fbpx

Остра стресова реакция – Паник атака

Какво е паник атака? Как да се справя  с паник атаката?

Всяко чувство се определя от даден хормон.
Когато някой каже „Аз съм напрегнат, тревожен и ме е страх“, той просто ми казва – Адреналина ми е много.Тoва е хормона който предизвиква усещания на задушаване, сърцебиене, главоболие, главозамайване, и т.н.

Адреналинът е боен хормон.Той има за задача да ни подготви за справяне с опасности от какъвто и да е вид.
Задачата му е да даде енергия на мускулите на краката и ръцете, но до китките, така че човека да се бори или бяга. / Процентно най-много към бедрата/. Затова трябва да пренасочи кръвотока към тях. Малко примитивно е, но това ни е наследство от маймуните.

Какво практически прави адреналина – свива всичките мускули, но най-силно това се усеща в корема. Така кръвта от корема, поема към долните крайници и идва едно от първите оплаквания – стягане в стомаха. Но кръвоносните съдове също се свиват и сърцето започва да работи срещу по – голямо налягане. Затова и учестява съкращенията си – да компенсира съпротивлението и човека има усещането, че то буквално ще изскочи. Стягат се и всички мускули, които не участват в реакцията на борба или бягство – дъвкателни, на гръдният кош, на китките и т.н.Понякога усещането е като топка в областта на шията .
Стяга се и кожата – в нея има много кръвоносни съдове, а кръвта трябва за борбата Така идва усещането на стягане и болка в главата. Може някой от вратните или другите мускули да се стегне повече от останалите и това да ограничи подвижността на отделни части от тялото-ръце, крака, врат.
Възможно е кортизола/вторият стресов хормон/ да предизвика болки само определени точки в тялото, които да са постоянни или да се менят – ,,мигриращи болки’’.
Често зрението се замъглява-адреналина разширява зеницата на окото и пречи на фокусирането.Той блокира и част от невронната мрежа на мозъка-целта е, не да се мисли, а да се бяга.Това блокиране частично нарушава и възможността за фин анализ на вижданите обекти.
То води и до блокиране на паметта и субективното изживяване за ,,невъзможност’’ да се мисли. Хората често ми казват ,,Аз не мога да мисля“. Това е така и вниманието и паметта участват в мисловният процес, а те са частично блокирани.
,,Виенето на свят’’също е продукт на това нарушаване на връзките кора – подкорие.
Възможно по време на криза температурата да се повиши до 39-40 градуса. И това е нормално. Свитите и треперещи мускулни влакна отделят топлина, повишената глюкоза също дава енергия – субективното усещане обаче може да е за студ и ,,втрисане“.
При свиването на кожата се дразнят потните клетки – така, че изпотяването е нормално. Настръхването на космите също.
Във форумите има мнения на колеги, които казват, че за да се излекува паник атаки е нужно 2- 3 години психотерапия и поне в началото да се ходи 4 пъти в седмицата. Колкото и странно да ти звучи те са прави….и не са прави.

Защо ?
Както знаеш страхът е просто една емоция. Зад нея е един хормон, адреналина. Като всяка емоция и паниката се контролира от мисленето /В 90 процента, зад останалите 10 седи амигдалата/.Тоест, за да победим страха трябва да променим мисленето. Да, но колко време е нужно за това и лесно ли става?

Свържете се с мен и нека обсъдим вашите симптоми, въпроси и притеснения: 0898 48 66 28

https://vasilenahristova.com/нека-се-запознаем/

Криворазбраната правда

Казват, че в съда справедливост не се получава; ако имаш късмет, най-доброто, което можеш да получиш, е отлично споразумение. В същото време има толкова други сфери на живота, в които със зъби и нокти отстояваме идеята за справедливост, разплата и доказване извън всякакво съмнение, че сме прави. Всеки, който е имал романтична връзка за повече от няколко месеца, познава онзи момент по време на спор, особено ако е с любим човек, когато осъзнаваш, че… слава богу… бурята е утихнала, постигната е някаква форма на разбирателство – може би временно примирие – и най-разумното, което можеш да направиш, е да държиш устата си затворена, да махнеш с ръка, да изгасиш лампата и да заспиш. Но в този миг нещо те кара да се обадиш отново, за да покажеш, че ти си бил прав, а партньорът ти е грешал – и целият ад се повтаря наново.

Не е изключено да пропилееш години живот, подхранвайки нуждата да получаваш потвърждение за правотата си или признание за понесеното от теб несправедливо отношение. В много семейства и в много части на света фамилните вражди са започнали толкова отдавна, че никой не си спомня първоначалната причина за раздора. Иронията е в това, че така ставаш жертва на още по-голяма несправедливост, тъй като се лишаваш от други важни за теб неща, каквато е тясната връзка с близки и приятели. Харесвам израза, с който в Южна Африка наричахме този вид саморазрушителни явления: „Ще си отреже носа, за да направи напук на лицето си.“

Древногръцкият майстор на парадокса, Хераклит, е казал, че човек не може да влезе два пъти в една и съща река, което ще рече, че светът се променя постоянно и по този начин всекидневно предлага нови възможности и ситуации. А за да се възползваме максимално от тях, трябва непрекъснато да разрушаваме старите категории и да формулираме нови. Много често най-оригиналните и интересни решения ни хрумват, когато възприемем „нагласата на начинаещия“, подхождайки със свеж поглед към новите предизвикателства. Това е крайъгълният камък на емоционалната пластичност.

Преди едно или две поколения обществото разделяше по полов признак различните дейности на „мъжки“ и „женски“. Сега обаче рискуваш да ти разбият носа за допускането на такова брутално разграничаване. По същия начин някои хора имат навика сами да се напъхват в определени категории, като не осъзнават собствената си стойност на индивиди и възприемат себе си ограничено и единствено като богаташ, дебелак, простак или атлет. Отдавна знаем, че да се самоопределяш като „жената на мистър Джоунс“ е ограничаващо и омаловажаващо твърдение. Но такива са също и „изпълнителен директор“, „пример за подражание“, „най-умното дете в класа“ и дори „куотърбек, спечелил Супер купата“. Всичко се променя. А за да сме сигурни, че ние също се променяме, се нуждаем от гъвкавост.

Емоционалната пластичност означава да осъзнаваш и приемаш всички свои емоции и дори да се учиш от най-трудните. Означава също и да преодолееш границите на условните и вродените когнитивни и емоционални реакции (твоите въдици), така че да живееш в сегашния момент с умението да тълкуваш обстоятелствата от настоящето, да реагираш подобаващо и накрая да действаш в съгласие с най-дълбоките си ценности.