен в деня, когато повече няма да се интересуваш какво могат да си помислят хората, които ще те видят с „Клоузър“ в ръка.

***

– Знаеш ли, дори и да ни олеква, като си споделяме всичко така, все пак е потискащо. Аз имам нужда да вярвам в това, което върша. За да стана сутрин, трябва да изпитвам чувството, че работата ми е необходима, макар и да не е пряко свързана с някоя благородна кауза. Най-малкото нужно ми е да изпитвам удовлетворение от добре свършената работа. Но сме принудени да вършим какво ли не с пълна скорост, с единствената цел да обогатяваме акционери, които дори не се интересуват от предприятието, а това вече губи всякакъв смисъл. Необходимо ми е моята работа да има някакъв смисъл.

– Алън – продължи той, – свободата е в нас. Трябва да дойде от нас. Не очаквай да се появи някъде отвън.

Няма големи проблеми. Има само дребни хора.

***

Дюбрьой говореше малко и ме слушаше изключително съсредоточено. Малцина биха били способни толкова дълго време да поддържат вниманието си.

***

После трябва да приемеш, че не си длъжен на всяка цена да отговаряш на очакванията на околните, да се съобразяваш с техните критерии и стойности, че трябва да посмееш да заявиш своите различия дори когато дразнят. Накратко, да се освободиш от представата, която искаш да изградиш за себе си у другите, и да се научиш да не те е грижа особено какво мислят за теб.

***

Освен това обичаш да се оплакваш и така да привличаш съчувствието на хората. Между нас казано, всички изследвания показват, че повече ни привличат хора, които приемат избора си и живеят според избора си. В крайна сметка твоите оплаквания трогват единствено теб.

***

Разбираш ли, природата изпитва ужас от празното.

***

Животът не е теория. Вярвам единствено в силата на постигнатия на терен опит. Само това може истински да промени един човек. Всичко са празни приказки и интелектуална мастурбация.