Етикет: Любов

– Какво не върви в живота ви? Здравето ви е добро. Какво не е наред? Работата? Любовта? Семейството?
Въпросът му беше директен, фиксираше ме с поглед и нямаше къде да се скрия, въпреки че и тонът, и очите му бяха доброжелателни. Чувствах се задължен да отговоря, да се разкрия пред един човек, когото не познавах допреди час.
– Не знам, да, бих могъл да бъда по-щастлив, и аз съм като всички останали, нищо особено.
– Не ви питам за другите, а за вас – отвърна спокойно той.
Този чичко започваше да ме дразни. Правя каквото искам и това не му влиза в работата, мислех си аз, чувствайки как гневът се надига в мен.
– Да речем, че щях да съм по-щастлив, ако си имах някого.
Защо ли му казах това? Гневът ми се обърна срещу мен. Наистина съм неспособен да не отговоря на зададен ми въпрос. Жалка история.
– Защо в такъв случай си нямате никого?
Настъпил бе моментът да взема решение, дори да не ме бива особено в това отношение – или го прекъсвам и си тръгвам, или играя играта докрай.
Чувам се как му отговарям:
– Иска ми се да имам, само че за целта трябва някоя жена да ме хареса.
– И какво ви пречи?
– Ами прекалено съм кльощав – изтърсвам, почервенял от яд и срам.

Бавно, почти шепнешком, но произнасяйки отчетливо всяка дума, той ми заявява:

– Вашият проблем не е във външния вид, а в ума ви.
– Не, не е в ума ми. Това е обективен и конкретен факт! Достатъчно е да ме качите на кантара или да измерите гръдната ми обиколка, или пък тази на бицепсите ми, и сам ще се уверите. И сантиметърът, и кантарът са напълно непредубедени. Не мога да им повлияя с объркания си и невротичен ум.
– Въпросът не е в това – отвръща той търпеливо, запазвайки непоклатимото си спокойствие.
– Лесно е да се каже…
– Вашият проблем не е във физиката ви, а в това как смятате, че я възприемат жените. Истината е, че дали се харесваме или не на другия пол, зависи в много малка степен от външния ни вид.
– Ако се осмеля да твърдя подобно нещо пред съседката ми, която тежи сто и двайсет кила и има нос като картоф, тя ще размаже по физиономията ми тройния „Биг Мак“, с който никога не се разделя, и ще го натиска, докато кетчупът запуши синусите ми.
– Никога ли не сте виждали хора, чийто външен вид се разминава доста с нормите за красота и които са създали двойка с личност с твърде привлекателна външност?
– Виждал съм, разбира се.
– Всъщност повечето хора с вашия проблем имат „нормална“ външност с някой и друг дребен недостатък, в който се вторачват. Прекалено тънки устни, по-големи уши, леко очертани бричове, малка двойна брадичка, по-едричък нос или обратното, твърде къс нос. Намират, че са прекалено ниски, прекалено високи, много дебели или много слаби, и накрая успяват да убедят самите себе си в това. Когато срещнат някой, които би могъл да ги хареса, те падат в плен на фикс идеята си – своя недостатък. Убедени са, че той или тя няма да ги хареса заради еди-кой си недостатък. И знаете ли какво се получава?
– Какво?
– Те са съвършено прави! Когато се изживяваме като грозници, и другите ни виждат такива. Убеден съм, че жените ви смятат за прекалено слаб.
– Хайде сега, чак пък толкова…
– Другите ни виждат такива, каквито се виждаме ние самите. Коя е любимата ви киноартистка?
– Никол Кидман.
– Как я намирате?
– Отлична актриса, една от най-добрите от нейното поколение. Обожавам я.
– Не, искам да кажа, физически.
– Прекрасна, страхотна, бомба.
– Сигурно сте гледали филма „Широко затворени очи“ на Стенли Кубрик.
– Нима гледате американски филми? Сателитна антена ли имате тук?
– Ако паметта не ме лъже, има една сцена с Том Круз, в която Никол Кидман е гола.
– Паметта не ви лъже.
– Идете до видеоклуба в Кута и изгледайте касетата с филма. Там има кабини за посетители, които нямат видео у дома. Когато стигнете до въпросната сцена, стопирайте кадъра и внимателно наблюдавайте.
– Нищо по-лесно от това.
– Забравете за момент, че става въпрос за Никол Кидман, представете си, че наблюдавате непозната жена, и я огледайте обективно.
– Да…
– Ще установите, че изглежда добре, че има красиво тяло, но че съвсем не е перфектна. Дупето ѝ е хубаво, но можеше да е по-закръглено, по-стегнато. Гърдите ѝ не са зле, но биха могли да бъдат по-едри, с по-мека извивка и малко по-високи, по-щръкнали. Ще установите също, че чертите на лицето ѝ са правилни и фини, но не я правят някаква изключителна красавица.
– Накъде биете?
– По света има десетки хиляди жени, които са също толкова красиви, колкото е Никол Кидман. Срещате ги всеки ден по улицата, без дори да ги забележите. Истинската ѝ сила е другаде.
– Така ли?
– Очевидно Никол Кидман е убедена, че е върхът. Сигурно вярва, че е обект на желание от страна на всеки мъж и че всички жени ѝ се възхищават или ѝ завиждат. Възприема се като една от най-големите красавици на света. Толкова силно го вярва, че другите я възприемат точно по същия начин.
– През 2006 година британското списание „Ив“ я обяви за една от петте най-красиви жени на света.
– Ето за това става дума.
– И как си го обяснявате?
– Че другите са склонни да ни възприемат по начина, по който се виждаме самите ние.
– Ясно.
– Хайде да направите един опит. За момент си представете нещо. Без значение дали е истина, или не. От вас се иска единствено да се убедите, че е истина. Готов ли сте?
– Сега, веднага ли?
– Да, сега. Затворете очи, ако ще ви е по-лесно.
– Окей, готово.
– Представете си, че сте неотразим красавец. Убеден сте, че оказвате страхотно въздействие върху жените. Вървите по плажа на Кута Бийч сред австралийските курортистки. Как се чувствате?
– Много, много добре. Напълно щастлив.
– Опишете ми походката си, стойката на тялото. Напомням ви, че се мислите за пръв красавец.
– Походката ми е… как да го кажа… по-скоро наперена, но и леко небрежна, отпусната.
– Опишете ми изражението на лицето си.
– Държа главата си високо вдигната, с поглед, отправен напред, на устните ми играе лека усмивка. Чувствам се уверен и не изпитвам и капка напрежение.
– Добре. Сега си представете как ви възприемат жените.
– Ясно как, оказвам им… как да го кажа… определено въздействие.
– Какво си мислят за гръдната ви обиколка или за тази на бицепсите ви?
– Ами… не обръщат особено внимание на тези неща.
– Отворете очи. Това, което жените харесват, е вашето излъчване, това и нищо друго. А то произтича директно от собствената ви представа за самия вас. Когато вярваме в нещо, свързано с нас, положително или отрицателно, без значение, ние се държим по начин, който отразява мисълта ни. Непрекъснато го доказваме на околните и дори отначало да е плод на въображението ни, впоследствие се превръща в действителност, както за околните, така и за нас самите.
– Възможно е. Започвам да схващам нещо, дори все още да е доста абстрактно.
– Постепенно ще се избистри. Поставям си задачата да ви разкрия с помощта на различни примери, че всъщност всичките ви изживявания се коренят в онова, в което вярвате.

Лоран Гунел