fbpx

Етикет: Гари Чапмън

Публикувано на

Визуалният език – семиотика, знаци, символи

Символизмът е базовата лексика на визуалната комуникация. Отделните човешки култури са създали собствени системи от символи, които да представят начина им на живот, социалните и културните им ценности и религиозните им вярвания. Иконографията е науката за символите, докато иконологията изучава символите в контекста на определени културни периоди. Близки визуално символи могат да изразяват различни и дори противоположни идеи (например свастиката е основният отличителен знак на нацистите от Третия райх, но се е използвал и широко от индийците в древността като символ на благосъстояние и късмет).

Символите са два основни вида – пикторални и графични. Пикторалните символи включват 3D модели, реалистични изображения (рисунки, картини, компютърни графики и т.н.) и снимки и представят физически или въображаеми обекти. Графичните символи могат да са и реалистични, и абстрактни форми на изображение. Графичната абстракция има 3 нива и съответно може да е свързана с изображение (обикновено очертания, силуети или профил на определени обекти), свързана с определена идея (представяща по-добре очертана и стилизирана версия на обекта, пример за това са пътните и публичните знаци), или произволна (това са букви, числа, пунктуационни и математически знаци, геометрични фигури и други, нямащи визуална прилика с обекта, които представят).

Семиотиката е наука, изучаваща как знаците предават определена идея. Съществуват 3 типа знаци – иконични, индексални и символични. Иконичните приличат на обекта, който изобразяват (като компютърната икона Кошче). Индексалните имат логическа връзка с идеите, които символизират (пример за това са диаграмите и картите), докато символичните знаци нямат логическа или друга връзка с обектите, които представят (например националните знамена и гербове). Определени теоретични и практически подходи към визуалните съобщения разграничават термините знак и символ. Даден термин или израз може да се разгледа като графичен знак, изобразяващ предмет, но и като символ на идея, чувство или социално културно понятие.

И във визуалния, и във вербалния език денотацията e първичната асоциация, която едно изображение или дума създава у дадено общество. Конотацията е вторичната асоциация, породена у членовете на обществото. Денотацията и конотацията могат да бъдат приложени във визуалната комуникация, тъй като всеки избор на художника може да генерира различни конотации. Визуалната конотация е много сложна материя, защото социалните субгрупи и дори отделният индивид имат собствени интерпретации на даден обект. В рекламния бизнес компаниите имат лого, което трябва да е денотация на компанията и да създава емоционални конотативни реакции. Тези реакции се следят от рекламни агенции и не бива да бъдат негативни, понеже определят дали компанията ще успее или ще се провали на пазара.

Символите съществуват и на подсъзнателно ниво – в нашите сънища, фантазии и в определени емоционално стресови ситуации. Според Зигмунд Фройд сънищата ни съдържат желания и са изкривена подсъзнателна версия на скорошните ни мисли и действия. Карл Юнг защитава теорията, че символите от сънищата ни са свързани с основни човешки теми като раждането, смъртта, страха и надеждата. Той твърди, че всички хора чувстват и изразяват едни и същи емоции, което позволява на всички култури да се изразяват чрез символи. Клод Леви-Щраус пък предлага митовете да се изучават като чуждите езици, защото имат подобна структура, докато Ерих Фром смята, че знанията за митовете и тяхната структура е начин за по-добро разбиране и усвояване на визуалната комуникация.

Семиотиката изучава знаците и значението им. Като знак могат да се приемат всички обекти с определено значение – думи, цветове, изображения, дрехи, жестове и т.н. Семиотичният подход в лингвистиката е разработен за пръв път от ранните лингвисти Фердинанд де Сосюр и Чарлс Сандърс Пиърс. Основните елементи на семиотичния анализ са знакът, означителят (физическата форма на знака) и означеното (менталните идеи). Например ако знакът е ябълка, означители могат да са зеленият цвят, листата, кръглата форма или самата ябълка, а означеното – свежест, здраве или изкушение.

Всички човешки култури притежават способността да комбинират знаци и техните значения, за да изразят сложни социални и културни идеи. Това умение е известно като културен код и има 5 нива: универсално, национално, регионално, локално и индивидуално. Например семейството и какво означава то се тълкува и разбира на универсално ниво, докато Статуята на свободата има напълно различно значение за американците на локално ниво в сравнение с чужденците. Културните кодове определят поведението на хората, но в глобалния свят все повече хора имат няколко културни идентичности и съответно вече е възможно разбиранията и оттам кодовете да се разменят, като примери за това срещаме постоянно в социалните мрежи.

Ива Иванова

Американски университет в България

Публикувано на

Единадесета глава – Любовта променя всичко

Любовта не е единствената емоционална нужда. Психолозите наблюдават, че сред основните ни нужди са нуждите от сигурност, Самочувствие и значимост. Любовта обаче се преплита с всички тях.

Ако се чувствам обичан от своя брачен партньор, мога да се отпусна, да знам, че любимото същество няма да ми направи никакво зло. Чувствам се сигурен в присъствието му. Мога да посрещна много несигурности в професията си. Може да имам неприятели в други области от живота, но с партньора си се чувствам сигурен.

Самочувствието ми се подхранва от факта, че брачният ми партньор ме обича. В крайна сметка, ако той/тя ме обича, значи си струва да бъда обичан. Родителите ми може да са ми оставили негативни или несигурни послания за собствената ми стойност, но партньорът ми ме познава като възрастен човек и ме обича. Неговата любов изгражда самочувствието ми.

Нуждата от значимост е емоционалната сила зад голяма част от поведението ни. Животът ни се движи напред от желанието за успех. Искаме животът ни да струва нещо. Имаме собствена представа какво е да имаш значимост и работим здраво за постигането на своите цели. Чувството, че сме обичани от партньора си, подхранва чувството ни за значимост. Мислим така: Ако някой ме обича, значи имам стойност.

Имам стойност, защото стоя на върха на сътворения ред. Имам способността да мисля абстрактно, да предавам мислите си чрез думи и да вземам решения. Чрез написаните или записани думи мога да се възползвам от мислите на онези, които са били преди мен. Мога да се възползвам от опита на други, макар да са живели в различна епоха и култура. Преживявам смъртта на роднини и приятели и чувствам, че има съществуване зад материалното. Откривам. че във всички култури хората вярват в духовния свят. Моето сърце ми казва, че е вярно, дори ако умът ми, обучен на научни наблюдения, повдига критични въпроси. Имам стойност. Животът има смисъл. Има по-висша цел. Искам да го вярвам, но може да не почувствам тази значимост, докато някой не изрази любов към мен. Когато моят партньор с любов инвестира време, енергия и сили за мен, вярвам, че имам стойност. Без любов може да прекарам целия си живот в търсене на значимост, самочувствие и сигурност. Когато преживявам любовта, тя влияе положително на всички тези нужди. Вече съм свободен да развивам потенциала си. Чувствам се по-сигурен в своята стойност и мога вече да насоча усилията си навън, вместо да бъда обладан от собствените си нужди. Истинската любов винаги освобождава.

В контекста на брака, ако не се чувстваме обичани, различията се преувеличават. Започваме да гледаме един на друг като на заплаха за щастието си. Борим се за самочувствие и значимост и бракът става бойно поле вместо рай.

Любовта не е отговорът на всичко, но създава климат на сигурност, в който можем да търсим отговорите на онези проблеми, които ни притесняват. В сигурността на любовта едно семейство може да обсъжда различията си без осъждане. Конфликтите могат да бъдат разрешени. Двама души, които са различни, могат да се научат да живеят заедно в хармония. Откриваме как можем да извадим наяве най-доброто един от друг. Това е наградата на любовта.

Решението да обичаш своя партньор съдържа огромен потенциал. Ако се научим да говорим на неговия/нейния любовен език, ще направим този потенциал реалност. Любовта наистина „движи света“. Или поне така беше за Джийн и Норм.

Те бяха пътували три часа да дойдат в офиса ми. Беше явно, че Норм не се чувстваше удобно тук. Джийн му бе извила ръцете чрез заплахи, че ще го напусне. (Не ви предлагам този подход, но хората не винаги познават предложенията ми, преди да дойдат да ме видят.) Те бяха женени от тридесет и пет години и никога преди не бяха посещавали брачен съветник.

Джийн започна разговора.

– Д-р Чапмън, искам да знаете две неща от самото начало. Първо, нямаме парични проблеми. Чета в списанията, че обикновено парите са най-големият проблем в брака. Това не се отнася за нас. И двамата работихме сериозно през годините, къщата е изплатена, колите са изплатени. Нямаме парични проблеми. Второ, искам да знаете, че не се караме. Чувам приятелките ми да говорят за кавги през цялото време. Ние никога не се караме. Не помня кога за последен път сме спорили. И двамата сме съгласни, че да се спори е безплодно, затова не спорим. Като съветник бях доволен, че Джийн е разчистила пътя. Знаех, че се е насочила точно към въпроса. Беше ясно, че е обмислила началните си думи.

Искаше да е сигурна, че няма да се мотаем с несъществуващи проблеми.

Искаше да използва часа мъдро.

Продължи.

  • Проблемът е, че просто не чувствам мъжа ми да ме обича. Животът е рутина за нас. Ставаме сутрин и отиваме на работа. Следобед той си върши своята работа, а аз моята. Обикновено вечеряме заедно, но не разговаряме. Той гледа телевизия, докато аз ям. След вечеря си човърка нещо в мазето и след това заспива пред телевизора, докато му кажа, че е време да си ляга. Това е графика ни пет дни седмично. В събота играе голф сутринта, следобед работи в двора, а за вечеря в събота вечер отиваме на ресторант с едно друго семейство. Той разговаря с тях, но когато влезем в колата, за да се приберем, разговорът свършва. Щом се приберем, той заспива пред телевизора, докато стане време да си лягаме. В неделя сутрин отиваме на църква. Винаги ходим на църква в неделя сутрин, д-р Чапмън – наблегна тя.
  • После – каза тя – отиваме на обяд с приятели. След това се прибираме, той спи     пред    телевизора             през   всичкото  време   в   неделя   следобед.

Обикновено отново отиваме на църква неделя вечер, прибираме се у дома, ядем пуканки и си лягаме. Това е графика ни всяка седмица. Това е всичко. Просто сме като двама съквартиранти, които живеят в една и съща къща. Между нас няма нищо. Не чувствам той да показва някаква любов. Няма топлина, няма емоции. Всичко е празно, мъртво. Не мисля, че мога да продължавам да живея повече така.

В това време Джийн вече плачеше. Аз ѝ подадох кърпичка и погледнах към Норм. Първият му коментар бе:

-Нея разбирам.

След кратка пауза продължи.

  • Правил съм всичко, за да ѝ покажа, че я обичам, особено през последните две или три години, откакто се оплаква толкова за това. Сякаш нищо не помага. Без значение какво правя, тя продължава да се оплаква, че не се чувства обичана. Не знам какво друго да направя.

Усещах, че Норм е разочарован и отчаян. Попитах:

  • Какво правиш, за да покажеш любовта си към Джийн?
  • Ами например – каза той – прибирам се от работа преди нея и започвам да правя вечерята всяка  вечер.  Всъщност,  ако искате да знаете, почти  съм приключил с вечерята, когато тя се прибира, най-малко четири дни от седмицата. Миналата вечер излязохме да вечеряме навън. След вечеря мия чиниите три вечери в седмицата. Миналата вечер имах събрание, но три вечери аз мия чиниите след вечеря. Чистя с прахосмукачката, защото тя има болки в гърба. Върша всичката работа н двора, защото тя е алергична към цветния прашец. Сгъвам дрехите, когато излязат от сушилнята.

Продължи да ми разказва за другите неща, които прави за Джийн. Когато свърши, се запитах: Тази жена какво върши? За нея просто не бе останало нищо.

Норм продължи:

  • Правя всичко това, за да ѝ покажа, че я обичам, а ето я тук седи и говори на вас това, което говори на мен от две или три години – не чувствала, че я обичам. Не знам какво друго да направя за нея.

Когато се обърнах към Джийн, тя каза:

  • Д-р Чапмън, всичко това е хубаво. Но аз искам той да седне на дивана и да разговаря с мен. Ние просто не говорим. Не сме говорили от тридесет години. Той винаги мие чинии, чисти с прахосмукачката, коси тревата. Винаги прави нещо. Аз искам той да седне до мен на дивана и да ми отдели време, да ме гледа, да ми говори за нас, за нашия живот.

Джийн отново плачеше. Стана ми ясно, че нейният първичен любовен език е „пълноценно време“. Тя плачеше за внимание. Искаше да се отнасят с нея като човек, не като предмет. Заетостта на Норм не посрещаше емоционалните ѝ нужди. Когато продължих да говоря с Норм, открих, че той също не се чувстваше обичан, но просто не говореше за това. Мислеше така: „Когато си женен от тридесет и пет години, всичките ти сметки са платени и не се карате, за  какво  повече  да  мечтаеш?“ Дотук  беше  стигнал.  Но  когато  го попитах:

„Каква би била идеалната жена за теб? Ако можеше да си намериш идеалната жена, каква би била тя?“, той ме погледна в очите за първи път и попита:

  • Наистина ли искате да знаете?
  • Да – отговорих аз.

Той се изправи на стола, скръсти ръце на гърдите си. На лицето му разцъфна широка усмивка и каза:

  • Мечтал съм за това. Идеалната съпруга би била съпруга, която си е у дома следобеда и ми приготвя вечеря. Аз ще работя в двора, а тя ще ме повика за ядене. След вечеря тя ще измие чиниите. Вероятно ще ѝ помогна, но тя ще поеме отговорността. Ще шие копчетата на ризата ми, когато някое се скъса.

Джийн не можеше да се сдържа повече. Тя се обърна към него и каза:

  • Не вярвам на ушите си. Ти си ми казвал, че обичаш да готвиш.

  • Нямам нищо против да готвя – отвърна Норм, – но човекът ме попита каква е идеалната съпруга.

Знаех  без  повече  обяснения,  че  първичният  любовен  език  на  Норм  е „помагане“. Защо според вас Норм вършеше тези неща за Джийн? Защото това бе неговият любовен език. Според него по този начин показваш любов: като вършиш нещо за другия. Проблемът бе, че „вършенето на неща“ не бе нейният първичен любовен език. На нея той не говореше емоционално така, както щеше да говори на него, ако тя правеше всичко това за него.

Когато това просветна в ума на Норм, първото нещо, което изрече, бе:

  • Защо някой не ми каза истината преди тридесет години? Можех да сядам на дивана всяка вечер за петнадесет минути и да говорим, вместо да върша всичко това.

Той се обърна към Джийн и каза:

  • За първи път в живота си най-сетне разбирам какво имаш предвид, като кажеш „Не говорим“. Изобщо не разбирах това. Мислех си, че говорим. Винаги те питам: „Добре ли спа?“ Мислех си, че говорим, но сега разбирам. Искаш да сядам на дивана всяка вечер, да се гледаме в очите и да говорим. Сега разбирам какво имаш предвид и защо е толкова важно. Това е твоят емоционален любовен език и ще започнем още тази вечер. Ще сядам на дивана и ще отделям петнадесет минути всяка вечер до края на живота си. Можеш да разчиташ на това.

Джийн се обърна към Норм и каза:

  • Това би било вълшебно, а аз нямам нищо против да приготвям вечерята. Ще бъде готова по-късно от обичайното, защото се прибирам по-късно от теб. И с радост бих шила копчетата. Ти просто не ги оставяше на мен. Бих мила чиниите през останалата част от живота си, ако това ще те накара да се чувстваш обичан.

Джийн и Норм се прибраха у дома и започнаха да показват любов един към Друг на правилния любовен език. След по-малко от два месеца те караха втория си меден месец. Обадиха ми се от Бахамските острови, за да ми кажат каква радикална промяна е настъпила в техния брак.

Може ли емоционалната любов да се възроди в един брак? Вие кажете. Ключът е да научиш първичния любовен език на своя партньор и да решиш да говориш на него.

Публикувано на

Десета глава – Любовта е избор

Как можем да говорим на любовния език на другия. когато сме изпълнени с болка, гняв и неприязън заради минали неуспехи? Отговорът на този въпрос лежи в основата на нашата човешка природа. Ние сме същества на избора. Това означава, че имаме способността да правим лош избор, както се случва на всички ни. Изричали сме сурови думи и сме вършили болезнени постъпки. Не се гордеем с този избор, макар да ни се е струвал оправдан за момента. Лошият избор в миналото не означава, че трябва пак да избираме неправилното в бъдеще. Вместо това можем да кажем: „Съжалявам. Знам. че съм те наранявал, но бих искал да направя бъдещето по-различно Бих желал да те обичам на твоя език. Бих искал да посрещна междите ти.“ Виждал съм бракове, които се спасяват на ръба. когато двамата изберат да обичат.

Любовта не изтрива миналото, но прави бъдещето различно. Когато изберем активното изразяване на любов на първичния език на своя партньор, създаваме емоционален климат, в който можем да се справим с миналите конфликти и неуспехи.

Брент бе в офиса ми, с каменно лице и безчувствен. Беше дошъл не по собствена инициатива, а по моя молба. Седмица по-рано жена му Беки бе стояла на същия стол, плачейки неудържимо. Между изблиците на сълзи успя да промълви, че Брент ѝ е казал как не я обича повече и как напуска. Беше смазана.

Когато възвърна самообладанието си, рече:

  • И двамата работихме здраво през последните две или три години. Знаех, че не прекарваме достатъчно време заедно, както някога, но си мислехме, че работим за обща цел. Не мога да повярвам какво ми казва сега. Винаги е бил толкова мил и внимателен човек. Той е такъв добър баща на децата ни, Продължи:
  • Как можа да го направи?

Слушах, докато разказваше за техните дванадесет Родини брак. Беше история, която бях чувал много пъти по-рано. Имало вълнуваща любов, оженили се във върха на своето „влюбване“ преминали през типичното пренастройвано през ранните дни на брака и тръгнали след американската мечта. В съответното време слезли от емоционалния връх на своето влюбване, но не се научили да говорят достатъчно добре на любовния език на другия. Тя бе живяла с полупълен резервоар за любов в продължение на няколко години. Но получавала достатъчно израз на любов, за да си мисли, че всичко е наред. Но неговият резервоар за любов бил празен.

Обещах на Беки, че ще се опитам да накарам Брент да разговаря с мен. Казах на Брент по телефона:

  • Както знаете, Беки се срещна с мен и ми разказа за своята борба и това, което става в брака ви. Искам да ѝ помогна, но за да го направя, трябва да знам какво мислите вие.

Той се съгласи без колебание и сега седеше в моя офис. Външният му вид беше в невероятен контраст с външния вид на Беки. Тя плачеше неудържимо, той беше стоик.

Имах чувството обаче, че бе преминал през плача преди седмици или може би месеци и това е бил вътрешен плач. Историята, която Брент ми разказа, потвърди подозренията ми.

  • Просто не я обичам вече – каза той. – Не съм я обичал от много време. Не искам да я нараня, но не сме близки. Връзката ни вече е празна. Не ми харесва да съм с нея вече. Не знам какво стана. Иска ми се да е различно, но не изпитвам нищо към нея.

Брент мислеше и чувстваше това, което стотици хиляди съпрузи са мислели и чувствали през годините. Именно умствената нагласа „Не я обичам повече“ дава на мъжете емоционалната свобода да търсят любов с някой друг. Същото се отнася за съпругите, които използват подобно извинение.

Съчувствах на Брент, защото и аз съм изпитвал същото. Хиляди съпруги и съпрузи са изпитвали същото – емоционална празнота, желание да вършат това, което трябва, нежелание да наранят когото и да е, но подтиквани от емоционалните си нужди да търсят любов извън брака. За щастие аз бях открил още в ранните години на собствения си брак разликата между „емоцията на влюбването“ и „емоционалната нужда“ да бъдеш обичан. Повечето хора в нашето общество не са научили още разликата. Филмите, сапунените сериали и романтичните списания са преплели тези два вида любов, като са задълбочили нашето объркване. Но всъщност става въпрос за две съвсем различни неща.

„Емоцията на влюбването“, която обсъдихме в глава 3, е на нивото на инстинкта. Това не е осмислено предварително чувство, то просто става в нормалния контекст на взаимоотношенията мъж- жена. Може да бъде подхранвано или задушено, но не произтича от съзнателен избор. То е краткотрайно (обикновено трае две години или по-малко) и сякаш изпълнява за човечеството същата функция като призива на мъжкаря за гъските.

Влюбването временно посреща емоционалната нужда от любов. То ни дава чувството, че някой се интересува от нас, че някой ни се възхищава и ни цени. Емоциите ни се издигат от мисълта, че друг човек ни възприема като номер едно, че той или тя е готов да посвети времето и енергията си изключително на нашата връзка. За един кратък период, колкото дълго трае, емоционалната ни нужда от любов е задоволена. Резервоарът ни е пълен; можем да завладеем света. Няма нищо невъзможно. За повечето хора това е първият път, когато са живели с пълен емоционален резервоар, и чувството е чувство на еуфория.

Посрещането нуждите на жена ми от любов е избор, който правя всеки ден. Ако познавам първичния ѝ любовен език и избера да говоря на него, ще посрещна най- дълбоките ѝ емоционални нужди и тя ще се чувства сигурна в моята любов.

След време обаче започваме да слизаме от тези висоти обратно към реалния свят. Ако нашият партньор се е научил да говори на първичния ни любовен език, нуждата ни от любов ще продължи да бъде задоволявана. Ако обаче той или тя не говори нашия любовен език, резервоарът бавно ще се изпразни и няма да се чувстваме обичани повече. Посрещането на нуждите на партньора със сигурност е въпрос на избор. Ако науча емоционалния език на съпругата си и го говоря често, тя ще продължи да се чувства обичана. Когато излезе от завладяващото чувство на влюбването, то едва ли ще ѝ липсва, защото резервоарът с емоционална любов ще продължи да се пълни. Но ако не съм научил първичния ѝ любовен език или съм решил да не говоря на него, когато слезе от емоционалните върхове, ще изпита естествените копнежи на непосрещнатата емоционална нужда. След няколко години живот с празен резервоар за любов, вероятно ще се „влюби“ в някой друг и цикълът ще започне отново.

Посрещането нуждите на жена ми от любов е избор, който правя всеки ден. Ако познавам първичния ѝ любовен език и избера да говоря на него, ще посрещна най-дълбоките ѝ емоционални нужди и тя ще се чувства сигурна в моята любов. Ако тя прави същото за мен, емоционалните нужди и на двама ни ще бъдат посрещнати и ще живеем с пълен резервоар. В състояние на емоционална задоволеност и двамата ще отдаваме творческата си енергия за много полезни проекти извън брака, като в същото време поддържаме брака си вълнуващ и развиващ се.

Като знаех всичко това, погледнах мъртвото лице на Брент и се запитах как мога да му помогна. Усещах в сърцето си, че вероятно вече се е забъркал с някое друго „влюбване“. Малко мъже, които страдат от празен резервоар за емоционална любов, напускат брака, докато нямат перспективи да посрещнат тази нужда някъде другаде.

Брент бе честен и ми разкри, че е влюбен в друга жена от няколко месеца. Надявал се, че чувствата ще отминат и че ще подобри нещата с жена си. Но ситуацията у дома се беше влошила, а любовта му към другата жена нараствала. Не можел да си представи, че може да живее без новата си любовница.

Съчувствах на Брент за дилемата. Той искрено не желаеше да нарани жена си и децата си, но в същото време чувстваше, че заслужава живот на щастие. Казах му статистиката за вторите бракове (60 процента завършват с развод). Той бе изненадан да чуе тези цифри, но бе сигурен, че ще се окаже сред успешните. Казах му за изследванията относно ефекта от развода при децата, но той бе убеден, че може да продължи да бъде добър баща на децата си и че те ще преживеят травмата на развода. Разговарях с Брент по въпросите на тази книга и му обясних разликата между влюбването и дълбоката емоционална нужда да се чувстваме обичани. Обясних му петте любовни езика и го призовах да даде още един шанс на брака си. През всичкото време знаех, че моя интелектуален и разумен подход към брака, сравнен с емоционалната превъзбуда, която той преживяваше, бе като противопоставяне на малокалибрен пистолет на автоматична картечница. Той изрази благодарност за моята загриженост и ме помоли да направя всичко възможно да помогна на Беки. Но ме увери, че не вижда надежда за брака си.

Месец по-късно Брент ми се обади по телефона. Той каза, че иска да поговори отново с мен. Този път, когато влезе офиса ми, бе явно разтревожен. Любимата му бе започнала да слиза от емоционалния връх и бе започнала да забелязва в Брент неща, които не харесва. Оттегляше се от връзката и той бе смазан. Сълзи се появиха в очите му, докато ми разказваше какво означавала тя за него и колко непоносима била мисълта за нейното отхвърляне.

Слушах състрадателно в продължение на час, преди Брант да ме помоли за съвет. Казах му колко съчувствам на болката му и му посочих, че изпитва естествената емоционална скръб от загуба, а също и че тъгата няма да си отиде за една седмица. Обясних му обаче, че преживяването е било неизбежно. Напомних му колко нетрайна е природата на влюбването и че рано или късно винаги слизаме от върха и стъпваме в реалния сеят Някои излизат от влюбването преди да се оженят, други след като се оженят. Тои се съгласи, че е по-добре рано, отколкото късно.

След известно време подхвърлих, че може би кризата е добро време той и жена му да идват редовно за брачна консултация известен период. Напомних му, че истинската трайна емоционална любов е избор и че емоционалната любов може да се върне в брака му, ако той и жена му се научат да показват любов един към друг на верния любовен език. Той се съгласи да идва на брачни консултации и девет месеца по-късно Брент и Беки напуснаха офиса ми с напълно възроден брак. Когато видях Брент три години по-късно, той ми каза, че има прекрасен брак и ми благодари, че съм му помогнал в критичен момент от живота му. Каза ми, че мъката по изгубването на другата жена си отишла преди повече от две години. Усмихна се и каза: .Резервоарът ми никога не е бил толкова пълен, а Беки е най-щастливата жена, която някога сте срещали“.

За щастие Брент се възползва от това, което аз наричам неравновесие във влюбването. С други думи, почти никога не се случва двама души да се влюбят един в друг в един и същи ден и почти никога не се разлюбват в един и същи ден. Не е нужно да си специалист социолог, за да откриеш тази истина. Просто се вслушай в кънтри песните. Любимата на Брент по някаква случайност бе престанала да бъде влюбена в доста подходящо време.

През деветте месеца, докато Брент и Беки идваха да се съветват, преминахме с тях през многобройни конфликти, които те никога не бяха разрешили. Но ключът за възраждането на техния брак бе откриването на първичния любовен език на другия и изборът да говорят често на този език.

Когато едно действие не идва естествено при теб, то е още по-силен израз на твоята любов.

Нека се върна на въпроса, който повдигнах в глава 9: .Ами ако любовният език на твоя партньор не е нещо, което идва естествено при теб?“ Често ми задават този въпрос на моите брачни семинари и моят отговор е: .Е, и?“.

Любовният език на жена ми е „помагане“ Едно от нещата, които правя редовно за нея като жест на любов, е почистването с прахосмукачката. Мислите ли, че почистването с прахосмукачката е нещо, което ми идва отвътре? Майка ми ме караше да чистя с прахосмукачката. През всичките години на прогимназията и гимназията не можах да ходя да играя футбол в събота, докато не почистя цялата къща с прахосмукачката. В онези дни си казвах: „Когато се махна оттук, едно от нещата, които няма да правя, е чистенето на къщата с прахосмукачката. Ще си намеря жена да прави това вместо мен.“

Но днес аз чистя къщата с прахосмукачката и то редовно. И има само една причина да чистя с прахосмукачката. Любовта. С никакви пари не можете да ме подкупите да чистя с прахосмукачка, но аз го върша от любов. Разбирате ли, когато едно действие не е естествено за вас, то е още по-голям израз на любов. Жена ми знае, че когато чистя с прахосмукачката, това е 100 процента чиста, неподправена любов и аз получавам признание за това!

Но някой казва: „Д-р Чапмън, това е различно. Аз знам, че езикът на моята съпруга е физическото докосване, а аз не съм от хората, които докосват. Никога не съм виждала майка си и баща си да се прегръщат. Те никога не са ме прегръщали, д-р Чапмън. Просто не съм от хората, които докосват. Какво да правя?“

Имаш ли две ръце? Можеш ли да ги съединиш? Сега представи си, че твоята съпруга е по средата и ти я придърпваш към себе си. Предполагам, че ако прегърнеш съпругата си три хиляди пъти, ще започнеш да се чувстваш по- удобно. Но в крайна сметка тук не търсим удобството. Говорим за любов, а любовта е нещо, което вършиш за някой друг, не нещо, което правиш заради себе си.  Повечето  от  нас правят  много  неща  всеки  ден, които  не ни  идват „естествено“. За някои от нас това е ставането рано сутрин от леглото. Защо? Защото вярваме, че това е нещо, което си струва да направим в този ден. И обикновено преди да свърши денят, се радваме, че сме станали сутринта. Действията ни предшестват емоциите.

Същото се отнася за любовта. Откриваме първичния любовен език на своя партньор и избираме да говорим на него, независимо дали това е нещо естествено за нас или не. Не се преструваме, че това предизвиква топли и вълнуващи чувства. Просто избираме да го правим заради него или нея. Искаме да посрещнем емоционалните нужди на своя партньор и правим стъпка към неговия любовен език. По този начин резервоарът му за емоционална любов се пълни и шансовете да отвърне със същото и да заговори на нашия език са по- големи. Когато го направи, емоциите ни се връщат и нашият резервоар с любов започва да се пълни. Любовта е избор. И всеки от партньорите може да започне процеса още днес.

Публикувано на

Шеста глава – Любовен език №3: Получаване на подаръци

 Бях в Чикаго, когато учех антропология. Чрез подробните етнографски изследвания посещавах удивителни народи от целия свят. Ходех в Централна Америка и изучавах напредналите култури на майте и ацтеките. Пресичах Тихия океан и изследвах племенните народи на Малайзия и Полинезия. Изучавах ескимосите в северната тундра и аборигените айни от Япония. Разглеждах културните модели, свързани с любовта и брака, и открих, че всяка култура, която изучавам, приема даването на подаръци като част от процеса любов-брак.

Антрополозите са влюбени в културните модели, които сякаш се повтарят във всяка култура – така беше и с мен. Питах се възможно ли е даването на подаръци да е фундаментален израз на любов, който пресича културните бариери? Дали отношението на любов винаги е придружено от концепцията за даване? Това са академични и малко философски въпроси, но ако отговорът е да, те имат дълбоки практически последствия за нашите бракове.

Предприех антропологическо пътуване до Доминиканската република. Целта ни бе да изучаваме културата на карибските индианци и на това пътуване срещнах Фрад. Фрад не бе от Карибите, но бе млад чернокож мъж на двадесет и осем години. Фрад бе изгубил ръката си по време на риболов с динамит. От този момент нататък не можел да продължава с риболовната си кариера. Имаше предостатъчно време и аз приех компанията му. Прекарвахме заедно часове, като разговаряхме за неговата култура.

При първото ми посещение в дома на Фрад той ми каза:

  • Мистър Гари, ще пийнете ли малко сок? – на което отговорих с ентусиазъм.

Той се обърна към по-малкия си брат и каза:

  • Направи сок на мистър Гари.

Брат му се обърна, тръгна по черната пътечка, изкачи се на една кокосова палма и се върна със зелен кокосов орех.

  • Разсечи го – нареди Фрад.
    С три бързи движения на своето мачете брат му разсече кокосовия орех, като направи триъгълна дупка в горния му край. Фрад ми подаде кокосовия орех и каза:
  • Сок за теб.

Беше зелен, но аз го изпих – целия — защото знаех, че това е дар на  любов.

Аз бях негов приятел, а на приятелите се даваше сок.

В края на седмицата, когато вече се приготвях да напусна малкия остров, Фрад ми даде последен знак за своята любов. Това бе една крива пръчка, дълга тридесет сантиметра, която бе намерил в океана. Беше станала копринено нежна от ударите по скалите. Фрад каза, че тази пръчка е живяла на доминиканските брегове дълго време и иска тя да ми напомня за красивия остров. Дори и днес, когато поглеждам към тази пръчка, ми се струва, че дочувам карибските вълни. Но за мен тя не е толкова спомен за доминиканските острови, колкото спомен за любов.

Подаръкът е нещо, което можеш да хванеш в ръка и да кажеш: „Погледни, той си е мислел за мен“ или „Тя се е сетила за мен“. Трябва да мислиш за някого, за да му дадеш подарък. Самият подарък е символ на това мислене. Няма значение дали е струвал пари. Има значение фактът, че си мислил за него. И не единствено самата мисъл в твоя ум има значение, но мисълта, изразена в осигуряването на подаръка и неговото даване като израз на любов.

Майките си спомнят дните, когато техните деца са им носели цвете от двора като подарък. Те се чувстват обичани, дори ако това е цвете, което те не биха откъснали. От най-ранни години децата са склонни да дават подаръци на своите родители, което може да е друг белег, че даването на подаръци е фундаментално за любовта.

Подаръците са визуален символ на любов. Повечето брачни церемонии включват даването и получаването на пръстени. Този, който води церемонията, казва: „Тези пръстени са външен и видим белег на вътрешната и духовна връзка, която съединява две сърца в любов без край“. Това не е безсмислена риторика. Това е изразяване с думи на една важна истина – символите имат емоционална стойност. Може би това се изобразява още по-графично към края на една разпадаща се връзка, когато съпругът или съпругата престане да носи брачната халка. Един съпруг каза: „Когато тя хвърли в лицето ми брачната халка и гневно напусна къщата, като затръшна вратата след себе си, разбрах, че бракът ни е в сериозен проблем. Два дена не вдигнах пръстена ѝ от земята. Когато го направих все пак, плаках неудържимо.“ Пръстенът е бил символ на нещо, което е трябвало да съществува, но когато е стоял в неговата ръка вместо на нейния пръст, това е било видим белег, че бракът се разпада. Самотната халка надигнала дълбоки емоции в съпруга.

Визуалните символи на любовта са по-важни за едни хора, от- отколкото за други, Ето защо отделните личности имат различно отношение към  брачните

халки. Някои изобщо не свалят пръстена си след сватбата, Други не носят дори и брачна халка. Това е друг белег, че хората имат различни първични любовни езици. Ако получаването на подаръци е моят първичен любовен език, аз ще ценя високо пръстена, който ти си ми дал и ще го нося с голяма гордост. Също емоционално ще се трогвам от други подаръци, които мм даваш през годините. Ще гледам на тях като израз на любов. Без подаръци като визуални символи, може да започна да се съмнявам в твоята любов.

Подаръците се явяват във всякакви размери, цветове и форми. Някои са скъпи, други са безплатни. За личността, чийто първичен любовен език е получаването на подаръци, цената на подаръка има малко значение, освен ако е в голямо противоречие с това, което можеш да си позволиш. Ако един милионер дава винаги подаръци, конто струват само един долар, съпругата му може да започне да се пита дали това е израз на любов. Но когато семейните финанси са ограничени, подарък от един долар може да говори за любов, която струва милион долара.

Ако първичният език на твоя партньор е получаването на подаръци, може да станеш специалист в изкуството да подаряваш подаръци. Всъщност това е един от най-лесните любовни езици за научаване.

Подаръците могат да се купят, намерят или направят. Съпругът, който спира по пътя и набира диви цветя, е намерил израз на своята любов, освен ако жена му не е алергична към полски цветя, разбира се. Ако можеш да си го позволиш, купи красива картичка, без да харчиш състояние. Този, който не може да си го позволи, може да изработи картичка безплатно. Вземи лист хартия от бюрото си, сгъни я по средата, вземи ножици и изрежи сърце, после напиши •Обичам те“ и подпиши името си. Не е нужно подаръците да бъдат скъпи.

Но някой може да каже: „Не съм от хората, които подаряват подаръци. Не съм получавал подаръци като малък. Изобщо не съм научен да избирам подаръци. Не е естествено за мен.“ Поздравления, току-що сте направили откритие за своя любим. Вие и вашата съпруга или съпруг говорите на различни любовни езици. След като сте направили това откритие, захващайте се с изучаването на своя втори език. Ако първичният любовен език на вашия партньор е получаването на подаръци, можете да станете специалист в изкуството да подарявате подаръци. Всъщност това е един от най-лесните езици за научаване.

Откъде да започнем? Направи списък с всички подаръци, при които твоят партньор е изразил вълнение, когато ги е получил през годините. Може да са били подаръци, които ти си подарил, или дарове, направени от други членове на семейството и приятели. Списъкът ще ти даде представа какви подаръци

харесва съпругът или съпругата ти. Ако имаш малко или никакво познание за избирането на този вид подаръци, които са в списъка ти, призови на помощ членове на семейството, които познават твоя партньор. Междувременно избирай подаръци, при чийто избор не се притесняваш, като ги купуваш, изработваш или намираш и след това подаряваш на своя партньор. Не чакай специален повод. Ако получаването на подаръци е неговият/нейният първичен любовен език, почти всичко, което даваш, ще бъде прието като израз на любов. (Ако тя е критикувала подаръците ти в миналото и почти нищо, което си ѝ подарил, не е било прието, тогава получаването на подаръци със сигурност не е нейният първичен любовен език.)

Подаръци и пари

Ако искаш да станеш специалист в подаряването на подаръци, може би ще промениш отношението си към парите. Всеки от нас има индивидуална представа за целта на парите и различните емоции, свързани с тяхното харчене. Някои от нас са ориентирани към харчене. Чувстваме се добре, когато харчим пари. Други са с нагласа за спестяване и инвестиране. Чувстваме се добре, когато сме спестили пари или сме ги инвестирали мъдро.

Ако си от харчещия тип, няма да ти е трудно да купуваш подаръци за своя партньор. Но ако си от спестяващия тип, ще изпитваш емоционално противопоставяне на идеята да похарчиш пари като израз на любов. Ти не купуваш разни неща за себе си. Защо да купуваш за партньора си? Но това отношение не признава факта, че всъщност купуваш неща за себе си. Като спестяваш и инвестираш пари, ти си купуваш самочувствие и емоционална сигурност. Грижиш се за собствените си емоционални нужди според отношението си към парите. В същото време не посрещаш емоционалните нужди на своя партньор. Ако откриеш, че първичният любовен език на твоя партньор е получаването на подаръци, тогава може би ще разбереш, че купуването на подаръци за него или нея е най-добрата инвестиция, която можеш да направиш. Ти инвестираш във взаимоотношенията ви и пълниш резервоара с емоционална любов на своя любим или любима, който найвероятно ще отвърне с емоционална любов към теб на езика, който разбираш. Когато емоционалните нужди и на двамата са посрещнати, вашият брак ще придобие съвсем нови измерения. Не се притеснявай за спестяванията си. Винаги ще си бъдеш спестяващ човек, но да инвестираш в любов към своята съпруга означава да инвестираш в акции със сигурна възвръщаемост.

Да подариш себе си

Има един подарък, който понякога говори по-силно от подаръка, който можеш да държиш в ръката си. Наричам го да подариш себе си или подаръка на присъствието. Да си там, когато партньорът ти се нуждае от теб говори силно на този, чийто първичен любовен език е получаването на подаръци.

Джанет ми каза веднъж:

  • Съпругът ми Дон обича футбола повече отколкото обича мен.
  • Защо мислиш така? – попитах аз.
  • В деня, когато се роди детето, той отиде да играе футбол. Аз лежах цял следобед в болницата, докато той играеше футбол – каза тя.
  • Не беше ли там, когато се роди детето?
  • Там беше. Остана, докато се роди бебето, но десет минути след това тръгна, за да играе футбол. Бях смазана. Беше толкова важен момент в живота ни. Исках да го споделим заедно. Исках да бъде там до мен. Дон ме изостави, за да си играе.

Този съпруг може да е изпратил една дузина рози, но те не могат да говорят толкова силно, както присъствието му в болничната стая до нея. „Бебето“ сега бе на петнадесет години, но тя говореше за събитието с всички емоции, сякаш се бе случило вчера. Продължих да питам:

  • Само на този случай ли основаваш мнението си, че Дон обича футбола повече от теб?
  • О, не – каза тя. – В деня на погребението на майка ми той пак игра футбол.
  • Отиде ли на погребението?
  • О, да. Отиде на погребението, но щом свърши, отиде да играе футбол. Не ми се вярваше. Моите братя и сестри бяха у дома при мен, а съпругът ми играеше футбол.

По-късно попитах Дон за тези две събития. Той знаеше много добре за какво говоря.

  • Знаех си, че ще заговори за това – каза той. – Аз бях там по време на родилните мъки и когато се роди бебето. Направих снимки, бях толкова щастлив. Нямах търпение да кажа на момчетата в отбора. Но илюзията ми се пукна като мехур, когато се върнах същата вечер в болницата. Тя бе бясна. Не можех да повярвам какво ми казва. Мислех, че ще се гордее, че съм казал на отбора.

Физическото присъствие по време на криза е най-големият подарък, който можеш да дадеш на своя партньор, чийто първичен любовен език е получаването на подаръци.

— А когато почина майка й? Тя вероятно не ти е казала, че си бях взел една седмица отпуска преди тя да умре и прекарах цялата седмица в болницата и дома на майка й, като поправях дребни неща и помагах. След като почина и погребението свърши, чувствах, че няма какво повече да направя. Имах нужда от глътка въздух. Обичам да играя футбол и знаех, че това ще ми помогне и ще ме освободи от напрежението, което бях преживял. Мислех, че тя самата би желала да почина малко. Направих всичко, което според мен бе важно за нея, но не бе достатъчно. Тя не ми позволи да забравя тези два дена. Казва, че обичам футбола повече отколкото обичам нея. Това е абсурдно.

Той бе искрен съпруг, който не бе осъзнал огромната сила на I личното присъствие. Неговото присъствие там за съпругата му бе по-важно от всичко друго в ума й. Физическото присъствие по време на криза е най-големият подарък, който можеш да дадеш на своя партньор, чийто първичен любовен език е получаването на подаръци. Твоето тяло става символ на любовта ти. Премахни символа и чувството за любов се изпарява. При съветването Дон и Джанет преодоляха болките и неразбирателството от миналото. В крайна сметка Джанет успя да му прости, а Дон започна да разбира защо присъствието му е било толкова важно за нея.

Ако физическото присъствие на твоя партньор е важно за теб, насърчавам те да го изразиш пред него гласно. Не очаквай той да отгатне мислите ти. Ако, от друга страна, партньорът ти каже: „Наистина искам да бъдеш с мен тази вечер, утре, този следобед“, погледни сериозно на тази молба. От твоя гледна точка може да не е важно. Но ако не отговориш положително на тази молба, може би съобщаваш нещо, което всъщност нямаш предвид. Един съпруг каза веднъж:

  • Когато майка ми почина, началникът на жена ми ѝ разреши да отсъства два часа от работа, но трябваше да бъде в офиса отново следобеда. Жена ми му казала, че според нея съпругът ѝ се нуждае от нейната подкрепа този ден, затова ще трябва да отсъства целия ден. Началникът отвърнал: „Ако отсъстваш цял ден, може да си загубиш работата си“. Жена ми отговорила: „Моят съпруг е но важен от работата ми“. Така тя прекара целия ден с мен. Някак си н голи ден почувствах любовта ѝ по- силно от когато и да било. Никога не забравих какво направи. Между  другото, каза той – тя не изгуби работата си. Началникът ѝ скоро напусна и я помолиха да заеме неговото място.

Тази жена бе говорила на любовния език на своя съпруг и той никога не би го забравил.

Почти всичко, което е писано някога по въпроса за любовта, сочи, че в сърцето на любовта е духът на даването. Всичките пет любовни езика ни предизвикват да даваме на своя партньор, но за някои получаването на подаръци,    видимите    символи    на    любовта,    говорят    най-силно. Чух най-графичната илюстрация на тази истина в Чикаго, когато срещнах Джим и Джанис.

Те посетиха моя брачен семинар и се съгласиха да ме откарат до летището след семинара в събота следобед. Имаше два или три часа преди полета и те ми предложиха да спрем в ресторанта. Бях прегладнял, затова с готовност се съгласих. Този следобед обаче получих нещо повече от безплатен обяд.

Джим и Джанис бяха израснали във ферми в централната част на Илинойс на не повече от сто мили един от друг. Бяха се преместили в Чикаго скоро след сватбата си. Чувах тази история петнадесет години по-късно, след като вече имаха три деца. Джанис започна почти веднага, след като бяхме седнали. Тя каза:

– Д-р Чапмън, причината да дойдем с вас до летището е да ви разкажем за нашето чудо.

Нещо в думата чудо винаги ме кара да се стягам, особено когато не познавам човека, който я използва. Кой знае каква смахната история ще чуя, помислих си аз. Но запазих мислите за себе си и насочих изцяло вниманието си към Джанис. Предстоеше ми да бъда шокиран.

Тя рече: – Д-р Чапмън, Бог ви използва, за да извършите чудо с нашия брак.

Вече се чувствах виновен. Само секунда по-рано се питах в какъв смисъл използва думата чудо, а сега се оказваше, че според нея аз съм извършителят на това чудо. Вече слушах дори още по-внимателно. Джанис продължи:

  • Преди три години ние посетихме ваш семинар тук, в Чикаго, за първи път. Аз бях отчаяна – сподели тя. – Мислех сериозно да напусна Джим и му го бях казала. Бракът ни бе празен от много време. Бях се предала. В продължение на години се бях оплаквала на Джим, че ми е нужна неговата любов, но той така и не правеше нищо. Аз обичах децата и знаех, че те ме обичат, но не чувствах нищо да идва от Джим. Всъщност по това време вече го мразех. Той беше методичен човек. Правеше всичко по навик. Беше предсказуем като часовник и никой не можеше да се намеси в неговия график.
  • В продължение на години – продължи тя – се опитвах да бъда добра съпруга. Готвех, миех, гладех, готвех, миех, гладех. Правех всичко, което според мен трябваше да прави добрата съпруга. Правехме секс, защото знаех, че това е нещо важно за него. Но не чувствах някаква любов от него. Чувствах се така, сякаш е престанал да ме ухажва след брака и гледа на мен като на нещо дадено. Чувствах се използвана и неоценена. Когато разговарях с Джим за чувствата си, той ми се смееше и казваше, че имаме толкова добър брак, колкото всеки друг в града. Не разбираше защо не съм щастлива. Напомняше ми, че плаща всички сметки, че имаме хубава къща и нова кола, че съм свободна да избера дали да работя или да не работя, че трябва да бъда щастлива, вместо да се оплаквам непрекъснато. Той дори не се опитваше да разбере чувствата ми. Имах усещането, че съм напълно отхвърлена.
  • Така или иначе – каза тя, като отмести чашката с чай и се наведе напред – дойдохме на вашия семинар преди три години. До този момент не бяхме ходили на семинар за семейни двойки. Не знаех какво да очаквам и честно казано, не очаквах много. Не смятах, че някой би могъл да промени Джим. По време и след семинара Джим не говореше много. Сякаш му хареса. Каза ми, че сте му се сторили много смешен. Но не ми говори за нищо от идеите в семинара. А и аз не го очаквах от него, така че не го питах. Както казах, вече се бях предала.
  • Както знаете – рече тя – семинарът свърши в събота следобед. Събота вечер и неделята бяха както обикновено, но в понеделник на обяд, той си дойде от работа и ми подаде роза. „Откъде я намери?“, попитах аз. „Купих я от един уличен продавач“, отвърна той. „Помислих си, че заслужаваш една роза.“ Заплаках. „О, Джим, толкова е мило.“
  • Според мен – продължи тя, – беше купил розата от един мунист. Бях видяла младия човек да продава рози онзи следобед, но нямаше значение. Факт е, че ми бе купил роза. Вторник ми се обади от офиса към един и половина и ме попита какво бих казала, ако купи една пица и я донесе у дома да вечеряме. Каза, че може би ще ми хареса да си дам почивка от готвенето една вечер. Отговорих му му, че според мен идеята е великолепна, така че той донесе у дома една пица и прекарахме чудесно. Децата харесаха пицата много и благодариха на баща си, че я е донесъл Аз дори го прегърнах и му казах колко ми е харесало. Когато си дойде в сряда, донесе на всяко от децата кутия бисквити, а на мен малка саксия с цветя. Каза, че тъй като розата ще увехне, решил че може би ще ми хареса нещо по-трайно. Започвах да си мисля, че халюцинирам! Не можех да повярвам, че Джим прави всичко това, нито разбирах защо го прави. Четвъртък вечерта след вечеря ми подаде картичка с послание как не винаги умее да изразява любовта си към мен. но се надява с тази картичка да ми покаже какво значение имам за него. Отново се разплаках, погледнах го и не можех да не го прегърна и да не го разцелувам. „Защо не вземем някой да гледа децата в събота вечер и да отидем някъде на вечеря само двамата?“, предложи той. „Би било чудесно“, казах аз. Петък вечер той спря в сладкарницата и купи на всеки от нас любимата паста. Отново го беше пазил в тайна, като само ни бе казал, че има изненада за десерт.
  • В събота вечер – каза тя – бях в еуфория. Нямах представа какво е станало с Джим, нито дали щеше да трае, но се наслаждавах на всяка минутка. След вечерята в ресторанта му казах: „Трябва да ми кажеш какво става. Не разбирам.“ Тя ме погледна внимателно и рече:
  • Д-р Чапмън, трябва да разберете. Този човек никога не ми бе подарявал цвете от деня на сватбата. Никога не ми бе подарявал картичка по никакъв повод. Винаги казваше: „Само похарчени пари, ще погледнеш картичката и ще я изхвърлиш“. Излизахме да вечеряме навън един път на пет години. Никога не бе купувал нищо на децата, като очакваше от мен да купувам само най-важните хранителни продукти. Никога не бе носил пица у дома за вечеря. Очакваше от мен вечерята да е готова всяка вечер. Искам да кажа – това бе радикална промяна в поведението му.

Обърнах се към Джим:

  • Какво ѝ каза в ресторанта, когато те попита какво е станало?
  • Казах й, че съм слушал вашата лекция за любовните езици на семинара и съм разбрал, че нейният любовен език са подаръците. Бях осъзнал също, че не съм ѝ подарявал нищо с години, може би от както се бяхме оженили. Спомних си, че когато ходехме заедно преди сватбата, често ѝ носех цветя и малки подаръци, но след сватбата си мислех, че не мога да си го позволя повече. Казах ѝ за решението си да ѝ подарявам подарък всеки ден в продължение на една седмица и да видя дали това ще промени нещо. Трябваше да призная, че виждах огромна разлика в поведението ѝ през седмицата.

Казах й, че съм осъзнал колко вярно е това, което споделихте на семинара, и как научаването на правилния любовен език е ключът да покажеш на другия, че го обичаш. Казах й, че съжалявам за всички онези години, когато съм бил толкова глупав, че да не посрещна нейната нужда от любов. Казах й, че наистина я обичам и че ценя всичко, което тя прави за мен и децата. Казах й, че с Божия помощ ще бъда човек на подаръците до края на живота си. Тя отвърна:

„Но Джим, не можеш да продължаваш да ми купуваш подаръци всеки ден до края на живота ми. Не можеш да си го позволиш.“ „Е, може би не всеки ден“, отговорих аз, но поне веднъж седмично. Това прави петдесет и два подаръка повече годишно от това, което си получила през последните пет години“, казах аз. „Пък и кой е рекъл, че трябва да купувам всичко? Може сам да направя някои от тях или ще се възползвам от идеята на д-р Чапмън и ще набера безплатно цветя от двора през пролетта.“ Джанис се намеси:

  • Д-р Чапмън, не мисля, че е пропуснал и една седмица през тези три години. Той е като нов човек. Няма да повярвате колко сме щастливи. Децата сега ни наричат влюбени птички. Резервоарът ми с любов е пълен и прелива.

Обърнах се към Джим и попитах:

  • Ами ти, Джим? Чувстваш ли се обичан от Джанис?
  • О, винаги съм се чувствал обичан от нея, д-р Чапмън. Тя е най- добрата домакиня в света. Прекрасна готвачка е. Дрехите ми са винаги изпрани и изгладени. Чудесно се справя с децата. Знам, че ме обича.

Усмихна се и каза:

  • Сигурно вече се сещате какъв е моят любовен език, нали? Сещах се и знаех също защо Джанис бе използвала думата чудо.

Не е нужно подаръците да бъдат скъпи, нито е задължително да| подаряваме нещо всяка седмица. Но за някои хора тяхната стойност няма нищо общо с причинната стойност, а е изцяло свързана с любовта. В глава 7 ще изясним любовния език на Джим.

Гари Чапмън

Публикувано на

Пета глава – Любовен език №2 : Пълноценно време

Трябваше да се сетя за първичния език на Бети Джоу от самото начало. Какво казваше тя в онази пролетна вечер, когато ги посетих с Бил в Литъл Рок?

– Бил чудесно снабдява нуждите ни, но не прекарва време с мен. Каква полза от дома и караваната, и всички други неща, ако не им се радваме заедно?

Какво бе желанието й? Пълноценно прекарано време с Бил. Тя искаше вниманието му. Искаше да бъде в центъра на живота му, той да ѝ отдава времето си, да прави нещо лично за нея.

Под израза „пълноценно време“ имам предвид неразделеното ти внимание. Нямам предвид да седите на дивана и да гледате заедно телевизия. Когато прекарвате време по този начин, вниманието ти е съсредоточено върху новините или филма – не върху твоя съпруг или съпруга. Имам предвид да седите на дивана с изключен телевизор, да се гледате един друг и да си говорите, като отдавате напълно вниманието си един на друг. Означава да излезете на разходка, само двамата, или да отидете да хапнете някъде навън, като се гледате един друг и разговаряте. Забелязали ли сте, че в ресторанта винаги можете да направите разлика между двама души, които са излезли на среща, и двама души, които са женени. Тези, които са си уговорили среща, се гледат в очите и разговарят. Женените седят и оглеждат ресторанта. Сякаш са отишли там само заради яденето!

Когато седя на дивана с жена си и ѝ отделям двадесет минути от неразделеното си внимание и тя прави същото за мен, действително отделяме за другия двадесет минути от живота си. Никога няма да имаме повече тези двадесет минути, които даваме от живота си един на друг. Това е мощен емоционален израз на любов.

Едно лекарство не може да лекува всички болести. В своя съвет към Бил и Бети Джоу аз бях направил сериозна грешка. Бях приел, че утвърждаващите думи означават за Бети Джоу толкова, колкото и за Бил. Надявах се, че ако всеки от тях показва достатъчно с думите си колко цени другия, емоционалният климат ще се подобри и двамата ще започнат да се чувстват обичани. За Бил това помогна.

Той започна да изпитва много по-положителни чувства към Бети Започна да чувства истински, че тя цени работата му. Но за Бети Джоу това нямаше същия ефект, защото утвърждаващите думи не бяха първичният ѝ любовен език. Нейният език бе пълноценното време.

Върнах се на телефона и благодарих на Бил за усилията му през последните два месеца. Казах му, че се е справил чудесно, като е правил устно комплименти на Бети Джоу.

  • Но, д-р Чапмън — рече той, – тя все още не е много доволна, Смятам, че за нея нещата не са се подобрили много.
  • Прав си — казах аз — и мисля, че знам защо. Проблемът е, че аз ти препоръчах неправилния любовен език.

Бил нямаше никаква представа за какво говоря. Обясних му, че това, което кара един човек да се чувства емоционално обичан, не винаги кара и другия да се чувства обичан.

Той се съгласи, че неговият език бяха утвърждаващите думи. Каза ми колко много е означавало това за него като момче и колко добре се е почувствал, когато Бети започнала да изразява одобрението си за нещата, които прави. Обясних му, че езикът на Бети Джоу не бяха утвърждаващите думи, а пълноценното време. Разясних му какво означава да показваш неразделено внимание към някого – не да ѝ говори, докато чете вестника или докато гледа телевизия, а да я гледа в очите, като ѝ отделя изцяло вниманието си, като прави с нея нещо, което ѝ харесва да прави, и го прави от цяло сърце.

  • Например да отидем на концерт заедно – каза той. Бях сигурен, че в Литъл Рок изгрява ново слънце.
  • Д-р Чапмън, затова тя винаги се е оплаквала. Не правех с нея разни неща, не отделях време за нея. „Ходехме на разни места и правехме различни неща, преди да се оженим, казваше тя, а сега ти си твърде зает.“ Ясно, това е нейният любовен език, няма съмнение. Но, д-р Чапмън, какво да правя?

Работата ми е толкова изискваща.

  • Разкажи ми за нея – казах аз.

Следващите десет минути той ми разказа историята на своето изкачване по организационната стълбица и колко сериозно е работил, колко горд е с постиженията си. Разказа ми за своите мечти за бъдещето и увереността си, че през следващите пет години ще бъде точно там, където желае.

  • Искаш ли да бъдеш там самичък или искаш да бъдеш там с Бети Джоу и децата? – попитах аз.
  • Искам тя да бъде с мен, д-р Чапмън. Искам да се радва заедно с мен.

Ето защо винаги ме боли, когато ме критикува, че отделям време за работата. Правя го за нас. Искам тя да бъде част от това, но тя е винаги толкова отрицателно настроена.

  • Започваш ли да разбираш защо е толкова отрицателно настроена,  Бил?
  • попитах аз. — Нейният любовен език е пълноценно време. Ти си ѝ отделял толкова малко време, че резервоарът ѝ за любов е празен. Тя не се чувства сигурна в твоята любов. Затова си го изкарва на онова, което според нея отнема времето ти – твоята работа. Всъщност тя не мрази работата ти. Мрази факта, че чувства толкова малко любовта ти, Има само един отговор, Бил, и той ще ти струва много. Трябва да намериш време за Бети Джоу, Трябва да я обичаш на нейния език.
  • Знам, че сте прав, д-р Чапмън. Откъде да започна
  • Под ръка ли ти е бележникът? Този, в който си записваш положителните неща за Бети Джоу?
  • Тук до мен е.
  • Добре. Сега ще направим нов списък. Кои са нещата, които знаеш, че Бети Джоу би искала да правите заедно? Нещата, които е споменавала през годините.

Ето как изглеждаше списъкът на Бил:

  • Да вземаме караваната и да прекарваме уикенда в планината (понякога с децата, а понякога само двамата).
  • Да я посрещам за обяд (да отидем в някой хубав ресторант, а понякога някъде, където е по-евтино).
  • Да осигурявам жена да гледа децата и да я извеждам на ресторант, само двамата.
  • Когато се прибирам вечер у дома, да сядам и да разговарям с нея как е минал деня ми, както и да слушам какво ми казва за нейния ден. (Тя не обича да гледам телевизия, докато се опитваме да говорим).
  • Да прекарваме време да разговаряме с децата за преживяванията в училище.
  • Да отделяме време да играем на различни игри с децата.
  • Да ходя на пикник с нея и децата в събота и да не се оплаквам от мравките и мухите.
  • Да водя семейството на ваканция веднъж годишно.
  • Да излизам с нея и да разговаряме, докато се разхождаме. (Не да вървя пред нея.)
  • Това са нещата, за които ми е говорила през годините – каза той.
  • Знаеш какво ще ти препоръчам, нали, Бил?
  • Да ги върша – заключи той.
  • Точно така, по едно всяка седмица през следващите два месеца. Откъде ще намериш време? Ще отделиш време. Ти си разумен човек – продължих аз. –

Нямаше да постигнеш толкова много, ако не умееше да вземаш решения. Имаш способността да планираш живота си и можеш да включиш Бети Джоу в плановете си.

  • Знам – рече той, – мога.
  • И, Бил,  това не означава да  се откажеш от целите  си  в   професията.

Означава само, че когато стигнеш върха, Бети Джоу и децата ще бъдат с теб.

Един централен аспект на пълноценното време е времето заедно. Нямам предвид съседство… Заедно е свързано с насоченото внимание.

  • Точно това искам повече от всичко. Няма значение дали съм на върха или не, искам тя да е щастлива и искам да се радвам на живота с нея и децата.

Годините дойдоха и си отидоха. Бил и Бети Джоу стигнаха върха и слязоха от него, но важното е, че го направиха заедно. Децата напуснаха семейното гнездо, но Бил и Бети Джоу са съгласни, че това са били най- хубавите им години. Бил стана истински почитател на класическата музика, а списъкът на Бети Джоу с неговите положителни качества е вече безкраен. Работата му вече не е заплаха за Бети Джоу. Тя се вълнува за нея и го насърчава. Знае, че самата тя е номер едно в живота му. Резервоарът ѝ с любов е пълен и ако започне да се изпразва, знае, че една проста молба от нейна страна ще накара Бил да ѝ отдели изцяло своето внимание.

Заедно

Един централен аспект на пълноценното време е времето заедно. Нямам предвид съседство. Двама души, които седят в една и съща стая, са в близко съседство, но не са непременно заедно. Заедно е свързано с насоченото внимание. Когато един баща седи на пода и търкаля топката с двегодишното си дете, вниманието му не е насочено към топката, а към детето му. За един кратък момент, колкото време трае играта, те са заедно. Ако обаче бащата говори по телефона, докато търкаля топката, вниманието му е раздвоено. Някои съпрузи и съпруги мислят, че прекарват време заедно, когато всъщност те само живеят в близко съседство. Те са в една и съща къща едновременно, но не са заедно. Един съпруг, който наблюдава спорта по телевизията и в същото време разговаря с жена си, не ѝ отделя пълноценно време, защото тя не получава пълното му внимание.

Пълноценното време не означава, че трябва да прекарвате всяко време заедно, като  се гледате в очите. Това означава да правите нещо  заедно  и    да отдаваш изцяло вниманието си на другия човек. Дейността, в която участвате заедно, не е толкова важна. Важно емоционално е да прекарвате времето си, насочени един към друг. Дейността е средството, което създава чувството за „заедно“ Важното за бащата, който търкаля топка с двегодишното си дете, не е самата дейност, а емоциите, които се създават между бащата и детето.

По същия начин съпруг и съпруга, които играят тенис заедно, ако е истинско пълноценно време, ще насочат вниманието си не към играта, а към факта, че прекарват време заедно. Какво става на емоционално ниво е онова, което има значение. Нашето време, прекарано заедно в преследването на обща цел, говори на другия, че той ни интересува, че ни е приятно да бъдем заедно, че ни харесва да правим нещата заедно.

Пълноценен разговор 

Също както утвърждаващите думи, езикът на пълноценното време има много диалекти. Един от най-разпространените диалекти е пълноценният разговор. Под пълноценен разговор имам предвид диалога, в който двама души споделят своите преживявания, мисли и желания в приятелска спокойна атмосфера. Повечето личности, които се оплакват, че партньорът им не говори, нямат предвид, че той никога не казва думичка. Те искат да кажат, че той рядко участва в истински диалог, като показва разбиране. Ако първичният език на твоя съпруг или съпруга е пълноценното време, този диалог е изключително важен за неговото емоционално чувство, че е обичан.

Пълноценният разговор е съвсем различен от първия любовен език. Утвърждаващите думи са насочени към това, което казваме, докато пълноценният разговор е съсредоточен към това, което чуваме. Ако споделям любовта си към теб чрез пълноценното време, ще насоча вниманието си да те накарам да излезеш от черупката си, като слушам съпричастно това, което казваш. Ще ти задавам въпроси, не като ти досаждам, а като показвам истинско желание да разбера твоите мисли, чувства и желания.

Срещнах Патрик, когато той бе на четиридесет години и бе женен от седемнадесет години. Спомням си го, защото първите му думи бяха толкова драматични. Седна на кожения стол в офиса ми и след кратко представяне се наведе напред и каза много развълнувано:

  • Д-р Чапмън, бях глупак, истински глупак.
  • Какво те доведе до такъв извод? — попитах аз.
  • Бяхме женени седемнадесет години – каза той – и жена ми ме напусна. Сега разбирам какъв глупак съм бил.

Повторих първоначалния си въпрос:

  • В какъв смисъл си глупак?
  • Жена ми си идваше у дома след работа и ми разказваше проблемите си в офиса. Аз я изслушваш и след това ѝ казвах какво според мен трябва да направи. Винаги  ѝ  давах  съвет.  Казвах  ѝ  как  да  се  справи  с      проблема.

„Проблемите не си отиват просто така. Трябва да разговаряш с хората, свързани с тях, или с шефа си. Трябва да се справиш с проблемите.“ На следващия ден тя се връщаше от работа и споделяше същите проблеми. Винаги я питах изпълнила ли е съветите ми от предния ден. Тя поклащаше глава и казваше не. Затова повтарях съвета си. Казвах ѝ какъв е начинът да се справи със ситуацията. На другия ден тя се прибираше у дома със същите проблеми. Отново я питах последвала ли е съвета ми. Тя поклащаше глава и казваше не. След три или четири такива вечери, аз се ядосвах. Казвах ѝ да не очаква съчувствие от мен, щом не желае да следва съветите ми. Не бе необходимо да живее под такъв стрес и напрежение. Можеше съвсем лесно да разреши проблема, ако просто направеше каквото я съветвах. Следващия път, когато споделяше с мен проблема, аз казвах: „Не искам да слушам. Казах ти какво да направиш. Ако не желаеш да слушаш съвета ми, и аз не желая да те слушам.“

Много от нас… са обучени да анализират проблемите и да дават разрешения. Забравяме, че бракът е взаимоотношения, не проект, който трябва да бъде изпълнен, или проблем, който трябва да бъде разрешен.

– Просто се оттеглях и се връщах към работата си. Какъв глупак съм бил – каза той – какъв глупак! Сега разбирам, че тя не е искала съвета ми, когато ми е говорила за своите борби в службата. Искала е съчувствие. Искала е да я изслушвам, да ѝ отделям внимание, да ѝ показвам, че разбирам болката, стреса, напрежението. Искала е да знае, че я обичам и че съм с нея. Тя не е искала съвет, искала е да знае, че я разбирам. Никога не съм се опитвал да я разбера. Твърде зает бях да давам съвети. Какъв глупак. Сега я няма. Защо не разбираме тези неща, когато преминаваме през тях? -попита той. – Бях прекалено сляп за това, което ставаше. Едва сега разбирам как съм я предал.

Жената на Патрик бе молила за пълноценен разговор. Емоционално тя е копнеела той да ѝ отдели внимание, като изслушва болката и разочарованието й. Патрик насочваше усилията си не в слушане, а в говорене. Той я слушаше само толкова, колкото да чуе проблема и да формулира разрешение. Не я слушаше достатъчно дълго или достатъчно добре, за да чуе нейния вик за подкрепа и разбиране.

Мнозина от нас са като Патрик. Обучени сме да анализираме проблемите и да представяме разрешения. Забравяме, че бракът е взаимоотношения, не проект, който трябва да се изпълни, или проблем, който трябва да се разреши. Едни взаимоотношения изискват съчувствено изслушване с цел разбиране мислите, чувствата и желанията на другия. Трябва да сме готови да дадем съвет, само ако ни искат съвет, и никога със снизхождение. Много от нас не са научени да слушат. Много по-добре се справяме с мисленето и говоренето. Да се научим да слушаме може да се окаже толкова трудно, колкото научаването на чужд език, но трябва да се научим, ако искаме да показваме любов. Това е особено важно, ако първичният език на твоя съпруг или съпруга е пълноценното време и ако диалектът му е пълноценният разговор. За щастие много книги и статии са написани за изучаването на изкуството да изслушваш. Няма да се опитвам да повтарям написаното другаде, но ви предлагам следното обобщение на практическите съвети.

  1. Поддържане на зрителен контакт, докато говорите. Това ти пречи да се разсейваш и показва на другия, че му отделяш изцяло вниманието си.
  2. Не прави нещо друго, докато слушаш партньора си. Помни, че пълноценното време означава да отдадеш неразделеното си внимание. Ако гледаш, четеш или правиш нещо друго, което много те интересува, и не можеш веднага да обърнеш внимание на партньора си, кажи му истината. Ето един положителен подход: „Знам, че искаш да поговорим и съм готов, но искам да ти отделя изцяло вниманието си за това. Не мога да го направя веднага, но ако ме изчакаш десетина минути, ще свърша, ще седна и ще те изслушам.“ Повечето съпрузи биха уважили такава молба.
  3. Вслушвай се в чувствата. Запитай се: „Какво изпитва моят партньор?“ Когато мислиш, че си намерил отговор, провери го. Например: „Струва ми се, че се чувстваш разочарован, защото забравих…“ Това му дава възможност да изясни чувствата си. Също показва, че слушаш внимателно какво ти говори.
  4. Наблюдавай езика на тялото. Свити юмруци, треперещи ръце, сълзи, събрани вежди и движението на очите могат да ти подскажат какво чувства другият. Понякога езикът на тялото говори едно, ДОКАТО думите казват друго.’ Поискай изясняване, за ДА разбереш КАКВО ВСЪЩНОСТ мисли и чувства другият.
  5. Реши да не прекъсваш. Последните изследвания показват, че повечето хора слушат само седемнадесет секунди преди да прекъснат или да вметнат собствените си идеи. Ако ти отдавам неразделеното си внимание докато говориш, ще се въздържам от това да се защитавам или да отправим обвинения към теб, както и догматично да поддържам позицията си. Целта ми е да открия твоите мисли и чувства, Намерението ми не е да се защитавам или да те насоча към верния път, а само да те разбера.

Да се научим да говорим

Пълноценният разговор изисква не само съпричастно слушане, но също себеразкриване. Когато една жена казва: „Искам съпругът ми да говори, никога не знам какво мисли или чувства“, тя моли за близост. Тя иска да се чувства достатъчно близо до съпруга си, но как може да бъде близо до някого, когото не познава? За да се почувства обичана, той трябва да се научи да се разкрива. Ако първичният ѝ любовен език е пълноценното време и диалектът ѝ е пълноценният разговор, резервоарът ѝ за емоционална любов ще се напълни, когато той споделя с нея своите мисли и чувства.

Ако искате да научите езика на пълноценния разговор, започнете, като отбелязвате емоциите, които чувствате, когато сте далеч от дома.

Себеразкриването не се отдава много лесно на някои от нас Много възрастни хора са израснали в домове, където изразяването на мисли и чувства не се е насърчавало, а се е осъждало. Да помолиш за играчка е означавало да получиш лекция за семейните финанси. Детето си е тръгвало виновно, че е изказало желание, и бързо се е научило да не изразява желанията си. Когато е изразявало гняв, родителите са отвръщали със сурови и осъдителни думи. Така детето е научило, че да изразяваш гневни чувства не е правилно. Ако са карали детето да се чувство виновно, защото е изразявало разочарованието си, когато не е можело да отиде до магазина с баща си, то се е научило да задържа разочарованието в себе си. Докато достигнем зряла възраст, мнозина от нас вече сме се научили да отричаме чувствата си. Вече не сме наясно с емоционалната си същност.

Една жена казва на съпруга си:

  • Как се почувства, когато Дон постъпи така? А съпругът отговаря:
  • Мисля, че постъпи неправилно. Трябваше да…

Но той всъщност не споделя чувствата си. Изразява на глас мислите си. Може би е имал причини да се почувства ядосан, наранен или разочарован, но не дава израз на чувствата си. Когато реши да научи езика на пълноценния разговор, за него това ще бъде като да научи чужд език. И ще трябва да започне с осъзнаване на собствените си чувства, разбирането, че е и емоционално създание, въпреки факта, че е отричал тази част от живота си.

Ако трябва да научиш езика на пълноценния разговор, започни, като отбелязваш чувствата, които изпитваш, когато си далеч от дома. Носи си малко бележниче и нека то да е до теб всекидневно. Три пъти дневно се питай: „Какви емоции изпитах през последните три часа? Какво почувствах по пътя за работа, когато колата зад мен ме притискаше? Какво почувствах, когато спрях на бензиностанцията и автоматичната помпа не изключи и залях с бензин колата? Какво почувствах, когато стигнах в офиса и открих, че секретарката ми ще отсъства при обсъждането на важен проект същата сутрин? Какво почувствах, когато началникът ми каза, че проектът, над който работя, трябва да бъде готов след три дни, докато аз си мислех, че имам още две седмици?“

Записвай чувствата си в бележника с една-две думи, които да ти помагат да си спомняш събитието към съответното чувство. Списъкът ти може да изглежда така:

Събитие Чувство

преследвачът ядосан бензиностанцията много раздразнен разочарован без секретарка разстроен и разтревожен проект    след 3 дни

Прави това упражнение три пъти дневно и ще развиеш съзнание за емоционалната си природа. Като използваш бележника, съобщавай емоциите си и събитията накратко на своя съпруг или съпруга, колкото се може поразширено. Накрая ще се чувстваш съвсем удобно да дискутираш емоциите си спрямо своя партньор, децата и събитията извън дома. Помни, самите емоциите не са нито добри, нито лоши. Те са само психологически реакции на събитията от живота.

Въз основа на своите мисли и емоции в крайна сметка вземаме решения. Когато другата кола се е залепила зад теб по магистралата и си се почувствал ядосан, може би си мислел: Иска ми се да изостане; по-добре да ме задмине; ако знам, че няма полиции, ще натисна газта и ще го оставя отзад; ще ударя спирачки, пък нека застрахователната му компания ми купи нова кола; дали да не спра край пътя и да го оставя да подмине.

Най-накрая си взел някое решение или другият шофьор е изостанал, завил, задминал те е и си пристигнал спокойно на работа. Във всички житейски събития изпитваме емоции, мисля, желания и накрая действаме. Това е израз на онези процеси, който наричаме себеразкриване. Ако избереш да научиш любовния диалект на пълноценния разговор, това е пътят, който трябва да следваш.

Личностни типове

Не всички сме наясно с емоциите си, но когато става въпрос за разговаряне, всеки се влияе от темперамента си. Наблюдавал съм основно два типа личности. Първият тип наричам личността „Мъртво море“. В малката страна Израел Галилейското море изтича на юг по река Йордан, чийто води се вливат

в Мъртво море. Мъртво море не отива никъде. То получава, но не отдава. Този тип личности получават много преживявания, емоции и мисли през деня. Тео имат голям резервоар, където запасяват тази информация и не чувстват необходимост да разговарят. Ако кажеш на личност от типа „Мъртво море“:

„Какво не е наред? Защо не говориш тази вечер?“, гой вероятно ще отвърне:

„Всичко е наред. Защо мислиш, че нещо не е наред?“ И този отговор е напълно честен. Съвсем му е добре, без да говори. Би могъл да кара от Чикаго до Детройт, без да каже дума и ще се чувства съвсем добре.

В другата крайност е „Ромолящият поток“ За такава личност всичко, което влезе през входа на окото или ухото трябва да излез през портата на устата и между двете събития рядко минават повече от шестдесет секунди. Каквото видят, какаото чуят, го казват Всъщност, ако няма с кого да си говорят у дома, те се обаждат на някого. „Знаеш ли какво видях? Знаеш ли какво чух?“ Ако не успеят да се свържат с никого по телефона, може да разговарят със самите себе си, защото нямат резервоар. Много пъти „.Мъртво море“ се жени за „Ромолящ поток“ Става така, защото когато се срещат преди брака, са много привлекателна двойка.

Един от начините да научите новите модели е установите всекидневно време за споделяне, в което всеки ще говори за около три неща, които са му се случили през деня и как са го накарали да се чувства.

Ако си „Мъртво море“ и се запознаеш с „Ромолящ поток“, ще прекарате чудесно вечерта. Не е нужно да мислиш: „Как ще подхвана разговора тази вечер? Как ще поддържам разговора?“ Всъщност не е нужно изобщо да мислиш. Достатъчно е само да кимаш с глава и да казваш: „Аха“, а тя ще запълва цялата вечер; и когато се прибереш у дома, си мислиш: „Каква чудесна личност“. От друга страна, ако си „Ромолящ поток“ и се запознаеш с „Мъртво море“, ще прекараш чудесно вечерта, защото личностите „Мъртво море“ са най- добрите слушатели. Ти ще ромолиш в продължение на три часа. Той ще те слуша внимателно и когато се прибереш у дома, ще си кажеш: „Какъв чудесен човек“. Ще се привличате един друг. Но пет години след сватбата „Ромолящият поток“ се събужда една сутрин и казва: „Женена съм от пет години за него, а не го познавам“. „Мъртво море“ казва: „Познавам я прекалено добре. Ще ми се това ромолене да спре, за да си почина малко.“ Добрата новина е, че „Мъртво море“ може да се научи да говори, а „Ромолящ поток“ да се научи да слуша. Темпераментът ни влияе, но не е нужно да ни управлява.

Един от начините да научите новия модел е като си изградите всекидневно време, когато да разговаряте за три неща, които са се случили през този ден и как са ви накарали да се чувствате. Наричам го „Минималната дневна доза  за един здрав брак“. Ако искате да започнете с дневния минимум, след няколко седмици или месеца ще откриете, че разговорът между двама ви тече по- свободно.

Пълноценни дейности 

В добавка на основния любовен език за пълноценното време или отдаването на неразделено внимание на вашия партньор, има един друг диалект, наречен пълноценни дейности. В един семинар за семейни двойки помолих съпрузите да завършат следното изречение. „Чувствам се най-обичан от своя съпруг/съпруга, когато …“. Ето отговорът на един двадесет и девет годишен съпруг, женен от осем години. „Чувствам се обичан от съпругата си, когато вършим нещата заедно, неща, които аз обичам да правя, и неща, които тя обича да прави. Повече говорим. Имам чувството, че отново сме страстно влюбени.“ Това е типичен отговор на хората, чийто първичен любовен език е пълноценното време. Ударението е върху времето, прекарано заедно, вършенето на нещо заедно, отдаването на неразделено внимание към другия.

Пълноценните дейности могат да включат всичко, в което единият или другият проявява интерес. Ударението не е върху това, което правиш, а защо го правиш. Целта е да преживеят нещо заедно и когато престанат, да чувстват:

„Той се интересува от мен. Готов е да направи нещо с мен, което ми харесва, и го прави с положително отношение.“ Това е любов и за някои хора това е най- силният глас на любовта.

Трейси израснала със симфоничната музика. През цялото ѝ детство, в къщата им звучала класическа музика. Най-малко веднъж годишно отивала с родителите си на симфоничен концерт. Дари, от друга страна, израснал с кънтри музиката. Изобщо не бил ходил на концерт, но радиото било включено непрекъснато, настроено на кънтри станцията. Симфоничната музика наричал „облачна“ музика. Ако не се бил оженил за Трейси, така щял да си изкара живота, без да посети и един симфоничен концерт. Преди да се оженят, били толкова обхванати от чувството на влюбеност, че ходел на симфонични концерти. Но дори в това еуфорично състояние, отношението му било: „Това музика ли го наричаш?“ Надявал се, че след сключването на брак няма да се налага да ходят на концерти. Когато обаче открил няколко години по-късно, че пълноценното време е първичният любовен език за Трейси и че тя харесва диалекта на пълноценните дейности, а посещението на симфонични концерти е една от тези дейности, той решил да ходи с нея на концерти с ентусиазиран дух. Целта му била ясна. Не да посещава симфонични концерти, а да обича Трейси и да говори високо на нейния език. След време започнал да цени симфоничната музика и дори да му харесва някое и друго произведение. Може и да не е станал почитател на симфониите, но стана специалист в показване на любов към Трейси.

Едно от следствията на пълноценните дейности е, че осигуряват банка със спомени, от които да черпим през следващите години.

Пълноценните дейности могат да включват дейности като обработване на градината, посещение на битпазари, пазаруване на антики, слушане на музика, излизане на пикник, дълги разходки или миене заедно на колата в горещи летни дни. Дейностите се ограничават само от твоите интереси и желанието да опитваш нови неща. Основните елементи в пълноценната дейност са:

  • поне единият да харесва тази дейност,
  • другият да е готов да я върши,
  • и двамата да знаете защо го правите – за да изразите любовта си, като сте заедно.

Едно от следствията на пълноценните дейности е, че осигуряват банка със спомени, от които да черпим през следващите години. Щастлива е двойката, която помни ранните сутрешни разходки по брега, пролетта, когато са засадили своите цветя в градината, времето, когато са получили алергичен обрив, докато са гонили заек в градината, вечерта, когато за първи път са отишли заедно на баскетболен мач, единствения път, когато са ходили заедно на ски и той си е счупил крака, увеселителните паркове, концертите, катедралите и о, да, страхопочитанието, докато са стояли под огромния водопад, след като са се изкачвали два километра. Почти чувстват мъглата от водни капчици, докато си припомнят. Това са спомени на любов, особено за този, чийто първи любовен език е пълноценното време.

И къде намираме време за такива дейности, особено ако и двамата работим извън дома? Отделяме време, също както отделяме време за обяд или вечеря. Защо? Защото това е жизнено важно за нашия брак, така както храната е важна за здравето ни. Трудно ли е? Има нужда от внимателно планиране? Да. Това означава ли, че трябва да се откажем от някои дейности, които вършим поотделно. Вероятно. Означава ли, че трябва да правим неща, които не ни харесват чак толкова? Със сигурност. Струва ли си? Без съмнение. Какво ще получа? Удоволствието да живееш с партньор, който се чувства обичан, и знанието, че си се научил да говориш свободно на неговия или нейния език. Благодаря на Бил и Бети Джоу от Литъл Рок, които ме научиха на любовен език номер едно, утвърждаващите думи, и любовен език номер две, пълноценно време. Сега към Чикаго и любовен език номер три.

Гари Чапмън

Публикувано на

Четвърта Глава – Любовен език №1 : Утвърждаващи думи

Марк Твен е казал веднъж: „Бих преживял два месеца с един добър комплимент“. Ако приемем думите на Марк Твен буквално, шест комплимента годишно биха поддържали неговия емоционален резервоар с любов на нужното ниво. Твоят партньор вероятно ще се нуждае от повечко.

Един от начините да изразяваме любов емоционално е като използваме думи, които изграждат. Соломон, един от авторите на древната поучителна еврейска литература, пише: „Смърт и живот има в силата на езика“. Много брачни двойки така и не са научили силата на вербалното утвърждаване. Соломон отбелязва по-нататък: „Теготата смирява човешкото сърце, а благата дума го развеселява“

Устните комплименти или думите на похвала са мощен израз на любовта. Те се изразяват най-добре чрез прости, директни утвърждаващи изречения като:

„Изглеждаш великолепно в този костюм.“

„Как изглеждаш само с тази рокля! Страхотно!“

„Никой не приготвя картофи по-добре от теб. Тези картофи са чудесни.“

„Наистина съм ти благодарна, че изми чиниите тази вечер.“ „Благодаря, че се погрижи някой да гледа детето тази вечер. Искам да знаеш, че забелязвам тези неща.“

Какво би станало с емоционалния климат в брака, ако съпругът и съпругата чуват често такива утвърждаващи думи?

Преди няколко години седях в офиса си, а вратата бе отворена. Една жена мина по коридора и попита:

  • Ще ми отделите ли минутка?
  • Разбира се, влезте. Тя седна и каза:
  • Д-р Чапмън, имам проблем. Не мога да накарам мъжа си да пребоядисаме спалнята. Убеждавам го вече девет месеца. Опитах всичко, което ми е известно, но не мога да го накарам да я пребоядиса.

Първата ми мисъл бе: Госпожо, имате грешка. Аз не сключвам договори с бояджии. Но казах:

  • Разкажете ми. Тя каза:
  • Ами миналата събота бе пресен пример. Помните ли колко хубав ден беше? Знаете ли какво прави мъжа ми цял ден? Ми и лъска колата.
  • И какво направихте вие?
  • Излязох и казах: „Боб, не те разбирам. Днес е прекрасен ден, в който можехме да пребоядисаме спалнята, а ти миеш и лъскаш колата.“ – И той боядиса ли спалнята? – попитах аз.
  • Не, все още не е боядисана. Не знам какво да направя.
  • Нека ви задам един въпрос – казах аз. – Имате ли нещо против измити, лъснати коли?
  • Не, но искам да боядисаме спалнята.
  • Сигурна ли сте дали съпругът ви знае, че искате да се боядиса спалнята?
  • Разбира се, че знае – отвърна тя. – Преследвам го с това вече I девет месеца.
  • Нека ви задам още един въпрос. Върши ли някога съпругът ви нещо добро?
  • Например?
  • Например да хвърля боклука, да почиства мухите от стъклото на колата, която карате вие, да налива бензин в колата, да плаща сметките за тока или да си закача палтото, когато се прибере?
  • Да – каза тя – прави някои от тези неща.
  • Тогава имам две предложения. Първо, не му споменавайте повече отново за боядисване на спалнята.

Повторих:

  • Никога повече не го споменавайте.
  • Не виждам как ще помогне това – учуди се тя.

Целта на любовта не е да постигнете това, което искате, а да направите нещо за доброто на този, когото обичате. Факт е обаче, че когато получаваме утвърждаващи думи, сме по-мотивирани да отговорим с взаимност.

  • Вижте, току-що ми казахте, че той знае желанието ви да боядисате спалнята. Не е нужно да му го повтаряте повече. Той вече знае.

Второто предложение, което имам, е следващия път, когато съпругът ви направи нещо  добро, да го  похвалите устно. Ако  изхвърли боклука,  кажете:

„Боб, много съм ти благодарна, че изхвърли боклука“. Не казвайте: „Крайно време беше да хвърлиш боклука. Иначе мухите щяха да го изнесат вместо теб“. Ако видите, че е платил сметката за тока, сложете ръка на рамото му и кажете:

„Боб, много се радвам, че си платил сметката за тока. Доколкото знам не всички съпрузи го правят. Искам да ти кажа, че ценя грижите ти.“ Всеки път, когато направи нещо добро, му правете комплимент устно.

  • Не виждам как това ще ми помогне за боядисването на спалнята. Казах:
  • Вие ми поискахте съвет. Аз го дадох. Безплатен е.

Не беше много доволна от мен, когато си тръгваше. Три седмици по-късно обаче дойде в офиса ми и каза:

  • Сработи!

Беше разбрала, че вербалните комплименти са далеч по-добри мотиватори от натякващите думи.

Не ви предлагам да използвате вербалното ласкателство, за да накарате партньора си да направи това, което искате. Целта на любовта не е да постигнете това, което искате, а да направите нещо за доброто на този, когото обичате. Факт е обаче, че когато получаваме утвърждаващи думи, много по- вероятно е те да ни мотивират да отвърнем и да направим това, което партньорът ни желае.

Насърчителни думи

Правенето на вербални комплименти е само един от начините да изразим утвърждаващи думи към партньора си. Друг „диалект” са насърчителните думи. Думата насърчавам означава „вдъхвам кураж“. Всички имаме области, в които се чувстваме несигурни. Липсва ни кураж и тази липса на кураж често ни пречи да изпълним добрите неща, които искаме да направим. Латентният потенциал в твоя партньор в тези области на несигурност може би чака твоите насърчителни думи.

Алисън винаги обичала да пише. Към края на обучението си в колежа преминала през няколко курса по журналистика. Бързо разбрала, че вълнението, което изпитва от писането, надвишава интереса ѝ към историята, първата ѝ специалност.

Било твърде късно да сменя специалността си, но след колежа и особено след раждането на първото бебе, написала няколко статии. Изпратила една от статиите в списание, но когато получила отказ, повече не се осмелила да изпрати друга. Сега, след като децата станали ноголеми и имала време да помисли за себе си, Алисън отново се захванала с писане.

Кийт, съпругът на Алисън, почти не обръщал внимание на писането на Алисън в първите дни на техния брак. Бил зает със собствената си кариера и с изкачването по служебната стълбица. След време обаче Кийт разбрал, че дълбокият смисъл на живота не е в кариерата, а във взаимоотношенията. Научил се да отделя повече внимание на Алисън и интересите ѝ. Затова съвсем естествено било за него една вечер да вземе една от статиите на Алисън и да я прочете. Когато завършил, отишъл в кабинета, където Алисън четяла книга. С голям ентусиазъм казал:

  • Не исках да те прекъсвам, но трябва да ти кажа нещо. Току-що прочетох статията ти „Как да използваме най-добре празничните дни“.

Алисън, ти пишеш чудесно. Това трябва да се публикува! Пишеш ясно. Думите ти рисуват картини, които си представям в ума. Имаш завладяващ стил. Трябва да изпратиш това на няколко списания.

  • Наистина ли мислиш така? – попитала колебливо Алисън.
  • Сигурен съм – казал Кийт. – Казвам ти, това е добро.

Когато Кийт си тръгнал, Алисън не продължила с книгата. Тя я затворила на скута си, помечтала около тридесет минути за това, което казал Кийт. Зачудила се дали и други биха възприели писането ѝ по същия начин. Спомнила си отказа, който получила преди години, но размислила, че сега е все пак различен човек. Статиите ѝ били по-добри. Вече имала повече опит. Преди да стане от стола да си налее вода, Алисън вече била взела решение. Ще изпрати статиите си на няколко списания. Ще види дали може да ги публикува.

Насърчителните думи на Кийт били изречени преди четиринадесет години. Алисън публикувала множество статии оттогава насам и вече има сключен договор за книга. Тя е великолепен автор, но били нужни насърчителните думи на нейния съпруг, за да я вдъхновят да направи първата стъпка в този смел риск да публикува статия.

Може би твоят партньор има скрит потенциал в една или повече области от живота. Този потенциал може би чака твоите насърчителни думи. Може би тя трябва да се запише в някакъв курс, за да развие този потенциал. Може би той трябва да се срещне с някои хора, за да успее в тази област, за да му дадат насока за следващата стъпка, която да предприеме. Твоите думи могат да дадат на партньора ти необходимия кураж, за да направи тази първа стъпка.

Моля ви отбележете, че не говоря да насилвате партньора си да направи нещо, което вие искате. Говоря за насърчаването, развиващо интереси, които вече има. Например някои съпрузи насилват жените си да отслабват. Съпругът казва: „Насърчавам я“, но за жената това е като осъждение. Само когато човек иска да отслабне, можете да го насърчавате в това. Ако тя не го желае, думите ви спадат към категорията на проповядването. Такива думи рядко насърчават. Те винаги звучат като думи на съд, целящи да предизвикат вина. Те не изразяват любов, а отхвърляне.

Насърчаването изисква да се поставиш на мястото на другия и да погледнеш на света през неговите очи. Трябва най-напред да разберем какво е важно за партньора ни.

Ако обаче твоят партньор каже: „Мисля, че трябва да започна някаква програма за отслабване тази есен“, тогава имаш възможност да отправиш насърчителни думи. Насърчителните думи биха прозвучали може би така: „Ако решиш да го направиш, ще ти кажа, че ще успееш. Едно нещо харесвам в теб. Когато решиш нещо, го правиш. Ако искаш това, ще направя всичко възможно да ти помогна.

И не се притеснявай какво ще струва участието ти в програмата. Ако го искаш, ще намерим пари.“ Такива думи ще дадат на партньора ти куража да се обади по телефона на центъра за отслабване.

Насърчаването изисква да се поставиш на мястото на другия и да погледнеш на света през неговите очи. Трябва най-напред да разберем какво е важно за партньора ни. Само тогава ще можем да го насърчим. При устното насърчение се опитваме да кажем: „Знам. Интересува ме. С теб съм. Как мога да ти помогна?“ Опитваме се да покажем, че вярваме в него и в способностите му. Доверяваме му се и го хвалим.

Повечето от нас имат по-голям потенциал, но не го развиваме. Това, което ни спира обикновено, е липсата на кураж. Един любящ партньор може да се окаже този толкова важен катализатор. Разбира се, може да ти е трудно да изговориш насърчителни думи. Може те да не са първичният ти любовен език. Може да са нужни големи усилия, за да научиш този втори език, особено ако си навикнал да използваш критични или осъдителни думи. Но мога да те уверя, че си струва усилието.

Нежни думи

Любовта е нежна. В такъв случай, когато показваме с думите си любов, трябва да използваме нежни думи. Това е свързано с начина, по който говорим. Едно и също изречение може да има две различни значения, в зависимост как го изричаме. Изречението „Обичам те“ , когато е изречено любезно и нежно, може да бъде истински израз на любов. Но какво да кажем за изречението

„Обичам те?“ Въпросителната променя цялото значение на тези две думи. Понякога думите ни казват едно, а тонът на гласа ни казва съвсем друго. Изпращаме двузначни послания. Съпругът ни обикновено ще изтълкува посланието въз основа на тона на гласа, а не въз основа на думите.

„С удоволствие ще измия чиниите тази вечер“, казано с ядосан тон няма да бъде прието като израз на любов. От друга страна, можем да дадем израз на огорчение,  болка  или  дори  гняв  любезно  и  това  да  бъде  израз  на любов.

„Останах разочарована, че не ми предложи помощта си тази вечер“, казано честно и мило, може да бъде израз на любов. Този, който говори, иска да се разкрие пред своя партньор. Тя прави крачка към изграждане на близост, като споделя чувствата си. Търси възможност да обсъди болката си, за да намери изцеление. Същите думи, изразени с висок груб глас, няма да бъдат израз на любов, а израз на осъждане и съд.

Начинът, по който говорим, е изключително важен. Един древен мъдрец е казал: „Блага дума отвръща гнева“. Когато партньорът ти е гневен или раздразнен и сипе нагорещени думи, ако избереш да покажеш любов, трябва да отвръщаш не с допълнителен огън, а с нежен глас. Ще приемеш това, което казва, като информация за неговите емоции. Ще му позволиш да ти каже за своята болка, гняв и начина, по който възприема събитията. Ще се опиташ да се поставиш на негово място и да погледнеш на нещата през неговите очи и след това нежно и мило ще му кажеш, че разбираш защо се чувства така. Ако ти си го наранил, бъди готов да изповядаш грешката си и да помолиш за прошка. Ако мотивът ти е бил различен, а не това, което той е разбрал, ще можеш да обясниш любезно своя мотив. Ще потърсиш разбиране и помирение и няма да доказваш собственото си схващане като единствения логичен начин да се изтълкува станалото. Това е зрялата любов – любов, към която се стремим, ако искаме бракът ни да се развива.

Любовта не държи сметка за зло. Любовта не напомня минали неуспехи. Никой от нас не е съвършен. В брака не винаги правим найдоброто или най- правилното. Понякога сме сторили или казали нещо, което е наранило нашия партньор. Не можем да изтрием миналото. Можем само да го изповядаме и да признаем, че е било нещо лошо. Можем да помолим за прошка и да се опитаме да действаме другояче. След като съм изповядал грешката си и съм помолил за прошка, не мога да направя нищо повече, за да намаля болката, която може би съм причинил на съпругата си. Когато съм бил наранен от съпругата си и тя  с болка изповядва вината си и моли за прошка, съм изправен пред избора между справедливостта и прошката. Ако избера справедливостта и реша да ѝ го върна или да я накарам да си плати, правя себе си съдията, а нея престъпника. Близостта става невъзможна. Ако обаче избера да простя, близостта може да бъде възстановена. Прошката е пътят на любовта.

Удивен съм колко много хора объркват всеки нов ден, като намесват вчерашния. Те настояват неуспехите от вчера да се свържат с днес и така омърсяват потенциално чудесния ден. „Не мога да повярвам, че го направи. Мисля, че никога няма да го забравя. Не можеш да си представиш колко ме заболя. Не знам как можеш да си седиш така удобно, след като вчера се отнесе към мен по този начин. Би трябвало да пълзиш на колене пред мен и да ме молиш за прошка. Не знам дали изобщо някога ще мога да ти простя? Това не са думите на любовта, а на огорчението, на ненавистта и отмъщението.

Ако искаме да изградим взаимоотношения на близост, трябва да познаваме желанията един на друг. Ако искаме да се обичаме един друг, трябва да знаем какво иска другият.

Най-доброто, което можем да направим с неуспехите от миналото, е да им позволим да бъдат история. Да, това стана. Наистина заболя. Може дори още да боли, но той си призна грешката и помоли за прошка. Не можем да изтрием миналото, но можем да го приемем като история. Можем да изберем да живеем днес свободни от грешките на вчерашния ден. Прошката не е чувство, тя е решение. Тя е избор да покажеш милост, да не държиш повече вината срещу виновния. Прошката е израз на любов. „Обичам те. Грижа ме е за теб и избирам да ти простя. Макар че все още чувствам болка, няма да позволя това, което стана, да застава между нас. Надявам се, че има какво да научим от това преживяване. Ти не си неудачник само защото си се провалил. Ти си моят съпруг и заедно ще продължим оттук нататък? Това са думите на утвърждаването, изразени чрез диалекта на нежните думи.

Смирени думи

Любовта моли, не изисква. Когато изисквам нещо от съпругата си, аз ставам родител, а тя — детето. Родителят е този, който казва на тригодишното дете какво да направи и всъщност какво трябва да направи. Това е необходимо, защото тригодишното дете все още не знае как да плува през опасните води на живота. В брака обаче сме равни, възрастни партньори. Не сме съвършени, разбира се, но сме възрастни и сме партньори. Ако искаме да изградим близки взаимоотношения, трябва да познаваме желанията един на друг. Ако искаме да се обичаме, трябва да знаем какво иска другият.

Начинът, по който изразяваме тези желания обаче, е много важен. Ако те излизат като изисквания, изтриваме възможността за близост и отблъскваме своя партньор. Но ако изразяваме своите нужди и желания като молба, даваме насоки, а не ултиматуми. Съпругът, който споделя: „Какво ще кажеш за онзи ябълков сладкиш, който правиш? Дали не би направила един тази седмица? Страшно го обичам“ – дава насока на жената как може да покаже любовта си и така да изгради близост. От друга страна, съпругът, който казва: „Не съм ял от онези ябълкови сладкиши, откакто се е родило бебето. Предполагам, че няма да ям ябълкови сладкиши през следващите осемнадесет години“ — е престанал да бъде възрастен и се е върнал към поведението на подрастващ. Такива изисквания не изграждат близост. Съпругата, която казва: „Мислиш ли, че ще е възможно да почистиш улуците тази седмица?“ — изразява любовта си, като отправя молба. Но жената, която казва: „Ако не почистиш в най-скоро време улуците, ще паднат от къщата. Вече дървета растат по тях!“ – е престанала да показва любов и се е превърнала в доминираща майка.

Когато отправяш молба към съпругата си, ти утвърждаваш нейната стойност и способности. В същността си показваш, че тя има нещо или може да направи нещо хубаво и ценно за теб. Когато обаче отправяш изисквания, вече не си любим, а тиранин. Твоята жена няма да се чувства оценена, а подценена. Молбата въвежда елемента на избор. Партньорът ти може да избере дали да отговори на молбата ти или да я отхвърли, защото любовта винаги е избор. Точно това ѝ придава смисъл. Да зная, че съпругата ми ме обича достатъчно, че да отговори на молбата ми, показва емоционално, че тя се интересува от мен, уважава ме, възхищава се от мен и иска да направи нещо, за да ме зарадва. Не можеш да получиш емоционална любов чрез изисквания. Съпругата ми може всъщност да се подчини на изискванията ми, но това не е израз на любов. Това е акт на страх или вина, или някаква друга емоция, но не любов. Така че молбата създава възможност да се изрази любов, докато изискването задушава тази възможност.

Различни диалекти

Утвърждаващите думи са един от петте основни езика на любовта. В този език обаче има много диалекти. Вече обсъдихме няколко, но има много повече. Цели томове и безброй статии са написани за тези диалекти. Всички диалекти имат нещо общо – използването на думи, за да бъде утвърден партньорът. Психологът Уилям Джеймс казва, че може би най-дълбоката човешка нужда е нуждата да бъдеш оценен. Утвърждаващите думи биха посрещнали тази нужда у много хора. Ако не си човек на думите, ако това не е твоят първичен език, но си мислиш, че може би е езикът на твоя партньор, ще ти предложа да си направиш бележник, наречен „Утвърждаващи думи“. Когато прочетеш статия или книга за любовта, записвай си утвърждаващите думи, които откриваш. Когато чуеш статия за любовта или дочуеш как твой приятел казва нещо утвърждаващо на някого, записвай си го. След време ще събереш доста голям списък от думи, с които да изразяваш любовта си към своя партньор.

Може също да се опиташ да даваш непряко утвърждаващи думи, т.е. като казваш положителни неща за своя съпруг или съпруга, когато отсъстват. В крайна сметка някой ще им каже и ти ще получиш награда за любовта си. Когато нейната майка ѝ каже какво си казал, то ще бъде разкрасено и ще бъдеш възнаграден още повече. Също утвърждавай партньора си пред други, когато присъства. Когато ти оказват публично чест за някакво постижение, непременно отдавай заслужената благодарност на своя партньор. Може също да се опиташ да напишеш утвърждаващи думи. Написаното има това преимущество, че може да се чете отново и отново.

Научих един важен урок относно утвърждаващите думи и любовните езици в Литъл Рок, Арканзас. Срещата ми с Бил и Бети Джоу бе в един прекрасен пролетен ден. Те живееха в малък уютен дом с бяла дървена ограда, зелена трева и разцъфнали пролетни цветя. Истинска идилия. Но щом влязох вътре, разбрах, че идилията свършва дотук. Бракът им бе в развалини. Дванадесет години и две деца след сватбата, те се чудеха защо изобщо са се оженили. Сякаш в нищо не бяха съгласни.

Единственото, за което и двамата се съгласяваха, бе, че и двамата обичат децата. Докато ми разкриваха историята си, наблюденията ми показаха, че Бил е работохолик, комуто остава малко време за Бети Джоу. Бети работеше на непълен работен ден, колкото да се измъкне от къщата. Методът им да се справят с проблемите бе бягството. Опитваха се да сложат дистанция помежду си, за да не изглеждат толкова сериозни конфликтите им. Но показателят на резервоара за любов и у двамата показваше „празно“.

Казаха ми, че са се съветвали с брачен консултант, но изглежда нямаше напредък. Бяха посетили семинара ми за брачни взаимоотношения и на следващия ден щяха да напуснат града. Това вероятно щеше да бъде единствената ми среща с Бил и Бети Джоу. Реших да хвърля всичките си козове наведнъж.

Прекарах един час с всеки от тях поотделно. Изслушах историята и на двамата. Открих, че въпреки празнотата в техните взаимоотношения и многото несъгласия, те харесваха определени неща един у друг. Боб призна:

  • Тя е добра майка. Също и добра домакиня и прекрасна готвачка, когато реши да готви. Но – продължи той – просто в нея не виждам никаква привързаност. Влагам всичко от себе си в работата, а от нея няма никакво признание.

В разговора ми с Бети Джоу тя се съгласи, че Бил чудесно се грижи за нуждите им.

  • Но – оплака се тя – той не прави нищо у дома да ми помогне и никога не отделя време за мен. Какъв е смисълът да имаш дом, каравана и всички други неща, ако изобщо нямаш време да им се насладиш?

След като получих тази информация, реших да насоча съвета си, като направя само едно предложение на всеки от тях. Казах на Боб и Бети Джоу поотделно, че всеки от тях държи ключа към промяна в емоционалния климат на брака им.

  • Този ключ – казах аз – е да изразявате устно високата оценка за нещата, които харесвате у другия, и за момента да престанете да се оплаквате за нещата, които не харесвате.

Направихме преглед на положителните оценки, които всеки от тях вече бе направил, и им помогнах да направят списък с положителните черти на другия. Списъкът на Бил се съсредоточаваше около дейностите на Бети Джоу като майка, домакиня и готвачка. Списъкът на Бети бе насочен към сериозната работа на Бил и финансовата му грижа за семейството. Бяхме направили списъците възможно най-конкретни. Списъкът на Бети изглеждаше така:

  • Не е отсъствал един ден от работа в продължение на дванадесет години. Напорист е в работата си.
  • Получил е много повишения през годините. Винаги търси начини да подобри продуктивността си.
  • Плаща вноските за къщата редовно всеки месец.
  • Плаща сметките за ток, газ, вода.
  • Купи караваната преди три години.
  • Коси тревата или наема някой да го прави всяка седмица през пролетта и лятото.
  • Почиства сухите листа или наема някой да го прави есента. Осигурена достатъчно пари за храна и облекло на семейството.
  • Хвърля боклука приблизително веднъж месечно.

Осигурява пари за закупуване на коледни подаръци за семейството.

  • Съгласен е да използвам парите, които изкарвам от работата си на половин ден, както желая.

Списъкът на Бил изглеждаше така:

  • Оправя леглата всеки ден.
  • Почиства с прахосмукачката всяка седмица.
  • Изпраща децата на училище всяка сутрин с хубава закуска.
  • Приготвя вечеря приблизително три пъти в седмицата.
  • Купува хранителните продукти. Помага на децата да се справят с домашните.
  • Закарва децата на училище и на различните дейности в църквата.
  • Преподава на първи клас в училище.
  • Носи дрехите ми за почистване.
  • Грижи се за прането и глади.

Предложих им да прибавят в списъците си неща, които забелязват през идните седмици. Предложих им също да показват одобрението си устно към своя партньор. Дадох им още една насока. Казах на Бети Джоу, че ако Бил ѝ направи комплимент, не е нужно тя също да му прави комплимент веднага, а по-скоро да го приема и да казва: „Благодаря ти, че го казваш“. Казах на Бил същото. Насърчих ги да правят това всяка седмица в продължение на два месеца и ако им се стори полезно, да продължат. Ако експериментът не подобри емоционалния климат в брака, могат да го отпишат като още един пропаднал опит.

На следващия ден се качих на самолета и се върнах у дома. Отбелязах си да се обадя на Бил и Бети Джоу два месеца по-късно, за да видя какво е станало. Когато им се обадих по средата на лятото, помолих да разговарям с всеки от тях поотделно. Бях удивен като разбрах, че отношението на Бил бе направило огромна крачка напред. Той бе познал, че съм дал на Бети Джоу същия съвет, както и на него, но в това нямаше нищо лошо. Харесваше му. Тя показваше одобрение за сериозната му работа и снабдяването на семейните нужди.

Всъщност тя ми помогна да се почувствам отново като мъж. Има много да вървим още, д-р Чапмън, но наистина вярвам, че сме на правия път.

Когато разговарях с Бети Джоу обаче, открих, че тя е направила само една миниатюрна крачка напред. Тя каза:

— Има малък напредък, д-р Чапмън. Бил ми прави устни комплименти, както споменахте, и вярвам, че е искрен. Но, д-р Чапмън, той все още не прекарва време с мен. Толкова е зает с работата си, че изобщо не ни остава време да сме заедно.

Докато слушах Бети Джоу, ми просветна. Знаех, че съм направил огромно откритие. Любовният език на един човек не е непременно любовният език на друг човек. Явно бе, че първичният любовен език на Бил бяха утвърждаващите думи. Той работеше здраво, обичаше работата си и това, което най-много искаше от жена си, бе да изразява одобрение от работата му. Този модел явно бе заложен още в детството му и нуждата му от устно утвърждаване не бе изгубила значението си в живота му като възрастен. Бети Джоу, от друга страна, емоционално молеше за нещо друго. Положителните думи бяха нещо хубаво, но дълбокият ѝ емоционален копнеж бе за нещо друго. Това ни отвежда към втория език на любовта.

Гари Чапмън

Публикувано на

Трета глава : Да бъдеш влюбен

Тя се появи в офиса ми без уговорена среща и попита секретарката ми дали ще поговоря с нея пет минутки. Познавах Джанис от осемнадесет години. Беше на тридесет и шест години и не беше се женила. Беше се срещала с няколко мъже през годините, с един дори в продължение на шест години, с друг три години, с няколко други за по-кратки периоди. От време на време си уговаряше среща с мен, за да обсъди появила се конкретна трудност с някоя от връзките ѝ. По природа бе дисциплинирана, съвестна, организирана, внимателна и грижовна. Беше напълно извън стила ѝ да се появи в офиса ми без предупреждение. Помислих: трябва да е станало нещо много сериозно с Джанис, за да дойде, без да си е уговорила среща. Казах на секретарката си да я пусне и очаквах Джанис да избухне в сълзи и да ми разкаже някоя трагична история, още щом затворя вратата. Вместо това тя влезе буквално подскачайки в офиса ми, с щастлива развълнувана усмивка.

  • Как си днес, Джанис? – попитах аз.
  • Страхотно! — отвърна тя. – Никога не съм се чувствала подобре в живота си. Ще се омъжвам!
  • Сериозно? – казах аз, като не скрих изненадата си. – За кого и кога?
  • За Дейвид Джилеспи – възкликна тя, – през септември.
  • Това е вълнуващо. Откога се познавате?
  • От три седмици. Знам, че е лудост, д-р Чапмън, след всички онези хора, с които съм се срещала, и всички онези случаи, когато съм била на път почти да се омъжа. Самата аз не мога да повярвам, но знам, че Дейвид е точно човекът за мен. От първата среща и двамата го разбрахме. Разбира се, не говорихме за това през онази първа вечер, но седмица по-късно той ме попита ще се омъжа ли за него. Знаех, че ще ми предложи, и знаех, че ще му кажа да. Никога не съм се чувствала така по-рано, д-р Чапмън. Известни са ви връзките, които имах през годините, и борбите, през които преминах. Във всяка връзка нещо не бе наред. Никога не съм се чувствала спокойна да се омъжа за някой от тях, но знам, че Дейвид е правилният човек.

В това време Джанис вече се клатеше напред-назад на стола си, смееше се и казваше:

– Знам, че е лудост, но съм толкова щастлива. Никога не съм била по-щастлива в живота си.

Какво бе станало с Джанис? Тя се бе влюбила. В ума ѝ Дейвид бе най-прекрасният човек, когото бе срещала някога. Той бе съвършен във всичко. Щеше да стане идеалният съпруг. Мислеше за него денем и нощем. Фактът, че Дейвид се бе женил два пъти преди това, че имаше три деца и че бе сменил три работи през последната година, бе незначителен за Джанис. Тя бе щастлива и бе убедена, че ще бъде щастлива завинаги с Дейвид. Беше влюбена.

Повечето от нас влизат в брака с преживяване на влюбването. Срещаме някой, чийто физически характеристики и черти на личността създават достатъчно електрическо напрежение у нас, за да се задейства системата за

„любовна тревога“. Сирената пропищява и ние се включваме в процеса на опознаване на личността. Първата стъпка може да е да изядем заедно някой хамбургер или пържола, в зависимост от възможностите, но истинският ни интерес не е в храната. Ние търсим любовта. „Дали това топло, трепетно чувство, което чувствам отвътре, не е истинското нещо“? – не.

Понякога трепетът изчезва още с първата среща. Разбираме, че тя смърка енфие, и трепетното чувство се изнизва през пръстите на краката ни – повече не искаме да ядем хамбургери с нея. Друг път обаче трепетното чувство е още по- силно след хамбургерите отколкото преди това. Уреждаме си още няколко преживявания „заедно“ и не след дълго нивото на интензивност нараства дотолкова, че започваме да си казваме: „Струва ми се, че се влюбвам“. Накрая сме убедени, че това е истинското нещо и го споделяме с другия, като се надяваме чувството да е взаимно. Ако не е, нещата охладняват малко или удвояваме усилията си, за да направим впечатление и накрая да спечелим любовта на възлюбения. Когато е взаимно, започваме да говорим за брак, защото всички са съгласни, че да си „влюбен“ е необходимата основа за един добър брак.

Мечтите ни преди брака са за брачно блаженство… Трудно е да вярваш в нещо друго, когато си влюбен.

Във върховата си точка чувството на влюбеност е еуфорично. Ние сме емоционално завладени един от друг. Заспиваме, като мислим за другия. Когато се събуждаме, този човек е първата мисъл, която ни идва на ум. Копнеем да бъдем заедно. Времето, прекарано заедно, е като игра в преддверието на рая. Когато се държим за ръце, ни се струва, че кръвта ни се слива. Бихме могли да се целуваме вечно, ако не се налагаше да тръгнем за училище или работа. Прегръдките стимулират мечтите ни за брак и екстаз.

Този, който е влюбен, храни илюзията, че възлюбеният е съвършен. Майка му може да вижда дефекти, но не и той. Майка му може да казва: „Скъпи, замисляш ли се върху факта, че тя е била под грижите на психиатър в продължение на пет години?“ Но той отвръща: „0, мамо, я стига. От три месеца е напуснала клиниката“. Приятелите му също могат да видят дефекти, но едва ли биха му казали, освен ако той попита, а той едва ли би го направил, защото в ума му тя е съвършена и това какво мислят другите е без значение.

Мечтите ни преди брака са за брачно блаженство: „Ще се направим много щастливи един друг. В другите семейства може да спорят, да се бият, но не и ние. Ние се обичаме.“ Разбира се, не сме съвсем наивни. Знаем с ума си, че все пак ще се появят различия. Но сме сигурни, че ще обсъждаме тези различия открито, единият от нас винаги ще се съгласи да отстъпи и ще постигнем съгласие. Трудно е да вярваш в нещо друго, когато си влюбен.

Научили са ни да вярваме, че ако сме наистина влюбени, това ще трае вечно. Винаги ще изпитваме чудесните чувства, които имаме в този момент. Никой не би могъл да застане между нас. Нищо не би победило любовта ни един към друг. Влюбени сме и завладени от красотата и чара в личността на другия. Любовта ни е най-чудното нещо, което някога сме преживявали. Забелязваме, че някои семейни двойки сякаш са изгубили това чувство, но с нас това няма да се случи. „Може би просто не са изпитвали правилното нещо“, размишляваме ние.

За нещастие вечността на преживяването „влюбен“ е фикция, не факт. Д-р Дороти Тенов, психолог, е направила дългосрочни изследвания на феномена влюбен. След изучаването на десетки двойки, тя стига до заключението, че средният живот на романтичното въодушевление трае две години. Ако е тайна любовна връзка, може да трае малко по-дълго. Накрая обаче всички слизаме от облаците и отново стъпваме на земята. Очите ни се отварят и виждаме брадавиците по другия човек. Осъзнаваме, че някои от неговите/нейните черти в характера са направо дразнещи. Моделът ѝ на поведение е дразнещ. Той има способността да наранява и да се ядосва, може би дори да използва груби думи и да съди критично. Тези малки недостатъци, които сме пренебрегвали, когато сме били влюбени, сега ни се струват като огромни планини. Спомняме си думите на мама и се питаме: Как съм могъл да бъда толкова глупав?

Добре дошли в реалния свят на брака, където в мивката вечно има косми, а огледалото е покрито с малки бели петна, където споровете са от кой край се стиска пастата за зъби и дали капакът на тоалетната трябва да е вдигнат или легнал. Това е свят, където обувките не отиват сами в шкафа и чекмеджетата не се затварят сами, където палтата не обичат закачалките, а чорапите се губят след пране. В този свят един поглед може да нарани и една дума може да смаже. Близките любовници могат да станат врагове, а бракът – бойно поле.

Какво е станало с чувството на влюбеност? За жалост, това е било само илюзия, която ни е излъгала да разпишем имената си върху пунктираната линия, за добро или лошо. Нищо чудно, че толкова много хора започват да проклинат брака и партньора, когото някога са обичали. Наистина ли сме били открили „истинското“ нещо? Смятам, че проблемът е в лошата информация.

Лошата информация е идеята, че страстта на влюбването ще трае вечно. Трябвало е да се сетим. Един повърхностен поглед само дори е трябвало да ни научи, че ако хората се намират във вечно въодушевление, биха имали сериозни проблеми. Вълните на шока биха преминали през бизнеса, индустрията, църквата, образованието и останалото общество. Защо? Защото хората, които са „влюбени” губят интерес към всичко друго. Ето защо го наричаме „страст“. Студентът, който е влюбен до уши, вижда как оценките му спадат. Трудно е да учиш, когато си влюбен. Утре имаш контролно върху войната от 1812 г., но кой се интересува от войната през 1812 г.? Когато си влюбен, всичко друго сякаш не е толкова важно. Един мъж ми каза:

  • Д-р Чапмън, работата ми върви на зле.
  • Какво искаш да кажеш? — попитах аз.
  • Срещнах това момиче, влюбих се и сега не мога да върша нищо. Не мога да мисля за работата си. По цял ден мечтая за нея.

Еуфорията на състоянието „влюбен“ ни дава илюзията за близки взаимоотношения. Чувстваме се така, сякаш сме един за друг. Вярваме, че можем да победим всички проблеми. Чувстваме алтруизъм един към друг. Както каза един мъж за годеницата си: “Не мога да си представя как бих я наранил по някакъв начин. Единственото ми желание е да я направя щастлива. Бих сторил всичко, за да е щастлива.“ Такава страст ни дава фалшивото чувство, че егоцентричното ни отношение е изкоренено и сме станали нещо като Майка Тереза, готови да направим всичко за доброто на този, когото обичаме. Всъщност правим го толкова леко, защото искрено вярваме, че любимият ни изпитва същото към нас. Вярваме, че тя е готова да посрещне нуждите ни, че той ни обича по същия начин, както обичаме него, и че не би направил нищо, за да ни нарани.

Това мислене е винаги измамно. Не че не сме искрени в това, което мислим и чувстваме, но не сме реалисти. Не вземаме предвид човешката природа. По природа ние сме егоцентрични. Светът се върти около нас. Никой от нас не е напълно алтруистичен. Еуфорията на чувството „влюбване“ само ни дава тази илюзия.

Когато преживяването на влюбването тръгне по закономерния си път (помнете, че обичайното чувство на влюбеност трае две години), ще се върнем в действителния свят и ще започнем да утвърждаваме себе си. Той ще изразява желанията си, но желанията му ще бъдат различни от нейните. Той иска секс, но тя е твърде уморена. Той иска да купят нова кола, но тя казва: „Това е абсурд!“. Тя иска да посети родителите си, но той казва: „Не ми харесва, че прекарваш толкова време със семейството си“. Той иска да поднови тренировките си по футбол, а тя казва: „Ти обичаш футбола повече отколкото обичаш мен“. Малко по малко илюзията за интимност се изпарява и различните им желания, емоции, мисли и модели на поведение започват да се налагат. Те са две отделни личности. Умовете им не са се слели, а емоциите им са се смесили само за кратко в океана на любовта. Сега вълните на действителността започват да ги разделят. Те се разлюбват и в този момент или се отдалечават, разделят, развеждат и тръгват в търсене на ново влюбване, или започват да се учат да се обичат един друг без еуфорията на любовната страст.

Преживяването на влюбването не се фокусира върху личното ни израстване, нито върху израстването и развитието на другия човек. По-скоро то ни дава чувството, че сме пристигнали.

Някои изследователи, сред тях психиатърът Скот Пек и психоложката Дороти Тенов, са стигнали до заключението, че влюбването изобщо не трябва да се нарича „любов“. Д-р Тенов дори е измислила друга дума за  влюбването, за да го различи от това, което според нея представлява истинската любов. Д-р Пек стига до заключението, че влюбването не е истинската любов по три причини. Първо, влюбването не е акт на волята или съзнателен избор. Без значение колко искаме да се влюбим, не можем да го предизвикаме. От друга страна, може да не търсим преживяването, а то просто да ни завладее. Често се влюбваме в най-неподходящ момент и в съвсем невероятни хора.

Второ, влюбването не е истинската любов, защото то не изисква усилия. Каквото и да правим в състоянието на влюбеност, то не изисква дисциплина или съзнателно усилие от наша страна. Дългите скъпи телефонни разговори помежду ни, парите, които харчим, докато пътуваме един към друг, подаръците, които даваме, работните проекти, които правим, не са нищо за нас. Както инстинктът на птицата ѝ диктува да строи гнездо, така и инстинктивната природа на влюбването ни подтиква да вършим странни и необичайни неща един за друг.

Трето, този, който е „влюбен“, всъщност не се интересува да насърчава личното израстване на другия. „Ако имаме някаква цел в ума си, когато се влюбим, то е да сложим край на собствената си самота и може би да подсигурим този резултат чрез брак.“ Влюбването не се фокусира върху собственото израстване или израстването и развитието на другия. По-скоро то ни дава чувството, че сме постигнали целта и не е нужно повече да растем. Намираме се на върха на щастието в живота и единственото ни желание е да останем там. Със сигурност възлюбеният ни няма нужда да расте, защото е съвършен. Просто се надяваме тя да остане съвършена.

Ако влюбването не е истинската любов, какво е то? Д-р Пек стига до заключението, че то е „генетично предопределен инстинктивен компонент на действията при размножаване. С други думи, временното срутване на границите на егото, каквото представлява влюбването, е стереотипна реакция у човешките същества спрямо определена конфигурация от вътрешно сексуално влечение и външни сексуални стимули, което увеличава вероятността от сексуално съчетаване и свързване, за да се съдейства за оцеляването на вида.“

Независимо дали сте съгласни с такъв извод или не, онези от нас, които са се влюбвали и са разлюбвали, вероятно ще се съгласят, че това преживяване наистина ни катапултира към емоционална орбита, която не наподобява на нищо друго, което сме преживявали. То обикновено изключва способностите на разума ни и често разбираме, че правим или казваме неща, които никога не сме правили в по-трезви моменти. Всъщност, когато се приземим от емоционалния транс, често се чудим защо сме сторили тези неща. Когато вълните на емоциите утихнат и се върнем в действителния свят, където изпъкват различията ни, колко от нас се питат: „Защо сме се оженили? Та ние не постигаме съгласие в нищо!“ И все пак, във върховата точка на чувството на влюбеност сме си мислили, че сме съгласни за всичко – или поне всичко, което е важно.

Това означава ли, че след като сме били подмамени да се оженим от илюзията на влюбването, сега пред нас стоят само две възможности:

1) да се обречем на живот на нещастие със своя партньор или

  • да скочим от кораба и да опитаме отново. Нашето поколение избира второто, докато предишни поколения често са избирал или първото. Преди автоматично да заключим, че сме избрали по- доброто, може би трябва да преценим данните. Понастоящем 40 процента от първите бракове в Америка завършват с развод. Шест десет процента от вторите и 75 процента от третите бракове завършват по същия начин. Явно перспективата за по-щастлив брак при втория и третия път е още по-ограничена.

Изследванията сякаш сочат, че има трета и по-добра алтернатива: можем да признаем какво е влюбването — временен емоционален възход — и да започнем да преследваме „истинската любов“ със своя партньор. Този вид любов е емоционална по природа, но не маниакално завладяваща! Това е любов, която обединява разума и емоциите. Тя включва действие на волята и изисква дисциплина, и в същото време признава нуждата от лично израстване. Найосновната емоционална нужда не е да бъдем влюбени, а да бъдем истински обичани от някой друг, да познаем любов, която извира от разума и избора, а не от инстинкта. Аз имам нужда да бъда обичан от някой, който избира да ме обича, който вижда в мен нещо, което си струва да бъде обичано.

Този вид любов изисква усилие и дисциплина. Тя е избор да вложиш енергия в усилието да даваш на другия, да знаеш, че неговият или нейният живот се обогатява от твоето усилие, че ти също ще откриеш удовлетворение – удовлетворението, че истински си обикнал някого. Тази любов не изисква еуфорията на влюбването. Всъщност истинската любов не може да започне, докато не премине влюбването.

Рационална, доброволна любов … е този вид любов, към която винаги са ни призовавали мъдреците.

Не можем да се хвалим с любезните и щедри жестове, извършени под влияние на „любовната страст“. Ние сме подтиквани и носени от инстинктивната сила, която отива зад естественото ни поведение. Но ако след като се завърнем в реалния свят на човешкия избор, изберем да бъдем любезни и щедри, това е истинската любов.

Емоционалната нужда от любов трябва да бъде посрещната, ако искаме да бъдем емоционално здрави. Женените хора копнеят да почувстват привързаността и любовта от своите съпрузи. Чувства ме се сигурни, когато сме уверени, че партньорът ни приема, желае ни и се е посветил на нашето добро. В периода на влюбването сме изпитвали тези емоции. Било е божествено. Грешката ни е била, че сме очаквали това да продължи вечно.

Но на тази страст не е писано да трае вечно. В учебника на брака тя е само въведението. Сърцето на книгата е рационалната, доброволна любов. Това е този вид любов, към която мъдрите винаги са ни призовавали. Тя е съзнателна. Това е добрата новина за женените двойки, които са изгубили чувството си на влюбеност. Ако любовта е избор, тогава те имат способността да се обичат, след като страстта е умряла и след като са се завърнали в реалния свят. Този вид любов започва с определено отношение – определен начин на мислене. Любовта е отношение, което казва: „Аз съм женен за теб и избирам да търся твоето добро“.  Тогава  този,  който  избере  да  обича,  ще  намери подходящи начини да изрази това решение.

„Но ми изглежда изкуствено“, биха се възпротивили някои. „Любовта като сърдечно отношение с подходящо поведение? Къде са фойерверките, балоните, дълбоките емоции? Ами духа на очакване, блясъкът в очите, електрическият ток на целувката, вълнението на секса? Ами емоционалната сигурност да знаеш, че си номер едно в неговия/нейния ум?“ Точно за това е тази книга. Как да посрещаме дълбоките емоционални нужди от любов на другия? Ако успеем да се научим да правим това и изберем да го правим, тогава любовта, която споделяме, ще бъде по-вълнуваща от всичко, което сме изпитвали, когато сме били под влияние на страстта на влюбването.

В продължение на много години вече обсъждам петте любовни езика в своите семинари за брачни двойки и в личното си съветване. Хиляди семейства биха потвърдили валидността на това, което ще прочетете. Компютърът ми е пълен с писма от хора, които никога не съм срещал и които казват: „Един приятел ми даде назаем вашите касети за любовните езици и това извърши революция в брака ни. В продължение на години сме се опитвали да показваме любов, но усилията ни не са достигали емоционално до другия. Сега, когато говорим на подходящите любовни езици, емоционалният климат в нашия брак радикално се промени.“

Когато емоционалният резервоар за любов на твоя партньор се напълни и той чувства сигурността на твоята любов, целият свят заблестява и той ще започне да достига своя най-висок потенциал в живота. Когато резервоарът за любов е празен и той се чувства използван, а не обичан, целият свят изглежда мрачен и той може би никога няма да достигне потенциала си да извърши нещо добро в света. В следващите пет глави ще обясня петте емоционални любовни езика и след това в глава 9 ще илюстрирам как можете да откриете първичния любовен език на своя партньор, за да бъдат усилията ви най-продуктивни.

Гари Чапмън

Публикувано на

Втора глава : Резервоарът с любов да е винаги пълен

Любов е най-важната дума в нашия език, а и най-объркващата. И светските, и религиозните мислители са съгласни, че любовта играе централна роля в живота. Казва ни се, че „всичко, от което се нуждаеш, е любов“ и че „любовта движи света“. Хиляди книги, песни, списания и филми са изпъстрени с тази думичка. Безброй философски и богословски системи ѝ отдават предно място. А основателят на християнската вяра искаше любовта да бъде отличителната черта на Неговите последователи.

Психолозите са стигнали до заключението, че нуждата да се чувстваш обичан е първична човешка емоционална нужда. За любовта бихме изкачили планини, преплували морета, преминали пустини и издържали невероятни трудности. Без любов планините стават недостижими, моретата необятни, пустините непоносими, а трудностите – зла съдба. Християнският апостол на езичниците, Павел, превъзнася любовта, когато посочва, че всички човешки достижения, които не са мотивирани от любов, в крайна сметка са празни. Той стига до извода, че в последната сцена на човешката драма ще останат само три героя:

„вяра, надежда и любов; но най- голяма от тях е любовта“.

Ако сме съгласни, че думата любов е втъкана в човешкото общество, както исторически, така и в настоящето, трябва да се съгласим също, че това е доста объркваща дума. Използваме я по хиляди начини. Казваме „Обичам сандвичи“ и със следващото изречение казваме „Мамо, обичам те“. Говорим колко обичаме някои дейности: плуване, ски, лов. Обичаме предмети: храна, коли, къщи. Обичаме животни: кучета, котки, дори охлювчета. Обичаме природата: дърветата, тревата, цветята и времето. Обичаме хора: мама, татко, сина, дъщерята, родителите, съпругите, съпрузите, приятелите. Дори често се влюбваме в любовта.

Ако всичко това не е достатъчно объркващо, използваме думата любов даже, за да обясним действия. „Направих го, защото я обичам.“ Това обяснение се дава за всякакъв вид действия. Мъж допуска изневяра и го нарича любов, Проповедникът – от друга страна – го нарича грях. Жената на алкохолик се съвзема след настъпления на съпруга си. Тя го нарича любов, но психологът го нарича нездравословна зависимост. Родител угажда на капризите на детето си, като го нарича любов. Семейният терапевт би го нарекъл безотговорно родителско поведение. Кое е поведението на любов?

Целта на тази книга не е да елиминираме цялото объркване, което заобикаля думата любов, а да се насочим към онзи вид любов, който е основен за емоционалното ни здраве. Детските психолози потвърждават» че всяко дете има определени основни емоционални нужди, които трябва да бъдат посрещнати, за да бъде емоционално стабилно. Сред тези емоционални нужди, никоя не е така основна, както нуждата от любов и привързаност, нуждата да чувства, чето е част от семейството и е желано. С подходяща порция любов всяко дете би се изградило в отговорен възрастен човек. Без тази любов то ще бъде емоционално и социално недоразвито.   Харесах метафората, още когато я чух за първи   път:

„Във всяко дете има „емоционален резервоар“, който чака да бъде напълнен с любов. Когато детето наистина се чувства обичано, то ще се развива нормално, но когато резервоарът за любов е празен, детето ще се държи зле. Голяма част от непослушанието на децата е предизвикано от копнежа на един празен „резервоар за любов“. Слушах Рос Кембъл, психиатър, специалист в работата с деца и подрастващи.

Докато слушах, си мислех за стотиците родители, които са говорили за непослушанието на децата си в моя офис. Никога не съм си представял един празен резервоар за любов вътре в тези деца, но със сигурност съм виждал резултатите от него. Тяхното лошо поведение бе неправилно насочено в търсене на любовта, която не чувстваха. Те търсеха любов на какви ли не неправилни места и по какви ли не неправилни начини.

Помня Ашли, която на тринадесетгодишна възраст се лекуваше от болест, предавана по сексуален път. Родителите ѝ бяха смазани. Бяха ядосани на Ашли. Бяха сърдити на училището, което обвиняваха, че я е научило за секса. „Защо го е направила?“ – питаха те.

В сърцевината на човешкото съществуване е желанието за близост и да бъдеш обичан от друг. Целта на брака е да бъде посрещната тази нужда от близост и любов. – да

 В разговора ми с Ашли тя ми каза за развода на родителите си, когато била на шест години.

– Мислех, че баща ми ни напуска, защото не ме обича – каза тя. – Когато майка ми се ожени повторно, бях на десет години и чувствах, че сега има кой да я обича, но мен все още няма кой да ме обича. Толкова исках да бъда обичана. Срещнах това момче в училище. Беше по-голям от мен, но ме харесваше. Не можех да повярвам. Беше мил с мен и за известно време наистина чувствах, че ме обича. Не исках да правим секс, просто исках да бъда обичана.

„Резервоарът за любов“ на Ашли бе останал празен в продължение на много години. Майка ѝ и вторият ѝ баща снабдявали физическите ѝ нужди, но не осъзнавали дълбоката емоционална борба вътре в нея. Наистина обичали Ашли и мислели, че тя чувства любовта им. Но едва когато било твърде късно, открили, че не говорят на първичния любовен език на Ашли.

Емоционалната нужда от любов обаче не е само феномен на детството. Тази нужда ни следва като големи и в брака. Периодът на влюбването временно задоволява тази нужда, но неизбежно е онова „бързо разрешение“, което, както ще научим по-късно, има ограничен и предсказуем живот. След като слезем от въодушевлението, предизвикано от увлечението на влюбването, емоционалната нужда от любов отново изплува, защото е фундаментална за нашата природа. Тя е в центъра на емоционалните ни желания. Нуждаели сме се от любов преди да се влюбим и ще се нуждаем от любов, докато сме живи.

Нуждата да се чувстваш обичан от партньора си е в сърцето на брачните желания. Един мъж ми каза наскоро: „Каква полза от къщата, колите, вилата на брега или всичко останало, ако жена ти не те обича?“ Разбирате ли какво казваше той всъщност? „Повече от всичко аз искам да бъда обичан от жена си.“ Материалните неща не са заместител за човешката емоционална любов. Една съпруга казваше: „Той ме пренебрегва цял ден, а след това иска да скочи с мен в леглото – ненавиждам това“. Тя не бе съпруга, която ненавиждаше секса; тя бе съпруга, която отчаяно молеше за емоционална любов.

Нещо в нашата природа зове да бъде обичано от някой друг. Изолацията е унищожителна за човешката психика. Ето защо единичните килии в затворите се смятат за най-жестокото наказание. В сърцето на човешкото съществуване е желанието да бъдеш близък и обичан от някой друг. Целта на брака е да задоволи нуждата от близост и любов. Ето защо древните библейски писания говорят, че съпругът и съпругата стават „една плът“. Това не означава, че отделните личности изгубват своята самоличност; означава, че те влизат в живота на другия по един дълбок и интимен начин. Ново- заветните писатели призовават и съпруга, и съпругата да се обичат един друг. От Платон до Пек писателите наблягат на значението на любовта в брака. – да

Но макар любовта да е важна, в същото време тя често ни се изплъзва. Слушал съм много брачни двойки да споделят своята тайна мъка. Някои от тях са идвали при мен заради вътрешна болка, която е станала непоносима. Други идват, защото осъзнават, че моделът им на поведение или лошо отношение към техните партньори разрушава брака им. Някои идват, просто за да ме информират, че не искат повече да бъдат женени. Мечтите им „живели щастливо до края на дните си“ са се сблъскали с твърдите стени на реалността. Отново и отново чувам думите: „Любовта ни я няма, връзката ни е мъртва. Някога бяхме близки, но сега не сме. Вече не се радваме на присъствието си един на друг. Не посрещаме нуждите един на друг.“ Техните истории са свидетелство, че и възрастните, както и децата, имат „резервоари за любов“.

Възможно ли е дълбоко в наранените семейни двойки да съществуват невидими „емоционални резервоари за любов“, в които свети лампичката за празно? Възможно ли е лошото поведение, отчуждението, грубите думи или критичният дух да се появяват заради този празен резервоар? Ако можем да намерим начин да го напълним, може би бракът ни ще се възроди? С пълен резервоар двойките биха могли да създадат емоционален климат, където е възможно да се дискутират различията и да се разрешават конфликтите? Може би този резервоар е ключът, който ще върне бракът ви към живот?

Тези въпроси ме изпратиха на дълго пътуване. По пътя открих простите и все пак мощни прозрения, които се съдържат в тази книга. Пътуването ми ме преведе не само през двадесет години брачно съветване, но и към сърцата и умовете на стотици семейства в цяла Америка. От Сиатъл до Маями семейни двойки са ме водили във вътрешните стаи на своя брак и са разговаряли с мен открито. Илюстрациите, включени в тази книга, са откъси от книгата на истинския живот. Само имената и местата са променени, за да бъде запазен личният живот на хората, разговаряли открито с мен.

Убеден съм, че да поддържаме резервоара за любов пълен е толкова важно в един брак, колкото поддържането нивото на маслото в автомобила. Ако карате колата на своя брак с празен „резервоар за любов“, това може да ви струва по- скъпо, отколкото ако карате колата си без масло. Това, което ще прочетете, е спасило хиляди бракове и може дори да подобри емоционалния климат на един добър брак. Каквото и да е качеството на брака ви сега, то винаги може да се подобри.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Ако разберете петте езика на любовта и се научите да говорите първичния любовен език на своя партньор, това може радикално да промени неговото или нейното поведение. Хората се държат различно, когато емоционалните им резервоари за любов за пълни.

Преди да разгледаме петте езика на любовта обаче, трябва да се обърнем към един друг важен, но объркващ феномен: еуфоричното състояние на влюбването.

Гари Чапмън

Публикувано на

Първа глава : Какво става с любовта след сватбата?

На около десет хиляди метра височина, някъде между Бафъло и Далас, той остави списанието в джоба на предната седалка, обърна се към мен и попита: – Какво работите?

Брачен съветник съм и водя семинари за обогатяване на брачните взаимоотношения – отвърнах направо.

Отдавна исках да поговоря с някого за това – каза той. – Какво става е любовта, след като се ожениш?

Изоставих надеждите си да подремна и попитах: Какво имате предвид?

  • Ами – започна той, – женил съм се три пъти и всеки път преди да се оженим беше чудесно, но някак си след сватбата всичко се объркваше, Цялата любов, която аз бях изпитвал към нея и любовта, която тя сякаш изпитваше към мен, се изпаряваше. Аз съм доста интелигентен човек. Управлявам успешен бизнес, но това не го разбирам.
  • Откога сте женен? – попитах.
  • Първия път трая около десет години. Втория път бяхме женени три години, а последния – почти шест години.
  • Веднага ли   се   изпаряваше   любовта  след   сватбата   или   изчезваше постепенно? – попитах аз.
  • Ами, втория път нещата тръгнаха зле от самото начало. Не знам какво стана. Наистина мислех, че се обичаме, но меденият месец бе пълен провал и така и не се оправихме след това. Бяхме ходили заедно преди това шест месеца. Беше шеметен романс. Наистина беше вълнуващо! Но след брака се превърна в борба от самото начало. В първия ми брак изкарахме три или четири хубави години преди да се роди бебето. След като се роди, имах чувството, че цялото ѝ внимание е в бебето и нямах повече значение за нея. Сякаш единствената ѝ цел в живота бе да си има бебе и след като то се появи, нямаше повече нужда от мен.
  • Казахте ли ѝ това? — попитах аз.
  • О, да, казах ѝ. Тя ми отвърна, че не съм наред. Каза, че не разбирам какво напрежение е да бъдеш бавачка по двадесет и четири часа на ден. Каза, че

трябвало да я разбирам повече и да ѝ помагам повече. Наистина се опитвах, но май нямаше никаква промяна. След това просто все повече започнахме да се отчуждаваме. След известно време изобщо не остана любов, само мъртвило. И двамата бяхме съгласни, че с брака ни е приключено. Последният ми брак? Наистина мислех, че ще бъде различно. Бях разведен от три години. Ходихме заедно две години. Мислех, че наистина знам какво правя, и смятах, че може би за първи път разбирам какво означава да обичаш някого. Наистина чувствах, че тя ме обича.

След сватбата мисля, че се промених. Продължих да ѝ показвам любов, както преди брака. Казвах ѝ колко е красива. Казвах ѝ колко я обичам. Казвах ѝ колко съм горд, че съм ѝ съпруг. Но няколко месеца след брака тя започна да се оплаква: отначало за дребни неща – например, че не изхвърлям боклука или че не си прибирам дрехите. После започна да се нахвърля върху характера ми, да ми казва, че не можела да ми има доверие, да ме обвинява, че не съм ѝ верен. Виждаше само лошото. Преди брака никога не бе гледала лошото. Беше изключително утвърждаваща личност. Това беше едно от нещата, които ме привлякоха у нея. Никога не се оплакваше от нищо. Всичко, което правех, бе чудесно, но щом се оженихме, сякаш нищо не вършех както трябва. Честно, не знам какво стана. Накрая любовта ми към нея охладня и започнах да я ненавиждам. Тя явно не ме обичаше повече. Съгласихме се, че няма полза да продължаваме да живеем заедно, така че се разделихме.

Това бе преди година. Затова въпросът ми е: какво става с любовта след брака? Обичаен ли е моят случай? Затова ли има толкова разводи в страната ни? Не мога да повярвам, че три пъти ми се случи. А тези, които не се развеждат, дали се научават да живеят с празнотата или любовта наистина остава жива в някои бракове? Ако е така, как?

Въпросите на приятеля ми в самолета са въпроси, които задават хиляди женени и разведени хора днес. Някои питат приятелите си, други питат психотерапевтите и духовниците, а някои питат себе си. Понякога отговорите са поднесени на жаргон на  психологическите изследвания и са почти неразбираеми. Понякога са свързани с хумор и фолклор. Повечето от вицовете и поговорките съдържат някаква истина, но са като аспирин за болен от рак човек. Желанието   за   романтична   любов   в   брака   е   дълбоко   вкоренено   в психологическата ни нагласа. Почти всяко популярно списание съдържа поне една статия във всеки брой със съвети как да запазим жива любовта в брака. Изобилстват книги на тази тема. Телевизията и радиото говорят много за   това.

Да запазим любовта жива в брака си е сериозна работа.

С всички книги, списания и практическа помощ, която съществува, защо толкова малко семейства са открили тайната как да запазят любовта жива след сватбата? Защо става така, че едно семейство може да посещава курсове за добро общуване, да слуша чудесни идеи как да подобри общуването и след това да се върне у дома и да открие, че изобщо не може да приложи моделите на общуване, които са били демонстрирани? Как става така, че четем статия в списание със заглавие „101 начина да изразите любовта към партньора си”, избираме два или три, които ни се струват особено подходящи, опитваме ги, а партньорът дори не забелязва усилията ни? Отказваме се от останалите 98 начина и се връщаме към обичайния си живот.

Трябва да сме готови да научим първичния любовен език на партньора си, ако искаме успешно да показваме любовта си.

Отговорът на тези въпроси е целта на тази книга. Не че публикуваните вече книги и статии не са от помощ. Проблемът е в това, че се пренебрегва една фундаментална истина: хората говорят на различни любовни езици.

Лингвистиката различава няколко основни езикови групи, които включват японски, китайски, романски, англо-саксонски, гръцки, славянски, тюркски и т.н. Повечето от нас израстваме, като научаваме езика на своите родители и братя и сестри, което става нашия първичен или матерен език. По-късно научаваме и някои допълнителни езици, но обикновено това изисква много повече усилие. Те стават вторични езици. Говорим и разбираме най-добре матерния си език. Чувстваме се най-удобно, когато говорим на този език. Колкото повече използваме вторичния език, толкова по- удобно се чувстваме, когато разговаряме на него. Ако говорим само първичния си език и срещнем някой друг, който също говори само първичния си език, но той е различен от нашия, общуването ни ще бъде ограничено. Трябва да разчитаме на жестове, нечленоразделни звуци, рисунки и мимики. Може да успеем да предадем нещо, но е неловко. Езиковите различия са неотменна част от човешката култура. Ако искаме да общуваме успешно на междукултурно ниво, трябва да научим езика на онези, с които искаме да общуваме.

В областта на любовта е нещо подобно. Емоционалният ти език и езика на твоя партньор може да са толкова различни, колкото китайски и английски. Колкото и да се опитваш да изразиш любовта си на английски, ако твоят партньор разбира само китайски, никога няма да разберете колко се обичате. Приятелят ми в самолета е говорил езика на „утвърждаващите думи“, когато е говорил на третата си жена, както споделяше: „Казвах ѝ колко е хубава. Казвах ѝ, че я обичам. Казвах ѝ колко съм горд, че съм неин съпруг.“ Той е изразявал любов с думите си и е бил искрен, но тя не е разбирала езика му. Може би е търсила любов в поведението му и не я е виждала. Да си искрен не е достатъчно. Трябва да си готов да научиш първичния любовен език на партньора си, ако искаш успешно да изразяваш любовта си – не е.

Заключението ми след двадесет години брачно съветване е, че има най-общо пет емоционални любовни езика — пет начина хората да изразяват и разбират емоционалната любов. В областта на лингвистиката един език може да има безброй диалекти или варианти. По същия начин е и с петте основни  любовни езика – те имат много диалекти. Това обяснява множеството статии,  озаглавени

„10 начина партньора ти да разбере, че го обичаш“, „20 начина да задържиш съпруга си“ или „365 жеста на брачна любов“. Няма 10, 20 или 365 основни любовни езика. Според мен те са само пет. Но има безброй диалекти. Начините да изразим любовта си в рамките на един любовен език са ограничени само от въображението ни. Важното е да говориш любовния език на съпруга си.

Отдавна сме разбрали, че в ранното детство всяко дете изгражда уникални емоционални модели. Някои деца например си изграждат модел на ниско самочувствие, докато други имат положително самочувствие. Някои изграждат модели на несигурност, докато други израстват с чувство на сигурност. Някои деца израстват с чувството, че са обичани, желани и ценени, докато други израстват с чувството на необичани, нежелани и неоценени.

Децата, които се чувстват обичани от своите родители и приятели, изграждат първичен емоционален любовен език въз основа на своята уникална психологическа нагласа и начина, по който родителите им и други значими личности са изразявали любовта си към тях. Те ще говорят и разбират един първичен любовен език. По-късно може да научат някой вторичен любовен език, но винаги ще се чувстват най-удобно с първичния си език. Деца, които не са се чувствали обичани от своите родители и приятели, също ще си изградят първичен любовен език. Но той ще бъде малко изкривен – по същия начин, както някои деца говорят с неправилна граматика или ограничен речник. Лошото програмиране не означава, че не можем да се научим да общуваме добре. Но означава, че ще трябва да работим по-усърдно от другите, които имат положителен модел. По същия начин децата, които израстват с недоразвито чувство за емоционална любов, също могат да започнат да се чувстват обичани и да изразяват любов, но ще трябва да работят по-усърдно от другите, които са израснали в здравословна, любяща атмосфера – да.

Рядко някой съпруг или съпруга имат един и същ първичен емоционален любовен език. Склонни сме да говорим първичния си любовен език и да се объркваме, когато съпрузите ни не разбират какво им казваме. Ние изразяваме любовта си, но посланието ни не достига, защото говорим на чужд за тях език. Там лежи фундаменталният проблем и целта на тази книга е да предложи разрешение. Ето защо си позволявам да напиша още една книга за любовта. След като открием петте основни езика на любовта и разберем първичния си любовен език, както и първичния любовен език на партньора си, ще имаме достатъчно информация да приложим идеите от книгите и списанията.

След като определите и се научите да говорите на първичния любовен език на партньора си, вярвам, ще откриете ключа към един траен и изпълнен с любов брак. Не е нужно любовта да се изпарява след сватбата, но за да я поддържаме жива, повечето от нас ще трябва да вложат усилие да научат един вторичен любовен език. Не можем да разчитаме на родния си език, ако партньорът ни  не го разбира. Ако искаме той или тя да почувстват любовта, която искаме да им покажем, трябва да я изразим на неговия или нейния първичен любовен език.

Гари Чапмън