Преди да оставим Джим и Джанис, нека разгледаме отговора на Джим на въпроса ми:
- Чувстваш ли се обичан от Джанис?
- О, винаги съм се чувствал обичан от нея, д-р Чапмън. Тя е най- добрата домакиня в света. Прекрасна готвачка е. Дрехите ми са винаги изпрани и изгладени. Чудесно се справя с децата. Знам, че ме обича.
Първичният любовен език на Джим е това, което наричам „помагане“. Под помагане имам предвид да правиш онези действия, които знаеш, че партньорът ти би се радвал да извършиш. Ти се стремиш да му угодиш, като му служиш, изразяваш любовта си към него, като вършиш нещо за него.
Такива действия като готвенето, сервирането на масата, измиването на чиниите, почистването с прахосмукачката, измиването на тоалетната, почистването на космите от мивката, избърсването на белите петна по огледалото, премахването на мушичките от предното стъкло, изхвърлянето на боклука, смяната на бебешките пелени, пребоядисването на спалнята, обърсването на праха от библиотеката, поддържането на колата, измиването или почистването на колата с прахосмукачката, почистването на гаража, косенето на тревата, оформянето на храстите, изгребването на сухите листа, разхождането на кучето, подмяната на пясъка на котката и подмяната на водата на рибката са все дела на помагане. Те изискват мисъл, планиране, време, усилия и енергия. Ако се правят с положителен дух, наистина са израз на любов.
Исус Христос даде проста, но дълбока илюстрация на изразяване на любов чрез дело на помагане, когато изми краката на учениците Си. В онази култура, където хората са носели сандали и са ходели по прашни улици, е било обичайно някой слуга в домакинството да измие краката на гостите с пристигането им. Исус, който бе поучавал учениците Си да се обичат един друг, им даде пример как да изразяват тази любов, като взе леген и кърпа, и започна да мие краката им. След този прост израз на любов Той насърчи учениците Си да следват примера Му.
По-рано в живота си Исус бе казал, че в Неговото царство този, който иска да бъде най-голям, ще бъде слуга. В повечето общества големите господаруват над малките, но Исус Христос каза, че тези, които искат да бъдат големи, трябва да служат на другите. Апостол Павел обобщи тази философия, когато каза:
„Служете си един на друг с любов“.
Открих силата на помагането в едно малко селце в Чайна Гроув, Северна Каролина. Чайна Гроув се намира в централната част на Северна Каролина и някога бе закътано местенце между хълмове обрасли с боровинкови храстчета, недалеч от легендарния Мейбъри на Анди Грифит и на един час и половина път от Маунт Пайлът, По времето на тази история Чайна Гроув беше градче с текстилна фабрика и с население от 1500 души. Бях отсъствал оттам повече от десет години, докато извършвах своите изследвания по антропология, психология и богословие. Два пъти годишно посещавах градчето, за да не губя връзка с корените си и това бе едно от тези посещения.
Почти всички, които познавах, с изключение на д-р Шин и д-р Смит работеха в мелницата. Д-р Шин беше доктор по медицина, а д-р Смит бе зъболекар. Щях да забравя проповедника Блекбърн, който беше пастир на църквата. За повечето семейни двойки в Чайна Гроув животът се съсредоточаваше между работата и църквата. Разговорът в мелницата бе посветен на последното решение на надзорника и как това щеше да се отрази конкретно на тяхната работа. Службите в църквата бяха насочени най-вече към очакваната радост в небето. В тази девствена американска атмосфера открих четвъртия език на любовта.
Стоях под едно дърво след църква в неделя, когато към мен се приближиха Марк и Мери. Не ги познах. Сигурно бяха пораснали след моето заминаване. Като се представи, Марк каза:
- Както чух, учиш за психолог. Усмихнах се и казах:
- Да, общо взето.
- Имам въпрос – каза той. – Може ли едно семейство да се справи с брака, ако двамата не са съгласни в нищо?
Това беше един от онези теоретични въпроси, които, както знаех, имаха личен корен. Отмахнах теоретичния характер на въпроса и му зададох личен въпрос.
- Откога си женен?
- Две години – отвърна той. – И в нищо нямаме съгласие.
- Дай ми примери – продължих аз.
- Ами например Мери не обича, когато ходя на лов. Работя цяла седмица в мелницата и обичам да ходя на лов в събота – не всяка събота, само когато е ловният сезон.
Мери мълчеше през всичкото време до този момент, но тук го прекъсна.
- Когато свърши ловният сезон, тръгва на риболов, освен това той не ходи на лов само в събота. Взема си отпуска от работа, за да ходи на лов.
- Веднъж или два пъти годишно си вземам два или три дена отпуска, за да отида на лов в планината с някои от момчетата. Не мисля, че в това има нещо лошо.
- В какво друго не сте съгласни.
- Ами, тя иска да ходя на църква непрекъснато. Нямам нищо против да отида в неделя сутрин, но неделя вечер искам да си почина. Нямам нищо против, ако тя иска да отиде, но не мисля, че и аз трябва да ходя.
Отново проговори Мери.
- Всъщност не искаш и аз да ходя – каза тя. – Започваш да вдигаш врява, още щом отворя вратата.
Знаех, че не е добре нещата да се разгорещяват така под сянката на едно дърво пред църквата. Като млад амбициозен брачен съветник се страхувах, че се захващам с нещо извън силите си, но тъй като бях обучен да задавам въпроси и да слушам, продължих.
- В какво още нямате съгласие? Този път отговори Мери.
- Той иска да си седя у дома по цял ден и да работя в къщата – каза тя. – Побеснява, ако отида да видя майка си или ако изляза да пазарувам, или нещо друго.
- Нямам нищо против да отиде да види майка си – каза той, – но когато се върна у дома, искам да видя къщата почистена. Има случаи, когато тя не оправя леглото три или четири дена подред и поне в половината дни от седмицата дори не е започнала вечерята, когато се прибера. Аз работя здраво и искам да ям, когато се върна у дома. Освен това къщата е в ужасно състояние – продължи той. – Нещата на бебето са навсякъде по пода, бебето е мръсно, а аз не обичам мръсотията. Тя, струва ми се, би била щастлива да живее и в кочина. Нямаме кой знае какво, живеем в малка мелничарска къща, но поне би могло да е чисто.
- Не може ли да ми помага у дома? – попита Мери. – Държи се така, сякаш съпругът не трябва да върши нищо у дома. Иска само да си работи и да ходи на лов. Очаква от мен да върша всичко. Смята дори, че аз трябва да мия колата.
Като си помислих, че е по-добре да започна да търся разрешения, вместо да търся още несъгласия, погледнах към Марк и попитах:
- Марк, когато се срещахте преди да се ожените, ходеше ли на лов всяка събота?
- Повечето съботи – каза той, – но винаги се връщах навреме, за да се видя с нея в събота вечер. През повечето време се прибирах у дома навреме, за да измия камиончето, преди да отида при нея. Не исках да ходя с мръсна кола.
- Мери, на колко години беше, когато се оженихте? – попитах аз.
- Бях на осемнадесет – каза тя. – Оженихме се веднага след като завърших гимназия. Марк завърши една година преди мен и вече работеше.
- През последната ти година в училище колко често идваше Марк да те вижда? – попитах аз.
- Идваше почти всяка вечер – каза тя. – Всъщност идваше следобед и често оставаше и вечеряше със семейството ми. Помагаше ми да си свърша задълженията у дома и след това сядаше и разговаряхме до времето за вечеря.
- Марк, какво правехте след вечеря? – попитах аз. Марк погледна с малко гузна усмивка и каза:
- Ами, както всички влюбени, нали знаеш.
- Но ако имах някаква задача в училище – каза Мери, — той ми помагаше. Понякога работехме цели часове върху някой училищен проект. Отговарях за коледната украса за тържеството на големите класове. Той ми помагаше в продължение на три седмици всеки следобед. Беше страхотно.
Смених скоростите и се насочих към третата област на тяхното неразбирателство.
- Марк, когато се срещахте, ходеше ли на църква в неделя вечер?
- Да, ходех – каза той. – Ако не ходех на църква с нея, това означаваше да не се срещна с нея вечерта. Баща ѝ беше много стриктен в това отношение.
- Той никога не се оплакваше – каза Мери. – Всъщност, сякаш му харесваше. Дори ми помагаше за коледната програма. Веднага след като свърши задачата за коледната украса в училище, започнахме да работим върху коледната украса в църквата. Прекарахме около две седмици, като работихме заедно. Той е наистина много талантлив, когато става въпрос за рисуване и правене на декори.
Стори ми се, че започвах да виждам светлина в тунела, но не бях сигурен, че Марк и Мери я виждат. Обърнах се към Мери и попитах:
- Когато се срещаше с Марк, какво те убеждаваше, че той наистина те обича? Какво го правеше по-различен от другите момчета, с които се бе срещала?
- Начинът, по който ми помагаше за всичко – каза тя. – С такава готовност ми помагаше. Никое от другите момчета никога не бе проявявало интерес към тези неща, но това за Марк сякаш бе естествено. Той дори ми помагаше да измия чиниите, когато вечеряше у нас. Беше най-чудесният човек, когото бях срещала, но след като се оженихме, това се промени. Той престана да ми помага.
Като се обърнах към Марк, попитах:
- Защо според теб правеше тези неща за нея и с нея преди да се ожените?
- Сякаш бе съвсем естествено – каза той. – Това е нещо, което бих очаквал някой да направи за мен, ако ме обича.
- И защо според теб престана да ѝ помагаш, след като се оженихте.
- Ами, може би съм очаквал да бъде като в собственото ми семейство. Татко работеше, а мама се грижеше за къщата. Никога не съм виждал баща ми да чисти с прахосмукачката или да мие чиниите, или да върши нещо у дома. Тъй като майка ми не работеше, тя се грижеше всичко да бъде идеално – готвеше, переше, гладеше. И, предполагам, съм си мислел, че така би трябвало да бъде.
Като се надявах, че Марк разбира това, което разбирах аз, попитах:
- Марк, преди малко какво чу да казва Мери, когато ѝ зададох въпроса какво всъщност я е карало да се чувства обичана, когато сте се срещали преди сватбата?
Той отвърна:
- Това, че съм ѝ помагал и съм вършел нещата заедно с нея. Молбите дават насока на любовта, а изискванията слагат спирачка на потока на любовта.
- Е, разбираш ли – подех аз – как тя може би е престанала да чувства обичта ти към нея, когато си спрял да ѝ помагаш?
Главата му се движеше нагоре-надолу. Продължих.
- Нормално е да следваш модела на своите майка и баща в брака. Почти всички сме склонни да го правим, но поведението ти към Мери е било радикална промяна от времето на ухажването. Точно това, което я е уверявало в твоята любов, е изчезнало.
Тогава се обърнах към Мери:
- Чу ли какво каза Марк, когато го запитах: „Защо вършеше всички онези неща и помагаше на Мери, когато се срещахте преди брака?“
- Той каза, че ги е вършел съвсем естествено — отвърна тя.
- Точно така – потвърдих аз и също каза, че това би очаквал да прави някой за него, ако ГО обича. Той е вършел тези неща за теб и с теб, защото според него по този ничии човек показва любовта си. След като сте се оженили и сте започнали да живеете в собствен дом, той е очаквал, че ти що правиш всичко това, ако го обичаш. Ще поддържаш къщата чиста, ще готвиш и т, н. Накратко, ще вършиш тези неща, за да изразиш любовта си към него. Когато не е видял да правиш тези неща, ясно ти е защо е престанал да се чувства обичан?
Главата на Мери също бе започнала да се клати нагоре-надолу. Продължих:
- Предполагам това е причината да се чувствате толкова нещастни в своя брак, тъй като никой от вас не показва любовта си, като прави нещо за другия.
Мери каза:
- Мисля, че сте прави и причината да спра да върша разни неща у дома е, защото се дразнех ужасно от неговия изискващ дух. Сякаш се опитваше да ме направи като майка си.
- Права си – казах аз, – а никой не обича да бъде насилван да прави каквото и да е. Всъщност любовта се дава доброволно. Не можеш да изискваш любов. Можем да помолим другия за нещо, но не трябва да изискваме един от друг. Молбата дава насока за любовта, но изискването слага спирачка на потока на любовта.
Марк се намеси:
- Права е, д-р Чапмън. Бях изискващ и критично настроен към нея, защото бях разочарован от нея като съпруга. Знам, че съм казвал някои жестоки думи и разбирам, колко зле се е чувствала от това.
- Мисля, че нещата могат да се обърнат доста лесно в този момент – заключих аз.
Извадих две листчета от джоба си.
- Нека опитаме нещо. Искам всеки от вас да седне на стъпалата на църквата и да направи списък с молби. Марк, искам да направиш списък с три или четири неща, които ако Мери реши да направи, ще те накарат да се почувстваш обичан, когато се прибереш следобед от работа. Ако за теб оправянето на леглата е важно, запиши го. Мери, искам да направиш списък с три или четири неща, които наистина би желала Марк да прави, за да ти помага, неща, които ако реши да прави, ще знаеш, че те обича.
(Много обичам списъците, те наистина те карат да мислиш конкретно.) След около пет шест минути те ми връчиха списъците си.
Списъкът на Марк гласеше:
- Да оправя леглата всеки ден.
- Лицето на бебето да е измито, когато се прибирам.
- Да слага обувките си в килера, преди да се върна у дома.
- Да се опита да започва приготвянето на вечерята преди да се прибера, за да можем да ядем поне 30-45 минути след пристигането ми.
Прочетох списъка на глас и казах на Марк:
- Доколкото разбирам, искаш да кажеш, че ако Мери реши да върши тези четири неща за теб, ще ги приемеш като знак на любовта ѝ към теб.
- Точно така – каза той, – ако върши тези четири неща, това много ще промени отношението ми към нея.
После прочетох списъка на Мери:
- Иска ми се да мие колата всяка седмица, вместо да очаква аз да го правя.
- Иска ми се да сменя пелените на бебето, след като се прибере у дома следобед, особено ако приготвям вечерята.
- Иска ми се да чисти къщата с прахосмукачката веднъж седмично.
- Иска ми се да коси тревата всяка седмица през лятото, за да не става толкова висока, че да ме е срам от съседите.
Обърнах се към съпругата:
- Мери, доколкото разбирам, искаш да кажеш, че ако Марк реши да върши тези четири неща, ще приемеш действията му като истински израз на любовта му към теб.
- Точно така – каза тя. – Би било чудесно, ако прави тези неща за мен.
- Струва ли ти се разумен този списък, Марк? Изпълними ли са за теб тези неща?
- Да – отвърна той.
- Мери, струват ли ти се разумни и постижими тези неща за теб? Можеш ли да ги вършиш, ако решиш да ги вършиш?
- Да – каза тя. – Мога да ги върша. В миналото ми се струваше, че не мога, защото каквото и да направех, сякаш никога не бе достатъчно.
- Марк – казах аз – разбираш, че това, което предлагам, е доста по-различно от модела на брак, който са имали твоите майка и баща.
- О – каза той, – баща ми също косеше тревата и миеше колата.
- Но не сменяше пелените и не чистеше с прахосмукачката, нали?
- Вярно – съгласи се той.
- Не си длъжен да правиш тези неща, нали разбираш? Ако ги правиш обаче, това ще бъде израз на любов към Мери.
Ако правим нещо преди брака, това не означава непременно, че ще го правим след брака.
А на Мери казах:
- Разбираш, че не си длъжна да вършиш тези неща, но ако искаш да изразиш любовта си към Марк, това са четири начина, които ще му кажат много. Искам да ви предложа да опитате с тези неща в продължение на два месеца и вижте дали ще помогне. В края на двата месеца може да прибавите допълнителни желания към своите списъци и да ги споделите един с друг. Но не прибавяйте повече от едно желание месечно.
- Звучи разумно – каза Мери.
- Мисля, че ни помогнахте – заключи Марк.
Те се хванаха за ръка и тръгнаха към колата си. Рекох си на глас:
- Мисля, че за това е църквата. Струва ми се, че ще ми хареса работата на брачен консултант.
Никога не забравих прозрението, което получих под онова дърво.
След години изследвания разбрах, че Марк и Мери са представили пред мен уникална ситуация. Рядко срещам семейни двойки с един и същи любовен език. И за Марк, и за Мери помагането беше първичният любовен език. Стотици хора биха се отъждествили с Марк и Мери и биха признали, че основният начин да се почувстват обичани е чрез помощта от страна на техните партньори. Прибирането на обувките, подменянето на бебешките пелени, миенето на чиниите или колата, почистването с прахосмукачката или косенето на тревата означава колкото томове думи за този, чийто първичен любовен език е помагането.
Може би се чудите: Ако Марк и Мери са имали един и същи първичен любовен език, защо са имали толкова трудности? Отговорът е във факта, че са говорили на различни диалекти. Те са правили нещо един за друг, но не най- важното. Когато бяха принудени да мислят конкретно, те определиха конкретните си диалекти. За Мери това бе миенето на колата, сменянето на бебешките пелени, почистването на пода и косенето на тревата, докато за Марк това бе оправянето на леглото, миенето лицето на бебето, прибирането на обувките в килера и приготвянето на вечерята навреме. Когато започнаха да говорят правилния диалект, резервоарът с любов започна да се пълни. Тъй като помагането беше техният първичен любовен език, научаването на конкретния диалект бе относително лесно за тях.
Преди да напуснем Марк и Мери, ми се иска да направя още няколко извода. Първо, те илюстрират ясно, че това, което нравим един за друг преди брака, не е сигурен белег, че ще го правим и след брака. Преди брака сме носени от силата на любовното замайване. След брака ставаме отново хората, които сме били преди да се влюбим. Действията ни се влияят от примера на нашите родители, от собствения ни характер, от разбирането ни за любовта, от нашите емоции, нужди и желания. Само едно нещо е сигурно, що се отнася до поведението ни: то няма да е същото поведение, което сме показали, когато сме били влюбени.
Това ни води до втората истина, илюстрирана от Марк и Мери. Любовта е избор и не можеш да я насилиш. Марк и Мери се критикуваха един друг за поведението си и доникъде не стигаха. След като решиха да отправят молби един към друг, а не изисквания, бракът им започна да се преобръща. Критиката и изискванията обикновено вкарват клинове. С достатъчно критика може да
получиш съдействие от своя партньор. Той може да направи това, което искаш, но вероятно то няма да бъде израз на любов. Можеш да насочиш любовта, като отправяш молби: „Иска ми се да миеш колата, да смениш пелените на бебето, да окосиш тревата“, но не можеш да накараш някой да те обича. Всеки от нас трябва да решава ежедневно дали да обича или не своя партньор. Ако изберем да обичаме и ако го изразяваме така, както партньорът ни моли, тогава любовта ни ще задоволи другия емоционално най-добре.
Има и трета истина, която само зрелият любящ съпруг ще може да чуе. Критиките на моя партньор спрямо поведението ми дават най-ясната насока за първичния му любовен език. Хората са склонни да критикуват своите съпрузи най-високо в областта, в която те самите имат дълбоки емоционални нужди. Тяхната критика е неефективен начин да молят за любов. Ако разберем това, може би то ще ни помогне да използваме за нещо полезно критиката. Жена може да каже на мъжа си, след като той я е критикувал: „Изглежда това е много важно за теб. Би ли обяснил защо е толкова съществено?“ Критиката често изисква изясняване. Ако положим началото на такъв разговор, накрая ще обърнем критиката в молба, а не в изискване. Непрестанното осъждане на ходенето на лов от страна на Мери не е било израз на нейната неприязън към лова като спорт.
Тя обвиняваше лова, че пречи на Марк да мие колата, да почиства къщата и да коси тревата. Когато той се научи да посреща нуждите ѝ от любов, като говори на нейния емоционален любовен език, тя бе свободна да го подкрепи в неговия лов.
Изтривалка за крака или любима?
„Служих му двадесет години. Прислужвах му. Бях неговата изтривалка за крака, а той не ми обръщаше внимание, отнасяше се зле с мен, унижаваше ме пред приятелите и семейството ми. Не го мразя. Не му желая злото, но съм възмутена от него и не искам повече да живея с него.“ Тази жена бе вършила дела на помагане двадесет години, но те не са били израз на любов. Те са били вършени от страх, вина или неприязън.
Заради социологичните промени през последните тридесет години вече няма обичаен стереотип за мъжка и женска роля в американското общество.
Изтривалката за крака е неодушевен предмет. Можеш да изтриеш краката си там, да стъпиш върху нея, да я подритнеш или каквото си искаш. Тя няма собствена воля. Може да бъде твой слуга, но не и твоя любима. Когато се отнасяме със съпрузите си като с предмети, ние прекършваме всяка възможност за любов. Манипулирането чрез внушаване на вина („Ако беше
добър съпруг, щеше да направиш това за мен“) не е езикът на любовта. Принуждението чрез страх („Ще го направиш, иначе ще съжаляваш“) е чуждо на любовта. Никой не трябва да става изтривалка за крака. Можем да си позволим да бъдем използвани, но всъщност сме същества с емоции, мисли и желания. И имаме способността да вземаме решения и да предприемаме действия. Ако позволим да бъдем използвани или манипулирани от друг човек, това не е акт на любов. Това е , всъщност действие на измяна. Ти му/й позволяваш да развие нечовешки навици. Любовта казва: „Обичам те твърде много, за да ти позволя да се отнасяш към мен така. Не е добре нито за теб, нито за мен.“
Преодоляване на стереотипите
Научаването на любовния език на помагането ще изисква от нас да преразгледаме своите стереотипи и ролите си на съпрузи и съпруги. Марк правеше това, което повечето от нас вършат естествено. Той следваше модела, изграден от неговите баща и майка. Но дори и е това не се справяше добре. Баща му миеше колата и косове тревата. Марк не го правеше, но това бе картината в неговия ум какво би трябвало да прави един съпруг. В крайна сметка той не можеше да си представи как чисти пода с прахосмукачка или сменя пелените на бебето. Трябва да признаем, че бе готов да излезе от своя стереотип, когато разбра колко важно е това за Мери. Това е необходимо за всеки от нас, ако първичният любовен език на партньора ни иска от нас нещо, което ни се струва несъвместимо с НАШАТА роля.
Заради социологическите промени през последните тридесет години вече няма обичаен стереотип за мъжка и женска роля в американското общество. И все пак това не означава, че всички стереотипи са премахнати. Означава поскоро, че броят стереотипи се е умножил. Преди дните на телевизията представата какво трябва да правят съпругът и съпругата и как трябва да се отнасят един към друг се влияеше предимно от модела на собствените ни родители. С навлизането на телевизията и умножаването на семействата с един родител обаче ролите често започнаха да се влияят от сили извън дома. Каквато и да е твоята представа, голяма е вероятността твоят партньор да възприема брачните роли малко по-различно от теб. Желанието да разгледаш и промениш стереотипите е необходимо, за да изразиш любовта си поефективно. Помни, няма награди за поддържане на стереотипите. Но има огромни облаги, ако посрещнеш емоционалните нужди на своя партньор.
Наскоро една жена ми каза:
- Д-р Чапмън, ще изпратя всичките си приятелки на вашия семинар.
- И защо? – попитах аз.
- Защото това драстично промени нашия брак – призна тя. — Преди семинара Боб изобщо не ми помагаше за нищо. И двамата бяхме започнали кариерите си веднага след колежа, но работата вкъщи винаги беше моя задача. Никога не му бе идвало на ум дори да ми помогне нещо. След семинара започна да ме пита: „Какво мога да ти помогна тази вечер?“ Бях удивена. Найнапред не ми се вярваше да е истинско, но продължава вече три години.
Трябва да кажа, че имаше някои опити и смешни ситуации през онези първи седмици, защото той не знаеше как да прави каквото и да е. Първия път, когато реши да пере, използва неразтворена белина вместо обичайния прах. Сините ни хавлии станаха напръскани с бели точки. Ами първия път, когато използва уреда за смилане на отпадъците в сифона на мивката. Появи се странен шум и скоро след това сапунени мехури започнаха да излизат от канала на съседната мивка. Той не знаеше какво става, докато не изключих уреда, не бръкнах с ръка и не извадих останките от един сапун, вече намалил размера си четири пъти. Но той ме обичаше на моя език и резервоарът ми се пълнеше. Сега знае как да върши всичко в къщата и винаги ми помага. Имаме много повече време заедно, защото не ми се налага да работя през цялотовреме. Повярвайте ми, аз научих неговия език и се грижа резервоарът му да е пълен.
Наистина ли е толкова просто?
Просто? Да. Лесно? Не. Боб е трябвало да се потруди здраво, докато събори стереотипа, с който бе живял тридесет и пет години. Това не става лесно, но той би ви казал, че да научиш първичния любовен език на своя партньор и да решиш да говориш на него има огромно значение за емоционалния климат на един брак. Сега нека преминем към любовен език номер пет.
Гари Чапмън
