Етикет: Любов

Започни с опознаване на себе си. Тук е и красотата. В момента, когато опознаеш себе си, ще познаеш всичко. Не само жена си, но и цялото съществуване. Не само мъжа си, но дърветата, птиците, животните, скалите, реките, планините. Ще познаваш всичко, защото съдържаш всичко това; ти си миниатюрна вселена.

И още една красота, още едно невероятно преживяване: в момента, в който познаеш себе си, мистерията съвсем не свършва. Всъщност сега за първи път тя става огромна. Знаеш, но има толкова много още непознато. Знаеш, но в същото време нещо ти казва, че натрупаното от теб досега е все още нищо. Знаеш, но границата е далеч. Само си навлязъл в океана от знание, но не си достигнал отвъдния бряг.

В този момент цялото съществуване е мистерия: жена ти, детето, приятелят. Познанието не е разрушително за магията, за поезията на живота. Напротив, такова познание подсилва поезията, магията, чудото, тайнствеността. “Женен съм от двадесет години и си давам сметка за чувството: ”Не може ли тя да разбере?“

Разбираш ли себе си? Никога ли не си правил неща, за които впоследствие си се разкайвал? Казваш: „Направих го въпреки себе си!“ Разбираш ли себе си? Правиш ли нещата с разбиране? Ако някой те удари и се ядосаш, с разбиране ли се ядосваш или само защото са те настъпили по мазола?

Моля те, не се опитвай да разбираш другия, това не е начинът. Опитай се да проникнеш в себе си – това е пътят. Ти си миниатюрна вселена. В теб е начертана цялата карта на съществуването.

„Маймунското мислене“ е термин от медитацията, който описва несекващия вътрешен брътвеж, който скача от една тема на друга, както шимпанзето се прехвърля от клон на клон. Например имаш пререкания с партньора си (или който и да е друг: родител, дете, приятел или колега) и той излиза ядосан от вкъщи. Докато пътуваш в метрото на път за офиса, умът ти боботи: „Довечера ще му кажа колко ми е неприятно, когато критикува родителите ми.“ Тази прибързана мисъл води до разиграваща се в ума ти размяна на иронични реплики, докато планираш предстоящия разговор. По всяка вероятност той ще изтърси нещо гадно за родителите ти, а ти ще му отвърнеш с коментар за непрокопсания му брат. Предполагаш какъв ще е отговорът му и обмисляш и своя. Когато пристигаш в офиса, си напълно изтощен от напрегнатия спор, който си водил сам със себе си.

Когато сме в режим на маймунско мислене, неусетно се поддаваме на черногледство – представяме си най-лошите сценарии или правим от мухата слон. Но това е прахосване на енергия и пълна загуба на време. Нещо повече, когато разиграваш тези въображаеми драми в главата си, всъщност не живееш в сегашния момент. Не забелязваш цветята в парка и интересните лица в метрото. Освен това лишаваш мозъка си от неутралния промеждутък, който е толкова важен за креативните решения – може би дори за решението на проблема с конкретната свада.

Маймунското мислене е обременено с баласта на миналото („Не мога да му простя за стореното“) и с притегателната сила на бъдещето („Нямам търпение да напусна и да кажа на шефа си какво мисля за него“). Често се отличава със заповеден и назидателен тон и си служи с думи като „трябва“, „не трябва“ и „не мога“ („Трябва да отслабна“, „Не мога да се проваля“, „Не трябва да се чувствам така“). Маймунското мислене те отдалечава от настоящия момент и от онова, което е най-добро за теб.

Д-р Сюзън Дейвид